Решение по дело №11/2024 на Административен съд - Търговище

Производството е по реда на Глава деветнадесета от ДОПК.

Делото е образувано по жалбата на Е. Й. Х. - А. против Ревизионен акт Р-030003230011934-091-001/17.10.2023 г. по описа на ТД на НАП – Варна и потвърден с Решение №280/21.12.2023 г. на Директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/-Варна при ЦУ на НАП, с който на жалбоподателката са определени задължения за данък върху доходите на физическите лица върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ проверявания период в общ размер на 21 857.02 лв., в т.ч. – 13 860.00 лв. за главници и 7 997.02 лв. за лихви за забава. Обхвата на ревизията е за определяне на дължимия данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2018 г. и за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2021 г. Жалбоподателката оспорва изцяло горепосочения РА, с който са установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ. Твърди, че в акта липсват обосновани мотиви, поради което същият недопустимо се основава единствено и само на предположения, а не на конкретни доказателства. Заявява, че при издаването му са допуснати съществени процесуални нарушения. Отбелязва, че липсва формална логика, декларираните от нея доходи от горско стопанство да бъдат квалифицирани като такива от други източници. Сочи също, че неправилно и в нарушение на закона са определени данъчни задължения в резултат на изчислен дефицит при съпоставката между получените от нея доходи и извършени разходи, с оглед констатирания излишък от парични средства в хода на ревизионното производство на нейния съпруг. Преценява като погрешно и възприетото от органите по приходи схващане, че внесените по банковите й сметки суми са с неустановен произход и подлежат на облагане, т.к. същите са декларирани преди ревизирания период. Моли обжалваният РА да бъде отменен като незаконосъобразен.

В съдебно заседание жалбоподателката се представлява от адвокат Цв.И., който поддържа жалбата на изложените в нея основания и доводи. Претендира се присъждане на направените по делото разноски. Представя писмена защита.

Ответникът по оспорването – Директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/-Варна при ЦУ на НАП не се явява лично. Представлява се от гл.юрисконсулт С., която излага писмено становище за неоснователност на жалбата. Излага подробни доводи, обосноваващи издаване на оспореното решение и потвърдения с него ревизионен акт в съответствие с материалния закон. Моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представя писмена защита.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът констатира следното:

Въз основа на Заповед за възлагане на ревизия Р 03000323001934-020-001 от 05.04.2023 г. и последвалите я заповеди за изменение, издадени от орган по приходите и връчени е извършена ревизия за установяване на задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от Закона за данък върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) за периода 2016г.-2018г. и 2020г.-2021г. Фактическите и правни изводи са обективирани в издадения по реда на чл. 117 от ДОПК ревизионен доклад, съобщен на задълженото лице на 21.09.2023г., срещу който не е подадено възражение. В резултат е издаден оспореният РА, с който са установени задължения за данък върху дохода по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в общ размер на 21857.02лв.

В хода на ревизионното производство е установено следното:

С Протоколи от 06.04.2023г., 11.09.2023г. и от 18.09.2023г. органите по приходи са присъединили служебно всички събрани доказателства от приключили предходна ревизия и проверка на жалбоподателката, както и такива от проведен данъчен контрол в „Тузлушка гора“ ЕООД, имащи отношение към определянето на данъчните основи за облагане и размерите на съответните данъчни задължения.

По реда на чл. 37, ал. 3, чл. 53 и чл. 56, ал. 1 от ДОПК, на Е. А. са връчени две искания за представяне на документи и писмени обяснения (ИПДПОЗЛ) от 19.04.2023г. и от 29.06.2023г., с конкретно поставени в тях въпроси и с които са изискани копия от всички документи, удостоверяващи имущественото и финансовото й състояние, вкл. за изясняване на наличните парични средства в брой към началото и края на всяка една от ревизираните календарни години, банкови извлечения или декларация за разкриване на банкова тайна. В отговор, с писмо вх. № 4541/05.03.2023г. са представени писмени обяснения, но не и банкови извлечения или декларация за разкриване на банкова тайна, както и доказателства за притежавани налични парични средства в брой.

На основание чл. 57 от ДОПК са поискани писмени обяснения и документи от трети лица за извършените през изследвания период от Е. А. разходи, както и за наличностите и движението по банковите сметки, по които е титуляр, а именно: от Р. Х., от Т. Г., от „Инвестбанк“ АД, от „ПИБ“ АД, от „Дайнърс Клуб България“ АД.

След анализ на всички, в хода на производството писмени документи е констатирано следното:

През ревизираните периоди Е. Й. Х.-А. е местно физическо лице по см. на чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ. Същата е декларирала начало на осигуряване (за всички осигурителни рискове) и прекъсване на дейност като управител в „Еличка-Омуртаг“ ЕООД, в периода 05.06.2018г.-02.09.2019г. и 12.11.2019г.-01.04.2020г. както и като упражняваща свободна професия „психолог“ в периода 04.05.2015г.-09.01.2018г. Била е наета по трудови правоотношения в Община Омуртаг, на длъжността „психолог“ в периода 21.11.2016г. - 24.01.2017г. и в „Лес-Ко 2015“ ЕООД, на длъжността „технически секретар“ в периода 25.01.2018г. - 02.04.2018г. Упражнявала е и свободна професия до 09.01.2018г. в „Тузлушка гора“ ЕООД, За получените от нея доходи са подадени декларации обр. 1 по реда на Наредба № Н- 8/29.12.2005г. (отм.). Установено е също, че няма регистрация като едноличен търговец, не е регистрирана и по ЗДДС.

За 2016г., 2017г., 2018г. и 2020г. е подала ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, с които е декларирала получени доходи от трудови и приравнените на тях правоотношения с Община Омуртаг и с „Еличка-Омуртаг“ ЕООД, доходи от възнаграждения по извънтрудови правоотношение с Районен съд Омуртаг, и с „Тузлушка гора“ ЕООД, За отчетната 2021г. не е подала ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ.

През ревизирания период Е. Х.-А. формира едно домакинство със съпруга си Г. И. А..

Изготвени са съпоставителни таблици, в които са отбелязани наличните парични средства в брой и по банкови сметки, както в началото, така и в края на данъчната година, реализираните доходи и извършени разходи за всеки, подлежащ на контрол отчетен период. Прието е, че наличните парични средства в брой към началото и края на всяка година са в размер на 0,00лв. Имуществено несъответствие или съществено превишение на извършените разходи над получените доходи е установено за 2016г. в размер на – 3994.71лв. и за 2021г. в размер на -1474.11лв. като посочените суми са включени в общите годишни данъчни основи за облагане за съответния отчетен период.

Констатирано е още, че Е. Х.-А. е внесла в брой суми по личните си банкови си сметки и е получила парични преводи от трети лица в размер на 48507.27лв. през 2016г., в размер на 66123.00лв. през 2017г., в размер на 5620.01лв. през 2018г. и в размер на 6700.00лв. през 2020г. В случая, ревизиращият екип е стигнал до извода, че след като Е. Х.-А. няма получени доходи в брой и не е доказала по безспорен начин наличието на спестявания, то тя не може да обоснове произхода на внесените от нея парични средства по банковите й сметки. Поради липсата на представени писмени обяснения, респ. документи, в хода на ревизията е останал неизяснен и характера на получените банкови преводи от трето лице, поради което тези формирани стойности са добавени в общите годишни данъчни основи за облагане за съответния отчетен период.

Установено е, че в подадените ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2017г. и 2018г. задълженото лице декларира получени доходи от възнаграждения по извънтрудови правоотношения с „Тузлушка гора“ ЕООД, съответно от 39032.00лв. и 17751.40лв. Годишната данъчна основа за тези доходи е изчислена като от облагаемия доход са приспаднати: 25 на сто нормативно признати разходи, съответно от 9758.00лв. за 2017г. и 4437.85лв. за 2018г., както и удържаните от предприятието задължителни осигурителни вноски по КСО и 330 - от 1200.16лв. през 2017г. и от 600.08лв. през 2018г. Авансово удържаният от платеца на дохода данък е съответно в размер на 2807.40лв. за 2017г. и в размер на 1271.35лв. за 2018г.

С Протокол от 11.09.2023 г. са присъединени доказателства, събрани в проведената спрямо „Тузлушка гора“ ЕООД данъчна ревизия, приключила с влязъл в сила РА, за управител в което е бил назначен съпругът й Г. А.. В хода на същата е извършена корекция на счетоводния финансов резултат на дружеството с отчетените разходи по сключени граждански договори с Е. Х.-А., по силата на които последната е била натоварена да извърши маркиране на дървесина в горските територии, предоставени за управление на юридическото лице. По същество, констатирано е, че не са налице отчетни технически документи за извършеното маркиране, включително разрешителни за достъп и работа в горските територии, които да са регистрирани в системата на ИАГ-София и дейността по това маркиране е дублирана с тази, извършвана от назначените в „Тузлушка гора“ ЕООД служители. При тези данни е прието, че декларираните от жалбоподателката доходи са получени реално, но те не са доход от друга стопанска дейност, за която същата да има право да приспадне 25 на сто нормативно признати разходи.

След анализ на всяко едно от изброените в чл. 122, ал. 2 от ДОПК обстоятелства, относими към Е. Х.-А., с оспорения РА, съобразно правилата в чл. 122, ал. 4 от ДОПК и разпоредбите в ЗДДФЛ, постановяващи реда и начина на формиране размерите на облагаемия доход и годишната данъчна основа за всеки вид доход поотделно, вкл. участието им като елемент в общата годишна данъчна основа за облагане по аргумент на чл. 17 от ЗДДФЛ, са установени:

1) за 2016г. - обща годишна данъчна основа за облагане в размер на 52548.87лв., включваща:

- данъчна основа за доходи от трудови правоотношения с Община Омуртаг – 34.84лв.

- данъчна основа за доходи от извънтрудови правоотношения с Районен съд Омуртаг – 12.05 лв.

- данъчна основа за доходи от други източници – 52501.98лв., формирана от сбора на констатираното имуществено несъответствие от 3994.71лв. и внесените в брой по банкови сметки суми от 48507.27лв.;

- дължим данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ – 5254.69лв.; авансово удържан данък – 4.69лв.; внесен данък – 800.00лв. и разлика за довнасяне – 4450.00лв.

2) за 2017г. - обща годишна данъчна основа за облагане в размер на 103989.68лв., включваща:

- данъчна основа за доходи от трудови правоотношения с Община Омуртаг -

34.84лв.

- данъчна основа за доходи от други източници – 103954.84лв., формирана от сбора на внесените в брой по банкови сметки суми от 66123.00лв. и брутният размер на възнагражденията от „Тузлушка гора“ ЕООД от 37831.84лв.;

- дължим данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ – 10398.97лв.; авансово удържан данък – 2810.87лв. и разлика за довнасяне – 7588.00лв.

3) за 2018г. - обща годишна данъчна основа за облагане в размер на 25455.08лв., включваща:

- данъчна основа за доходи от трудови правоотношения с „Лес-Ко 2015“ ЕООД – 931.90лв. и с „Еличка Омуртаг“ ЕООД – 1751.85лв., общо 2683.75лв.

- данъчна основа за доходи от други източници – 29365.00лв., формирана от сбора на внесените в брой по банкови сметки суми от 5620.01лв. и брутният размер на възнагражденията от „Тузлушка гора“ ЕООД от 17151.32лв.;

- дължим данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ – 2545.51лв.; авансово удържан данък - 1539,74лв. и разлика за довнасяне – 1005.00лв.

4) за 2020г. - обща годишна данъчна основа за облагане в размер на 6750.56лв., включваща:

- данъчна основа за доходи от извънтрудови правоотношения с Районен съд Омуртаг – 50.56лв.

- данъчна основа за доходи от други източници – 6700.00лв., формирана от получен банков превод от третото лице Т. Я.;

- дължим данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ – 675.06лв.; авансово удържан данък - 5,06лв. и разлика за довнасяне – 670.00лв.

5) за 2021 г. - обща годишна данъчна основа за облагане в размер на 1474.11 лв., включваща:

- данъчна основа за доходи от други източници – 1474.11лв., формирана от констатираното имуществено несъответствие;

- дължим данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ – 147.41лв.; авансово удържан данък - 0,00 лв. и разлика за довнасяне – 147.00лв.

На основание чл. 175, ал. 1 от ДОПК са начислени и следващите се по размер лихви към датата на издаване на акта.

Относно установените имуществени несъответствия през 2016 г. и 2021 г., включени по размер в данъчните основи за облагане по реда на чл. 122, ал. 4 от ДОПК:

За 2016г. е извършена съпоставка между получените от ревизираната доходи и направените от нея разходи, при която е констатирано имуществено несъответствие, възлизащо по размер на 3994.71лв. Същото е изчислено като разлика между сбора от наличните парични средства в началото на периода в брой и по банков път в общ размер на 21948.82лв., постъпленията през годината от 57638.09лв. и сбора от реализираните разходи в размер на 38752.42лв., наличните парични средства в края на периода в брой и по банков път от 44829.20лв.

За 2021г. съпоставката между получените доходи и направени разходи показва имуществено несъответствие в размер на 1474,11 лв. Последното е получено като разлика между сбора от наличните парични средства в началото на периода в брой и по банков път в общ размер на 53443.14лв., постъпленията през годината от 11161.70лв. и сбора от реализираните разходи в размер на 62630.42 лв., наличните парични средства в края на периода в брой и по банков път от 3448.53 лв.

Така формираният недостиг от парични средства в размер на 3994.71 лв. за 2016г. и в размер на 1474.11 лв. за 2021 г., е приет за доход с недоказан произход и е включен в общата годишна данъчна основа за облагане за съответния отчетен период.

Основните доводи по обжалване на РА и в настоящото производство са свързани с твърдението, че щом като при ревизията на нейният съпруг Г. А., обхванала определянето на задължения по ЗДДФЛ за периода 2016г.-2021г. и приключила с РА № Р-03002522002834-091-001/03.01.2023г., е установено превишение на приходите спрямо разходите, това автоматично следва да покрие нейният недостиг/дефицит. Формиран е извод, че полученият при съпоставката резултат не представлява налични парични средства в брой или липсата на такива, а отразява изменението на имуществото на лицето, в това число на паричните средства, в годишен аспект, от режима на СИО са изключени вещите, каквито са и парите в брой и паричните влогове, с изключение единствено на вещните права. Изявления за компенсиране не са предявени нито в ревизионното производство на жалбоподателката, нито в това на съпруга й.

Прието е, че през 2016 г. и 2021 г. Е. Х.- А. не е разполагала с декларирани и обложени доходи, които да покриват като размер извършените от нея разходи и след като е констатирано несъответствие на тези разходи с получените доходи, то това обстоятелство е достатъчно за да се направи извод за наличие на предпоставките в чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. За да извърши разходите в съответните обеми, задълженото лице е притежавало средства в съответния размер като констатираната разлика правилно е доход по см. на чл. 123 от ДОПК, за който се дължи данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ. В процесния случай органите по приходи са определили задълженията на жалбоподателката по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, в съответствие с мотивите на постановеното от ОСС на ВАС тълкувателно решение № 11/03.12.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2020 г., според което „При извършване на данъчна ревизия по общия ред на физическо лице, не може на същото да се определят данъчни задължения на основание чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ върху данъчна основа, равна на превишението с неустановен произход на разходите над приходите за годишния данъчен период, а ревизията следва да е извършена по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК.“.

Относно декларираните от ревизираното лице през 2017г. и 2018г. получени доходи по сключени граждански договори с „Тузлушка гора“ ЕООД:

В хода на данъчната ревизия е констатирано, че жалбоподателката е декларирала следните получени доходи по сключени граждански договори с „Тузлушка гора“ ЕООД, ЕИК *********, за управител в което, в периода 08.12.2014 г. - 01.05.2018 г., е бил назначен съпругът й Г. А.:

- в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2017 г., Приложение № 3 „Доходи от друга стопанска дейност“: сума на доходите, подлежащи на облагане по чл. 29 от ЗДДФЛ 39032.00 лв., нормативно-признати разходи (25%) – 9758.00 лв., задължителни осигурителни вноски по КСО и 330, удържани или внесени авансово през годината – 1200.16 лв., годишна данъчна основа – 28073.84 лв., авансово удържан данък – 2807.40 лв.;

- в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2018 г., Приложение № 3 „Доходи от друга стопанска дейност“: сума на доходите, подлежащи на облагане по чл. 29 от ЗДДФЛ 17751.40 лв., нормативно-признати разходи (25%) – 4437.85 лв., задължителни осигурителни вноски по КСО и 330, удържани или внесени авансово през годината – 600.08 лв., годишна данъчна основа- 12713.47 лв., авансово удържан данък- 1271.35 лв.

В проведено ревизионно производство на дружеството, платец на дохода, приключило с РА № Р-03002518007329-091-001/30.07.2019 г. е установено, че през 2017 г. в счетоводството му са начислени разходи по сч. с/ка 602 „Разходи за външни услуги“ в размер на 56753.40 лв. и по сч. с/ка 605 „Разходи за осигуровки“ в размер на 2380.56 лв. по 9 бр. граждански договори, сключени с жалбоподателката за маркиране на дървесина, на отчетни технически документи за извършеното маркиране, вкл. регистрирани в системата на ИАГ-София разрешителни за достъп и работа в горските територии. Посочено е още, че дейността по това маркиране е дублирана с тази, изпълнявана от назначените в „Тузлушка гора“ ЕООД служители. Доказателства в тази насока са събрани от АДФИ по повод проведена финансова инспекция на дружеството.

Изплатени в брой са суми в размер на 35024.44лв. през 2017г. и в размер на 15879.97лв. през 2018г. Направен е извод, че след като жалбоподателката не е осъществила дейността по маркиране, но фактически е получила уговорената насрещна престация, видно от съставените и подписани разходни касови ордери, то тя не може да се ползва от предвидените в разпоредбата на чл. 29, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ разходи за дейността. Прието е, че на практика, извършени от нея разходи във връзка с тази дейност няма, поради което и декларираният доход не е намален с нормативно признатите такива от 25 на сто.

Подробна информация се съдържа в изготвения от органите на АДФИ при финансова инспекция на „Тузлушка гора“ ЕООД, гр. Антоново, Доклад № ДИ ЗТЩ-5/17.12.2018 г. Не са намерени технически документи, удостоверяващи реализирането на дейностите от други лица, освен от тези, вписани в карнет-описи за отделите, за които са издадени позволителни за сеч, и които са назначени в дружеството, вкл. притежават удостоверения за частна лесовъдна практика. Изрично е посочено, че жалбоподателката няма валидно действащо удостоверение за частна лесовъдна практика и вложените материали, необходими за конкретните действия по маркиране са закупени и са за сметка на „Тузлушка гора“ ЕООД. Същият този доход следва да участва в общата годишна данъчна основа за облагане за съответния отчетен период. Извършени от жалбоподателката разходи във връзка с тази дейност няма и вложените материали, необходими за конкретните действия по маркиране са за сметка на „Тузлушка гора“ ЕООД.

Относно внесените в брой от ревизираното лице в банковите му сметки суми, включени в определените данъчни основи за облагане по реда на чл. 122, ал. 4 от ДОПК за 2016 г., 2017 г. и 2018 г.:

От фактическа страна, в хода на данъчната ревизия е установено, че Е. Й. Х.-А. е внесла в брой в банковите си сметки в „ПИБ“ АД, „Инвестбанк“ АД и „ОББ“ АД суми в размер на 48507.27лв. през 2016г., в размер на 70370.00лв. през 2017г. и в размер на 7417.65лв. през 2018г. Констатирано е също, че през 2017г. е внесла в брой по банкова сметка на Г. И. Г. 12713.00лв., с основание капаро, във връзка с покупка на недвижим имот по НА № 27, том 1, per № 679, дело 13 от 17.02.2017г. За целите на ревизията е прието, че тя е разполагала с посочените средства към конкретните дати, но не е посочила техния източник и не е декларирала доходи в такива размери.

В изпълнение на дадените указания с Решение № 15/03.04.2023г. на директора на дирекция ОДОП Варна, органите по приходи са анализирали събраните от служители на АДФИ доказателства, свързани с изплатените й в брой „Тузлушка гора“

съгласно РКО № 93/10.04.2017г. - 4353,11лв.; съгласно РКО № 107/13.04.2017г. - 4623,15лв.; съгласно РКО № 133/26.04.2017г. – 4353.11лв.; съгласно РКО № 135/26.04.2017г. - 4623,15лв.; съгласно РКО № 147/28.04.2017г. – 4717.50лв.; съгласно РКО № 195/23.05.2017г. - 4447,46лв.; съгласно РКО № 541/28.12.2017г. – 7906.96лв. или общо 35024.44лв. Внесените в брой парични суми по банковите й сметки след 10.04.2017г. възлизат на 16960,00лв. общо (виж разплащателна сметка /кредитна карта/ с IBAN BG13FINV915010BGN 0MPEG в лева - на 27.04.2017г. – 2000.00лв., на 07.06.2017г. – 2000.00лв., на 03.07.2017г. – 1000.00лв., на 24.07.2017г. – 2200.00лв., на 10.08.2017г. – 4500.00лв., на 05.09.2017г. – 1160.00лв., на 09.10.2017г. – 950.00лв. и на 30.10.2017г. - 3150,00лв.). При тези данни, обосновано е прието, че внесените от нея парични средства в брой по банковите й сметки след 10.04.2017 г. са с произход получените възнаграждения от „Тузлушка гора“ ЕООД.

През 2018г. жалбоподателката е получила, съгласно РКО без номер и дата – 8064.21лв. и 7815.76лв. или общо 15879.97лв. От събраните от органите на АДФИ сметки за изплатени суми и РКО е установено, че на практика, датите на РКО съвпадат с датите на сметките за изплатени суми. Посочените РКО за изплатени суми от 8064.21лв. и 7815.76лв., подписани от Г. А. и Е. Х.-А., съвпадат със съдържанието на двете сметки за изплатени суми от 03.04.2018г. Внесените от нея парични суми в брой по банковите й сметки след последно посочената дата възлизат на 1797.65лв. общо (виж разплащателна сметка Д/кредитна карта/ с IBAN BG13FINV915010BGN 0MPEG в лева - на 10.04.2018г. – 1640.00лв., на 10.08.2018г. – 100.00лв., на 29.08.2018г. – 34.00лв. и на 27.09.2018г. – 3.65лв.; разплащателна сметка /кредитна карта/ с IBAN BG73FINV915010BGNBGYMY в лева - на 10.04.2018г. – 20.00 лв.). Отново е прието, че внесените от Е. Й. Х.-А. парични средства в брой по банковите й сметки след 03.04.2018г. са с произход получените възнаграждения от „Тузлушка гора“ ЕООД.

В резултат на изложеното, сумите от 48507.27лв. за 2016г., 66123.00лв. (70370 + 12713 - 16960) за 2017г. и 5620.00 лв. (7417,65 – 1797.65) за 2018 г. са включени в данъчните основи за облагане по реда на чл. 122, ал. 4 от ДОПК, вр. чл. 17 от ЗДДФЛ за съответния отчетен период.

На Е. Х.-А. и на нейният съпруг Г. А. са извършени проверки по отношение декларираните от тях доходи, вкл. съпоставка на имущественото и финансовото им състояние, за периода 2012 г. - 2015 г., обективирани в Протокол № П-03002522098565-073-001/14.03.2023 г. и в Протокол № П-03002522098564-073-001/14.03.2023 г.

В рамките на тези проверки, органите по приходи са предприели съответните процесуални действия, като са изследвали наличностите и движението по банковите сметки на проверяваните лица, декларираните и получени от тях доходи, извършените разходи и др. В резултат е установено, че през изследвания период, Е. Х.- А. е имала открити банкови сметки в „ЦКБ“ АД, „Първа Инвестиционна Банка“ АД, „Юробанк България“ АД и „ОББ“ АД. Наличността по тях към 01.01.2012 г. възлиза на 79638.93 лв., а към 31.12.2015 г. в размер на 21948.82 лв. При анализ на движението на средствата по банковите й сметки е констатирано, че тя е теглила парични суми в брой, както и е захранвала банковите си сметки, чрез вноски на каса. Внесените суми са използвани за последващи разплащания за покупки на стоки и услуги, погасяване на задължения по кредитни карти или за прехвърляне на средства по други нейни сметки, включително за откриване на срочни депозити. Прието е също, че през 2012 г., 2013 г. и 2014 г. жалбоподателката е разполагала със средства, с които да захрани банковите си сметки. През 2015 г. е внесла суми на каса по банковите сметки в размер на 31915.64 лв., като в същото време е разполагала в брой с 3450.23 лв., в т.ч. изтеглени в брой от банковите сметки в размер на 400.00 лв. и получени доходи в брой в размер на 3050.23 лв.

Документално установените платени разходи в брой за 2015 г. са 1939.60 лв., следователно внесените в брой суми в размер на 30108.01 лв. са с неустановен произход и подлежат на облагане по чл. 35 от ЗДЦФЛ. Имуществено несъответствие, посредством изготвени таблици за съпоставка е изчислено само за календарната 2015 г., възлизащо по размер на 12550.51 лв.

В проверката на съпруга й Г. А. е констатирано, че същият е получил през 2012 г., 2013 г. и 2014 г. по банков път парични суми от физически лица с неустановен произход, както и суми от извършени услуги по изготвяне на документи за издаване на позволителни за сеч и освидетелстване на сечища, които не е декларирал. Имал е открити банкови сметки в „ЦКБ“ АД, „Банка ДСК“ ЕАД, „Търговка Банка Д“ АД, „Първа Инвестиционна Банка“ АД, „Кей Би Си Банк България“ ЕАД и „Юробанк България“ АД. Наличността по тях към 01.01.2012 г. възлиза на 73756.09 лв., а към 31.12.2015 г. в размер на 92346.90 лв. При анализ на движението на средствата по тях е установено, че през 2012г., 2013 г. и 2014 г. Г. А. е разполагал със съответните суми, с които да захрани банковите си сметки. През 2015 г. внесените от него суми на каса по банковите му сметки са 100598.62 лв., като през същото време е разполагат в брой с 16684.35 лв., в т.ч. изтеглени от банковите сметки в размер на 3074.46 лв. и получени от него доходи 13609.89 лв. Документално доказаните платени разходи в брой за 2015 г. са изчислени в размер на 1048.27 лв., следователно е разполагал с доходи в размер на 86988.73 лв. към датите на внасяне на сумите по банковите си сметки, но не е доказал техния произход. Имуществено несъответствие, посредством изготвени таблици за съпоставка е изчислено само за календарната 2015 г., възлизащо по размер на 90261.,46 лв.

Внесените от Е. Х.- А. в брой суми по банковите й сметки са приети като доходи от други източници, за които не са представени доказателства, че са необлагаеми.

Относно получените парични преводи от трети лица, включени в данъчната основа за облагане по реда на чл. 122, ал. 4 от ДО ПК за 2020 г.:

От фактическа страна, в хода на възложеното контролно производство е установено, че по разплащателна сметка с [IBAN] в лева, по която титуляр е жалбоподателката, на 24.02.2020 г. е получен паричен превод в размер на 6700,00 лв. от Т. Я., с основание „трансфер“. С писмени обяснения, получили вх. № 4541/05.05.2023 г., Е. Х.-А. съобщила, че въпросните парични средства е предоставила по-рано на Т. Я., с цел закупуване на автомобил. Предвид факта, че същият не успял да набави исканото превозно средство, впоследствие й е възстановил процесната сума по банков път.

На основание чл. 57 от ДОПК, на 19.04.2023 г. органите по приходи изготвили Искане за представяне на документи до Т. Я.. Същото е изпратено на постоянния му адрес в гр. София, но не е връчено, т.к. е „непознат на адреса“. След извършена служебна проверка в базата данни на Агенцията, ревизиращите са установили, че Т. Я. е съдружник в „Глобал Уърк“ това лице е извън страната и не е предоставило сведения за неговото местонахождение, вкл. контактна информация.

В резултат на това е прието, че след като доказателства за постигнатите между страните договорки не са ангажирани, то са налице индиции за укрити и недекларирани доходи, за които се дължи данък по ЗДДФЛ. По реда на чл. 122, ал. 4 от ДОПК вр. чл. 17 от ЗДДФЛ сумата от 6700.00 лв. е включена в данъчната основа за облагане за 2020 г.

От ревизираната не са представени никакви доказателства за установяване на твърдените от нея факти. Такива биха били например сключен предварителен писмен договор, с вписано основание за предоставената по-рано на Т. Я. сума, вкл. разписки или запис на заповед, съдържащи действията по приемането и предаването й. Отсъствието на каквито и да е доказателства за установяване на основанието за получаване на процесния банков превод не може да го квалифицира като необлагаем доход по см. на чл. 13 от ЗДДФЛ. При това положение, органите по приходи са приели, че доходът, чието основание за получаване не е доказано, представлява доход от друг източник по см. на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. Съобразно чл. 11, ал. 1, т. 2 от с.з. доходът се счита за получен на датата на заверяване на сметката на получателя и законосъобразно, по правилата в чл. 122 от ДОПК и чл. 17 от ЗДДФЛ, сумата от 6700.00 лв. е включена в общата годишна данъчна основа за облагане за 2020 г.

Така установената фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото писмени доказателства и от допуснатата по делото съдебна експертиза.

При така установеното, съдът намира жалбата за допустима като подадена срещу такава част от РА, която е била обжалвана по административен ред като задължителна положителна процесуална предпоставка, съгласно чл.156, ал.3 от ДОПК. Жалбата е подадена в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес.

По основателността на жалбата съдът намира следното:

Заповедта за възлагане на ревизията и ЗИЗВР са издадени от компетентен орган при спазване на изискването на чл.112, ал.2,т.1 от ДОПК. Посочените заповеди са подписани от издателите си с валиден КЕП. Жалбоподателката не оспорва валидността.

Ревизионното производство е проведено и РД е издаден от оправомощените със ЗВР лица. РА е издаден от компетентни органи и подписан от тях с валидни квалифицирани електронни подписи.

В хода на ревизионното производство не са допуснати процесуални нарушения, които да са съществени. Ревизионния доклад и Ревизионния акт съдържат мотиви. При обжалването на РА по административен ред е спазен срока по чл.152, ал.1 от ДОПК.

По изложените съображения съдът намира обжалвания РА за постановен от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила и на законовите изисквания за форма и съдържание.

Ревизия по чл. 122-124а от ДОПК се извършва при наличие на някое от обстоятелствата, визирани в ал. 1, като посочените в тях предпоставки са в условията на алтернативност. След като са налице предпоставките, посочени в ал. 1, или поне една от тях, не може да се реализира конкретния фактически състав от материалния данъчен закон. С оглед императивния характер на данъчните норми, органите по приходите не могат да определят по своя преценка конкретния размер на дължимия данък. Облагаемата основа, която те определят, е базата, върху която съобразно с вида на данъка и съответния материален закон се определя данъчното задължение, което се дължи.

Механизмът и редът, който следва да се спазва от страна на ревизиращия орган при ревизии от този род, е регламентиран в ал. 2 на чл. 122 и ал. 1 на чл. 124 от ДОПК, като целта на законодателя е да се постигне обективност и достоверност при определяне правата, задълженията и отговорността на данъчните субекти. Когато данъчната основа се определя по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК и при условията на ал. 1 от същия член е установено несъответствие на декларираните/получените приходи, доходи, източници на финансиране спрямо имущественото и финансовото състояние, съгласно разпоредбата на чл. 123 от ДОПК, се смята до доказване на противното, че е налице печалба или доход, подлежащ на облагане с данъци, когато:

- стойността на имуществото на лицето явно съществено превишава размера на декларираните приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране, получени от него;

- направените разходи от лицето и свързаните с него лица по § 1, т. 3, б. „а” от ДР на ДОПК (в случая включените в едно домакинство) явно съществено превишават размера на декларираните получени средства.

Видно от мотивите на процесния РА, в хода на ревизионното производство органите по приходите са констатирали наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК, а именно: т. 2 - налице са данни за укрити приходи и т. 7 - получените приходи, доходи, източници на финансиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. За да достигне до този извод, органът по приходите е установил, че за ревизираните периоди, жалбоподателката не може да докаже документално доходите, които е получила и с които е извършила разходи, които надхвърлят размера на финансовите постъпления, поради което правилно е прието, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. Полученият недостиг на направените парични разходи над получените и/или декларирани доходи е приет за недоказан доход, подлежащ на облагане. За да извърши разходите в съответните обеми, задълженото лице е притежавало средства в съответния размер като констатираната разлика (превишение на разходите) и квалифицирана като доход по см. на чл. 123 от ДОПК, за който се дължи данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ. Същият не е деклариран по съответния ред и не е обложен, и съответно е налице обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК.

Издаден е Ревизионен акт Р-030003230011934-091-001/17.10.2023 г. В хода на съдебното производство по делото се доказа че РА е подписан от лицата, посочени като негови издадели с актуални КЕП и валидност.

С РА на жалбоподателката са определени задължения за данък върху доходите на физическите лица върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2016 г., 2017 г. и за 2020 г. в общ размер на 21 857.02 лв., в т.ч. – 13 860.00 лв. за главници и 7 997.02 лв. за лихви за забава. Обхвата на ревизията е за определяне на дължимия данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2018 г. и за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2021 г.

Ревизионният акт е обжалван изцяло по административен ред.

По подадената жалба е постановено Решение №280/21.12.2023 г. на Директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/-Варна при ЦУ на НАП С посоченото Решение Ревизионния акт в обжалваната му част е изцяло потвърден.

По отношение на съответствието на обжалвания РА с материалния закон, съдът намира следното:

В хода на съдебното производство е назначена съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение съдът възприема изцяло като обективно и изготвено по компетентност. В с.з. са дадени и допълнителни разяснения.

Видно от констативно-съобразителната част е установено следното:

Получени доходи и направени разходи и придобито имущество за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. (паричен поток):

1.В ревизионния доклад за този ревизиран период са формирани парични потоци на приходите и на разходите на г-жа А., като е прието, че в началото на периода тя не разполага с парична наличност в брой. Същевременно на л. 145 в делото се съдържа Протокол № П-03002522098565-073-001/14.03.2023 г. в който са отразени и констатирани факти и обстоятелства във връзка с получените доходи и направените разходи и придобито имущество на Е. - А. през периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2015 г. Служителите на НАП, извършили проверката са извършили анализ на събраните в хода на проверката документи и са установили получените доходи, направените разходи и придобитото имущество от г-жа А. за всяка от годините през периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2015 г., като са посочили и начина по който са постъпили и разходвани – в брой и по банков път. Това позволява да бъде изготвен паричен поток на приходите и разходите в брой, от който да се установи какъв е размера на наличните пари в брой в края, респ. началото на всеки отчетен период.

В началото на всеки проверен период служителите на НАП, които са извършили проверката, са приели, че А. е разполагала винаги с една и съща сума в размер на 5 000 лв. Те не са възприели обстоятелството, че когато приходи са получени по банков път и сумите се облагат с ДДФЛ през текущата година, сумата която е изтеглена в брой продължава да съществува и е на разположение на задълженото лице за плащане в брой и през следващите години. Предвид това въз основа на данните от ПУФО № П-03002522098565-073-001/14.03.2023 г. експертизата е изготвило отделен вариант на паричния поток в брой, при който установи, че към 31.12.2015 г. А. е разполагала с налични пари в брой в размер на 28 158.37 лв. Изчисленията са направени без наличност от 5000 лв. в началото на периода и са представени в табличен вид.

В хода на ревизията в писмо с вх. № 4591/05.05.2023 г. (л. 0448 на преписката) А. е декларирала, че разполага с 10 000 лв. в брой, които са държани в домът ѝ. Като източник на средствата е посочила продажба на недвижим имот във В. Търново, продажба на леки автомобили и доходи от дейността на съпруга ѝ. Ревизиращият екип не е взел предвид това обстоятелство, поради което експертизата е изготвила алтернативен вариант на паричен поток за 2016 г. в който включи налични пари в брой в декларираният размер – 10 000 лв.

2.Жалбоподателката е ползвала кредитна карта, отчитана по разплащателна сметка с IBAN BG13 FINV 9150 10ВG N0MP EG в лева в ПИБ АД. В началото и в края на всяка година сметката има отрицателно салдо, което показва размера на усвоения кредит. Същевременно с картата са извършвани множество плащания в търговски обекти чрез ПОС. Ревизиращият екип е включил всички платени суми от кредитната карта в разходната част на паричния поток, което води до увеличаване на размера на направените разходи над получените приходи и респ. облагане с ДДФЛ на ползвания кредит. По тази причина в алтернативния вариант на заключението експертизата е включила в паричния поток и размера на усвоеният кредит с отрицателен знак.

3. В изготвения паричен поток ревизиращия екип е включил като получени приходи всички суми внесени в брой в банковите сметки на А. в общ размер на 48 507.27 лв. По този начин те участват при установяване на размера на превишението на разходите над приходите. Предвид обстоятелството, че не е установен източникът им е прието, че те не следва да се облагат отделно. Ревизиращите са установили недостиг на парични средства в размер на 3 994.71 лв. и са приели, че той представлява данъчна основа по чл. 122 от ДОПК за облагане със ДДФЛ за 2016 г. Същевременно не са взели предвид обстоятелството, че А. е изтеглила от банковите си сметки в брой общо 1 477.08 лв., с които е могла да плати част от разходите в брой, които са включени в паричния поток.

Съобразявайки се с констатациите по-горе експертизата е изготвила алтернативен вариант на паричен поток на приходите и разходите в брой, при който установи, че превишението на разходите в брой над приходите в брой е в размер на 43 004.87 лв., а не 3 994.71 лв., както са установили органите по приходите.

Прието е, че А. е разполагала със сумата 11 477.08 лв. в брой, с която да може да заплати изцяло разходите в брой и част от тях да внесе в банковите си сметки. За останалата част от внесените суми не може да се установи произхода на средствата.

• е изготвила алтернативен вариант на общия паричен поток на А. за 2016 г. от който също се вижда, че е налице превишение на разходите над приходите, но в по-малък размер от установения в обжалвания РА.

Получени доходи и направени разходи и придобито имущество за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. (паричен поток):

Експертизата е изготвила алтернативни варианти на паричните потоци (общ и в брой) за годината. Прието е следното:

В началното салдо на 01.01.2017 г. не са налични пари в брой.

Изключено от приходите в паричния поток платеното в брой капаро на Г. И. Г. за покупка на НИ (12 713 лв.), за може да участва при установяване на превишение на разходите над приходите. Ревизиращите са го включили като приход и като разход.

По отношение на доходите изплатени през годината от „Тузлушка гора“ ЕООД е прието:

• на АДФИ са събрали доказателства по отношение изплатените на Е. А. парични суми от „Тузлушка гора" ЕООД. От тях е видно, че през 2017 г. тя е получила общо 35 024.44 лв., съгласно РКО № 93/10.04.2017 г. – 4353.11 лв. ; съгласно РКО № 107 / 13.04.2017 г. – 4 623.15 лв.; съгласно РКО № 133/26.04.2017 г. - 4353,11 лв.; съгласно РКО №135 / 26.04.2017 г. – 4623.15 лв.; съгласно РКО № 147/28.04.2017 г. – 4717.50 лв.; съгласно РКО № 195/23.05.2017 г. - 4447,.46 лв.; съгласно РКО № 541/28.12.2017 г. – 7906.96 лв. От представения хронологичен регистър на счетоводна сметка 501 – Каса в левове на дружеството се вижда, че ордерите са осчетоводени като изплатени в брой. На лицето са издадени две сметки за изплатени суми, от които са вижда, че дружеството е удържало ЗОВ и дължимия ДДФЛ, като ги е пресметнало при 25% необходимо присъщи разходи. От приложените ведомости за РЗ на „Тузлушка гора“ ЕООД се вижда, че А. не е получавала възнаграждение по трудов договор с дружеството. При условие, че са налице документи за получено плащане през 2017 г. експертизата изготвила алтернативен вариант на паричен поток, в който включи като приход изплатените от „Тузлушка гора“ ЕООД нетни приходи.

• е изготвила алтернативен вариант на паричен поток на приходите и разходите в брой, от който се вижда, че през годината А. е получила приходи в брой с неустановен произход за облагане с ДДФЛ в размер на 56 543.65 лв.. Това обстоятелство е установено и от органите по приходите. Към 31.12.2017 г. той е разполагала с пари налични в брой в размер на 46 942.23 лв.
• е изготви и алтернативен вариант на общия паричен поток на А. за 2017 г. Към 31.12.2017 г. тя не е разполагала с достатъчно пари в брой, които да внесе в банковите си сметки, т.е. не е установен произхода на част от внесените суми – 56 543.65 лв.

Получени доходи и направени разходи и придобито имущество за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. (паричен поток):

Експертизата е изготвила алтернативни варианти на паричните потоци (общ и в брой) за годината като при изготвянето е взето предвид следното:

• началното салдо на 01.01.2018 г. не са налични пари в брой.
• по приходите са записали грешно, в сметка в ПИБ АД депозит MPEG Г. А. е внесъл 4 320 лв. вместо 4000 лв.

Експертизата е изготвила алтернативен вариант на паричен поток на приходите и разходите в брой, при който установи, че не е налице превишение на разходите над приходите, т.е. през годината А. не е получила приходи в брой с неустановен произход за облагане с ДДФЛ. Според ССЕ към 31.12.2018 г. А. е разполагала с пари налични в брой в размер на 6 647.11 лв., а ревизиращите са приели, че няма налични пари в брой. Изготвена е таблична форма.

Експертизата е изготвила и алтернативен вариант на общия паричен поток на А. за 2018 г. Вижда се, че към 31.12.2018 г. няма налице превишение на разходите над приходите.

Получени доходи и направени разходи и придобито имущество за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г. (паричен поток):

Този период е извън обхвата на ревизията. Въпреки това експертизата е изготвила вариант на паричния поток в брой, за да установи дали А. е разполагала с налични суми на 01.01.2020 г. и в какъв размер. Изчисленията са показани в следващата в таблична форма.

Чистата разполагаема сума към 31.12.2019 г. е 8 197.03 лв.

5. Получени доходи и направени разходи и придобито имущество за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г. (паричен поток):

Експертизата е изготвила алтернативни варианти на паричните потоци (общ и в брой) за годината като при изготвянето е взето предвид следното:

• началното салдо на 01.01.2020 г. са налични пари в 8 197.03 лв.
• са внасяни суми в банкови сметки от задълженото лице.
• е получено обяснение от Т. Я. относно основанието за преведената сума в размер на 6 700 лв. Това не променя констатацията, че през 2020 г. не е налице превишение на разходите над приходите.

Експертизата е изготвила алтернативен вариант на паричен поток на приходите и разходите в брой, при който установила, че не е налице превишение на разходите над приходите. Според ССЕ към 31.12.2020 г. А. е разполагала с пари налични в брой в размер на 8 253.29 лв., а ревизиращите са приели, че няма налични пари. Пресмятанията в РД и на ССЕ са сравнени в таблична форма.

• е изготвила и алтернативен вариант на общия паричен поток на А. за 2020 г. Към 31.12.2020 г. няма налице превишение на разходите над приходите.

Относно източника на внесените в брой от А. суми в брой в банковите ѝ сметки за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г.

Към 01.01.2016 г. А. е декларирала пред ревизиращия екип, че в домът си е разполагала със сумата 10 000 лв. Анализът на паричните потоци в брой от предходните години показва, че към 31.12.2015 г. тя е имала налични 28 158.37 лв., т.е. тя е декларирала като налични по-малка част от парите. През годината е изтеглила от банковите си сметки 1 477.08 лв. Следователно е разполагала с пари в брой в размер на 11 477.08 лв. През годината е платила в брой разходи на стойност 5 974.68 лв. и е внесла в банковите си сметки 48 507.27 лв.

Не е установен произходът на сумата 43 004. 87 лв., с които ревизираното лице очевидно е разполагало, за да може да плати съответните разходи и да внесе в сметките си, т.е. не е установен източника на доходите на г-жа А., с които е направила превишаващите разходи в този размер.

Относно източника на внесените в брой от г-жа А. суми в брой в банковите ѝ сметки за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г.

Към 01.01.2017 г. А. не е разполагала с пари в брой. През годината е изтеглила от три от банковите си сметки 2 206.86 лв. Получила е плащане от „Тузлушка гора“ ЕООД за възнаграждение по граждански договори сумата 35 024.44 лв. Следователно е разполагала с пари в брой в размер на 37 231.30 лв. През годината е платила в брой разходи на стойност 23 404.95 лв. Сумата включва платеното капаро за покупна на НИ. Внесла е в банковите си сметки 70 370.00 лв.

Не е доказан произходът на сумата 56 543.65 лв., с които ревизираното лице очевидно е разполагало, за да може да плати съответните разходи и да внесе в сметките си, т.е. не е установен източника на доходите на а А., с които е направила превишаващите разходи в този размер.

Относно източника на внесените в брой от А. суми в брой в банковите ѝ сметки за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г.

Към 01.01.2018 г. г-жа А. не е разполагала с пари в брой. През годината не е теглила пари от банковите си сметки. Получила е плащане от „Тузлушка гора“ ЕООД за възнаграждение по граждански договори сумата 15 879.97 лв., от собствената си фирма „Еличка Омуртаг“ ЕООД – 1 576.65 лв. и доходи по трудов договор с „Лес Ко – 2015“ ЕООД – 838.60 лв. Следователно е разполагала с пари в брой в размер на 18 295.22 лв. През годината е платила в брой разходи на стойност 4 230.46 лв. Внесла е в банковите си сметки 7 417.65 лв.

Към 31.12.2018 г. са ѝ останали на разположение пари в брой в размер на 6 647.11 лв.

Вещото лице е изчислила размера на подлежащия на внасяне данък върху дохода на физическите лица от Е. Й. Х.-А., за всяка от четирите данъчни години - 2016 г., 2017 г., 2018 г. и 2021 г.

С обжалвания РА № Р-030003230011934-091-001/17.10.2023 г. на А. са определени допълнителни задължения за ДДФЛ както следва: за 2016 г. в размер на 4 450.00 лв., за 2017 г. – 7 588.00 лв., за 2018 г. – 1 005.00 лв., за 2020 г. – 670.00 лв. и за 2021 г. – 147.00 лв. или общо 13 860 лв. за главници.

Съобразно констатациите по първи и втори въпрос е експертизата установила по години следния размер на данъчната основа за облагане на годишния доход по чл. 17 от ЗДДФЛ с данъчна ставка по чл. 18 от същия закон в размер на 10% дължим:

За данъчен период 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г.

Експертизата изчисли размера на дължимия ДДФЛ, респ. ДДФЛ за довнасяне като включи в данъчната основа за облагане следните доходи: доходи, получени от община Омуртаг – 34.84 лв.; декларирани доход, получени от Районен съд Омуртаг – 12.05 лв. и доход с неустановен произход – 43 004. 87 лв.

На тази база експертизата е изчислила, че размера на дължимия ДДФЛ за 2016 г. е 4 305.18 лв., от който внесения е ДДФЛ е 804.69 лв. Размера на ДДФЛ за довнасяне е 3 500.49 лв.

За данъчен период 01.01.2017 г. – 31.12.2017 г.

Експертизата е изчислила размера на дължимия ДДФЛ, респ. ДДФЛ за довнасяне като включи в данъчната основа за облагане следните доходи: доходи, получени от община Омуртаг – 31.36 лв.; декларирани доходи, получени от „Тузлушка гора“ ЕООД – 28 073.84 лв. и доход с неустановен произход – 56 543.65 лв.

На тази база експертизата е изчислила , че размера на дължимия ДДФЛ за 2017 г. е 8 464.89 лв., от който внесения е ДДФЛ е 2 810.87 лв. Размера на ДДФЛ за довнасяне е 5 654.00 лв.

За данъчен период 01.01.2018 г. – 31.12.2018 г.

Експертизата е изчислила размера на дължимия ДДФЛ, респ. ДДФЛ за довнасяне като е включила в данъчната основа за облагане следните доходи: доходи, получени от „Еличка Омуртаг“ ЕООД – 1 751.85 лв.; декларирани доходи, получени от „ЛесКо-2015“ ЕООД – 931.90 лв. декларирани доход, получени от „Тузлушка гора“ ЕООД – 12 713.47 лв. Доход с неустановен произход не е установен.

На тази база експертизата е изчислила, че размера на дължимия ДДФЛ за 2018 г. е 1 539.72 лв., от който внесения е ДДФЛ е 1539.74 лв. Размера на ДДФЛ за довнасяне е 0.00 лв.

За данъчен период 01.01.2020 г. – 31.12.2020 г.

За този период ревизиращите също не са установили превишение на разходите на А. над приходите. Увеличили са данъчната основа за доходи от други източници със сумата 6 700 лв., която представлява паричен превод постъпил в банковата сметка на задълженото лице от Т. Я.. Въз основа на това са определили ДДФЛ за довнасяне в размер на 670 лв. Предвид правният характер на спора експертизата изготви алтернативен вариант при който определи размера на дължимия ДДФЛ, респ. ДДФЛ за довнасяне като изключи от данъчната основа за облагане сумата, получена от Т. Я.. Доход с неустановен произход не е установен за задълженото лице.

На тази база експертизата е изчислила, че при този вариант няма ДДФЛ за довнасяне.

За данъчен период 01.01.2021 г. – 31.12.2021 г. Доход с неустановен произход не е установен за задълженото лице.

Следва да се отбележи, че по отношение на задължението за 2016г. за периода 03.05.2017 до датата на издаване на РА-17.10.2023 г. е начислен данък в размер на 3500,49 лв. и лихва в размер на 2351,98 лв. Към посочената дата задължението е погасено по давност. Възражение в тази насока липсва от страна на жалбоподателката.

Както се отбеляза по-горе съдът възприема изцяло заключението на в.лице в по-голямата си част то има изчислителен характер.

Отделно следва да се отбележи и следното:

Действащите разпоредби на Семейния кодекс установяват разделност на имуществото на съпрузите, с изключение на изрично регламентираната в чл.21, ал. 1 от СК общност върху вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос. Или от режима на СИО са изключени вещите, каквито са и парите в брой и паричните влогове, с изключение единствено на вещните права. Неоснователно е да се твърди, че всичко, придобито по време на брака се включва в семейната имуществена общност и е неделимо до прекратяване му или до сключване на брачен договор. По силата на брачната връзка между съпрузите автоматично не може да се извършва компенсация между превишението на приходите на единия съпруг с недостига на средствата на другия съпруг. Изложените доводи от АО в тази насока се споделят.

Органите на АДФИ са събрали доказателства по отношение изплатените на Е. А. парични суми от „Тузлушка гора" ЕООД. От РКО е видно, че тя е получила съответните суми. Ордерите са осчетоводени като изплатени в брой. На лицето са издадени две сметки за изплатени суми, от които са вижда, че дружеството е удържало ЗОВ и дължимия ДДФЛ, като ги е пресметнало при 25% необходимо присъщи разходи. А. не е получавала възнаграждение по трудов договор с дружеството, но е извършила дейност, за която й е платено. Извършени от жалбоподателката разходи във връзка с тази дейност няма, но не е посочено какви следва да са те. Акта за начет от АДФИ е установил вреда, но това не променя извода, че жалбоподателката е получила съответните суми.

От фактическа страна, в хода на производството е установено, че по разплащателна сметка, по която титуляр е жалбоподателката, на 24.02.2020 г. е получен паричен превод в размер на 6700,00 лв. от Т. Я., с основание „трансфер“. С писмени обяснения, получили вх. № 4541/05.05.2023 г., Е. Х.-А. е съобщила, че въпросните парични средства е предоставила по-рано на Т. Я., с цел закупуване на автомобил. Предвид факта, че същият не успял да набави исканото превозно средство, впоследствие й е възстановил процесната сума по банков път.

Прието е, че след като доказателства за постигнатите между страните договорки не са ангажирани, то са налице индиции за укрити и недекларирани доходи, за които се дължи данък по ЗДДФЛ. По реда на чл. 122, ал. 4 от ДОПК вр. чл. 17 от ЗДДФЛ сумата от 6700.00 лв. е включена в данъчната основа за облагане за 2020 г.

Спорен въпрос какъв е произходът на получения от жалбоподателката паричен превод и подлежи ли същия на облагане по реда на ЗДДФЛ.

Прието е, че липсват доказателства за установяване на твърдените от жалбоподателката факти. Такива биха били например сключен предварителен писмен договор, с вписано основание за предоставената по-рано на Т. Я. сума, вкл. разписки или запис на заповед, съдържащи действията по приемането и предаването й. Отсъствието на каквито и да е доказателства за установяване на основанието за получаване на процесния банков превод не може да го квалифицира като необлагаем доход по см. на чл. 13 от ЗДДФЛ. При това положение, органите по приходи са приели, че доходът, чието основание за получаване не е доказано, представлява доход от друг източник по см. на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. Съобразно чл. 11, ал. 1, т. 2 от с.з. доходът се счита за получен на датата на заверяване на сметката на получателя и законосъобразно, по правилата в чл. 122 от ДОПК и чл. 17 от ЗДДФЛ, сумата от 6700.00 лв. е включена в общата годишна данъчна основа за облагане за 2020 г.

За този период обаче ревизиращите също не са установили превишение на разходите на г-жа А. над приходите. Увеличили са данъчната основа за доходи от други източници със сумата 6 700 лв., която представлява паричен превод постъпил в банковата сметка на задълженото лице от Т. Я.. Въз основа на това са определили ДДФЛ за довнасяне в размер на 670 лв. Съдът приема, че доход с неустановен произход не е установен за задълженото лице. Няма ДДФЛ за довнасяне. Не е установена договорката между страните и начина на връщане на дадената сума. Съдът приема, че липсва изискване при договорката между страните да е налице сключен предварителен писмен договор, с вписано основание за предоставената сума, вкл. разписки или запис на заповед, съдържащи действията по приемането и предаването й.

Въз основа на изложеното следва да се отмени Ревизионен акт Р-030003230011934-091-001/17.10.2023 г. по описа на ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение №280/21.12.2023 г. на Директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/-Варна при ЦУ на НАП, в частта, с която на Е. Й. Х. - А. са установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ с който са определени задължения за данък върху доходите на за 2018г. в размер на 1005.00лв., ведно с лихви в размер на 472.01лв. , за 2020г. в размер на 670.00лв. ведно с лихви в размер на 177,69лв. и за 2021г. в размер на 147.00лв., ведно с лихви в размер на 24.16лв. , като незаконосъобразен.

РА следва да се измени в частта, с която на Е. Й. Х. - А. са установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2016г. в размер на 4450лв. и лихви 2989.96лв., като НАМАЛЯВА размера на 3500.49 лв., и лихви за – 2351.98 лв.

РА следва да се измени и в частта , с която на Е. Й. Х. - А. са установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2017г. в размер на 7587.00лв. и лихви 4332.63лв., като НАМАЛЯВА размера на 5654.00 лв., и лихви за – 3228.77

Претендираните разноски от страна на жалбоподателя са д.такса, адв.хонорар и възнаграждение за вещо лице в размер общ размер 3010 лв. Юрисконсултското възнаграждение е в размер на 2447,52лв. Размера следва да се определи съобразно уважената част на жалбата и по компенсация. Въз основа на изложеното жалбоподателката следва да заплати на ответната срана сумата в размер на 669,27лв.

Водим от горното и на основание чл.160 от ДОПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на Е. Й. Х. - А. Р. акт Р-030003230011934-091-001/17.10.2023 г. по описа на ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение №280/21.12.2023 г. на Директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/-Варна при ЦУ на НАП, В ЧАСТТА, с която на Е. Й. Х. - А. са установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ с който са определени задължения за данък върху доходите на за 2018г. в размер на 1005.00лв., ведно с лихви в размер на 472.01лв. , за 2020г. в размер на 670.00лв. ведно с лихви в размер на 177,69лв. и за 2021г. в размер на 147.00лв., ведно с лихви в размер на 24.16лв. , като незаконосъобразен.

ИЗМЕНЯ по жалба на Е. Й. Х. - А. Р. акт Р-030003230011934-091-001/17.10.2023 г. по описа на ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение №280/21.12.2023 г. на Директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/-Варна при ЦУ на НАП, В ЧАСТТА, с която на Е. Й. Х. - А. са установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2016г. в размер на 4450лв. и лихви 2989.96лв., като НАМАЛЯВА размера на 3500.49 лв., и лихви за – 2351.98 лв.

ИЗМЕНЯ по жалба на Е. Й. Х. - А. Р. акт Р-030003230011934-091-001/17.10.2023 г. по описа на ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение №280/21.12.2023 г. на Директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/-Варна при ЦУ на НАП, В ЧАСТТА, с която на Е. Й. Х. - А. са установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2017г. в размер на 7587.00лв. и лихви 4332.63лв., като НАМАЛЯВА размера на 5654.00 лв., и лихви за – 3228.77.

ОСЪЖДА Е. Й. Х. - А. да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ Варна при ЦУ на НАП сумата 669.27лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.