Р Е Ш Е Н И Е
гр. София,
02.02.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски
съд, Гражданско отделение, ІІ-б въззивен състав, в закрито съдебно заседание на
втори февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
РАЛИЦА ДИМИТРОВА
АЛЕКСАНДРИНА ДОНЧЕВА
разгледа
докладваното от младши съдия Дончева в. гр. дело № 16875 по описа на съда за
2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 247 от ГПК.
Инициирано е с молба от 04.01.2018 г. на
адв. С.И. в качеството му на пълномощник на С.С., С.С. и Л.П., с която се иска отстраняването
на очевидни фактически грешки, които се твърди да са допуснати в постановеното на
12.10.2017 г. от въззивния съд решение по делото.
Грешките се съзират във връзка с
посочения в решението адрес на недвижимия имот, по повод ползването на който ответниците
са осъдени да заплатят обезщетение на ищците И.И.Д. и Ф.Д., както и по
отношение на периода, за който въззивният съд е присъдил обезщетение.
По разпореждане на съда, препис от
молбата за поправка на очевидни фактически грешки е изпратен на И.И.Д., Ф.Д. и Е.Д., чрез адв. А.С., но в законоустановения срок не е постъпил
отговор.
Като взе предвид изложените в подадената
молба твърдения за наличие на очевидни фактически грешки в постановеното на
12.10.2017 г. решение по настоящото дело, въззивният съдебен състав прие, че
молбата е основателна.
По смисъла на чл. 247 от ГПК очевидна
фактическа грешка е всяко несъответствие между действително формираната от съда
воля и нейното писмено изразяване в диспозитива на решението.
Очевидна фактическа грешка е налице
тогава, когато съдът е обсъдил правния спор между страните и е изразил
становището си по същия в мотивите към решението, но в диспозитива е пропуснал
да отрази това свое становище или пък го е отразил погрешно.
В конкретния случай, от диспозитива на
решението е видно, че въззивният съд е отменил първоинстанционното решение в
частта, с която е отхвърлен предявеният от И. Н. Д. /в правата на който на
основание чл. 227 от ГПК са конституирани И.И. Д. и Ф.И. Д./, срещу Л.С.П. и Л.С.С.
/в правата на който са конституирани С.Л.С. и С.Л.С./, иск с правно основание
чл. 31, ал. 2 от ЗС за заплащане на сумата от 1017,24 лева, представляващо
обезщетение за ползване на ½ идеална част от следния имот: апартамент на
трети етаж, находящ се в гр. София, ул. „*********за периода от 16.07.2008 г.
до м. 11.2011 г., като вместо това е осъдил Л.П. да заплати на И.И.Д. и Ф.И.Д.
на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС обезщетение в размер от по 169,54 лева за
ползване на ½ идеална част от следния имот: апартамент на трети етаж,
находящ се в гр. София, ул. „*********за периода от 16.07.2008 г. до м. 11.2011
г.; осъдил е С.Л.С. да заплати на И.И.Д. и Ф.И.Д. на основание чл. 31, ал. 2 от
ЗС обезщетение от по 169,54 лева за ползване на ½ идеална част от
следния имот: апартамент на трети етаж, находящ се в гр. София, ул. „*********за
периода от 16.07.2008 г. до м. 11.2011 г. и е осъдил С.Л.С. да заплати на И.И.Д.
и Ф.И.Д. на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС, на всеки от тях, сумата от по 169,54
лева – обезщетение за ползване на ½ идеална част от следния имот:
апартамент на трети етаж, находящ се в гр. София, ул. „*********за периода от
16.07.2008 г. до м. 11.2011 г.
С решението Л.С.П., С.Л.С. и С.Л.С. са
осъдени да заплатят на И.И.Д. и Ф.И.Д. на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата
в размер на 11,86 лева – разноски в производството пред Софийски районен съд,
както и на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата в размер на
103,04 лева – разноски в производството пред Софийски градски съд. В останалата
част, първоинстанционното решение е потвърдено.
Същевременно, от мотивите на въззивното
решение се установява, че формираната от съда воля касае частична отмяна на
първоинстанционния съдебен акт, но по отношение дължимостта на основание чл.
31, ал. 2 от ЗС на обезщетение за ползване на ½ идеална част от следния
имот: апартамент, находящ се в гр. София, бул. „*********, а не за ползване на
½ идеална част от апартамент, находящ се в гр. София, ул. „****“ № ****Това
ще рече, че действително е налице несъответствие между формираната от съда воля
и нейния писмен израз в диспозитива на съдебния акт, което следва да бъде
отстранено, посредством поправка на констатираната очевидна техническа грешка.
Освен това, при прочит на мотивите към
решението на въззивния съд се установява, че формираната от съда воля за
частична отмяна на първоинстанционния съдебен акт е по отношение на периода от
16.07.2008 г. до м. 11.2008 г., а в диспозитива е допусната грешка, като е
посочено, че става въпрос за периода от 16.07.2008 г. до м. 11. 2011 г. Констатира
се, че техническата грешка е допусната и в мотивната част на решението, на л.
141 /гръб/, абзац втори, ред десети, където следва да е посочен периодът от
16.07.2008 г. до м. 11.2008 г., вместо 16.07.2008 г. до м. 11.2011 г. При това
положение, заявената в подадената молба необходимост от отстраняване на очевидна
фактическа грешка и във връзка с посочения период от време е основателна.
По тези съображения, Софийски градски
съд,
Р Е Ш И:
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа
грешка в решение от 12.10.2017 г. по в. гр. дело № 16875/2015 г. на Софийски
градски съд, Гражданско отделение, ІІ-б въззивен състав, като навсякъде, където
е отразено „апартамент на трети етаж, находящ се в гр. София, ул. „****“ № 12“,
ДА СЕ ЧЕТЕ: „апартамент, находящ се в
гр. София, бул. „*********“, както и навсякъде, където е отразено „от 16.07.2008
г. до м. 11. 2011 г.“,
ДА СЕ ЧЕТЕ: „от 16.07.2008 г. до
м.11.2008 г.“.
Решението може да се обжалва пред
Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.