О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 75
10.01.2024 година, гр. Кюстендил
АДМИНИСРАТИВЕН СЪД - КЮСТЕНДИЛ, в
закрито заседание на десети януари две хиляди двадесет и четвърта година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
ДЕСИСЛАВА
ТАБАКОВА
като
разгледа докладваното от съдия Табакова КАНД № 195/2023 г. по описа на
Административен съд - Кюстендил, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 248, ал. 1
от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 144 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано
е по искане с вх. № 4779/12.12.2023 г., подадено от Р.М.Б., чрез адв. К.А., с
което се иска изменение на решение № 234/10.11.2023 г., постановено по
к.а.н.д. № 195/2023 г. по описа на Административен съд - Кюстендил, в частта за
разноските, като в полза на искателя бъдат присъдени такива за адвокатско
възнаграждение.
Ответната
страна - директорът на Национално тол управление към Агенция „Пътна
инфраструктура“ – гр. София, чрез юрк. М.Н.-А., в писмен отговор изразява
становище за неоснователност на искането.
Административен
съд – Кюстендил, намира искането като подадено в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК
за процесуално допустимо, а разгледано по същество за неоснователно.
Производството
пред Административен съд – Кюстендил е образувано по касационна жалба, подадена
от директора на Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ –
гр. София, против решение № 238/19.06.2023
г.,
постановено по а.н.д. № 1148/2022 г. по описа на Районен съд - Дупница, с което
е отменено негово наказателно постановление № BG29032022/5800/P8-561 от
15.09.2022 г. за налагане на Р.М.Б. ***, на основание чл. 179, ал. 3а
от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на административно наказание „глоба“ в размер на 1
800 лв.
С
решението, чието изменение се иска, е оставено в сила решението на Районен съд
- Дупница, като Административен съд – Кюстендил се е произнесъл, че предвид
липсата на доказателства за реално осъществен разход от страната в
производството, разноски не следва да се присъждат.
Становище
за сторени разноски се поддържа и по повод искането за изменение. Както е
посочено в решението, направените в хода на производството разходи от страна на
трето лице, неучастващо по делото, не представляват
основание за присъждане на разноски на страната, тъй като тя не е направила
такива. Основанието, на което неучастващо
в съдебния процес юридическо лице, е
заплатило разноските по водене на делото, изразяващи се в разходи за адвокат,
засягат вътрешните отношения между дружеството и Б. и са без значение за съда,
тъй като не попадат в нито една от хипотезите за присъждане на разноски на
страната, предвидени в закона.
Въз
основа на изложеното, искането на Р.М.Б. за изменение на решение № 234/10.11.2023 г., постановено по
к.а.н.д. № 195/2023 г. по описа на Административен съд - Кюстендил, в частта за
разноските следва да бъде оставено без уважение.
Воден
от горното, Административен съд – Кюстендил,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане с вх. № 4779/12.12.2023 г., подадено от Р.М.Б., чрез адв. К.А.,
с което се иска изменение на решение № 234/10.11.2023 г., постановено по
к.а.н.д. № 195/2023 г. по описа на Административен съд - Кюстендил, в частта за
разноските.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
ОСОБЕНО
МНЕНИЕ на съдия Николета Карамфилова
Не съм съгласна с мнението на мнозинството, по
следните съображения:
Касационният съд, с решението чието изменение е
поискано, е приел, че не се следват деловодни разноски, тъй като същите не са
направени от него като страна в съдебното производство, а от трето лице - „Барин Груп Про“ ЕООД гр.Сапарева баня. При
формиране на тези мотиви, съдът е пропуснал да обсъди приложената разписка от 24.07.2023г.,
с която Р.М.Б. удостоверява, че законен представител на „Барин Груп Про“ ЕООД
гр.Сапарева баня е получил от него сумата от 720 лв., за да я преведе по
банкова сметка *** „Лалова и партньори“
във връзка с договор за правна помощ от 24.07.2023г. Горната разписка, преценена в съвкупност с представените проформа
ф-ра №1042/24.07.2023г., фактура №1096/25.07.2023г. и преводно нареждане от 25.07.2023г.,
установяват плащане на договореното адвокатско възнаграждение в размер на 720 лв.
в касационното производство. Релевантни за преценка дължимостта на поисканите
разноски за адвокатско възнаграждение са фактът на заплащане на разноските за
сметка на страната, със средства
предоставени от нея на трето лице и това, че те са послужили за процесуалното й
представителство по делото. В случая горните обстоятелства са надлежно установени
с договора за правна помощ, разписка от 24.07.2023г., проформа ф-ра
№1042/24.07.2023г., фактура №1096/25.07.2023г. и преводно нареждане. Процесните
разноски за доказани и са дължими от ЮЛ, в чиято структура е АНО, предвид изхода
в касационното производство. Искането на страната за изменение на постановеното
решение в частта за разноските е основателно.
Дължим
е съдебен акт, с който на основание
чл.248, ал.1 от ГПК следва да се измени постановеното решение по настоящото
дело и да се присъдят в полза на искателя разноски за адвокатско възнаграждение,
платими от АПИ – София.
СЪДИЯ КАРАМФИЛОВА: