М О Т И В И:

 

Производството е образувано по внесен от прокурор при Районна прокуратура - *** обвинителен акт против подсъдимия С.В.А., с ЕГН: ********** *** за извършено престъпление от общ характер, а именно:

На неустановен ден през месец януари 2016г. в гр. *** набирал отделно лице – Т.И.М. ***, с ЕГН **********, на 16 години, с цел да бъде използвана за развратни действия, независимо от съгласието й, като деянието е извършено спрямо лице ненавършило осемнадесет години.

Престъпление по чл.159а, ал. 2, т. 1, във вр. с ал. 1, предл. 1-во от НК.

В съдебно заседание е проведено  предварително изслушване, при наличие на условията на чл. 371, т. 2 от НПК.

         В хода на съдебните прения представителят на прокуратурата поддържа обвинението със същата фактическа обстановка и същата квалификация на вината, отразена в обвинителния акт.

По отношение на наказанието заема становище, че по отношение на подсъдимия С.В.А. следва да бъде наложено наказание лишаване от свобода към минимума предвиден в закона, което да бъде съобразено с разпоредбата на чл. 58а от НК и бъде отложено с 3 години изпитателен срок, както и да се наложи и кумулативно предвиденото наказани „Глоба“, което да бъде в минимален размер.

Подсъдимият С.В.А. се явява в съдебно заседание лично, и със защитник адв. Р. И. ***.

Защитникът на подсъдимия С.В.А., адв. Р. И. счита, че фактическата обстановка е безспорно установена, с оглед депозираното признание на фактите, отразени в обстоятелствената част на обвинителния акт и моли съда, делото да се разгледа при условията на чл. 371, т. 1 и т. 2 от НПК, като при определяне вида и размера на наказанието моли съда да определи на подзащитния й наказание към предвидения в закона минимум.

Подсъдимият С.В.А. признава фактите по обвинителния акт, признава вината си и изразява съжаление за извършеното.

Съдът съгласно чл. 370, ал. 3 от НПК, не може да отхвърли искане за предварително изслушване, когато са налице условията, предвидени в НПК.

Съдът като съобрази, че самопризнанието на подсъдимия по чл. 371, т. 2 от НПК, категорично се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства с определение от 10.03.2017 г. обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимия, без да събира повече доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Предвид на това, в хода на съдебното следствие на основание чл.373, ал. 2 от НПК, не е извършван разпит на подсъдимия, свидетелите и вещото лице за фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

         Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид становището на страните, приема за установено следното:

Свидетелка Т.М. е родена на ***г. като през 2013г. същата започнала да обитава недвижимия жилищен имот, находящ се в ***, и обитаван също така от нейния баща и свидетелката М.Р., живееща във фактическо съжителство с него.

На неустановен ден през месец януари 2016г. свидетелката Т.М. се запознала с подсъдимия С.А. във виртуалното пространство посредством осъществяването на контакт при ползването на сайт за запознанства и интимно общуване.

Обвиняемият С.В.А. решил да си набавя парични средства като предоставя свидетелката Т.М. на различни лица срещу заплащане, с цел същата да бъде използвана за развратни действия.С оглед на това му намерение подсъдимият С.А. провел разговор със свидетелката Т.М., като й предложил да се премести в дома му в гр. *** и „да работи” за него.

На следващия ден подсъдимият С.В.А. ***, откъдето взел свидетелката Т.М. и я транспортирал с лек автомобил до жилищен имот, находящо се в гр.***. Въпреки осъзнатото обстоятелство относно възрастта на Т.М., подсъдимият С.В.А. решил да я предоставя на различни лица за развратни действия.

Лицето живеещо във фактическо съжителство с подсъдимия С.В.А. фотографирало свидетелката Т.М. по бельо и без дрехи, като също така и направило регистрация и профил в специфичен сайта.

На неустановен ден през месец януари 2016 г. в гр. *** свидетелката Т.М. започнала да извършва сексуални услуги срещу съответното заплащане, като след обаждането по телефон от „клиент”, подсъдимият С.В.А. я транспортирал с автомобил до съответния адрес, където същата се срещала с „клиента” и осъществявала различни развратни действия, изразяващи се в „правеното на секс и френска любов”. По този начин свидетелката Т.М. била използвана от различни лица за развратни действия, между които бил и свидетелят П.П., като същата извършвала сексуални услуги срещу съответно заплащане. Получените от тази дейност парични средства свидетелката Т.М. предоставяла на подсъдимия С.В.А..

         На неустановен ден през месец март 2016 г. в гр. *** свидетелят К.Т. и негови познати решили да извикат момиче за компания. Свидетелят посредством ползването на специфичен сайт, осъществил контакт по посочения там телефон и поискал да бъде посетен конкретен адрес от момиче. След изминаването на кратък времеви пе***д, на посоченото място пристигнала свидетелката Т.М.. Свидетелят К.Т. възприел изключително младата й възраст, като я попитал на колко е години. Свидетелката Т.М. първоначално му заявила, че има навършени осемнадесет години, но след като свидетелят К.Т. не и повярвал, тя му признала, че е на шестнадесет години.

Свидетелката Т.М. споделили също така, че живее при мъж с име „С.”, който я кара да проституира и „намира клиенти и я кара по адреси”.

При едно от позвъняванията на телефона носен от свидетелката Т.М., свидетелят К.Т. афектиран от възприетите от него обстоятелство, взел апарата от нея и провел разговор с лицето осъществило обаждането по телефона, като му отправил укор затова „как може да изпраща това малко момиче да проституира”, а в епилога му заявил, че на следващия ден ще вземе багажа на свидетелката Т.М. от него.

На следващия ден свидетелят К.Т. заедно със свидетелката Т.М. провели среща с подсъдимия С.В.А., който предоставил две чанти на свидетелката, след което последната била откарана пред жилищна сграда находяща се в ***.

На неустановен ден през пе***да до началото на месец март 2016г. свидетелката Н.Р. видяла в специфичен сайт обява за предлагане на пратени сексуални услуги, като на една от снимките в него разпознала свидетелката Т.М..

Свидетелката Н.Р. незабавно уведомила за това свидетелката А.З. – майка на Т.М.. В последствие, майката на Т.М., своевременно уведомила органите на полицията. Въз основа на така получената информация са започнали да се извършват оперативни действия от свидетеля В.Л. – служител при ОД МВР - гр.***.

В хода на извършената полицейска проверка на така получените данни били снети сведения от лица имащи възприятия относно конкретния случай и от свидетелката Т.М., която в дадените такива, описала подробно начина на осъществяване на престъпното деяние спрямо нея.

         От заключението на вещите лица по назначената и извършена комплексна съдебна психолого-психиатрична експертиза в хода на досъдебното производство е видно, че свидетелката Т.М. възпроизвежда случилото се последователно, логически свързано и хронологично правилно, като е била в състояние правилно да възпроизвежда факти от значение за разкриване на обективната истина.

При условията на чл. 373, ал. 3 от НПК, съдът напълно кредитира изнесената по-горе фактическа обстановка, която се подкрепя от свидетелските показания на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели и която и в съдебно заседание беше потвърдена от подсъдимия пред защитника му, като подсъдимият признава изцяло  фактите и обстоятелствата изнесени по-горе.

Налице са условията на чл. 303, ал. 2 от НПК и съдът намира, че обвинението е доказано по безспорен и несъмнен начин.

От изложеното е видно, че подсъдимият С.В.А. е извършил престъпление по чл.159а, ал. 2, т. 1, във вр. с ал. 1, предл. 1-во от НК.

Горната фактическа обстановка се подкрепя изцяло от събраните по делото доказателства – от самопризнанието на подсъдимия от една страна, а  от друга страна от писмените доказателства п***бщени към делото.

В подкрепа  на фактическата обстановка са и  приетите и огласени по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства по Досъдебно производство № Д-1798/2016 г. по описа на Районна прокуратура - ***,  п***бщени по реда на чл. 283 от НПК.

Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства, т.к. същите са непротиворечиви, хронологично точни и взаимно се допълват, като по безспорен начин очертават гореописаната фактическа обстановка.

От така установената фактическа обстановка от обективна и субективна страна е видно, че с деянието си подсъдимият С.В.А. безспорно е осъществил състава на престъплението по чл.159а, ал. 2, т. 1, във вр. с ал. 1, предл. 1-во от НК, а именно:

На неустановен ден през месец януари 2016г. в гр. *** набирал отделно лице – Т.И.М. ***, с ЕГН **********, на 16 години, с цел да бъде използвана за развратни действия, независимо от съгласието й, като деянието е извършено спрямо лице ненавършило осемнадесет години.

Съдът намира за безспорно установено, че с деянието си подсъдимият С.В.А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.159а, ал. 2, т. 1, във вр. с ал. 1, предл. 1-во от НК.

От субективна страна е налице пряк умисъл у подсъдимия С.В.А.. Той действал с ясното съзнание за противоправността на извършваното от него. Съзнавал общественоопасния характер на деянието и неговите общественоопасни последици, при което целял настъпването на противоправния резултат, тъй като решил да се облагодетелства по неправомерен начин.

Авторството на подсъдимия в извършването на деянието и начина на извършване Съдът намира за безспорно установени. В тази насока са признаването изцяло от негова страна на фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, в хода на съдебното следствие. Същите са подкрепени и от събраните гласни доказателства - показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели, както и от приложените по делото писмени доказателства и доказателствени средства.

От обективна страна – в инкриминирания пе***д от неустановен ден до месец януари 2016 г. в гр. *** подсъдимият С.В.А. набирал мотивирал свидетелката Т.И.М., с цел да бъде използвана за развратни действия, независимо от съгласието й, като същата не е била ненавършила осемнадесет години чрез обещаване и даване на облаги, без да опорочава волята й, като поемал задължение за благоприятни последици за нея.

В същото време той получавал облаги, които довели до благоприятно изменение и в неговия живот.

С оглед на изложеното, Съдът намира, че са налице всички елементи от обективната и субективната страна на състава на престъплението по чл. 159а, ал. 2, т. 1, във вр. с ал. 1, предл. 1-во от НК, поради което подсъдимият С.В.А. следва да бъде признат за виновен в извършването на това престъпление и му бъде наложено наказанието предвидено от закона.

Горното съдът прие въз основа на самопризнанията на подсъдимия, показанията на свидетелите, съдебно психолого-психиатрична експертиза.

Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства, т.к. същите са непротиворечиви, хронологично точни и взаимно се допълват, като по безспорен начин очертават гореописаната фактическа обстановка.

За престъплението, извършено от подсъдимия С.В.А. по чл. 159а, ал. 2, т. 1,  във вр. с ал. 1, предл. 1-во от НК, законът предвижда наказание “лишаване от свобода” от 3 до 10 години и „Глоба» от 10000 лв. до 20000 лева.

При определяне наказанието на подсъдимия С.В.А., съдът съобрази  степента на обществената опасност на деянието и на дееца.

Съдът обсъди всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, мотивите и подбудите за извършване на деянието, степента на обществена опасност на деянието и дееца, както и всички други обстоятелства имащи значение за определяне на наказанието, както и с оглед на използваната от подсъдимия възможност за предварително изслушване, както и направеното от него самопризнание, по реда на чл. 371 т.2 от НПК.

Смекчаващи вината обстоятелства- съдът приема като такива- младата възраст на подсъдимия, искреното му съжаление за извършеното деяние и направените пълни самопризнания, а като отегчаващи вината обстоятелства, съдът приема като такива- ниско правно съзнание на подсъдимия и неговия стремеж за облагодетелстване по неправомерен начин използвайки друго лице.

При определяне на наказанието на подсъдимия съдът счете, че то следва да се наложи при условията на чл. 54, ал. 1 от НК.

По делото няма абсолютно никакви доказателства и възможност за прилагане разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. Нито има многобройни смекчаващи вината обстоятелства, нито има изключителни такива.

Не на последно място и двете страни в процеса не желаят и не намират за приложимо разпоредбата на чл. 55 от НК.

И двете страни в процеса желаят от съда минималното предвидено в закона наказание, а това е 3 години лишаване от свобода и глоба в размер на 10000 лв.

Съдът в своята присъда, точно и категорично се е съобразил с доказателствата по делото и с пледираното наказание, както от подсъдимия и неговия защитник,  така и от представителя на прокуратурата.

При така отчетените обстоятелства, съдът наложи на подсъдимия С.В.А. наказание "Лишаване от свобода за срок от 4 /четири/ години и 6 /шест/ месеца, което на основание чл. 373, ал. 2 от НПК, във вр. с чл. 58а, ал. 1 от НК, го намали с 1/3 и определи минималното  наказание предвидено в закона  - лишаване от свобода в размер на 3 години, което на основание чл. 66, ал. 1  от НК отложи с 5 години изпитателен срок, считано от влизане на присъдата в сила, предвид обстоятелството, че подсъдимият С.В.А. е неосъждан, както и както и наложи кумулативно предвиденото наказание „Глоба“ в минималния размер на 10000 лв..

Основният критерий за съразмерността на едно наказание лишаване от свобода, което следва да се наложи, е  освен закона и справедливостта като морална единица.

На първо място, с така наложеното наказание в този размер, съдът цели да въздействува предупредително върху извършителя на престъплението. Няма никакви доказателства по делото, от които да се направи безспорния извод, че подсъдимият следва да бъде продължително време изолиран от обществото, с което той да бъде предпазен за един дълъг пе***д от време.

С този размер на определеното наказание, съдът намира, че то ще допринесе за осъществяване на генералната и специалната превенция и най-вече със своята неизбежност - така определеното наказание, без излишна строгост, ще допринесе за поправянето и превъзпитанието на дееца към спазване на законите на Република България, поради което и съдът приложи разпоредбата на условното осъждане, тъй като са налице материалноправните предпоставки на чл. 66, ал. І от НК, а именно - подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода, поради което и съдът намира, че с така определеното наказание ще бъдат постигнати целите на чл. 36 НК. Така отложеното наказание ще има за основна задача да превъзпита подсъдимия и да действува като възпиращ фактор на дееца във връзка с евентуално бъдещо престъпно поведение.

С така наложеното наказание ще се постигнат генералната и специалната превенция, очертани в нормата на чл. 36 от НК. С отлагането на наложеното наказание- лишаване от свобода, ще изиграе ролята на  възпиращ фактор по отношение на подсъдимия за извършване на други престъпления и ще действува преди всичко предупредително върху него и ще му отнеме възможността да извършва други престъпления под заплахата, че ако бъдат извършени в изпитателния срок и са налице всички условия на чл. 68, ал. І от НК, той ще трябва да изтърпи и наложеното му по настоящето производство, наказание от 3 години  лишаване от свобода.

Освен това, с така определеното наказание, съдът счита, че трябва да се даде възможност на подсъдимия, да започне нов живот и да заживее, като спазва законите в страната.

Освен това, така наложеното наказание ще окаже своето възпитателно и предупредително въздействие по отношение на обществото, като от една страна се покаже, че на подсъдимия е наложено наказание за извършеното от него престъпление, каквато е и основната функция на съда, но от друга страна, вида и размера на наложеното наказание е съобразено с всички допълнителни факти, свързани с личността на дееца, с оглед на неговата справедливост.

На основание чл. 189, ал.3 от НПК, съдът възложи в тежест на подсъдимия С.В.а. да заплати направените деловодни разноски в размер на 398,44 лв.

С оглед така направените фактически и правни констатации, с оглед вътрешното убеждение и с оглед разпоредбите на закона, съдът постанови своята осъдителна присъда в този размер.

 

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: