Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Ловеч, 15.07.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети граждански състав в публичното заседание на петнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИРЕНА
РАБАДЖИЕВА
при секретаря……ПРЕСЛАВА ДИЧКОВА.....……………………...и в присъствието на
прокурора……………………….…………………………...като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 52 по описа за 2018год,за да се произнесе съобрази:
Иск с правно
основание чл.200 от КТ.
Делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от Д.П.И., с адрес: *** против „КРИС ФЕШЪН ИНДЪСТРИЙС“АД, със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, Северна промишлена зона, ул.“Освобождение“№7, представлявано от Радина Минкова Банкова.
Ищцата излага в ИМ, че е имала сключен трудов договор с ответника от дата 10.04.2017 г. Твърди, че на дата 28.09.2017 г., докато страните са били във валидно трудово правоотношение, е настъпила трудова злополука по смисъла на чл.55 от КСО. Посочва, че на основание чл.69 от КСО, така декларираната злополука е приета за трудова въз основа на влязло в сила Разпореждане № 51041040 от 16.10.2017 г. на ТП на НОИ – Ловеч, като е установено, че е настъпило внезапно увреждане на здравето на работника Д.И. / фрактура на дясната ръка в областта на китката/, станало по време и във връзка с извършваната работа – при придвижване по стъпалата на сградата, слизайки от втория към първия етаж – подхлъзване и падане. Счита, че разпореждането на органа по чл.60, ал.1 от КСО има двойствено значение – от една страна представлява индивидуален административен акт относно наличието или не на трудова злополука, а от друга страна е официален удостоверителен документ за установените в него факти, и в частност за наличието на трудова злополука като положителен юридически факт, който е елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя.
Наведени са твърдения, че на 28.09.2017 г., вследствие настъпилата трудова злополука, Д.И. е приета в УМБАЛ „Д-р Г. Странски“ и след клиничен преглед е взето решение на И. да бъде извършена оперативна интервенция на дата 02.10.2017 г. Посочва се, че на ищцата е поставено медицинско изделие – тясна права плака на стойност 1 770 лв., съгласно Фактура № **********/06.10.2017 г, издадена от УМБАЛ „Д-р Г. Странски“ЕАД. За престоя си в клиниката И. е заплатила потребителска такса в размер на 40,60 лв, съгласно Фактура № **********/05.10.2017 г., издадена от УМБАЛ „Д-р Г. Странски“ЕАД. Наред с това, във връзка с обстоятелството, че след сваляне на конците е назначена гипсова имобилизация за срок от 30 дни, като е поставен полимерен гипс 7,5 см. и вата на обща стойност 42 лв, съгласно Фактура № 30 от дата 16.10.2017 г., издадена от Рея – 777 ЕООД. Твърди се, че на ищцата са издадени съответно Болничен лист № Е20171520944 за временна неработоспособност с определен отпуск от дата 28.09.2017 г. до дата 04.11.2017 г. и Болничен лист № Е20171267834 за временна неработоспособност с определен отпуск от дата 05.11.2017 г. до 21.11.2017 г.
С оглед на посоченото от фактическа страна, ищцата счита, че са налице основанията да бъде ангажирана имуществената отговорност по смисъла на чл.200, ал.1 от КТ на работодателя за вреди от трудова злополука, които са причинили временна неработоспособност на работника. Наред с това, счита, че в случая не е налице допринасяне от страна на работника за трудовата злополука по смисъла на чл.201, ал.2 от КТ, тъй като не е действал и не е пострадал при груба небрежност, доколкото в хода на административното производство по чл.57 и сл. От КСО пред ТП на НОИ – Ловеч, не е установено нарушение на трудовата дисциплина от страна на работника, което да е в пряка причинна връзка с увреждането и при което работникът не е положил грижа, каквато и най-небрежният не би положил в подобна обстановка. Позовава се на съдебна практика.
Претендира се сума в размер на 1 852,60 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, равняващи се на направените от ищцата разходи във връзка с лечението - за извършени медицински интервенции и консумативи.
Претендира се също сума в размер на 5 000 лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от настъпилата трудова злополука, изразяващи се в претърпените болки и страдания по време на злополуката, както и търпяните впоследствие болки и страдания, невъзможността за натоварване на засегнатия крайник и ограничения във функциите му. Счита, че претендираната сума за обезщетение съответства на претърпяните от ищцата болки и страдания, намиращи се в пряка причинно-следствена връзка с процесната трудова злополука, като последици от същата. Поддържа, че в случая следва да се отчете действителният размер на претърпените вреди с оглед характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на болките и страданията, обстоятелството, че ищцата е подложена на хирургическа интервенция, в тялото на същата при интервенцията е вложено чуждо тяло – медицинско изделие, представляващо тясна права плака, ищцата е била гипсирана и с обездвижен крайник в сравнително дълъг период от време, което не й е позволявало нито да работи, нито да обслужва сама елементарни битови нужди от личен характер. Цитира съдебна практика. Наред с това, моли съдът да съобрази обстоятелството, че след настъпване на трудовата злополука ищцата е била неработоспособна, а работодателят й – ответното дружество, незаконосъобразно докато ищцата е била в отпуск по болест, е прекратил трудовото й правоотношение съгласно Заповед № 51/10.10.2017 г. за прекратяване на трудово правоотношение.
В петитумната част е изведено искане съдът да постанови решение, с което да осъди „Крис фешън индъстрийс“ АД, представлявано от Радина Минкова Банкова, да заплати на Д.П.И., на основание чл.200, ал.1 от КТ:
1.Сума в размер на 1 852,60 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на декларирана трудова злополука с вх. № 347 от 06.10.2017 г. на ТП на НОИ – Ловеч, станала с Д.П.И. на дата 28.09.2017 г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на вземането.
1. Сума в размер на 5 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на декларирана трудова злополука с вх. № 347 от 06.10.2017 г. на ТП на НОИ – Ловеч, станала с Д.П.И. на дата 28.09.2017 г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на вземането.
Претендирани са и сторените във връзка с делото разноски.
В законоустановения едномесечен срок от връчване на исковата молба и приложенията към нея ответникът – „КРИС ФЕШЪН ИНДЪСТРИЙС”АД, чрез пълномощник- адв.Т. е депозирал писмен отговор. Намира предявените обективно съединени искове с правно основание чл.200, ал.1 от КТ за допустими, но изцяло неоснователни. Оспорва заявените претенции изцяло по основание и размер. Оспорва истинността на твърдяната от ищцата в исковата молба дата – 28.09.2017 г., като дата на трудова злополука. Не оспорва, че е налице валидно възникнало и прекратено трудово правоотношение между страните. Оспорва твърденията в ИМ, че ищцата на посочената дата – 28.09.2017 г. при придвижване по стъпалата на сградата, слизайки от втория към първия етаж на сградата се е подхлъзнала и паднала, като твърди, че това не отговаря на истината. От своя страна твърди, че този инцидент се е случил на 27.09.2017 г. следобяд малко преди 15 часа. Заявява, че на ищцата веднага е била оказана първа помощ от служител на ответното дружество и незабавно е откарана в Ловешката болница. Въпреки настояванията на придружаващите я лица да бъде извършена рентгенова снимка на ръката, ищцата отказала с мотив, че нямала личен лекар, който да й даде направление. Направена е само превръзка на ръката, след което ищцата се е върнала със служебния автомобил на работа. В отговора ответникът посочва, че на следващия ден – 28.09.2017 г. ищцата не се е явила на работа, като едва на 06.10.2017 г.се явила при работодателя и представила болничен лист, издаден от УМБАЛ „ Д-р Г. Странски”ЕАД, в който е записана диагноза: фрактура радии ин локо типико декстра, операцио и посочена причина – Злополука – трудова по чл.55, ал.2 за неработоспособността. На същата дата – 06.10.2017 г. работодателят веднага е подал необходимите документи в ТП на НОИ за регистрация на злополуката, като при подаването на документите е допусната техническа грешка при изписване на датата на злополуката – 28.09.2017 г. вместо 27.09.2017 г. Наред с изложеното, работодателят непосредствено след инцидента е уведомил застрахователя си – „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ”АД по сключена групова застраховка Партньори с предмет ”Злополука и заболяване”. Ответникът твърди, че на 29.09.2017 г. представител на застрахователя – Иваничка Ангелова е провела телефонен разговор с ищцата, като й е обяснила, че работодателят има застраховка и какво следва пострадалата да направи. Предложила й е професионално и адекватно съдействие, вкл.и медицинска помощ, но ищцата отказала, като отговорила, че има лекар в Плевен.
С отговора ответникът прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата на основание чл.201, ал.1 от КТ. Твърди, че ищцата е допуснала груба небрежност и с поведението си е допринесла за вредоносния резултат, тъй като не е използвала предпазния парапет, за да се държи/опира при слизане. Счита, че ако ищцата е ползвала предпазния парапет дори и да се е подхлъзнала, е щяла да се задържи на парапета и при евентуално падане, ударът не би бил с такава сила, както и увреждането. Твърди, че съотношението на приноса на ищцата в причиняване на вредоносния резултат е в размер на 2/3. Изтъква, че на ищцата е проведен инструктаж за безопасност – начален и периодичен.
Отделно от горното, ответникът излага в отговора, че съгласно представената епикриза, анамнезата е снета по данни от пациентката, която е постъпила в клиниката на 28.09.2017 г. и доколкото ищцата е паднала по стълбището в ответното дружество не на 28.09.2017 г., а на 27.09.2017 г., счита, че няма доказателства за пряка причинно – следствена връзка между падането на 27.09.2017 г. и констатираната на 28.09.2017 г. фрактура на дясната ръка, която по анамнеза по данни на пациентката датира от същия ден.
Независимо от гореизложените възражения, ответникът оспорва твърдението на ищцата по претенцията й за имуществени вреди в размер на 1770 лв.- твърдяна за поставена й тясна права плака и представена фактура № **********/06.10.2017 г., като изтъква, че в случая липсва съпътстваща документация, а от друга страна няма и доказателства тази фактура да е била заплатена от ищцата с посочен начин на плащане по банкова сметка. ***безщетение за неимуществени вреди, претендирана в размер на 5000 лв. Поддържа възраженията за съпричиняване от ищцата поради груба небрежност, както и липса на пряка причинно-следствена връзка. Счита, че претендираният от ищцата размер е прекомерен и не съответства на принципа на справедливост, а цели имуществено облагодетелстване.
Ищцата Д. Пенева И. взема лично участие в процеса, като в заседанието, в което е даден ход на делото по същество се представляват от договорно упълномощен представител- мл.адв. Г. Радков. Поддържа предявените искове и моли съдът да приеме същите за доказани по основание и размер.
Ответникът „КРИС ФЕШЪН ИНДЪСТРИЙС“АД се представлява от адв. Т.. Оспорва исковите претенции като изцяло неоснователни и недоказани. Подробни съображения излага в писмена защита.
Съдът като съобрази становището на страните, събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Пасивната процесуална легитимация
на ответното дружество се установява от представената справка за актуално
състояние, както и след служебно извършена справка от решаващия съд съобразно
разпоредбата на чл.23, ал.4 от Закона за търговския регистър.
По делото не е спорно, че страните са били обвързани от трудово правоотношение, като по силата на трудов договор № 144/10.04.2017 г. ищцата Д.П.И. е била назначена в „Крис Фешън Индъстрийс“АД на длъжността „Техн.и кач. Контрол“. Трудовият договор е бил сключен като срочен /до шест месеца/, като е уговорен срок за изпитване в полза на работодателя.
Установява се, че със Заповед № 51/10.10.2017 г. на Изп.директор на „Крис Фешън Индъстрийс“АД трудовото правоотношение с ищцата е прекратено на основание чл.71, ал.1 от КТ, считано от 11.10.2017 г.
По делото е представено е Разпореждане № 51041040 от 16.10.2017 г.на дл. лице при ТП на НОИ - Ловеч, видно от което на основание чл.60, ал.1 от КСО декларираната злополука вх.№ 347 от 06.10.2017 г. от осигурителя „Крис Фешън Индъстрийс“, станала с Д.П.И. на 28.09.2017 г. се приема за трудова злополука по чл.55, ал.1 от КСО. Прието е наличие на внезапно увреждане на здравето на лицето / фрактура на дясна ръка в областта на китката/, станало през време и във връзка с извършваната работа – при придвижване по стъпалата на сградата, слизайки от втория към първия етаж – подхлъзване и падане.
Разпореждането, с което декларираната злополука е приета за трудова, е влязло в законна сила на 03.11.2017 г.
По преписката, образувана пред ТП на НОИ по повод трудовата злополука, е приложен протокол за резултатите от извършено разследване на злополуката, видно от който създадената за целта комисия е приела за място и време на злополуката: гр. Ловеч, ул.“Освобождение“№7, „Крис Фешън Индъстрийс“АД, стълби в коридора на дружеството, в 14,45 ч., на 28.09.2017 г. Съгласно данните в посочения протокол, свидетел на злополуката и лице, оказало първа помощ е св. Иванка С. Балевска – чистачка в „Крис Фешън Индъстрийс“АД. Отбелязано е, че при злополуката няма допуснати нарушения на нормативни актове, както и лице допуснали нарушения. Като мярка за недопускане на подобни злополуки е набелязано: провеждане на извънреден инструктаж.
След инцидента ищцата е била в отпуск за временна неработоспособност, което се установява от представените болнични листи, съответно с № Е20171520944 с определен отпуск в периода от 28.09.2017 г. до 04.11.2017 г. и с № Е20171267834 с определен отпуск в периода от 05.11.2017 г. до 21.11.2017 г.
По делото е реализирана съдебно-медицинска експертиза, която е дала заключение, че съгласно приложената медицинска документация – диск за преглед и извършен рентгенов такъв на името на Д.П.И. на същата е причинено: травматично счупване на дясната лъчева кост на типично място, с дата 26.09.2017 г. Установено е, че датата на постъпването на лечение в УМБАЛ – Плевен и датата на произшествието се разминават с два дни. Вещото лице е посочило, че се касае за оперативно лечение на счупването, метална остеосинтеза, повреда обуславаща затруднение движенията на дясната ръка за около 2 месеца при правилен оздравителен процес. Според даденото заключение, единствената причина за получаване на тази повреда е падане на пострадалата напред при отворена длан и подпиране на ръката напред или настрани. Вещото лице изрично е отбелязало, че това може да се случи при падане при наличие на парапет и при липса на такъв. При устното депозиране на заключението вещото лице д-р Й. е заявил, че при преглед на медицинската документация е установил, че снимката е правена в Ловеч на 26.09.2017 г., след като личният лекар д-р Григоров е издал направление на майката на ищцата, тъй като последната не е била осигурена
От заключението на допуснатата съдебно – психологична експертиза се установява, че въз основа на проведената консултация и от направената тестова методика – когнитивните прояви като невъзможност за вземане на решения за бъдещето, негативни мисли свързани с преживяното и емоционалните прояви като чувството за безнадеждност и общата неудовлетвореност от липсата на перспектива, вътрешно напрежение и безсъние е възможно да са симптоми за въздействието на продължителен стрес, който от своя страна може да доведе до психическо пренапрежение и до депресивни състояния. Възможно е в резултат на полученото от ищцата травматично увреждане, изразяващо се в сериозно счупване на китката на дясна ръка, наложило оперативно лечение и относително дълъг период на възстановяване – съпроводени с болки, страдания,финансови затруднения, ограничаване на пълноценния и начин на живот и намалената работоспособност да доведе до психоневроза, но според заключението няма обективни данни какъв е бил психическият й статус преди травматичното увреждане. По мнение на експерта, възможно е прекратяването на трудовото правоотношение вследствие на получената травма, водеща до невъзможност да се яви на работа цялостно да се отрази върху психиката и това да доведе до емоционален и психологически дискомфорт. Видно от заключението, при ищцата се открива лека депресивност и състояние на загриженост с развиване на депресивна реакция, които се констатират чрез използване на тестова методика.
По делото са събрани и гласни доказателства, като по искане на ищцата са разпитани свидетелите Диана Веселинова Серафимова и Недка Петрова Вълчева, а по искане на ответника – свидетелите Иванка С. Балевска, Теменуга Петрова И., Мехмед Джелалов Бозов и Иваничка Д. Ангелова.
От показанията на св. Серафимова се установява, че е в приятелски отношения с ищцата. Същата живее в гр. София, но твърди, че непрекъснато контактува с ищцата по телефона, почти ежедневно. Спомня си, че при едно от позвъняванията й, ищцата й споделила за инцидента, като обяснила, че в работата се е спънала по стълбите и че й предстои да ходи по болници. На следващия ден й се обадила, като тогава ищцата и казала, че е с гипсирана ръка, но се налага операция. Посетила я в болницата и видяла, че „не е добре, бе травмирана, ожулена в краката, по главата, в ръката“. Била зле и се чудела с тази счупена ръка как ще се справя вкъщи. Притесненията на ищцата се засилили още повече, когато й казали, че ще я уволнят и не знаела дали с тази ръка ще си намери подходяща работа. Свидетелката твърди, че близо половин година след инцидента ищцата не можела да се съвземе.
Св. Вълчева заявява, че е съседка на ищцата. В деня на злополуката била на терасата и видяла, че един мъж докарал Дарина с нейната кола. Слязла долу да я види и разбрала, че е паднала на работата, имала белези и по лицето. Била нервна, разстроена, много неуравновесена. Свидетелката споделя, че всеки ден е ходела за да помага на ищцата, тъй като дясната й ръка била счупена, гипсирана. В този период ищцата било много разстроена, плачела, страдала също, че доходът й е малък, което продължило около 6 месеца.
Св. Иванка Балевска работи като чистачка в ответното дружество „Крис Фешън Индъстрийс“.Твърди, че е
очевидец на злополуката с ищцата. Около 14,45 часа преди почивката отивала към
тоалетните да зареди течен сапун и когато се обърнала към стълбите, видяла
Дарина седнала на стъпалата. Чула я че плаче и видяла, че държи ръката си.
Попитала я какво е станало и Дарина й казала, че е паднала по стъпалата.
Свидетелката направила студен компрес на ръката и помолила да извикат св.
Теменуга И.. След това нещата били поети от св. И. и шофьора – св. Бозов, които
придружили ищцата до болницата.
Св. И. дава показания,
които корелират с показанията на св. Балевска. Заявява, че непосредствено след инцидента – около
15,00часа заедно с дежурния шофьор
откарали ищцата до болницата. Тъй като същата нямала личен лекар в Ловеч,
процедурата била записана на името на майка й. Дежурният лекар извършил преглед
и направил превръзка на ръката. В болницата престояли от 30-60 мин, след което
заедно с шофьора отново се върнали в дружеството. Ищцата останала до края на
работното време, като обяснила, че имала да си доработва нещо спешно.
И св. Балевска, и
св. И. заявяват в своите показания, че стълбите във фирмата са обезопасени –
поставен е парапет и на самите стъпала има противоплъзгаща
лента, „която не позволява да се плъзнеш дори и по чехли да си“ /св. И./. За
периода, в който работят в дружеството
не знаят за друг инцидент, свързан с падане по стълбите.
От показанията на св.
Мехмед Бозов се установява, че от около година преди инцидента работел като
шофьор в ответното дружество. Твърди, че
по разпореждане на началника при приключване на работния ден е закарал Дарина
до дома й с нейната лична кола. Изтъква,
че това се наложило, тъй като ръката й била превързана. След като оставил
колата, дошъл другият му колега Мариян и заедно се върнали в дружеството.
По делото е разпитана
и св. Иваничка Ангелова, която работи като генерален представител на „Дженерали
застраховане“. Твърди, че г-жа Банкова
/представляваща „Крис Фешън Индъстрийс“
й се обадила в четвъртък /28.09.2017 г./ с искане да насрочи преглед при
специалист – ортопед, тъй като има проблем с нейн
служител. В тази връзка в петък на
29.09. уговорила преглед при ортопед д-р Дренски.
Около 10.00 часа на посочената дата отишла в дружеството да вземе пострадалата
служителка – ищцата Д.И., но същата не се появила. Първоначално по телефона й
се обадила св. Теменуга И., но ищцата отказала да отиде на място, за да бъде
прегледана от специалист. Тогава св. Ангелова решила лично да разговаря с нея,
обяснила й че е уговорен преглед при специалист, който ще направи рентгенова
снимка и ще назначи последващи процедури, но ищцата отново отказала, като
първоначално заявила, че е в гр. Плевен, но в хода на разговора потвърдила, че е в гр. Ловеч, но няма да даде
никой да й пипне ръката.
В дадените по реда на
чл.176 от ГПК обяснения ищцата Д.И.
сочи, че слизайки от цеха надолу
по стълбите на разделителната площадка, още на първото стъпало кракът й се „запънал“ на лайсната, която се
поставя против плъзгане, и полетяла напред. Нямало как да се хване с лявата
ръка за парапета, тъй като била заета с плата, който носела, в дясната ръка
държала ролетка. При падането усетила остра болка в ръката, главата и колената. Първи дошли чистачките и видели, че стене на
стълбите. Обадили се на Теменуга /св. И./ и
заедно с нея и един от шофьорите отишли до болницата. Прегледът бил
извършен от д-р Й., който изпратил ищцата за рентгенова снимка, след което била
направена гипсова превръзка. Ищцата твърди, че прегледът е продължил около 1
час – 1,30 мин, след което се върнала на
работа единствено, за да си вземе колата, като за целта друг шофьор от фирмата закарал автомобилът до
дома й.
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
В рамките на настоящето производство ищцата Д.П.И. е предявила иск с правно основание чл.200, ал.1 от КТ за репариране на неимуществени и имуществени вреди, настъпили в резултат на трудова злополука.
Легално определение на трудова злополука е дадено в разпоредбата на чл. 55, ал.1 от КСО. Според дадената в закона дефиниция, това е всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило неработоспособност или смърт.
Установяването на факта на злополуката и признаването й за трудова се извършва по реда на чл. 57-60 КСО и приетата от Министерски съвет на основание чл. 57, ал. 3 КСО Наредба за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки /НУРРОТЗ/. Процедурата по установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки преминава през установително по своето естество производство, предназначено да установи обстоятелствата, при които злополуката е настъпила, а в последствие се извършва и оценка, като се определя правната квалификация на злополуката като трудова. Съгласно действащата нормативна уредба, това производство се осъществява от длъжностно лице от ТП на НОИ, което е компетентно, въз основа на събраните документи, да издаде разпореждане, с което да квалифицира злополуката като трудова или да не признае трудовия й характер. Разпореждането на длъжностното лице от ТП на НОИ, подлежи на обжалване пред ръководителя на съответното ТП на НОИ, а разпореждането на ръководителя се обжалва съгласно чл. 118 КСО пред Административните съдилища по реда на АПК. Необжалването на административния, респ. съдебния акт, установяващ злополуката и характера й на трудова, и влизането на този акт в законна сила, прегражда пътя за оборване на направената вече констатация за наличие на злополука и квалификацията й като трудова в последващо съдебно производство, образувано на основание чл. 200 КТ. В рамките на настоящото производство страните са ангажирани доказателства, според които Разпореждане № 51041040 от 16.10.2017 г. на дл.лице при ТП на НОИ – Ловеч, с което декларираната злополука е приета за трудова, съгласно чл.55, ал.1 от КСО, е влязло в законна сила на 03.11.2017 г. /л.116 /. С решение на директора на ТП на НОИ Ловеч, обективирано в писмо с изх. № 1023 – 101011#от 04.01.2019 г.е постановен отказ да се възобнови административното производство на основание чл.99, т.2 от АПК по приетата с разпореждане № 51041040 от 16.10.2017 г. трудова злополука, станала с Д.П.И.. Във връзка с подадена от И. касационна жалба по адм.дело № 27/2019 г. по описа на Адм.съд – Ловеч против Определение № 724 от 29.07.2020 г. по адм.дело № 27/2019 г. по описа на Адм.съд – Ловеч същото е отменено от ВАС с Определение № 12108 от 30.09.2020 г. по адм.дело №9632/2020 г. по описа на ВАС и на основание чл.202, т.1 от АПК ВАС е отменил определението на Адм.съд – Ловеч по адм.дело № 27/2019 г. и на основание чл.200, ал.1 от АПК е отхвърлил оспорването по жалба на изп.директор на „Крис Фешън Индъстрийс“АД против решение на директора на ТП на НОИ Ловеч, обективирано в писмо изх.№ 1023-101011#от 04.01.2019 г., с което се отказва възобновяване на административното производство на основание чл.99, т.2 от АПК по приета с разпореждане № 51041040 / 16.10.2017 г. трудова злополука, станала с Д.П.И.. При тези данни съдът приема, че разпореждането, с което злополуката е призната за трудова, е влязло в сила, поради което съдът е обвързан от направените констатации относно обстоятелствата, че на декларираната от осигурителя дата, на територията на „Крис Фешън Индъстрийс“АД е станала злополука с ищцата Д.П.И., която е квалифицирана като трудова.
При съвкупна преценка на доказателствата по делото съдът намира, че при декларирането на трудовата злополука, което е сторено след представянето на болничен лист от ищцата на 06.10.2017 г., е допусната техническа грешка в изписване датата на злополуката. В този смисъл изявление са направили и двете страни – ищцата в депозирана молба до съда от 11.07.2018 г./ л.110/ и уточнението на процесуалния й представител в о.с.з. на 29.05.2018 г., а ответникът – още в отговора на исковата молба.Този извод се налага и при анализа на доказателствената съвкупност по делото. В хода на процеса е представен диск с копие на рентгеновата снимка, направена в деня на злополуката, който съдържа данни, че същата е направена на 26.09.2017 г. Тази дата е посочена и в заключението на в.л. д-р Й., който изрично е заявил, че в архива на отделението по рентгенова диагностика се съхранява информация, според която рентгеновото изследване на ищцата е извършено на 26.09.2017 г. Въпреки че тази дата се различава от датата, посочена в показанията на част от разпитаните свидетели, които сочат като дата на злополуката 27.09.2017 г., то по делото не са налице данни тя да е станала при други обстоятелства извън работно време и да е налице инсценировка от страна ищцата. Събраните по делото писмени и гласни доказателства по категоричен начин установяват, че в работен ден от седмицата, около 15,00 часа при изпълнение на трудовите си задължения ищцата е претърпяла злополука при твърдяните от нея обстоятелства – при слизане по стълбите се препънала и паднала, в резултат на което е настъпило внезапно увреждане на здравето й - фрактура на дясната ръка в областта на китката.
По силата на чл. 200 КТ, за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна или трайна неработоспособност или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им. За да бъде реализирана имуществената отговорност на работодателя, налице в кумулативност следва да са няколко предпоставки: внезапно увреждане на здравето на работника или служителя, което да има за своя последица причиняване на неработоспособност или смърт и причинна връзка между травматичното увреждане и настъпилата нетрудоспособност.
В настоящия казус, с оглед очертаната по-горе фактическа обстановка и събраните по делото доказателства, съдът намира че са налице в кумулативност посочените предпоставки. Установи се, че е налице трудова злополука, квалифицирана като такава по предвидения в КСО ред, причинила увреждане на здравето на ищцата и довела до нейната временна неработоспособност. Безспорно е установено,че трудовата злополука е настъпила във връзка с изпълнение на възложената на ищцата работа като „Технологичен и качествен контрол“ в ответното дружество. С оглед на тези данни съдът намира, че в съответствие с чл. 200, ал. 1 КТ следва да бъде ангажирана безвиновната отговорността на работодателя за вредите, причинени на ищцата от настъпилата трудова злополука.
След допуснато изменение на иска по реда на чл.214 от ГПК, претенцията на ищцата е за заплащане на сумата от 20 000 лв.- обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на настъпване на събитието до окончателното изплащане. При условията на първоначално обективно съединяване на искове е предявен и иск за сумата от 1 852,60 лв, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на декларираната трудова злополука, станала с ищцата, ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на вземането.
Заявената претенция по чл.200, ал.1 от КТ - за претърпени неимуществени вреди съдът намира за частично основателна.
Размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди съдът следва да определи, съобразявайки критерия за справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД , като отчете всички правно значими факти,установени по делото, включително и тежестта на увреждането, продължителността на възстановителния период, интензитета на търпените от ищцата неудобства, страдания и болки. Общественият критерий за справедливост не е дефиниран в съдебната практика и подлежи на остойностяване с оглед установените по делото обективни факти и обстоятелства. В случая такива се съдържат в показанията на свидетелите Диана Веселинова Серафимова и Недка Петрова Вълчева-досежно твърдяните болки, страдания и битови неудобства, писмените доказателства, удостоверяващи временна нетрудоспособност, както и заключението на изслушаните съдебно – медицинска и съдебно – психологична експертизи. В съдебната практика трайно и непротиворечиво се приема, че в понятието „неимуществени вреди” се включват както телесните увреждания, така и такива, засягащи психо-емоционалната сфера на пострадалия, които са довели да физически и морални страдания, негативни изживявания и създаващи социален дискомфорт за определен период от време.
Съдът намира, че справедлив паричен еквивалент по смисъла на чл.52 от ЗЗД за претърпените от ищцата болки, страдания, дискомфорт и негативни психо-емоционални, отчитайки и техния интензитет, е заплащане на обезщетение в размер на 8000.00 лв. При определянето му съдът съобразява характера на причиненото увреждане –касае се за тежко счупване на лъчевата кост на дясната ръка, което наложило извършването на оперативна интервенция, при която е вложено чуждо тяло /тясна права плака/ и последвала гипсова имобилизация за срок от 30 дни. Съгласно заключението на вещото лице по СМЕ движенията на дясната ръка са били затруднени за около 2 месеца при правилен оздравителен процес. Съдът взема също предвид и обстоятелствата, че при настъпилото нараняване са налице болки и страдания със значителен интензитет, като ищцата не е могла да работи, да се обслужва нормално в ежедневието, търпяла е редица битови неудобства и ограничаване на пълноценния й начин на живот, изпитвала е дискомфорт и негативни изживявания.
Съобразявайки казаното дотук, икономическата конюнктура в
страната към датата на деянието, съдът намира, че посоченият размер на
обезщетението от 8000 лв. се явява напълно справедлив и съответстващ на
преживените болки и страдания от ищцата.
За разликата до пълния предявен размер на иска от 20 000лв. заявените претенцията за обезщетение на неимуществените вреди, като недоказана следва да се отхвърли. По делото не се установи ищцата да изпитва болки и страдания, които да обосновават извода, че репарирането им следва да стане чрез присъждане на обезщетение в размер над определения по-горе.
Горната сума ще следва да се присъди ведно със законната лихва от претендираната с ИМ дата, а именно от датата на завеждане на иска /02.01.2018 г./ до окончателното изплащане на вземането.
Съдът отбелязва, че в съдебната практика трайно е прието, че когато задължението произтича от непозволено увреждане, длъжникът изпада в забава и без покана, т.е. същият дължи обезщетение за забава от момента на настъпване на увреждането. Посочените правила намират субсидиарно приложение и при отговорността на работодателя за неимуществени вреди, причинени работника/ служителя вследствие на трудова злополука, по силата на препращащата разпоредба на чл.212 от КТ /Решение №217/25.07.2013 г. по гр.д.№1038/2012 г. на ІV г.о. на ВКС./. В настоящия случай обаче ищцата е претендирала заплащане на законна лихва като правоувеличаваща последица от датата на завеждане на иска, поради което и с оглед диспозитивното начало в процеса, лихвата следва да се присъди, считано от този момент.
По имуществените вреди:
Съгласно чл.51 от ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са в пряка и непосредствена последица от увреждането.
По делото е установено, че в резултат на полученото увреждане ищцата е претърпяла и имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на поставеното й медицинско изделия и разходи по проведеното лечение.
Ищецът е претендирал заплащане на обезщетение за имуществени вреди в общ размер на 1 852,60 лв. В подкрепа на претенцията са представени писмени доказателства: фактура № **********/06.10.2017 г. , издадена от УМБАЛ д-р Г. Странски ЕАД - за закупена тясна права плака на стойност 1 770 лв., фактура № **********/05.10.2017 г. – за заплатена потребителска такса на стойност 40,60 лв, фактура № 30 от 16.102017 г., издадена от Рея – 777 ЕООД – за закупени полимерен гипс и вата на стойност 42,00 лв. С оглед на така ангажираните доказателства, които безспорно установяват, че претендираните разходи реално са сторени от ищцата във връзка с провежданото лечение, съдът намира, че предявеният иск за репариране на имуществените вреди се явява основателен и доказан в пълния претендиран размер.
Ответната страна е инвокирала защитно възражение по чл.201, ал.1 от КТ. Счита, че ищцата е проявила груба небрежност и с поведението си е допринесла за вредоносния резултат. Твърди, че приноса на ищцата в причиняване на вредоносния резултат е в размер на 2/3.
Разпоредбата, на която се позовава работодателят/ответник е израз на принципа, че никой не може да черпи права от собственото си виновно поведения, като същият принцип е залегнал и в нормата на чл.51, ал.2 от ЗЗД. В хипотезата на чл.201 от КТ правно релевантна е не всяка форма на вината, а само грубата небрежност, която по своето съдържание съответства на самонадеяността /съзнаваната небрежност/. По аргумент за противното, при обикновена/несъзнавана небрежност/ компенсация на вините, т.е.намаляване на размера на дължимото от работодателя обезщетение, е недопустимо. Съобразявайки доказателствата по делото, съдът намира,че възражението на ответника относно приложението на чл.201 от КТ, не се оправдава от фактическа и правна страна. „Грубата небрежност”, според Решение №348/ 11.10.2011 г. на ВКС по гр.д.№ 387/2010 г., ІV г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК, не се отличава по форма /според субективното отношение към увреждането/, а по степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел – грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. При трудовата злополука съпричиняване е налице, когато работникът извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение на технологичните правила и на правилата за безопасност. Пострадалият при трудовата злополука трябва да е съзнавал реалната възможност в резултат на неговите действия да настъпи неблагоприятният резултат, но независимо от това да е предприел съответните действия със самонадеяната увереност, че този резултат няма да настъпи или че той ще е в състояние да го избегне. В случая тежест на работодателя е да докаже, че пострадалата Д.П.И. е действала при форма на вината „груба небрежност”. Съобразявайки доказателствата по делото, съдът приема, че в случая подобно отношение на пострадалата към ситуацията не е доказано, и по-скоро се касае за обикновена несъзнавана непредпазливост. Поведението на ищцата, довело до падането й при слизане по стълбите в предприятието не може да се определи като „груба небрежност” по смисъла на закона. Данните по делото са безспорни, че ищцата не е използвала предпазния парапет, доколкото не е имала свободна ръка – в едната ръка е държала плат, а в другата ролетка. В случая този факт обаче не е имал определящо значение, тъй като видно от заключението на вещото лице по СМЕ, полученото от ищцата увреждане може да се случи при падане дори и ако същата е използвала парапета на стълбището. С оглед на изложеното по-горе съдът не приема наличието на груба небрежност от страна на ищцата и счита, че не е налице основание за намаляване отговорността на работодателя.
Предвид всичко изложено дотук, съдът намира, че работодателят следва да бъде осъден да заплати на ищцата Д.П.И. обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, настъпили като резултат на декларирана трудова злополука с вх. № 347 от 06.10.2017 г на ТП на НОИ, в размер на 8 000.00 лв. и обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 1 852,60 лв., претърпени от същата трудова злополука, ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска /02.01.2018 г. /до окончателното изплащане на вземането, а иска за репариране на неимуществени вреди за разликата над сумата от 8 000лв. до пълния претендиран размер от 20 000 лв., като неоснователен и недоказан подлежи на отхвърляне.
По разноските:
С оглед изхода на процеса, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи разноски по производството и възнаграждение за един адвокат съразмерно с уважената част от иска.
Установява се при завеждане на делото ищцата е представлявана от адв. А.Ч. – РАК, като съгласно представения Договор за правна защита и съдействие договореното и заплатено възнаграждение да оказване на правна защита и съдействие по делото е в размер на 1000.00 лв., изплатено изцяло съгласно разписка за платен хонорар /л.169/. Видно от материалите по делото, адв. Ч. е осъществявал процесуално представителство на ищцата в пет съдебни заседания, като изрично е претендирал заплащане на разноски за адвокатски хонорар. В последното съдебно заседание от 15.06.2021 г., проведено след възобновяване на производството по делото, ищцата е представлявана от мл. адвокат Г. Радков. От приложения по делото Договор за правна защита и съдействие от 28.05.2021 г. е видно, че упълномощения от ищцата адвокат Радков е оказал правна помощ при условията на чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата и е осъществил процесуално представителство по делото безвъзмездно. Представен е списък на разноските по чл.80 от ГПК, според който се претендира адвокатско възнаграждение съобразно цената на исковете, ведно с 20% дължим данък ДДС.
При определяне на дължимите разноски за адвокатско възнаграждение в случая следва да се съобрази, че съгласно съдебната практика, когато страната е представлявана от повече от един адвокат и единият е действал възмездно, а другият безвъзмездно като и двама имат искане за разноски страната трябва да избере за кой от адвокатите да се присъдят разноски (Определение № 365 от 17.07.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 894/2017 г., I т. о., ТК). Когато страната не е направила този избор до приключване на устните състезания колизията между правата на двамата адвокати се разрешава от съда като по начало предимство има възмездно действалия адвокат. В настоящия случай, съдът намира, че в полза на ищцата ще следва да се присъди сумата от 1000.00 лв. – за заплатения адвокатски хонорар на адв. Ч.. С оглед размера, до който са уважени предявените обективно съединени искове ии броя на проведените съдебни заседания, присъденото адвокатското възнаграждение е в размер, който не надвишава сбора от дължимия такъв съгласно чл.7, ал.2, т. 1 и т.3 и ал.8 от Наредбата №1/04 г.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК, ответникът ще следва да заплати по сметка на РС – Ловеч държавна такса в размер на 74,10 лв. – по иска за имуществени вреди и 320.00лв. - държавна такса по уважения иск за неимуществени вреди, както и 70.00 за изплатения от бюджета на съда депозит на вещото лице по назначената СМЕ и сумата от 120.00 лв. за изплатения от бюджета на съда депозит за съдебно-психологична експертиза.
Мотивиран от горните съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА, на основание чл.200, ал.1 от КТ, „КРИС ФЕШЪН ИНДЪСТРИЙС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, Северна промишлена зона, ул. „Освобождение“№7, представлявано от Радина Минкова Банкова
ДА ЗАПЛАТИ на Д.П.И., ЕГН **********, с адрес: ***, следните суми:
1.Сума в размер на 1 852,60 лв. / хиляда осемстотин петдесет и два лева и 60ст/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на декларирана трудова злополука с вх. № 347 от 06.10.2017 г. на ТП на НОИ, станала с Д.П.И., ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска /02.01.2018 г./ до окончателното изплащане на вземането;
2.Сума в размер на 8 000 лв. /осем хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на декларирана трудова злополука с вх. № 347 от 06.10.2017 г. на ТП на НОИ, станала с Д.П.И., ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска /02.01.2018 г./ до окончателното изплащане на вземането, а иска за репариране на неимуществени вреди за разликата над сумата от 8 000 лв. до пълния претендиран размер от 20 000 лв., като неоснователен и недоказан, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, „КРИС ФЕШЪН ИНДЪСТРИЙС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, Северна промишлена зона, ул. „Освобождение“№7, представлявано от Радина Минкова Банкова
ДА ЗАПЛАТИ на Д.П.И., ЕГН **********, с адрес: *** 000 лв. /хиляда/лева – сторени по делото разноски за възнаграждение за един адвокат.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, „КРИС ФЕШЪН ИНДЪСТРИЙС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, Северна промишлена зона, ул. „Освобождение“№7, представлявано от Радина Минкова Банкова ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Ловешки РС сумата от 320.00лв./триста и двадесет/ лева - държавна такса по уважения иск за неимуществени вреди и 74.10 лв./седемдесет и четири лева и 10ст/ – държавна такса по иска за имуществени вреди,
както и сумата от 190.00 /сто и деветдесет/лева. за изплатения от бюджета на съда депозит за вещи лица.
Решението подлежи на обжалване пред Ловешки ОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
На основание чл.7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: