РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе,
23.09.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Русе, VII - ми състав, в публично заседание на 21 септември през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
при секретаря ДИАНА МИХАЙЛОВА като
разгледа докладваното от съдия АГУШ административно дело № 429 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.172,
ал.5 ЗДвП(Закон за движение по пътищата) във вр. с чл.145 и сл. по глава X от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Делото е образувано след постъпила жалба от М.П.П. срещу заповед № 20-1085-000811
от 27.07.2020г., издадена от началник група в Сектор ПП към ОД на МВР Русе. Със
заповедта на жалбоподателя е наложена ПАМ(принудителна административна мярка)
по реда на чл.171, т.2а, б. „б“ от Закон за движение по пътищата(ЗДвП)-
прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който
управлява моторно превозно средство : „с концентрация на алкохол в кръвта над
0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и
при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за
установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на
наркотични вещества или техни аналози”. В случая хипотезата е – употреба на алкохол, а срокът - 12 месеца.
В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на
административния акт, но само и единствено досежно определения в нея 12 месечен
срок, който оспорващият счита за прекомерно завишен. Твърди, че липсата на
обосновка на АО в тази насока нарушава чл.6 от АПК, а фактът, че наложената
мярка не е на минимума, разписан в ЗДвП води и към нарушение на целта на
закона. Основания за оспорване съгласно чл.146, т.3 и т.5 от АПК.
Иска се срока в обжалваната заповед да бъде изменен на минимума, посочен в чл.171,
т.2а, б. „б“ от Закон за движение по пътищата. Не се претендират разноски.
Ответникът по жалбата, чрез процесуален представител, в съдебно заседание оспорва
жалбата и моли съдът да я отхвърли като неоснователна. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение, в размер на 200 лева, на основание Наредбата за плащането на правната
помощ, за които представя списък.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени
доказателства, които обсъди в тяхната съвкупност и поотделно, и след
направената проверка за законосъобразност, съгласно чл.168, ал.1 от АПК, намира
жалбата за процесуално допустима.
Оспорването е направено от процесуално легитимирано лице - адресат на акта,
имащ право и интерес от обжалването, в законоустановения 14-дневен срок по
чл.149, ал.1 от АПК.
От фактическа и правна страна съдът прие следното:
Със заповед №
20-1085-000811 от 27.07.2020г. началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД
на МВР Русе е наложил принудителна административна мярка на М.П.П., в
качеството му на собственик на МПС, изразяваща се във „прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство на собственик, чието моторно превозно
средство е управлявано от лице, „с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на
хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при
отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване
концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор
или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на
химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества
или техни аналози“, за срок от 12 месеца. В случаят състава на нормата е
осъществен досежно употреба на алкохол над допустимите по закон граници. Правното
основание за издаването й, административният орган намерил в разпоредбата на
чл.171, т.2а, б. „б“ от Закон за движение по пътищата.
За да стигне до
налагането на тази мярка, решаващият орган е съобразил следното: На 26.07.2020г.,
около 22. 45 часа, в гр. Русе, на бул. „Липник“, вход към бензиностанция Еко, посока
ОД на МВР Русе лицето М. П., при управление на МПС, „Рено Меган Сценик“, рег. №
Р 9355 ВС, /собственост на жалбоподателя/, е спрян за проверка от служители на
Сектор ПП при ОД на ВР Русе. На П. му е направен тест за съдържание на наркотични
вещества или техни аналози, който тест с техническо средство Алкотест Дрегер 7510.
Установена била концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда.
Констатираното
дало основание за съставяне на АУАН под №АА578329 от същата дата от мл.
автоконтрольор към Сектор ПП при ОД на МВР Т. Г.. Жалбоподателя бил и задържа
за срок от 24 часа, видно от Заповед за задържане(л.16).
Всичко изложено
по-горе е причина за издаване на оспорената пред настоящата инстанция заповед №
20-1085-000811 от 27.07.2020г. на началник група в Сектор „Пътна полиция“ при
ОД на МВР Русе, с която на М. П. е наложена ПАМ по реда на чл.171, т.2а, б. б
от Закон за движение по пътищата. Като последица от мярката са снети и отнети 2
бр. табели с рег. № Р 9355 ВС.
Недоволен от
заповедта, П. я оспорва с жалба, по повод на която е образувано настоящото
дело.
Установените по делото факти съставляват предвидените в закона материални
предпоставки за осъществяване правомощието на компетентния орган за налагане на
процесната ПАМ по чл. 171, т. 2а, б.
"б" ЗДвП.
Правни изводи:
Жалбата е основателна, досежно срокът на наложената със заповедта
ПАМ. Такъв е и петитума в нея-искането към съда е досежно намаляване на
срока на наложената мярка по ЗДвП.
Съгласно чл.172 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.2а, б. „Б“, се прилагат
с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Определянето на тези служби е в правомощията на министъра на вътрешните
работи с оглед разпоредбата на чл. 165, ал. 1 от Закона за движение по
пътищата.
На съдът са служебно известни заповед №336з-1120/23.06.2017г., №336з-571/20.03.2018г., №336з-334/12.02.2020г. с която са очертани правомощията на длъжностните
лица, включително и това на началникът на Сектор „ПП“, началник група в Сектор
ПП и тези на районни управления да налагат ПАМ по ЗДвП. Те са представени и по делото(л.27-30).
Оспореният административен акт - заповед № 20-1085-000811 от 27.07.2020г. е
издадена от началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Русе, т.е. от
компетентен орган, в рамките на неговите правомощия.
От гледна точка на процесуалните правила и норми:
Съдът приема, че е спазена установената от закона форма - чл. 172, ал.1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2 от АПК. Фактическите основания за издаване на заповедта се
съдържат и в съставената писмени документ в административната преписка, които
изрично са цитирани в обстоятелствената част на административния акт. В
производството по издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения
на административно производствените правила.
За съответствието и спазване на
материално-правните норми:
Административният акт е в съответствие с материалния закон.
В преценката на
материалната законосъобразност, съдът съобрази следното:
Съгласно чл. 171
от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни
мерки, като една от тези мерки според т.2а , б. "б" е процесната: „ прекратяване
на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил
наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена
проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на
алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не
изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо
и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества
или техни аналози– за срок от 6 месеца до една година.
ПАМ е с
превантивен характер и цели осуетяване възможността на дееца да извърши други
подобни нарушения, като същата не съставлява вид административно наказание, по арг.
от чл. 12 и чл. 13 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно
поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението,
мярката се прилага за определен срок.
За да е приложима цитираната норма на чл. 171, т. 2а, б. "б" ЗДвП,
законодателят приема като съставомерни признаци - управление на автомобил с концентрация
на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични
вещества или техни аналози, както и отказът да бъде извършена проверка с
техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. В тази хипотеза попадат
и неизпълнение на предписанието за изследване с доказателствен анализатор или
за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на
химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества
или техни аналози.
Доказателствата, събрани в проведеното административно производство, сочат
точно на наличието на условията, при които следва да бъде наложена ПАМ спрямо
жалбоподателя М.П.П., по реда на чл. 171, т. 2а, б. "б" ЗДвП.
По делото не се спори, че на 26.07.2020г., около 22. 45 часа, в гр. Русе,
на бул. „Липник“, вход към бензиностанция Еко, посока ОД на МВР Русе лицето М. П.
е бил спрян за проверка от служителите на Сектор ПП при ОД на МВР Русе при
управление на МПС, „Рено Меган Сценик“, рег. № Р 9355 ВС.
Самият той не оспорва и наличието на алкохол в кръвта, нито по показанията
на Алкотест Дрегер 7510, нито от направената химическа експертиза в УМБАЛ Канев,
от която се установило, че концентрацията на етилов алкохол в кръвта е над 0,5
на хиляда.
Претендира се единствено за това, че се касае за първо по рода си такова
нарушение, че процесният автомобил е единствен за него и семейството му и в
тази връзка е необходим, за да може жената, с която живее във фактическо
съжителство и на която доверява автомобила, да го управлява за нуждите на
семейството и за да превозва детето П.М.П. до училището, в което учи-МГ „Баба
Тонка“. В тази връзка представя и доказателства. С оглед на тях, счита, че 12
месеца наложена ПАМ по реда на чл.171, т.2а, б. „б“ от Закон за движение по
пътищата е прекомерно завишена.
Налагането на ПАМ по чл.171, т.2а, б. б от закона е в нарушение на принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК,
тъй като прекратяването на регистрацията е на максималния срок, предвиден в
разпоредбата-12 месеца.
Според цитираната разпоредба, административните органи упражняват
правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо.
Административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни
интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се
издава. А когато с АА се засягат права или се създават задължения за граждани
или организации, се прилагат онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако
и по този начин ще се постигне целта на закона. С други думи, търси се
съответствие между преследваната законова цел и средствата за нейното
постигане, както и постигане на баланс между обществения и личния интерес.
В настоящата хипотеза на ЗДвП административният орган действа в условията
на обвързана компетентност при налагане на ПАМ, но разполага с право на
преценка за какъв срок следва да я наложи. Законовите рамки са от 6 месеца до
една година. В оспорената Заповед се съдържат конкретни основания, които са
мотивирали АО да наложи максималния срок на мярката по чл. 171, т.2а, б. "б"
от ЗДвП - цитира се чл.27, ал.2 от ЗАНН. Тази норма обаче касае
административните нарушения, а не принудителните административни мерки, и
мотивите на АО в тази насока не се споделят от съда.
Оспорената заповед е издадена при допуснато нарушение на принципа на
съразмерност, заложен в чл. 6 от АПК.
С разпоредба на чл. 171, т. 2а (ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от
22.01.2017 г.) е въведена защита на регулираните обществени отношения със
засилен интензитет, предвид високата обществена опасност на подобно поведение –
шофиране след употреба на алкохол или наркотични вещества или техни аналози.
Тук обаче не са посочени отегчаващи обстоятелства, които да обосноват много
висока степен на обществена опасност на деянието и дееца, за да бъде определен и
максимален размер на мярката. Ако законодателят считаше, че управлението на МПС
под въздействие на алкохол или наркотични вещества или техни аналози е толкова
тежко, нямаше да предвиди в приложената норма на чл. 171, т.2а, б.
"б" от ЗДвП граници на срока за налагане на ПАМ, а щеше да сложи
конкретен срок.
Няма спор, че целта на принудителна административна мярка като процесната е
предотвратяването и преустановяването на административните нарушения, както и
отстраняване на вредните последици от тях. В случая преустановителният ефект е
осъществен още в момента на издаване на процесната Заповед. Превантивното действие
на ПАМ-прекратяване регистрацията на МПС обаче, в рамките на една година,
какъвто е максималния срок по закон не е обосновано. Последиците от така
издадената заповед за ПАМ за прекратяване регистрацията на МПС за една година
са несъизмерими с преследваната от закона цел. Последната може да бъде
постигната и с по-кратък срок на мярката, предвид конкретно установените
обстоятелства в тази връзка-автомобилът е единствен на семейството, необходимостта
от единствения автомобил за задоволяване на нуждите на останалите членове на
семейството, който за времето, в което той ще бъде лишен и от правоуправление
на МПС, ще се ползва от жената, с която живее и в полза на детето му-ученик в
8-ми клас на МГ „Баба Тонка“, който е непълнолетен.
Игнорирането и липсата на преценка относно тези обстоятелства сочат, че АО
е постановил АА в противоречие с чл. 6, ал.3 и ал.5 от АПК. Доколкото обаче заповедта
по основанието си е законосъобразна, установеното нарушение не води до извод за
отмяната й, а налага изменението на същата в частта относно определения срок на
ПАМ, като същият бъде редуциран към законовия минимум от 6 месеца.
Ако административният орган счита, че следва да наложи ПАМ в максималният й
размер, то той следва да мотивира това изрично в издадения от него акт. Мотиви относно срока са задължителни, тъй като има размер "от -
до" и е недопустимо волята на органа да бъде извличана по подразбиране,
при тълкуване на нарушението или по други характеристики, имащи отношение към
индивидуализиране на нарушението или принудителната мярка. Няма как да се
извлече само от вида на нарушението налагане на най - големия срок на ПАМ, без
да се излагат основателни мотиви за това. Липсата на мотиви може да е без
значение само за минимално предвидения законов срок и то в случай, че няма
доводи и доказателства изключващи отговорността обстоятелства. При това
положение съдът може и следва да отмени мярката в частта за разликата над шест
месеца.
Гореизложеното води на извод за основателност на жалбата
досежно срока на наложената ПАМ, в какъвто смисъл е искането на оспорващия.
С оглед изхода на спора, разноски не следва да бъдат присъдени.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ по жалба на М.П.П. заповед № 20-1085-000811 от 27.07.2020г., издадена от началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Русе,
с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по реда
на чл.171, т.2а, б. „б“ от Закон за движение по пътищата - прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство за срок от 12 месеца, като НАМАЛЯВА
определения едногодишен срок на наложената принудителна административна мярка
на 6 месеца.
Решението е окончателно.
Съдия: