Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Ловеч, 17.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ловешкият
окръжен съд, в открито заседание на първи юни две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЛАМЕН ПЕНОВ
при
секретаря Христина Христова, като разгледа докладваното от съдия Пенов т.д. № 152
по описа на съда за
Производството
е образувано по искова молба от „ЕИРи ПЕИ” ООД против „СЕ“
АД, с която в обективно съединяване са предявени следните искове: по
чл. 327 ТЗ - за заплащане на главница от 105 079,78 евро и по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД - за заплащане обезщетение за забавено изпълнение от 14 053,46 евро, както и на инцидентен
установителен иск относно съществуване на правоотношение между
страните от сделка - търговска продажба на стоки, въз основа на която ищецът
продал на ответника 10 491 бр. електронни модули.
В
исковата молба и допълнителната такава се твърди, че в периода от 29.06.2017 г. до 26.04.2018 г. ищецът „ЕИ”
д.о.о. е имал търговски отношения с ответника „СЕ” АД, че тези отношения имали
характер на търговска сделка, с която ответното дружество поръчвало на ищеца
изработка и доставка на следните стоки, представляващи електронни модули с ид.
номер (PN): 1600А00Р2А за краен продукт - ъглошлайф PWS 18 Li, а ответното
дружество се задължило да заплати на ищеца определената между страните цена за
изработката и доставката. Посочва се, че от ответника „СЕ” АД били направени
две поръчки - № 13076484 от 26.06.2017 г. и № 13078904 от
21.07.2017 г., че поръчките са правени от ответното дружество (чрез
служителя Г.Й.)
и получавани от ищеца на електронна поща (отправено електронно
съобщение от адрес: ****.com до адресите на електронните пощи на представители
на ищеца) в изрично
приложени файлове - поръчки, индивидуализирани от подателя „СЕ” АД, че във
всеки от файловете са изписани: конкретен номер, дата, описание и индивидуален
номер на артикула, количество, единична и обща цена и срок за доставка,
определени са условията за доставката съгласно ИНКОТЕРМС, условията за плащане,
мястото на доставка, уточнено е лицето – купувач („СЕ” АД), както и
съпровождащите доставката документи. Посочва се, че общият брой на модулите по
двете поръчки е 11 300, че във всяка от поръчките са
означени количествата и идентификационните номера на артикула, че ответникът не
е определил на какви части или по колко бройки желае да получава доставката им
и че същият се съгласил и е приемал изпълнение на части. Твърди се, че в изпълнение
на двете поръчки ищецът изработил и доставил на ответника общо 10 491 бр.
електронни модули (5451 бр. в изпълнение на поръчка №
13076484/26.06.2017 и 5040 бр. – в изпълнение на поръчка № 13078904/21.07.2017
г.), че дължимата за това
обща цена е 153 297,54 евро, че ищецът получил от ответника „СЕ” АД част от
тази цена в размер на сумата от 34 599,29 евро, а остатъкът от цената в размер
на 118 698,25 евро (за доставени от ищеца и приети от ответника 7728
бр. модули), не са
заплатени от ответника, като получател на стоката. Твърди се, че полученото от
ищеца плащане от ответника за сумата от 34 599,29 евро е по поръчка № 13076484 от 26.06.2017 г. и че с него са платени задълженията по две
отделни доставки, за които били издадени по следните три фактури: SLS/17001995 от
29.06.2017, SLS/17002065 от 05.07.2017 и SLS/17003655 от 28.11.2017. Посочва
се, че ищецът изпълнил и доставил на ответника, а последният приел всички
изработени електронни модули (10 491 бр.), че за тях, освен платените фактури,
ищецът издал и предал на ответника фактури с номера SLS 17003712/04.12.2017 г., SLS 17003801/08.12.2017 г., SLS 18000543/16.02.2018 г., SLS 18000763/05.03.2018
г., както и кредитно известие № SLD 18000121/26.04.2018 г. (за доставените и
неизплатени 7728 бр. модули), че доставките са извършени чрез
товароприемател, като стоките са предавани на съответния превозвач, който ги е
предавал заедно със съпътстващите доставката документи на адреса на предприятието
на ответника в гр. Л.. Твърди
се, че с нотариална покана (акт № 62, том I, peг. № 1480/2019 г. на нотариус
рег. 138, връчена на 25.03.2019 г.) ответникът бил поканен от ищеца да заплати
изискуемата и неизплатена цена за изработка и доставка на модулите, че в
определения с поканата нов срок ответникът не е предложил плащане, нито взел
отношение по заявената към него претенция за плащане. Посочва се, че дължимата
от ответника на ищеца неизплатена сума е в общ размер 119 133.24 евро, от която: 105 079,78 евро – обща главница (цена за извършени доставки
на стоки по фактури с номера SLS 17003712/04.12.2017 г., SLS 17003801/08.12.2017 г., SLS 18000543/16.02.2018 г., SLS 18000763/05.03.2018
г., както и кредитно известие № SLD 18000121/26.04.2018 г.; и 14 053,46 евро – общ размер на обезщетение за забавено изпълнение в
размер на законната лихва, начислена върху всяка от главниците от съответния
падеж по трите фактури до 21.06.2019 г. Посочва се, че дължимата по двете
поръчки цена от 118 698,25 евро (за 7728 броя) се формирала от
следните единични цени за брой: 13,5990 евро – по поръчка с №
13076484/26.06.2017 г. (за 2688 бр.) и 16,2984 евро – по поръчка с №
13076484/26.06.2017 г. (за 5040 бр.), че впоследствие ищецът направил отстъпка
от цената на доставените 5040 бр. по поръчка № 13076484/26.06.2017 г.
намалявайки цената за брой от 16,2984 на 13 618,47 евро, че в резултат на тази
отстъпка се получава редукция в дължимата и неплатена цена от 118 698,25 на
105 079,78 евро (общият размер на претендираната главница). Правните доводи на ищеца в подкрепа основателността на
предявените искове не следва да се докладват (чл. 146, ал. 1, т. 1 ГПК).
В
писмения отговор на исковата молба и на допълнителната искова молба от
ответника „СЕ” АД се
правят правоизключващи възражения на осъдителния иск, основани на оспорвания
относно: съществуване на правоотношения между страните за доставка на електронни модули
(документите, удостоверяващи такова правоотношение не ангажират ответника - не
са подписвани от негов управител, пълномощник или служител, вкл. сочената в Й.,
нито са осчетоводявани от дружеството ответник); съществуване на реална
доставка на сочените от ищеца електронни модули (липса на документи,
удостоверяващи получаването им от ответника, като представените такива не са
подписани от законния представител на ответното дружество или негов
пълномощник; липса на документи удостоверяващи извършената доставка според правилата на
ИНКОТЕРМС - DAP Ловеч, на удостоверения за качество съгласно DIN 50D49/EN 10204
и списък на опакованото. От ответника се прави и правоизключващо възражение
против инцидентния установителен иск (за установяване съществуване на
правоотношение между страните от сделка – търговска продажба), основано на оспорвания
относно: осъществяване фактическия състав на сделката (липса на подписани
документи от ответника, негов пълномощник или служител, липса на извършени от
ответника действия по осчетоводяване издадените от ищеца документи)
осъществяване на реална
доставка на сочените от ищеца електронни модули и получаването им от ответника.
Ищецът „ЕИРи ПЕИ” ООД взема участие в производството по делото чрез процесуалния
представител по пълномощие адв. Н., който в съдебно заседание поддържа предявените
искове, като в хода на устните състезания моли за тяхното уважаване, излагайки
подробни съображения по основателността им, и за присъждане на разноските по
делото.
Ответникът „СЕ“ АД не взема
участие в съдебното заседания – чрез представляващия го по регистрация орган или
чрез процесуален представител по пълномощие.
Предявеният инцидентния установителен иск
относно съществуване на правоотношение между страните от сделка -
търговска продажба на стоки, въз основа на която ищецът продал на ответника 10
491 бр. електронни модули е недопустим, по следните съображения:
Предмет на инцидентния установителен иск е оспорено правоотношение, което
винаги е обуславящо относно оспореното правоотношение (чл. 212 ГПК). В случая от
ищеца по първоначално предявените искове е поискано установяване на
правоотношение, от което произтича спорното право – вземането за цената на
доставените стоки. Тоест, въведеният предмет на инцидентния установителен иск
съвпада с предмета на първоначално предявения, поради което не е налице
условието на чл. 212 ГПК – да е оспорено друго обуславящо правоотношение. След
като е предявил иск за осъждане на ответника да заплати цената на доставените
електронни модули по четири фактури, ищецът няма правен интерес да иска
установяване със сила на пресъдено нещо правоотношението, от което произтича същото
притезание, защото защитата при осъдителния иск е по интензивна и се покрива
със защитата по установителния. Ето защо инцидентният
установителен иск е недопустим и производството по него следва да
се прекрати.
Като обсъди събраните по делото доказателства по отделно в тяхната
съвкупност и взаимовръзка и като съобрази становищата на страните, съдът приема
за установено следното от фактическа страна:
Ответникът „СЕ” АД направил по
електронна поща до ищеца „ЕИРи ПЕИ” ООД две поръчки за изработка
и доставка на електронни модули с ид. номер (PN): 1600А00Р2А. Поръчките са № 13076484 от 26.06.2017 г. и № 13078904 от 21.07.2017 г., като видно от разпечатките на всяка от
тях, по първата са заявени 7 000 бр. модули на обща цена 81 446,72
евро, а по втората – 4 300 бр. модули на обща цена 58 475,70 евро. В
поръчките са заложени срокове за доставка на съответните количества изработени модули
(на 30.06.2017 г.- 2 700 бр., на 03.07.2017 г. – 4 300 бр., на
24.08.2017 г. – 1 800 бр. и на 22.09.2017 г. – 2 500 бр.), определени
са начинът и срокът на плащане на цената (изцяло, чрез банков превод в
30-дневен срок от доставката), означени са купувачът на модулите („СЕ” АД),
мястото на доставка (ДАП Ловеч) и документите за доставка (оригинална фактура,
удостоверения за качество съгласно
DIN 50D49/EN 10204, списък на опакованото и транспортен документ). Изявленията в двете
поръчки са направени от името на ответника чрез лице, идентифициращо се с името
Г.Й., като електроните
съобщения по всяка от поръчките е изпращано от адрес: ***.com.
От заключението на съдебната компютърна
техническа експертиза се установява, че имейл адресът ***.com е все още описан и
конфигуриран в пощенската система на домейна ***.com, но към
момента на изготвяне на заключението не е активен и/или е спрян. В периода
май-август на
Ищецът
изработил поръчаните модули и издал фактури с номера SLS 17003712/04.12.2017 г., SLS 17003801/08.12.2017 г., SLS 18000543/16.02.2018 г., SLS 18000763/05.03.2018
г., както и кредитно известие № SLD 18000121/26.04.2018
г. Освен издателят „ЕИ” д.о.о., в съдържанието на всяка от фактурата са означени
получателят „СЕ” АД, артикулите и количествата, общата цена и цената за
единична бройка, сметката, по която трябва да се плати цената и срокът за
плащане, като е посочено съответно, че се издава в изпълнение на една от двете
поръчки на „СЕ” АД - № 13076484 от 26.06.2017 г. и № 13078904
от 21.07.2017 г.
От заключението на съдебната
счетоводна експертиза се установява, че ответникът „СЕ” АД е издал надлежно и е
осчетоводил протоколи по чл. 82 ЗДДС за вътрешнообщностно придобиване по
процесните фактури (SLS
17003712/04.12.2017 г., SLS 17003801/08.12.2017 г., SLS 18000543/16.02.2018 г., SLS 18000763/05.03.2018
г.) и кредитно известие SLD 18000121/26.04.2018 г., като те са осчетоводени
в дневниците за покупки и продажби по ЗДДС за месеците декември 2017, март 2018
и април
При
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявените искове по чл. 327 ТЗ - за
заплащане на главница от 105 079,78 евро, по чл.
86, ал. 1 ЗЗД - за заплащане обезщетение за забавено изпълнение от 14 053.46 евро са основателни.
Между
страните е налице съглашение, по силата на което ищецът се задължил към
ответника да достави електронни модули с ид. номер (PN): 1600А00Р2А за краен продукт -
ъглошлайф PWS 18 Li срещу заплащане на определена цена. То е възникнало по
инициатива на ответника „СЕ” АД, което дружество е адресирало до ищеца две
поръчки - № 13076484 от 26.06.2017 г. и № 13078904 от
21.07.2017 г., които са направени чрез изпращане по електронна
поща на електронно изявление с изрично приложени файлове. Изявленията
са направени от името на дружеството ответник, защото са изпратени от валиден
електронен адрес, принадлежащ към домейна ***.com. Тези изявления имат
характеристиките на предложение, защото с тях е направено искане за доставка на електронни
модули, като в съдържанието им са означени: номер и дата на поръчките,
описание (спецификация) и индивидуален номер на артикула, количество, единична
и обща цена и срок за доставка, условията за доставката съгласно ИНКОТЕРМС,
условията за плащане, мястото на доставка, уточнено е лицето – купувач („СЕ”
АД), както и изброяване на съпровождащите доставката документи. Електронното
изявление е адресирано и изпратено до ищеца, постъпило е в посочения от
адресата електронен адрес, поради което то е получено от ищеца (чл. 10, ал. 1
ЗЕДЕУУ).
В изпълнение на приетата
поръчка ищецът изработил и доставил на ответника част от поръчаните електронни
модули (10 491 бр.), ведно със съпътстващите я документи, поради което за
ответника е възникнало задължението да заплати цената им (чл. 327, ал. 1 ТЗ). Модулите
са приети от дружеството-ответник, защото както заприходяването им, така и
влагането им в себестойността на произведената продукция, са намерили
отразявания в счетоводните записвания и във финансовия резултат на „СЕ” АД за
периода 2017 –
Предявеният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
също е основателен. Същият е с предмет заплащане на сумата от 14 053,46 евро,
претендирана като общ размер на обезщетенията за забавено изпълнение (лихва за
забава) върху всяка неплатена фактура, считано от датата на падеж на
съответната фактура до 21.06.2020 г. При неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.
Ако задължението е с определен срок за изпълнение, длъжникът изпада в забава
след изтичането му (чл. 84, ал. 1 ЗЗД). В случая
падежът на задължението за плащане на цената по всяка от четирите фактури е на
определен ден, означен във всяка от фактурите, поради което след изтичане на
срока за съответната фактура ответникът е изпаднал в забава, а доколкото
задължението е парично – той дължи и обезщетение в размера по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Установи се, че общият размер на законната лихва за забава по
всяка от фактурите за период от настъпване на падежа до 21.06.2020
г. е 14 053,46
евро, като този размер е определен от вещото лице при отчетено приспадане на част от цената,
направено от ищеца с кредитното известие № SLD 18000121/26.04.2018 г. Ответникът
дължи обезщетение в този размер, а не в размер на 14841,55 лв., защото присъждането
на първата сума (14 053,46 евро) е поискано от ищеца и тя е за претендиран
от него период (от падежа на всяка от фактурите до 21.06.2020 г.), докато втората сума е за
в по-висок размер и за по-продължителен период на забавата (от падежа на всяка
от фактурите до подаване на исковата молба), каквито не са заявявани в срока по
чл. 214 ГПК.
Съдът
намира за неоснователни правоизключващите
възражения на ответника, основани на направените от него оспорвания и доводи.
Недоказано е оспорването за липса предаване на модулите, описани във фактурите.
Те са приети
от дружеството-ответник, защото от заключението на счетоводната
експертиза се установи, че заприходяването
и влагането им в себестойността на произведената продукция, са намерили
отразяване в счетоводните записвания и във финансовия резултат на ответника. Неоснователно
е възражението за неподписване на поръчките за модулите и на фактурите за
доставянето им законния представител на ответника. Такова изискване (за
подписване от законния представител) е несъвместимо с търговския оборот,
изискващ бързина и рационалност. Затова е въведена презумпцията по чл. 301 ТЗ –
когато едно лице действа от името на търговец без представителна
власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави
веднага след узнаването. В случая дори да бе установено, че поръчките са
извършени, респ. че фактурите за доставените стоки са получени от лице без
представителна власт, ответното дружество следвало да се противопостави след
узнаване на тези действия. Такова противопоставяне не само, че липсва, но се
установява, че търговецът е приел действията по извършване на поръчките и
получаване на електронните модули, осчетоводявайки фактурите и съпътстващите
стоката документи, вписвайки ги в дневника за покупките и в
справките-декларации по ЗДДС, ползвайки данъчен кредит, изготвяйки съответни на
фактурите протоколи по чл. 82 ЗДДС за вътрешнообщностно придобиване, плащайки
цената по три фактури, издадени в изпълнение на една от същите поръчки. В този
смисъл няма как да се приеме за своевременно и основателно противопоставянето
по чл. 301 ТЗ, направено от пълномощника в писмения отговор на исковата молба.
Неоснователно е и възражението за липса на продажбено правоотношение между
страните, с оглед направените от името на ответника поръчки, корелацията на
тяхното съдържание с това, на издадените от ищеца фактури, покриващо
същественото съдържание на договора за продажба, извършеното от ответника осчетоводяване на фактурите с ползването
на данъчен кредит.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сторените по делото разноски,
съобразно уважената част от предявените искове. Съдът приема за доказани по
основание и размер следните разноски, сторени от ищеца: 9320,17 лв. - заплатена
държавна такса, 11 343,81 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение, 600
лв. – депозити за вещи лица и 980 лв. – разходи за преводачески
услуги/легализация на документи, като общият им размер е 22243,98 лв. Останалите
дукументи, приложени към списъка по чл. 80 ГПК, удостоверяват извършване на
разходи, които не са свързани с предмета и защитата по делото, вкл. събиране на
относими или необходими доказателства – нотариални покани, удостоверяване на
подписи върху покана, изпращане на показа по куриер и такса за образуване на
изпълнително дело, затова съдът няма да присъди сумите по тях в полза на ищеца.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „СЕ“ АД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Л.да
заплати на „ЕИРи ПЕИ” ООД, с регистрационен номер ****, със седалище и адрес на управление: Р.С.сумата от 105 079,78 евро,
представляваща общ размер на цената по фактури с номера SLS 17003712/04.12.2017 г., SLS 17003801/08.12.2017 г., SLS 18000543/16.02.2018 г.
и SLS 18000763/05.03.2018 г., след редуциране с кредитно известие № SLD
18000121/26.04.2018 г., издадени за извършени доставки на стоки (електронни
модули) в изпълнение на направени от„СЕ“
АД
поръчки № 13076484 от 26.06.2017 г. и № 13078904 от
21.07.2017 г.
ОСЪЖДА „СЕ“ АД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Л.да
заплати на „ЕИРи ПЕИ” ООД, с регистрационен номер ****, със седалище и адрес на управление: Р.С.сумата от 14 053,46 евро, представляваща общ размер на обезщетението за
забавено изпълнение за периода от падежа на всяка от четирите фактури (30 дни
от издаване на SLS 17003712/04.12.2017 г., SLS 17003801/08.12.2017 г., SLS 18000543/16.02.2018 г.
и SLS 18000763/05.03.2018 г.) до 21.06.2019 г.
ОСЪЖДА „СЕ“ АД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Л.да
заплати на „ЕИРи ПЕИ” ООД, с регистрационен номер ***, със седалище и адрес на управление: Р.С.сумата от 22243,98 лв., представляваща общ размер
на сторените по делото разноски, като оставя без уважение претенцията за
горницата над тази сума до пълния претендиран размер от 22476,50 лв.
ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от „ЕИРи ПЕИ” ООД, с регистрационен номер ***, със седалище и адрес на управление: Р.С.против „СЕ“ АД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Л.инцидентен
установителен иск с предмет съществуване на правоотношение
между страните от сделка - търговска продажба на стоки, въз основа на която
ищецът продал на ответника 10 491 бр. електронни модули.
Решението
може да се обжалва пред Апелативен съд Велико Търново, в двуседмичен срок от
връчването му, а в прекратителната му част – с частна жалба пред същия съд, в
едноседмичен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: