Р Е Ш Е Н И Е
№ 261982
гр.Варна, 17.06.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XХХI състав, в открито
съдебно заседание, проведено
на осемнадесети май две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Любомир
Нинов
при участието на секретаря Анелия Тотева
като разгледа гр.д.№1635/2021г.,
докладвано от съдията, и за да се произнесе взе предвид следното:
Ищцовото дружество „С.Б.“ ЕООД твърди, че на
08.07.2016г. е придобило вземане срещу ответника „Е.п.“ АД в размер на 19лв. в
качеството си на цесионер по договор за цесия с цедент М.М.Ч ЕГН ********** ***
9.
По силата на договора цедентът
прехвърлил на ищеца свое вземане в размер на 19лв., представляващо платена
ответника на 07.07.2016г. без основание такса за
възстановяване на захранването с електрическа енергия, по издадена фактура №ТП
**********/22.02.2016г. (с падеж за плащане 22.02.2016г.), за обект с абонатен
№********** клиентски №***, находящ се в с.Каспичан,
** с титуляр на партидата М.М.Ч, ведно с всички
привилегии към него, в т.ч. и натрупаните лихви от датата на възникване на
вземането.
Сумата от 19лв. е била заплатена без
основание от цедента Ч. на ответника ЕПП по процесната фактура на дата 08.07.2016г.
За сключената цесия е изготвено уведомление
от дата 08.07.2016г.
Длъжникът е уведомен за сключения договор за
цесия с нарочно уведомление по реда на чл.99, ал.3 и 4 ЗЗД, приложено към
настоящата искова молба.
Счита, че събраната от ответника и
прехвърлена от частния праводател на ищеца сума е
начислена незаконосъобразно и без основание, защото:
На първо място липсва договорно основание за
начисляването й. ОУ на дружеството-доставчик са отменени с влязло в сила
Решение на ВАС, но дори да се приеме, че действащите от 2007г. ОУ на ответника съдържат
договорена клауза, която да обосновава начисляването на такса за възстановяване
захранването с електрическа енергия, то тя е неравноправна съгласно чл.146,
ал.1 вр. с чл.143 ЗЗП - същата не е договорена
индивидуално и е във вреда на потребителя, като не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца и потребителя.
Чл.122-124 ЗЕ налагат на
дружеството-доставчик да възстанови захранването с електрическа енергия,
веднага след като основанието за прекъсването й бъде премахнато (в случая -
заплащане на дължимите от потребителя суми за разходвана електроенергия); -
дори да се извършват някакви разходи за доставчика във връзка с възстановяване
на снабдяването, неплащането на същите не може да бъде основание за отказ да се
възстанови снабдяването на клиента с ел. енергия. За да възникне в полза на
енергийното предприятие вземане по повод възстановяване на електроподаването,
следва да се установят действително извършени, доказани по вид и размер
разходи, резултат от виновното неизпълнение на договорни задължения от страна
на абоната. В случая тези разходи са едностранно определени от предприятието,
което изисква тяхното предварително заплащане, без да е установен техния размер
в конкретния случай.
Гореизложеното според ищеца налага извода,
че процесната сума в размер на 19лв. е била събрана
от ответника без основание. Съгласно нормата на чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД
полученото без основание подлежи на връщане. Извършеното от цедента
плащане се явява лишено от правно основание, като заплатената сума подлежи на
връщане на основание чл.55, ал.1 ЗЗД.
В този смисъл ответникът е в длъжникова забава от датата на неправомерно получаване на процесната сума - 07.07.2016г.
Това е така, защото плащането е изначално без основание, а паричните вземания
са носими, а не - търсими,
т.е. от датата на плащане неоснователно обогатилият се ответник е в забава да
възстанови неоснователно придобитата сума.
По силата на прехвърлителна
сделка (цесия) доверителят ми придобива гореописаното вземане на дата
08.07.2016г., от който момент същото е преминало в неговия патримониум
с принадлежностите и привилегиите си, вкл. лихви. Налице е валидно частно правоприемство, по силата на което ищеца е носител на претендираното вземане.
Длъжниковата забава е продължила почти 5 години, което
поставя ищеца в риск придобитото вземане да бъде погасено по давност, при което
той би се оказал неизправна страна по процесния
договор за цесия съгласно чл.IV-2 вр. с чл.ІІІ-1 от същия, със съответните неблагоприятни
последици от договорното неизпълнение. Това обуславя както правния интерес,
така и необходимостта за доверителя ми от водене на настоящия правен спор. С
поведението си, което явно демонстрира опит за отлагане на дължимото плащане до
изтичане на погасителната давност, ответникът е станал причина и е дал повод за
доверителя ми да инициира исково производство за придобитото вземане.
Съгласно последователната практика на съдилищата, уведомлението по
чл.99, ал.3 ЗЗД, представено като приложение с исковата молба поражда действие
за длъжника. От датата на уведомлението цесията има ефект спрямо цедирания длъжник и същият дължи изпълнение на новия
кредитор - СМБГ.
Моли съда, да
постанови решение, съгласно което да осъди ответника „Е.п." АД да заплати на
ищеца сумата от 19лв., представляваща платена на 07.07.2016г.
без основание такса за възстановяване на захранването с електрическа енергия,
по издадена фактура № ТП **********/22.02.2016г. (с падеж за плащане 22.02.2016
год.), за обект с абонатен №********** клиентски №**, находящ
се в село Каспичан, ул.„Чапаев" 9, с титуляр на
партидата М.М.Ч, която сума е прехвърлена на ищеца
„С.Б." ЕООД по силата на договор за цесия от дата 08.07.2016г.
Ответника в срока по чл.131 от ГПК е подал
възражение в което сочи, че искът е допустим, но неоснователен.
Твърди, че захранването на абоната е преустановено поради виновно неизпълнение на
договорните задължения на същия поради което е налице правно основание за
начисляване на такса за възстановяване на продажбата на електрическа енергия.
Съгласно чл. 34 от ОУ за ПЕЕЕПП „Е.П.П." АД има право да поиска от „Е.С." АД да
прекъсне или ограничи преноса на електрическа енергия в случай, че битов клиент
просрочи с 20 дни изпълнението си за плащане на дължимите суми, като в настоящия
случай е налице просрочие на задължението за
заплащане на консумирана енергия по посочените фактури, което просрочие е повече от 20 дни.
Съгласно чл.37, ал.1 от ОУ за ПЕЕЕПП „Е.П.П." АД изисква от „Е.С." АД възстановяване на преноса
на електрическа енергия след отпадане на основанията за прекъсването.
Продажбата на електрическа енергия се
възстановява след като клиентът заплати на „Е.П.П."
АД цена, съгласно ценоразпис, в която са включени всички направени разходи за
прекъсване и възстановяване на продажбата на електрическа енергия.
Сочи, че от посочените разпоредби и
прекъсването, и възстановяването на преноса на ел. енергия фактически се
осъществява от „Е.С." АД. Поради посоченото по прекъсване и възстановяване
на преноса се понасят от посоченото дружество, а не от ответника в настоящото
производство.
Доколкото обаче таксата за възстановяване на
продажбата на електрическа енергия по същество представлява такса, свързана с
достъп и пренос на електроенергия по елетроразпределителната
мрежа, то посочената такса несъмнено представлява заплащане на вид мрежова
услуга.
Съгласно т.6, §1 от ДР на Правилата за
търговия с електрическа енергия /ПТЕЕ/ "Мрежови услуги" са всички
услуги, свързани с достъп до електропреносната мрежа,
пренос на електрическа енергия през електропреносната
мрежа, достъп до електроразпределителните мрежи и пренос на електрическа
енергия през електроразпределителните мрежи.
На основание чл.28, ал.1 от ПТЕЕ битовите и
небитовите крайни клиенти на крайните снабдители заплащат всички мрежови услуги
за съответния ценови период на крайния снабдител. Поради изложеното, макар
разходът по преустановяване и възстановяване на преноса на ел. енергия да се
понася от „Е.С." АД, то заплащането на мрежовата услуга, се дължи и се заплаща
на крайния снабдител - „Е.П.П." АД.
Безспорно е, че и прекъсването, и
възстановяването на преноса на енергия са свързани с разходи, доколкото не се
извършват дистанционно, а технически изискват изпращане на екип от служители на
„Е.П.М." АД на адреса на потребление.
Липса на
противоречие на чл. 37, ал. 1 от ОУ за ПЕЕЕПП със Закон за енергетиката.
Посочената клауза от ОУ за ПЕЕЕПП не
противоречи на чл.122-124 от ЗЕ, доколкото същата предвижда, също като и
законовите разпоредби, възстановяване на снабдяването и/или присъединяването на
клиентите след отстраняване на причините, довели до преустановяването им. В
конкретния случай преустановяването на снабдяването с ел. енергия е по причина
незаплатени задължения за заплащане на консумирана от абоната ел. енергия.
На основание чл.124 от ЗЕ, ответникът е бил
длъжен, след отстраняване на причините, довели до преустановяване на преноса на
ел. енергия да възстанови снабдяването на имота на праводателя
на ищеца, което е направено от ответното дружество.
Моли да се съобрази и обстоятелството, че
Законът за енергетиката в нито една своя разпоредба не отрича възможността за
репатриране на вреди, понесени от електроразпределителното дружество при
неизпълнение на задълженията на абоната по договора. Напротив, Закон за енергетиката
изрично предвижда Общите условия да уреждат права и задължения на страните по
договора, част от които са и правото на електроразпределителното дружество да
бъде обезщетено за извършените разходи по преустановяване и последващо
възстановяване на достъпа до електроразпределителната мрежа, особено в
конкретния случай, в който тези разходи са понесени като следствие от виновно
неизпълнение на договорни задължения на абоната.
Нещо повече - видно от разпоредбата на
чл.37, ал.1 от ОУ за ПЕЕЕПП преноса се възстановява след отпадане на
основанието за преустановяването му, но продажбата на ел.енергия се
възстановява след заплащане на таксата за възстановяване на пренос.
От изложеното е видно, че плащането на
таксата е определящо не за възобновяване на снабдяването, а за възобновяване на
продажбата на енергия.
Снабдяването на обекта с ел.енергия се
изразява в принципната възможност в същия да бъде ползвана такава. Последното е
видно и от даденото легално определение в Наредба №9/9.06.2004г.
за техническата експлоатация на електрически централи и мрежи за
„електроснабдяване", съгласно което снабдяването е осигуряване на
потребителите с електрическа енергия чрез система съвкупност от електрически
уредби и мрежи.
Снабдяването на абоната, праводател
на ищеца с електрическа енергия е възстановено, доколкото същият е присъединен
към мрежата и захранването му е възстановено след заплащане на задълженията му
към ответника, т.е. след отпадане на причината за преустановяване на
снабдяването.
Фактическото ползване на ел. енергия е
свързано с договора за покупко-продажба на енергия, което е правоотношение,
различно от „снабдяването" като процес. Един обект може да е снабден, т.е.
да е осигурена принципната възможност за потребяване на ел. енергия, но такава
да не се потребява по други причини.
Заплащането на таксата от 19лв. е условие за
възстановяване на правоотношенията по продажбата на ел. енергия, което, както
вече бе посочено по-горе няма нищо общо с възстановяване на снабдяването на
обекта, което в случая се изразява във възстановяване на преноса на енергия.
Видно от изложеното, разпоредбата на чл.37,
ал.1 от ОУ за ПЕЕЕПП не противоречи на чл.124 ЗЕ, нито ограничава правата на
потребителя, предвидени по закон. Посочената такса за възстановяване на преноса
на енергия е и част от ценоразпис, който е публично обявен и всеки абонат е
запознат със съдържанието му.
Сочи, че в исковата молба се твърди, че
разпоредбата на чл.37, ал.1 от ОУ за ПЕЕЕПП е неравноправна на основание
чл.143, т.2 и т.18 от Закон за защита на потребителите, без да са посочени
конкретни основания от страна на ищеца, поради които счита разпоредбата на ОУ
за неравноправна.
Счита, че наведените твърдения са бланкетни и необосновани.
Посочената клауза не е неравноправна по
смисъла на чл.143, т.2 и т.18 от Закон за защита на потребителите, поради
следното:
Посочената клауза не съдържа уговорка във
вреда на потребителя, а въвежда реализиране на гражданска отговорност за същия
при виновно неизпълнение на задълженията му чрез заплащане на такса за
възстановяване на продажбата на ел. енергия.
Чл.37, ал.1 от ОУ за ПЕЕЕПП не изключва,
нито ограничава правата на потребителя, произтичащи от Закон за енергетиката.
Посочената разпоредба допълва постановеното в закона като не само не влиза в
противоречие със същия, а напротив - тя е пряко проявление на принципът, че
всички вреди следва да бъдат поправени.
Нещо повече - както бе посочено по-горе
налице е идентичност между изискванията на ЗЕ и клаузата на чл.37, ал.1 от ОУ
за ПЕЕЕПП, доколкото и двете предвиждат възстановяване на снабдяването с ел.
енергия след отпадане на причините, довели до преустановяването му.
Поради изложеното, не е налице
неравноправност по смисъла на чл.143, т.2 от Закон за защита на потребителите
Не е налице и твърдяното в исковата молба
противоречие с чл.143, т.18 от ЗЗП, тъй като ценоразписът, в който е посочена
таксата за възстановяване на продажбата на ел. енергия, е публично известна и
поради това не може да се приеме, че клаузата „не позволява на потребителя да
прецени икономическите последици от сключването на договора".
Абонатът е знаел, че при неизпълнение на
задължението за заплащане в срок на консумираната от него ел.енергия, продажбата
на енергия до обектът му ще бъде преустановен и че за възстановяване на
същата следва да заплати такса. Абонатът е бил предварително уведомен и за
размерът на тази такса.
Счита, че разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ОУ за ПЕЕЕПП не е и нищожна.
Съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП нищожни са
клаузите, които са неравноправни /какъвто не е настоящия случай/ и не са уговорени
индивидуално. Съгласно ал.2 на същата разпоредба не са индивидуално уговорени
клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е
имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор
при общи условия.
Моли да се съобрази, че съгласно чл.52, ал.2
от ОУ за ПЕЕЕПП в срок до тридесет дни от влизането в сила на Общите условия,
клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в „Е.П.П." АД писмено заявление, в което да предложат
специални условия.
Твърди, че
клиентът е имал право да влияе върху съдържанието на клаузите на ОУ. от което
право съшият е избрал да не се възползва.
Абонатът не е депозирал писмено заявление на
основание чл.52 от ОУ за ПЕЕЕПП.
Поради изложеното клиентът не само се е
съгласил с приложението на разпоредбата на чл.37, ал.1 от ОУ за ПЕЕЕПП в
отношенията си с „Е.П.П." АД, но и е изразил
съгласие дължимата такса за възстановяване на продажбата на ел. енергия да е в
размер, посочен в ценоразпис за услугите, предлагани от ответника, т.е. изразил
е съгласие размерът на посочената такса да е определен като стойност, а не
определяем.
Счита, че видно от посоченото по-горе
клиентът се е съгласил вредите да не се определят по вид и размер. В този
смисъл посочената клауза от ОУ за ПЕЕЕПП има неустоечен
характер, като същата има за цел не само поправяне на вредите, но и има
стимулираща функция по отношение на абоната да не допуска последният виновно
неизпълнение на задълженията си по договора.
Сочи, че клаузата на чл.37, ал.1 от ОУ за
ПЕЕЕПП на „Е.П.П." АД не поставя възстановяване
на снабдяването в зависимост от заплащане на такса, като разпоредбата на ОУ на
ЕВН. Заплащането на таксата е условие само за възстановяване на продажбеното
отношение между страните.
Предвид гореизложеното, моли, след преценка
на фактите и обстоятелствата по делото, да се отхвърли предявения иск, като
неоснователен и недоказан и да му се присъдят и сторените по делото разноски.
В случай, че съдът намери иска за
основателен, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на ищцовата страна.
Предявения иск намира правното си основание
в чл.55, ал.1 от ЗЗД.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Страните не спорят
по фактите, а именно, че ищецът е потребител на електроенергия, на
когото му е било прекъснато електрозахранването, като същото му е възстановено
едва след заплащане на процесната сума от 19лв.
начислена във фактура № **********/22.02.2016г.
Спори се относно дължимостта
на сумата от 19 лв., представляваща такса възстановяване на
електрозахранването, начислена по фактурата.
В тежест на ответника е да докаже факта
/фактите/, от който произтича вземането му, както и размера на същото.
По делото не се спори, че Общите условия на
„Е.П.М.“ АД и „Е.П.“ АД, одобрени от ДКЕВР, са влезли в сила.
Съгласно чл. 37 ал.1 от ОУ, „Е.П.“ АД
изисква от „Е.П.М.“ АД възстановяване на преноса на електрическа енергия след
отпадане на основанията за прекъсването. Продажбата на електрическа енергия се
възстановява след като клиентът заплати на „Е.П.“ АД цена съгласно ценоразпис,
в която са включени всички направени разходи за прекъсване и възстановяване на
продажбата на електрическа енергия.
С решение №125/07.08.2015г. по
т.д.№990/2015г. на ВКС, I ТО, е прието, че Общите условия за продажба на
електрическа енергия на „Е.В.Н.” ЕАД, вкл. чл.34, ал.1 в частта „...и след като
клиентът е компенсирал разходите за прекъсване и възобновяване на снабдяването
в случаите, когато преустановяването е било по негова вина”; чл.41, ал.4, са
неравноправни по смисъла на чл.143 от Закона за защита на потребителите. ВКС е
споделил изводите на първата и втората инстанция, съгласно които цитираната
клауза противоречи на чл.122-124 ЗЕ, както и ответното предприятие няма каквито
и да е правомощия да извършва действия по електропреносната
мрежа вкл. да прекъсва и възобновява снабдяването, при което такава такса не му
се следва. По повод атакуваната клауза, ответникът нито твърди
нито доказва, при лежаща върху него доказателствена тежест, да
извършва разходи във връзка с прекъсване или възобновяване на захранването.
Същевременно, предвиденото изискване в ОУ за компенсиране от потребителя
на разходите за прекъсване и възобновяване на снабдяването не намира
опора и в нормите на ЗЕ. В раздел ІХ „Преустановяване на
присъединяването и снабдяването с електрическа енергия”, чл.122-123 от ЗЕ, са
уредени хипотезите на преустановяване снабдяването с ел.енергия от енергийните
предприятия. Съгласно чл.123, ал.1 ЗЕ, доставчиците от последна инстанция,
общественият доставчик, крайните снабдители и търговците на електрическа
енергия имат право да преустановят временно снабдяването с електрическа енергия
на крайните клиенти при неизпълнение на задължения по договора за продажба на
електрическа енергия, включително при неизпълнение на задължението за
своевременно заплащане на всички дължими суми във връзка със снабдяването с
електрическа енергия.
Според разпоредбата на чл.124 от ЗЕ,
енергийното предприятие възстановява снабдяването и/или
присъединяването на клиентите след отстраняване на причините, довели до
преустановяването т.е. предприятието има задължение да възстанови снабдяването,
като не се сочи друго условие за възстановяването освен отстраняване
на причините за преустановяване на електроснабдяването по чл.123,
ал.1 от ЗЕ.
Доколкото в посочената правна регламентация,
липсва законово основание за доставчика да изисква заплащане на разноски за
прекъсване и възстановяване на снабдяването, съдът приема, че атакуваната
клауза е неравноправна по см. на чл.143, т.2 ЗЗП, тъй
като ограничава правата на потребителя, произтичащи от закон. От друга страна и
извън изложеното, дори да се извършват някакви разходи за доставчика във връзка
с възстановяване на снабдяването, неплащането на същите не може да бъде условие
за отказ да се възстанови снабдяването на клиента с ел.енергия. С
оглед наличието на договорни отношения между потребителя и доставчика при
уреждане на спорните отношения по повод конкретната хипотеза, трябва
да има както доказано неизпълнение на договорно задължение
и виновно поведение на конкретния потребител, така и
доказани по вид и размер разходи за енергийното предприятие, които да бъдат
заплатени. Като позволява на предприятието да изисква предварително
заплащане на суми за възстановяване на снабдяването, а и да определя
едностранно техния размер, клаузата на чл.34, ал.1 в посочената част, е
неравноправна и на основание чл.143, т.18 ЗЗП, защото предоставя възможност на
доставчика едностранно да определя обезщетение за претърпени вреди, поради
включване и изключване на снабдяването.
Предвид изложеното, съдът счита, че по
отношение на обсъжданите клаузи е осъществен фактическият състав на
чл.143 от ЗЗП, поради което същите са неравноправни, а доколкото не
са уговорени индивидуално - и нищожни на осн.чл.146
от ЗЗП.
По същите съображения, позовавайки се на
практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 от ГПК и представляваща задължителна
такава за по-долустоящите съдилища, настоящия съдебен
състав намира, че клаузата на чл.37 ал.1 от ОУ, „Е.П.“ АД /аналогична с чл.34,
ал.1 от ОУ на „Е.В.Н.” ЕАД/, е неравноправна клауза по смисъла на чл.143 т.2 от
ЗЗП и нищожна на основание чл.146 от ЗЗП. Оттук следва, че ищецът не дължи
такса за възстановяване на електрозахранването и искът за установяване на недължимост на същата следва да бъде уважен.
С оглед изводите за недължимост
на сумата от 19лв., представляваща такса за възстановяване на
електрозахранването, съдът намира, че предявеният иск следва да бъде уважен и
ответното дружество да се осъди да заплати на ищеца сумата от 19лв.
Предвид изхода на спора и на основание чл.
78 ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноските за производството,
които са в размер на 410лв., съгласно представените списък по чл.80 от ГПК и
доказателства.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Е.П.“ АД, ЕИК **, със седалище и
адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на „С.Б.“ ЕООД, ЕИК** със седалище и адрес
на управление *** сумата от 19лв. заплатена на ответника от М.М.ЧЕГН********** от с.Каспичан, като стойност на услуга –
възстановяване на захранване по фактура №**********/22.02.2016г., на основание
чл.55, ал.1 от ЗЗД и 410лв. сторени по делото разноски на осн.
чл.78 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в
двуседмичен срок, считано от връчване на
съобщението за обявяването му, ведно с препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: