Определение по дело №342/2019 на Апелативен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 507/11.07.2019

гр.Варна,   09.07.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на горепосочената дата през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ 

                                               ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА

                                                                   МАРИЯ ХРИСТОВА   

Като разгледа докладваното от съдията Р.Славов в.т.д. № 342 по описа на съда за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по частна жалба от Д.С.Д. срещу  определение от № 195/14.05.2019год. по в.ч.г.д. № 158/2019год.  по описа на ТОС, с което е оставена без разглеждане жалбата на частния жалбоподател против разпореждане от 27.12.2018год. по гр.-д. № 3655/2018год. по описа на ШОС и издадената заповед за изпълнение в полза на“Агенция за контрол на просроченизадължения“ЕООД гр. София, като недопустима, на основание чл.413 ал.1 ГПК и е прекратено производството по делото.

С  частната  жалба се иска отмяна на обжалваното определение като неправилно поради необоснованост и незаконосъобразност, по изложени съображения.

Частната  жалба е подаден в срок. При разглеждането й, съдът съобрази следното:

Видно от материалите по г.д. № 3655/2018год. на РС-Шумен, същото е образувано по Заявление за издаване на заповед на изпълнение по чл.410 ГПК от „Агенция за контрол на просрочени задължения ЕООД“ срещу длъжника Д.С.Д. за задължение по договор за потребителски кредит № 11197166/12.03.2015год.  Със Заповед № 1834/27.12.2018год. издадена по чл.410 ГПК е разпоредено длъжникът Д.С.Д. да заплати на заявителя сумите: 17 375,36лв.-главница: 8 308,09лв.-договорна лихва, 4 115,36лв.-мораторна лихва както и сумата от 645,98лв. разноски, от които 595,98лв. –разн. За д.т. и 50 лв.-юрисконсултско възнаграждение. Посочено е, че заповедта подлежи на обжалване  пред ШОС само в частта за разноските.

Длъжникът е подал възражение в срока по чл.414 ГПК, като няма данни и не се твърди взискателят да е предявил иск по чл.415 ГПК. Напротив, с молба рег. № 1100/21.01.2019год., взискателят е поискал връщане на заплатената държавна такса, като погрешно заплатена, поради недопустимодст на производството пред ШРС. 

С молба вх.№ 536/11.01.2019 год. длъжникът Д.Д. е поискал отмяна на Заповед № 1834/27.12.2018год. по ч.г.№ 3655/2018год. на РС-Шумен, Заповед № 1834/27.12.2018год. издадена по чл.410 ГПК, като е посочил че размерът на иска е 29 798,81лв., поради което делото е неподсъдно на ВРС.

С частна жалба вх.№ 562/11.01.2019 год. длъжникът Д.Д. е поискал отмяна на разпореждане издадено по Заповед за изпълнение № 1834/27.12.2018год., по ч.г.№ 3655/2018год. на РС-Шумен, като неправилно. Изложил е съображения, че кредитът който е основание да бъде издадена обжалваната заповед за изпълнение е изцяло погасен, като също сочи съображения за неподсъдност на претенцията от 29 798,81лв. на ШРС.

С обжалваното определение съдът, след като е разгледал постъпилите молба и частна жалба е оставил същите без разглеждане, като е  приел същите за недопустими, по изложени съображения.

Определението е законосъобразно.

Обжалваната заповед е издадена по реда на чл.410 ГПК.

Съобразно чл.413 ал.1 ГПК Заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване, освен в частта за разноските.

От посоченото съдържание и на молбата и на частната жалба се установява, че със същите не се обжалва размерът на присъдените разноски-понеже не са изложени съображения относно погрешно определен размер на същите. От изложените съображения се установява, че същите съдържат твърдения за неправилност на основанието за  издаване на самата заповед-т.е. възразява се срещу цялото вземане. Това се установява и от направените искания с частна жалба вх.№ 562/11.01.2019 год.- длъжникът Д.Д. е поискал отмяна на разпореждане по Заповед за изпълнение № 1834/27.12.2018год., издадени по ч.г.№ 3655/2018год. на РС-Шумен. За това, съдът приема, че частната жалба е срещу издаването на Заповед за изпълнение № 1834/27.12.2018год. по г.д. № 3655/2018год. на РС-Шумен.

Както се посочи, Заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване-чл.413 ал.1 ГПК, поради което правилно частната жалба, като насочена срещу неподлежащ на обжалване акт, е оставена без разглеждане и производството образувано по нея е прекратено като недопустимо.

Следователно, като е оставил без разглеждане жалбата на частния жалбоподател Д.С.Д. против издаването на Заповед за изпълнение № 1834/27.12.2018год. по ч.г.№ 3655/2018год. на РС-Шумен, на основание чл.413 ал.1 ГПК и е прекратил производството по г.д. № 158/2019год. по описа на ТОС, окръжният съд е съобразил закона и е постановил едно правилно определение, което следва да се потвърди.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

 

 

 

                                            О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 195 от 14.05.2019год. постановено по в.ч.г.д. № 158/2019 год. на Търговищки окръжен съд, с което е оставена без разглеждане жалбата на Д.С.Д. против разпореждане от 27.12.2018год. по гр.д. № 3655/2018год. по описа на ШОС и издадената заповед за изпълнение в полза на“Агенция за контрол на просроченизадължения“ЕООД гр. София, като недопустима, на основание чл.413 ал.1 ГПК и е прекратено производството по делото.

Определението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ: 1.                    2.