Номер 9102.09.2020 г.Град В.Т.
Окръжен съд – В.Т.
На 02.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Георги Драгoстинов
Членове:Йордан Воденичаров
Ирена Колева
като разгледа докладваното от Ирена Колева Въззивно частно гражданско дело №
20204100500553 по описа за 2020 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производство по реда на чл.423 ГПК.
Делото е образувано по подадено от М. Н. Н. , ЕГН **********, с постоянен адрес
град В.Т., ул.“К.П.“ № ..., чрез пълномощник- адвокат Ж.Д., възражение срещу заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК № 1120 от 29.07.2015г., издадена по ч.гр.дело № 2080/2015г. по
описа на Районен съд-В.Т.. Посочва, че узнал за издадената заповед на 27.05.2020г., когато
установил, че има наложен запор върху трудовото му възнаграждение. Излага, че е бил
лишен от възможност да оспори вземането в полза на "....." АД, за което е била издадена
посочената заповед поради ненадлежното й връчване – неспазване разпоредбата на чл.47
ГПК. Моли възражението му да бъде прието и бъде спряно изпълнението на издадената
заповед, като делото бъде върнато на районен съд за изпълнение на процедурата по чл.415
ал.1 ГПК. Претендира разноски за настоящото производство.
Препис от възражението и жалбата е връчен на другата страна – „....“ ЕАД, в
качеството на правоприемник на „....." АД, която в срока по чл.276 ал.1 ГПК е депозирала
отговор, в който заема становище за недопустимост на възражението на длъжника поради
подаването му извън преклузивния срок по чл.423 ал.1 ГПК, респ. неоснователност на
същото поради спазване на процесуалните норми по връчване на издадената заповед. Излага
съображения за неоснователност и на направеното искане за спиране изпълнението на
заповедта, предприето по изп.дело № 20178210401036 по описа на ЧСИ Петко Илиев, с рег.
№ 821, с район на действие Окръжен съд-град Пловдив.
Съдът, като взе предвид постъпилото възражение, намира за установено следното:
Районен съд - В.Т. е бил сезиран със заявление по чл.410 ГПК за снабдяване на "....."
АД със заповед за изпълнение на парично вземане срещу М. Н. Н. и С.М.Н.. Съдът е уважил
заявлението и е издал заповед за изпълнение по образуваното ч.гр.дело № 2080/2015г. по
описа на ВТРС, след което разпоредил връчване на същата на длъжниците на установените
им постоянни и настоящи адреси, които са идентични. Съобщението, изпратено до
длъжника Николов се е върнало в цялост с отбелязване, че същият се намира в чужбина по
данни на живущо на адреса лице, което не желае да получи съобщението, при което съдът
разпоредил връчване чрез залепване на уведомление на същия адрес. Залепено било
уведомление на входната врата на апартамент 5 в град В.Т., ул.“К.П.“ № ... но в срока по
чл.47 ал.2 от ГПК, съобщението ведно с книжата не били потърсени. Съдът приел, че
заповедта е надлежно връчена на длъжника съгласно чл.47 ал.7 вр. ал.5 ГПК и издал
изпълнителен лист. Въз основа на последния и издадената заповед било образувано изп.
дело № 1111/2015 г. по описа на ЧСИ Силвия Косева, с район на действие ВТОС.
1
Посоченото изпълнително дело било изпратено с разпореждане на съдебния изпълнител на
ЧСИ Петко Илиев, с рег. № 821, с район на действие Окръжен съд-град Пловдив. На
28.05.2020г. длъжникът Николов, чрез упълномощения от него адвокат, получил покана за
доброволно изпълнение по соченото изпълнително дело.
При така изяснената фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи:
Възражението е подадено в срока по чл.423 ГПК. То изхожда от легитимирана за
производството страна, отговаря на изискванията за редовност на процесуалния закон и се
явява процесуално допустимо.
Разгледано по същество, възражението на молителя е неоснователно.
Разпоредбата на чл.423 ГПК предоставя на длъжника по заповедното производство
възможност да подаде възражение пред въззивния съд в случаите, когато поради
нарушаване на процесуалните му права при връчването на заповедта или поради особени
непредвидени обстоятелства, той не е могъл да оспори вземането, предмет на заповедта,
чрез депозиране съобразно чл.414 ал.1 ГПК на писмено възражение пред заповедния съд.
Хипотезите, в които се счита, че длъжникът е бил лишен от тази възможност, са
изчерпателно уредени в т.1 - т.4 на цитираната норма и наличието им следва да бъде
доказано от длъжника. В случая, възражението на длъжника се основава на твърдения за
нередовност на връчването, представляващо обстоятелство по смисъла на чл.423 ал.1 т.1
ГПК. Съдът в настоящия му състав счита, че не е налице основание да се приеме, че
длъжникът не е бил надлежно уведомен за издадената срещу него заповед за изпълнение,
поради което е бил лишен от възможност да оспори заявеното пред съда вземане. Съгласно
разпоредбата на чл.47 ал.1 от ГПК, в редакцията й, действаща към датата на извършване на
процесуалните действия по връчване на издадената срещу длъжника заповед за изпълнение
на парично задължение, намираща приложение и при връчване на заповед за изпълнение,
когато длъжникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери
лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва уведомление на вратата
или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп – на входната врата или на
видно място около нея. В уведомлението се посочва, че книжата са оставени в канцеларията
на съда, когато връчването става чрез служител на съда, както в настоящия случай, както и
че те могат да бъдат получени там в двуседмичен срок от залепване на уведомлението.
Съобщението се смята за връчено с изтичането на срока за получаването му от канцеларията
на съда. В настоящия случай, горната процедура е спазена, като в указания двуседмичен
срок длъжникът не се е явил да получи книжата от съда, поради което съдът е констатирал
редовното връчване на основание чл.47 ал.7 вр. ал.5 ГПК, приел е, че заповедта е добила
законна сила и въз основа на нея е издал изпълнителен лист за присъдените вземания.
Посочената във възражението процедура по връчване на заповедта е уредена в разпоредбата
на чл.47 ал.1- ал.7 от ГПК, действаща след изменението й с ДВ бр.86 от 27.10.2017г., но не и
към датата на връчване на настоящата заповед, а тъй като процесуалният закон действа
занапред, то разпоредбата в настоящата й редакция не намира приложение в случая.
Предвид констатираното надлежно връчване на заповедта за изпълнение, подаденото
възражение се явява неоснователно и като такова не следва да бъде прието. Съобразно
2
разпоредбата на чл. 423 ал. 3 ГПК, изпълнението на издадената по реда на чл. 410 от ГПК
заповед се спира само в случай, че съдът приеме възражението. Т.е. с оглед изложените
съображения за неоснователност на главното искане, искането за спиране, което съдът
квалифицира като такова по чл. 423 ал. 3 изр. 2-ро ГПК, също се явява неоснователно и
следва да се остави без уважение.
На длъжника не се следват разноски за настоящото производство.
Водим от горното, Великотърновският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ПРИЕМА възражение с правно основание чл.423 ал.1 т.1 ГПК на М. Н. Н. , ЕГН
**********, с постоянен адрес град В.Т., ул.“К.П.“ № ..., че е бил лишен от възможност да
оспори вземането, за което е издадена заповед за изпълнение № 1120 от 29.07.2015г. по
ч.гр.дело № 2080/2015г. по описа на Районен съд-В.Т. и изпълнителен лист, поради
ненадлежно връчване на заповедта.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането длъжника М. Н. Н. , ЕГН **********, с
постоянен адрес град В.Т., ул.“К.П.“ № ..., за спиране изпълнението на Заповед № 1120 от
29.07.2015г., издадена по ч.гр.дело № 2080/2015г. по описа на Районен съд-В.Т..
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3