Присъда по дело №393/2021 на Районен съд - Севлиево

Срещу подсъдимия О.А.С. от гр. Севлиево е подадена тъжба от В.А.А. от гр.
Севлиево, в която се тъжи за извършено спрямо него престъпление по чл. 130, ал. 1 от
НК за това, че на 10.10.2020 година в 4:30 часа в дискотека „Бобруйск“ в гр. Севлиево,
чрез нанасяне на удар с юмрук в областта на лицето на В.А.А. от гр. Севлиево, му е
причинил следните увреждания: масивен оток и кръвонасядане в областта на меките
тъкани на дясната орбита; мозъчно сътресение, протекло без загуба на съзнание и
травма на първи пръст на дясната ръка, довели до временно разстройство на здравето,
неопасно за живота /разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от
НК/.
С тъжбата е предявен и граждански иск против подсъдимия О.С., с който се
претендира обезщетение за причинените му в резултат на престъплението, извършено
от подсъдимия, неимуществени вреди в размер на сумата от 48000,00 лева
/четиридесет и осем хиляди/ лева. Тъжителят не претендира заплащане на законна
лихва върху сумата, начиная от датата на увреждането до окончателното ѝ изплащане.
От показанията на разпитаните свидетели и от останалите доказателства по
делото, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи следната
фактическа обстановка:
На 14.10.2020 година тъжителят В.А. депозирал жалба в РУ на МВР – Севлиево
за това, че на 09.10.2020 година посетил дискотека „Бобруйск“ в гр. Севлиево заедно
със свои познати и в края на вечерта, около 04:30 часа, както си стоял на бара, към него
се насочило лице, което не познавал /по – късно установил, че се казва М. С./ и съвсем
неочаквано му нанесъл удар в лицето, в резултат на което имал кръвонасядания в
областта на окото и скулата, затруднено виждане с дясното око, главоболие и комоцио.
Въз основа на тази жалба било образувано ДП № 462/2020 година по описа на РУ на
МВР – Севлиево, за това, че на 09.10.2020 година около 04:30 часа в гр. Севлиево, в
помещение за консумация на дискотека „Бобруйск“, чрез нанасяне на удар в областта
на лицето на В.А.А., са му причинени увреждания, довели до разстройство на здравето,
временно опасно за живота – средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 от
НК – престъпление по чл. 129, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК. В хода на производството
било установено, че е осъществен състава на престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК,
поради което тъжителят В.А. бил уведомен на 18.03.2021 година, съобразно
разпоредбата на чл. 50 от НПК, за възможността да подаде тъжба до компетентния
първоинстанционен съд при условията и по реда на чл. 81 от НПК.
В шест месечния срок от получаване на съобщението - на 13.09.2021 година
тъжителят депозирал в Севлиевски районен съд тъжба срещу О.А.С., в която твърди, че
на 10.10.2020 година бил в дискотека „Бобруйск“ в гр. Севлиево, когато около 04:30
часа към него се приближило непознато за него лице, за което в последствие разбрал,
че се казва О.С., който без никаква причина му нанесъл удар с юмрук в областта на
лицето, в следствие на което залитнал настрани и почувствал силна болка в дясната
част на главата, а в последствие, след преглед при лекар, се установило, че е получил
масивен оток и кръвонасядане на дясното око, тежко комоцио с изразено силно
главоболие, дезориентация, световъртеж и гадене. Тъжителят твърди, че след
получаване на травмата се наложило няколко пъти да посещава медицински заведения,
а също и да бъде хоспитализиран в хирургичното отделение на МБАЛ „Д-р Стойчо
Христов“ гр. Севлиево.
Подсъдимият О.С. не се яви в провелите се съдебни заседания и не даде
обяснения по повдигнатото му обвинение. Процесуалните му представители излагат
съображения за признаване на подсъдимия за невинен и оправдаването му по
1

повдигнатото му обвинение по чл. 130, ал. 1 от НК.
В подкрепа на твърденията си, изложени в тъжбата, А. ангажира показанията на
свидетелите И.В. и С.П.. Свидетелят И.В. обясни, че към инкриминираната дата
работел като охранител в дискотеката в гр. Севлиево. Към 04:00 часа той и колегата му
отишли на дансинга във връзка с възникнал проблем и докато решавали същия някой
казал, че на малкия бар станало нещо, поради което те отишли там. Имало скупчване
на хора и началникът му, който тогава бил там, му казал да изведе тъжителя В.А. отвън
и да го изпрати. Свидетелят И.В. заяви, че не е виждал О.С. да прави опити да нанася
удари. На въпроса на тъжителя защо началникът на охраната Б.Б. е казал на свидетеля
да го изведе навън, свидетелят отговори, че Б. му казал, че станало сдърпване между
В.А. и О.С. и затова го помолил да изведе В. отвън. Свидетелят И.В. каза, че не е
забелязал да има видими наранявания и по двамата – тъжителя и подсъдимия, както и
кръв.
Свидетелят С.П. обясни пред съда, че на инкриминираната дата бил с
приятелката си в дискотека „Бобруйск“ в гр. Севлиево и седял на маса в близост до
бара, където бил седнал В.. В един момент свидетелят видял О. как се приближил към
В. и го ударил, след което се намесила охраната, а свидетелят си тръгнал от
дискотеката. Свидетелят С.П. заяви, че не могъл да види къде точно О. ударил
тъжителя.
В хода на производството бе допусната съдебно – медицинска експертиза,
заключението на която не бе оспорена от страните и съдът прие като правилна и
мотивирана. От нея се установява, че на 12.10.2020 година тъжителят е посетил д-р К.
– хирург, който в издаденото от него медицинско свидетелство записал, че след
получен удар с юмрук в главата на 10.10.2020 година в 04:30 часа в дискотеката в гр.
Севлиево бил с масивна синина в областта на дясното око и оток със силна болка в
областта на първи пръст на дясната ръка. В медицинското свидетелство било записано,
че по време на инцидента А. получил силно главоболие и не си спомнял след това за
случилото се. Оплаквал се от световъртеж, главоболие и гадене. Като локален статус в
свидетелството е отразено следното: масивен оток и болка в областта на дясното око с
размер около 10 см. в диаметър и оток и синина в областта на първи пръст на дясната
ръка.
Видно от приетите по делото писмени доказателства и експертизата, изготвена в
хода на съдебното производство, В.А. е постъпил на лечение в хирургичното отделение
на болницата в гр. Севлиево но 23.10.2020 година в 10:43 часа и престоял там до
25.10.2020 година. При постъпването тъжителят имал оплаквания от дисконфорт,
виене на свят и силно главоболие, които били в следствие на нанесения му удар с
юмрук в лицето на 10.10.2020 година, гадене и силен световъртеж. По време на
лечението А. бил консултиран с невролог, според който тъжителят имал световъртеж
от централен произход след комоцио церебри. Окончателната диагноза, вписана в
епикризата, била: Контузия на главата /Комоцио на мозъка. Хематома регио окули
синистра /тип очила/.
Заключението на експерта, изготвил експертизата по делото, е, че В.А. е
получил следните травматични увреждания: масивен оток и кръвонасядане в областта
на меките тъкани на дясната орбита, описани в медицинската документация като
кръвонасядане тип „очила“, тъй като отокът и кръвонасядането са засегнали и лявата
орбита; мозъчно сътресение, протекло без загуба на съзнание със субективни
оплаквания от гадене, главоболие, нарушена координация и светлобоязън и травма на
първи пръст на дясната ръка, описан като оток и силна болезненост. Относно
2

механизма на причиняване на уврежданията вещото лице е записало в експертизата си,
че травмата в областта на дясното слепоочие и дясната орбита може да се причини при
един удар с юмрук в областта на дясната орбита и че травмата на първи пръст на
дясната ръка може да се причини при евентуалното залитане на пострадалия след
удара по главата и удар на пръста в предмет. По отношение на мозъчното сътресение
вещото лице е посочило в заключението си, че същото е последица от травмата на
главата.
Въз основа на изложените по – горе фактически обстоятелства съдът прави
следните правни изводи:
В тъжбата се твърди за извършено спрямо тъжителя престъпление по чл. 130, ал.
1 от НК. Според изложените в нея обстоятелства автор на предявеното срещу
подсъдимия обвинение по чл. 130, ал. 1 от НК е О.С.. За да е налице престъпление по
чл. 130, ал. 1 от НК е необходимо тъжителят да докаже, че на определена дата
подсъдимият С., чрез нанасяне на удар с юмрук в главата на тъжителя, му е причинил
следните увреждания: масивен оток и кръвонасядане в областта на меките тъкани на
дясната орбита; мозъчно сътресение, протекло без загуба на съзнание и травма на
първи пръст на дясната ръка, довели до временно разстройство на здравето, неопасно
за живота /разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК/. Освен
това тъжителят следва да докаже всеки един от фактите, изложени от него в тъжбата,
тъй като съдът е ограничен да направи своите правни изводи относно осъществяването
на престъплението, единствено и само в рамките на изложените в тъжбата
обстоятелства.
При преценката на събраните по делото доказателства съдът намира, че
тъжителят не успя да докаже обвинението в настоящото наказателно производство. От
събраните по делото доказателства не се намериха такива, които да подкрепят
обвинителната теза и по – точно това, че на 10.10.2020 година подсъдимият О.С. е
ударил с юмрук в областта на лицето тъжителя, в следствие на което той да е получил
описаните в тъжбата наранявания. Единственият свидетел, който заяви, че е видял О.С.
да се приближава към В.А. и да го удря, е свид. С.П., но неговите показания не могат
да обосноват по несъмнен и безспорен начин извършването на твърдяното
престъпление спрямо тъжителя от страна на подс. С., тъй като същите бяха твърде
лаконични и на практика не установиха по несъмнено по какъв начин, дали с юмрук,
както се твърди в жалбата, или по друг начин подсъдимият е ударил тъжителя и най –
важното къде го е ударил – в областта на лицето или по тялото.
При постановяване на своя съдебен акт съдът следва да обърне внимание, че е
процесуално недопустимо в хода на производството от частен характер да се ползват
доказателствата, събрани в хода на образуваното досъдебно производство. В тази
връзка съдът няма как да цени писмените обяснения, дадени от подсъдимия С. на
15.10.2020 година /стр. 14 от ДП/ в хода на проверката по подадената от А. жалба по
началника на РУ на МВР – Севлиево, които според тъжителя А. съдържат „признание“
на подсъдимия в извършването на повдигнатото с тъжбата обвинение. В тежест на
тъжителя е да докаже извършването на деянието от подсъдимия както от обективна,
така и от субективна страна, което не беше направено в настоящото производство.
Съобразявайки изложеното до тук съдът намира, че по делото не се събраха
категорични доказателства на 10.10.2020 година подсъдимият О.С. да е нанасял удар с
юмрук в областта на главата на В.А., в следствие на което той да е получил
нараняванията, описани в тъжбата.
3

Ето защо съдът призна подсъдимия О.С. за невинен в това на 10.10.2020 година в
4:30 часа в дискотека „Бобруйск“ в гр. Севлиево, чрез нанасяне на удар с юмрук в
областта на лицето на В.А.А. от гр. Севлиево, да му е причинил следните увреждания:
масивен оток и кръвонасядане в областта на меките тъкани на дясната орбита; мозъчно
сътресение, протекло без загуба на съзнание и травма на първи пръст на дясната ръка,
довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота /разстройство на
здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК/, и го ОПРАВДА по така
предявеното му обвинение по чл. 130, ал. 1 от НК.

По предявения граждански иск:

С тъжбата е предявен и граждански иск против подсъдимия С., с който се
претендира същият да заплати на тъжителя В.А. обезщетение за причинените му в
резултат на нанесения му удар с юмрук в лицето неимуществени вреди в размер на
сумата от 48000,00 лева.
Съдът намира, че предявеният граждански иск следва да се отхвърли като
неоснователен и недоказан, тъй като от данните по делото по никакъв начин не се
доказа тъжителят В.А. да е претърпял неимуществени вреди, които да са следствие от
противоправното поведение на подсъдимия О.С.. Съобразявайки това съдът отхвърли
предявения от тъжителят В.А. против подсъдимия О.С. граждански иск, като
неоснователен и недоказан.
Предвид изхода на делото съдът осъди тъжителя В.А. да заплати на О.С.
направените от него разноски по делото за адвокатска защита в лицето на адвокат
ЛЮБ. БР. от ВТАК в размер на сумата от 3000,00 лева. Съдът не осъди тъжителя да
заплати адвокатско възнаграждение за адвокат Захариев, тъй като в представения от
него Договор за правна защита и съдействие не е отразено, че договорените 400,00 лева
са му били заплатени, а и не бяха представени никакви документи, потвърждаващи
плащането на договореното възнаграждение.
В този смисъл съдът произнесе присъдата.
4

Номер на акта:	39
Дата:	16 август 2022 г.
Съдия:	Гергана Николаева Божилова

Дело:	20214230200393
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	13 септември 2021 г.

Присъда по дело №393/2021 на Районен съд - Севлиево

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите