Решение по дело №486/2022 на Районен съд - Пазарджик
| Номер на акта: | 238 |
| Дата: | 9 май 2022 г. (в сила от 25 май 2022 г.) |
| Съдия: | Димитър Бишуров |
| Дело: | 20225220200486 |
| Тип на делото: | Административно наказателно дело |
| Дата на образуване: | 11 април 2022 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
МОТИВИ:
Обвинението е против обвиняемия АС. ЮР. АВР., ЕГН ********** за
престъпление по чл.313 ал.1 от НК, а именно затова, че на 24.09.2019г. в гр.
Пазарджик, пред служител на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-
Пазарджик е потвърдил неистина - че на 21.05.2019г. в 12:12 часа е
предоставил за ползване лек автомобил с рег. № *** на лицето Д. А. В. от
гр.Харманли в писмена декларация, която по силата на закон - чл.189 ал.5
ЗДвП, се подава пред орган на власт за удостоверяване истинността на
горните обстоятелства.
Производството пред Районен съд-гр.Пазарджик е по реда на Глава
ХХVІІІ от НПК.
Образувано е въз основа на постановление на РП-Пазарджик, с което е
направено предложение за освобождаване от наказателна отговорност на
обвиняемия и налагане на административно наказание глоба.
В съдебно заседание обвиняемият, нередовно призован, не се явява
лично. Производството е проведен в негово отсъствие.
Представителят на Районна прокуратура-гр.Пазарджик поддържа
изцяло предложението и излага подробни доводи по същество. Пледира за
налагане на административно наказание глоба в минимален размер.
Районният съд обсъди и прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбите на чл.301 от
НПК, като прие за установено от фактическа страна следното:
В периода от м.април 2019г. до началото на м.юни 2019г. св. Д. А. В.
работел като шофьор във фирма „Р.“ ЕООД-гр.Пещера, чийто управител бил
обв.АС. ЮР. АВР. от гр.Пещера, обл.Пазарджик. След м. юни 2019г. св.В.
прекратил трудовите си и други правоотношения с посочената фирма, като в
периода от 29.04.2019г. до 29.05.2019г. пребивавал в чужбина.
На 21.05.2019г. в 12:12 часа, на републикански път І-8, км 222,7 било
констатирано нарушение на чл.21, ал.2 вр. с ал.1 от ЗДвП от водач на лек
автомобил „Сеат Алхамбра“ с рег. № РА 1347 ВХ, собственик на който бил
обв. А.А.. Нарушението било заснето с автоматизирано техническо средство с
№ 11743са, след което против собственика на МПС бил издаден електронен
фиш, който бил връчен на обв.А..
На 24.09.2019г., с ясното съзнание, че на 21.05.2019г. в 12:12 часа не е
предоставял на св.Д. В. за управление лек автомобил „Сеат Алхамбра“ и
автомобила не е бил в негово владение, респективно няма как да го е
управлявал по републикански път І-8, км.222,7, обв.А. се явил сектор „ПП“
при ОД на МВР- Пазарджик, където попълнил декларация, съгласно
разпоредбата на чл.189 ал.5 ЗДвП. В нея потвърдил неистина, а именно, че на
21.05.2019г. е бил предоставил за ползване горепосочения лек автомобил на
1
св.Д. А. В.. Декларацията била подадена и приета от служител на сектор „ПП“
при ОД на МВР-Пазарджик. Декларираното обстоятелство било неистина,
още повече, че на 21.05.2019г. св.В. се намирал в чужбина.
Въз основа на потвърдената от обв.А. неистина, обективирана във
въпросната декларацията, св.В. бил посочен като ползвател на автомобила,
при което издадения електронен фиш против А. бил анулиран. След това бил
издаден електронен фиш серия К, № 3050931, с който на св.В. било наложено
административно наказание глоба в размер на 400лв.
Впоследствие по жалба на св.В. било образувано АНД № 4342/2020г.
по описа на PC-Пловдив, като с Решение № 260193 от 18.09.2020г. съдът
отменил електронния фиш, с който била наложена административната
санкция на св.В..
Във връзка с всичко това св.В. сезирал с жалба прокуратурата, след
което било образувано настоящото наказателно производство.
Видно от заключението на изготвената в ДП почеркова експертиза,
което съдът цени като обективно и компетентно, подписа за „декларатор“ и
ръкописния текст в декларацията по чл. чл.189 ал.5 ЗДвП са изпълнени и
положени от обв. А.А..
Видно от справката за съдимост обвиняемият не е осъждан и не е
освобождаван от наказателна отговоронст по реда на Глава ХХVІІІ от НПК.
Горната фактическа обстановка съдът възприе изцяло от събраните в
ДП доказателства, които съдът прецени при условията на чл.378 ал.2 от НПК
като правно валидни, а именно обясненията на обвиняемия, с които формално
признава вината си, макар да не разказва с подробности за причините и
начина на извършване на деянието, показанията на св. В. и св.П.,
заключението на почерковата експертиза и писмените доказателства,
инкорпорирани в доказателственият материал по реда на чл.283 от НПК.
Съдът дава вяра на всички събрани по делото доказателства, т.к. са
абсолютно непротиворечиви, а тази им непротиворечивост прави излишен
техния подробен анализ.
С оглед възприетата фактическа обстановка и след анализ на
доказателствата съдът прие, че обвиняемият е осъществил от обективна и
субективна страна, престъпния състав на чл.313 ал.1 от НК, като на
24.09.2019г. в гр. Пазарджик, пред служител на сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР-Пазарджик е потвърдил неистина - че на 21.05.2019г. в 12:12 часа е
предоставил за ползване лек автомобил с рег. № *** на лицето Д. А. В. от
гр.Харманли в писмена декларация, която по силата на закон - чл.189 ал.5
ЗДвП, се подава пред орган на власт за удостоверяване истинността на някои
обстоятелства.
Обвиняемият е имал представи за всички обективни елементи на
състава и е искал настъпването на общественоопасните последици на
деянието си. Действал е с пряк умисъл, тъй като е съзнавал, че въпросната
декларация се подава въз основа на закон – чл.189 ал.5 от ЗДП. Съзнавал е,
2
че декларацията се дава пред орган на власт по смисъла на чл.93 т.2 от НК,
т.к. декларацията да е приета от служител в сектор „Пътна полиция“ – Ц. П.,
която е ноторно за съда, че изпълнява длъжността началник на група
„Административнонаказатеан дейност“ в сектора, т.е. е натоварена с
осъществяване на властнически функции, включително поналагане на
санкции на нарушители по ЗДП.
Съзнавал е още, че вместо да удостовери истинността на конкретни
обстоятелства, за които се съставя декларацията той декларира неистина – не
кой действително е управлявал личния му лек автомобил, с който е било
извършено административно нарушение по чл.21 от ЗДП, установено с
АТСС, а лицето Д. В., който със сигурност не е управлявал същия този
автомобил на датата на извършване на нарушението.
Съдът съобрази обстоятелството, че за умишленото престъпление по
чл.313 ал.1 от НК се предвижда наказание до три години лишаване от
свобода, както и фактът, че обвиняемият е пълнолетен, не е осъждан, не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VІІІ, раздел ІV от
общата част на НК, а от престъплението няма настъпили съставомерни
материални щети, които да не са възстановени.
При това положение съдът намира, че са налице материалноправните
предпоставки за приложението на императивната разпоредба на чл.78А ал.1
от НК относно вида на отговорността, както и вида и размера на наказанието,
като обв.А. бъде освободен от наказателна отговорност и му се наложи
административно наказание глоба.
При индивидуализация на наказанието глоба съдът отчете подбудите за
извършване на деянието, които се коренят в личността на обвиняемия, в
недостатъчното му правосъзнание и култура.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства се отчетоха – добрите
характеристични данни по местоживеене и формалното признаване на вината
при повдигане на обвинение в ДП. Чистото съдебно минало не се отчете, т.к.
то е обективна предпоставка за приложението на чл.78А от НК.
Отегчаващи обстоятелства – фактът, че след извършването на
престъплението на св.В. са били причинени несъмнено неудобства, т.к. той е
ангажирал адвокат, за да обжалва издадения против него ЕФ, за което пък е
правил и разноски, които обаче не са му били присъдени със съдебното
решение, с което фишът е бил отменен. Отегчаващо обстоятелство е и това, че
в резултат на деянието и последвалото обжалване на ЕФ от страна на В., в
съдебната система на България е било разгледано неговото дело, т.е. били са
ангажирани ресурси на правосъдието, което не би било сторено ако А. не би
подал процесната декларация.
С оглед на изложеното на основание чл.78А ал.1 от НК съдът освободи
от наказателната отговорност обвиняемия, като му наложи административно
наказание глоба в размер на 1500 лева, платими в полза на бюджета на СВ по
сметка на ПзРС.
3
За да определи този размер на глобата съдът изходи от наличните
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, съобразно тяхната
относителна тежест, както и от семейното, материално положение и имотно
на извършителя, съобразявайки и степента на вината му.
По тези съображения съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4