РЕШЕНИЕ
№ 600
гр. Благоевград, 26.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Татяна Д. Богоева Маркова
при участието на секретаря Миглена Ант. Каралийска
като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Маркова Гражданско дело №
20211210103006 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по настоящото дело е образувано въз основа на искова молба, подадена
от Ц. Г. С., ЕГН **********, с адрес гр. Б==== чрез пълномощник адвокат Г. Й. Б..... със
съдебен адрес гр. Б......против Н. Х. М., с ЕГН **********, с адрес гр. Б.......
С исковата молба се иска да бъде осъдена ответницата да заплати на ищеца сумата в
размер на 5 500 /пет хиляди и петстотин/ евро, представляваща остатъка от сума в размер на
6 000 евро по сключен на 04.12.2016г. договор за заем ведно със законната лихва върху
сумата от 5 500 евро от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.
При условията на евентуалност, е предявен иск, с който се иска да бъде осъдена
ответницата да заплати на ищеца сумата в размер на 5 500 /пет хиляди и петстотин/ евро,
представляваща остатъка от обща сума в размер на 6000 евро, като получена от ответницата
без основание.
В исковата молба се твърди от ищеца, че през месец декември на 2016г. между ищеца Ц.
Г. С. в качеството му на заемодател и ответницата Н. Х. М. /която е негова племеница -
дъщеря на сестра му В..... Г.а Б..... в качеството й на заемател е сключен неформален
договор за заем на парична сума в размер на 6 000 (шест хиляди) евро. Поддържа се, че
договорът е сключен устно на 04.12.2016г. чрез разговор по интернет приложението скайп,
тъй като към този момент ищецът Ц. С. е живеел и работил в гр.В................................ а
ответницата е живеела в гр.Б..... Сочи се в исковата молба, че съгласно постигнатата
помежду им договореност заемната сума е следвало да му бъде върната на 12 (дванадесет)
равни месечни вноски, всяка от които в размер на 500 (петстотин) евро, в срок до
31.12.2017г., като възнаградителна лихва не са уговаряли. Разговорът и сключването на
неформалния договор за заем е станал в присъствието на жената, с която ищецът живее на
съпружески начала, както и в присъствието на техни приятели, които са им гостували в този
ден. Твърди се от ищеца, че още същия ден - 04.12.2016г. е извършил банков превод чрез
онлайн банкиране като от банковата му сметка IBAN ................. разкрита в банка „Б....“, гр.
В.....е превел договорената заемна сума в размер 6 000 (шест хиляди) евро. Така посочената
сума е преведена по банковата сметка, разкрита на името на ответницата Н. Х. М. в
„П....РБ.....
Ищецът твърди, че въпреки постигнатата помежду им договореност за срока и начина на
1
връщане на заемната сума, ответницата Н. М. е върнала на ищеца единствено сума в размер
на 500 (петстотин) евро с банков превод, извършен на 08.03.2017г. и същата е постъпила по
сметката му в банка „Б..........“, И.... Сочи, че последвали са многократните устни покани от
страна на ищеца до ответницата чрез телефонни разговори, след което същата е престанала
да отговаря на обажданията му. Това го принудило да изпрати и свой близък от Б...........,
който е посетил ответницата по местоработата й /собствен магазин/, като в разговора
помежду им тя обяснила, че не връща заемната сума, тъй като е затруднена. Поддържа се, че
с нотариална покана с рег.№ 6073/2018г., том 2, №6 от регистъра на нотариус К......... рег.№
415 на Нотариалната камара, връчена на 25.07.2018г. ищецът отново е поканил ответницата
Н. М. да върне остатъка от заемната сума в размер на 5 500 евро, но до и настоящия момент
ответницата не е изпълнила задължението си, а ищецът не може да осъществи какъвто и да е
контакт с нея. Твърди, че съгласно постигнатата договореност изискуемостта на вземането
на ищеца е настъпила на 01.01.2018г.
Същевременно се поддържа, че ако съдът приеме, че договорът за заем е без срок /не е
уговорено друго/, то при условията на евентуалност с горецитираната нотариална покана,
връчена на ответницата на 25.07.2018г. и с оглед разпоредбата на чл.240, ал.4 от ЗЗД
изискуемостта на вземането /връщане на заемната сума/ е настъпила с изтичане на
едномесечния срок, посочен в същата разпоредба, т.е. на 26.08.2018г. /независимо, че в
поканата е посочен петдневен срок/, поради което ответницата дължи връщане на сумата в
размер на 5 500 евро като изискуема.
Пояснява се от ищеца, че към настоящия момент „К....... И..... е правоприемник на банка
„Б........и банковата сметка на ищеца Ц. С. в банка „Б....... с №....понастоящем отговаря на
сметка с №...........видно от издаденото удостоверение от 29.11.2021 г. от „К........
Предвид гореизложената фактическа обстановка и поради изтичане на срока за връщане
на остатъка от заемната сума в размер на 5 500 евро и настъпване на нейната изискуемост,
се сочи, че за ищеца е налице правен интерес от предявяване на иска.
При условията на евентуалност, ако съдът приеме, че не е бил налице сключен договор за
заем в размер на 6 000 евро между ищеца Ц. Г. С. и ответницата Н. Х. М., се сочи в исковата
молба, че сумата от 6000 евро е получена от ответницата с банков превод, извършен от
ищеца на 04.12.2016г. без основание, поради което последната дължи връщане на остатъка в
размер на 5 500 евро от получената сума.
С разпореждане № 1426/03.12.2021г., след като е извършил проверка за редовност на
исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на предявените с нея искове, в съответствие
с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК, съдията докладчик е постановил препис от
исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят до ответника с указание, че в
едномесечен срок следва да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията посочени в
чл. 131, ал. 2 от ГПК.
Препис от исковата молба и доказателствата към нея е изпратен на ответника на
установения по делото адрес по адресна справка от НБД Население. Съобщението за
връчване на исковата молба до постоянния адрес е върнато в цялост с отбелязване, че по
данни на сем. М...... на посочения адрес не живее такова лице, апартамента е продаден.
Изискана е справка за адресната регистрация на ответника от НБД Население, като видно от
представената такава е, че постоянен адрес на ответника е този, на който е изпратено
съобщение. Съобщение е изпратено и на настоящ адрес на лицето, от където е върнато с
отбелязване, че по данни на живущите на същия адрес сем. Чаушки лицето е било някога на
квартира за малко, но сега не живее на адреса. Изискана е справка от ТД на НАП за
наличието на действащ трудов договор, видно от постъпилата такава лицето няма
регистриран действащ трудов договор. С разпореждане съдът е разпоредил съобщението да
бъде връчено по реда на чл.47, ал. 1 ГПК - чрез залепване на уведомление, на постоянния и
настоящия адрес на ответника. На 10.01.2022г. връчителят е залепил на постоянния адрес и
на 18.01.2022г. на постоянния адрес по адресната справка на ответника уведомление по реда
на чл. 47, ал.1 ГПК. Съдебните книжа са били на разположение в канцеларията на БРС, като
в законоустановения двуседмичен срок, считано от залепването ответникът или
2
упълномощено от него лице не се е явил, за да ги получи. С оглед на това съдът с
Определение № 179 от 04.02.2022г. Районен съд Б------- на основание чл. 25, ал. 1 от Закона
за правната помощ /ЗПП/във връзка с чл.47, ал.6 от ГПК е предоставил правна помощ под
формата на процесуално представителство по гр. дело № 3006/2021г. на ответника Н. Х. М.,
с ЕГН **********, с адрес гр. Б...., ж.к. "С.......вх.........като е изискал от АК Б.........
определяне на адвокат, който да бъде назначен за особен представител на последния. С
писмо изх.№ 117/01.03.2022г. на Адвокатски съвет- гр.Б......съдът е уведомен, че за
осъществяване на правна помощ на ответника е определен адв. Й. Х. С., към АК
Б.......вписан под № 980 в Националния регистър за правна помощ.
С Определение № ....съдът е назначил адв. Й. Х. С., към АК Б..... вписана под № 980 в
Националния регистър за правна помощ, за особен 1 представител на ответника Н. Х. М., с
ЕГН **********, с адрес гр. Б......по гр.дело № 3006/2021г. по описа на РС Б..... до
приключване на делото пред всички съдебни инстанции. Съобщението е редовно връчено на
особения представител на 11.03.2022г.
Видно от материалите по делото в указания едномесечен срок е постъпил отговор на
исковата молба от назначения особен представител. Със същия се оспорва основателността
на исковете, като се иска да бъдат отхвърлени.
Счита иска за допустим, но неоснователен, като се поддържа, че не са налице всички
елементи от фактическия състав на заемния договор и претенцията е неоснователна. Иска се
отхвърляне на предявените искове.
Сочи се в писмения отговор, че от представените документи с исковата молба, вкл. и
банковият превод по сметка на ответницата по иска, с отбелязването в превода, че сумата се
дава в заем на същата, не установяват по несъмнен начин установено между страните
заемно правоотношение. Твърди се, че в исковата молба са изложени твърдения, но липсват
каквито и да е доказателства, които да установяват поемане от страна на ответницата по
исковата молба задължение да върне на ищеца получената от него сума, за да се направи
категоричен извод, че сумата е преведена на нея като заем.
В случай, че претенцията се отнася за дадена в заем сума, то условията по този договор не
са конкретизирани, както и не може да бъдат доказани само с платежно нареждане.
Сочи се, че за установяване на валидно правоотношение между страните с типичното за
заема за потребление съдържание, следва да бъде доказан правопораждащия го факт -
сключен договор. Договорът е двустранна правна сделка и по необходимост включва
взаимните, припокриващи се волеизявления на страните по нея. За да се приеме твърдението
на ищеца, че е бил сключен договор за заем, следва да се докаже, както обективирането на
волеизявление на заемодателя, така и волеизявление на заемателя.
Договорът, съгласно разпоредбата на чл.240 ЗЗД бил реален и се счита сключен с
предаването на предмета му - заместими движими вещи или определена парична сума на
заемателя. Последният обаче следва да изрази воля, съгласие - независимо от неговата
форма, за получаването им при условията на договора, т. е. при поето правно задължение да
върне полученото.
Съгласно принципа за свобода на договарянето никой правен субект не може да бъде
обвързан от гражданскоправни задължения, без да е изразил воля в този смисъл, а
задължението за връщане на парична сума е мислимо единствено в рамките на породено от
двустранна сделка правоотношение. Поддържа се, че липсват други доказателства, а само
твърденията на ищеца са в насока за постигнато съгласие за връщането й от ответницата Н.
М..
На следващо място се сочи, че основателността на предявения при условията на
евентуалност иск с правна квалифицира по чл.55, ал.1. предл.1 ЗЗД се обуславял от
кумулативното наличие на следните предпоставки: извършена от ищеца пряка престация на
парична сума, която е получена от ответната страна без правно основание. Липсата на
правно основание представлявало несъществуване на правоотношение между страните,
елемент от съдържанието на което да е задължението на платилия за престиране на сума в
3
размер на 6 000 евро и съгласието за връщане на получилият я. Твърдението за
несъществуването на правното задължение е по същество твърдение за неосъществяване на
правопораждащ го факт, което по естеството си е отрицателен факт от действителността, за
установяването на който е достатъчно релевиране на същото.
С Определение № .........по делото е насрочено открито съдебно заседание, като съдът се е
произнесъл по доказателствените искания на страните, съобщил им е проект на доклад по
делото, като ги е напътил към процедура по медиация или друг способ за доброволно
разрешаване на спора.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат
Я...... която поддържа изцяло исковата молба по изложените в същата съображения.
Ангажира гласни и писмени доказателства в подкрепа на твърденията в исковата молба,
като по същество пледира за уважаване на предявения иск като основателен и доказан.
Подробни съображения излага в писмена защита. Претендира сторените по делото разноски
с представен списък по чл. 80 ГПК.
Ответницата, редовно призована, не се явява, представлява се от назначения особен
представител адвокат С., която поддържа подадения отговор, по същество изразява
становище за неоснователност на предявените искове.
По делото са приобщени представените от ищеца писмени документи, проведен е разпит
на един свидетели.
След съвкупен анализ на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено
от фактическа страна следното:
Видно от приетите по делото Удостоверение за родствени връзки изх. № 72/31.05.2022г. и
Удостоверение за родствени връзки изх. № 73/31.05.2022г., издадени от Община Б.......
ищецът Ц. С. и ответницата Н. М. са роднини по съребрена линия, от втора степен, т.к
ответницата е негова племеница /дъщеря на сестра му В..........
Видно от Удостоверение от....издадено от „К......... И........ е правоприемник на банка
„Б....... и банковата сметка на ищеца Ц. С. в банка „Б...........“ с № ..........отговаря на сметка с
№ .........
Видно от приетите по делото Банкови извлечение на банка „Б........., гр. В........ и „К....... е,
че на 04.12.2016г. ищецът Ц. С. чрез онлайн банкиране от банковата му сметка IBAN...........
разкрита в банка „........, гр. В........е извършил превод към банкова сметка на ответницата Н.
Х. М. в „П.............“ АД, Р Б...... на сумата от 6000 евро с посочено основание- „заем за мой
родН. /кредит/ на Н. Х. М.. Няма спор по делото и е обявено за ненуждаещо се от доказване,
че посочената сума е преведена на ответницата. Установява се още от същите, че Н. М. е
превела по сметката на ищеца сума в размер на 500 (петстотин) евро с банков превод,
извършен на 08.03.2017г. и същата е постъпила по сметката му в банка „Б..........
Видно от нотариална покана с рег.№ 6073/2018г., том 2, №6 от регистъра на нотариус
К.............. рег.№ 415 на Нотариалната камара, със същата ищецът е поканил ответницата в
петдневен срок от получаването й да му върне остатъка от заемната сума в размер на 5 500
евро, тъй като изискуемостта й настъпила с изтичане на договорения краен срок —
31.12.2017г., като поканата е връчена на 25.07.2018г. по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Видно
от разписка № 36 към нотариалната покана, връчителят е удостоверил, че при първото
посещение на адреса на ответницата при позвъняване на домофон на сградата, за да получи
достъп до жилището, лице, което се е представило за Н. М. е отказало да го допусне, без да
посочи причина.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Л...........
Свидетелката Л....... която живее на съпружески начала с ищеца, сочи в показанията си, че
познава ищеца от 1988 година и вече 33 години живеят заедно на семейни начела, като от
2001 година живеят в И........ Посочва, че познава ответницата от 33 години, събирали се на
семейни тържества, като Ц. е вуйчо на Н. и били в добри отношения, поддържали връзка.
Свидетелката заявява, че на 04.12.2016г., неделя, се били събрали с приятели вкъщи, имали
4
настолен компютър и на скайпа в този ден Н. М. звъннала на Ц. и казала, че са в затруднено
положение много и му поискала заем в размер на 6000 евро. Заявява още, че както тя, така и
гостите чули разговора, тъй като нямали слушалки. Сочи, че ответницата и съпруга й имали
бизнес магазин за втора употреба. И преди това Н. казвала, че имат затруднение и в този ден
казала, че много наложително им трябват пари, за да погасят бързите кредити и да вървят
напред. Поискала 6000 евро от Ц., заем като кредит, като се разбрали от януари 2017 година,
всеки месец тя да изпраща по 500 евро до края на 2017 година, до 31 декември да изплати
заема. Свидетелката сочи още, че януари и февруари месец Н. нищо не е изпращала, като
март месец изпратила 500 евро. Нямали уговорка за дата на погасяване, а било з.на месец.
Тъй като нямало изплащане април и май ищецът се опитал да се свърже с Н., но тя не
отговаряла, била закрила телефона, не отговаряла, профила на скайпа бил закрит и той
нямал вече връзка с нея. Сочи, че направил опит да говори със сестра си В............., която е
майка на Н. М., но тя казала, че това са си техни работи и да се оправят. Свидетелката
заявява, че ищецът направил превода на сумата от 6000 евро същия ден, след като свършил
разговора с Н., чрез интернет банкиране, като тя се обадила след ден- два и потвърдила, че е
получила заема. Сочи още в показанията си, че племенник на свидетелката Д..........от село
П...... по тяхно искане е отишъл в магазина на ответницата да разговаря, попитал я защо не
отговарят, защо не се обажда и защо не връща парите и тя му е казала, че в момент е
затруднена и не може да върне парите. След това имало нотариална покана, но нотариуса е
ходил при тях, но те не са го приели, не са приели поканата.
Съдът, след като обсъди внимателно показанията на свидетелката по реда на чл. 172 от
ГПК, кредитира същите, като ги намира за последователни, безпротиворечиви и подкрепени
от писмените доказателства по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:
По делото са предявени съединени при условията на евентуалност искове с правно
основание чл. 240 от ЗЗД, във връзка с чл.79 от ЗЗД и чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД
По иска с правно основание чл. 240 от ЗЗД, във връзка с чл.79 от ЗЗД.
За основателността на исковата претенция следва да са се проявили в обективната
действителност следните материалноправни предпоставки /юридически факти/, а именно: 1)
наличие на валидно облигационно правоотношение по устен договор за заем от 04.12.2016г.,
сключен между страните, по който на ответника е предоставена сумата в размер на 6 000,00
евро със задължение за връщането й на заемодателя; 2) заемодателят да е изправна страна по
договора, т.е. процесната сума да е предоставена и усвоена от ответника; 3) да е настъпил
падежът на вземането. По правилата за разпределение на доказателствената тежест в
гражданския процес, съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК, ищецът следва да докаже наличие на
валидно правоотношение по устен договор за заем, сключен с ответника, по силата на който
е предоставил на ответника твърдяната по договора за заем сума, реалното предаване на
сумата на ответника и падеж за връщането й. Ответникът следва да докаже в случай, че
твърди връщане на претендираната като дадена в заем сума.
Последователно се приема в съдебната практика и правната теория, че договорът за заем
за потребление /паричният заем/ се счита сключен, когато заемодателят предаде в
собственост на заемателя пари или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът е
реален, защото единият елемент от фактическия му състав е предаването в собственост, а
другият елемент – съгласието за връщане на паричната сума, респективно родово
определени вещи. Ако първият елемент липсва, налице е обещание за заем, а ако липсва
вторият – няма договор и даденото е без основание. Реалният елемент – получаването, се
удостоверява от заемодателя с поемането на задължението на заемателя „да върне”, а не „да
даде” нещо. В този смисъл Решение № 235/27.09.2016г., постановено по гр.д. № 1362 по
описа за 2016г. на ВКС, IV г.о.
Съдът намира, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства по безспорен
начин се установи, че на 04.12.2016г. между ищеца и ответницата е сключен неформален
договор за заем на парична сума в размер на 6 000 (шест хиляди) евро и че съгласно
5
постигнатата помежду им договореност заемната сума е следвало да му бъде върната на 12
(дванадесет) равни месечни вноски, всяка от които в размер на 500 (петстотин) евро, в срок
до 31.12.2017г. Посоченото се установява на първо място от приетите по делото писмени
доказателства-банкови извлечения, от които се установи, че на 04.12.2016г. ищецът е превел
по сметка на ответницата сумата от 6000, 00 лв. с основание /заем, мой родН. Н. М./, като
сумата е преведена и получена на ответницата. Последното е обявено и за ненуждаещо се от
доказване. Посочените документи удостоверяват получаването на процесната сума от
ответника, от което следва изводът за наличие на действително между страните
облигационно правоотношение по договор за заем, както и предаването на сумата от
заемодателя на заемателя. По този начин ищецът е провел пълно и главно доказване на
факта на реалното предаване по договора за заем. В този смисъл е и съдебната практика,
като с Решение № 582/21.12.2010г. по гр.д. № 1384 по описа за 2009г. на ВКС, IV г.о. се
приема, че установяването на заемното правоотношение може да се осъществи не само с
договор, но и с писмен документ – разписка, декларация, излвечение от банкова сметка и
пр., удостоверяващ получаването от страна на заемателя на заемната сума. Това произтича
от характера на договора за заем – той е неформален, поради което може да бъде сключен
както в писмена, така и в устна форма.
Поради реалния характер на договора за заем, предоставената сума представлява
съществен елемент на договора и установяването на предаването й със задължението за
връщане от заемателя, е доказване на договора. При наличието на документ за предаване на
сумата, за останалите елементи на договора няма забрана за установяването им със
свидетелски показания /в този смисъл са Решение № 283 от 01.11.2016г. по гр.д. №
2117/2016г. на ВКС, IV г.о., Решение № 253 от 17.10.2014г. по гр.д. № 2902/2014г. на ВКС,
III г.о., Решение от 17.10.2014г. по гр.д. № 2902/2014г. на ВКС, ІІІ г.о., Решение от
23.01.2014г. по гр.д. № 483/2012г. на ВКС, І т.о. и Решение от 23.07.2010г. по гр.д. №
856/2009г. на ВКС, ІV г.о./, каквото установяване бе сторено и в настоящото производство,
посредством ангажираните гласни доказателства, които съдът кредитира като
последователни и безпротиворечиви, съвпадащи с останалия събран писмен материал по
делото. Съдът намира, че е допустимо в случай както сключването на договора, така и
неговото съдържание да бъде установявано с гласни доказателства. Според разпоредбата на
чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК свидетелски показания се допускат във всички случаи, освен ако се
отнасят за установяване на договори на стойност по-големи от 5000 лева, освен ако са
сключени между съпрузи или роднини по права линия, по съребрена линия до четвърта
степен и по сватовство до втора степен, включително. В настоящия случай, страните са
роднини по съребрена линия от втора степен, което се установи от приетите 2 броя
удостоверения за родствени връзки, с оглед разпоредбата на чл. 164, ал. 2 от ГПК се
преодолява забраната за установяване на договори на стойност над 5000 лева и след като в
случая не е налице такава забрана, поради родствените връзки между страните, при
сключване на договора тази разпоредба на чл. 164, ал. 2 от ГПК не намира приложения. В
случая закона не забранява установяването на договори със свидетелски показания, предвид
родствената връзка, поради което и не е необходимо страните да дават съгласие за
допускането им. Предвид изложеното съдът кредитира показанията на свидетелката Л...........
От същите се установи, че разговорът и сключването на неформалния договор за заем с
станал именно в присъствието на свидетелката Андонова, с която ищецът живеел на
съпружески начала, както и в присъствието на техни приятели, които са им гостували в този
ден. Св. Андонова е била пряк и непосредствен свидетел на разговора, в който ответница е
поискала от ищеца паричен заем в размер на 6000 евро, а ищецът се е съгласил да й я даде.
Сумата била спешна, тъй като ответницата имала финансови затруднения, произтичащи от
задължения към т.нар. бързи кредити. Още същия ден - 04.12.2016г. ищецът Ц. С., в
присъствието на св. А....... е извършил банков превод /чрез онлайн банкиране/ на поисканата
парична сума, като същата е преведена по банкова сметка на ответницата и тя е потвърдила
това в разговор един-два дни след превода. Съдът намира и че се доказа и съдържанието на
договора от свидетелските показания, а именно преведената в заем сума от 6000 евро да
бъде върната на 12 (дванадесет) равни месечни вноски, всяка от които в размер на 500
6
(петстотин) евро, в срок до 31.12.2017г. Следователно падежът е настъпил на 31.12.2017г.
Установи се от представените по делото писмени доказателства, че ответницата е върнала
единствено сумата от 500 (петстотин) евро с банков превод, извършен на 08.03.2017г., като
въпреки отправените устни покани, включително и нотариална такава, останалата сума от
заема в размер на 5500, 00евро не е погасена.
Ето защо, искът по чл. 240, ал. 1 от ЗЗД е установен по основание – установено е
твърдението за възникнало правоотношение между страните по реалния договор за заем. В
това правоотношение с посочения договорен източник ищецът има качеството на
заемодател, а ответникът на заемател. Заемът за потребление, както бе отбелязано, е реален
договор, който се счита сключен от момента на получаване на сумата от заемателя /ако
сумата не е предадена няма сключен договор/, което в разглеждания случай съдът прие за
доказано, като се установи, че ищецът е предал на ответника сумата от 6 000,00 евро на дата
04.12.2016г. Тъй като ответникът не доказа, което е в негова тежест, че е изпълнил поетото
към ищеца задължение да върне заетата сума от 5500, 00 евро, са налице и предпоставки за
ангажиране на договорната му отговорност, съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, във връзка с чл.
240, ал. 1 от ЗЗД.
Изложеното до тук налага извода, че предявеният от ищеца срещу ответника осъдителен
иск е основателен и като такъв следва да се уважи в пълния претендиран размер, тъй като се
установява наличие на задължение на ответника към ищеца за заплащане на сумата от
5500,00 евро, представляваща остатъка от сума в размер на 6 000 евро по сключен на
04.12.2016г. неформален договор за паричен заем, ведно със законната лихва върху
главницата от 5500, 00 евро, считано от 03.12.2021г. – датата на подаване на исковата молба
в съда, до окончателното изплащане на вземането.
С оглед уважаване на главния иск съдът не следва да разглежда и се произнася по
предявения евентуален иск.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, право на разноски има
ищцовата страна. По делото се доказа, че са сторени разноски от ищеца в общ размер на
2 335, 99 лв. /две хиляди триста тридесет и пет лева и деветдесет и девет стотинки/,
съобразно представения Списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за извършването им, от
които: 430,28 лева – заплатена държавна такса; 1000,00 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение; 5,00 лева – заплатена държавна такса за издаване на съдебно
удостоверение, 6, 00 лв. -2 бр. удостоверения за родствени връзки и 42, 00 лв.-превод на
документи. С оглед горното ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата
от 2 335, 99 лв. /две хиляди триста тридесет и пет лева и деветдесет и девет стотинки/.
Воден от гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. Х. М., с ЕГН **********, с адрес гр. Б........... ДА ЗАПЛАТИ на Ц. Г. С., ЕГН
**********, с адрес гр. Б........... чрез пълномощник адвокат Г. Й. Б....... със съдебен адрес гр.
Б.......... на основание чл. 240 от ЗЗД, във връзка с чл.79 от ЗЗД сумата от 5500,00 евро /пет
хиляди и петстотин евро/, представляваща остатъка от сума в размер на 6 000 евро по
сключен на 04.12.2016г. неформален договор за паричен заем, ведно със законната лихва
върху главницата от 5500, 00 евро, считано от 03.12.2021г. – датата на подаване на исковата
молба в съда, до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Н. Х. М., с ЕГН **********, с адрес гр. Б. ДА ЗАПЛАТИ на Ц. Г. С., ЕГН
**********, с адрес гр. Бла........гоевград, ул. "П...........чрез пълномощник адвокат Г. Й.
Б............... със съдебен адрес гр. Б.............. сумата от 2 335, 99 лв. /две хиляди триста
тридесет и пет лева и деветдесет и девет стотинки/, представляваща направени разноски по
настоящото производство.
7
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Б......... окръжен съд в двуседмичен срок,
считано от датата на връчване на препис от него до страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
8