№ 1319
гр. София, 15.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Валерия Банкова
при участието на секретаря Диана Ст. Борисова
като разгледа докладваното от Валерия Банкова Гражданско дело №
20221100103394 по описа за 2022 година
Ищецът П. А. излага в исковата молба, че двамата с ответницата Л. Г. са
наследници по закон на П. Г.ев, починал на 27.03.2020г. Приживе,
наследодателят и неговата съпруга И. Г., починала на 12.03.1994г., са
придобили в собственост апартамент в гр. София, ведно с гараж, подробно
описани в исковата молба. От брака си двамата имали син – П. А., починал на
10.05.1993г. – баща на ищеца. След смъртта на И. Г., П. Г.ев е сключил втори
брак – с ответницата Л. Г..
На 20.07.2016г. П. Г.ев е поискал обявяването на саморъчно завещание,
с което И. Г. му завещава цялото си движимо и недвижимо имущество, вкл.
притежаваните от нея ½ ид. части от посочените недвижими имоти.
Ищецът сочи, че за процесното завещание е разбрал непосредствено
преди подаването на исковата молба, по която е образувано настоящото дело.
Поддържа, че същото не е написано и подписано от посоченото като
завещател лице, не представлява един документ, т.к. е написано на два
отделни листа, представлява сбор от две отделни завещания, поради което не
може да се установи нито каква е била волята на завещателя, нито на коя дата
същото е било съставено. Ето защо, моли съдът да прогласи неговата
нищожност.
1
При условията на евентуалност, моли съдът да намали завещателното
разпореждане до възстановяване на запазената му част от наследството на И.
Г..
Навежда и искане за заплащане на обезщетение за ползване на
процесните имоти от ответницата, но същото е оттеглено с нарочна молба от
16.05.2022г. и производството в тази част е прекратено с влязло в сила
определение на съда от открито съдебно заседание, проведено на 16.12.2022г.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата подава писмен отговор, в който
оспорва исковете по допустимост и основателност. Поддържа, че процесното
завещание е в пълно съответствие с изискванията за действителност по чл.25,
ал.1 от ЗН и оспорва твърденията, че същото страда от каквито и да било
пороци.
Искът по чл.30, ал.1 от ЗН счита за недопустим. На първо място, сочи,
че ищецът е предявил претенцията си срещу лице, което не е сред законните
наследници на И. А. без в установения преклузивен срок да е приел
наследството под опис. На следващо място, счита иска за погасен по давност.
Заявява, че П. Г.ев е извършил действия по приемане на наследството по
завещание веднага след кончината на И. Г., като се е разпореждал с
движимите вещи и семейните влогове. Сочи, че още през 2009г. е прехвърлил
собствеността на лек автомобил Волга, придобит по време на брака му с И. Г.,
½ ид. част от който също е включен в наследството, обект на оспореното
завещание. Счита, че най-късно от тази дата е започнал да тече давностният
срок за погасяване на предявения иск.
В случай, че съдът приеме иска за допустим, оспорва неговата
основателност. От една страна поддържа, че описаните в исковата молба
недвижими имоти са изцяло лична собственост на П. Г.ев, т.к. са придобити
от него само с лични средства, И. Г. е била лежащо болна повече от 25 години
и не е имала никакъв принос за придобиването им – със средства или чрез
поддръжка на домакинството.
Евентуално, счита, че запазената част на ищеца не е била накърнена, т.к.
наследството включвало и други имущества, извън посочените в исковата
молба – достатъчни за покриване на запазената част. Евентуално, прави
искане за задържане на имота и заплащане на наследника на сума за
допълване на запазената му част.
2
Съдът обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, след което приема от правна и фактическа страна
следното:
Предявеният главен иск е с правно основание чл. 42, буква „б“, вр. с
чл.25, ал.1 от ЗН за прогласяване нищожността на саморъчно завещание,
поради това, че не е написано ръкописно и подписано от самия завещател, не
може да се установи волята на завещателя, както и датата на завещанието.
Установява се от доказателствата по делото, че И. А. Г. е починала на
12.03.1994г. и е оставила наследници – П. П. Г.ев – преживял съпруг и П. П.
А. – внук, по право на заместване на починалия й на 10.05.1993г. син П. П. А..
П. П. Г.ев е починал на 27.03.2020г. и е оставил наследници – Л. П. Г.,
преживяла съпруга и П. П. А. – внук, по право на заместване на починалия му
на 10.05.1993г. син П. П. А..
Така, ищецът се явява наследник по закон на завещателката И. Г.,
поради което съдът приема, че същият има правен интерес от предявения иск.
Ответницата, от своя страна, се явява наследник по закон на ползващото се от
завещанието лице П. П. Г.ев, поради което и същата е легитимирана да
отговаря по иска.
Съгласно представеното по делото саморъчно завещание от
28.10.1993г., обявено с протокол от 20.07.2016г. на нотариус А. Д. и вписано
в АВп с акт №20, том X/20.07.2016г., И. Г. е завещала на съпруга си П. П. Г.ев
цялото си движимо и недвижимо имущество, вкл. и влоговете. В завещанието
изрично е посочено, че недвижимото имущество включва собствената на
завещателката ½ ид.ч. от апартамент №16, находящ се в гр. София, ул.
******* *******, ведно с ½ ид.ч. от мазе №4 и ½ ид.ч от гараж №4. Изрично
е посочено също така, че се завещава на съпруга П. Г.ев и полагащата се на
завещателката ½ ид.ч. от движимото имущество – лекия автомобил,
обзавеждането и другото.
Спорно по делото е дали така описаното завещание е действително и
отговаря на изискванията на чл.25, ал.1 от ЗН – дали е написано саморъчно и
подписано от лицето, посочено като завещател, дали представлява един
документ или сбор от различни завещания, дали може да се установи волята
на завещателя и действителната му дата.
3
За установяване на това обстоятелство по делото е изслушано
заключение на съдебно-почеркова експертиза на вещото лице Г. М.. В
заключението е посочено, че завещанието е изготвено на два карирани листа
формат А4, изписани ръкописно едностранно с черен цвят на химикалната
паста. Под текста на втория лист е положен подпис за „завещател“ и са
изписани трите имена на завещателката. Двата листа са скрепени с помощта
на телбод, ведно с протокола за обявяване, като според вещото лице няма
следи от това листовете да са били скрепени с помощта на телбод или лепило
преди обявяването на завещанието. При микроскопско изследване и с
помощта на филтри за цветоразделяне, се установява сходство в цвета и
структурата на хартията, сходна синкава луминесценция на хартиени
власинки, сходство в цвета, нюанса и физико-оптичните свойства на
багрилото, с което са отпечатани карираните листи, тоест двата листа имат
т.нар. „партидно сходство“. Сходство се установява и в цвета, нюанса и
физико-оптичните свойства на химикалената паста, с която са изпълнени
всички ръкописни текстове и подписа – след изследване с помощта на USB
микроскоп и светофилтри за цветоразделяне. Огледът на двата листа хартия
установява, че не са налице отклонения от естественото оцветяване на листа и
химикалената паста, няма видими следи от каквато и да било манипулация, с
цел изкуствено състаряване на хартията или химикалената паста.
Интензивността на цвета на хартията е сравнително равномерна, с по-
интензивно пожълтяване по периферията, което свидетелства за нормално
съхранение на документа между други листове хартия, папка и др.
Заключението е категорично, че ръкописният текст в саморъчното
завещание е написан, а подписът е положен от лицето, посочено като
завещател – И. А. Г.. Установяват се съвпадения между сравнителния
материал и обекта на изследване в общите графически признаци /степен на
обработеност, относителен размер и наклон, степен на свързаност, степен на
разтегливост, транскрипция на подписа/ и подробно изложени в заключението
характерни частни признаци, които са устойчиви, индивидуални и по обем
достатъчни за така направения извод.
Съдът кредитира заключението на вещото лице изцяло, доколкото
същото е пълно, компетентно изготвено и неоспорено от страните.
Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗН, саморъчното завещание
4
трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа
означение на датата, когато е съставено, и да е подписано от него. Подписът
трябва да бъде поставен след завещателните разпореждания. Липсата на
който и да е от посочените реквизити води до нищожност на завещателното
разпореждане.
В конкретния случай, не се установява да е налице нарушаване на което
и да е от изискванията на чл.25, ал.1 от ЗН. Трайно се приема в съдебната
практика, че саморъчното завещание може да се състои от няколко листа,
стига да е ясно, че те образуват едно цяло – например ако между тях има
някаква материална (напр. пришиване, залепване и др.) или логическа връзка.
В конкретния случай, макар да не се установяват данни за някаква механична
свързаност между двата карирани листа, на които е било написано процесното
завещание, като взе предвид изводите на вещото лице относно наличието на
сходство между цвета, нюанса и физико-оптичните свойства на химикалената
паста, с която са изпълнени всички ръкописни текстове и подписа, партидно
сходство между двата карирани листа, липсата на видими следи от каквато и
да било манипулация и най-вече логическата съвързаност на текста, съдът
намира за неоснователно твърдението на ищеца, че процесното завещание не
представлява един документ. Датата е посочена веднъж в началото на текста
и веднъж в края, а подписът на завещателката е поставен най-долу, под
завещателните разпореждания и изписаната дата. Предвид категоричното
заключение на съдебно-почерковата експертиза относно авторството на
текста и положения подпис, и приетото по-горе от фактическа страна, съдът
намира, че искът е недоказан и следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора по главния иск, съдът дължи произнасяне по
предявения като евентуален иск за възстановяване на запазената част от
наследството на починалата И. Г. в полза на нейния наследник по закон -
ищеца.
Предявеният иск е с пр. осн. чл.30 от ЗН.
Съгласно чл.30, ал.1 от ЗН наследник с право на запазена част, който не
може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения,
може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на
неговата запазена част, след като прихване направените в негова полза завети
и дарения с изключение на обичайните дарове. Алинея 2 на същата норма
5
предвижда, че когато наследникът, чиято запазена част е накърнена,
упражнява това право спрямо лица, които не са наследници по закон,
необходимо е той да е приел наследството по опис.
Съдът намира, че независимо от направеното в процесното завещание
изброяване на имуществени обекти – подробно описани апартамент, мазе и
гараж, лек автомобил, покъщина, влогове, същото е универсално, с оглед
посочването в него – „завещавам на моя съпруг…..цялото движимо и
недвижимо имущество, включително влоговете“.
Доколкото процесното завещание е универсално, в тежест на ищеца е да
докаже единствено наличието на универсално завещание в полза на П. Г.ев,
както и качеството си на наследник на починалата завещателка с право на
запазена част, и нейния размер.
Не се твърди, не се и доказва, ищецът да е приел наследството по опис,
което според ответника е пречка за упражняване правото му да претендира
възстановяване в цялост на запазената си част от същото чрез намаляване на
направеното в полза на ответника завещание. Възражението е неоснователно
по две причини:
Относно така въведеното с чл. 30, ал. 2 ЗН изискване за приемане на
наследството по опис, в т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 19.12.2013 г. по
тълк. дело № 3/2013 г. на ОСГК на ВКС, е прието, че същото представлява
предпоставка за реализиране на правото да се иска възстановяване на
запазена част от наследството спрямо заветник или надарен, който не е
призован към наследяване. На първо място, константна е практиката на
върховната съдебна инстанция, предвид така установеното с цитирания
тълкувателен акт, че изискването на нормата на чл. 30, ал. 2 ЗН не е
приложимо спрямо универсалното завещателно разпореждане. В този случай,
обстоятелството какви конкретни имущества, права и задължения се
включват в наследственото имущество, е ирелевантно за преценката дали
наследодателят е накърнил запазената част от наследството на посочените
в чл. 28, ал. 1 ЗН лица, тъй като след смъртта му не остават свободни
имущества, от които тези лица биха могли да получат онова, което съставлява
тяхна запазена част от наследството. На следващо място, ответницата е
наследник по закон на лицето, в чиято полза е било съставено завещанието и
което черпи права от него, а това лице е било наследник по закон – съпруг на
6
починалата. Неговите наследници имат същото правно положение, каквото би
имал починалия им наследодател, поради което изискването за приемане на
наследството по опис от претендиращия възстановяване на запазена част е
неприложимо.
Направените от ответника възражения относно липсата на съвместен
принос за придобиването на посочените в исковата молба недвижими имоти,
наличието на други имоти, включени в наследствената маса, както и
възражението за задържане, съдът намира за неотносими към предмета на
делото. Предявеният иск е за възстановяване на запазена част от наследството
при направено в полза на П. Г.ев универсално завещание. Константна е
съдебната практика, че при предявен иск за възстановяване на запазена част
чрез намаляване на универсалното завещание до размера на запазената част
на наследник по закон, не е нужно да бъде образувана маса по чл. 31 ЗН, а
намалението /ако съдът установи, че искането е основателно/ следва да се
извърши направо в дробна част, съответстваща на запазената част на
наследника по закон съобразно разпоредбата на чл. 29 ЗН. Ето защо,
изложените от ответника факти в тази връзка са неотносими. Останалите
възражения биха били относими при предявен установителен иск за
собственост или ревандикационен иск с предмет правото на собственост
върху конкретно посочените недвижими имоти – апартамент и гараж.
Доколкото такива искове не са предмет на делото, посочените възражения не
са приети за разглеждане по делото.
Своевременно наведено е и следва да бъде разгледано обаче
възражението на ответника за погасяване на предявения иск по давност.
Основният спорен въпрос между страните по това възражение е кой е
моментът, от който започва да тече погасителната давност за иска по чл. 30,
ал. 1 от ЗН. С ППВС 7/1973 г. на ВС, ОСГК, което представлява
задължителна съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и следва
да бъде съобразявана от съдилищата, е прието, че при липса на специален
срок следва да се приложи общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД.
Изрично е направено разграничението, че за завещанията началото на срока е
моментът, когато заветникът упражни своите права, а за даренията -
откриването на наследството. В съдебната практика на ВКС се приема
/решение № 679 от 25.11.1996 г. по гр. д. № 848/1996 г., І г. о./, че въпросът за
7
упражняване на правата по едно завещание е фактически и се разрешава
според данните на конкретния случай.
Съгласно правната теория и съдебната практика, погасителната давност
като юридически факт, представлява период от време, през който кредиторът
бездейства, което дава основание на законодателя да предвиди определени
правни последици, даващи възможност да се стигне до погасяване на
субективното му право.
Въз основа на гореизложеното и като съобрази развитието на съдебната
практика по въпроса, настоящият съдебен състав намира, че погасителната
давност на иска по чл. 30 от ЗН започва да тече от момента, когато заветникът
упражни своето право по завещанието, но по такъв начин, че наследникът по
закон да може да узнае, за да може да упражни правата си. Следователно,
правата по завещанието следва да бъдат упражнени чрез действия, сочещи по
несъмнен начин намерението на ползващото се от завещанието лице да
приеме наследството, като тези действия следва да достигнат или да е било
възможно да достигнат до знанието на наследника по закон, за да бъде
поставено началото на погасителната давност по отношение на неговата
претенция за възстановяване на запазената му част от наследството. Това е
така, защото, за да се заяви едно право за защита пред съд, страната следва да
знае, че това право е нарушено. Приемането на противното – че
погасителната давност тече въпреки липсата на възможност на наследника по
закон да узнае за накърняването на правата му, противоречи както на
правната природа на давността като санкция за бездействие, така и на
формалната логика и принципа за справедливост.
Ето защо, съдът намира, че в конкретния случай сключването през
2009г. от лицето, ползващо се от завещанието, на договор за продажба на лек
автомобил, идеални части от който са били включени в наследството на
завещателката, не съставлява упражняване на правата по завещанието по
начин, който да е направил възможно това упражняване да достигне до
знанието на наследника по закон. Ответникът нито твърди, нито доказва
ищецът да е узнал или да е могъл да узнае за посочената сделка и предвид
липсата на публичен регистър за сделките с МПС, съдът няма основание да
приеме, че такова узнаване е настъпило или е могло да настъпи, ако ищецът е
положил дължимата грижа. Същото важи и за извършените разпореждания с
8
движими вещи и суми по семейни влогове – не се твърди и няма данни по
делото ищецът да е узнал за такива разпореждания или същите да са
направени по начин, че той да е имал възможността да узнае, ако би положил
съответната грижа.
Съдът намира, че моментът, от който ищецът със сигурност е могъл да
узнае за процесното завещание, е именно моментът на неговото обявяване и
вписването му в публичен регистър. Съгласно представените по делото
доказателства, завещанието е обявено на 20.07.2016г., а на същата дата
заверен препис от него е бил вписан в Служба по вписванията по партидата
на наследника по завещание – П. П. Г.ев. Именно от този момент ищецът е
могъл да узнае за наличието на накърняващо правото му на запазена част
завещание, поради което и от този момент съдът приема, че е започнала да
тече давността за иска по чл. 30 от ЗН. Наследникът с право на запазена част
не е длъжен, а и не би могъл да знае за съществуването на завещание преди то
да бъде обявено, за да упражни правото си по чл. 30 ЗН. Давността е
петгодишна, поради което и предявеният на 15.07.2021г. иск е в рамките на
давностния срок.
Съгласно чл.28, ал.1 от ЗН, когато наследодателят остави низходящи,
родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез
дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от
наследството.
Съгласно чл.29, ал.3 от ЗН „Когато наследодателят е оставил низходящи
и съпруг, запазената част на съпруга е равна на запазената част на всяко дете.
В тия случаи разполагаемата част при едно дете е равна на 1/3.“.
Следователно запазената част на ищеца, който наследява заедно с дядо си, е
именно 1/3 от наследството на неговата баба. А разполагаемата част от
наследството, която И. Г. е можела свободно да завещава, възлиза на 1/3 от
същото и като е завещала цялото си имущество на своя съпруг, същата е
накърнила запазената част от 1/3 на своя внук – ищеца.
Ето защо, искането за възстановяване на запазената част е основателно
и следва да бъде уважено. Както съдът вече отбеляза по-горе, при предявен
иск за възстановяване на запазена част чрез намаляване на универсалното
завещание до размера на запазената част на наследник по закон, не е нужно да
бъде образувана маса по чл. 31 ЗН, а намалението следва да се извърши
9
направо в дробна част, съответстваща на запазената част на наследника по
закон съобразно разпоредбата на чл. 29 ЗН. Ето защо, завещателното
разпореждане следва да бъде намалено с 1/3 дробна част.
По разноските:
Предвид отхвърлянето на главния иск, но уважаването на евентуалния,
съдът намира, че всяка от страните следва да заплати на другата половината
от сторените от нея разноски по делото.
На осн. чл.78, ал.1 ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца разноски в общ размер на 1 747,47 лв., съгласно представеният списък
по чл.80 от ГПК и доказателствата по делото.
На осн. чл.78, ал.3 ищецът следва да заплати на ответника разноски в
общ размер на 100 лв. /половината от внесения депозит по допуснатата
експертиза/. Искането на адв. Г. за присъждане на разноски за платено
адвокатско възнаграждение, съобразно представен по делото договор за
правна помощ, не може да бъде уважено, т.к. такъв договор не се установява
да е наличен по делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. П. А., ЕГН ********** срещу Л. П. Г.,
ЕГН **********, иск за прогласяване нищожността на саморъчно завещание
от 28.10.1993г., съставено от И. А. Г., починала на 12.03.1994г. в полза на П.
П. Г.ев, починал на 27.03.2020г., поради това, че не е написано и подписано
от завещателя, не представлява един документ, не може да се установи на коя
дата е съставено и какви са завещателните разпореждания.
НАМАЛЯВА, по иск с пр. основание чл.30, ал.1 от ЗН, предявен от П.
П. А., ЕГН ********** срещу Л. П. Г., ЕГН **********, с 1/3 (една трета)
универсално завещателно разпореждане – саморъчно завещание от 28.10.1993
г., направено от И. А. Г., починала на 12.03.1994г. в полза на П. П. Г.ев,
починал на 27.03.2020г., като ВЪЗСТАНОВЯВА на П. П. А., ЕГН
********** полагащата му се 1/3 (една трета) запазена част от наследството
на неговата баба И. А. Г..
ОСЪЖДА Л. П. Г., ЕГН ********** да заплати на П. П. А., ЕГН
10
********** на осн. чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 1 747,47 лв. - разноски по
делото.
ОСЪЖДА П. П. А., ЕГН ********** да заплати на Л. П. Г., ЕГН
********** на осн. чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 100 лв. - разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред САС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
11