№ 34171
гр. София, 16.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИХАЕЛА КАСАБОВА-
ХРАНОВА
като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Гражданско дело № 20241110135796 по описа за 2024 година
Производството по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Юробанк България“ АД срещу Н. Ц. Н., с
който е предявен отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК за признаване за
установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи сумата от общо
7353,31 лева (сумата от 2336,34 лв. – разноски пред СГС, сумата от 2725,72 лв. –
разноски пред САС и 2291,25 лв. – разноски пред ВКС), представляваща вземания по
изпълнителен лист от 11.04.2023 г., издаден в полза на ответника Н. Н. по гр.д. №
14051/2013 г. по описа на СГС, I-18 състав, както и сумата в общ размер на 11 598,53
лева, представляваща сбор от вземанията по изпълнителен лист от 15.10.2019 г.
(1201,95 лева - разликата от предварително договорения размер анюитетните вноски и
платени от ищцата 47 вноски за периода от 07.12.2008 г. до 05.12.2013 г. платена на
основание нищожни клаузи, сумата от 50 лева - надплатена такса за управление по
кредита, платена ежемесечно в периода от 07.12.2010 г. до 05.12.2013 г. на основание
нищожни клаузи, сумата от 5703,83 лева - недължимо платена сума за анюитетни
вноски за периода от 07.12.2008 г. до 10.04.2012 г. и явяваща се разлика между
стойността на анюитентната вноска, определена в швейцарски франкове и платената в
лева, сумата от 3504,51 лева – разноски по делото, както и сумата от 1138,24 лева –
разноски пред въззивната инстанция), издаден в полза на ответника Н. по гр. д. №
1462/2014 г. по писа на СРС, 45 с-в.
В исковата молба и уточнителната молба се твърди, че на между ищецът и
ответницата е сключен Договор за кредит ***************** с краен срок на
погасяване 28.07.2038г., който е изменен с Допълнително споразумение от 11.10.2011 г.
Ответницата е преустановила заплащането на дължимите вноски по кредита на
30.05.2012 г., като не били заплатени три месечни вноски, поради което банката е
упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем, и се е снабдила със
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, въз основа на който е
образувано изп.дело № 161/2013г., по описа на ЧСИ Н. К.. По изп.дело № 161/2013г.,
било осребрено ипотекираното в полза на банката имущество за сумата от 70427,48
лева, от които банката получила сумата 64753,38 лева. Изпълнителното дело е
преобразувано въз основа на издадения изпълнителен лист при ЧСИ М. Б. под №
4836/2023г. Поради подадено възражение от ответницата срещу заповедта за
изпълнение, по предявените от ищеца искове било образувано гр.д. № 14051/2013 г. по
описа на СГС, I-18 състав. С влязло в сила решение на Софийски апелативен съд по
в.гр.д. № 3836/2017 г., 12 състав било признато за установено, че ответницата дължи на
банката следните суми: 13548,27 CHF главница за периода от 22.03.2012г. /вноска 56/
1
до 22.02.2021г. /вноска 151/, ведно със законната лихва от 22.02.2021г. върху
главницата до окончателното плащане на задължението, като законната лихва към
30.11.2023г. е в размер на 4085 CHF; и 6216,81 CHF възнаградителна лихва за периода
от 22.03.2012г. /вноска 56/ до 22.02.2021г. /вноска 151/. Поддържа, че с влязлото в сила
решение съдът е приел, че не е налице предсрочна изискуемост по кредита, като е
присъдил падежиралите вноски от датата на изпадане в забава от 22.03.2012г. до
22.02.2021г. и е прогласил нищожността на клаузите на договора за кредит,
предвиждащи едностранната промяна в лихвения процент и носенето на валутния
риск в тежест на кредитополучателя, като присъдил в полза на банката следните суми:
2766,03 лева разноски за заповедното производство, 4058,64 лева разноски за
производството пред СГС и 775,18 лева разноски за въззивното производство пред
САС, а в полза на ответницата е присъдил разноски в размер на 2336,34 лева за
производството пред СГС и 2725,72 лева за въззивното производство. С Решение от
29.03.2023 г. по гр.д. № 4004/2021 г. на ВКС, IV г.о. въззивното решение било оставено
в сила, и в полза на ответницата били присъдени разноски в размер на 2291,25 лева, а
на банката – 878,88 лева. Междувременно ответницата водила дела срещу банката, в
резултат на които се е снабдила с Изпълнителен лист от 15.10.2019г. по гр.д. №
1462/2014г., 45 състав, СРС, въз основа на което е образувано изпълнително дело №
7090/2019г., по описа на ЧСИ М. Б.. Твърди, че към 23.02.2021г. вземането по кредита е
било в размер на: редовна главница 65442,21 CHF; просрочена главница 6599,98 CHF;
текущо начислена лихва редовна главница 85,54 CHF; текущо начислена лихва
просрочена главница 21,43 CHF; просрочена лихва върху редовна главница 12702,77
CHF; просрочена лихва върху просрочена главница 1515,10 CHF и просрочени такси
1137.56CHF. Поддържа, че с исковата молба по гр.д. № 13512/2023г., ГО 1-13 състав на
СГС е извършено изявление за прихващане на задълженията за главница по кредита на
ответницата, със сумите, получени от банката от осребреното имущество по ИД № 161
от 2013г., по описа на ЧСИ Н. К. в размер на 64753, 38 лева, и сумите дължими от
банката по изп. дело № 7090/2019г. на ЧСИ Бъзински суми за разноски, и е предявил
срещу ответницата осъдителен иск за останалата след извънсъдебното прихващането
част от вземането си срещу ответницата. Поддържа, че исковата молба по гр.д. №
13512 от 2023г., ГО 1-13 състав на СГС е получена от ответницата на 23.01.2024 г.,
поради което ефектът на извършеното прихващане на дължимите суми е настъпил на
тази дата. Излага съображения, че в производството по гр.д. 13512 от 2023г., ГО 1-13
състав на СГС е предявен остатъкът от дължимата от ответницата сума след
извършеното прихващане, поради което по отношение на сумата, с която е извършено
прихващането няма да се формира сила на присъдено нещо. Предвид изложеното,
моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове. Претендира
разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на
исковата молба от ответницата, която оспорва предявените искове. Поддържа, че
предявените искове са недопустими, доколкото възражението за прихващане е
наведено в по-рано образуваното производство по гр.д. № 13512/2023 г. по описа на
СГС, 1-11 състав, а единствената цел на настоящото производство е снабдяване с
изпълнителна заповед за спиране на изпълнението. По съществото на спора поддържа,
че исковата претенция е неоснователна, тъй като единственото вземане, което има
банката срещу нея е в размер на 1354,49 лева, което е установено в рамките на
назначената експертиза по изп.дело № 436/2023 г. по описа на ЧСИ М. Б.. Навежда
доводи, че е недопустимо извършване на прихващане с вземанията й срещу ищеца, за
които е образувано изп.дело № 7090/2019 г. на ЧСИ М. Б., тъй като няма насрещно
ликвидно и изискуемо вземане, от една страна, а от друга е наложен запор върху
вземането отново от „Юробанк България“ АД от ЧСИ М. Б. по изп. дело № 4836/2023
г. Предвид изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове претендира
разноски.
По разпределението на доказателствената тежест:
2
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
следните обстоятелства: правният си интерес от предявяване на искове за
недължимостта на суми по издадените изпълнителни листа; валидно извършено
прихващане – наличие на две насрещни парични вземания, чийто титуляри са ищеца и
ответницата, активното от които е ликвидно и изискуемо, а пасивното – поне
изпълняемо към датата на извършеното прихващане; отправеното от ищеца до
ответницата изявление за прихващане, както и получаването на изявлението от
ответницата.
При доказване на тези обстоятелства в тежест на ответницата е да установи, че
има подлежащо на изпълнение вземане срещу ищеца.
С оглед заявеното в отговора на исковата молба, безспорни между страните са
обстоятелствата, че между тях е сключен Договор за кредит *****************; че с
влязло в сила решение № 10429/18.06.2021 г., постановено по в.гр.д. № 3836/2017 г. по
описа на Софийски апелативен съд, 12 състав е признато за установено в отношенията
между страните, че ответницата дължи на ищеца на основание сключен между тях
Договор за кредит за покупка на недвижим имот *****************, неплатени
падежирали вноски за главница в размер на 42 604,90 лева, неплатени падежирали
вноски за договорна възнаградителна лихва в размер на 6216,81 лева, за които е била
издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК по ч.гр.д.
№ 9920/2013 г. по описа на СРС, 58 състав.
По доказателствените искания:
Представените с исковата молба и с отговора на исковата молба писмени
доказателства следва да бъдат приети като допустими, относими и необходими за
изясняване на предмета на спора.
По възражението за недопустимост на предявените искове:
Съгласно чл. 126, ал. 1 ГПК когато в един и същ съд или в различни съдилища
има висящи две дела между същите страни, на същото основание и за същото искане,
по-късно заведеното дело се прекратява служебно от съда. Тази разпоредба въвежда
правило, което цели да избегне възможността по един и същ правен спор да бъдат
постановени повече от едно съдебни решения, включително и противоречиви такива.
От своя страна, разпоредбата на чл. 298, ал. 1 ГПК очертава субективните и
обективните предели на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение:
решението влиза в сила между същите страни, за същото искане и на същото
основание. Съгласно т. 18 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ВКС по т. гр. д. № 1/2000 г., ОСГК
със сила на пресъдено нещо се ползува само решението по отношение на спорното
материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото.
Предмет на делото е претендираното или отричано от ищеца спорно субективно
материално право, което се въвежда в процеса чрез правното твърдение на ищеца,
съдържащо се в исковата молба. По изключение решението поражда действие и по
разрешените искания и възражения за право на задържане и прихващане (чл. 298, ал. 4
ГПК). С възражението за прихващане ответникът извършва изявлението за
прихващане в процеса по предявения иск или се позовава на осъществения извън
процеса погасителен способ. Когато възражението е неоснователно, съдът уважава
иска (изцяло или частично) според заявения и установен размер на пасивното вземане.
Когато е основателно, съдът отхвърля иска (изцяло или частично) като погасен чрез
прихващане до заявения и установен размер на по-малкото от насрещните вземания.
Ищецът може да се снабди с изпълнителен лист за горницата от своето вземане,
останала непогасена след прихващането. Решението не е изпълнително основание за
непогасената част от вземането на ответника (чл. 404 ГПК). Следователно
възражението за прихващане е отбранително средство, с което разполага ответникът в
защитата си срещу предявения иск.
3
В настоящия случай, видно от съдържанието на представената на лист 6-10 по
делото искова молба, депозирана с вх. № 112591/30.11.2023 г. в СГС, по която е
образувано гр.д. № 13512/2023 г. по описа на СГС, ГО, 1-11 състав ищецът „Юробанк
България“ АД е предявил срещу Н. Ц. Н. осъдителни искове за сумите 52530,84 CHF
предсрочно изискуема главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда до окончателното плащане и 478,47 CHF възнаградителна
лихва. В обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения за
отношенията между страните, които са идентични с тези, изложени в исковата молба
по настоящото дело, посочено е, че към 23.02.2021 г. ответницата дължи по договора
за кредит следните суми: редовна главница 65442,21 CHF; просрочена главница
6599,98 CHF; текущо начислена лихва редовна главница 85,54 CHF; текущо начислена
лихва просрочена главница 21,43 CHF; просрочена лихва редовна главница 12 702,77
CHF; просрочена лихва просрочена главница 1515,10 CHF и просрочени такси
1137.56CHF, и е направено изявление, че ищецът извършва прихващане на
задълженията по кредита на ищцата с получените от банката суми от осребреното
имущество в размер на 64 753,38 лева и сумите срещу банката по изп. дело №
7090/2019 г. на ЧСИ М. Б. – 8379,74 лева и 17929,71 лева, като размерът на
задълженията по кредита се намалява на 53009,31 CHF, поради което претендира
остатъчната и предсрочно изискуема сума в този размер.
При предявеният от банката иск, съдът намира, че в случая в производството по
гр.д. № 13512/2023 г. по описа на СГС не е въведено съдебно възражение за
прихващане, доколкото последното, както беше посочено по-горе, е защитно средство
на ответника срещу иска, а в случая е направено от ищеца при обосновка защо
претендира вземане в по-нисък размер от дължимото по договора за кредит. Поради
това, вземането, предмет на извършеното изявление за прихващане няма да бъде част
от предмета на производството по гр.д. № 13512/2023 г., доколкото касае непредявена
част от цялото вземане. Същевременно, между страните не се спори, че с влязло в сила
решение е установено наличието на валидно сключен Договора за банков кредит №
***************** между ищеца като кредитор и ответницата като
кредитополучател, на който ищецът основана претенцията си в производството по
гр.д. № 13512/2023 г. по описа на СГС, т.е. между страните вече е установено със сила
на присъдено нещо съществуването на този договор, и същите не могат да оспорват
този факт. Следователно, вземането, предмет на направеното възражение за
прихващане няма да се ползва със сила на пресъдено нещо. След като по вземането на
ищеца, по отношение на което е направено възражение за прихващане няма да се
формира сила на пресъдено нещо по гр.д. № 13512/2023 г., то не е налице обективна
идентичност между предмета на настоящото дело и предмета на посоченото дело.
Поради това, предявените искове са допустими и не е налице основание за
прекратяване на настоящото производство.
По искането за спиране на делото с правно основание чл. 229, ал. 1, т. 4
ГПК:
Връзката между делата, която има предвид чл.229, ал.1, т.4 ГПК, е обективната
зависимост между две спорни правоотношения в съотношение на обуславящо и
обусловено, която винаги е конкретно съществуваща, безспорно установена, пряко
касае допустимостта или основателността на иска по обусловеното дело и поради това
не предполага различия в преценките на съда по двете дела. Поради това, че
вземането, предмет на направеното възражение за прихващане по гр.д. № 13512/2023 г.
не е част от предмета на делото и няма да се ползва със сила на пресъдено нещо, не е
налице твърдяната връзка на преюдициалност между посоченото и настоящото дело.
Предвид изложеното, искането за спиране на настоящото производство следва да се
остави без уважение.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
4
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 29.10.2025 г.
от 11:00 часа, за която дата да се призоват страните.
ПРИЕМА проект за доклад съобразно мотивната част на определението.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените с исковата
молба и отговора на исковата молба документи.
Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация
или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата
държавна такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба страните или техни
законни представители следва да се явят лично в съдебно заседание или да
упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне
спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си
във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят
възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се
връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Р., като
същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен адресат, всички
съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от
адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение,
е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2
при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към
делото и ще се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в
регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият
му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2
ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не се мотивира
по същество. В него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на
предпоставките за постановяването му, а именно: на страните да са указани
последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в
съдебно заседание и искът да е вероятно основателен, с оглед на посочените в ИМ
обстоятелства и представените доказателства.
5
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада
по делото, да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на
исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6