№ 438
гр. София, 04.03.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ани Захариева
Членове:Доротея Кехайова
Любомир Игнатов
като разгледа докладваното от Любомир Игнатов Въззивно частно
наказателно дело № 20221100600542 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава XXII във връзка с чл. 306, ал. 3 от
Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК).
Образувано е въз основа на постъпила частна жалба от адвокат А.Т., процесуален
представител на В.Ф.К.-М., последната с ЕГН **** и съдебен адрес град София, ул. ****,
срещу определението, постановено в закрито съдебно заседание на 30. 12. 2021 г. от
Софийския районен съд, Наказателно отделение, 103-ти състав, по н. ч. х. дело № 14907 по
описа за 2016 г. С обжалваното определение първостепенният съд е осъдил В.Ф.К.-М. да
заплати на Н.Й.А. и на Н.Т.И. по 600 лева – разноски в наказателното производство.
С частната жалба определението се оспорва като неправилно, необосновано и
незаконосъобразно. Проследява се развитието на наказателното производство. Поддържа се,
че с оглед на изхода му Н.Й.А. и Н.Т.И. са поискали присъждане на направените разноски
пред въззивната инстанция, която е пропуснала да се произнесе по тях с решението си.
Твърди се, че при това положение незаконосъобразно първостепенният съд се е произнесъл
по искането за присъждане на разноски. Поддържа се, че по делото не са налице
доказателства за реалното заплащане на адвокатското възнаграждение. Като допълнителен
довод се заявява, че присъденото адвокатско възнаграждение е прекомерно предвид липсата
на правна и фактическа сложност на делото. Иска се от Софийския градски съд да
постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното определение.
В седемдневен срок от връчването на преписа от частната жалба са постъпили две
идентични писмени становища срещу нея от Н.Й.А. и Н.Т.И. чрез процесуалния им
представител адвокат Т.И., член на Пловдивската адвокатска колегия. Оспорват частната
жалба като неоснователна. Заявяват, че обжалваното определение не страда от пороци,
които да обуславят отмяната му. Искат от Софийския градски съд да отхвърли частната
жалба и да потвърди обжалваното определение. Претендират разноски за настоящото
производство, като представят договори за правна защита и съдействие с адвокат И..
След като съобрази доводите на страните и данните по делото, Софийският
градски съд направи следните фактически и правни изводи.
Частната жалба е постъпила в законоустановения срок срещу съдебен акт, който
подлежи на самостоятелно обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана
1
по същество, тя е неоснователна.
Наказателното дело е било образувано по тъжба на В.Ф.К.-М. срещу Н.Й.А. и Н.Т.И.
с твърдения за разпространяване на неверни и опозоряващи личността й обстоятелства чрез
интернет страница през 2016 г. С присъда от 11. 02. 2020 г. първостепенният съд е признал
подсъдимите за невиновни, като ги е оправдал по повдигнатото им обвинение за
престъпление по чл. 148, ал. 2, предл. първо във връзка с чл. 148, ал. 1, т. 2 и т. 3 във връзка с
чл. 147, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 НК. Решаващите мотиви на първата инстанция са
били, че обвинението не е било доказано по несъмнен начин. Срещу така постановената
присъда е постъпила въззивна жалба от тъжителката К.-М.. В откритото съдебно заседание
пред въззивния съд на 07. 04. 2021 г. двамата подсъдими са направили изявление, че искат
делото да бъде прекратено поради изтичане на наказателната давност, както и че искат да им
бъдат присъдени сторените разходи. С решение, постановено на 19. 04. 2021 г., въззивният
съд е констатирал изтичането на наказателната давност, отменил е първоинстанционната
присъда и е прекратил наказателното производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК.
Въззивният съд е пропуснал да се произнесе по разноските с цитираното решение.
При положение, че наказателното производство е било прекратено, сторените във
въззивното производство разноски е трябвало да бъдат възложени на тъжителката К.-М. (чл.
190, ал. 1 НПК). След като обаче въззивният съд е пропуснал да стори това с крайния си акт,
то разноските следва да бъдат присъдени с отделно определение (чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК).
Понеже това определение подлежи на самостоятелно обжалване, за да се обезпечи
ефективен инстанционен контрол съдебната практика по наказателни дела на този етап
приема, че компетентен да се произнесе за пръв път по тези разноски е първостепенният съд
(в този смисъл са определение от 27. 09. 2021 г. по н. дело № 329/2021 г. на ВКС, II
наказателно отделение, и цитираното в него определение № 25 от 10. 04. 2003 г. на ВКС по
н. дело № 371/2002 г., I наказателно отделение). Затова и Софийският градски съд приема,
че първата инстанция е била компетентна да се произнесе по въпроса за разноските във
въззивното производство.
За да бъдат присъдени поисканите от Н.Й.А. и Н.Т.И. разноски, нужно е по делото да
има фактически данни, че те реално са били направени. Когато става въпрос за разноски,
понесени от страната за заплащането на адвокатско възнаграждение, нужно е да е
представен договор между страната и нейния адвокат, в който да е предвидено
възнаграждение в съответен размер и начин на неговото заплащане. Освен това е
необходимо да са представени доказателства за фактическото плащане на адвокатското
възнаграждение в уговорения размер и по уговорения начин. Само при наличието на тези
данни по делото следва да се присъждат разноски за адвокатско възнаграждение (в сходен
смисъл са разясненията, дадени с т. 1 на ТР № 6/2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК
на ВКС).
Твърдението в частната жалба, че по делото липсват доказателства за реалното
заплащане на адвокатските възнаграждения за производството пред въззивния съд, е
невярно. На л. 18, съответно л. 20 от в. н. ч. х. дело № 665 по описа на Софийския градски
съд, Наказателно отделение, VII въззивен състав, за 2021 г., са приложени два договора за
правна защита и съдействие. С тях Н.Й.А. и Н.Т.И. са поели задължения да заплатят
адвокатски възнаграждения в размер на по 600 лева. Освен това същите документи
съдържат разписки, според които възнагражденията са били заплатени изцяло в брой при
подписването на договорите. При това положение реалното заплащане на адвокатските
възнаграждения трябва да се приеме за доказано.
Макар и производството по наказателното дело да не представлява фактическа и
правна сложност, уговорените и заплатени адвокатски възнаграждения за въззивното
производство не подлежат на намаляване поради прекомерност. Правомощията на
държавните органи са изчерпателно уредени в закона и не могат да бъдат извличани по
2
тълкувателен път или чрез аналогия. НПК не предвижда възможност наказателният съд да
намалява прекомерното адвокатско възнаграждение. Действително, чл. 88, ал. 1 НПК
субсидиарно препраща към Гражданския процесуален кодекс (включително и към чл. 78, ал.
5 от последния нормативен акт), но видно от текста на закона препращането е ограничено за
целите на разглеждането и произнасянето по приетия за съвместно разглеждане в
наказателния процес граждански иск. В настоящия случай тъжителката не е предявила
граждански иск за съвместно разглеждане в рамките на наказателния процес. По тези
съображения наказателният съд не разполага с правомощието да намали разноските поради
прекомерност на адвокатското възнаграждение. В сходен смисъл е и съдебната практика
(решение № 163 от 13. 04. 2010 г. на ВКС по н. дело № 14/2010 г., I наказателно отделение).
При това положение частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение
следва да бъде потвърдено. Въпреки този изход на делото обаче Софийският градски съд
намира, че не следва да присъжда претендираните от Н.Й.А. и Н.Т.И. за настоящото
производство разноски. От една страна, от тях са били представени доказателства за
сключването на нови договори за правна защита и съдействие и за заплащането на нови
адвокатски възнаграждения за настоящото производство. От друга страна обаче, настоящото
производство няма самостоятелен характер. То е само функционална последица от
производството пред въззивната инстанция. Затова и разноските за него трябва да се
приемат за сторени с плащането на адвокатските възнаграждения за въззивното
производство в размер на по 600 лева. Сходни съображения се съдържат в трайната съдебна
практика по граждански и търговски дела (определение № 296 от 15. 08. 2017 г. на ВКС по
ч. гр. дело № 1758/2017 г., III г. о.). Разноски в производство по разноски не се присъждат.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определението, постановено в закрито съдебно заседание на 30.
12. 2021 г. от Софийския районен съд, Наказателно отделение, 103-ти състав, по н. ч. х. дело
№ 14907 по описа за 2016 г.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3