РЕШЕНИЕ
№106/19.7.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Девня
ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ в публично съдебно заседание на двадесет и пети
юни през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА
ВЪЛЕВА
при протоколист Искра Всилева, като
разгледа докладваното НАХД № 438/2017 г. по описа на РС Девня,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е
образувано по жалба на „ЗСК Девня ” АД гр. Варна, представлявано от изп.директор
К.Г.Г., чрез адв. Х.Х. *** против Наказателно постановление
№ 03-006982,
издадено на 14.12.2016 г. от Директора на Дирекция ”Инспекция по труда” - Варна, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 164 ал. 3 т. 1 и ал. 6 от Наредба №7
за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на
работните места и при използване на работно оборудване, на основание чл. 413
ал. 2 от Кодекса на труда е наложено административно наказание - имуществена
санкция в размер на 15 000 лева.
Жалбоподателят обжалва наказателното
постановление като незаконосъобразно,
неправилно и необосновано. Твърди, че пострадалото лице не е работник или
служител в дружеството, както и че същият самоволно е проникнал в базата на
дружеството в гр. Девня, където е станал инцидентът. В с.з. жалбоподателят –
редовно призован се представлява от адв.
Х. ***, който заявява, че поддържа подадената жалба и искането за отмяна на
обжалвния акт поради липса на доказателства, че представляваното от него дружество
е работодател на пострадалото лице, както и че е допуснал описаното в НП
нарушение.
Административно наказващия орган, редовно
призован, се представлява от процесуален представител, който оспорва жалбата
като неоснователна. В хода на съдебните прения по същество, процесуалният представител
на въззивника твърди, че описаното в НП и АУАН нарушение е безспорно установено
и моли атакуваното НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Контролиращата страна – ДРП, редовно призовани не
изпращат представител, не ангажират становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото гласни и
писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
В края на м.10.2016 г. „ЗСК – Девня“ АД заявило необходимост от ел. техник с
опит в Бюро по труда – Вълчи дол, филиал Девня. В
края на м. 10.2016 г. И.И.,
който бил регистриран като безработен бил
изпратен от Борото по труда да се срещне със свид. И.Д., който тогава работел в
дружеството като Началник база в гр. Девня. Свид. Д. посрещнал И.,
който бил поредния кандидат за ел. монтьор в базата в гр. Девня. Както всички останали кандидатстващи за тази позиция
той го развел из района на базата, показал му халетата, машините и съоръженията, които трябва да се поддържат, обяснил му естеството на работата и
процедурата за кандидатстване за работа.
На 03.11.2016 г. И. депозирал молба до Директора на „ЗСК – Девня“,
с която моли да бъде назначен като ел. техник в дружеството – базата в Девня.
Приложено е и медицинско свидетелство от 01.11.2016 г. Върху молбата е положена резолюция от Изпълнителния
директор, носеща дата 10.11.2016 г. съгласно която той не разрешил
назначаването на лицето.
Междувременно И. посетил още няколко пъти базата на „ЗСК
–Девня” АД, находяща се в промишлената зона на гр.Девня, като всеки път при
срещите си със свид. Д. той се колебаел дали да започне работа.
На 11.11.2016 г. малко след обяд И.
отново посетил базата на дружеството в гр. Девня. Бил облечен с работно
облекло. Отново се срещнал със свид. И.Д., който го развел за пореден път из халетата и му обяснил
организацията на работата. Във всички халета имало мостови кранове с височина
6, 5 метра, които се движели по релси. По същото време на кран № 17 работела свид. С.С., а до крана свид. Х.Д. връзвал арматура, заедно с друг свой колега /неустановен
и неразпитан по делото/. В съседното хале свид. Д.М. работела на друг кран. Всеки от работниците си вършел
служебните задължения до момента на обедната почивка, когато всички се събрали
при свид. Х.Д., вблизост до кран №17. Тъй като свид. И.Д. имал и друга работа - трябвало
да експедира един камион, той оставил
И. сам в базата. Докато оправял документите той чул виковете на своите колеги, които му казали, че от
крана е паднал човек. Никой от намиращите се наблизо лица не видял
нито как И. се качва на крана, нито как е паднал от него. Извикали незабавно линейка,
при пристигането й била констатирана смъртта на И..
В хода на настоящото производство са
приобщени доказателства /представени от страна на жалбоподателя и служебно
събрани такива/ от проведено разследване по повод настъпилата трудова злополука
от ОСлО при ОП – Варна – СМЕ, СХЕ, постановление за прекратяване на наказателно
производство. От същите е видно, че е установено
наличие на 2,5 промила алкохол в кръвта и 2,2 промила алкохол в урината на
починалото лице.
Разпитани са свидетели, които заявяват, че не познават
пострадалото лице, че същият не е работник в дружеството и че преди инцидента не са го виждали в базата.
Представени от въззиваемата страна и приети по делото са
писмени доказателства – декларации на наследниците на починалото лице, в които
същите са декларирали, че той е започнал работа в „ЗСК – Девня“АД на 03.11.2016
г. като ел. техник /монтьор, подръжка/.
Приобщена е и декларация на служител от Бюро по труда -
Вълчи дол, филиал Девня, удостоверяваща, че в началото на м. ноември И. се е
обадил по телефона в Бюрото по труда и е заявил, че започва работа, но все още
няма трудов договор, като при постъпване на работа ще дойде да се отпише като
безработен.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена
въз основа на гласните и писмените доказателства, събрани в хода на съдебното
следствие и писмените доказателства, приложени към административно–наказателната
преписка. Същите са безпротиворечиви и
анализирани в своята съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото фактическа
обстановка, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление по отношение
законосъобразността, обосноваността и правилността му, съдът прави следните правни изводи:
Относно допустимостта на жалбата:
Жалбата
е подадена в законоустановения срок от легитимирано чрез правния си интерес
лице, поради което е приета от съда като допустима.
Относно компетентният орган:
Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган по смисъла на чл. 416 ал. 5 от КТ – ръководителя на
съответния контролен орган - ДИТ Варна.
Относно процесуалната законосъобразност на
обжалвания административен акт:
Служебната проверка на въззивния съд
констатира, че при съставянето на АУАН и при издаването на обжалваното
наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила.
Относно материално-правната законосъобразност и обоснованост на
обжалвания административен акт:
На първо място, следва да се отбележи, че от наличните по
делото доказателства не се установява по изискуемия безспорен и категоричен
начин наличието на трудово правоотношение между въззивника и пострадалото лице.
Трудовото правоотношение се характеризира с периодично полагане на труд при
определени условия, включващи място на работа, времетраене на работен ден,
времетраене на почивки, отпуски и периодично заплащане на трудово възнаграждение
за положения труд. Едва при установяване наличието на тези
елементи може да се обоснове извода, че реално лицето полага труд, без да има
сключен трудов договор в нарушение императивните разпоредби на КТ. Нито един от тези
елементи на трудовото правоотношение не е установен от наличните по делото
доказателства. Напротив – всички събрани по делото доказателства сочат на
обратното, че И. не се е намирал в трудово правоотношение с въззивника. Това са
както показанията на разпитаните по делото свидетели, така и налично писмено
доказателство по делото –молбата на И. и положената върху нея резолюция.
Твърдението, че същата е антидатирана, респ. положена след инцидента би било
само едно предположение, върху което не биха могли да почиват крайните изводи
на съда. Отразеното в приобщената декларация на Снежана Русева, че починалото лице й се е обадило и съобщило, че е
започнал работа в „ЗСК – Девня“АД не установяват несъмнено наличието на трудово
правоотношение между тях с
присъщите му съществени елементи, посочени по - горе.
|
Декларациите на наследниците на починалото лице също не
обосновават наличието на трудово правоотношение между него и въззивника, при
липса на доказателства, че работата е извършвана съобразно посочените по-горе
характеристики на трудовото правоотношение. Същите не установяват нито
работното време, нито дори точната длъжност на пострадалия. Липсват каквито и
да било данни по делото за уговорено между него и въззивника периодично
заплащане на трудово възнаграждение. С оглед на това и съдът приема, че по делото не се
установява |
качеството на работодател на
въззивника, в каквото именно качество е ангажирана административно –
наказателната му отговорност с обжалваното наказателно постановление.
На следващо
място - наказанието е наложено за нарушение по чл. 164 ал.3 т.1 от Наредба
№ 7/23.09.1999 г. Целия текст на 164 от
Наредбата гласи следното:
"(1) Произвежданото за използване в страната и внасяното
работно оборудване, технологии и материали трябва да отговарят на нормите и
изискванията за безопасност и опазване на здравето при работа, за пожарна
безопасност, за ергономичност и на изискванията, съдържащи се в приложимите за
това оборудване нормативни актове, свързани с оценяване на съответствието. (2) Производителите и
вносителите на работно оборудване, технологии и материали осигуряват
съпроводителна документация на български език с всички необходими данни и
изисквания, свързани с безопасната им експлоатация, поддържане и ремонт. (3) Съоръжения, машини и
оборудване, включително ръчни инструменти със или без двигател трябва да
бъдат:1. правилно инсталирани и използвани;2. поддържани в добро
експлоатационно състояние; 3. използвани само по предназначение; 4. обслужвани от подходящо
обучени работещи". Видно е, че нормата касае произвежданото за използване в страната и внасяното
работно оборудване, технологии и материали. Фактическите констатации в НП обаче
са относно използване на работно оборудване, при което
относими са по – скоро разпоредбите на чл. 165 и сл. от Наредбата. От изложеното следва, че не е дадена
правилна правна квалификация на извършеното нарушение, като правните и
фактическите основания за издаване на НП си противоречат. На дружеството е наложено
наказание, касаещо нарушения по производство и внос на оборудване, като няма данни и не се твърди то да е производител или вносител
на оборудване. Само на това основание НП
се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
По делото
липсват каквито и да било доказателства, че мостови кран № 17 не е бил правилно
инсталиран или използван. В АУАН и НП липсват фактически твърдения за това в
какво се изразява „непредотвратяването на опасността от падане“. Разпитаните по
делото свидетели и представените от страна на жалбоподателя писмени
доказателства установяват, че крана е бил в изправност, работната площадка е
била обезопасена с парапети. По делото изобщо не е установено по какъв начин е
паднал пострадалия, от къде точно и дали изобщо се е намирал на работната
площадка. Напълно възможно е да е паднал при опит да се качи на крана или при
слизането си от него. Дори и по делото
да беше установено качеството на въззивника на работодател на пострадалото
лице, не може да се вмени във вина на дружеството самоволното качване на
пострадалия на мостовия кран, още повече предвид наличието на употребено от
него значително количество алкохол, което е най – вероятната причина за
неговото падане от такава височина.
Гореизложените
съображения мотивират съда да приеме обжалваното наказателно постановление за
незаконосъобразно и неправилно, вмененото нарушение за недоказано, а
претенцията на въззивника за неговата отмяна за основателна, поради което и на основание чл. 63 ал.1 изр.1 пр.3 от 3АНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 03-006982,
издадено на 14.12.2016 г. от Директора на Дирекция ”Инспекция по труда” - Варна, с което на „ЗСК Девня ” АД гр.
Варна за нарушение на чл. 164 ал. 3 т. 1 и ал. 6 от Наредба №7 за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при
използване на работно оборудване, на основание чл. 413 ал. 2 от Кодекса на
труда е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 15
000 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен Варна в 14-дневен срок от съобщаването до
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: