№ 115
гр. Момчилград, 22.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Сунай Юс. Осман
при участието на секретаря Анита Кр. Дочева
като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Гражданско дело №
20235150100358 по описа за 2023 година
Производството е по предявени искове по чл.26 ал.1 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от И. М. С. с ЕГН- **********, чрез
адв.М. М. от АК- Пловдив против:
1/ „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК; **********, гр.
София, ж.к. Люлин 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-46, с
управители Г.Т.Т. и А.В.М.;
2/ "ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК: ********** , гр.
София, ж.к. Люлин 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-46, с
управител П.Б.Д., с която са предявени обективно и субективно съединени
искове по чл.26 ал.1 от ЗЗД, а именно; установителен иск по чл.26 ал.1 от ЗЗД
с цена на иска 3 333, 15 лева, и установителен иск от чл.26 ал.1 от ЗЗД с
цена на иска 1 571,85 лева.
Заявява се, че ищецът е сключил Договор за паричен заем № 4305
848/ 01.11.2021г.- с първото ответно дружество- „Изи Асет
Мениджмънт“ АД. Посочва се сумата, която е била получена по силата на
този договор- 3 000 лева, а следвало да се върне сумата по кредита в размер
1
на 3 333,15 лева, при срок на кредита от съответни вноски- посочени в
същият, и при ГПР от 41,71 %, и ГЛП от 35 %- също посочени в договора.
Ищецът твърди, че във връзка с чл.4 от Договора за заем е бил сключен и
Договор за предоставяне на поръчителство № 4305 848/
01.11.2021г. със вторият ответник- "ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, по
силата на който договор е следвало да заплати сумата от 1 571,85 лева,
платими разсрочено на вноски, всяка от която в посочените размери. Заявява
се, че сключените договори за заем и предоставяне на поръчителство са били
нищожни по смисъла на чл.26 ал.1 от ЗЗД, като се развиват се подробни
доводи, че накърнявали добрите нрави по смисъла на чл. 26 ал. 1 от ЗЗД.
Освен накърняването на добрите нрави те били нищожни и като
противоречащи и неравноправни по смисъла на чл.19 ал.4 от ЗПК и чл.143 от
ЗЗП. Били неравноправни и не отговаряли на изискванията за
добросъвестност и справедливост. Освен това е имало и нелоялни търговски
практики.
Предвид на това моли съда да приеме, че Договор за паричен заем
№ 4305 848/ 01.11.2021г., сключен между него и първото ответното
дружество е нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД и поради това, че е
сключен при неспазване на нормите на чл.11 ал.1 т.10 вр.19 ал.4 от ЗПК,
както и по чл.22 ал.1 от ЗЗП, като при условията на евентуалност иска
прогласяване нищожността на чл.4 от цитираният.
Освен това иска и прогласяване нищожността на Договор за
предоставяне на поръчителство № 4305 848/ 01.11.2021г. със вторият
ответник- "ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, на основание чл.26 ал.1 от
ЗЗД и поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл.19 ал.4 от
ЗПК, както и по чл.143 ал.1 от ЗЗП.
Моли съда да осъди ответната страна да заплати направените в
настоящото производство разноски.
Ищцовата страна е представила доказателства, които съдът е допуснал
и приел с определение, постановено по реда на чл.140 от ГПК, а именно:
Пълномощно; Договор за паричен заем № 4305 848/ 01.11.2021г., сключен
със „Изи Асет Мениджмънт“ АД- София, и Договор за предоставяне
на поръчителство № 4305 848/ 01.11.2021г., сключен със второто ответно
2
дружество; Погасителен план към договор за заем и договора за
поръчителство с посочените по-горе номер и дата, вносна бележка за внесена
д.т., адв.пълномощно за предоставена безплатна правна помощ по чл.38 от
ЗАдв.
Ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД, чрез ст.ю.к. Мария
Кънева е представила писмен отговор по чл.131 от ГПК, в който оспорва
основателно на иска, предявен срещу тях, като намира същият за изцяло
неоснователен и развива подробни съображения в тази насока. Претендира
ю.к. възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендиран
адв.хонорар.
Ответникът "ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, в срока по чл.131 от
ГПК е представил писмен отговор, чрез ст. юрк. Милена Кожухарова. Заявява
се, че предявените в исковата молба искове са следва да бъдат отхвърлени
като неоснователни. Развиват се подробни съображения за това, защо считат
исковата молба за неоснователна. Иска се отхвърлянето на исковата
молба.Претендират се разноски. Прави се възражение за прекомерност на
адв.възнаграждение на ищцовата страна.
В съдебно заседание ищцовата страна не се явява и не се представлява,
като е постъпило писмено становище от адв.М.М., с което се поддържа
исковата претенция.
Ответните страни /посочените по-горе дружества/ не се представляват в
съдебно заседание.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, счита за установено следното от фактическа и правна страна:
По делото е безспорно установено, че между ищеца И. М. С., и "ИЗИ
АСЕТ МЕНИНДЖМЪНТ" АД- София, е сключен Договор за паричен
заем № 4305 848/ 01.11.2021г. за сумата от 3 000 лева, като съгласно
договора заемателят а следвало да се върне сумата по кредита в размер на 3
333,15 лева, при срок на кредита от съответни вноски- посочени в същият, и
при ГПР от 41,71 %, и ГЛП от 35 %- също посочени в договора. Установи се,
че във връзка с чл.4 от Договора за заем е бил сключен и Договор за
предоставяне на поръчителство № 4305 848/ 01.11.2021г. с вторият
ответник "ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, по силата на който договор
3
ищецът е следвало да заплати сумата от 1 571,85 лева, платими разсрочено
на вноски, всяка от която в посочените размери. Съгласно чл.2.6 от договора
от договора за заем, фиксирания годишен лихвен процент по заема е в размер
на 35 %, като съгласно чл.2.8. от договора, ГПР е 41,71 %. Съгласно чл.4 от
договора, заемателят се задължава в срок от три дни, считано от датата на
сключване на договора да предостави на заемодателя едно от следните
обезпечения: две физически лица- поръчители, всяко от които да отговаря на
следните изискавания: да представи служебна бележка от работодател за
размер на трудово възнаграждение; нетния размер на трудовото му
възнаграждение да е над 1000 лв.; да работи по безсрочен договор; да не е
заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с "ИЗИ
АСЕТ МЕНДЖМЪНТ"; да няма неплатени осигуровки за последните две
години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или
ако има – кредитната му история в ЦКБ към БНБ една година назад да е със
статус не по-лош от "редовен"; поръчителят подписва договор за
поръчителство; 2/банкова гаранция с бенефициер-заемодаеля, за сумата по
чл.2, т.7 от договора, със срок на валидност 30 дни след крайния срок за
плащане на задълженията по договора; 3./одобрен от заемодателя дружество-
поръчител, което предоставя гаранционни сделки. Представен е погасителен
план към договора за заем.
Видно от представения Договор за предоставяне на
поръчителство № 4305 848/ 01.11.2021г., сключен с ответника
"ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, потребителят възлага, а поръчителят се
задължава да сключи договор за поръчителство с ""ИЗИ АСЕТ
МЕНДЖМЪНТ, по силата на който да отговора солидарно с потребителя за
задълженията му договора за заем, както и за всички последици от
неизпълнението му. За поемане на посоченото задължението потребителя
дължи възнаграждение на поръчителя в размер на сумата от от 1 571,85
лева, платими разсрочено на вноски, всяка от която е в посочените в
договора размери, дължими на падежа на плащане на погасителните вноски
по договора за паричен заем, сключен с ""ИЗИ АСЕТ МЕНДЖМЪНТ».
Представен е погасителен план, който е общ за двата договора, и това е
така защото в погасителният план са посочени всички плащания- както по
заемният договор, така и по договора за поръчителство, които са посочени
4
като обща вноска по заема.
Съдът е сезиран с два иска с правно основание чл.26 ал.1 предл.3 от ЗЗД
насочени срещу двете дружества и касаещи договора за заем и договора за
поръчителство съответно. Съгласно разпределената доказателствена тежест, в
тежест на ищеца е да установи наведените твърдения относно наличие на
нищожност, поради накърняване на добрите нрави и поради противоречие с
разпоредбите на ЗПК и ЗЗП на Договор за паричен заем № 4305 848/
01.11.2021г и Договор за предоставяне на поръчителство № 4305
848/ 01.11.2021г., респективно на клаузите съдържащи се в чл.2 и чл.4 от
договора за паричен заем, както и наличие на предпоставките за прогласяване
на нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство- цитиран по-
горе.
Следва да се отбележи, че страните не оспорват сключването на
процесните договори. Не се оспорва и обстоятелството, че във връзка с
договора за заем на същата дата под същия номер е сключен договор за
предоставяне на поръчителство с ответника „Файненшъл България“ ЕООД, с
посочените по-горе условия. Представен е общ погасителен план, в който са
посочени размерите на вноските по договора за заем и по договора за
предоставяне на поръчителство, които имат едни и същи дати на изискуемост.
Съобразно това съдът, при обсъждането на искането за прогласяване
нищожността на договора за поръчителство следва да обсъди и въпросите,
свързани с действителността на договора за заем: в тази насока следва да се
посочи, че съгласно чл.22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10
ал.1, чл.11 ал.1 т.7- 12 и 20 и ал.2 и чл.12 ал.1 т.7- 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Предвид уговореното
възнаграждение за поръчителство, се констатира, че не е спазено изискването
на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК. Цитираната разпоредбата сочи, че договорът трябва
да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора
за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение
№ 1 начин. В контекста на дадената дефиниция в чл.19 ал.1 от ЗПК,
годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита изразява общите разходи
по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит.
Възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство е
5
установено за услуга в полза на заемодателя, която е задължително условие за
отпускането на заема. Съгласно чл.19 ал.1 от ЗПК всички лихви, други преки
или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора, следва да се включат в
ГПР.
В договора за заем изрично е предвидено задължение за предоставяне
на обезпечение, като една от предвидените възможности е с избрано от
ответника „Изи асет мениджмънт“ АД дружество поръчител. Ищецът се е
възползвал от тази алтернативна възможност и е сключил договор за
предоставяне на поръчителство с ответника- «ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ»
ЕООД. Договорите /за заем и поръчителство/ са сключени чрез едно и също
лице- за двете дружества, на една и съща дата, заведени са под един номер,
предоставен е един погасителен план и е уговорено плащане само в полза на
„Изи асет мениджмънт“ АД. Освен това заемодателят- първият ответник „Изи
асет мениджмънт“ АД и поръчителят „Файненшъл България“ ЕООД /вторият
ответник/ имат качеството на свързани лица, и това обстоятелство не се
оспорва от ответните дружества, предвид твърденията в исковата молба, че
едноличен собственик на капитала на „Файненшъл България“ ЕООД е „Изи
асет мениджмънт“ АД. При тези данни, заемодателят е бил наясно с избора на
ищеца за предоставяне на обезпечение още към момента на сключването на
договора за заем.
Тъй като се касае до възнаграждение за услуга в полза на заемодателя и
поставена като изискване за предоставянето на заема- чл.4, това
допълнително плащане се отнася до разходи, които следва да бъдат включени
в ГПР, при което неговият размер би надхвърлил законовото ограничение,
предвид посочения в договора процент, размерът на възнаграждението и
срока на заема. Ето защо уговореният в договора за заем годишен процент на
разходите- посочен по-горе, не отговаря на действителния такъв. Посочването
в договора на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна
информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно
заблуждаваща търговска практика, съгласно чл.68 «г» ал.4 от ЗЗП във вр. с
чл.68 «д» ал.1 от ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на
забраната на чл.19 ал.4 от ЗПК и не му позволява да прецени реалните
икономически последици от сключването на договора. В този смисъл са
- Решение № 260123 от 25.09.2020г. на ОС - Пловдив по в.гр.д. №
1214/2020г.; Решение № 682 от 7.07.2020г. на ОС- Пловдив по в.гр.д. №
880/2020г.; Решение № 1375 от 22.11.2019г. на ОС- Пловдив по в. гр. д. №
1983/2019г.; Решение № 220 от 18.02.2020г. на ОС- Пловдив по в.гр.д. №
2957/2019г.; Решение № 1411 от 29.11.2019г. на ОС- Пловдив по в.гр.д. №
1207/2019г.; Решение № 1510 от 13.12.2019г. на ОС- Пловдив по в. гр. д. №
6
2373/2019г. и Решение № 33 от 8.01.2020г. на ОС- Пловдив по в.гр.д. №
2344/2019г.
Следователно процесният Договор за паричен заем № 4305 848/
01.11.2021г. е нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, т.к. сключен в
нарушение на изискванията на чл.22 от ЗПК вр. във вр. с чл.11 ал.1 т.10 от
ЗПК.
Относно недействителността на договора предоставяне на
поръчителство: Съгласно чл.1 потребителят възлага, а поръчителят се
задължава да сключи с „Изи асет мениджмънт“ АД Договор за
поръчителство, по силата на който да отговаря солидарно за всички
задължения възникнали по договора за заем, както и за последици от
неизпълнението. Този договор е акцесорен, като единствено основание за
сключването му е договорът за заем и предвиденото в него задължение за
предоставяне на поръчителство. Предвид недействителността на договора за
заем, липсва и основание за сключването на договор за предоставяне на
поръчителство. Възраженията на ответника във връзка с договорната свобода,
липсата на посочени конкретни обосновки за нищожността не могат да бъдат
споделени, като съображенията за нищожност на договора за заем са
относими и за договора за поръчителство.
От постигнатите между страните уговорки не може да се изведе друга
причина за сключването на договора, различна от осигуряването на
обезпечение чрез поръчителство, поради и което следва да се приеме, че
Договор за предоставяне на поръчителство № 4305 848/
01.11.2021г., е нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД и поради това, че е
сключен при неспазване на нормите на чл.19 ал.4 от ЗПК, както и по чл.143
ал.1 от ЗЗП, поради и което следва да се прогласи невалидността на този
договор. Сиреч, по делото се установи, че процесният Договор накърнява
добрите нрави по смисъла на чл. 26 ал. 1 от ЗЗД. Освен накърняването на
добрите нрави договорът е нищожен и като противоречащ и неравноправен
по смисъла на чл.143 от ЗЗП- същите са неравноправни и не отговарят на
изискванията за добросъвестност и справедливост. Освен това в договорът
има и нелоялни търговски практики. Предвид и това следва да се приеме, че
договорът за поръчителство е нищожен, и по него не се дължи заплащане на
възнаграждение за поръчител.
Предвид изложеното следва да се прогласи нищожността на процесните
7
Договори по смисъла чл.26 ал.1 от ЗЗД.
По отговорността за разноските: Искане за присъждане на разноски е
направено и от двете страни и при този изход на спора право на разноски се
пораждат и двете страни. По делото ищеца доказа разноски в размер на 100
лева, платена държавна такса, които ще му се присъдят изцяло, т.к. са
уважени двата предявени иска, поради и което на ищеца следва да се заплатят
разноски в размер на 197 лева- представляващи държавна такса по така
предявените искове.
По делото е представен договор за правна помощ и съдействие,
съгласно който на ищеца е предоставена безплатна правна помощ по реда на
чл.38 ал.1 т.1 ЗАдв. Съгласно чл.38 ал.2 от ЗАдв., на адвоката се определя
възнаграждение в размер не по-малък от предвидения в Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. В чл. чл.7 ал.2 т.1 от
Наредбата е предвидено, че за процесуално представителство, защита и
съдействие по дела с определен интерес възнагражденията са в съответните
размери като при интерес до 1000 лева този размер е 400 лева за всеки иск, а
при мат.интерес над 1 000 лева, дължимото възнаграждение е 400 лева + 10%
за горницата над 1 000 лева, или дължи се 760 лева с ДДС- по първият иск,
и 548,40 лева с ДДС по вторият иск. Сиреч, общо дължимото
адв.възнаграждение възлиза на сумата от 1 308,40 лева.
Предвид на изложеното съдът определя адвокатско възнаграждение за
адв.М. В. М. от АК- Пловдив в размер на 1 308,40 лева с ДДС /с оглед на
интереса, заявен с двата иска, предмет на исковата молба и на
настоящото производство/. Сиреч, съдът приема, с оглед и на постоянната
съдебна практика, че са налице са условията за присъждане на ДДС към
размера на адв.възнаграждение за за оказаната безплатна помощ по чл.38 ал.2
от ЗАдв./. Ето защо първото ответно дружество „ИЗИ АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ“ АД, следва да бъде осъдено да заплати на адв.М.М.
сумата от 760 лева с ДДС, а на ищеца и сумата от 133,33 лева- разноски за
внесена д.т.;
Второто ответно дружество"ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД
следва следва да бъде осъдено да заплати на адв.М.М. сумата от 548,40 лева
с ДДС, а на ищеца и сумата от 62,87 лева;
Съдът приема, че не са налице предпоставките по чл.78 ал.2 от ГПК,
8
т.к. предвиденото възнаграждение е в рамките на минимално определените по
Наредба по чл.38 ал.2 от ЗАдв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните; И. М. С. с ЕГН- **********, и „ИЗИ АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК; **********, гр. София, ж.к. Люлин 7, бул.
„Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-46, с управители Г.Т.Т. и А.В.М., че
Договор за паричен заем № 4305 848/ 01.11.2021г., е нищожен на
основание чл.26 ал.1 от ЗЗД.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните; И. М. С. с ЕГН- **********, и "ФАЙНЕНШЪЛ
БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК: **********, гр. София, ж.к. Люлин 7, бул.
„Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-46, с управител П.Б.Д., че сключеният
Договор за предоставяне на поръчителство № 4305 848/ 01.11.2021г., е
нищожен, на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА "ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК:
**********, ДА ЗАПЛАТИ на И. М. С. с ЕГН- **********, сумата от
62,87 лева- разноски по делото.
ОСЪЖДА "ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК:
**********, ДА ЗАПЛАТИ на адв.М. В. М. от АК- Пловдив, сумата в
размер на на 548,40 лева с ДДС- адвокатско възнаграждение, за оказана
безплатна правна помощ на И. М. С. с ЕГН- **********.
ОСЪЖДА „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК;
**********, ДА ЗАПЛАТИ на И. М. С. с ЕГН- **********, сумата от
133,33 лева- разноски по делото.
ОСЪЖДА „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК;
**********, ДА ЗАПЛАТИ на адв.М. В. М. от АК- Пловдив, сумата в
размер на 760 лева с ДДС- адвокатско възнаграждение, за оказана
безплатна правна помощ на И. М. С. с ЕГН- **********.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Кърджалийския
окръжен съд в двуседмичен срок.
9
Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________
10