№ 207
гр. Шумен, 15.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. Хаджииванова
Петранка Б. Петрова
при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова
като разгледа докладваното от Ралица Ив. Хаджииванова Въззивно
гражданско дело № 20243600500253 по описа за 2024 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №73 от 15.03.2024г. по гр.д.№1036/2022г., НПРС е признал на основание чл.
44 от ЗЗД вр. чл. 26, ал.2, пр.2-ро от ЗЗД, по иск на М. С. В. (М.Г.), С. С. В. (М.Г.) и С. С. В.
(С.Б.) срещу ответника А. А. А., за нищожно пълномощно № ..., заверено от кмета на с. Д.,
съгласно което С. В. В. и А.В. Ш.а са упълномощили А. А. А., и което е било приложено по
нотариален акт за дарение № .... г. на нотариус с рег. № 346 при НК., като на основание чл.
42, ал.2 от ЗЗД по иск на М. С. В., С. С. В. и С. С. В. срещу ответника А. А. А., е прогласил
за частично недействителен договор за дарение на недвижим имот, обективиран в
нотариален акт за дарение № ....г. на нотариус с рег. № 346 при НК, съгласно който С. В. В.
и А.В. Ш.а са дарили на А. А. А., собствените си 2/3 ид.ч. от следния свой съсобствен
имот, находящ се в с. Д., ЕКАТТЕ 21811, общ. К...., представляващ нива с площ от 25,186
дка, ІІІ кат., м. Х..., а по сега действащия КККП на с. Д., имот с идентификатор 21811.48.7
по ККР на с. Д., общ. К...., с площ 25190 кв.м., при граници:имоти с идентификатори
21811.43.110, 21811.48.8, 21811.48.120, 21811.48.1, 21811.48.109, само за притежаваните от
М. С. В., С. С. В. и С. С. В. по 1/9 ид.ч.. Със същото решение е прогласил на основание
чл. 26, ал.2 от ЗЗД по иск на М. С. В. , С. С. В. и С. С. В. срещу ответниците А. А. А. и З. Г.
Б. за частично нищожен договор за дарение на недвижим имот, съгласно нотариален акт за
дарение № .... г. на нотариус с рег. № 346 при НК, съгласно който А. А. А. е дарил на З. Г.
Б.,гореописания недвижим имот, само за притежаваните от М. С. В. , С. С. В. и С. С. В. по
1/9 ид.ч. и е признал на основание чл. 124 от ГПК, спрямо А. А. А. и З. Г. Б., че М. С. В., С.
1
С. В. и С. С. В. са собственици на по 1/9 ид.ч. от имота. Присъдени са и следващите се
разноски.
Недоволeн от така постановеното решение останал ответникът З. Г. Б., който го
обжалва, в частта с която е уважена претенцията с правно основание чл.26, ал.2 от ЗЗД за
обявяване нищожността на договора за дарение на идеални части от недвижим имот по
нотариален акт за дарение №...., както и в частта с която ищците са признати за собственици
по отношение на ответниците А. А. А. и З. Г. Б. на по 1/9ид.ч. от процесния имот. Сочи, че
решението се явявало неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществени
процесуални нарушения, по подробно изложени съображения. Иск с правно основание
чл.26, ал.2 от ЗЗД по отношение на дарението изобщо не бил предявен. Единствено се
твърдяло, че тъй като А. А. не е станал собственик на имота, то той не би могъл да
прехвърли собствеността на З. Б., което по никакъв начин не водело до нищожност на
сделката, а единствената негативна правна последица, е че същата нямала вещно -
транслативен ефект. В случая квалификацията на съда била неправилна, налице било
произнасяне по непредявен иск и решението в тази му част се явявало недопустимо.
Неправилен се явявал изводът на съда и за неоснователност на наведеното с отговора на
исковата молба и поддържано в хода на процеса възражение от жалбоподателя, че е
придобил процесните идеални части на оригинерно придобивно основание в качеството му
на добросъвестен владелец. Съдът неправилно разпределил доказателствената тежест, като
е вменил на ответника З. Б. задължението да доказва добросъвестност. В мотивите си съдът
направил разграничение между основанието, годно да направи едно лице собственик като се
навеждали твърдения, че ако то е безвъзмездно, то тогава оборимата законова презумпция не
се прилага, а такова разграничение законът не поставял. Оспорва и изводът на съда, че е
знаел или е могъл да узнае, че неговият дарител А. не е собственик на имота. Неправилен се
явявал и изводът на съда, че жалбоподателят по никакъв начин не е доказал, че е във
владение на процесния имот. Ищцовата страна нито с исковата молба, нито в хода на
процеса била оспорила, че отвтетникът е във владение на имота от момента на
придобиването му чрез правна сделка през 2013 година до сега.Последният през целия
период от придобиването имота до сега бил реализирал правото си на собственост в пълен
обем. Извършвал действия по управление и разпореждане с притежаваните от него идеални
части, като същите били предмет на обезпечение в полза на негов кредитор. Общоизвестен
бил и фактът, че ответникът З. Б. лично и чрез притежаваните от него дружества се
занимавал основно със земеделие. Процесната нива същият обработвал от момента на
придобиването й през 2013г. до настоящия момент като всяка година заявявал това
обстоятелство пред ДФ „Земеделие“ и ползвал държавната субсидия, за което
представил справка от сайта на ДФ„Земеделие“ . Моли, решението да бъде отменено в
обжалваните части и вместо него постановено друго, с което сочените установителни
претенции бъдат отхвърлени.
Въззиваемите М. С. В., С. С. В. и С. С., чрез процесуалния представител адв.Г.Б. при
ШАК са депозирали отговор на въззивната жалба, с който вземат становище по
2
неоснователността й.
А. А. А., необходим другар на жалбоподателя по предявения иск с правно основание
чл.26, ал.2 от ЗЗД за обявяване нищожността на договора за дарение на идеални части от
недвижим имот , съгласно нотариален акт за дарение №...., е взел становище по
допустимостта на въззивната жалба.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК, поради което се явява
процесуално допустима.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата, становищата
на страните и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства,
достигна до следните изводи:
Наследодателят В. М.И. е починал на 17.02.1983 г., а съпругата му А.В.И. е починала
на 08.09.2008г., като са оставили за свои наследници низходящи от първа степен-А.В. Ш.а,
С. В. В. и З.В.Х. /удостоверение за наследници изх.№АР-2016-12-53/. Видно от
удостоверение за наследници изх.№АР-2016-10-51 от 23.05.2022г. С. В. В. е починал на
28.09.2012 г., оставяйки за свои наследници трима сина, ищци по делото – М. С. В., С. С. В.
и С. С..
С. В. е имал и съпруга-Т.И. В.а Т./М.Г./, която съгласно представения смъртен акт, е
починала в РТурция, на 08.06.1996 г.. Видно от удостоверение за идентичност на имената
от 10.07.2024г., с апостил, имената Т.И. В.а и М.Г., са имена на едно и също лице.
С решение №ГД1450/30.03.1999 г. на ПК К., на наследниците на В. И. е възстановено
правото на собственост върху земи по чл.19 от ЗСПЗЗ, както следва: 1/ нива от 5,408 дка, ІІІ
кат., м.“А.К.“, представляваща имот с идентификатор 21811.35.1 по ККР на с. Д., общ. К...., с
площ 5409 кв.м., при граници имоти с идентификатори: 21811.888.9901, 21811.35.9,
21811.35.117 и 2/ нива с площ от 25,186 дка, ІІІ кат., м.“ Х...“, представляваща имот
№048007, а сега имот с идентификатор 21811.48.7 по ККР на с. Д., общ. К...., с площ 25190
кв.м., при граници имоти с идентификатори: 21811.43.110, 21811.48.8, 21811.48.120,
21811.48.1, 21811.48.109.
Съгласно отразеното в нотариален акт за дарение на недвижим имот № ....г. на
нотариус с рег. № 346, на 06.12.2023г., А. А. А., като пълномощник на С. В. В. и А.В. Ш.а,
дарил на себе си собствените на упълномощителите 2/3ид.ч. от нива с площ от 25,186 дка,
ІІІ кат., представляваща имот с идентификатор 21811.48.7 по ККР на с. Д., общ. К.....
При изповядване на сделката било представено пълномощно с рег. № ..., заверено от
кмета на с. Д..
С нотариален акт за дарение на недвижим имот № .... г. на нотариус с рег. № 346 при
НК, на 21.12.2013г. е оформено последващо дарение, по силата на което А. А. А. е
прехвърлил в полза на ответника З. Г. Б. сочените 2/3ид.ч. от имота.
Съгласно показанията на свид.В.О.,братовчед на ищците, бащата на последните имал
ниви в с.Д., общо 25 дка. Братовчедите му не искали да продават същите, но се оказало, че
3
били продадени от А., някъде през 2002г като свидетелят не е сигурен за това
обстоятелство. Ищците отишли да говорят с човека, който ги купил, но не се разбрали, тъй
като предложените пари им се видели малко. Чул, че А. им предлагал парите.
Свид.А. Х., приятел на ищците М. и С., сочи, че от последните чул, че притежавали нива
от 25дка в Д.... Бил при нотариуса с М. лятото на 2022г., когато ответникът З.ев, му
предложил цена за нивата, но той не се съгласил. З.ев работел нивата, но кой му я бил дал да
я работи, свидетелят не знаел.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи:
Заявени са претенции с правно основание чл.44 от ЗЗД вр. чл. 26, ал.2, пр.2-ро от ЗЗД,
предявена от М. С. В., С. С. В. и С. С. В. срещу ответника А. А. А., за обявяване
нижожността на пълномощно № ....., заверено от кмета на с. Д., съгласно което С. В. В. и
А.В. Ш.а са упълномощили А. А. А., и което е било представено при изповядване на
сделката по нотариален акт за дарение № .... г. на нотариус с рег. № 346; при НК., с правно
основание чл. 26, ал.2 от ЗЗД, предявена от М. С. В., С. С. В. и С. С. В. срещу ответника А.
А. А., за прогласяване за частично недействителен договор за дарение на недвижим имот,
обективиран в нотариален акт за дарение № ....г. на нотариус с рег. № 346 при НК, съгласно
който С. В. В. и А.В. Ш.а са дарили на А. А. А., собствените си 2/3 ид.ч. от нива с площ от
25,186 дка, ІІІ кат., м. Х..., а по сега действащия КККП на с. Д., имот с идентификатор
21811.48.7 по ККР на с. Д., общ. К...., само за притежаването от ищците идеални части от по
1/9 ид.ч; с правно основание чл. 26, ал.2 от ЗЗД, предявен от М. С. В., С. С. В. и С. С. В.
срещу ответниците А. А. А. и З. Г. Б. за обявяване нищожността на договор за дарение на
недвижим имот, оформен с нотариален акт за дарение № .... г. на нотариус с рег. № 346 при
НК, съгласно който А. А. А. е дарил на З. Г. Б. 2/3ид.ч. от гореописаната нива, само за
притежаваните от М. С. В., С. С. В. и С. С. В. от по 1/9 ид.ч./общо 1/3ид.ч./, както и
положителни установителни претенци предявени от ищците срещу А. А. А. и З. Г. Б., да
бъде признато за установено, че всеки от тях се явява собственик на по 1/9 ид.ч. от
горепосочения имот.
Решението в частта, с която е обявена нищожността на пълномощно № ....., както и е
прогласен за частично недействителен договор за дарение на недвижим имот, обективиран в
нотариален акт за дарение № ....г. на нотариус с рег. № 346, съгласно който С. В. В. и А.В.
Ш.а са дарили на А. А. А., собствените си 2/3 ид.ч. от нива с площ от 25,186 дка, ІІІ кат., м.
Х..., а по сега действащия КККП на с. Д., имот с идентификатор 21811.48.7 по ККР на с. Д.,
общ. К...., не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Въззивната жалба касае само решението в частта, с която е уважена претенцията с
правно основание чл.26, ал.2 от ЗЗД за обявяване нищожността на договора за дарение на
идеални части от недвижим имот, обективиран в нотариален акт за дарение №...., както и в
частта с която ищците са признати за собственици по отношение на ответниците на по
1/9ид.ч. от процесния имот, поради което и само те са предмет на настоящото производство.
Касателно установителната претенция с правно основание чл.26, ал.2 от ЗЗД за
4
обявяване нищожността на договора за дарение на идеални части от недвижим имот,
оформен с нотариален акт за дарение №...., тъй като прехвърлителят не бил собственик на
имота, предявена от М. С. В., С. С. В. и С. С. В. срещу ответниците А. А. А. и З. Г. Б.:
Съгласно разпоредбата на чл.124, ал.1 от ГПК, всеки може да предяви иск , за да
установи съществуването или несъществуването на едно правоотношение или на едно право,
като има интерес от това, а съгласно чл.26, ал.2 от ГПК, освен в изрично предвидените в
закона случаи, никой не може да предявява от свое име чужди права пред съда.
В случая, с оглед търсената последица-да се отрече облигационното действие на
договора между страните и вещнопрехвърлителния му ефект, правен интерес да се позове на
недействителността му има само някоя от страните по същия, респ. нейните наследници.
Ищците не се явяват страни по договора и следоватлено за същите липсва правен интерес за
обявяване нищожността на договора. За да е налице правен интерес от предявения
установителния иск за нищожност на този договор, то решението по него следва да се отрази
на правното положение на ищците и с уважаването му да се постигне определен правен
резултат. Като трети на договора лица, ищците биха имали правен интерес от обявяването
му за нищожен, само ако атакуваният договор засяга конкретни техни материални права,
какъвто извод не може да се направи в разглеждания случай, както от изложените
обстоятелства в исковата молба, така и от данните по делото. С процесния договор за
покупко-продажба се прехвърля недвижим имот. За оспорващите сделката ищци/същите са
изложили твърдения за притежаване правото на собственост върху идеални части от имота,
като наследници на С. В. В./, не е налице правен интерес да искат прогласяването й за
нищожна с твърдението, че прехвърлителят не е бил собственик на вещта. Обстоятелството
дали тази сделка е нищожна или не по никакъв начин не би рефлектирало върху тяхната
правна сфера, тъй като вещнопрехвърлителното действие на сделка, сключена с нотариален
акт, настъпва само тогава, когато праводателят е бил титуляр на вещното право. Ако той не
го притежава, то не настъпва и вещнопрехвърлителният ефект на сделката, поради което и
правата на трети лица не се засягат от нейните последици. Същите биха могли да защитят
правото си на собственост спрямо ответниците с установителен иск за собственост или
ревандикационен такъв, какъвто са заявили вече в настоящото производство. Предвид
изложеното и заявената установителна претенция за обявяване нищожността на сделката,
оформена с нотариален акт за дарение №.... се явява недопустима.
Претенцията се явява недопустима и на още едно основание.
Дарението на чужда вещ не е нищожна сделка, а не поражда вещно действие в частта си,
с която се дарява чужд имот. Това е така, тъй като не е сред изрично предвидените основания
за нищожност на договорите в чл. 26 ЗЗД, нито е предвидено като основание за нищожност
в разпоредбите от ЗЗД, уреждащи договора за дарение - чл. 225 и следващите решение /№
695/19.01.2010 г. по гр. дело № 478/2009 г. II г. о./. Действителните собственици на имота
биха могли да установят правата си, чрез иск за собственост срещу лицата, които се ползват
от нотариалния акт за дарението /решение № 50 от 26.02.2001 г. по гр. д. № 407/2000 г., 5-
членен с-в на ВКС/
5
Досежно заявените от всеки от ищците срещу А. А. А. и З. Г. Б. установителни
претенции за собственост по отношение на по 1/9ид.ч. от процесния имот/общо за 1/3ид.ч.
от имота/:
Както бе посочено по-горе, съгласно разпоредбата на чл.124, ал.1 от ГПК, всеки може да
предяви иск , за да установи съществуването или несъществуването на едно правоотношение
или на едно право, като има интерес от това, а съгласно чл.26, ал.2 от ГПК, освен в изрично
предвидените в закона случаи, никой не може да предявява от свое име чужди права пред
съда.
Предвид това и въззивната жалба на ответника Б. срещу решението в частта, с която са
уважени предявените от ищците срещу другия ответник-А. А. А. установителни искове за
собственост се явява недопустима и производството по отношение на същата следва да бъде
прекратено. Липсва правен интерес за Б. да защитава чужди права и обжалва решението в
частта, касателно предявени срещу други лице установителни искове, тъй като това
действие няма да доведе до промяна в правната му сфера.
По отношение на З. Г. Б. заявените установителни претенции се явяват допустими, поради
което и следва да бъдат разгледани по същество.
Ищците излага конкретен юридически факт, въз основа на който се легитимират като
собственици на сочените идеални части от процесния имот – наследствено правоприемство
от техния баща С. В. В..
По делото се установи, а е и безспорно между страните, че ищците са наследници по
закон на наследодателя С. В. В., както и че последният приживе е придобил въз основа на
реституция, собствеността върху 1/3ид.ч. от процесната нива от 25.186дка. в землището на
с.Д., Ш. обл..
Предвид това и с оглед разпоредбата на чл.5 от ЗН, след смъртта на
наследодателя,1/3ид.ч. от същата е преминал в патримониума на ищците, по наследство,
като всеки от тях е станал собственик на по 1/9ид.ч. от нея.
Както бе посочено по-горе, сключената прехвърлителна сделка с приобретателя А.,
оформена с нотариален акт за дарение на недвижим имот № ....г. на нотариус с рег. № 346 се
явява нищожна, поради липса на съгласие, с оглед на което и не е породила вещноправен
ефект. Като последица от това и с последващото дарение не е прехвърлено правото на
собственост на Б. върху 1/3ид.ч. от имота /притежавани от М. С. В., С. С. В. и С. С. В. по
1/9ид.ч./.
Ето защо и ответникът З. Г. Б. оспорва правото на собственост на ищците с твърдение,
че се явявал собственик на съответните идеални части от имота по силата на осъществено
давностно владение, като се позовава на кратка петгодишна давност,изтекла считано от
21.12.2013г. до завеждане на исковата молба.
Доколкото страната твърди придобиване на имота по давност и не се е снабдила с
констативен нотариален акт досежно това обстоятелство, то същата следва да докаже
фактите, обуславящи соченото от нея придобивно основание и то чрез провеждане на
6
пълно и главно доказване.
Съгласно чл.79, ал.1 от ЗС, правото на собственост върху недвижим имот се придобива по
давност с непрекъснато владение в продължение на десет години, а ако владението е
добросъвестно, правото на собственост се придобива с непрекъснато владение в
продължение на пет години. И в двете хипотези, за придобиване по давност е необходимо
да бъде установено владение върху конкретен имот, като същото следва да отговаря на
определени условия – да има траен характер, да е непрекъснато, спокойно, явно, несъмнено
и с намерението вещта да се държи като своя.
За да се приложат последиците на кратката петгодишна давност, давността трябва да е
започнала да тече при наличието на правно основание, годно да направи владелеца
собственик и той е добросъвестен, а той е добросъвестен, когато владее вещта на правно
основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик
или че предписаната от закона форма е била опорочена - чл. 70, ал. 1 от ЗС . Само при
добросъвестното владение и то в момента на възникването на юридическото основание,
трябва да съществува убеждението у владелеца, че той придобива вещта тъй като
праводателят му е бил собственик.
Настоящата инстнация намира, че в случая принципно жалбоподателят би могъл да се
ползва от кратката петгодишна давност като добросъвестен владелец, тъй като е владял на
правно основание, годно да го направи собственик - дарение, без да е знаел, че
праводателят му не е собственик. Не би могло да се приеме, че владението му е
недобросъвестно, тъй като придобивната му сделка не е възмездна и в случая незнанието за
действителния собственик на вещта не се явявало оправдание, тъй като Б. бил длъжен да
провери и да установи дали неговият дарител е действителният собственик на имота.
Сочената от първоинстанционния съд разпоредба на чл.78, ал.1 от ЗС е
неприложима в случая, доколкото се касае до придобиване по давност на недвижим имот, а
не движима вещ. Фактическият състав на добросъвестното владение е уреден в нормата на
чл.70, ал.1 от ЗС и същата не изисква придобивната сделка да е възмездна.
В случая жалбоподателят нямало как да знае, че придобива от несобственик,
включително и с оглед предходно вписания договор за дарение. Субективната
добросъвестност не се влияе от вписан предходен договор, защото това би означавало да се
приеме презумпция за знание поради наличието на вписване, каквато в закона няма. Не би
могло да се приеме и че Б. се явявал недобросъвестен владелец, тъй като по предшестващия
нотариален акт, дарителят А. А. А. действал като пълномощник на собствените си дарители
и на себе си като дарен, което било достатъчно, за да породи съмнения относно
действителната собственост на имота. Упълномощаването за сключване на сделки,
включително и възможността представителят да договоря от името на представлявания
лично със себе си, са изрично уреден в закона, имат широко приложение, поради което и
прилагането им не е основание за пораждане на съмнение в горепосочения смисъл.
Съгласно чл.70, ал.2 добросъвестността се предполага до доказване на противното, а в
случая ищцовата страна не е провела оборване на тази законова презумпция.
7
Както бе посочено по-горе, за да се признае придобиване по давност на един отчасти
или изцяло чужд недвижим имот, разпоредбата на чл. 79, ал. 2 ЗС изисква претендиращият
собствеността да е упражнявал в период по-дълъг от 5 години фактическата власт по
отношение на конкретната вещ - corpus, без противопоставяне и без прекъсване за време, по-
дълго от 6 месеца и да е демонстрирал по отношение на собственика на вещта поведение на
пълноправен собственик - animus, т. е., че упражнява собственическите правомощия
единствено за себе си.
В настоящия случай надлежни доказателства в тази насока не бяха събрани. Ищцовата
страна не ангажира каквито и да е доказателства, че е осъществявала фактическата власт
върху процесната сграда през сочения период от пет години – /считано от 21.12.2013г. до
датата на завеждане на исковата молба/.
Доколкото липсват каквито и да е доказателства А. да е бил във владение на имота към
датата на първата прехвърлителна сделка / на 06.12.2013г /, не би могло да се приеме, че е
предал на надарения Б. фактическата власт/владението върху процесните идеални части от
имота две седмици по-късно/датата на изповядване на процесното дарение/, а и липсва
такова отразяване в нотариалния акт, обективиращ дарението.
Не е доказателство за осъществявано от ответника владение върху процесните идеални
части и установеният по делото факт, че на 20.03.2019 г. Б. бил обезпечил свой кредит чрез
договорна ипотека по отоншение на същите Сключването на договорна ипотека не е
фактическо действие по установяване на фактическа власт върху имотита- предмет на
договора и само по себе си не доказва установяване на явно и несъмнено владение върху
този имот/ решение № 8 от 19.02.2014 г. по гр. д. № 5109 от 2013 г. II г. о./ . А и в случая
договорът за ипотека е сключен само три години и седем месеца преди предявяване на
исковата молба, който срок е по-малък от необходимия за придобиване на имота по давност.
Съдът не споделя довода на жалбоподателя, че обстоятелството, че се занимавал със
земеделие било общоизвестно, още по-малко, че обработвал процесната нива от момента на
придобиването й през 2013г. до настоящия момент. Надлежни доказателства в тази насока
не бяха ангажирани по делото. Представената автоматична справка от ДФЗемеделие не е
приобщена към доказателствение материал по надлежен ред, а и същата отразява кампания в
периода 2019г.-2023г..
Що се касае до твърдението на жалблоподателя, че ищцовата страна, нито с исковата
молба, нито в хода на процеса била оспорила, че е във владение на имота от момента на
придобиването му чрез правна сделка през 2013г. до сега, то следва да се посочи, че
доказването на правоизключващо възражение, каквото е това за придобиване на имота по
давност следва да се извърши по реда на пълно и главно доказаване от ответната страна,
каквото не бе осъществено в хода на производството.
Ищцовата страна не e признала факта на осъществявана фактическа власт върху
процесните идеални части от ответника през сочения период.
Предвид изложеното, съдът намира, че заявените от М. С. В., С. С. В. и С. С. В. срещу
8
ответника З. Г. Б. установителни претенции за собственост се явяват основателни и доказани
и следва да бъдат уважени.
Доколкото заявената претенция за прогласяване нищожността на договор за дарение
на недвижим имот, оформен с нотариален акт за дарение № .... г. на нотариус с рег. № 346
при НК, съгласно който А. А. А. е дарил на З. Г. Б. 1/3ид.ч. от процесния имот, се явява
недопустима, то първоинстанционното решение следва да бъде обезсилено и
производството по отношение на тази претенция, прекратено.
В останалата обжалвана част, с която предявените от М. С. В., С. С. В. и С. С. В.
срещу ответника З. Г. Б. установителни претенции за собственост/че всеки от ищците се
явява собственик на по 1/9ид.ч. от процесната нива/ са уважени, решението се явява
правилно и следва да бъде потвърдено. Решението следва да бъде коригирано и в частта за
разноските, като бъде отменено в частта, с която З. Г. Б. е осъден да заплати на М. С. В.
направените по делото разноски в размера над 300лв. до 475лв. /от които над 150лв. до
175лв.-държавна такса и над 150лв. до 300лв.-адвокатско възнаграждение/.
Както бе посочено по-горе, въззивната жалба на ответника Б. срещу решението в частта,
с която са уважени предявените от ищците срещу другия ответник-А. А. А. установителни
искове за собственост, следва да бъде оставена без разглеждане и производството по
отношение на същата прекратено. В останалата необжалвана част, решението е влязло в
законна сила.
На основание чл.78 от ГПК, с оглед изхода на спора, в тежест на жалбоподателя
следва да се възложат направените от въззиваемите разноски пред настоящата инстанция в
размер на 750лв..
Водим от горното и на основание чл.271 от ГПК, Шуменският окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение №73 от 15.03.2024г. по гр.д.№1036/2022г. на НПРС в частта, с която
е прогласен за частично нищожен, на основание чл. 26, ал.2 от ЗЗД по иск на М. С. В.
(М.Г.) с ЕГН **********, С. С. В. (М.Г.) с ЕГН ********** и С. С. В. (С.Б.) с ЕГН
**********, тримата чрез адв.Г.Б. при ШАК, адрес: гр.Ш...., срещу А. А. А. с
ЕГН********** от гр.Н..., чрез адв.С.С. при ШАК и З. Г. Б. с ЕГН********** от с.П...., чрез
адв.Б.С. при ШАК, адрес: гр.Н...., договор за дарение на недвижим имот, обективиран в
нотариален акт за дарение № .... г. на нотариус с рег. № 346 при НК, само за частта, с която
А. А. А. е дарил на З. Г. Б. 1/3ид.ч. от недвижим имот в с. Д., ЕКАТТЕ 21811, общ. К....,
представляващ н Нива с площ от 25,186 дка, ІІІ кат., м. Х..., а по сега действащия КККП на
с. Д., имот с идентификатор 21811.48.7 по ККР на с. Д., общ. К...., с площ 25190 кв.м., при
граници имоти с идентификатори: 21811.43.110, 21811.48.8, 21811.48.120, 21811.48.1,
21811.48.109/притежавани от М. С. В., С. С. В. и С. С. В. по 1/9ид.ч./, като ПРЕКРАТЯВА
производството по делото по отношение на тази претенция.
9
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, с която, на основание чл. 124 от ГПК, е признато
за установено по отношение на З. Г. Б., че М. С. В., С. С. В. и С. С. В. са собственици на
по 1/9 ид.ч. от гореописания имот.
ОТМЕНЯВА решението в частта, с която З. Г. Б. е осъден да заплати на М. С. В.
направените по делото разноски в размера над 300лв. до 475лв..
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивната жалба на З. Г. Б. срещу решението в частта, с
която е признато за установено по отношение на А. А. А., че М. С. В., С. С. В. и С. С. В.
са собственици на по 1/9 ид.ч. от гореописания имот, и ПРЕКРАТЯВА производството
досежно същата.
В останалата необжалвана част, решението е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА З. Г. Б. да заплати на М. С. В., С. С. В. и С. С. В., разноски пред настоящата
инстанция в размер на 750лв..
Решението в частта, с която е оставена частично без разглеждане въззивната жалба на
жалбоподателя/, имащо характер на определение, подлежи на обжалване пред ВКС на
РБългария в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.
Решението в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение досежно
установителните искове срещу Б., подлежи на обжалване пред ВКС на РБългария в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Решението в частта, с която е обезсилено частично решението, на основание чл.280, ал.3,
т.1 от ГПК, не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10