№ 325
гр. гр. Лом, 11.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Боряна Ал. Ангелова
при участието на секретаря Росина В. Д.а
като разгледа докладваното от Боряна Ал. Ангелова Гражданско дело №
20221620101589 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени искове: по чл.124 , ал.1 ГПК, и по
чл.537 ГПК.
Производството по делото е образувано по Искова молба от Ц. И. Й. с
ЕГН ********** и К. Т. Б. с ЕГН ********** и двамата от гр. Лом и от Р. Т.
Р. с ЕГН ********** от гр. Варна, чрез пълномощника им адв. Р.Б. против Т.
Й. Б. с ЕГН ********** от гр. М., ул. „С.“ №**, ап. ** и М. Т. П. с ЕГН
********** от гр. С., ж. к. „Д.“ блок №***, вх. *, ет. *, ап.20 и М. В. П. с ЕГН
********** от гр. С., ж. к. „Д.“ блок №***, вх. *, ет. *, ап.20 и Б. Б. З. с ЕГН
********** от с. С., община В., ул. „П.“ №* и Ц. Б. С. с ЕГН ********** от
гр. В. ул. „Ц.“ №** и Д. Ж. А. с ЕГН ********** от гр. В., ул. „Ц.“ №**.
Ищците: Ц. И. Й., К. Т. Б. и Р. Т. Р., твърдят в исковата молба, че са
законните наследници на Й. Р.Р., починал на 1918 г. в Солун и на съпругата
му Р. М. Р., починала на 30.12.1962г. и двамата бивши жители на град
Вълчедръм. Твърдият също, че с на ПК - Вълчедръм №378А/12.09.1995г. по
преписка/заявление №10687/15.08.1995г. земеделска земя - имот №223160 с
площ от 23.081 дка в землището на гр. Вълчедръм, обл. Монтана, на
наследниците на този наследодател са възстановени правата на собственост
по отношение земеделски имот, като понастоящем, след одобряване и
влизане в сила кадастрална карта за землището на гр. Вълчедръм - Заповед за
одобрение на КККР № РД-18-167 /23.01.2018 г. на изпълнителен директор на
АГКК - имотът представлява:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 12543.223.160 м, вид собственост
частна, вид територия Земеделска, категория 3, НТП Нива. площ 23086 кв. м,
1
стар номер 223160 при съседи: поземлени имоти с идентификатори
12543.222.248, 12543.223.130, 12543.223.140, 12543.224.248,
12543.225.235,12543.226.235, 12543.227.235.
Направено е твърдение с исковата молба, че двамата наследодатели са
оставили за свои наследници четири деца от мъжки пол, като ищците са
наследници на едното от тях - на Р. Й. Р., б. ж. на гр. Лом починал през 1996г.
и правата на ищците във възстановения имот са общо 1/4 идеална част.
С нот. акт за собственост № 21/ 14.12.2018 г. на нотариус Детелина М.а
с per. № 393 в НК, част от ответниците - а именно М. Т. П., Б. Б. З., Ц. Б. С. и
Й.Б. Р. /починал на 26.05.2020г., чийто наследник е ответникът Т. Й. Б./ са
признати за собственици по наследство и давностно владение на ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор 12543.223.160 м., вид собственост частна, вид
територия Земеделска, категория 3, НТП Нива, площ 23086 кв. м, стар номер
223160 при съседи: поземлени имоти с идентификатори 12543.222.248,
12543.223.130, 12543.223.140, 12543.224.248, 12543.225.235,
12543.227.235.
На следващо място с исковата молба се твърди, че никой от тях.
включително и вече покойния Й.Б. Р. не са показвали намерение за своене по
отношение на никой от останалите съсобственици на имота, включително и
спрямо тримата ищци.
На следващо място се сочи, че ако някои от ответниците се е позовал
на придобивна давност за чужда идеална вещ, то това следва да бъде
доказано, тъй като по този начин се обективира спрямо останалите
съсобственици и намерението да се владее и тяхна идеална част, за себе си.
С нотариален акт № 200/ 19.12.2019 г., том 7, нот. дело №852 на
нотариус Детелина М.а с peг. № 393 в НК, ответниците заедно с ответника М.
В. П. , която се е намирала в брак с ответника М. Т. П. са продали на Д. Ж. А.
процесния имот, като по този начин са се разпоредили и с притежаваните от
ищците техни общо 1/4 идеална част.
Ищците претендират, че тази 1/4 идеална част се притежава именно от
тях, та макар и ответниците формално да са признати за собственици и
същите противозаконно са се разпоредили с нея, като са я продали на
ответника Д. Ж. А., съгласно твърдяното с исковата молба.
Оспорен е с исковата молба и правния извод на нотариус № 393
Детелина М.а, обективиран в неин нотариален акт за собственост №
21/14.12.2018 г., том 9, per. №8859, НД №965, същия вписан в СВ - Лом под
вх. рег. №7650, акт 32, том 16, НД №29219/2018г., че ответниците са
придобили по давност и притежаваната от ищците 1/4 идеална част от
процесния имот.
Предвид така изложеното с исковата молба е направено и искане:
2
1.Да признае за установено по отношение на ответниците, че ищците са
собственици на ¼ ид.част процесния недвижим имот.
2.Съдът на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК да отмените констативен
нотариален акт за собственост №21/ 14.12.2018 г., том 9, peг. №8859., НД №
965 на нотариус Детелина М.а с peг. № 393 в НК, съшия вписан в СВ - Лом
под вх. per. №7650, акт 32, том 16, НД №29219/2018г. до размера на правата
на доверителите ми - 1/4 ид.ч.,
Претендирани са и направените в производството разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от М. Т. П. и М. В. П.. С
Отговора е взето становище по допустимостта и основателността на така
предявите обективно съединени искове. Ответниците намират исковете за
допустими, но неоснователни, като не признават така предявените
искове.Твърдят, че имота е закупен от Д. А. от собствениците, които от своя
страна, пък са го наследили, като обясняват в отговора, че 3/4 ид.ч. са
придобити от наследство и 1/4 ид.част е придобита чрез давностно владение.
Твърди се, че 1/4 ид. част е владяна от страна на ответниците като своя,
осъществената фактическа власт е била трайна, явна и необезпокоявана от
никого, с оглед на което т.нар. държане се е превърнало във владение.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил и отговор от Д. Ж. А., Т. Й. Б., Ц. Б. С.
и Б. Б. З., който е в същият контекст на първият постъпил отговор на исковата
молба от М. П. и М. П..
В съдебно заседание по делото поддържат исковата претенция, като се
позовават и на приложените удостоверения за наследници, както и
останалите представени доказателства, като нотариални актове, решение на
ПК при гр. Вълчедръм и др.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства във
връзка със становищата на страните и съобр. чл. 235 от ГПК приема
следното:
Безспорно е между страните и от представените доказателства по делото
е установено, че ищците са законните наследници на Й. Р.Р., починал на 1918
г. в Солун /удостоверение за наследници изх. № АО-14-924 от 17.08.2022 г.
на общ. Вълчедръм, на л. 19 и сл./ и на съпругата му Р. М. Р., починала на
30.12.1962г. /удостоверение за наследници изх. № АО-14-925 от 17.08.2022 г.
общ. Вълчедръм, на л. 14 и сл./ и двамата бивши жители на град Вълчедръм
С решение № 378А /12.09.1995 г. на Об. ПК, гр. Вълчедръм на
наследниците този наследодател са възстановени правата на собственост по
отношение на следния земеделски имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
3
идентификатор 12543.223.160 м, вид собственост частна, вид територия
Земеделска, категория 3, НТП Нива. площ 23086 кв. м, стар номер 223160 при
съседи: поземлени имоти с идентификатори 12543.222.248, 12543.223.130,
12543.223.140, 12543.224.248, 12543.225.235,12543.226.235, 12543.227.235.
Правата им като наследници по отношение на тази нива са равни, тъй
като двамата наследодатели са оставили за свои наследници четири деца от
мъжки пол, като ищците са наследници на едното от тях - на Р. Й. Р., б. ж. на
гр. Лом починал през 1996г. и правата на ищците във възстановения имот са
общо ¼ идеална част.
С нот. акт за собственост № 21/ 14.12.2018 г. на нотариус Детелина М.а
с per. № 393 в НК, част от ответниците - а именно М. Т. П., Б. Б. З., Ц. Б. С. и
Й.Б. Р. /починал на 26.05.2020г., чийто наследник е ответникът Т. Й. Б./ са
признати за собственици по наследство и давностно владение на ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор 12543.223.160 м., вид собственост частна, вид
територия Земеделска, категория 3, НТП Нива, площ 23086 кв. м, стар номер
223160 при съседи: поземлени имоти с идентификатори 12543.222.248,
12543.223.130, 12543.223.140, 12543.224.248, 12543.225.235,
12543.227.235.
С нотариален акт № 200/ 19.12.2019 г., том 7, нот. дело №852 на
нотариус Детелина М.а с peг. № 393 в НК, ответниците заедно с ответника М.
В. П. , която се е намирала в брак с ответника М. Т. П. са продали на Д. Ж. А.
процесния имот, като по този начин са се разпоредили и с притежаваните от
ищците техни общо 1/4 идеална част.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, установена от
събраните доказателства по делото, съдът приема исковите претенции за
основателни.
Според разпоредбата на чл. 77 от ЗС, правото на собственост се
придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в
закона. Придобивната давност, като способ за придобиване на право на
собственост включва два елемента – фактическо упражняване на това право
(владение) и изтичане на определен период от време. Съгласно легалната
дефиниция на чл. 68 от ЗС, владението представлява упражняване на
фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго
като своя. За да има законно владение е необходимо у владелеца да има
намерение да държи вещта като своя, а така също това намерение да се е
изразило в упражняване на фактическата власт на лицето (лично или чрез
другиго) върху вещта. Владението трябва да бъде постоянно (фактическата
власт изразява воля трайно да се държи вещта), да е непрекъснато (да не е
било прекъсвано за повече от шест месеца – чл. 81 от ЗС), да е несъмнено, да
4
е спокойно и явно.
Обективният признак на владението е упражняването на фактическа
власт върху вещта. Необходимо е фактическата власт да е установена трайно,
по начин, който позволява на владелеца да извършва желаните от него
действия върху вещта. Тези действия, в своята съвкупност, съответстват на
съдържанието на едно вещно право (в случая – на правото на собственост).
Вторият признак на владението е намерението да се държи вещта като своя,
тоест да се държи от владелеца, като че ли той е собственик. В тази насока,
законодателят е предвидил презумпцията по чл. 69 от ЗС – предполага се, че
владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за
другиго.
Според легалната дефиниция на чл. 68, ал. 1 от ЗС владението е
упражняване на фактическа власт /corpus/ върху вещ, която владелецът държи
лично или чрез другиго като своя /animus/, т.е. владението е едновременно
проявление на субективен и обективен елемент. Обективният елемент се
изразява в упражняване на фактическата власт върху веща и включва
фактически действия, които недвусмислено манифестират власт върху имота
по съдържание като на собственик /вж. в т. см. ППВС №6/27.12.1974г/. Не е
достатъчно владелецът да манифестира пред трети лица собственическото
отношение към вещта, ако за тях собственикът не може да узнае, необходимо
е да си служи с вещта, а ако се касае за недвижим имот – да осъществява
физическо присъствие в него, да го посещава и да извършва явни действия по
стопанисването му. Само при такива фактически действия собственикът ще
може да узнае, че друго лице владее неговия имот и ще има възможност да
предприеме действия по защита на собствеността си /вж. в т. см. Решение
№68/02.08.2013г. на ВКС по гр. д. № 603/2012г., I г. о., ГК/. Субективният
елемент на владението – намерението за своене, е трудно доказуемо, защото е
психическо състояние, поради което законодателят установява законова
оборима презумпция в чл. 69 от ЗС – владелецът държи вещта като своя,
докато не бъде доказано, че я държи за другиго. Възможно е предаване на
владението от предишния собственик или владелец /квазиправодаване/. То не
е формален акт – може да стане с конклудентни действия или да се изрази
словестно. Когато владението е установено по този начин или чрез предаване
на фактическата власт и няма данни тя да е отнета, действа презумпцията
на чл. 69 от ЗС и на чл. 83 от ЗС – приема се, че имотът се владее от
5
владелеца за себе си и без прекъсване /вж. в т. см. Решение №3/19.01.2016г.
на ВКС по гр. д. № 3973/2015г., I г. о., ГК/.
По отношение на искът по чл. 537 ГПК, В съответствие с приетото в
Тълкувателно решение № 11 от 31.03.2013 г. по т. д. № 11/2011 г. на ОСГК на
ВКС, следва да се отбележи, че нотариалният акт, с който се признава право
на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 от ГПК, съставен в
резултат на специално уредено от закона производство за проверка и
признаване съществуването на правото на собственост, притежава
обвързваща доказателствена сила за третите лица и за съда, като ги задължава
да приемат, че посоченото в акта лице е собственик на имота.
В това се изразява легитимиращото действие на нотариалния акт за
принадлежността на правото на собственост. Правният извод на нотариуса за
съществуването на това право се счита за верен до доказване на противното с
влязло в сила решение. При оспорване на признатото с акта право на
собственост тежестта на доказване се носи от оспорващата страна, без да
намира приложение редът на чл. 193 от ГПК.
В този смисъл е и Решение № 184 от 11.10.2016 г. по гр. д. № 1147/2016 г.
на I г. о. на ВКС, където е прието, че "При оспорване в исково производство
на право на собственост, признато със съставен по реда на обстоятелствената
проверка нотариален акт, съдът не може да достигне до извода, че
констатациите на нотариуса относно изтекла придобивна давност са
опровергани само на базата на обсъждането на част от доказателствата,
представени по нотариалната преписка. Съдът може да приеме, че
удостовереното с нотариалния акт правно основание не се е осъществило, а
оттам и че ползващото се от нотариалния акт лице не се легитимира като
носител на признатото с акта право на собственост само ако след направено в
исковото производство оспорване както на осъществяването на придобивното
основание, така и на съществуването на самото право, оспорващата страна е
провела успешно опровергаване на констатациите на нотариуса било като
докаже свои права, противопоставими на тези на титуляра на акта, било като
опровергае фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно основание
или докаже, че признатото право се е погасило или е било прехвърлено
другиму след издаването на акта".
6
В настоящият случай за доказване на двата признака на владението бяха
ангажирани гласни доказателства. Чрез събраните гласни доказателства бе
доказано, че след възстановяване на земята, предмет на настоящия правен
спор след 1999-2000 г. фактическата власт върху имота била упражнявана от
различни лица, като свидетелят Н. Д., твърди, че една година и той я
обработвал, за което е заплащал рента на собствениците на наследствения
имот, до продажбата и а след 2018 г. – от ответниците, като между тях бил
сключен договор за продажба през 2019 г., като сочи при разпита в съдебна
зала, че не му е известно за това дали са наследници лицата Ц. И. Й., К. Т. Б.,
Р. Т. Р.. Свидетелят Б. С., пък заявява, че знае, че процесният имот е
собственост на Б., който е баща на ответницата Ц.. Твърди, че още преди
земята да бъде вложена в ТКЗС, бащата на Ц., Б. я е обработвал до 1960 г.
Твърди, че е знаел, че тази земя е на Б., а последните години се обработва и
стопанисва от Н., който е син на Ц. С.. Свидетелят С. твърди на следващо
място, че повече от 20 години, Ц. и семейството и обработват процесният
имот, след като е била възстановена с решение на ПК-гр. Вълчедръм.
В тази насока, съдът кредитира изцяло изложеното от двамата
свидетели, водени от ответниците, като от тях Б. С. е незаинтересован от
изхода на делото. Същите безпротиворечиво и в съответствие с писмените
доказателства, описват, че след възстановяването на земята, предмет на
настоящия правен спор, именно след 1999-2000 г., процесните имоти са били
стопанисвани от наследниците на общите наследодатели.
От показанията се доказа, че бащата на Ц. С., Б. е обработвал до 1960
г., процеснитя имот, като се е знаело че тази земя е собственост на Б., като
последните години се обработва и стопанисва от Н., синът на Ц.. Свидетелят
С. твърди на следващо място, че повече от 20 години, Ц. и семейството и
обработват процесният имот, след като е бил възстановен с решение на ПК-гр.
Вълчедръм.
Тоест, в случая налице е обективния и субективния признак на
владението. Тъй като владението е осъществявано и фактическия му състав е
завършен поради изтичането на повече от 10 годишен срок.
С изтичането на придобивната давност по чл. 79 от ЗС ответниците М.
П., Б. З. и Ц. С. придобили правото на собственост и върху 1/4 ид. ч. от
процесния имот на оригинерно правно основание.
7
Със сключване на договора за продажба през 2019 г., Д. Ж. А. придобила
правото на собственост върху процесния недвижим имот от М. П., Б. З., Ц. С., Й.
Р. и М. П., тъй като през 2018 г. правото на собственост било придобито от част
праводателите им и с установяването на правото на собственост с нотариален акт
№ 21, том 10, рег. № 8859, дело 965 от 2018г. и е настъпил вещно-транслативния
ефект. По този начин, ответниците са придобили от продавачите правото на
собственост върху имота.
Предвид всичко изложено, съдът намира, че по делото се доказа по
безспорен начин, че ответниците са собственици на обсъждания недвижим имот,
поради което предявеният от Ц. И. Й., К. Т. Б. и Р. Т. Р. установителен иск се явява
неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен.
При очертания изход на спора и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК на
ответниците следва да бъдат присъдени разноски по делото, но такива не са
искани, поради което и не се дължи произнасяне.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ц. И. Й. с ЕГН ********** и К. Т. Б. с ЕГН
********** и двамата от гр. Лом и от Р. Т. Р. с ЕГН ********** от гр. Варна,
чрез пълномощника им адв. Р.Б., иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от
ГПК, за признаване за установено в отношенията между страните, че Ц.
И. Й. с ЕГН ********** и К. Т. Б. с ЕГН ********** и двамата от гр. Лом и от
Р. Т. Р. с ЕГН ********** са собственици на следния недвижим имот:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 12543.223.160 м, вид собственост
частна, вид територия Земеделска, категория 3, НТП Нива. площ 23086 кв. м,
стар номер 223160 при съседи: поземлени имоти с идентификатори
12543.222.248, 12543.223.130, 12543.223.140, 12543.224.248,
12543.225.235,12543.226.235, 12543.227.235, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ искането на Ц. И. Й. с ЕГН ********** и К. Т. Б. с ЕГН
********** и двамата от гр. Лом и от Р. Т. Р. с ЕГН ********** с правно
основание чл. 537, ал. 2 от ГПК, за отмяна на констативен нотариален акт за
собственост №21/ 14.12.2018 г., том 9, peг. №8859., НД № 965 на нотариус
Детелина М.а с peг. № 393 в НК, съшия вписан в СВ - Лом под вх. per.
№7650, акт 32, том 16, НД №29219/2018г. до размера на правата на
доверителите ми - 1/4 ид.ч., с който е признато право на собственост въз
основа на давностно владение на Й.Б. Р., М. Т. П., Б. Б. З., Ц. Б. С., върху
недвижим имот – ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 12543.223.160 м, вид
8
собственост частна, вид територия Земеделска, категория 3, НТП Нива. площ
23086 кв. м, стар номер 223160 при съседи: поземлени имоти с
идентификатори 12543.222.248, 12543.223.130, 12543.223.140, 12543.224.248,
12543.225.235,12543.226.235, 12543.227.235., КАТО НЕОСНОВАТЕЛНО.
На основание чл. 115, ал. 1 вр. чл. 114, ал. 1, б.„в”, вр. чл. 112, б.„з”,
вр. б.„а” от Закона за собствеността, настоящото решение, след влизането
му в сила, следва да бъде отбелязано в Служба по вписванията гр. Лом (по
вписана искова молба Дв. вх. рег. № 6586, акт 29, том 11 от 27.09.2022 г.).
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-
Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
9