Р Е Ш Е Н И Е
Номер 329 29.03.2023г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД–БУРГАС, XVI-ти състав, на девети март две хиляди двадесет и трета
година, в публично заседание, в следния състав:
Председател: Даниела Драгнева
Членове: Марина Николова
Димитър Гальов
Секретар: С. Х.
Прокурор: Мирослав Илиев
като
разгледа докладваното от съдия Д.Гальов КАНД № 165 по описа за 2023г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от
Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба от „НИД 93“ООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ж.к. „Славейков“,
бл.95, вх.А, ет.2, ап.5, представлявано от управителите Н.С.С.и Д.И.С., чрез
адв. К. К. от САК, против Решение № 1214/29.12.2022г., постановено по а.н.д. №
2055 по описа за 2022г. на Районен съд– Бургас, с което е потвърдено
наказателно постановление (НП) № 22-0000226 от 17.05.2022г., издадено от
директор на РД „АА“ Бургас, с което за нарушение на чл.42, т.5 от Наредба №
Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС, на основание чл.178а, ал.6, предл. 2 от ЗДвП е
наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева.
Според касационната жалба оспореното решение е
неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и необоснованост. Не се споделят изложените от
съда мотиви, довели до потвърждение на НП. Изтъква се, че в НП не е внесено
пояснение какво точно е следвало да бъде дължимото поведение и каква пасивност
е проявена. Сочи се, че е вменено лично виновно поведение на управителя на
дружеството, а реално е санкционирано юридическото лице, т.е нелице е
несъответствие в субекта на административнонаказателната отговорност. Излагат
се доводи, за неправилност на санкционната норма, тъй като е следвало
административнонаказващия орган (АНО) да наложи санкция по чл.178а, ал.4, т.2
от ЗДвП. Не се споделя и заключението на съда, че нарушението е установено по
време. Сочи се, че случая е маловажен. Иска се отмяна на решението на НП. Претендират
се присъждане на направени съдебни разноски пред настоящата инстанция.
В съдебно заседание
касаторът, редовно призован, се представлява от адв.К., който поддържа жалбата и
моли съда да отмени решението на Районен съд – Бургас като неправилно и
незаконосъобразно.
Ответникът – Директор на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ Бургас, редовно уведомен, се
представлява от служител с юридическо образование, който оспорва жалбата и
поддържа изложеното в представената в съдебно заседание писмена защита. Иска от
съда да остави в сила оспореното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждние.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Бургас, намира жалбата за неоснователна и предлага на касационният
съд да остави решението на Районен съд – Бургас в сила, като правилно и законосъобразно.
Административен съд - Бургас, ХVІ-ти
състав след като прецени допустимостта на
жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото
доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите
на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за
установено следното:
Касационната жалба е
процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването, по
смисъла на чл.210, ал.1 от АПК.
При разглеждане по
същество, в пределите на касационната проверка по чл.218 от АПК, настоящият съдебен състав, за да се произнесе, съобрази
следното:
С обжалваното решение Районен съд – Бургас
потвърдил № 22-0000226 от 17.05.2022г., издадено
от директор на РД „АА“ Бургас, с което на „НИД 93“ ООД за нарушение на чл.42,
т.5 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС, на основание чл.178а, ал.6,
пр.2 от ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева.
При постановяване на
оспореното решение, първоинстанционният съд е приел, че в хода на
административнонаказателното произвподство
не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до
ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Прието е, че АУАН и НП са
издадени от компетентни органи и съдържат всички изискуеми по чл. 42 и чл. 57
от ЗАНН реквизити. Според съда, нарушението е описано ясно и точно от
фактическа страна, посочени са датата и мястото на нарушението, описани са
фактите от обективния състав на същото, посочена е нарушената правна норма и
приложената санкционна норма. Прието е, че описаната фактическа обстановка се
установява по категоричен начин и в хода на съдебното производство.
Първоинстанционният състав е счел, че във всеки един етап от административното
производство, жалбоподателят е запознат с обвинението от фактическа страна и е
упражнил правото си на защита в пълен обем. Направен е извод, че изложените
факти в обстоятелствената част на акта и на издаденото въз основа на него НП,
съответстват на правната квалификация на деянието, като нарушение на
разпоредбата на чл.42, т.5 от Наредба №
Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС, както и че правилно е приложена санкционната
разпоредба на чл.178а, ал.6, предл.2 от ЗДвП, която предвижда налагане на
имуществена санкция в размер 2000 лв. Наказанието е с фиксиран размер и не може
да бъде изменяно от съда. Според РС-Бургас, отговорността за нарушението е на
фирмата-жалбоподател, тъй като видно от събраните по делото доказателства,
именно юридическото лице е закупило стикерите, които е следвало да бъдат
съхранявани. Изложени са мотиви за липсата на основание за приложение института
на маловажния случай.
Настоящата касационна
инстанция намира, че така постановеното решение е ПРАВИЛНО.
Съгласно чл.63в от ЗАНН
решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд, на
основанията предвидени в НПК, по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218 от АПК
съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон,
съдът следи служебно.
Първоинстанционният съд
не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила в хода на съдебното
производство. Събрани са относимите доказателства за изясняване на спора от
фактическа и правна страна.
По делото не е спорно, че
„НИД 93“ ООД е притежавало разрешение № 767 за извършване на периодични
прегледи за проверки на техническата изправност на пътните превозни средства
валидно до 11.12.2023г. (л.25 от а.н.д. № 2055/2022г. по описа на РС – Бургас).
Не е спорно и обстоятелството, че със заявление рег.№ 42-07-09-10/29.03.2022г.
дружеството е поискало да бъде прекратена дейността на Пункта по издаденото
разрешение № 767 (л.23 от а.н.д. № 2055/2022г. по описа на РС – Бургас). От
представената пред районния съд преписка и допълнителни материали се
установява, че с писмо от 12.04.2022г. касаторът е уведомил изпълнителния
директор на ИА „АА“ София, че при подаване на документите за закриване на ПТП №
767 се установява, че два от неизползваните стикери от стар образец за 2021г.,
липсват. Според описаното в писмо на
ИААА до РД“АА“-Бургас, рег.№ 42-07-09-10/2/28.04.2022г., във връзка с
постъпилото заявление за прекратяване дейността на пункта на основание чл.25,
ал.2 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС е извършена инвентаризация, при
която е установена липса на 2 броя знака (стикери) с № ********* и 23777637 от
2021г., като е указано да се предприемат действия по компетентност относно
допуснато административно нарушение (л.10 от а.н.д. № 2055/2022г. по описа на
РС – Бургас).
От изложената в АУАН и
преповторена в НП фактическа обстановка, се установява, че отговорността на дружеството-
касатор е ангажирана за това, че на 04.05.2022г. около 11:40 часа, във връзка с
посоченото по-горе писмо от 28.04.2022г. и констатациите от извършена
инвентаризация е установено, че управителят не е съхранил знак (стикер) с №
********* от 2021г., видно от писмо с рег.№ 42-07-09-10/2/28.04.2022г.
От материалите по
преписката се установява, че още с подаването на заявлението от 29.03.2022г. за
прекратяване на дейността е извършена проверка на място в пункта, като е
съставен констативен протокол /л.12-15 от първоинстанционното дело/. Видно от
обективираните в него констатации /т.14- изводи, стр.4 от протокола/, в пункта
няма в наличност стикери.
По преписката се съдържа
и декларация от управител на дружеството- Н.С., според която при подаване на
документи за закриване на пункта е установил, че „2 от неизползвани стикери от старите модели, от преди няколко години
липсват. Моля, да бъдат служебно заличени в системата“. Документът не
съдържа входящ номер в деловодството на проверяващата администрация, но съдържа
датата 12.04.2022г.
Правилни и обосновани са
изводите на съда, че липсват съществени процесуални нарушения, допуснати в хода
на административнонаказателното производство, като санкцията е и
материалнозаконосъобразна.
Неоснователни са оплакванията на касатора, че
нарушението не е описано точно и ясно, по време и място на извършване. В
случаят, въобще не се сочи от страна на дружеството, че по конкретна причина на
посочена дата е загубен, унищожен или противозаконно отнет конкретен стикер.
Безспорно, знак с цитираният номер е съществувал и е предоставен на дружеството
по повод упражняваната от него дейност, като несъмнено знакът е за 2021г. Не се и твърди, преди подаване
на заявлението за прекратяване на дейността от 29.03.2022г. дружеството да е
констатирало липсата на процесния знак с № *********
от 2021г, поради което обективно не
може да се посочва конкретна дата, на която знакът е липсвал, при положение, че
субектът който е длъжен да го съхранява не може да посочи това обстоятелство.
Съдържащата се по делото декларация от управителя, в която се сочи, че е
установена липсата на два броя стикери не ги описва конкретно, но предвид
датата, на която се сочи, че е изготвена- 12.04.2022г. следва да се приеме, че
е изпратена до ИААА именно по повод закриването на дейността извършвана от
касатора, доколкото този факт е посочен и изрично в текста на частния документ.
В случаят обаче, отговорността на дружеството действително е ангажирана за
констатирано неизпълнение на задължение на юридическото лице по повод
извършваната от него дейност, изразяваща се констатацията, че не е съхранен
посоченият знак, а не за „виновно поведение“ Посочването, че управителят „не е
съхранил“ знак /стикер/ не може да доведе до друг извод.
На първо място,
процесното задължение на дружеството извършващо дейността е обективирано в
текста на чл.42, т.5 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г., според който: „Лицата по чл.16, получили разрешение за извършване на периодични прегледи на ППС…т.5
издават документи, свързани с извършването на периодични прегледи, и упражняват
контрол съобразно своите задължения и изискванията, определени в наредбата относно
оформянето, издаването, съхранението и отчитането им от председателите
на комисии и техническите специалисти.
В случаят, несъмнено става въпрос за задължение на
отговорност на юридическото лице, което
се явява „лицето по чл.16“, защото тази дейност е извършвана от дружеството
„НИД 93“ООД и именно на него е издадено Разрешение № 767 от 11.12.2018г.,
валидно до 11.12.2023г.
Напълно съответства на посочената материалноправна
норма и разпоредбата въз основа на която се налага санкцията. Съгласно текста
на чл.178а, ал.6, предл.2 от ЗДвП „Който в рамките на своите задължения
съобразно изискванията на наредбата по чл.147,
ал. 1 не е създал необходимата организация или не е упражнил контрол за спазване на
нейните изисквания, се наказва с имуществена санкция в размер 2000 лв.“ Следователно, санкцията е наложена на фирмата за
неупражнен контрол, съобразно изискванията на наредбата за надлежно съхранение
на документите и по-конкретно цитираният знак /стикер/, но тази санкция е
наложена за обективна /безвиновна/ отговорност. Както е известно, юридическите
лице носят отговорност за неизпълнение на задължения към държавата по повод
извършваната от тях дейност и тя е обективна, предвид факта, че се налага на
юридическо лице, при което въпросът за вината въобще не би могло да се обсъжда.
Законът е предвидил само „имуществена санкция“, която се налага единствено на юридически лица
и еднолични търговци и обективно не може да се наложи на физическо лице, с
изключение на едноличните търговци, които обаче са приравнени на търговските
дружества в този аспект. В този смисъл, субект на отговорност в този случай
може да бъде само фирмата.
При тези констатации, всички факти и обстоятелства
относно ангажираната отговорност са описани ясно и процесуалните права на
подведеното под отговорност дружество не са нарушени. В настоящият казус не се
наказва физическо лице и въпросът за вината е неотносим, а дружеството се
представлява от управителя, поради което бездействията на законния представител
обуславят и ангажиране на отговорността на юридическото лице за неизпълнение на
законови задължения, като процесното. За първи път е констатирано, че в обекта
не се съхраняват стикери, когато е подадено заявлението от 29.03.2022г. по
повод на което е извършена проверка и в съставения КП от същата дата
удостоверява липсата на стикери. При установените по делото данни, това е и първата
възможна дата за разкриване на нарушението, но категоричната констатация, че не
е съхранен конкретен стикер с посочения номер е направена едва с писмото от
28.04.2022г. на ИААА, според което при извършената инвентаризация по повод
прекратяване на дейността е установено, че този стикер не е налице. В тази
връзка АУАН е съставен на 04.05.2022г. очевидно в законния 3-месечен срок, а
предвид факта, че липсващият стикер е от 2021г.
не е налице липсата на стикер „от преди
няколко години“, както необосновано е заявил в декларацията си управителя С.,
поради което не би могло да се твърди и изтичане на давностния срок за
реализиране на отговорност за нарушението. В настоящият случай, въобще не става
въпрос и за неизпълнени задължения по чл.28, ал.4 от наредбата, при която
задълженото лице следва да подаде информация в срок от 24 часа за загубата на
конкретен стикер, защото такива действия не са предприети и не се твърдят дори.
Декларираното от управителя е по повод подадено заявление за прекратяване на
дейността от 29.03.2022г. и извършена проверка от същата дата, съгласно която е
установено, че стикери не са налице в обекта. Няма и твърдения, че загубата на
знака е установено по-рано и кога точно, за да се преценя въобще спазването на
срока за уведомяване, нито е ангажирана отговорността на някого за неспазване
на този срок.
Нещо повече, от страна на дружеството въобще не е
посочено поради какви обстоятелства липсва знака, нито кога се е случило
събитието, довело до неговата липса /унищожаване, загуба или кражба/, което
бездействие напълно съответства и на фактическият състав на нарушението,
изразяващо се в неупражнен контрол по повод съхранение на документи. При
ангажиране на отговорност за нарушение по чл.178а,
ал.4, т.2 от ЗДвП следва да се описват и съответните към състава му факти,
но това нарушение се изразява в неправилно съхранение на документ,
вследствие на което същият е загубен, унищожен или откраднат. При
такава хипотеза, следва да бъде проверено и отчетено какви са изискванията, за
да се твърди, че неправилното, т.е. в нарушение на конкретни изисквания
съхранение е довело до загуба, унищожаване или кражба. Например, че
съхраняването е осъществено на различно място от указаното за съхранение или по
различен начин от предписанията на закона или на място неотговарящо на
изискванията за подобно съхранение. За разлика от тези хипотези, обективирани
от цитираната друга санкционна норма, процесното нарушение, което е вменено на
дружеството се изразява единствено в неупражнен
контрол по отношение съхранението на посоченият стикер, а при така
установените факти, деянието несъмнено е осъществено и за него правилно е
ангажирана отговорността на дружеството, на основание чл.42, т.5 от наредбата и
съгласно санкционната разпоредба на
чл.178а, ал.6, предл.2 от ЗДвП.
Обобщено, атакуваното
съдебно решение, с което е потвърдено наказателното постановление е валидно,
допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила, респективно
подадената касационна жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА и следва да бъде оставена без
уважение.
При този изход на спора с
оглед изричното и своевременно изявление на процесуалния представител на ответника
по касация в писмен отговор на касационната жалба, както и в съдебно заседание,
следва да се присъди дължимото юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер, а именно 80 лева., платими от касатора в полза на ИААА.
Мотивиран от изложеното и
на основание чл.221, ал.2, вр. с чл.218 от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН,
Административен съд – Бургас,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение
№ 1214 от 29.12.2022г., постановено по АНД № 2055 по описа за 2022г. на Районен
съд – Бургас.
ОСЪЖДА „Н И Д 93“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас,
ж.к.„Славейков“, бл.95, вх.А, ет.2, ап.5, да заплати на Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“ юрисконсултско възнаграждение за настоящата
инстанция в размер на 80 /осемдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.