Р Е Ш Е Н И Е

       № ………..

                                                                               гр.Горна О.,  01.02.2021г.

 

 

     

                               В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д  А

 

Горнооряховският районен съд, втори състав, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:                                                                                                    

                                                     Председател: Еманоел Вардаров

при секретаря М.Къцаркова и в присъствието на прокурора ………….........., като разгледа докладваното от съдията Вардаров гр.дело№512/2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Трудов спор. Искoве с правно основание: -по чл.360 ввр. чл.358 ал.1 т.1 ввр. чл.188 т.1 ввр. чл.187 т.1 т.7, т.9., т.10 от КТ; -по чл.360 ввр. чл.358 ал.1 т.1 ввр. чл.188 т.2 ввр. чл.187 т.1 от КТ.

            Ищцата М.К.С.(чрез адв.М.С. от ВТАК)  твърди в исковата молба, че работела по трудово правоотношение с ОППК„Бъдеще-Д. О.”  до 21.04.2020г. На 21.04.2020г. ищцата подала предизвестие, с което е уведомила работодателя, че прекратява трудовото си правоотношение едностранно, считано от 21.04.2020г. и че няма да отработва едномесечния срок на предизвестието. Това бил първият и работен ден след продължително отсъствие от работа поради временна неработоспособност. Длъжността, която заемала, била „касиер-счетоводител”, като касовата наличност, ключовете и цялата документация, свързана с извършваната от С. отчетническа работа, били предадени на работодателя на 10.03.2020г. На 21.04.2020г. М.К.С. не била приемала от работодателя издадените вече ключове, документи, парични наличности - нищо, което да се налага отново да издава.  На 05.05.2020г. ищцата получила по пощата Заповед№12/21.04.2020г. на Председател на ОППК„Бъдеще-Д. О.”. В тази заповед било отбелязано, че ищцата не била осчетоводила възникнали разходи, както и че не ги била отразила текущо и вярно в счетоводния софтуер, но не се конкретизира кои са тези разходи, кога са възникнали и кога е трябвало да ги осчетоводи, а не ги е осчетоводила, пише също, че е напуснала работното си място, без да е конкретизирано кога и при какви обстоятелства е станало това. На 05.05.2020г. ищцата получила по пощата Заповед№14/28.04.2020г. на Председател на ОППК„Бъдеще-Д. О.”. В тази заповед  било отбелязано, че ищцата не била се явила на работа през периода: 22.04.2020г.-28.04.2020г. вкл. Ищцата не разбира защо тези заповеди и се връчват след като е прекратила едностранно трудовото си правоотношение с работодателя, като изрично заявила, че няма да спази срока на предизвестието и че прекратява договора от 21.04.2020г. Дисциплинарната отговорност се реализира по действащо, а не по прекратено вече трудово правоотношение. Счита, че въпросните заповеди са незаконосъобразни и моли да бъдат отменени. Моли да бъде постановено решение, с което  да бъдат отменени Заповед№12/21.04.2020г. на Председател на ОППК„Бъдеще-Д. О.” и Заповед№14/28.04.2020г. на Председател на ОППК„Бъдеще-Д. О.”като незаконосъобразни. Претендират се направените по делото разноски.

            Ответникът ОППК„Бъдеще-Д. О.”, представляван от адв.Пл.Ч. от ВТАК, счита предявените искове за недопустими, поради липса на правен интерес. Ищцата потърсила първо правата си по административен ред, чрез сигнал/жалба до ИТ„Дирекция” гр.В.Търново. Проверката завършила със задължителни предписания за прекратяване на трудовия договор по реда на чл.326 ал.1 от КТ считано от 21.04.2020 г. С дадените предписания са предотвратени и отстранени вредните последици за С. Същите били изпълнени в дадения срок.  Оспорва твърдението, че С. не знаела за започнато дисциплинарно производство. За извършените от служителката нарушения била уведомявана лично и същите били документирани с констативни протоколи. Търсенето на имуществена и дисциплинарна отговорност по КТ е възпрепятствано с едностранно прекратяване на трудов договор от 19.03.2020г.(заявление с вх.№148/13.03.2020г.), а преди това с представяне на болнични листове за периода: 03.03.2020г.-17.04.2020г.;  повторно предоставено предизвестие на 21.04.2020г.(с вх.№161/21.04.2020г.). Между С. и земеделската кооперация е възникнало трудово правоотношение  съгласно Трудов договор№83/07.10.2016г., като ищцата е  работела на длъжност „касиер-счетоводител” и като такава стопанисвала, съхранявала и разходвала парични средства.  През 2017г. била трудоустроена(издадено Решение на ТЕЛК с 71%-трайно намалена работоспособност) и с приложение  на чл.333 от КТ. Твърди се, че за периода: м.юли.2019г.-м.февруари.2020г. служителката извършвала системни нарушения на трудовата дисциплина(за констатираните нарушения била уведомявана лично, давала и писмени обяснения). При една от проверките било констатирано несъответствие между фактически намерена касова наличност и тази по счетоводни данни, като бил уведомен и УС на кооперацията. Възникналият трудово-правен спор дали да се прекрати правоотношението  по реда на чл.326 ал.3 от КТ или  по чл.326 ал.1 от КД бил отнесен за произнасяне от ИТ „Дирекция” В.Търново с жалба на 05.05.2020г. от М.К.С.. От същата дата е образувано административно производство. В този период до произнасяне по образуваното административно производство били издадени и заповедите за дисциплинарно наказание. Административното производство е приключило на 04.06.2020г. със предписания на основание чл.404 ал.1 т.1 от КТ. В.т.5 от предписанията в качество на работодател, му било наложено в срок до 10.06.2020г. да издаде акт, с който да се прекрати трудовото правоотношение(издадена била  Заповед№15/04.06.2020г. за прекратяване на трудовия договор). Във връзка с развилото се административно производство били  Заповед№17/04.06.2020г. и Заповед№16/04.06.2020г., с които са наложените дисциплинарни наказания  били отменени. От материалите по делото ставало ясно, че работодателят направил всичко възможно да помогне на служителката, да се предадат ценностите, да се приключи трудовото правоотношение по разумен начин, но с поведението си тя демонстрирала нежелание за такова уреждане. Ищцата счела, че не решението на работодателя е важно, а желанието и.  Нито при налагането на наказанията, нито и впоследствие по отношение на ищцата нямало нанесени морални и материални вреди. Заведените искове били неправилни и незаконосъобразни, поради което моли да  бъдат отхвърлени изцяло. Претендира  направените по делото разноски.

            Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно разпоредбите на ГПК, приема за установено следното:

            Страните не спорят относно факта, че между М.К.С. *** възникнало трудово правоотношение  съгласно Трудов договор№83/07.10.2016г., като ищцата е  работела на длъжност „касиер-счетоводител” и като такава стопанисвала, съхранявала и разходвала парични средства.  През 2017г. била трудоустроена(издадено Решение на ТЕЛК с 71%-трайно намалена работоспособност) и с приложение  на чл.333 от КТ.

            При една от проверките през периода: м.юли.2019г.-м.февруари.2020г.  било констатирано несъответствие между фактически намерена касова наличност и тази по счетоводни данни, като бил уведомен и УС на кооперацията.

За извършените от служителката нарушения била уведомявана лично и същите били документирани с констативни протоколи. Търсенето на имуществена и дисциплинарна отговорност по КТ било възпрепятствано с едностранно прекратяване на трудов договор от 19.03.2020г.(заявление с вх.№148/13.03.2020г.), а преди това с представяне на болнични листове за периода: 03.03.2020г.-17.04.2020г.;  повторно предоставено предизвестие на 21.04.2020г.(с вх.№161/21.04.2020г.).

            На 05.05.2020г. ищцата получила по пощата Заповед№12/21.04.2020г. на Председател на ОППК„Бъдеще-Д. О.”, с която на основание чл.188 от КТ и при спазени изисквания на чл.189, чл.193 ал.1 и чл. 194 от КТ, на М.К.С. на длъжност „счетоводител касиер“ е наложено дисциплинарно наказание „Забележка”. В мотивите е отразено, че С. „не е извършвала осчетоводяване(за м.януари.2020г. и м.февруари.2020г.) по съответните счетоводни сметки на предвидените за това места в разходни касови ордери за видове разходи както следва:  изплатен наем земя_,  дадени аванси на подотчетни лица, командировки, работна заплата на Златко Стоянов Златев. Посочените разходи към 29.02.2020г. не били въведени от служителката и във финансово счетоводния софтуер „Делта про“ Микроинвест - с второ работно място с личен код на достъп. На 13.03.2020г. С. е представила предизвестие за напускане  с  вх.№148/13.03.2020г., което не било прието от работодателя. На 21.04.2020г. след завръщане от продължително боледуване председателят на кооперацията уведомил С., че предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение от 13.03.2020г. не е прието, поради това, че същата е материално отговорно лице и съгласно Трудов договор№83/07.10.2016г.(според  т.7 на същия, страните предвиждат прекратяване с едномесечно предизвестие). М.К.С.  била уведомена, че към 31.12.2019г. между касовата наличност по счетоводни данни и тази с Акт на касова наличност от 23.12.2019 г. има разлика. М.К.С. отправя отново предизвестие за прекратяване на трудов договор  с вх.№161/21.04.2020г. в 10:55 часа”. В моливите на заповедта е вписано, че „с осъщественото от служителя бездействие изразяващо се в не осчетоводяване на възникнали разходи ,не отразяването им текущо и вярно в счетоводния софтуер, както и с напускане на работното място, представляват нарушение на трудовата дисциплина по чл.187 т.1 от КТ - „преждевременно напускане на работа“, т.7, т.9, т.10 - задължения възложени с длъжностна характеристика”.

            На 05.05.2020г. ищцата получила по пощата Заповед№14/28.04.2020г. на Председател на ОППК„Бъдеще-Д. О.”, с която на основание чл.188 от КТ и при спазени изисквания на чл.189, чл.193 ал.1 и чл. 194 от КТ, на М.К.С. на длъжност „счетоводител касиер“ е наложено дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение”. В мотивите е отразено, че С. на длъжност „счетоводител-касиер” за периода: 22.04.2020г.-28.04.2020г. включително, не се е явила на работното си място. За този период лицето не е представило на работодателя документи, от които да е видно законово основание за неявяване на работа. За периода: 22.04.2020г.-28.04.2020г. съгласно работен график и форма 76 „Таблица за отчитане явяването/неявяването на работа “ е документирана самоотлъчка. С. е нарушила чл.126 т.1, т.7, т.13 от КТ. Неизпълнението на трудовите си задължения служителката извършила в резултат на небрежно поведение и с умисъл. М.К.С. е нарушила трудовата дисциплина съгласно разпоредбите на чл.187 ал.1 т.1 от КТ - „неявяване на работа“.

            Ищцата потърсила първо правата си по административен ред, чрез сигнал/жалба до ИТ„Дирекция” гр.В.Търново. Възникналият трудово-правен спор дали да се прекрати правоотношението  по реда на чл.326 ал.3 от КТ или  по чл.326 ал.1 от КД бил отнесен за произнасяне от ИТ „Дирекция” В.Търново с жалба на 05.05.2020г. от М.К.С.. От същата дата е образувано административно производство. В този период до произнасяне по образуваното административно производство били издадени и заповедите за дисциплинарно наказание. Административното производство е приключило на 04.06.2020г. със предписания на основание чл.404 ал.1 т.1 от КТ. В.т.5 от предписанията в качество на работодател, му било наложено в срок до 10.06.2020г. да издаде акт, с който да се прекрати трудовото правоотношение. Била издадена Заповед№15/04.06.2020г. за прекратяване на трудовия договор) за прекратяване на трудовия договор,  считано от 21.04.2020г.,  по реда на чл.326 ал.1 от КТ,  във връзка с постъпило предизвестие с вх.№161/21.04.2020г. от М.К.С..  В заповедта е вписано, че прекратяването на трудовото правоотношение със служителя е във връзка с проведено контролно производство от длъжностни липа мри Дирекция „Инспекция по труда” гр.В.Търново. Инспекцията е издала предписание по реда на чл.404 ал. 1. т.1 oт КТ и в.т.5 на същото е разпоредено да се издаде заповед за уволнение или друг документ, удостоверяващ прекратяването.

Във връзка с развилото се административно производство били Заповед№17/04.06.2020г. и Заповед№16/04.06.2020г., с които са наложените дисциплинарни наказания  били отменени.

            Въз основа на така установените факти по делото съдът прави следните правни изводи:

            Трудовите спорове по чл.357 от КТ за правни спорове, т.е. спорове относно възникването, съществуването, изпълнението и прекратяването на действителни или претендирани трудови права и/или задължения(Коментар на КТ, изд.”Сиби” 2009г, В.Мръчков, стр.1069). Не са трудови спорове, споровете за права и задължения, както и въобще спорове по въпроси, които не съставляват елемент на трудовите отношения, макар и да се уредени в трудовото законодателство. Възможността на работодателя, която е предвидена в КТ, с цел последният да повлияе върху правилното, точно и законосъобразно спазване на трудовата дисциплина от страна на работника/служителя, се реализира посредством изчерпателно изброените в КТ дисциплинарни наказания, които работодателят може да наложи, а именно: „Забележка”, „Предупреждение за уволнение” и „Дисциплинарно уволнение”. Първите две дисциплинарни наказания съдържат своеобразен морален укор към работника/служителя за допуснати от последния нарушения на трудовата дисциплина и имат за цел да подобрят отношението му към трудовия процес от една страна, а от друга да предупредят работника/служителя, че при последващо нарушение на трудовите правила би било прекратено трудовото му правоотношение с налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание, с което се слага и край на трудовоправната връзка между страните(в случаите на извършени тежки нарушения на трудовата дисциплина и  които правят невъзможно или нежелано по-нататъшното използване на работната сила на съответния работник/служител от работодателя).

            Съдилищата(в т.ч. не само първоинстанционният съд…) следва да съобразяват правилото на чл. 124, ал. 1 ГПК, че всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, но само когато има интерес от това. Както е известно, наличието на легитимен правен интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за правото на иск, за която съдът следи служебно. Правната система е призвана да даде защита не на всеки възможен интерес в широкия житейски смисъл на това понятие, а само на легитимния, т.е. основан на закона интерес на титуляра на дадено право.

           Както добре е известно, преценката си относно наличието на правен интерес съдът извършва единствено въз основа на твърденията на ищеца, изложени в исковата молба. Правният интерес е винаги налице, когато съществува правен спор между лице(ищец), което подава исковата молба  и  посоченото лице(ответник). Самият спор е и повод за завеждане на делото.  При всяко положение, обаче, когато между две страни е възникнал правен спор, всяка от тях може да упражни правото си на иск, за да се постигне яснота относно действителното правно положение между тях, като поиска от съда правният спор да бъде решен със силата на пресъдено нещо. Задължение на съда е да реши всеки правен спор, с който е сезиран(чл.2 от ГПК), като всяка от страните в исковия процес цели да получи защитата, която влязъл в сила съдебен акт би ѝ предоставил(установителен, осъдителен или конститутивен – окончателният съдебен акт ще се ползва със сила на присъдено нещо), а следователно и правният спор ще бъде еднозначно и по задължителен начин решен.

            Правният интерес на работникa/служителя да предяви иск с правно основание  чл.357 ал.1 от КТ се извежда от възможността при благоприятен изход от процеса, досежно последния да отпадне състоянието му на дициплинарна „наказаност”, което състояние е обуславящо в рамките на съществуващото между страните трудово правоотношение. При съществуващо трудово правоотношение интересът не е може да бъде разглеждан единствено на плоскостта на морални и/или етични съображения, а следва да се има и в предвид евентуалната възможност при последващо провинение, изразяващо се в нарушение на правилата на трудова дисциплина, да бъде наложено по-тежко дисциплинарно наказание или трудовото правоотношение да бъде прекратено с налагане на  най-тежкото дисциплинарно наказание, което обстоятелство ще бъде и отразено в трудовата книжка на работника/служителя. Изобщо, няма съмнение, че работникът/служителят има правен интерес да се защити срещу наложеното му наказание, когато трудовоправната връзка между страните съществува, ето защо, и законът му дава право на иск за това.

            Този втори аспект, предпоставящ наличието на правен интерес да иска отмяна на наложеното му дисциплинарно наказание при вече прекратено трудовото правоотношение за работника/служителя, не е налице. Най-общо, съществуват две хипотези: или трудовото правоотношение е прекратено, поради виновното поведение на работника/служителя(напр. за последователни дисциплинарни нарушения са наложени наказания „Предупреждение за уволнение“ и „Дисциплинарно уволнение“), или прекратяването няма връзка с наложеното по-рано дисциплинарно наказание (напр. работодателят е наложил на работника/служителя наказание „Забележка“ и/или „Предупреждение за уволнение“, а по-късно трудовият договор е прекратен). В първата описана ситуация за работника/служителя е безсмислено да атакува първото наложено наказание, защото дори съдът да го отмени, това няма да доведе до възстановяването му на работа. Независимо дали желае да се върне на старата си длъжност или не, много по-целесъобразно за него ще е да оспорва дисциплинарното уволнение(разбира се, ако има основания за това), за да получи поне обезщетение за времето на оставане без работа, ако уволнението бъде признато за незаконно. Предявяването и на иск за оспорване на предходно наказание „Забележка“ или „Предупреждение за уволнение“, макар и подаден в давностния срок по чл.358 ал.1 т.1 или т.2 от КТ, се явява излишно. Липсата на правен интерес от завеждането на иск срещу наложено наказание „Забележка“ или/и „Предупреждение за уволнение“ е още по-очевидна във втората хипотеза: около прекратяването на трудовото правоотношение няма спор, но работникът/служителят продължава да настоява, че наложеното му по-рано наказание е било незаконосъобразно. Дори съдът да го отмени, от това в правната сфера на ищеца няма да настъпи никаква промяна.

             В цитираните в различни решения на районни съдилища Определение№1037/23.10.2013г. по гр.дело№3729/2013г. - IIIг.о. ВКС и  Определение№100/20.01.2014г. по гр.дело№3722/2013г. - IIIг.о. ВКС е посочено: „Обстоятелството, че в хода на делото трудовото правоотношение е прекратено, не води до отпадане на правния интерес от установяване на незаконосъобразността на дисциплинарното наказание и отмяната му. Характерно за дисциплинарните наказания „забележка“ и „предупреждение за уволнение“ е, че те са дисциплинарни наказания с морално съдържание. Поради това практическото значение на отмяната им като незаконосъобразни от съда след прекратяване на трудовото правоотношение е преди всичко морално…т.е. законодателят отдава значение и на моралното съдържание на дисциплинарното наказание, поради което не се отрича правният интерес на наказания работник и служител да иска отмяната му като незаконосъобразно дори в случаите на прекратяване на трудовото правоотношение, когато отмяната има само морално значение.“

            Самият факт, че изрична законова разпоредба дава право на иск, все още не означава, че във всеки конкретен случай ще е изпълнена задължителната положителна процесуална предпоставка за наличие на правен интерес от воденето му. По принцип всеки може да заведе предвиден в закона иск, но това съвсем не го освобождава от задължението да докаже, че с това си действие търси защита на свой правнозначим интерес. На следващо място, както беше посочено и по-горе, състоянието на „наказаност“ по предходно трудово правоотношение не може да се „пренесе“ в съдържанието на последващо такова, независимо дали със същия или с друг работодател. Абсурдно е една процесуална предпоставка за допустимост на иска да се обвърже с евентуалното бъдещо поведение на насрещната страна.  Не става ясно какво „морално“ значение би имала отмяната на наложеното наказание, при положение че отношенията между страните по спора вече са прекратени(както е  и настоящият случай, а и самите наказания са отменени от работодателя чрез нарочни заповеди, както вече се посочи правният интерес е налице, когато правното положение между ищеца и ответника е неясно, поради противоречивите правни твърдения на страните и всяка от тях може да поиска съдебно решение, в което със силата на присъдено нещо да бъде изяснено това положение). Правният интерес  няма как да се сведе до моралната страна на наложеното наказание. Работникът/служителят следва да има правен интерес, а не морален такъв при упражняване правото си да сезира съда с даден гражданскоправен спор. Моралният интерес не е достатъчен за формиране на извод за наличие на активна процесуална легитимация, което да предпостави защита на материални права посредством предявяване на иск. Особеностите на отношенията между правото и  морала са свързани главно с това, че моралът  е ценностно оценъчно явление, което както правото има нормативен израз. Поради това, в случая отношенията се конкретизират преди всичко като взаимоотношения между правни норми(от тях се извеждат права и задължения) и морални(нравствени) норми и принципи(от тях се извежда само безусловен нравствен дълг). Връзката между тях трябва да е само функционална.

            Следва да се отбележи, че наказанията „Забележка“ и „Предупреждение за уволнение“ не се вписват в трудовата книжка и нямат отношение към евентуално дължимите при прекратяване на договора обезщетения. Отмяната им от съда в разглежданите хипотези няма да доведе до възникване на нови задължения за работодателя като заличаване на вписани в трудовата книжка или други документи във връзка с прекратяването обстоятелства, респективно изплащането на нови или различни по размер обезщетения. Също така, евентуалната им отмяна няма и пряко отношение към правото на работника/служителя да получи според чл.128а ал.2 от КТ „обективна и справедлива характеристика за неговите професионални качества и за резултатите от трудовата му дейност, или обективна и справедлива препоръка при кандидатстване за работа при друг работодател“, в смисъл, че дори наложеното по-рано дисциплинарно наказание да отпадне, от това не следва автоматично, че вече бившият работник/служител би получил положителна характеристика или препоръка.

            Интерес от търсене на искова защита е налице, когато между насрещните страни съществува спор относно фактите и/или правото и трябва да се възстанови хармонията в поведението на спорещите, като се изпълнят изискуемите задължения и се преустановят действията, целящи да осуетят защитата на правото. Няма правен интерес от иск, който няма да се отрази върху правната сфера на ищеца, или ако в негово разположение има друг по-ефективен способ за защита. В подобни хипотези избраната форма на защита изключва съдействието на съда, което обуславя извода за липсата на правен интерес(Решение№207/24.07.2012г. по гр.дело№914/2011г. - IVг.о. ВКС).

            По изложените съображения, съдът намира исковата претенции за недопустими, поради което  следва да бъдат оставени  без разглеждане.

            С оглед изходът на спора в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 450.00лв., представляваща  направените по делото разноски(адвокатско възнаграждение).

            Водим от изложените съображения  и на основание чл.258 и сл. от ГПК,  чл.7 ал.2 от ГПК, съдът

Р   Е   Ш   И :

 

            ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения иск от страна на М.К.С. с ЕГН**********, с адрес: *** Oбщ.Г.О.(чрез адв.М.С. от ВТАК – съдебен адрес:***)  против Обслужваща производствено-потребителна кооперация „Бъдеще-Д. О.” с ЕИК*****,  със седалище и адрес на управление: гр.Д.О. ул....Общ.Г.О., представлявана от Председател М.П.Б., за отмяна на Заповед№12/21.04.2020г. на Председател на ОППК„Бъдеще-Д. О.”, с която на основание чл.188 от КТ и при спазени изисквания на чл.189, чл.193 ал.1 и чл. 194 от КТ, на М.К.С. на длъжност „счетоводител касиер“ е наложено дисциплинарно наказание „Забележка”.

 

            ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения иск от страна на М.К.С. с ЕГН**********, с адрес: *** Oбщ.Г.О.(чрез адв.М.С. от ВТАК – съдебен адрес:***)  против Обслужваща производствено-потребителна кооперация „Бъдеще-Д. О.” с ЕИК*****,  със седалище и адрес на управление: гр.Д.О. ул....Общ.Г.О., представлявана от Председател М.П.Б., за отмяна на Заповед№14/28.04.2020г. на Председател на ОППК„Бъдеще-Д. О.”, с която на основание чл.188 от КТ и при спазени изисквания на чл.189, чл.193 ал.1 и чл. 194 от КТ, на М.К.С. на длъжност „счетоводител касиер“ е наложено дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение”.

 

       ОСЪЖДА М.К.С. с ЕГН**********, с адрес: *** Oбщ.Г.О.,  ДА ЗАПЛАТИ на ОППК„БЪДЕЩЕ-Д. О.” с ЕИК*****,  със седалище и адрес на управление: гр.Д.О. ул....Общ.Г.О., представлявана от Председател М.П.Б., сумата 450.00лв./четиристотин и петдесет лева/, представляваща направените по делото разноски.

 

            Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок, считано от датата на получаване на съобщението.

            Да се изпрати препис от решението на страните.

 

                                                                                                             Районен съдия: