Р Е Ш
Е Н И Е
№113
Гр . Видин 27.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Видински окръжен съд ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ В
ПУБЛИЧНОТО ЗАСЕДАНИЕ НА двадесет и седми
ноември
ПРЕЗ две хиляди и деветнадесета ГОДИНА В СЪСТАВ:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Д. М.
ЧЛЕНОВЕ:1.С. С.
2. Г. Й.
ПРИ
СЕКРЕТАРЯ В.К. И В
ПРИСЪСТВИЕТО НА
ПРОКУРОРА
КАТО РАЗГЛЕДА ДОКЛАДВАНОТО ОТ
Съдия С.С. в. ГР.Д. № 400 ПО ОПИСА
ЗА 2019 ГОД.,ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ СЪОБРАЗИ
СЛЕДНОТО:
Делото е образувано по въззивна
жалба на А.Е.И. чрез адв. Л.С. против Решение №42 от 20.06.19г. по гр.д.
№2644/18 на ВРС в частта относно лични контакти на детето с бащата по т. 4,5 и
6 от решението.Счита,че решението на ВРС в обжалваната част е неправилно и е налице произнасяне „плюс петитум“.В
с.заседание изтъква,че между бащата и детето не е изградена емоционална връзка
и за последните четири години той е пожелал да види детето си едва шест
пъти.Счита,че здравословното състояние на детето,което има астматични пистъпи
не позволява осъществяване на постановения от ВРС разширен режим на лични
контакти. Моли ВОС да отмени решението в
обжалваната част като й присъди разноски за настоящата инстанция.
В законния двуседмичен срок по
чл.263 ГПК ответникът З.П.К. не е подал писмен отговор на въззивната
жалба.
По делото е постъпила насрещна
въззивна жалба от З.П.К. чрез адв. Ц.Т.
против решението на ВРС в частта,с която са му определени лични контакти с
детето за Коледа и Великден и моли
съда да одобри предложения от него режим за лични контакти,както и да му бъдат
присъдени разноските.В с. заседание твърди,че именно поради липсата на лични
контакти е нарушена емоционалната връзка между него и детето му,а при един
разширен режим той ще може да изгради такава.
А.Е.И. чрез адв. Л.С. е оспорила
насрещната въззивна жалба и моли съда да я отхвърли.Счита,че изложеното в нея
няма връзка с постановеното от ВРС решение.Поддържа,че З. К. отрича заболяването
на детето М. и с действията си
застрашава живота и здравето му.
От данните по делото във връзка с оплакванията
по жалбата съдът приема за установено следното:
Установено
е по делото ,че с Решение №39 от 19.07.2016г. по гр.д. №141/16г. на РС-Кула
бракът между страните е прекратен, родителските права върху детето М. К. са
предоставени за упражняване от майката ,а бащата е определен режим на лични
кантокти и е осъден да заплаща издръжка.С ИМ по гр.д. №2644/18г. на ВРС бащата З.К.
е поискал да бъде изменен режима за лични контакти с малолетния му син така
като е изложено в ИМ.От писмените и гласни доказателства,събрани пред първата
инстанция се установява,че детето М.,роден 2014г. преди прекратяване на брака
между родителите му е живял с тях в гр.П.,а след развода от 2016г. живее при майка си в с.И.,обл.В.Представена е Етапна епикриза за
детето М. от 20.02.19г.,от която е видно,че то страда от бронхиална астма и е
необходима ежедневна терапия с П. и С.,а при нужда –В. и Е.От изготвения по
делото социален доклад от Д“С…“-В. е установено,че детето се отглежда от майка
си,подпомагана в грижите от родителите си и посещава детска градина в гр. В.Битовите
условия са много добри и детето е в добро физическо и емоционално
състояние.Предвид обстоятелството,че бащата отскоро изпълнява в пълен обем
режима на лични контакти и детето е в
процес на опознаване на баща си по инициатива на А.И. майката
и детето са насочени към Център за обществена подкрепа и работа с психолог с цел улесняване връзките
между родителите и детето и преодоляване на конфликти и кризи в отношенията.
По
повод на конфликт между страните във връзка с осъществяване на контакт между
бащата и детето на 02.02.19г. е образувана преписка с вх.№178600-1863/19г. по
описа на РУ- В,по която са дадени обяснения от страните.
Пред
ВРС са събрани гласни доказателства,от които се установява следното:
Според
свидетелката С.. К..-майка на ищеца контактите с детето са се осъществявали
много трудно и никога бащата не е оставал насаме със синът си,а винаги е
присъствала майката,която не е позволявала пълноценен контакт между бащата и
детето.През първите два дни ,които детето е прекарало само с баща си не е имало
проблеми,не му е било мъчна за майка му и не се е налагало да пие
лекарства.Твърди,че контактите по вайбър също са ограничени и не ес позволява
на детето да контактува с баща си,а самата свидетелка е блокирана и изобщо няма
контакт с внука си.Контакти са отказвани с обяснение,че детето е болно,но без
да се уточнява от какво е болно и едва с отговора на ИМ те са разбрали за
здравословните проблеми на детето. Предложили на майката да направят консултация
в С… или П..,но тя отказала.При осъществяване на контактите твърди,че майката
не е споменавала за заболяване и не е давала никакви лекарства за детето.
Според
свидетелката К… И.-майка на ответницата откакто детето живее в с. И… при тях
бащата е извал 11 пъти да го види и те не са отказвали контакт,но бащата не се
съобразяв със здравословния пробем на детето си и не е взимал приготвените от
майката вещи,включително и инхалатор и лекарства.
Свидетелят
И. Б. познава страните по дело и е близък с родителите на майката.Заявил е,че е
присъствал няколко пъти на срещите между бащата и детето,на които е присъствала
и А.,а също и майката на З.. Именно майката на З. е ставала повод за
скандали,като тя се е карала с тях,а скандали между А. и З. не е имало.
С
обжалваното решение ВРС е изменил режима за лични контакти между бащата и детето
като ги е разширил по описан в решението начин.
Пред въззивната инстанция са допуснати нови писмени доказателства,а
именно-Решение на ТЕЛК и нотариална покана като нововъзникнали,но те в
същността си не променят установената вече фактическа обстановка.
При тези данни съдът достигна до
следните изводи:
В
чл.59,ал.3 СК са посочени периодите,в които родителят може да вижда и взима
детето си като те не са изчерпателно изброени,но следва да дават възможност да
се съхрани биологичната и емоционална връзка между детето и родителя,с когото
то не живее. Водещото при определяне режима на лични контакти е защитата интересите
на детето.
В
конкретния казус безспорно е установено,че детето живее от 2016г. при майка си
в с.И.,обл.В. и това е станало със съгласието на бащата предвид постигнатото
споразумение по бракоразводното дело. Страните са постигнали споразумение
относно режима на лични контакти между бащата и детето,който дава възможност за
поддържане на емоционална връзка между тях.
Настоящият
състав на ВОС счита,че поисканият с ИМ режим на лични контакти е твърде
неудобен и натоварващ за детето предвид необходимото пътуване от с. И. ,обл.В.
до гр. П.,за да бъде осъществено предложението на бащата.Детето е на пет
години,посещава детска градина,установено е ,че има заболяване-бронхиална астма
и предложеният режим на лични контакти не е съобразен с тези фактори.
В
решението си ВРС в точки 1,2 и 3 е допуснал изменение на режима на лични
контакти,който е обоснован,приемлив и осъщесвява целите си,като в голяма част
преповтаря и споразумението между родителите по бракоразводното дело. В тази
част решението е обжалвано относно
определения режим на лични контакти по т.2-,касаещ контактите на Коледа и Великден като жалбоподателят З.К.
е поискал те да стават по предложения от него начин с ИМ.Съдът намира,че по
удобно и приемливо за детето,а и за страните по делото е това да остане
така,както е определено от ВРС и в този смисъл решението следва да бъде
потвърдено.
Решението
е обжалвано в т.4,5 и се остнася за
рожденните дни на детето и пролетната ваканция.Съдът намира,че така
определеният режим на лични контакти е неподходящ и не зачита
нуждите,интересите и желанията на детето,а е единствено съобразен с желанията
на бащата.В т.6 майката е задължена да
съдейства за оказване контакт по скайп в определено с решението време,което
съдът също намира за неприемливо и ограничаващо времето и задълженията на
майката,а вероятно и трудно изпълнимо предвид ангажиментите й.В съвременния
свят контакт по скайп не се нужда е от такова точно и определено по график
осъществяване и при добра воля от страна
на родителите и детето може да бъде осъществен в удобно за тях време.В този
смисъл решението в тази част следва да бъде отменено.
Съдебният
състав счита,че не е удачно до такава степен детайлно и почасово да се определя
режимът на лични контакти между родител и дете,тъй като се игнорират и не се
съблюдават както обичайни така и
непредвидени ситуации,отнасящи се до възможности,здравословно сътояние и
желание на самото дете как да прекара почивните си дни,рожденните си дни и
ваканциите.
При
тази фактическа обстановка съдът намира,че постановеното от ВРС решение в
необжалваната част е законосъобразно и в съответствие с изискванията на
чл.59,ал.9 СК.Правилно е отчетено,че след преценка на конкретните
данни,засягащи физическото,психическото и нравствено развитие на детето и най
вече воден от интересите на детето е целесъобразно искът да бъде уважен отчасти
като се разшири режима на лични контакти между бащата и детето.На бащата е
дадена възможност да осъществява лични контакти с детето,за да не изгуби
емоционална и родителско-възпитателна връзка с него.
ВОС не
споделя начина на изложение на мотивите на първоинстанционния съд ,тъй като на
практика липсва изложение на мотиви.Доколкото проверката във въззивната
инстанция е ограничено до обсъждане на изложеното във въззивните жалби счита,че
следва да уважи жалбата на А.Е.И. и отхвърли тази на З.П.К..
Разноски
са претендирани от А.Е.И. и такива следва да бъдат присъдени в размер на
400лв.-адв. възнаграждение и 15лв. –д. такса за въззивната жалба.
По
изложените съображения съдът
Р Е
Ш И :
Отменя Решение №42 от 20.06.19г. по гр.д.
№2644/18 на ВРС в частта относно лични контакщти на детето с бащата по т. 4,5 и
6 от решението.
Потвърждава Решение №42 от
20.06.19г. по гр.д. №2644/18 на ВРС в частта относно лични контакщти на детето
с бащата по т.1,2 и 3 от решението.
Осъжда З.П.К.,ЕГН
**********,с адрес:г*** да заплати на А.Е.И. ,ЕГН**********,*** направените от
нея разноски по делото общо в размер на 415лв.-адв. възнаграждение и д.такса.
Решението
може да бъде обжалвано пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.