Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

от

28.01.2021 г.

Град

М.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Мездренски районен

съд

граждански

състав

 

В публично заседание на осми октомври 2018 г. в следния състав:

 

Председател:

И. ВЪТКОВ

 

 

Секретар:

Валя Пенова

 

 

като разгледа докладваното от

съдия ВЪТКОВ

 

гр.

дело №

1371

по описа за

2017

година

 за да се произнесе, взе предвид следното:

Л.Н.В., ЕГН ********** ***, е предявила иск против М.П.С., ЕТГН **********, Д.Т.К., ЕГТН ********** ***,  М.Т.К., ЕГН ********** ***, С.Х.К., ЕГН ********** ***, Ц.Д.К., ЕГН **********, Б.Г.К., ЕГН ********** ***, с който моли съда да признае за установено спрямо ответницата М.С. че ищцата е собственик на вилна сграда, гараж и самостоятелни постройки отразени съответно в представената скица под № 03, 04,05,06, и 07 в северозападната част на поземлен имот № ххххх с начин на трайно ползване друга селищна територия с площ от 2.207 дка. осма категория, находящ се в местността „К.П. /бивша местност/ Д.К./ в землището на с. О. с ЕКАТТЕ ххххххххх общ. М. обл. В. при граници и съседи: имот № 000741 полски път на община М., имот № 123002 горско тр. нас. на Ц.Д.К., и осъди ответницата М.С. да отстъпи собствеността и предаде владението върху описаните сгради, както и да се отмени нотариален акт за констатиране право на собственост на недвижим имот по обстоятелствена проверка № ХХХХХХ, дело № 110/2010 г. на нотариус Х.А., вписан в Агенция  по вписванията при МзРС с № дв. вх. Рег.561 акт № 106 т. 2 дело № 254/2010 г. им. партида 10332 в частта в която нотариусът е признал ответниците Д. и М. Т.К. за собственици на описаните по-горе постройки.

Правната квалификация на претендираните права е чл. 108 ЗС вр. с чл. 537 ал. 2 ГПК.

Събрани са писмени и гласни доказателства.

От събраните по делото многобройни писмени доказателства, се установява, че на наследодателката на ищцата Б.Ц.К.е издаден нотариален акт за собственост върху постройка строена върху държавна земя № 111, том I, нот. дело № 219/1985 г. на МзРС, по силата на който Б. К. е призната за собственик на основание отстъпено право на строеж, имот – вилна сграда от 28 кв. м. на един етаж по предварително изготвен план върху държавна земя в местността „Д.К.“ в землището на с. О., окр. В.. Не се спори по делото, а и от представените удостоверения за наследници на лист 12 и лист 17 от делото се установява, че ищцата е единствен наследник на Б.Ц. К., поч. на 27.07.1998 г.

С нотариален акт за констатиране право на собственост на недвижим имот по обстоятелствена проверка № 124, том I, рег. № 950, дело № 110/2010 г. на нотариус Х.А., вписан в Агенция  по вписванията при МзРС с № дв. вх. Рег.561 акт № ХХХХ т. 2 дело № ХХХ/ХХХ г. им. партида 10332, лицата Д.Т.К. и М.Т.К. са признати за собственици на основание давностно владение на вилна сграда, гараж и самостоятелни постройки, отразени съответно в представената скица под № 03, 04, 05, 06, и 07 в северозападната част на поземлен имот .........с начин на трайно ползване друга селищна територия с площ от 2.207 дка. осма категория, находящ се в местността „К.П. /бивша местност/ Д.К./ в землището на с. О.. С нотариален акт № ХХХХ, том II, нот. дело № ХХХХХ/ХХХХХХХХХХг. Д.К., М.К. и С.К. са продали на Ц.Д.К. недвижими имоти включително и тези предмет на горния нотариален акт. С нотариален акт № ХХХХХХ, том II, нот. дело № ХХХХХХХХХХХХХ/2014 г. Ц.Д.К. и Б.Г.К. са продали на М.П.С. недвижими имоти включително и тези предмет на делото.

В исковата молба ищцата твърди, че след смъртта на родителите си е придобила правото на собственост върху процесните имоти по наследство и само тя се е грижела за имотите и ги е стопанисвала. Тъй като живее в С., периодично е посещавала имота и е ангажирала съседи да го наглеждат и да я уведомяват за посегателство. Такава уговорка е имала и с кмета на селото Р.Б.. През лятото на 2017 г. била уведомена от Н.Р. – собственик на съседен имот, с който имат обща граница че двата им имота са оградени с обща ограда, има поставена обща входна врата, която е заключена и достъпа до имотите е невъзможен. Сигнализирала за горното Районна прокуратура М.. Твърди, че никога не е продавала имота на никой и го е стопанисвала само тя.

По делото е разпитан свидетеля Р.Б. – кмет на с. О. към онзи момент. Той твърди, че живее в с. О., откакто помни знае, че Б.Ц. е имала имот в местността „Д.К.“. Там е имало вила, лимонаден цех, много хора от селото са работили там. Вилите там са строени около 1985 г.  освен лимонаден цех е имало басейн и друго помещение. Ловците от селото отглеждали прасета в този имот. Лимонадения цех е работил до около 1990 г. Б.Ц. и мъжа и посещавали имота а след смъртта им лице на име К. се грижил за имота, бил му даден един бус, той се грижил за имота, правил и подпорна стена. От три - четири години разбрал, че Ц.Д.К. е купил вилата. Незнае някой от неговите роднини или той да е ходил там. Твърди, че вилата се намира в местността “Дагакин камък“ , така я знаят хората в селото, а местността „К.П.“ е друга местност от другата страна на реката. Твърди, че е ловец и всяка седМ. минават там с дружинката, но никога не е виждал нито Ц., нито родителите му там. Преди 6 години там е видял ищцата Л. за последно. След смъртта на съпруга на Б. и бащата на Л. свидетеля е виждал един път ищцата в имота.

Свидетелят Д. твърди, че познава Б., живее в с. О.. Помагал на Б. да правят вила. Свидетелят е участвал в строежа заедно с други хора. Построили са вила на два етажа. Б. купувала материалите. Поставяли врати, прозорци, до вилата имало лимонаден цех, направен в гараж. Той също е на Б. и свидетелят участвал в строежа му. Твърди, че вилата се намира в местността „Д.К.“, а местността „К.П.“ е на друго място. Свидетелят твърди, че познава Ц.Д.К. и не знае той или негови роднини да са ползвали имота. В последствие разбрал, че имота е продаден. След смъртта на Б. е виждал Л. един – два пъти да идва. Това е било  преди повече от 10 години. Свидетеля Г. твърди ,че познава имота, участвал е в строеж , бил ангажиран от Б.Ц.. Смятали там да гледат гъби, но от 1989 г. започнали да правят лимонада. Тогава вилите на Б.Ц. и Н.Р.  са били готови, а след това правили гаражите. Вилата на Б.Ц. била на два етажа, масивна, цеха за лимонада е работел, фирмата за това е била на свидетеля. Вилата се намира по пътя за рибарника, а отдясно от горната страна е вилата на Н.Р.. По това време през лятото Б. и мъжът и живеели в О.. Последно е бил там през 1991 г. Свидетелят Й. Г. твърди, че той е дал разрешителното за строеж когато е бил кмет на село О. от 1979 г. до 1989 г. Тогава са дадени разрешителни за строеж на Б.Ц. и Н.Р.. Двете построили вилите и ги ползвали, били построени в район , в който имало само камъни, никога не е имало ливада или нива. Свидетелят твърди че с Д.К. са братовчеди и не знае той да е имал земеделски земи там. Вилите са построени в местността „ „Д.К.“ местността „К.П.“ е оттатък реката на друго място. Двете местности са разделени от реката. Б. е ползвала вилата и никога не е имала спорове с други. Имало е цех за лимонада, който е работел малко време. Знае, че дъщерята на Б. е идвала там, но не уточнява по кое време.

От страна на ответниците са разпитани няколко свидетели. Свидетелката К. – сестра на С.К. твърди, че знае местността “К.П.“ и твърди, че Д.Т. има там имот, който представлява някакви малки постройчици, има ги по наследство. Имало ливада, овощна градина. Твърди че сега тези имоти ги владеят Д.Т., Ц. и В., които са негови синове. Не познава Л.В., не познава и Б.Ц.. Не помни кой е строил постройките там, не знае да е имало басейн в този имот, не е имало и лимонаден цех, терена е наклонен и има подпорна стена.

Свидетелката Д. в близки роднински връзки по сватовство с Д.Т.К., твърди, че знае имота в К.П., ходила е там, минавала е много пъти, виждала е овощна градина, ливада, там е събирано сено. Не познава Л.В.. Чувала е за Н.Р. и за Б.Ц. през последните години. Не знае да е имало лимонаден цех. Скоро видяла в имота затворени две диви прасета. Сега знае, че този имот е продаден на някакъв човек от С.. Има гаражи и подпорна стена. Свидетелят К. К. - брат на С.К. знае този имот от 1972 - 1973 г. и той е на Д.Т. и баща му. Там имало ливада овощна градина, брали плодове. Не знае някой да е имал претенции за постройките в имота, не е чул там да е имало лимонаден цех. Правени са пристройки и ремонти от Д. и Ц. Т..

Свидетелят В. – без роднински връзки със страните твърди, че от 1995 г. е водопроводчик към „В и К“ район М., отговарял е за авариите в с. О.. Твърди, че познава по физиономия Ц. и баща му, живеят в началото на селото. Виждал е че работят над рибарника, когато е отивал за отстраняване на аварии. Виждал е някакви къщи, но не знае чии са. Знае, че там има вили, една от тях е на Н.Р., но не знае коя точно. От три-четири години е виждал там Ц. и баща му, а преди това никой не ги е стопанисвал. Не е виждал там лимонаден цех. Твърди, че терена е камънак и стръмен, няма обработваема земя, няма ливади, нищо не се сади.

По делото е назначена и изслушана съдебно техническа експертиза, заключението на която не оспорено от страните и прието от съда като вярно, обективно и компетентно изготвено, вещото лице е посочило, че при оглед на място не може да се направи извод за идентичност на построената сграда със сградата описана в нотариален акт № 11/1985 г. Не са намерени документи за промяна на името на местността от „Д.К.“ на „К.П.“ При справка в Общинска служба „Земеделие и гори“ М. му е обяснено, че при изготвяне на КВС много по-малки местности са слети с по-големи и са записани на името на по-голямата. Установил е, че процесните строежи са търпими, но не е открил никакви строителни книжа. По искане на страните, на основание чл. 204 ГПК, съдът е извършил оглед на място, като процесния имот е посочен от процесуалния представител на ответниците. При огледа съдът констатира, че в имота, който беше посочен от страните се намират 4 сгради на площ, която е отделена от пътя с масивна бетонна подпорна стена. Разположението на сградите е така, както са отразени на скицата на лист 57 от делото. Сграда № 03 и № 04 са свързани помежду си с отвор и в двете сгради липсват врати и прозорци, части от врати и прозорци се намират по пода вътре в тях. Сграда № 3 е на два етажа, като достъпа между етажите е с вита метална стълба. Няма ел. инсталация, няма следи от монтиране на врати, но има следи от монтиране на прозорци. Сградата означена на скицата като № 06 е масивна с железобетонна плоча частично разрушена, при което личи желязна арматура. Пода е под нивото на входа. Отразената сграда под № 05 представлява гараж с две гаражни врати, които са затворени, не личи гаражите да са ползвани по предназначение. Няма следи от отглеждане на животни. На незастроената площ пред сгради №03 и №04 по продължение до входа няма следи от зеленчукова градина или обработваема площ. Там са засадени три плодни дървета, които не личи да са поддържани. Цялото оградено място е непочистено, неподдържано, неличи да са почиствани и постройките, които  са пълни с части от счупени прозорци и стъкла. Всички постройки са с плосък покрив. Непосредствено до постройката с № 03 на скицата от към страна на входа има шахта с размери около 50/50 см., която е пълна със строителни отпадъци и части от тухла, в която личи поцинкована водопроводна тръба и силно корозирал кран. Сградата обозначена под № 07 на скицата представлява външна тоалетна масивна с плосък железобетонен покрив, без врата, като входа към нея е с изградени бетонни стъпала.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от прана страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 108 ЗС „собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това“.

            Според константната съдебна практика, за да се уважи искът по чл. 108 от ЗС, следва да се установи в условията на кумулативност, че вещта, предмет на иска е собственост на ищеца, че ответникът я владее и ползва без да има правно основание или евентуално правното основание е отпаднало.

Предявената претенция с правно основание  чл.108 ЗС включва в себе си и установяване на правото на собственост, както и предаване на владението на процесния имот. Ревандикацията включва две свързани помежду си искания - да се установи съществуването на правото на собственост или друго вещно право на ищеца, и да се осъди ответникът да прекрати по-нататъшното упражнение на фактическото владение върху спорния обект, като го предаде във владение на собственика или носителя на вещното право, ако се касае за последното.

Съгласно т. 2а от ТР №4/2014 год. На ОСГК на ВКС, съдът, сезиран с иск по чл. 108 ЗС, следва да се произнесе с отделен установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост към патримониума на ищеца.

От представените и приети по делото многобройни писмени доказателства може да се направи безспорен и категоричен извод, че ищцата е собственик на процесните имоти - вилна сграда, гараж и самостоятелни постройки отразени съответно в представената скица под № 03, 04,05,06, и 07 в северозападната част на поземлен имот № ………. с начин на трайно ползване друга селищна територия с площ от 2.207 дка. осма категория, находящ се в местността „К.П. /бивша местност/ Д.К./ в землището на с. О. с ЕКАТТЕ 54047 общ. М. обл. В. при граници и съседи: имот …….. полски път на община М., имот № 123002 горско тр. нас. на Ц.Д.К.. Правото и на собственост произтича на основание отстъпено право на строеж на родителите на ищцата. След реализиране на строежа е издаден констативен нотариален акт за собственост върху постройка, строена върху държавна земя № 111, том I, нот. дело № 219/1985 г. на МзРС, по силата на който Б. К. е призната за собственик на основание отстъпено право на строеж, имот – вилна сграда от 28 кв. м. на един етаж по предварително изготвен план върху държавна земя в местността „Д.К.“ в землището на с. О., окр. Врачански.

В тази насока съдът, освен представените писмени доказателства цени и показанията на свидетелите Р.Б., К. Д., И. В.. Показанията им са последователни, безпротиворечиви, логични, основани на лични впечатления, и кореспондират напълно с останалите писмени доказателства по делото.

Съдът намира, че не следва да цени показанията на втората група свидетели, доведени от ответната страна. Почти всички са в близки роднински връзки с ответниците, описват имоти, които се различават коренно от описаните в заключението на експертизата, намиращи се в друга местност. Видно е, че тези свидетели не пресъздават лични впечатления, а това, което са чули от ответниците и от други хора в селото, без да установяват кои. Освен това в констатациите на съда при извършения оглед на имота, на основание чл. 204 ГПК, се установи, че намиращите се на място имоти и състоянието им, коренно се различават от описаните от свидетелите на ответната страна постройки и вида на местността. Не се събраха доказателства по делото, от които да се направи безспорен и категоричен извод за владение на имотите от някой друг, освен от ищцата и наследодателите и, преди снабдяването с констативния нотариален акт за констатиране правото на собственост на недвижим имот № ХХХХХХ, дело № 110/2010 г.

Следва предявеният ревандикационен иск да бъде уважен.

При наличието на извод за основателност на иска по чл. 108 ЗС, основателен се явява и иска за отмяна на издадения по обстоятелствена проверка нотариален акт за констатиране правото на собственост на недвижим имот № ХХХХХХ, дело № …./2010 г. на нотариус Х.А., вписан в Агенция  по вписванията при МзРС с № дв. вх. Рег.561 акт № ….. т. 2 дело № ……/2010 г. им. партида …….. в частта, в която нотариусът е признал ответниците Д. и М. Т. К. за собственици на вилна сграда, гараж и самостоятелни постройки, отразени съответно в представената скица на л. 19 от делото под № 03, 04, 05, 06, и 07 в северозападната част на поземлен имот № 001098.

И този иск следва д бъде уважен.

По разноските: На ищцата се следват и направените деловодни разноски в размер на 1150 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение,  заплатена държавна такса, и за възнаграждение на вещо лице. 

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.П.С. с ЕГН **********, че Л.Н.В., ЕГН ********** ***, е собственик на вилна сграда, гараж и самостоятелни постройки отразени съответно в представената скица на л. 19 от делото под № 03, 04,05,06, и 07, в северозападната част на поземлен имот .........с начин на трайно ползване друга селищна територия с площ от …. дка. осма категория, находящ се в местността „К.П. /бивша местност/ Д.К./ в землището на с. О. с ЕКАТТЕ 54047 общ. М. обл. В. при граници и съседи: имот № 000741 полски път на община М., имот № 123002 горско тр. нас. на Тодор К.П.,

 и ОСЪЖДА М.П.С. с ЕГН **********, да отстъпи собствеността и предаде владението на описаните по-горе недвижими имоти на Л.Н.В., ЕГН **********.

ОТМЕНЯ, на основание чл. 537 ал. 2 ГПК, издадения по обстоятелствена проверка Нотариален акт за констатиране правото на собственост на недвижим имот № ХХХХХХ, дело № 110/2010 г. на нотариус Х.А., вписан в Агенция  по вписванията при МзРС с № дв. вх. Рег.561 акт № 106 т. 2 дело № …../…..г. им. партида 10332 в частта, в която нотариусът е признал ответниците Д. и Мица Т. К. за собственици на вилна сграда, гараж и самостоятелни постройки, отразени съответно в представената скица на л. 19 от делото под № 03, 04, 05, 06, и 07, в северозападната част на поземлен имот № 001098, с начин на трайно ползване друга селищна територия с площ от 2.207 дка. осма категория, находящ се в местността „К.П. /бивша местност/ Д.К./ в землището на с. О. с ЕКАТТЕ 54047 общ. М. обл. В. при граници и съседи: имот № 000741 полски път на община М., имот № 123002 горско тр. нас. на Тодор К.П..

ОСЪЖДА М.П.С. с ЕГН **********, да заплати на Л.Н.В., ЕГН **********, направените деловодни разноски общо в размер на 1150 лв.

На основание чл. 115 ЗС, съдът дава на ищцата Л.Н.В., ЕГН **********, шестмесечен срок, считано от датата на влизане в сила на настоящото решение, да отбележи същото в регистъра по вписванията, след изтичането на който срок вписването на исковата молба ще загуби действието си.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

                                                               

                                                                                           Районен съдия: