Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260115 30.12.2020
г. гр. Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД ХАСКОВО …............……………........................………..…….... състав
на тридесети декември ……...................................... две хиляди и двадесета година
в закрито заседание в състав :
Председател : ДЕЛЯНА
ПЕЙКОВА
Членове : ГЕОРГИ ГОЧЕВ
КАПКА ВРАЖИЛОВА
секретар ………………………. ……….……………………………………..……….……
прокурор ……………………….........................................................………………….….......
като разгледа докладваното от ..........................председателя ...…..................…..………...
В. гр. дело № 969 по описа за 2020 г…..…………………………………………………
Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК, образувано по жалба на адв. К.- Д., пълномощник на И.Г.Я. от гр. *** против действия на ЧСИ Захари Запрянов по изп.д. № 20138750401392, изразяващи се в насрочване на публична продан на 1/6 идеална част от недвижим имот, представляващ апартамент № *** в жилищен блок № ***, вх.*** по плана на гр. ***, с административен адрес гр.*** който недвижим имот представлявал единствено жилище на длъжника и несеквестируем по смисъла на чл.444 т.7 от ГПК.
Жалбоподателят твърди,че неправилно ЧСИ Захари Запрянов е предприел действия по принудително изпълнение по отношение на посочения недвижим имот, който бил единствено жилище на длъжника и несеквестируим по смисъла на чл.444 т.7 от ГПК. Моли съда да постанови решение, с което да отмени действия на ЧСИ Захари Запрянов по изп.д. № 20138750401392, изразяващи се в насрочване на публична продан на 1/6 идеална част от недвижим имот, представляващ апартамент № *** в жилищен блок № ***, вх.*** по плана на гр.***, с административен адрес гр.***.
В срок не са постъпили писмени възражения.
ЧСИ в писмените обяснения посочва,че жалбата е процесуално допустима, но по същество неоснователна. Твърди,че имотът, спрямо който са предприети действия по принудително изпълнение е секвестируем, т.като от една страна длъжникът не се ползва от забраната по чл.444 т.7 от ГПК, доколкото е длъжник по задължение за издръжка и от друга – самият той се е разпоредил с имота, поради което тази несеквестируемост отпада.
Хасковският окръжен съд след преценка доводите на страната, обсъждане на събраните по изпълнителното дело доказателства и обясненията на ЧСИ, констатира следното:
Жалбата е по реда на чл.435 от ГПК, подадена от легитимирано лице - длъжник в изпълнителното производство и е процесуално допустима. Преценена по същество е неоснователна, поради което същата следва да бъде оставена без уважение.
Изпълнително дело № 20138750401392 по описа на ЧСИ З.Запрянов е образувано по молба на „АСВ“ ООД гр. София. Към молбата е приложен изпълнителен лист от 21.10.2013 г. издаден по ч.гр.д. № 82782013 г. Длъжник в производството е И.Г.Я..
По молба на „ АСВ“ ООД гр. София от 03.01.2015 г. върху посочения по-горе недвижим имот ЧСИ е наложил възбрана/л.59/, която възбрана е вписана в АВ по партидата на И.Г.Я.
Присъединен взискател в изпълнителното производство е Н.П.А. ***/ л.127/. Видно от приложеното удостоверение/ л.125/, е че И.Г.Я. е осъден да заплаща на Н.П.А. като на майка и законен представител на малолетното дете Б.И.Г. месечна издръжка в размер на 150 лв.до настъпването на причини за нейното изменение или отмяна, както и 70.80 лв. ДТ за образуване на и.д., ПИП и за справка за банкови сметки. С молба от 22.11.2018 г. присъединеният взискател е направил искане за събиране на вземането чрез насрочване на публична продан върху възбранения по делото недвижим имот.
Съгласно чл.444 т.7 от ГПК изпълнението не може да бъде насочено върху жилището на длъжника, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това, дали длъжникът живее в него.
Съгласно чл.445 ал.2 от ГПК от забраните по чл.444 т.5 и т.7 не могат да се ползват длъжниците по задължения за издръжка.
Видно от приложените по изпълнителното дело доказателства, е че по делото Н.П.А. е присъединен взискател, чието вземане произтича от задължение на длъжника за издръжка. С оглед на посоченото и съгласно чл.445 ал.2 от ГПК длъжникът Я. не се ползва от забраните по чл.444 т.5 и т.7, доколкото е длъжник по задължение за издръжка, поради което по отношение на този имот могат да бъдат предприети действия по принудително изпълнение с оглед удовлетворяване вземането на взискателя по задължението за издръжка.
На следващо място несеквестируемостта на имота следва да се счита за отпаднала и т.като длъжникът Я. се е разпоредил с него- нот.акт № 48 от 08.10.2018 г. Несеквестируемостта на това жилище отпада вследствие на извършената сделка. Целта на въведеното ограничение е да се гарантира на длъжника, че принудата върху него ще бъде упражнена в такива рамки, които да не застрашават съществуването му и възможността да преживява нормално за в бъдеще. Когато обаче лицето се разпорежда с право, по отношение на което процесуалният закон му дава гаранцията на чл.444 от ГПК, отчуждителят сам е преценил, че това право не е сред необходимите за оцеляването му. Ето защо следва да се приеме, че по отношение на това право е отпаднала законовата гаранция и че по отношение на него може да бъдат извършвани действия по принудително изпълнение.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна подадената адв. К.-Д., пълномощник на И.Г.Я. от гр.*** жалба против действия на ЧСИ Захари Запрянов по изп.д. № 20138750401392, изразяващи се в насрочване на публична продан на 1/6 идеална част от недвижим имот, представляващ апартамент № *** в жилищен блок № ***, вх.*** по плана на гр.***, с административен адрес гр. ***, който недвижим имот представлявал единствено жилище на длъжника и несеквестируем по смисъла на чл.444 т.7 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: Членове 1.
2.