по
НОХД № 162 / 2020 година
Производството е при хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК.
Повдигнато е обвинение
от Териториално отделение - Първомай на Районна прокуратура - Пловдив против подсъдимия
С.Д.Д., ЕГН **********,*** за това, че на неустановена дата през
месец юни 2019 година (до 13.06.2019 година) в град Първомай, област Пловдив,
като непълнолетен, но след като е разбирал свойството и значението на
извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, е отнел чужди движими вещи –
мобилен телефон марка SAMSUNG GALAXY A6+ модел SM A605 FN, ведно със СИМ карта
на стойност 550,00 лева и калъф за мобилен телефон SAMSUNG на стойност 10,00 лева, всичко на обща
стойност 560,00 (петстотин и шестдесет) лева, от владението на Д.И.С., ЕГН **********,
без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 194, ал. 1 във връзка с
чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.
Граждански иск не е предявен
за съвместно разглеждане в наказателното производство.
Прокурорът
поддържа изцяло повдигнатото обвинение и счита, че подсъдимият е извършил
престъплението, предмет на делото, при пряк умисъл с желани и настъпили обществено
опасни последици, установено от събраните по делото доказателства при фактическата
обстановка, подробно описана в Обвинителния акт.
При определяне на наказанието намира, че следва да се вземат
предвид като смекчаващи вината обстоятелства чистото съдебно минало на
подсъдимия към момента на извършване на деянието, самопризнанието и оказаното
съдействие на досъдебното производство, а като отегчаващи – множеството
предишни регистрации в съответната
система на МВР, както и последвалите две осъждания за престъпление срещу
собствеността.
Предлага да бъде
наложено наказание по чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 63,
ал. 1, т. 3 от НК и във връзка с чл. 54, ал. 1 от НК (намалено с 1/3,
предвид реда, по който се разглежда делото) лишаване
от свобода в размер около минимума на съответно предвиденото в посочения
текст от НК, като няма пречка изпълнението на наказанието да бъде отложено на
основание чл. 69, ал. 1 във връзка с чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок
също около минимално предвидения, а алтернативно, ако Съдът счете наличието на
многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, – да бъде
определено във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 2, буква Б от НК наказание пробация, но със завишен размер.
Сочи още, че са налице
основанията за приложението на чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 23, ал. 1 от НК
присъдата по настоящото дело да бъде групирана с тези по
НОХД № 472 / 2020 година и НОХД № 159 / 2020 година на Районен съд - Ямбол и
да се определи едно общо наказание, най-тежкото измежду трите, като не намира
пречка така определеното общо наказание отново да бъде отложено на основание чл.
66, ал. 1 от НК, но със завишен изпитателен срок.
Моли подсъдимият да бъде
осъден да заплати направените по делото разноски.
Служебният защитник адвокат
Н.Ш.Б. *** моли да бъде наложено минимално предвиденото от закона наказание на подсъдимия
при условно осъждане, като се вземат предвид самопризнанията му на досъдебното
производство, като е спомогнал за разкриване на обективната истина, младежката
му възраст, както и че до момента на извършване на деянието не е осъждан. Моли
още наказанията на лицето да бъдат групирани по най-добрия за него начин.
Подсъдимият С.Д.Д. се
присъединява към адвоката си, признава изцяло вината си и фактите в
обстоятелствената част на Обвинителния акт на основание чл. 371, т. 2 от НПК,
като се съгласява да не се събират доказателства за тези факти; изразява
съжаление за постъпката си, дава обещание да не повтаря деянието си и моли за
условно наказание.
Съдът след проверка на
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Подсъдимият С.Д.Д.
е роден на *** ***, ЕГН **********, самоопределящ се като българин, български
гражданин, неженен, със средно образование, неработещ, с постоянен и настоящ адрес:***,
с адрес за призоваване: ***, живущ ***.
Същият до
момента е осъждан с два влезли в
сила съдебни акта, както следва:
1. Със Споразумение № 145
/ 05.08.2020 година по НОХД № 472 / 2020 година на Районен съд - Ямбол, влязло
в сила на 05.08.2020 година, за извършено на неустановена дата през месец
януари 2020 година престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК му е определено
наказание лишаване от свобода в
размер на шест месеца, чието изпълнение на
основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от три години.
2. С Споразумение № 144 / 05.08.2020
година по НОХД № 159 / 2020 година на Районен съд - Ямбол, влязло в сила на 05.08.2020
година, за извършено на 18.01.2020 година престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК
му е определено наказание лишаване от
свобода в размер на осем месеца,
чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за сок от три
години.
Към инкриминирания период С.Д.Д. с баща си Д.Д. ***,
област Пловдив, където с пострадалия Д.И.С. (тогава с адрес ***)
работят на частни начала в областта на земеделието при един и същ работодател,
настанил ги да живеят в стаи в Стопански
двор № 1 в квартал Дебър на града.
Една вечер на неустановена дата през първата половина на месец юни 2019
година Д.С. е в стаята си, когато при него влиза подсъдимият
и го заговаря, след което забелязва поставения му в сив калъф, оставен на
масата, мобилен телефон – златист SAMSUNG GALAXY A6+ SM A605 FN със СИМ карта на гръцки оператор, подарък на пострадалия
от дъщеря му, и го пита какъв е. Д.С. му казва да не го пипа, но застава с гръб
към С.Д., който, вече решил да открадне вещта, използва момента, грабва
мобилното устройство и бяга от стаята. Пострадалият чува, че вратата се
затваря, обръща се, вижда, че телефонът му го няма, а подсъдимият е изчезнал и
се опитва да го догони, но неуспешно. Отива до квартирата на С., в която живее
с баща си, но и там не го открива. Звъни от работния си телефон на личния си
номер, но собственото му устройство вече е изключено. Тогава изчаква Д.Д.,
който е ходил до магазина, и му разказва за инцидента, а бащата отвръща, че
нищо не може да направи, като малко по-късно същата вечер констатира, че вещите
на сина му ги няма в стаята.
Веднага след кражбата подсъдимият си събира багажа и се връща в град Ямбол,
където ползва чуждата вещ няколко дни и на 13.06.2019 година отива в заложна къща в града, в която
той, сестра му С. и брат му С. са стари познайници на комисионера Д.П.П., тъй
като нееднократно са били клиенти. Там за телефона на Д.С. казва, че е подарък от баща му и иска да го заложи, а служителката се
съгласява и издава заложен билет на името на брат му, чиито данни има, тъй като
подсъдимият е малък.
Около месец по-късно подсъдимият се връща в заложната къща с
неустановено по делото лице, което плаща за откупуване на мобилното устройство,
и двамата си тръгват.
Тъй като след инцидента С.Д. не се появява повече на работа, чрез дъщеря си Д.Д. успява да се
свърже с него по телефона и многократно му казва да върне инкриминираната вещ
на Д.С., но подсъдимият първо отрича да я е вземал, а след това признава на
баща си, че вече я е заложил.
На 18.06.2019 година пострадалият сигнализира органите на Полицията за
инцидента и след извършена проверка е образувано настоящото наказателно
производство.
От
заключението на назначената в хода на разследването оценъчна експертиза се
констатира, че общата стойност на инкриминираните вещи към датата на
деянието по средни цени на вторичния пазар е в размер на 560 (петстотин и
шестдесет) лева – 550,00
лева на телефона SAMSUNG GALAXY A6+ SM A605 FN
и 10,00 лева на калъфа за него.
Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно и
категорично установена от кореспондиращите помежду си, приложени по делото писмени
доказателства: справка за съдимост (л. 29 - л. 30 от делото), характеристична
справка (л. 33 - л. 34 от досъдебното производство), справки от АИС на МВР (л. 37, л. 38 от
досъдебното производство), Досие на договор - билет № 12675 (л. 41 от досъдебното производство), оценъчна експертиза
(л. 42 от досъдебното производство), писма от мобилни оператори във връзка с
разпореждания по реда на чл. 159а от НПК (л. 61 - л. 64 от досъдебното производство), Заявление
от пострадалия до РУ на МВР - Първомай (л. 97 от досъдебното производство), от обясненията
на подсъдимия, дадени в качеството му на обвиняем на досъдебното производство
(л. 26 - л. 27), от показанията на свидетелите (л.
16, л. 17, л. 19, л. 20, л. 22 - л. 24 от досъдебното производство) –
всички приобщени по чл. 373, ал. 1 във връзка с чл. 283 от НПК и преценени по
реда на чл. 373, ал. 3 от НПК.
Съдът приема за безспорно установени изложените в Обвинителния
акт обстоятелства и счита, че направеното от подсъдимия самопризнание в съдебно
заседание изцяло се подкрепя от събраните на досъдебното производство гласни и
писмени доказателства, които са обективни и взаимнодопълващи се и въз основа на
чието логическо единство се установява в цялост гореизложената фактическа
обстановка.
Експертизата
се кредитира от настоящата инстанция като компетентно изготвена с необходимите
професионални познания и опит в съответната област, неоспорена от страните и
съответстваща на събрания по делото доказателствен материал.
При
обсъждането на събраните по делото доказателствени материали, сочени по-горе, настоящата
инстанция не констатира наличието на противоречия досежно обстоятелства,
включени в предмета на доказване, а доколкото са налице такива, същите са
несъществени и негодни да повлияят върху изградената въз основа на
доказателствената съвкупност по вътрешно убеждение преценка на Съда за
виновното участие на подсъдимия при осъществяване на противоправното деяние.
Отчита се, че към
инкриминирания период – от началото до средата на месец юни 2019 година, С.Д.Д. е
непълнолетен, но навършва 18 години на 11.07.2019 година, т.е. след по-малко от
месец, за да е необходимо със специални знания в областта на психиатрията да се
изследва вменяемостта му по отношение на
престъплението и психичната му годност
за участие в наказателния процес, а от логичната последователност на разказа му
за събитията около деянието може да се направи извод за достатъчната степен на
развитие на когнитивните му умения – наличието на нужната способност правилно
да възприема фактите, от значение за делото, и достоверно словесно да ги
интерпретира, от което обосновано може да се счете, че е разбирал свойството и
значението на стореното от него и е бил в състояние да ръководи действията си.
При така установената
безспорна фактическа обстановка Съдът намира от правна страна, че с деянието си
подсъдимият осъществява обективните и субективни признаци от състава на
престъплението по чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 63, ал. 1, т. 3 от
НК, тъй като на неустановена дата през месец юни 2019 година (до 13.06.2019
година), в град Първомай, област Пловдив, като непълнолетен, но като е могъл да
разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, е
отнел чужди движими вещи: мобилен телефон SAMSUNG
GALAXY A6+
SM A605 FN със СИМ карта на стойност 550,00 лева и калъф
за мобилен телефон SAMSUNG на стойност 10,00
лева, всичко на обща стойност 560,00 (петстотин и шестдесет) лева, от
владението на Д.И.С. ***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои.
От
обективна страна
с действията си подсъдимият реализира признаците от състава на престъплението кражба,
тъй като с присвоително намерение отнема посочените движими вещи от пострадалия,
без съгласието му, като прекъсва владението му върху тях и успява да установи
своя фактическа власт.
От
субективна страна
престъплението е извършено с пряк умисъл, с целени и настъпили обществено опасни
последици – като разбира свойството и значението на деянието и може да ръководи
постъпките си, подсъдимият съзнава обществено опасния характер на стореното от
него, предвижда и иска настъпването на обществено опасните последици и ги
постига.
С оглед на посочените и
приети по-горе правни квалификации на извършеното от подсъдимия престъпление,
за което е подведен под наказателна отговорност, за да определи неговото
наказание, предвид целите по чл. 36 и чл. 60 от НК, както и обстоятелствата по
чл. 58а от НК (съгласно императива на чл. 373, ал. 2 от НПК), Съдът намира следното:
Като
смекчаващи отговорността обстоятелства се отчитат чистото съдебно минало на лицето
към момента на извършване на деянието, самопризнанието и оказаното съдействие
на досъдебното производство за разкриване на обективната истина с описание на
механизма на деянието си. Но те не са нито многобройни, нито някое от тях е
изключително, а и им противостоят отегчаващите обстоятелства – последващите две
осъждания на С.Д. за престъпления против собствеността, множеството
му предишни криминалистични прояви, за които е регистриран в системата на МВР – 14, все за кражби, както и че никаква част от
противозаконно отнетото имущество не е възстановена.
При преценка на
горепосочените обстоятелства, съпоставени по относителната си тежест, Съдът е
на мнение, че най-справедливо би било на подсъдимия да бъде наложено наказание
по чл. 194, ал. 1 от НК във връзка с чл. 54, ал. 1 от НК, след редукцията за непълнолетните
по чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, между минимума по чл. 39, ал. 1 от НК (защото в
специалната разпоредба на закона не е визиран минимум) и средата на санкцията, но под нея, като предвид реда на съдебното
следствие и императива на чл. 373, ал. 2 във връзка с чл. 372, ал. 4 от НПК това
наказание на основание чл. 58а, ал. 1 от НК следва да бъде намалено с една
трета, а именно – лишаване от свобода
в размер на шест месеца.
С оглед на чистото
съдебно минало на С.Д. към инкриминираната дата Съдът намира, че
целите на наказанието биха се осъществили и без реалното му изтърпяване, за
което на основание чл. 69, ал. 1 във връзка с чл. 66 от НК изпълнението може да
бъде отложено с изпитателен срок, но за максималния законов период от три години, предвид лошите
характеристични данни на лицето.
Така определеното
наказание съответства на обществената опасност на виновния и на извършеното от
него деяние, на семейното и имотното му състояние и би постигнало своята
поправяща и превъзпитаваща роля и преди всичко да бъде превъзпитано лицето и
подготвено за общественополезен труд.
Причини за извършване на деянието –
незачитане на установения в страната правов ред, неуважение към чуждата
собственост и желание за лично облагодетелстване по неправомерен начин.
Подбуди – користни.
Съгласно разпоредбите
на чл. 25 и чл. 23 от НК, когато едно лице е извършило няколко отделни
престъпления, преди да е имало влязла в сила присъда по което и да е от тях, му
се определя наказание за всяко отделно престъпление и му се налага най-тежкото
от тях, като правилата са приложими и в случаите при осъждане на виновния и с
отделни присъди.
За подсъдимия С.Д.Д. са
налице тези условия за наказанието му по настоящото дело и определените му по
НОХД № 472 / 2020 година и НОХД № 159 / 2020 година, тъй като престъплението,
предмет на настоящото наказателно производство, е извършено преди да е влязъл в
сила който и да е от посочените съдебни актове и всички наказания могат да се
групират, като се определи едно общо наказание лишаване от свобода, най-тежкото от тях в размер на осем
месеца.
Това общо най-тежко
наказание е достатъчно тежко и не следва да се увеличава на основание чл. 24 от НК, като, предвид че С.Д. вече е навършил пълнолетие, както и към момента на
предишните си осъждания, изпълнението на основание чл. 66, ал. 1 от НК може да
бъде отложено и то за минималния срок от три
години, тъй като са налице законовите
предпоставки за това, а за изпълнение на специалната и генералната превенция по
чл. 36, ал. 1 от НК наказанието не следва да се търпи реално.
На основание чл. 189, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НПК подсъдимият С.Д.Д. следва
да заплати в полза на Областна дирекция на МВР - Пловдив сумата от сумата от 60,00 лева
за оценъчна експертиза на досъдебното производство.
По гореизложените
съображения Съдът постанови присъдата.
Районен съдия: (п)
СЗ
