Р Е Ш Е Н И Е № 92
гр. Сливен 07.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на двадесет и седми март, две хиляди двадесет
и трета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
при участието на прокурора Иван Иванов и при
секретаря Николинка Йорданова, като разгледа докладваното от съдия Светлана
Драгоманска адм. дело № 448/2022 г. по описа на
Административен съд Сливен, за да се произнесе, съобрази следното :
Производството е по реда на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
Образувано е по искова молба от Б.К.Б., ЕГН **********, чрез адв. С.К. ***, със съдебен адрес *** – п., о. … против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) при Министерството на правосъдието (МП) гр. София. Ищецът претендира да получи обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от л. и у. у., и н. за н. д., надвишаващи разумния размер на п. о., което се о. на п. му за времето, през което и. м. за н. „з. под. с.“ в а. Сливен. Конкретизира претенциите си, а именно : за присъждане на обезщетение в размер на 5 000 / пет хиляди/ лв., причинени му от незаконосъобразни бездействия и действия на длъжностни лица, представляващи администрацията на А. – гр. Сливен в периода от 14.07.2017 г. до 09.10.2017 г., през който период е и. м. за н. „з. под. с.“ в а. гр. Сливен /допуснато изменение на иска в о.с.з. на 13.02.2023г./; мораторна лихва върху главницата в размер на 2 537,50 лева за периода от 30.11.2017 г. до 30.11.2022 г., ведно със законната лихва от подаването на исковата молба – 01.12.2022 г. до окончателното й изплащане. Незаконосъобразната административна дейност, на която се основава исковата претенция, за п. в а. – гр. Сливен се изразявала в н. на з. л. на д. ж. п., на постоянен д. до с. в. и т. в.; на п. д. на д. с. и естествено п. на п., в което е б. н.; л. х. в к. – д., х., н. м., н. на м. п..
Претърпените вреди ищецът обосновава като следствие от допуснати от администрацията на а. действия (н. в п. и н. на норми за н. ч. п. к.) и бездействия (неизготвяне и приемане на предвидена в ЗИНЗС програма за подобряване условията на п. в м. за и. м. за н. „з. под. с.", позовавайки се на чл. 3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ и чл. 3 от Европейската конвенция за правата на човека.
В с.з. ищецът, редовно и своевременно призован, не се явява. Представлява се от адв. С.К. ***, който поддържа иска. Ангажира доказателства. Претендира разноски. Представя писмени бележки. Позовава се на решения на ЕСПЧ по дела срещу България.
Ответникът по иска - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерство на правосъдието, чрез процесуалния си представител юрисконсулт П. С. чрез представен писмен отговор по исковата молба и в с.з. твърди, че исковата претенция е допустима, но е неоснователна и недоказана по основание и размер. Прави възражение за изтекла абсолютна погасителна давност. Заявява, че неудобството от з., което е на законно основание, не надхвърля прекомерно обичайните такива, така че да се квалифицират като у.. Моли съда да отхвърли иска. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
В с.з. представителят на Окръжна прокуратура Сливен дава заключение, че исковата молба е доказана по основание. Заявява, че безспорно е установено, че са налице действия и бездействия на ответника, както са описани в исковата молба, противоречащи на Закона за изпълнение на наказанията, както и че ищецът е претърпял и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от тях. Предлага съда да уважи исковата молба, като присъди обезщетение в силно намален размер.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:
Съгласно справка изх. № 433/17/16.12.2022 г., изготвена от гл. и. А. Д., ищецът Б.К.Б. с ЕГН **********, е бил з. на 14.07.2017 г. с Постановление на ОП – Сливен за срок от 72 часа по ДП № 490/2017 г. по описа на РУ – МВР – Нова Загора в а. Сливен към РС „ИН“ Сливен при ОС „ИН“ Б.. С протоколно определение от 17.07.2017 г. на ОС – Сливен, спрямо ищеца е в. п. м. за н. "з. под. с.". По д. лицето е п. в а. към з. Б. в периода 21.07.2017 г. до 25.07.2017г. На 09.10.2017 г. лицето е о. от а. към РСИН Сливен. Съгласно справка рег. № 1526 изготвена от Началник РСИН Сливен при з. му същият е б. н. в а. п. на основание чл. 246 от ЗИНЗС. Съгласно становището всяка к. е с квадратура 6,6 кв. м. жилищна площ и е обзаведена с 4-ри легла / съответно две двойни /, както и монтирана маса за хранене. Изключение прави к. № 7, която има същата квадратура 6,6 кв. м. жилищна площ, но е обзаведена с две легла / съответно едно двойно /, както и монтирана маса за хранене. В а. - Сливен к. не разполагали със с. с. в. и респективно с т. в., поради което съгласно разпределението на времето з. л. се и. за с., о. и в. т. ежедневно, като им се о. време за л. т. и и. на п. за х., като през останалото време от денонощието същите се и. за п. на т. при изявено желание от тяхна страна, като стриктно се спазвали разпоредбите на т. 44 от Заповед № Л-4102 / 06. 10. 2016 год. на главният директор на ГД „ИН“. Помещението обособено за б. разполагало с е. д. се п. от з. л.. К. на з. л. било съобразно т. 24 от Заповед № Л-4102/06. 10. 2016 год. на главният директор на ГД „ИН" за Вътрешният ред в а. и организацията в а.. Т. в. в а. Сливен се осигурявала чрез б.. Поради факта, че конструктивно не било възможно в сградата, в която се помещава а. Сливен, да се изгради място за п. на о., з. л. ползвали п. си на р. при и. им от к., преди и след х. и при з. на х. с ф. н., както и при и. за п. на т. р., и. за с. - два пъти в месеца с продължителност до 40 минути /, и. за п. на с. със з. по делото, чиято продължителност няма ограничение и при с. със з. или п. по чл. 91, ал. 2 от НПК - 1 час на ден, което включвало и к. р. по к.. Д. на с.в. в к. на а. ставало през р. на в. на к. за осъществяване на визуален контрол над з. л. и о. с м. / с размери 110 см. на 80 см. / над в. на к.. к. в а. Сливен били изградени така, че нямало к. с в. с. и нямало д. д. до п. д. с.. О. се осъществяваше с л. т. и д. с. п. през о. с м. над в. на к.. Съгласно т. 24 от Заповед № Л-4102 / 06. 10. 2016 год. на главният директор на ГД „ИН" за Вътрешният ред в а. на з. л. се осигурявала в. за к. и п. най - малко два пъти седмично, а през л. п. по възможност е.. В а. Сливен всяка събота и неделя, като мероприятие било з. з. к. и п. на з. л. и при поискване на з. л. и през седмицата, а съгласно т. 25 от Заповед № Л-4102 / 06. 10. 2016 год. на главният директор на ГД „ИН" за Вътрешният ред в а. – Х. на наличното о. се поддържала от з. л.. П. на а. п. също се осъществявало от самите з. н. там.Съгласно раздел I т. 4 от заповед № № ЛС-04-1366 / 16. 08. 2017 год. на министъра на правосъдието, с която е утвърден списъка на разрешените лични вещи, предмети и хранителни продукти, които могат да получават, ползват и държат при себе си или на определените за целта места з. под с. по НПК и други лица, н. в а., з. л. можели да ползват изброените материали и вещи за поддържане на л. х.. На основание чл. 270 ал. 1 от ППЗИНЗС на всяко з. л. в а. се извършвало задължителен п. м. п. за оценка на общото з. с..
В изпълнение на чл. 255 от ЗИНЗС о. и п. се п. от м. л. веднъж седмично, а в с. с. незабавно.
По делото са представени и приети като доказателства заверени копия от договор за извършване на дезинсекция и дератизация на сградите на ГД „ИН“ и териториалните служби от 2016 г., ведно с протоколи от извършени дезинсекционни и дератизационни мероприятия мероприятия; договор с предмет доставка на хигиенни, перилни и миещи препарати и материали от 2016 г.; справка за проведени м. п. в а. Сливен на з., ведно с копия на 7 бр. фишове за СМП; Заповед № Л-4102 от 06.10.2016 г. за вътрешния ред в а..
В хода на съдебното дирене съдът е събрал гласни доказателства чрез разпит в качеството на свидетел на лицето В. С. / бил с Б. в а. в гр. Сливен в една к. № 3 /.
Свидетелят В. С. заявява, че с ищеца се познават от а.. Били з. в една к. – т.. к. била много малка - посочва „като р.р. о. двете с. и от в. имаше м. м. и 4 л.“. Не се било случвало да бъдат само д., винаги били по ч.. В к. било т., имало само една к.. Нямало в.. През лятото ги и. д.. В п. нямало т.. Само сутрин, обед и вечер ги и. от к. до т.. През другото време п. ш. вътре в к.. Б. и. в. к. и често се налагало да в. л., след като ф. му и. к..
По допустимостта на исковете:
В практиката на Европейския съд по правата на човека във връзка с дела, заведени от български граждани срещу Република България, относно заявени нарушения на чл. 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, произтичащи от условията в местата за лишаване от свобода, се критикува възприетия подход за разделянето на исковете и разглеждането им поотделно по отношение на всяко от твърдените от ищеца действия или бездействия, водещи до нарушаване на чл. 3 от ЕКПЧ, като противоречащ на принципите и стандартите, установени от ЕСПЧ, изискващи разглеждането на исковете при прилагането на кумулативния подход. При съобразяване на тази практика, че при преценката за наличието на увреждане и за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, следва да се вземе под внимание кумулативния ефект от условията, при които ищецът е бил поставен при и. на н. му м. за н. "з. под. с." и от които той се жалва, съдът намира, че исковата претенция следва да бъде разгледана като един иск, основан на незаконосъобразна административна дейност - неосигуряване на минимално необходимите б. и с.-х. у. на з. л. /на постоянен д. до с. в. и т. в.; на минимална с. ж. п. и на други б. у. в п., в което е бил н.; при претендирано обезщетение в размер на 5 000 лв. за неимуществени вреди вследствие на твърдяното поставяне на ищеца в у. на ж., н. и у. о. по смисъла на чл. 3, ал. 1 във вр. с ал. 2 от ЗИНЗС, в нарушение на забраната по чл. 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.
Искът за присъждане на обезщетение е предявен от лице което твърди, че е претърпяло неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразна административна дейност на длъжностни лица на държавата, срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - юридическо лице към Министъра на правосъдието, с териториални служби в т. ч. Областните служби "Изпълнение на наказанията" /чл. 12, ал. 3 от ЗИНЗС/, които обединяват, ръководят и контролират дейността на пробационните служби и арестите /чл. 16, ал. 1 от ЗИНЗС/ – т. е исковата молба е подадена от лице с правен интерес и срещу пасивно легитимирания ответник, по аргумент от чл. 205 от АПК и чл. 284, ал. 1 във вр. с чл. 285, ал. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС. Твърдяната като незаконосъобразна дейност представлява административна дейност, доколкото осъществяваната от специализираните органи по изпълнение на наказанията дейност по изпълнение. Ето защо съдът приема, че предявеният срещу Главна Дирекция "Изпълнение на наказанията" иск с правно основание чл. 285, ал. 1 от ЗИНСЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, настъпването на които в. се обосновава от фактическа страна с незаконосъобразни действия и бездействия при или по повод изпълнение на служебни задължения при осъществяване на административна дейност от служители на ГД "Изпълнение на наказанията" и претърпяно у. вследствие на у., при и. на н. му м. за н. "з. под. с." в а. гр. Сливен по реда на чл. 203 и сл. от АПК, като съгласно чл. 285, ал. 2 от ЗИНЗС с оглед твърдяното от ищеца място на у., делото е подсъдно на административен съд Сливен.
Възражението на процесуалния представител на ответника, обективирано в писмен отговор, за изтекла погасителна давност за предявяване на иска се явява неоснователно. Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г. от ОСГК, в случая погасителната давност е започнала да тече от момента на преустановяване на незаконосъобразните действия/бездействия/ на администрацията да п. ищеца в н. у. на и. на м. „з. под. с.“ в а. Сливен, а именно от 09.10.2017 г., датата, на която Б. е бил о., като до датата на предявяване на иск – 30.11.2022 г. е изтекла петгодишна давност и вземането следва да се счита погасено. Но в този период на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, до отмяна на извънредното положение са спрели да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права, като съгласно разпоредбата на § 13 от ПЗР на ЗИДЗЗ сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, продължавали да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в ДВ – 14.05.2020 г. Следователно остатъкът от време след 13.03.2020 г. продължава да тече, считано от 21.05.2020 г., поради което исковата претенция не е погасена по давност.
Въз основа на установената по делото фактическа обстановка съдът намира, че предявеният иск срещу Главна Дирекция "Изпълнение на наказанията" – гр. София се явява доказан по основание, по следните съображения:
Предявеният от Б.Б. иск е по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, съгласно която разпоредба държавата отговаря за вредите, причинени на л. от с. и з. под с. от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС, т. е на нарушения на забраната о. /респ. з./ да бъдат п. на и., на ж., н. или у. о., вкл. за поставянето в н. у. за и. на н. л. от с. или з. под с., изразяващи се в липса на достатъчно ж. п., х., о., о., о., п., м. о., условия за д. а., продължителна и. без възможност за о., необоснована у. на п. с., както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които у. ч. д. или п. ч. на с., н. или м.. Следователно отговорността на държавата по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС възниква при наличието на няколко предпоставки, а именно: 1. Допуснати от специализираните органи по изпълнение на наказанията нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС; 2. Нарушението на чл. 3 от ЗИНЗС да е при или по повод и. на н. "л. от с." или на м. "з. под. с."; 3. Претърпяна вреда /имуществена и/или неимуществена/ и 4. Причинна връзка между допуснатите от специализираните органи по изпълнение на наказанията нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно - липсата на който и да е от елементите от правопораждащия фактически състав за възникване правото на обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства възможността да се реализира отговорността на държавата в исково производство по чл. 203 и сл. от АПК..
В конкретния случай с предявения иск се претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразни бездействия и действия на длъжностни лица от администрацията на а. - Сливен. За квалифицирането на едно бездействие/действия като незаконосъобразно такова е необходимо да бъде установено неизпълнение/изпълнение на задължение за фактическо действие от страна на административен орган или на длъжностно лице от администрацията, което задължение е регламентирано в нормативен акт. Съгласно обстоятелствената част и петитума на подадената от Б. искова молба, релевираните като основания на исковата претенция незаконосъобразни бездействия/действия на администрацията на а. Сливен, се изразяват в н. на м. б. и х.-с. у. на з. л. - на м. с. ж. п.; на постоянен д. до с. в., т. в.; на пряк достъп на д. с. и ч.в., м. о..
В Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, част четвърта, е регламентиран реда за изпълнение на м. за н. "з. под. с.". Съгласно чл. 240, ал.1 от ЗИНЗС, доколкото в тази част не е предвидено друго, разпоредбите относно о. на л. от с. се прилагат и по отношение на о. и п. с м. за н. "з. под. с.".
Съгласно разпоредбата на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС, минималната жилищна площ за един лишен от свобода не може да бъде по-малка от 4 кв. м. Според чл. 43, ал. 5 ЗИНЗС /предишна ал. 4 – ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 7.02.2017 г. /, количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на закона, като в чл. 20, ал. 3 ППЗИНЗС е конкретизирано, че на л. от с. се осигурява постоянен достъп до с. в. и т. в., като в заведенията от з. т. и а. в з. ползването на с. в. и т. в. се осъществява в с. п..
Относима към спора е и материалноправната разпоредба на чл. 3 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, която е ратифицирана от България през 1992 г. и съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България е част от вътрешното право на страната и има предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които и противоречат. Според посочената разпоредба от Конвенцията, никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание.
Въпросът, който се поставя в случая, е дали конкретните условия, при които Б.К.Б. е бил п. за в. на п. му в а. - гр. Сливен при и. на н. му м. за н. "з. под. с.", сочат на н. на конституционно признатото му право по чл. 29, ал.1 от Конституцията на РБългария, нарушаване на забраната по чл. 3 от Европейската конвенция за защита на правата на човека.
Съгласно разпоредбата на чл. 29, ал.1 от Конституцията на РБългария никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение. В чл. 3 от Конвенцията е прокламирано, че никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение. По отношение на лицата, изтърпяващи наказание за извършени углавни престъпления, както и по отношение на лицата, на които е наложена м. за н. "з. под. с." /по аргумент от чл. 240 от ЗИНЗС/, във вътрешното законодателство на страната това основно право е регламентирано с нормата на чл. 3, ал.1 от ЗИНЗС, предвиждаща че осъдените /съответно задържаните лица/, не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или нечовешко отношение. На това право на лицата съответства насрещното административно задължение, при изпълнение на наказанията съответно на мярката за неотклонение, да бъдат осигурени необходимите и достатъчни условия, обезпечаващи поддържането на физическото и психическото здраве на осъдените и задържаните лица, при зачитане на правата и достойнството им /чл. 2, т.3 от ЗИНЗС/.
Съдебната практика на Европейския съд по правата на човека /вкл. и във връзка с дела, водени срещу България/, е установила общи принципи и стандарти за преценката дали в конкретни случаи е налице нарушение на прокламираното в чл. 3 от ЕКПЧ основно право. В контекста на тази съдебна практика, по смисъла на чл. 3 от Конвенцията, "безчовечно или унижаващо отношение" предполага страдание или унижение, достигащи отвъд неизбежния елемент на страдание и унижение, свързан с дадена форма на легитимно третиране или наказание. Съгласно мотивите на Решение на ЕСПЧ от 02.02.2006 г. по делото Й. срещу България "мерките за лишаване от свобода могат често да съдържат такъв елемент, като държавата трябва да осигури на лишеното от свобода лице условия, които са съвместими с уважението към човешкото достойнство, така че начинът и метода на изпълнение на мярката не го подлагат на стрес и трудности с интензивност, която надминава неизбежното ниво на страданието, свързано със задържането и че като се имат предвид практическите нужди на лишаването от свобода, здравето и доброто му състояние са адекватно осигурени".
В случая от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че за периода 14.07.2017 г. до 09.10.2017 г., с прекъсване от четири дни, ищецът е бил н. в а. - гр. Сливен във връзка с и. на н. му м. за н. "з. под. с.". В периода на з. Б. е бил н. в к. в а. с площ от 6,6 кв. м. Общата бройка на з. л., н. в едно п. с Б., през исковия период е била – четири лица. / установено от показанията на разпитания в качеството на свидетел лице/. Не се оспорва от ответника по иска и обстоятелството, че в п.о, в което е бил н. Б., не е имало с. в. и м. с т. в.; няма п. д. на с. и с. в.. Налице е едно о. с. п., като осигуреният д. до с. п. е бил т. п.д. – с., о. и в.. Съгласно показанията на свидетеля в останалото време за о. на ф. н. на з. л. са и. ш.. От показанията му се установява и че в п. е имало д.. С оглед на гореизложеното съдът приема за доказани фактите досежно описаните в исковата молба б. и с. – х. у., при които е бил п. ищецът Б. при п. му в а. - гр. Сливен от гледна точка на л. на постоянен д. до с. в. и т. в., на п. д. на д. с. и възможност за е. п., л. х. в к. – д. и на свободна ж. п. в п.. Съдът намира за неоснователни оплакванията по отношение на л. на м. о. по отношение на ищеца. По делото са приложени м. д., от които е видно, че на ищецът, при наличие на о., е осигурявано м. о.. Това се потвърждава и от показанията на разпитания по делото свидетел.
Въз основа на горното се установява, че
администрацията на С. а. гр.Сливен не е осигурила предписаните от закона
условия при които следва да п. л. от с. л., включително и ищеца. Конкретно х. у.
в а. не са отговаряли на с. изисквания за з. ж., поради и. на ш. за ф. н., краткия д. до т. в.; липсата на д. до д. с.
и ч. в.. Като е допуснала п. на з. л. при тези у., администрацията на с. а. е
нарушила разпоредбата на чл. 3 от ЗИНЗС.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че б. и с.-х. у., при които Б.Б. е и. н. му м. за н. "з. под. с." в а. - гр. Сливен в рамките на периода на исковата претенция 14.07.2017 г. до 09.10.2017 г., н. правата му по чл. 29, ал.1 от Конституцията на РБългария и респективно от страна на администрацията на а. е допуснато нарушение на чл. 3 от Европейската конвенция за правата на човека и на чл. 3 от ЗИНЗС. Условията при които е бил поставен неминуемо водят до п., у., н. з. на личността и до ф. б. и с.. По степен и интензитет създаденото на Б. н. е такова, което може да бъде квалифицирано като "причиняващо с. и у. д.". И. на н. м. за н. "з. под. с." и статута на з. л. при п. му в а. - гр. Сливен и свързаните с това законови изисквания за сигурност и о. на л., неминуемо водят до ограничения, но в случая прилагането на нормативно регламентираните в ЗИНЗС и ППЗИНЗС мерки за и. и произтичащите от тях ограничения, са довели до необосновано нарушаване на основни субективни права и общочовешки ценности, защитени от ЕКПЧ /право на х. о. и на уважение на присъщата на човешката личност д./, като са р. н. върху л. му с.. С оглед обичайните правила за условия на ж., съответстващи на изискванията за х. о. което да не н. ч. д., условията, в които е бил п. Б. при п. му в а. - гр. Сливен, предвид кумулативния им ефект, следва да бъдат квалифицирани като у. н.. В контекста на съдебната практика на ЕСПЧ и критиките към формалистичния подход на българските съдилища при отхвърляне на исковете за обезщетения за в. от н. и у. у. при и. на н. поради необоснованост и недоказаност на претърпени нематериални вреди, съдът приеме, че ищецът е п. н. н. и., като у. и о. о. и н. т.. С оглед п. на Б. н., произтичащи от л. на постоянен д. до с. в. и т. в., на м. с. ж. п. и резултат от л. б. и с. – х. у. / на пряк д. на д. с. и възможност за е. п. и др./, които н. надхвърлят обичайните, свързани с и. на н. му м. за н. "з. под. с." и които са довели до п. от него с., т. и н. е. п., надвишаващи неизбежното ниво присъщо на з., у. в степента и характера на п. с. от ищеца, имат за последица у. на н. ч. д. и с това е налице нарушение на чл. 3 от ЕКПЧ.
При осъществяване на правно - регламентирана дейност длъжностните лица от администрацията на а. са нарушили изискването по чл. 2, т.3 от ЗИНЗС, което е довело до н. на п. на з. л. на х. о. и на у. на присъщата на ч. л. д.. Действително по делото няма данни за извършени у. действия или бездействия на длъжностни лица, довели до целенасочено поставяне на ищеца в н. у., до у. о., което у. ч. му д. и до е. и ф. с.. Липсата на подобна цел обаче не може категорично да изключи нарушението на чл. 3 от Конвенцията. Освен това отговорността по чл. 284 от ЗИНЗС е обективна - държавата отговаря за вредите, причинени на л. от с. и з. под с. от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3.
В случая н. п., у. и е. д. на Б., надвишаващи неизбежното ниво присъщо на и. на м. за н. "з. под. с.", представляват неимуществени вреди, причинени вследствие на незаконосъобразни бездействия на администрацията на а. в нарушение на изискването по чл. 2, т.3 от ЗИНЗС във вр. с чл. 240 от ЗИНЗС за осигуряване на условия, обезпечаващи поддържането на ф. и п. з. на з. л. и з. на п. и д. им, които бездействия са рефлектирали върху л. с. на ищеца, н.о. ц., защитена с нормата на чл. 3 от ЕКПЧ.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че по предявения от Б.К.Б. иск срещу Главна Дирекция "Изпълнение на наказанията", по безспорен начин е установено и доказано наличието на всеки един от елементите от правопораждащия фактически състав за отговорността на държавата по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС за претърпени от ищеца неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразна административна дейност на специализираните органи по изпълнение на наказанията, поради което исковата претенция се явява доказана по основание
Конкретният размер на следващото се обезщетение за претърпените неимуществени вреди /претендирано от ищеца като такова в размер на 5 000 лв./, следва да бъде определен при съблюдаване изискването на чл. 52 от ЗЗД.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД, приложим по препращане от § 1 ЗР на ЗОДОВ, обезщетението за неимуществени вреди се присъжда от съда по справедливост. Понятието "справедливост" е морално-етична категория и включва съотношението между деянието и възмездието. Всъщност, размерът на обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди, се определя при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на п. в. п., ценността на засегнатите нематериални блага и интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на у., така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на м. в., изисква размерът на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда, с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на у. л..
С оглед характера на деянието, естеството и степента на претърпените вредни последици от ищеца и периода, през които е т. н. у. при и. на м. за н. "з. под. с." в а. Сливен и при отчитане икономическия стандарт на страната, според настоящия състав, обезщетението, което е най-справедливо в този случай да се присъди, е в общ размер на 650 лева, за исковия период от 14.07.2017 г до 09.10.2017 г. с прекъсване от 21.07.2017 г. до 25.07.2017 г. (81 дни), съобразявайки актуалната практика и насоките на ЕСПЧ. ЕСПЧ приема, че обезщетение в размер на 30 % от това, което той би присъдил, е адекватно за компенсиране на вредите от лоши условия за задържане в Словения и Русия (така Bizjak v. Slovenia, жалба № 25516/12, решение по допустимост от 8 юли 2014 г. и Shmelev and others v. Russia, жалба № 41743/17 и 16 др., решение по допустимост от 17 март 2020 г.). Съответно, за справедлива база за размера на обезщетението се приема между 4 и 5, 3 евро на ден (така Bizjak vs Slovenia, жалба 25516/12, решение по допустимост от 08 юли 2014 г.; Domjаn vs Hungary, жалба 5433/17, решение от 14 ноември 2017 г.), като посочената база е определена като справедлива за установено задържане в лоши условия в Унгария, при съобразяване на жизнения стандарт за страната. В този смисъл и доколкото според статистически данни на Евростат минималните месечни възнаграждения в България се явяват по-ниски от тези в Унгария средно с 40 %, то отчитайки жизнения стандарт в България, за справедлив размер би следвало да се счита такъв между 1, 70 евро и 2, 25 евро на ден при констатирано едно нарушение, съответно до 4, 00 евро на ден при констатирани повече от едно нарушение.
Ето защо, според този настоящия състав, именно посоченият размер най-точно и съответно ще овъзмездят претърпените неимуществени увреждания от ищеца и тези размери именно съответстват на конкретната преценка, направена от състава, на база установените по делото факти и съобразно обществения критерий за справедливост. Искът следва да бъде уважен в размер на 650 лв., ведно със законната лихва от датата на претенцията – 01.12.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, за целия период. В останалата си част до размера на претендираното от ищеца обезщетение от 5 000 лв., искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
По отношение на претендираната мораторна лихва, съдът намира, че същата следва да бъде изчислена съобразно уважената част от иска 650 лева за претендирания период 30.11.2017 г. до датата на завеждане на исковата молба – 30.11.2022 г., като същата е в размер на 330 лева (триста и тридесет лева), изчислена с Калкулатор за изчисляване на законна лихва /https://irinakonstantinova.com/kalkulator-zakonna-lihva/.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС, на ищеца ще следва да бъдат присъдени сторените в производството разноски общо в размер на 111 лева, а именно : заплатена държавна такса в размер на 10 лева и съразмерно на уважената част от иска на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 101 лв., при заплатено по банков път адвокатско възнаграждение в размер на 780лв. Направеното възражение за прекомерност съдът намира за неоснователно. Размерът на договореното и платено адвокатско възнаграждение е в минималния размер, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 вр. чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По отношение на претендираното от ответника възнаграждение за осъществената защита от юрисконсулт, то следва да се посочи, че такова не му се следва, тъй като производството по делото е водено по специалния ред по чл. 286 от ЗИНЗС, а в ал. 2 от същата разпоредба не е предвидено заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбите на чл. 286, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ и чл. 143, ал. 3 от АПК. Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете му, означава, че такова не се дължи, поради което и искането на ответника за присъждане на разноски следва да се остави без уважение.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 203 и сл.
от АПК, Административен съд -
Сливен
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Главна Дирекция "Изпълнение
на наказанията", гр. София - 1309, бул. "Ген. Н. Столетов"
№ 21, да заплати на Б.К.Б., ЕГН **********,***,
сумата от 650 ( шестстотин и петдесет)
лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди,
вследствие незаконни действия и бездействия на администрацията на а. гр.Сливен
към РС „ИН“ Сливен за периода 14.07.2017г. до 09.10.2017 г., ведно със
законната лихва върху сумата от 650 (шестстотин
и петдесет) лева, считано от датата на претенцията – 01.12.2022 г. до окончателното
й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до 5 000 (пет хиляди) лева,
ведно с претендираната законна лихва върху тази сума,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Главна Дирекция "Изпълнение на
наказанията", гр. София - 1309, бул. "Ген. Н. Столетов"
№ 21, да заплати на Б.К.Б., ЕГН **********,***, мораторна
лихва в размер на 330 лева (триста и тридесет лева), за периода 30.11.2017 г.
до датата на завеждане на исковата молба – 30.11.2022 г..
ОТХВЪРЛЯ иска на Б.К.Б., ЕГН **********,*** против
Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. София за заплащане на
мораторна лихва сумата над 330 лева (триста и
тридесет лева) до претендирания й размер от 2537,50
(две хиляди петстотин тридесет и седем и петдесет стотинки) лева.
ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерство на правосъдието гр. София - 1309, бул. "Ген. Н. Столетов" № 21, да заплати на Б.К.Б., ЕГН **********,*** съдебно-деловодни разноски в размер на 111.00 /сто и единадесет/ лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Главна Дирекция "Изпълнение на наказанията" - София, бул. "Ген. Николай Столетов" № 21 за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред тричленен състав на Административен съд – Сливен в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: