Р Е Ш Е Н И Е
№ 50
гр. Враца 17.02.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА,
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 19.01.2021 г.
/деветнадесети януари две хиляди двадесет и първа година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОЦЕВА
ГАЛИНА
ГЕРАСИМОВА
при
секретаря МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА и с участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното от
съдия ГЕРАСИМОВА КАН дело № 529
по описа на АдмС – Враца за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл.от АПК във връзка с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на ЕТ „К.**.– В.М.“***,
депозирана чрез * Д.Х., против Решение № 251 от 15.07.2020 г. на Районен съд – Враца,
постановено по АНД № 355 по описа на съда за 2020 г. С атакувания съдебен акт е
изменено НП № 34/05.03.2020 г., издадено от Председателя на Патентно ведомство
на РБ, в частта относно размера на наложената имуществена санкция на основание
чл. 81, ал. 1 от Закона за марките и географските означения /ЗМГО/, като същата
е намалена от 2400 лева на 1500 лева. В останалата част НП е потвърдено.
В
касационната жалба са релевирани доводи за незаконосъобразност на оспореното решение, като постановено в нарушение на материалния закон,
съществени процесуални нарушения, включително и поради необоснованост. Поддържа
се становище, че неправилно съдът е приел в мотивите си, че изложените в АУАН и
последвалото го НП фактически констатации са установени изцяло и
безпротиворечиво от събраните по делото доказателства. В условията на
алтернативност, моли наложеното наказание да бъде намалено до законоустановения
минимум, предвид обстоятелството, че по отношение на търговеца не са налице
данни за други административни нарушения, както и минималното количество стоки,
предмет на нарушението.
В с.з. касаторът, редовно призован, не се
представлява. От процесуалния представител * Х. е депозирана молба по хода на
делото и по съществото на спора. Претендира разноски.
Ответника по касация – Патентно ведомство на РБ,
редовно призован, не се представлява в съдебно заседание. В депозиран чрез
процесуален представител юрисконсулт Г. писмен отговор по касационната жалба, намира
същата за неоснователна, а оспореното решение като правилно и законосъобразно
моли да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Враца дава
заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че описаното
нарушение е доказано, поради което районният съд не е допуснал нарушение на
материалния закон и процесуалните правила при постановяване на своето решение и
предлага същото да бъде оставено в сила.
По
делото не са представени нови писмени доказателства за установяване на
касационните основания.
Настоящият
съдебен състав, като взе предвид наведените в жалбата доводи и съображения и
след извършване на служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за
установено следното:
Касационната
жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок против валиден и
допустим съдебен акт, подлежащ на оспорване, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните
съображения:
Предмет
на касационна проверка е Решение № 251/15.07.2020 г., постановено по АНД № 355
по описа на Районен съд – Враца за 2020 г., с което е изменено НП № 34/05.03.2020 г., издадено от Председателя на Патентно ведомство на
РБ, като наложената на касатора имуществена санкция за нарушения на чл. 81, ал.
1 от ЗМГО е намалена от 2400 лева но 1500 лева. В останалата част НП е
потвърдено.
За да постанови този резултат районният съд е приел,
че АУАН е съставен и НП издадено от компетентни органи, при спазване на
процедурата по чл. 40 и чл. 52 от ЗАНН, като съдържат задължителните реквизити,
предвидени в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Прието е, че описаното в АУАН нарушение
напълно кореспондира с посоченото в НП, като в тях достатъчно подробно са
описани обстоятелствата, при които е извършено, в това число дата и място на
извършването му, конкретните обективни признаци и цифрова квалификация,
съответстваща на текстовите констатации. От анализа на събраните по делото
писмени и гласни доказателства по безспорен и категоричен начин е установено,
че при извършена проверка в търговски обект, стопанисван от касатора, са
намерени спортни стоки, означени със знак сходен на регистрирана фигуративна
марка. Стоките са били изложени и предлагани за продажба на потребителите без
съгласието на притежателя на регистрираната марка, при което е налице нарушение
именно на чл. 81, ал. 1 ЗМГО /отм./. При определяне на приложимия материален
закон съдът е посочил в мотивите си, че правилно АНО е съобразил настъпилите
законодателни изменения, като в съответствие с чл. 3, ал. 2 от ЗАНН при
издаване на санкционния акт е приложил нормативна разпоредба, която е
по-благоприятна за нарушителя. Обстоятелството, че конкретното нарушение е първо
за търговеца, както и липсата на данни за други административни нарушения по
ЗМГО, съдът
е приел за смекчаващи отговорността обстоятелства и на основание чл. 27, ал. 2 ЗАНН е определил имуществената санкция към минимално предвидения в разпоредбата
на чл. 81, ал. 1 ЗМГО /отм./ размер – 1500 лева.
Решението е
правилно. Въззивният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе
съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно
изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по
конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно
събиране, проверка и анализ на доказателствената съвкупност и не е допуснал
нарушения на съдопроизводствените правила. Събрани са необходимите и относими
доказателства, за чието съществуване са налице данни по делото и въз основа на
тях правилно е установена фактическата обстановка. Обсъдени са всички
възражения, изложени в жалбата, включително относно твърдяно нарушение на чл.
40, ал. 1 ЗАНН и несъставомерност по чл. 81, ал. 1 ЗМГО, като са формирани
обосновани изводи за тяхната неоснователност, които изводи се споделят напълно
от настоящия касационен състав. Споделят се също така изводите на районния съд,
че по делото са ангажирани достатъчно, убедителни и непротиворечиви
доказателства относно извършеното нарушение, но предвид смекчаващите
отговорността обстоятелства, целите на наказанието ще бъдат постигнати в
пълнота с налагането на имуществена санкция близка до минималния законов
размер.
Предвид изложеното на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК изцяло се
споделят подробните и задълбочени мотиви в решението на РС - Враца, поради
което същите не следва отново да бъдат преповтаряни.
При извършената служебна касационна проверка не се
установяват основания за отмяна на обжалвания съдебен акт. Районният съд е
постановил валидно, допустимо, обосновано и правилно решение, в съответствие с
приложимия материален закон, преценявайки всички събрани в хода на
производството доказателства.
По изложените съображения, касационната инстанция
намира, че оспореното решение е законосъобразно и следва да бъде оставено в
сила.
При
този изход на касационното оспорване, основателно е искането на процесуалния
представител на ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение в касационното производство, в което е осъществена защита чрез
представяне на писмен отговор. На основание чл. 63, ал.3, вр. ал.5 от ЗАНН, във
вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. чл. 27e от Наредбата за
заплащане на правната помощ, на ответника следва да се присъди възнаграждение в
размер от 100.00(сто) лева за юрисконсултско възнаграждение за настоящата
инстанция.
Водим от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, във
връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 251 от 15.07.2020 г., постановено по АНД № 355/2020 г. на
Районен съд – Враца.
ОСЪЖДА ЕТ „К.**.– В.М.“***, ДА ЗАПЛАТИ НА
Патентно ведомство на Република България разноски за юрисконсултско възнаграждение
в касационното производство в размер на 100,00 /сто/ лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.