№ 399
гр. Пещера, 12.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, I НАК. СЪСТАВ, в публично заседание
на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Атанаска Ст. Павлова-
Стоименова
при участието на секретаря Севделина М. Пенчева
като разгледа докладваното от Атанаска Ст. Павлова-Стоименова
Гражданско дело № 20225240101226 по описа за 2022 година
Предявен е иск от Д. С. Ч., ЕГН: **********, от град Батака, ул. ****
***, чрез адв. М. М., против „Неткредит“ ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ул. Л. *** 3 (Литекс Тауър), ет. 10,
представлявано от И. Н. Х.-С. - управител, по чл. 26 ал. 1 от ЗЗД.
В исковата си молба твърди, че е страна по договор за потребителски
кредит № 202203250808300005 от 25.03.2022г., сключен с „Неткредит" ООД .
Съгласно чл. 11 от Договора за кредит Кредитодателят се задължава да
предостави на Кредитополучателя кредит в размер на 1500 лева, ГПР по
кредита е в размер на 48.77 %, а ГЛП в размер също на 49,39 %. при годишна
лихва от 348 лева. Наред с това, съгласно чл.4 ал.3 от Договора, ищецът е
длъжен да предостави до края на следващия ден от сключване на Договор за
потребителски кредит, гаранция по кредита, подробно посочена в общите
условия на договора. Банковата гаранция или гаранцията, следва да бъде в
размер на 1848 лева. Съгласно чл. 6 от Договора ако не бъде предоставена
гаранция по кредита по чл.4 ал.3 от договора, ищецът трябва да заплати
неустойка в размер на 1200 лева.
От всичко изложено, счита че клаузите на чл. 4 ал.3 и чл.6 от Договора
са нищожни на основание чл. 26, ал. 1 пр.3 от ЗЗД, като противоречащи на
добрите нрави и поради това, че са сключени при неспазване на нормите на
чл. 19, ал.4 от ЗПК, чл.21 ал.1 от ЗПК, чл.33 от ЗПК, както и по чл. 143, ал.1 и
чл.146 от ЗЗП. Твърди, че търсената неустойка е нищожна като
противоречаща на добрите нрави и неравноправни по смисъла на чл. 143 от
ЗЗП, и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата
предвижда заплащането на неустойка, която е необосновано висока. Сочи
1
практика.
Формулира петитум да се приеме за установено, клаузата на чл. 4 ал.3 и
чл.6 от договор за потребителски кредит № 202203250808300005 от
25.03.2022г., са нищожни на основание чл. 26, ал. 1 пр.3 от ЗЗД, като
противоречащи на добрите нрави и поради това, че са сключени при
неспазване на нормите на чл. 19, ал.4 от ЗПК, чл.21 ал.1 от ЗПК, чл.ЗЗ от
ЗПК, както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП.
Прави доказателстевни искания и претендира разноски.
В срока за отговор е постъпил такъв от ответника по делото.
Оспорва иска по основание. Твърди че безспорни между страните са
следните факти -сключването на 25.03.2022 г. на договор за потребителски
кредит №202203250808300005 между „Неткредит" ООД (кредитор) и Д. С. Ч.,
ЕГН ********** (кредитополучател), по силата на който на
кредитополучателя е отпуснат заем в размер на 1 500.00 лева, при договорен
годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 48.77%, обща дължима сума
в размер на 1 848.00 лева.
Твърди че оспорените клаузи не са нищожни излага съображения в тази
посока. Сочи практика .Прави искане да се отхвърли иска като
неоснователен, ангажира доказателства.
Предявява насрещен иск на основание чл. 79 ал. 1 ЗЗД, да бъде осъден
Д. С. Ч., ЕГН ********** с адрес в град Батак, ул.****" № 47 да заплати на
„Неткредит" ООД следните :дължими суми по договор за кредит №
202203250808300005/25.03.2022 г.: 415.67 лева - падежирала главница,
дължима за периода от 26.09.2022 г. до 26.12.2022 г., ведно с
обезщетение за забава по чл. 86 ЗЗД, начислено върху сумата в размер на
415.67 лева за периода от депозиране на насрещния иск в съда до
окончателното изплащане на вземането- 09.01.2023 г. ;4.10 лева- обезщетение
за забава по чл. 86 ЗЗД, начислено върху падежиралата главница за периода
от 27.09.2022 г. до 30.12.2022 година.; 432.57 лева - предсрочно изискуема
главница, дължима за периода от 26.01.2023 г. до 26.03.2023 година, ведно с
обезщетение за забава по чл. 86 ЗЗД, начислено върху сумата в размер на
432.57 лева за периода от връчване на насрещния иск на ответната страна до
окончателното изплащане на вземането;72.27 лева - падежирала
възнаградителна лихва, дължима за периода от 26.10.2022 г. до 30.12.2022
година; 0.71 лева- обезщетение за забава по чл. 86 ЗЗД, начислено върху
падежиралата възнаградителна лихва за периода от 27.10.2022 г. до
30.12.2022 година.
Излага твърдения, че за погасяване на задължението по договор за
кредит № 202203250808300005 Д. С. Ч. е направил следните плащания:520.00
лева на 15.06.2022 година; 300.00 лева на 28.06.2022 година;50.00 лева на
08.10.2022 година;30.00 лева на 09.11.2022 година.
2
Предвид частичното плащане, прави изявление за предсрочна
изискуемост на вземането съгласно чл. 8 от договора.
В срока за отговор по насрещния иск от Д. Ч., чрез адв .М. М., счита че
насрещната исковата молба е редовна и допустима, но изцяло неоснователна
и недоказана.Сочи практика . Твърди че договора за потребителски кредит е
недействителен на основание чл. 22 от ЗПК. Съгласно чл.22 от ЗПК, във
връзка с чл11,ал.1,т.9 от ЗПК договор за потребителски кредит е нищожен,
ако не са посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането
му. Погасителния не отговаря на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, в него липсва
задължителната информация по ЗПК. Твърди че неустоечната клауза в
договора е нищожна. Фактически не се касае за дължима неустойка, а за
вземане, което се плаща заедно с вноските за главница и лихва, което вземане
представлява допълнителна печалба за кредитора, освен лихвата, неустойката
не е включена и в ГПР. Нарушен е чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, тъй като не е посочен
реалният годишен лихвен процент, Твърди че възнаградителната лихва
надвишаваща трикратния размер на законната лихва.
В случай че се обяви Договора за потребителски кредит №
202203250808300005 за нищожен прави искане за прихващане на заплатените
от ищеца суми за лихва и неустойка към дължащата се главница. В случай че
не се обяви Договор за потребителски кредит № 202203250808300005 за
нищожен прави искане за прихващане на заплатените от ищеца суми за
неустойка към дължащата се главница и лихва. Прави възражение за
прекомерност на претендиралите разноски.
Безспорно е между страните обстоятелство именно сключването на
25.03.2022 г. на договор за потребителски кредит №202203250808300005
между „Неткредит" ООД (кредитор) и Д. С. Ч., ЕГН **********
(кредитополучател), по силата на който на кредитополучателя е отпуснат заем
в размер на 1 500.00 лева, при договорен годишен процент на разходите
(ГПР) в размер на 48.77%, ГЛП в размер също на 40,39 %, при обща
дължима сума в размер на 1 848.00 лева, както и че сумата е усвоена.
Ответникът Неткредит" ООД признава, че ищецът Ч. е платил до
момента сума в общ размер на 900 лева.
Горните обстоятелства се установяват от приетите по делото писмени
доказателства - договор за потребителски кредит
№202203250808300005/25.03.2022г. , погасителен план, ОУ.
За изясняване на спора от фактическа страна беше изслушана СИЕ
която уточни че ищецът Ч. и извършил плащане в размерна 900 лева, като
посочената сума ответника НЕТКРЕДИТ е разпределил и са останали
непогасени следните суми – за главница – 848,24 лева, за договорно лихва
99,76лв., за законна лихва върху главницата до 31.12.2022г. – 4,10лв.; за
законна лихва върху договорни лихви – 0,71 лв., за периода от 01.01.2023г. до
3
15.05.2023 г. законната лихва е 37,56лв., или общо 42,37лв.
Експертизата е приета в съдебно заседание като неоспорена от страните
по делото.
По делото не се твърди ищецът да е погасил изцяло задължението си.
Въз основа на така очертаната по делото фактическа обстановка
от правна страна съдът намира следното:
По главния иск с правно основание чл. 26 ал. 1 пр. 3 ЗЗД и
направеното възражение относно недействителността на целия договор
съгласно чл. 22 ЗПК, във вр.чл.10 ал.1 ,във вр. чл. 11, ал. 1,т. 9,т. 10, т. 11 от
ЗПК, както и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП:
При съобразяване съдържанието на процесния договор за
кредит, както и на поетите с него права и задължения съдът счита, че
същият има правната характеристика на договор за потребителски кредит,
поради което неговата валидност и последици следва да се съобразят с
изискванията на специалния закон – Закон за потребителския кредит
в релевантната за периода редакция/ в т.см. определение №351 от 22.04.2016г
на ВКС по търг.дело №3026/2015г./ Във връзка с поставения от ищеца въпрос
за действителността на договорното съглашение следва да бъде установено
дали е налице валиден обвързващ страните договор като преценката с
общите правила на ЗЗД , така и с нормите на приложимия ЗПК.
Съответствието на договора с добросъвестното упражняване правата на
ответника-кредитор, а оттам и с добрите нрави се включва в основанията за
нищожността му предвидени и по специалния закон като общо към частно
основание за нищожност.
Съгласно чл. 11 Договор за потребителски кредит №
202203250808300005 от 25.03.2022г., сключен с „Неткредит" ООД последния
се задължава да предостави на Кредитополучателя кредит в размер на 1500
лева, ГПР по кредита е в размер на 48.77 %, а ГЛП в размер също на 40,39 %.
при годишна лихва от 348 лева. Наред с това, съгласно чл.4 ал.3 от Договора,
ищецът е длъжен да предостави до края на следващия ден от сключване на
Договор за потребителски кредит, гаранция по кредита, подробно посочена в
общите условия на договора. Банковата гаранция или гаранцията, следва да
4
бъде в размер на 1848 лева. Съгласно чл. 6 от Договора ако не бъде
предоставена гаранция по кредита по чл.4 ал.3 от договора, ищецът трябва да
заплати неустойка в размер на 1200 лева
На първо място следва да се посочи, че процесния договор е сключен от
разстояние, поради което за същия не важат правилата за размер на шрифта,
предвид на което възражението в тази посока от страна на ищеца е
неоснователно.
Относно наведеното от ищеца твърдение, че действителният ГПР е
различен от уговорения в договора , че размерът на договорената
възнаградителна лихва противоречи на добрите нрави, тъй като надвишава
три пъти законна лихва и предвидената неустоечна клауза е нищожна поради
нарушаване на добрите нрави съдът намира за основателно.
Ч. дължи неустойка, в случай че не представи обезпечение, съгласно
реда и условията, предвидени в чл. 4 ал. 3 и чл. 6 от Договора. Неустойката е
в размер 1200лв. в Договора е предвидено, че вземането по него се обезпечава
с банкова гаранция или гаранция в размер на 1848 лева.
Съгласно чл. 6 ал. 5 от Договора начислената неустойка се изплаща на
падежа на всяка следваща вноска, съгласно погасителен план към Договора.
По делото е приложен погасителен план, видно от който размерът на
всяка погасителна вноска е 154 лв., като е предвидено че при непредоставяне
на гаранция до 27.03.2022 г. се дължи неустойка и се начислява на ден в
размер на 1 /30 от месечната неустойка за всеки ден през който не е
предоставена. Предвидено е в чл. 6 ал. 5 от договора че се заплаща заедно
със месечната вноска.
По своята правна природа неустойката представлява форма на
договорна отговорност. Тя служи като обезщетение на кредитора за вредите
от неизпълнението, чийто размер е предварително определен от страните.
Поначало функциите на неустойката са обезпечителна, обезщетителна и
санкционна. Съдът намира, че уговорената в процесния договор за кредит
неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на
обезпечение - гаранция е нищожна, тъй като противоречи на добрите нрави.
Критериите дали е налице нищожност, поради противоречие с добрите нрави
на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на
ВКС, ОСТК - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В мотивите на
посоченото тълкувателно решение е прието, че като клауза, уговорена в
договора, неустойката е проявление на принципа на автономия на волята в
частното право (чл. 9 от ЗЗД), както и че неустойката следва да се приеме за
нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън
5
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Посочено е, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за
неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за
справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Преценката за
нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се
прави в зависимост от специфичните за всеки конкретен случай факти и
обстоятелства към момента на сключване на договора, а не към последващ
момент, при съобразяване на примерно посочени критерии, като - естество и
размер на обезпеченото с неустойката задължение; обезпечение на поетото
задължение с други, различни от неустойката правни способи; вид на
уговорената неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена;
съотношението между нейния размер и очакваните за кредитора вреди от
неизпълнението.
В настоящия случай неустойката е предвидена за неизпълнение на
задължението на кредитополучателя да осигури гаранция на отговорността
си към кредитора за заплащане на главното задължение по договора за
кредит. Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира
заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за
предоставяне на гаранция. Уговорената между страните неустойка не
обезпечава изпълнението на задълженията по Договора за кредит, нито
вредите от неизпълнението на задълженията по Договора за кредит, а
евентуални такива от непредставяне на обезпечение чрез поръчителство. Чрез
процесната неустоечна клауза се цели санкциониране на кредитополучателя
за виновното неизпълнение на договорното задължение за предоставяне на
обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има
вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху
същинското задължение за погасяване на предоставената в кредит сума. От
неизпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение не настъпва
вреда за кредитора, размерът на която да бъде обект на обезвреда в клауза за
неустойка. Макар и да е уговорена като санкционна, доколкото се дължи при
неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито
оскъпяване на кредита. Непредоставянето на обезпечение е посочено като
условие, при което разходите по кредита могат да се повишат. Този факт е
индикация, че предоставянето на обезпечение е условие от което зависи
размера на разходите по кредита, т.е. „неустойката" се явява разход по
кредита, а не обезщетение. Възнаграждението за непредоставяне на
обезпечение не е включено в предвидения по договора ГПР, с което
потребителят е заблуден относно действителната стойност на общите разходи
по кредитното правоотношение.Уговаряне на неустойка за неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение с размер, чиято стойност е по-
висока от установеното договорно възнаграждение, съдът намира за
установено в противоречие с добрите нрави. Това задължение всъщност
представлява скрито, под формата на неустойка, допълнително
възнаграждение за кредитора. Изводът на съда, че с клаузата за неустойка на
6
практика е предвидено допълнително възнаграждение за кредитора, се
подкрепя и от начина, по който е установено това задължение, доколкото в
договора е предвидено неустойката да се заплаща на вноски, подобно на
главницата и възнаградителната лихва. В случая неустойката по съществото
си е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала
сигурна печалба за кредитора, която печалба би увеличила стойността на
Договора. Пряката и непосредствена цел на така уговорената неустоечна
клауза е да доведе до увеличаване на подлежащата на връщане сума и
неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на кредитополучателя.
Процесната клауза за неустойка нарушава съществено принципа на
добросъвестност и справедливост в гражданските и търговските
правоотношения и не държи сметка за реалните вреди от неизпълнението .
Ето защо, съдът счита, че клаузата на чл. 4 ал. 3 и чл. 6 от Договора за
кредит, установяваща задължение за заплащане на неустойка, с което
задължение се увеличават разходите по кредита, чрез добавяне на
допълнително възнаграждение за кредитора, е нищожна, поради
противоречието й с добрите нрави.
Анализът на посочените клаузи сочи, че потребителят няма право на
избор дали да предостави гаранция или не. В случай че не предостави – дължи
неустойка. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК е предвиден начина на формиране на
годишният процент на разходите по кредита.Посочената клауза за неустойка
е компонент на ГПР по кредита, тъй като се обхваща от легално дадената
дефиниция в пар. 1, т. 1 ДР ЗПК за общ разход, т.е. всички разходи кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани
с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В случая посочения
размер на ГПР не отговаря на действителния. Невключването му води до
заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал.2, т. 4 ЗЗП, което
не дава възможност да се определи действителния ГПР като в същност е
налице фактическа липса на ГПР по смисъла на закона, а не фактическа
грешка при изчисляването му, което води до нищожност на целия договор по
смисъла на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК. Доколкото в процесния случай в
уговорения ГПР не са включени всички действителни разходи, то съдът
намира, че е налице противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК и Договора е недействителен на основание чл. 22 ЗПК. В този
смисъл е и практиката – Решение по в.гр.д.№248/2022г. на ОС Пазарджик,
Решение по в.гр.д.№120/2022 г. на ОС Пазарджик, Решение по в.гр.д.
№224/2022г. на ОС Пазарджик и др.
Така потребителят е бил въведен в заблуждение относно стойността на
7
разходите, които следва да прави по обслужване на заема. Изложеното води
до извод, че последиците на сделката са несъвместими с общоприетите
житейски норми за справедливост и добросъвестност. Налице е неоправдано
разместване на имуществени права, при което едно лице очевидно търпи
значителна загуба, а друго се обогатява,заобикаляйки императивни
разпоредби на закона, поради което съдът приема, че сключеният договор за
поръчителство накърнява добрите нрави.
Накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1 от ЗЗД е
налице, когато се нарушава нравствен принцип, който може и да не е
законодателно изрично формулиран, но спазването му е проведено чрез
създаване на други разпоредби, част от действащото право.Такива са
принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и
търговски взаимоотношения и на предотвратяването на несправедливото
облагодетелстване на някоя от страните за сметка на другата.Трайна и
непротиворечива е съдебната практика за нищожност на договора поради
накърняване на добрите нрави и тя приема , че „добри нрави“по смисъла на
чл.26, ал.1предл.3 то ЗЗД е обща правна категория, приложима към конкретни
граждански, респ. търговски правоотношения, изведена от юридически
факти, обуславящи тези правоотношения, понятие , свързано с относително
определени правни норми, при положението на които съдът прави конкретна
преценка на обстоятелствата . Във всеки отделен случай въз основа на
доводите на страните и събраните доказателства по конкретното дело съдът
може да прецени дали поведението на конкретния правен субект съставлява
действие, което накърнява „добрите нрави“ злепоставя чужди интереси с цел
извличане на собствена изгода.
В разпоредбата на чл.143, ал.1 от ЗЗП се предвиждат
критерии, чрез които може да се установи неравноправния характер на
клаузата в договор, сключен с потребител. Съгласно посочената разпоредба
неравноправни са:1/ клауза, сключена във вреда на потребителя, 2/ клауза,
която не съответства на изискванията за добросъвестност, присъщи на
нормалните договорни правоотношения и равнопоставеността на
съконтрахентите и 3/ клауза, която води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В
съответствие с разпоредбата на чл.4 пар.1 от Директива93/13/ЕИО на Съвета
от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори
при преценка за неравноправност на дадена договорна клауза трябва да се
8
отчита характерът на стоките или услугите, за които е сключен договора и да
се вземат предвид всички обстоятелства, довели до сключването му към
момента на неговото сключване.
В чл.11 от сключения между страните договор се предвижда
задължение на кредитополучателя да заплаща лихва в размер на 40,39%.
Разпоредбата на чл.9 от ЗЗД предвижда, че страните могат свободно да
определят съдържанието на договора доколкото, то не противоречи на
повелителните норми на закона и на добрите нрави.Към датата на сключване
на договора за кредит липсват императивни разпоредби на закона по
отношение на размера на възнаградителната лихва.При положение, че се
касае за потребителски договор, при който едната страна е по-слаба
икономически , поради което се ползва със засилена защита на ЗЗП и ЗПК
следва да се приеме, че максималния размер на лихвата било
възнаградителна, било за забава е ограничен.Обратното би означавало
икономически по-слаби участници в оборота да бъдат третирани
неравноправно като недостигът на материални средства за един субект се
използва за облагодетелстване на друг. Когато е налице явна
нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената за това цена се
нарушава принципа на добросъвестност при участие в облигационните
отношения. Поради това в съдебната практика се приема, че
противоречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна
лихва , надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а за
обезпечените кредити- двукратния размер на законната лихва/ в този
смисъл Решение №906/30.12.2004г по гр.д.№1106/2003г на ВКС, Решение
№378/18.05.2006г по гр.д.№315/2005г на ВКС, Решение №1270/09.01.2009г по
гр.д.№5093/2007г на ВКС/. Следователно при преценка съответствието на
спорната договорна клауза с добрите нрави следва да се вземе предвид
съотношението между уговорения с нея размер на възнаградителна лихва и
законната лихва. При това уговорената с процесния договор възнаградителна
лихва в размер на 40,39% е повече от четирикратния размер от законната
лихва.
По делото не се установява, а и липсват твърдения за наличие на
обстоятелства, които да дават основание за очакване на завишен размер на
вреди за заемодателя неизпълнение на задълженията на заемателя.
Следователно уговаряне на възнаградителна лихва в размер повече от три
9
пъти над законната значително надхвърля размера на действителните вреди.
Предвид характера на предоставяната по договора услуга, преполагащ
недостиг на парични средства у едната страна следва да се приеме, че
процесната уговорка не съответства на изискванията за добросъвестност,
присъщи на нормалните договорни отношения и равнопоставеност на
страните по това правоотношение. Следователно същата е неравноправна по
смисъла на чл.143 от ЗЗП и на това основание нищожна.
Следва да се посочи и че основателно е възражението на ищеца, че
приложеният погасителен план не отговаря на изискванията на чл. 11 т. 11 от
ЗПК, а именно условията за издължаване на кредита от потребителя,
включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването. В приложения погасителен план не става ясно нито едно от
изброените по- горе обстоятелства.
Съгласно чл.26, ал.4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече
нищожността на договора, когато те са заместени по право от повелителните
правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била
сключена и без недействителните и части. В случая не е налице нито една от
тези две хипотези- нищожните клаузи на процесния договор относно
определянето на процента възнаградителна лихва и годишния процент на
разходите да бъдат заместени по право от повелителни норми на закона или
че договорът за потребителски кредит би бил сключен и ако в него не са
включени двете клаузи като се изходи от характера на този договор, който е
възмезден и включването на клаузи за договаряне на лихвен процент по
кредита и ГПР по него е въведено като изрично изискване в чл.11,ал.1т.9 и 10
от ЗПК.Предвид на това в случая е неприложима нормата на чл.26, ал.4 от
ЗЗД и нищожността на посочените по-горе клаузи на процесния договор
обуславя недействителност на целия договор. В случая следва да бъде взета
предвид и разпоредбата на чл.22 от ЗПК, която е приложима за процесното
договорно правоотношение. Тази норма изрично посочва, че когато не са
спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона , то договорът за
потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно
10
изброените са и тези по чл.11, ал.1т.9,т.10 и т. 11 от ЗПК.
По изложените съображения настоящия съдебен състав намира, че
процесния договор за кредит е нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД-
поради противоречие с добрите нрави и нарушения на императивните норми
по чл.11, ал.1т.9,т.10 и 11 от ЗПК във вр.с чл.22 от ЗПК.Ето защо главният
иск като основателен следва да бъде уважен и основателно се явява
възражението за недействителност на целия договор за кредит.
По предявения насрещен иск съдът намира следното:
Ответникът „НЕТКРЕДИТ “ЕООД е предявил срещу ищеца насрещен
осъдителен иск с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.240 от ЗЗД и
във вр. с чл.9 и сл. от ЗПК .
Безспорно се установи след анализ на доказателствената съвкупност, че
по силата на подписаното на 25.03.2022 Г. договорно съглашение ищецът по
насрещният иск е дал в заем на ответника по насрещния иск сумата от
1500,00лв. като няма спор между страните, че сумата по кредита е усвоена от
кредитополучателя. Установи се, че договорът е сключен при общи
условия.Установи се че към момента на приключване на устните състезания е
настъпил падежа и на последната вноска по заема, поради което същия е
изцяло изискуем. От приетото по делото заключение се установява, че е
платена сума в размер на 900 лева. Когато обаче се прави извод че договорът
за потребителски кредит е недействителен, какъвто е настоящия случай
съгласно чл.23 от ЗПК потребителят връща само чистата стойност на кредита,
но не дължи лихва или други разходи по кредита. Чистата сума в конкретния
случай е 1500,00 лева, като ответника по него Ч. е платил 900 лева. Ето защо
дължими на ищеца по насрещния иск НЕТ КЕРДИТ ООД е сума в размер на
600 лева, като до претендирания размер от 848. 24 лева цялата главница
предвид настъпилия падеж и на последната вноска към датата на
приключване на устните състезания. Следва да се отхвърлят като
неоснователни и другите претенции за лихви, предвид че се дължи
единствено чистата стойност по кредита. .
По разноските:
Предвид изхода на делото по предявените от Д. Ч. срещу Неткредит“
11
ООД, ЕИК *********, иск се дължи адвокатски хонорар на основание чл.38,
ал.2 от Закона за адвокатурата съобразно уважената част от главния и
отхвърлената част по насрещния иск в размер на 989,05 лева с ДДС, както и
50,00 лева държавна такса по главния иск. В полза на ответника и ищец по
насрещния иск „Неткредит“ ООД, ЕИК *********, следва да се присъдят
разноски в размер уважената част от насрещния иск на 376,08 лева .
Така мотивиран Пещерският районен съд,
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНИ клаузите на чл. 4 ал.3 и чл.6 от
Договор за потребителски кредит № 202203250808300005 от 25.03.2022г.
сключен между Д. С. Ч., ЕГН: **********, от град Батак, ул. **** ***, и „
Неткредит“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. Л. *** 3 (Литекс Тауър), ет. 10, представлявано от И. Н. Х.-С. -
управител, поради противоречие с добрите нрави на основание чл.26, ал.1,
пр. 3 от ЗЗД вр.с чл. 143, ал.1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП.
По предявения от „Неткредит“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. Л. *** 3 (Литекс Тауър), ет. 10,
представлявано от И. Н. Х.-С. - управител, срещу Д. С. Ч., ЕГН: **********,
от град Батак, ул. **** ***, насрещен иск:
ОСЪЖДА Д. С. Ч., ЕГН: **********, от град Батак, ул. **** ***, да
заплати на „Неткредит“ ООД, ЕИК *********, сумата от 600 лева,
представляваща чистата стойност по кредита,
като отхвърля исковете за главница до претендирания размер от
848,24 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
26.03.2023г. до окончателното изплащане; за обезщетение за забава от
предявяване на насрещния иск 09.01.2023 г. до окончателното плащане ; за
сумата от 4.10 лева,представляваща обезщетение за забава за периода от
27.09.2022 г. до 30.12.2022 година.; за сумата от 72.27 лева - възнаградителна
лихва, дължима за периода от 26.10.2022 г. до 30.12.2022 година; за сумата
от 0.71 лева- обезщетение за забава по чл. 86 ЗЗД, за периода от 27.10.2022 г.
12
до 30.12.2022 година.
ОСЪЖДА "Неткредит“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Л. *** 3 (Литекс Тауър), ет. 10, представлявано от
И. Н. Х.-С. - управител, да заплати на адвокат М. В. М. от АК- Пловдив на
основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение в размер на 989,05
лв. с ДДС, а на ищеца Д. С. Ч., ЕГН: **********, сумата от 50,00 лева.
ОСЪЖДА Д. С. Ч., ЕГН: **********, от град Батак, ул. **** ***, да
заплати на "Неткредит“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Л. *** 3 (Литекс Тауър), ет. 10, представлявано от
И. Н. Х.-С. - управител, сумата от 376,08 лв. разноски по делото.
Решението м о ж е да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Пазарджик в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Банкова сметка, по която могат да бъдат платени сумите, присъдени в
полза на ищеца Д. С. Ч., съгласно чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК: ********.
Банкова сметка, по която може да бъде платена сумата за адвокатско
възнаграждение на адв. М. В. М. - АК - Пловдив, съгласно чл. 236, ал. 1, т. 7
от ГПК: *************.
Банкова сметка, по която могат да бъдат платени сумите, присъдени в
полза на НЕТКРЕДИТ ООД , съгласно чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК:
****************
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
13