О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.София 23.09.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 22 състав в публичното съдебно заседание на двадесет
и трети юни през
две хиляди и двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА БОГДАНОВА
При секретаря Вяра Баева, като разгледа
докладваното от съдия Богданова гр. дело №6663/2019г. по описа на СГС, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба
на В.Л.П. ЕГН ********** ***, действаща чрез пълномощник адв.Ц.П.
*** срещу „Б.“ ЕООД ЕИК *******със седалище и адрес на управление *** и „П.“ ЕООД
ЕИК *******със седалище и адрес на управление ***, с която е предявен иск за
признаване за установено по отношение на „П.“ ЕООД и В.Л.П., че „Б.“ ЕООД не е собственик на самостоятелен
обект в града с идентиф.№68134.406.137.1.20,
представляващ апартамент №24, находящ се в жилищна
сграда с подпокривно жилищно пространство в гр.София,
ул.“*******, на втори жилищен етаж в бл.2 вх.б, със застроена площ 140,38кв.м.,
състоящ се от дневна, столова, две стаи, кухня, дрешник, баня, тоалетна, антре,
коридор, два балкона, при съседи: стълбище, апартамент №23, вътрешен двор,
калкан, ул.“Мати Рубенова“,
заедно с 3,206% ид.ч. от общите части на сградата и
правото на строеж върху дворното място, върху което е построена сградата,
представляващо УПИ V-496, 497, 635 от кв.584 по плана на гр.София. Претендира
присъждане на сторените в производството разноски.
Ищцата твърди, че с Постановление за
възлагане на недвижим имот от 03.05.2016г. е придобила собствеността на
описания имот, след проведена публична продан от 20.03.2016г. до 20.04.2016г.
Постановлението за възлагане било издадено по изп.дело
№20168380400420 на ЧСИ Бс взискател
К.Г..
Твърди, че въз основа на обезпечителна
заповед от 27.02.2012г. на СГС била вписана възбрана на имота като обезпечение
на бъдещ иск на К.Г.срещу „Б.“ ЕООД. На 15.03.2012г. Г.е предявил осъдителен
иск. На 16.03.2012г. същият е продал на „П.“ ЕООД част от вземането си – 50
000лв. На 12.09.2012г. „Б.“ ЕООД е продало имота на Н.П.К.и К.И.К.. На
17.05.2013г. била вписана искова молба на К.Г.с правно осн.чл.135 ЗЗД за обявяване относителна недействителност на сделката между „Б.“ ЕООД и
Костадинов.
На 29.05.2013г. била вписана искова молба на
„П.“ ЕООД по чл.135 ЗЗД за обявяване относителна недействителност на сделката
между „Б.“ ЕООД и Костадинов.
На 29.01.2016г. била вписана възбрана върху процесния апартамент по искане на ЧСИ Бпо
образувано при него изп.д.№20168380400420 с взискател К.Г.и длъжник „Б.“ ЕООД.
На 09.02.2016г. бил вписан НА за продажба на
недвижим имот №19, рег.№1100, дело №16 от 2016г., с който К.са продали имота на
„Б.“ ЕООД.
На 01.06.2016г. по партидата на дружеството е
вписано Постановление за възлагане на недвижимо имущество от 03.05.2016г. с
оглед на това, че с протокол от 21.04.2016г. за купувач на имота е обявена
ищцата и по този начин тя е станал собственик. На 20.06.2016г. била заличена
вписаната на 29.01.2016г. възбрана.
На 20.04.2017г. била вписана исковата молба
на К.Г..
На 14.02.2019г. било вписано решение №5171 от
29.07.2018г. по гр.д.№5499/17г. на СГС
по исковата молба на „П.“ ЕООД по чл.135 ЗЗД.
На 02.04.2019г. „П.“ ЕООД подал молба за
образуване на изп.дело до ЧСИ М.Би е поискало да
започне принудително изпълнение по отношение на процесния
имот.
На 12.04.2019г. ЧСИ Бе наложил възбрана на
имота.
Със съобщение от 04.04.2019г.
по изп.дело №20198380401372 ищцата била уведомена от
ЧСИ Б., че въз основа на изпълнителен лист срещу „Б.“ ЕООД и Решение
№5171/29.07.2018г. по гр.дело № 5499/2017г. на СГС е насрочил опис на процесния апартамент, с което е насочил изпълнението върху
имущество, нейна собственост.
Според ищцата представеното от „П.“ ЕООД
Решение №5171/29.07.2018г. по гр.дело № 5499/2017г. по негова искова молба с
правно осн. чл.135 ЗЗД, й е непротивопоставимо
и тя е единствен собственик на имота, като срещу същия не може да бъде насочено
принудително изпълнение.
Твърди, че
Постановлението за възлагане от 03.05.2016г. издадено по изп.д.№20168380400420 я легитимира като собственик на
имота. Сочи, че правата на кредитора- взискател К.Г.са
с предимство пред правата на „П.“ ЕООД, защото има по-рано вписана възбрана.
Преписи от исковата молба и приложенията към
нея, са връчени на ответниците.
В законоустановения
двуседмичен срок ответниците са упражнили правото си
на писмен отговор.
Ответникът „Б.“ ЕООД признава иска и моли да
бъде уважен. Поддържа, че първата вписана върху имота възбрана от 29.02.2012г.
като обезпечителна мярка брани правата на купувача от публична продан, като
вписаната искова молба по чл.135 ЗЗД на „П.“ ЕООД не може да й бъде
противопоставена, тъй като вписването е последващо.
Счита иска за основателен.
Не представя доказателства, не прави доказателствени искания.
Ответникът „П.“ ЕООД изразява становище за
недопустимост на предявения иск с подробни аргументи.
Заявява, че липсва спор по отношение
собствеността на процесния имот, който е собственост
на ищцата В.П., поради което за последната липсвал правен интерес от
предявяване на настоящия иск. Сочи, че и двамата ответници
не оспорват правата й на собственик на имота.
Твърди, че изпълнението върху процесния имот е насочено, не защото принадлежи на длъжника
„Б.“ ЕООД, а въпреки факта, че е собственост на трето лице, което е допустимо, поради успешно проведения от „П.“
ЕООД Павлов иск, последиците от който са, че кредиторът по паричното вземане
получава възможността да насочи изпълнението за удовлетворяване на вземането си
към прехвърленото имущество, независимо, че то е преминало в патримониума на трето лице и вече не принадлежи на
длъжника.
Според ответника „П.“ ЕООД ищцата с настоящия
иск оспорва правото му на принудително изпълнение. Сочи, че при публична продан
правата по чл.135 ЗЗД не се губят, защото не са изброени в чл.175 ЗЗД или като
извод - кредиторът по Павлов иск може да насочи изпълнение към имота, който
вече се намира в патримониума на трето лице – купувач
по публична продан. Цитира практика на ВКС. Заявява твърдение за злоупотреба с
процесуални права от ищцата.
Иска прекратяване на производството и
присъждане на разноски.
Предявен е иск с правно основание чл.440 от ГПК.
Безспорно между страните е, че ищцата е
собственик на процесния имот на основание
Постановление за възлагане от 03.05.2016г.
Съдът е определил като ненуждаещо се от
доказване, че с Постановление за възлагане от 03.05.2016г. ищцата е станала
собственик на процесния имот.
При
тази фактическа обстановка, съдът намира, че предявеният иск е недопустим
поради липса на правен интерес у ищцата предвид липсата на спор между страните
относно собствеността на процесния имот и
производството по делото ще бъде прекратено. Съображенията за това са следните.
Въпросът
за правният интерес на третото лице от провеждането на иска по чл.440 ГПК е
разрешен от Тълкувателно решение №8/2013г. по тълкувателно дело № 8/2012 г. на
ОСГТК на ВКС. Съгласно него, правният интерес при отрицателния установителен иск за собственост или друго вещно право се
поражда от твърдението за наличие на притежавано от ищеца, различно от
спорното, право върху същия обект, чието съществуване би било отречено или
пораждането, респективно упражняването му би било осуетено от неоснователната
претенция на насрещната страна в спора. Интерес от отрицателния установителен иск за собственост може да е налице, когато
ищецът заявява самостоятелно право върху вещта, както и при конкуренция на твърдяни от двете страни вещни права върху един и същ
обект. Според т.1 от Тълкувателно решение №8/2013г. правен интерес от
предявяването на отрицателен установителен иск за
собственост ще бъде налице както, когато отричането на собственическите права
на ответника със сила на присъдено нещо ще има преюдициално
значение за признаване и упражняване на самостоятелни субективни права на
ищеца, така и когато при възникналия в резултат на поведението на ответника
спор, ищецът, който владее имота и разполага с документ, легитимиращ правата
му, избира защита в по-ограничен обем, отричайки претендираните
от ответника права, чрез което се слага край на правния спор.
В
случая ищцата би имала правен интерес от завеждането на иск по чл.440 ГПК,
когато съществува спор за собствеността върху имуществото от страна на
длъжника. Такъв спор между страните в настоящото производство не съществува,
поради което предявения иск е недопустим. От обстоятелствата, на които е
основан искът, се налага извода, че не съществува спор за собственост върху описания
в исковата молба имот с длъжника по изпълнението.
Установява
се, че вторият ответник „П.“ ЕООД е провел успешно Павлов иск по гр.дело
№5499/2017г. по описа на СГС като исковата молба е била вписана на 29.05.2013г.
Първоначално е по тази искова молба е било образувано гр.д.№1501/2013г. по
описа на СГС, решението по което е било обезсилено от състав на САС и делото е
било върнато за ново разглеждане от друг състав на СГС. По гр.д.5499/2017г. на
СГС предявеният от „П.“ ЕООД иск по чл.135 ЗЗД е бил уважен и сключеният на
12.09.2012г. между „Б.“ ЕООД и Н.П.К.договор за продажба на недвижим имот, е
бил обявен за недействителен по отношение на „П.“ ЕООД.
Установява
се, че процесния недвижим имот е бил изнесен на
публична продан и въз основа на
постановление за възлагане на недвижим имот от 03.05.2016г. е придобит от
ищцата П.. Това придобиване е станало след датата на вписване на исковата молба
по предявения от „П.“ ЕООД иск по чл.135 ЗЗД.
Смисълът на иска по чл.135 ЗЗД не е да създаде възможност
за упражнилия го кредитор да се присъедини като взискател
при висящо принудително изпълнение насочено върху имота, а да осигури бъдещото
принудително изпълнение върху него независимо в чии патримониум
се намира той. Това следва от факта, че след вписаната искова молба по чл.135 ЗЗД, всички последващи прехвърляния са непротивопоставими на вписалия я кредитор. Дори и имотът да
бъде изнесен на публична продан и кредиторът по чл.135 ЗЗД да не бъде включен в
разпределението, съответно интересът му да не бъде удовлетворен чрез плащане,
или охранен чрез заделяне на припадащата му се сума,
той може да проведе последващо принудително
изпълнение и отново да изнесе имота на публична продан, като третото лице
купувач на предходната продажба ще претърпи евикция. Това става тогава, когато третото лице приобретател е придобило своите права след проведено
изпълнение от взискател, чиито права са непротивопоставими на ищеца по чл. 135 ЗЗД, поради по-рано
вписаната му искова молба.
По разноските.
С оглед изхода на спора ищцата дължи разноски
на ответника „П.“ ЕООД в размер на 2520лв. с ДДС съгласно приложения списък по
чл.80 ГПК.
На
основание изложеното Софийският градски съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ дадения ход на устните
състезания.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело
№6663/2019г. по описа на СГС
ОСЪЖДА В.Л.П. ЕГН ********** *** да заплати
разноски на „П.“ ЕООД в размер на 2520лв. с ДДС съгласно приложения списък по чл.80 ГПК.
Определението може да бъде обжалвано в едноседмичен
срок от връчването му на страните пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ :