МОТИВИ: Срещу подсъдимия П.С.У., роден на *** ***, е предявено обвинение за престъпление, визирано в Глава V-та, Раздел I-ви от Особената част на НК. Същият е предаден на съд за това, че през периода 07.07.2017 г. – 13.07.2017 година, в град Габрово, при условията на продължавано престъпление и повторност, в немаловажен случай, чрез използване на техническо средство – оригинален ключ, отнел чужди движими вещи, както следва: 1. На 07.07.2017 година, от ап. № 89, находящ се на улица ”Орловска” № 87 в град Габрово – сумата от 40 лева; 2. На неустановена дата през периода 07.07.2017 г. – 11.07.2017 година, от лек автомобил марка „Ситроен”, модел „Ксара” с Рег. № ЕВ 61-56 АТ, паркиран пред жилищен блок на ул.”Орловска” № 87 в град Габрово, чрез използване на техническо средство – оригинален ключ – газов пистолет марка „Ekol Special 99”, 6 броя патрони за газов пистолет кал. 9 мм. и навигационна система марка „Гармин”, на обща стойност от 288,20 лева; 3. Около 07,30 часа на 13.07.2017 година, от паркинг пред жилищен блок, находящ се на улица ”Орловска” № 87 в град Габрово, чрез използване на техническо средство – оригинален ключ – лек автомобил марка „Ситроен”, модел „Ксара” с Рег. № ЕВ 61-56 АТ на стойност 2100 лева, всички вещи на обща стойност от 2428,20 лева, от владението на Ц.Д.Ц. ***, без неговото съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.195 ал.1 т.4 пр.2-ро и т.7 във вр. с чл.194 ал.1 във вр. с чл.28 ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 от НК.

В рамките на образуваното по делото съдебно производство е приет за съвместно разглеждане граждански иск, предявени от страна на свид. Ц.Д.Ц. против подс. П.У., с цена на иска в размер на сумата от 328,20 лева, съставляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултат на престъплението по чл. 195 ал.1 т.4 пр.2-ро и т.7 във вр. с чл.194 ал.1 във вр. с чл.28 ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 от НК, за което последният е предаден на съд, заедно с искане за неговото осъждане да заплати тази сума заедно със законната лихва, считано от 11.07.2017 г. – датата на увреждането, до нейното окончателно изплащане.

В следствие на така приетата за съвместно разглеждане гражданска претенция, както и с оглед на изразеното от негова страна желание за това, посочения по-горе свидетел е бил конституиран не само като граждански ищец, но и в качеството на частен обвинител в наказателния процес, съгласно разпоредбите на чл.76, чл.84 и сл. от НПК.

Освен че е получил препис от обвинителния акт, подсъдимият е заявил, че е разбрал и същността на предявеното му обвинение. Той се е признал за виновен във връзка с това обвинение, макар / заради липса на депозирани обяснения / в хода на съдебното следствие да не е излагал описание на фактическата обстановка по извършването на самото престъпление, което е инкриминирано чрез него. Като пряко следствие от самопризнанията, които подс. П.У. е направил при условията на чл.371 т.2 от НПК, при провеждане на съдебното разследване съдът не е събирал доказателства по отношение на фактите, съдържащи се в обстоятелствената и диспозитивната част на обвинителния акт. Поради това при постановяване на присъдата и решаване на въпросите, посочени в чл.301 ал.1 т.1 и 2 от НПК, са били използувани доказателствени материали, събрани при разследването по досъдебното производство, както и направените самопризнания от страна на У. с породените от тях правни последици по смисъла на чл.372 ал.1 от НПК. С оглед на изискването в приложимата законова норма – чл.372 ал.2 от НПК, при разглеждането на делото интересите на същият са били отстоявани от служебен защитник, назначен в рамките на проведеното разследване по досъдебното производство, който е продължил да осъществява задължително процесуално представителство по отношение на него и пред съда не само заради вида на съдебното следствие, но и въз основа на предвидените с чл.94 ал.1 т.6 пр.2-ро от НПК предпоставки за това.

От осъществената цялостна преценка на събраните по делото доказателства – писмени, гласни и веществени, ценени по отделно и в тяхната съвкупност, както и от съпоставката на същите с направените от подс. П.С.У. самопризнания по отношение на обстоятелствата, изложени във внесения от Районна прокуратура - Габрово обвинителен акт, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

С Присъда № 154 от 07.03.2016 г. по НОХД № 867/2015 г. на РС – Габрово, подс. П.У. е признат за виновен в осъществено престъпление по чл.197 т.3 във вр. с чл.195 ал.1 т.4 във вр. с чл.194 ал.1 от НК, извършено на неустановена дата около средата на месец юли 2014 г., за което – чрез приложението на чл.58а ал.4 във вр. с чл.55 ал.1 т.2 б.”Б” пр.2-ро от НК, е осъден на „Пробация”, включваща предвидените пробационни мерки по чл.42а ал.2 т.1, 2 и 6 от НК в лицето на: „Задължителна регистрация по настоящ адрес”***, за срок от „Две години”, с определена въз основа на чл.42б ал.1 от НК периодичност за нейното изпълнение от „Два пъти седмично”; „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за същия по размер срок и „Безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 200 часа годишно” за срок от „Две поредни години”, считано от датата за влизане на присъдата в сила. Присъдата е влязла в законна сила на 23.03.2016 година.

Освен чрез посочената присъда, която определя престъплението по обвинителния акт като извършено при условията на повторност по смисъла на чл.28 ал.1 от НК, подс. П.У. се явява осъждан и с други такива за различни осъществени престъпления от общ характер, като изтърпява към настоящия момент ефективно наложените му за тях наказания „Лишаване от свобода”.

През 2017 година подс. У. търсел да наеме жилище под наем в град Габрово. По интернет той се свързал със св. Ц.Ц., който предлагал квартира, находяща се на ул. ”Орловска” № 87, ет.13, ап.89 в гр. Габрово. По този повод двамата се срещнали на 05.07.2017 година и се договорили У. да ползва жилището срещу 10 лева на нощ. Св. Ц. му предоставил ключове за апартамента. Подс. У. останал на квартира за няколко дни, след което си тръгнал, но без да уведоми свид. Ц. за това обстоятелство. Ключовете за жилището останали в него.

I. Докато пребивавал в жилището, У. не работел. Тъй като имал нужда от парични средства, той решил да си набави такива, като извърши кражба от св. Ц.. В изпълнение на това свое решение на 07.07.2017 година той изчакал Ц. да се прибере в дома си. Докато последният си почивал, У. взел от портмоне, оставено на масата в хола, сумата от 40 лева (две банкноти с номинал от по 20 лева), които изхарчил за свои лични нужди.

II. На неустановена дата през периода 07.07.2017 г. – 11.07.2017 г. подс. У. взел от жилището на свидетеля Ц. ключовете за притежавания от него лек автомобил - марка „Ситроен”, модел „Ксара” с Рег. № ЕВ 61-56 АТ, който бил паркиран пред жилищния блок на посочения по-горе адрес. След като отключил МПС с ключовете, той взел от автомобила газов пистолет марка „Ekol Special 99” заедно с 6 броя патрони за него калибър 9 мм. и навигационна система марка „Гармин”. Впоследствие продал навигационната система чрез интернет сайт, като изхарчил получените за нея пари.

От заключението на съдебно-оценъчната експертиза, изготвена в рамките на проведеното разследване по досъдебното производство, е видно, че паричната равностойност на вещите, отнети по този пункт от предявеното обвинение, е възлизала на сумата от 288,20 лева.

III. Около 07,30 часа на 13.07.2017 г. подс. У. отишъл до жилището на Ц., при което установил, че вратите на апартамента били леко притворени, без да бъдат заключени. След като отворил външната врата, той видял, че ключовете на лекия автомобил с Рег. № ЕВ 61-56 АТ висят от нейната вътрешна страна. Подс. У. ги взел, и заедно с тях излязъл от блока. С тяхна помощ той отключил МПС, и след като го привел в движение, се отправил по посока на с.Райновци, Община Габрово. Имал намерение да разкомплектова автомобила и впоследствие да го продаде на части. Тъй като в село Райновци не намерил лицето, което търсел, У. се отправил с автомобила обратно към град Габрово. По път за там той загубил контрол върху колата и предизвикал ПТП в района на разклона за село Новаковци, Община Габрово. Подс.У. се уплашил и оставил катастрофиралия автомобил на поляна в селото, като изхвърлил ключовете за него. Тръгнал пеша към автобусната спирка в с.Новаковци, като по път за нея бил спрян от патрулен екип на РУ Габрово. Подсъдимият признал, че е отнел автомобил, с който впоследствие е катастрофирал, и завел полицейските служители до мястото, където той се намирал. На 13.07. 2017 година е бил извършен оглед на местопроизшествие, по време на който са били иззети (и оставени на съхранение като веществени доказателства по делото): Част I-ва от свидетелство за регистрация на МПС № *********, издадено на 30.10.2007 г. от Сектор „ПП” при ОД на МВР Габрово за лек автомобил м. „Ситроен”, модел „Саксо” с Рег. № ЕВ 83-62 АН, както и 2. Удостоверение за техническа изправност от 09.01.2015 г. за същото МПС, двете издадени на името на Г.Б.Й. от град Севлиево, ул.”********” № 50, ЕГН **********.

Въз основа на проведеното процесуално - следствено действие, в РУ Габрово при условията на чл. 212 ал.2 от НПК било образувано досъдебно производство - под № 1752 ЗМ 426/2017 г. В рамките на воденото по него разследване У. е привлечен към наказателна отговорност, във връзка с предявено обвинение за престъпление с квалификация по чл.195 ал.1 т.4 пр.2-ро и т.7 във вр. с чл.194 ал.1 във вр. с чл.28 ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 от НК.

След приключване на проведеното разследване по посоченото досъдебно производство, чрез обвинителен акт събраните по него доказателствени материали са внесени за разглеждане в Районен съд - Габрово, при който въз основа на тях е образувано настоящето НОХД № 201 по описа за 2018 година.

От заключението на авто-оценъчната експертиза, назначена на досъдебното производство, е видно, че паричната равностойност на отнетия лек автомобил е възлизала на сумата от 2100 лева. Същата, съпоставена заедно със стойността на останалите отнети от У. движими вещи, определя общата равностойност на извършените кражби като възлизаща на 2428,20 лева към периода, инкриминиран по обвинителния акт.

Изложената фактическа обстановка не е предмет на оспорване от подс. П.У. и неговия служебен защитник, като се приема от съда за установена по безспорен начин от изразеното по отношение на нея самопризнание от страна на подсъдимия; от съпоставката на това самопризнание с писмените и гласни доказателствени материали, събрани в рамките на разследването по досъдебното производство – уведомително писмо – л.1; искания за удължаване на срок за разследване и произнасяния на РП Габрово във връзка с тях – л.2-8; протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум – л.11-18; преписка № 1752-ЗМ-747/2017г. на РУ Габрово, включваща : справка за извършена проверка по преписка, докладни записки, уведомително писмо – л.21-45, преписка № 175200-5679/2017 г. на РУ - Габрово, включваща молба и докладна записка – л.47-50; постановление за привличане на обвиняем и за взимане на мярка за неотклонение – л. 54-55; протокол за разпит на обвиняем пред съдия от ГРС – л.62-63; постановление за възлагане извършването на процесуално следствени действия и протокол за разпит на свидетел – л.69-72; постановление за назначаване и съдебна- автоценъчна експертиза – л.75-79; оценъчна експертиза и постановление за назначаване – л.84-86; протокол за доброволно предаване и копие от част I-ва на издадено свидетелество за регистрация на МПС – л.91-92; декларация за семейно, материално положение и имотно състояние – л.97-98; разписка за връщане на вещ – л.103), от приложената на л.30-32 от НОХД № 201/2018 г. на Районен съд Габрово справка за съдимост с данни за актуалното съдебно минало на подс. П.С.У. към датата за постановяване на присъдата; както и от съхраняваните веществени доказателства, подробно описани по-горе, всички съдържащи данни от значение за изясняване на обстоятелствата по делото и предмета на доказване по него.

При така изложената фактическа обстановка съдът отбелязва, че подс. П.У. е осъществил състава на престъплението по предявеното против него обвинение от обективна страна, доколкото този извод кореспондира не само на направеното самопризнание, но и на данните от писмените и гласни доказателствени материали, които са събрани при разследването по ДП. Отнетите движими вещи също не са предмет на спор, което при наличието на използваният при две от кражбите ключ, е достатъчно да определи извършеното от него като престъпление по чл.195 ал.1 т.4 пр.2-ро във вр. с чл.194 ал.1 от НК. До инкриминираната дата подс. У. вече е бил осъждан с пет влезли в сила присъди за извършени престъпления от общ характер, като три от тях са свързани с посегателства против собствеността. При естеството на тези присъди направеното самопризнание и възстановяването на една от отнетите вещи (чрез връщането на лекия автомобил) не биха могли да квалифицират кражбата като маловажен случай по смисъла на понятието, съдържащо се в чл.93 т.9 от НК, тъй като става въпрос за такава, която не се характеризира с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с останалите случаи на престъпления от нейния вид, още повече и при наличието на допълнителните несъставомерни последици (нанесените щети, които не са възстановени до момента), възникнали за самото МПС. Включените в обвинението три кражби, от друга страна, са били осъществени от подс. У. в рамките на непродължителен период от време –  в рамките на една седмица, при една и съща фактическа обстановка и еднородност на проявената (умишлена) форма на вина, и доколкото всяко от отделните деяния представлява своеобразно продължение на предхождалото го такова от обективна и субективна страна може да се заключи, че извършеното от него е било квалифицирано правилно като едно продължавано престъпление според понятието за такова, дадено в чл.26 ал.1 от НК. Следва да се има предвид, че престъплението е извършено след наличието на издадена предходна присъда, с която У. е осъден за престъпление по чл.197 т.3 във вр. с чл.195 ал.1 т.4 във вр. с чл.194 ал.1 от НК, или за кражба при условията на немаловажен случай, извършена чрез използването на техническо средство. Въпросното обстоятелство (заради липсата на реабилитация по отношение на последиците от това осъждане) води до заключение, че (по аргумент за противното от указаното в чл.30 ал.1 и ал.2 от НК) престъплението по настоящето дело е извършено при условия на повторност по смисъла на чл.195 ал.1 т.7 във вр. с чл.28 ал.1 от НК, още повече че то също не представлява маловажен случай по смисъла на закона. Подс. П.У. е съзнавал, че вещите не му принадлежат, както и че ги отнема противозаконно, след като не е имал съгласие от страна на техния собственик за това. Въз основа на изложеното до тук и извършеното отнемане с намерение за присвояване, което се установява от самите разпоредителни действия, предприети по отношение на посочените по-горе от тях, деянията на същият ще следва да се считат за извършени с пряк умисъл, определян като такъв поради ясната представа за произтичащите от тях общественоопасни последици, и предприетите независимо от нея действия, извършени с очевидното желание тези последици да настъпят.

При установената по-горе фактическа обстановка, въз основа на изложените, произтичащи от нея доводи и съображения, съдът намери за безспорно от правна страна, че след като през периода 07.07.2017 г. – 13.07.2017 година, в гр.Габрово, при условията на продължавано престъпление и повторност, в немаловажен случай, чрез използване на техническо средство – оригинален ключ, е отнел чужди движими вещи, както следва: 1. На 07.07.2017 година, от ап. № 89, находящ се на ул.”Орловска” № 87 в град Габрово – сумата от 40 лева; 2. На неустановена дата през периода 07.07.2017 г. – 11.07.2017 година, от лек автомобил марка „Ситроен”, модел „Ксара” с Рег. № ЕВ 61-56 АТ, паркиран пред жилищен блок на ул.”Орловска” № 87 в град Габрово, чрез използване на техническо средство – оригинален ключ – газов пистолет марка „Ekol Special 99”, 6 броя патрони за газов пистолет кал. 9 мм. и навигационна система марка „Гармин”, на обща стойност 288,20 лева; 3. Около 07,30 часа на 13.07.2017 година, от паркинг пред жилищен блок, находящ се на ул. ”Орловска” № 87 в град Габрово, чрез използване на техническо средство – оригинален ключ – лек автомобил марка „Ситроен”, модел „Ксара” с Рег. № ЕВ 61-56 АТ на стойност 2100 лева, всички вещи на обща стойност от 2428,20 лева, от от владението на Ц.Д.Ц. ***, без неговото съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, подс. П.С.У. при форма на вина пряк умисъл, както от обективна, така и от субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл.195 ал.1 т.4 пр.2-ро и т.7 във вр. с чл.194 ал.1 във вр. с чл.28 ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 от НК, в извършването на което той бе признат за виновен.

При определяне размера на наказанието, което следва да се наложи за извършеното престъпление, като смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства съдът отчита дадените от подс. П.У. обяснения при разследването по досъдебното производство, с които е съдействал за разкриване на обективната истина; направеното в тях самопризнание, в т.ч. и пред съдия от РС Габрово, сочещо за проявено критично отношение към престъплението; възстановяването на част от отнетите движими вещи; съществуването на повече от един признака, квалифициращи престъплението от обективна страна, които заедно с броя на отделните кражби, включени в състава на продължаваното престъпление, определят същото като такова с по-висока степен на обществена опасност в сравнение с останалите случаи от неговия вид; наличието на допълнителни вредни последици - нанесените щети на МПС, които не са възстановени до момента; както и по-високата степен на обществена опасност, с която подс. П.У. се характеризира в качеството на деец, произтичаща от наличието на осъждания за други извършени престъпления от общ характер, в т.ч. и за такива, свързани с посегателства против собствеността.

Преценявайки изложените по-горе данни по отделно и в тяхната съвкупност, съдът намери, че е налице превес на отегчаващите вината обстоятелства. С оглед на това, след като съпостави техния конкретен характер и естество, прие, че за извършеното престъпление следва да бъде наложено наказание над минималния, но под средния размер на установеното в нормата на чл.195 ал.1 от НК за посочения в нея вид, възлизащо на “Две години лишаване от свобода”. Заедно с това обаче, при наличието на изразеното от У. самопризнание с породените от същото правни последици по смисъла на чл.372 ал.1 от НПК и вида на проведеното въз основа на него съкратено съдебно следствие, прие, че заради безусловния характер на съответния текст – чл.373 ал.2 от НПК, при определяне на самото наказание ще следва да се приложи нормата на чл.58а от НК в редакцията по ДВ брой 26 от 2010г., действала към периода за извършване на престъплението. По тези съображения и чрез приложението на чл.58а ал.1 от НК, намери за необходимо да намали така индивидуализираното по реда на чл.54 ал.1 от НК наказание с 1/3, налагайки на У. оставащата част в размер на “Една година и четири месеца лишаване от свобода”, като прие, че по този начин, единствено с едно подобно определено по отношение на неговата продължителност наказание от този вид, ще бъдат създадени най-оптимални условия за постигане на целите на личната и генерална превенция на наказателната репресия, посочени в чл.36 от НК.

На основание чл.25 ал.1 във вр. с чл.23 ал.1 от НК, по правилата за съвкупност от престъпления и присъди и заради обстоятелството, че инкриминираните от същите отделни престъпления той е извършил преди да е имал влязла в сила осъдителна присъда за което и да е било от тях, съдът определи на подс. П.С.У. едно общо наказание между наложеното по настоящата присъда, и това по Присъда № 259 от 28.04.2017 г. по НОХД № 437/2017 г. на Районен съд Габрово, влязла в сила на 01.08.2017 г. (с която за престъпление по чл.343в ал.2 от НК, осъществено на 16.03.2017 г., е осъден на „Осем месеца лишаване от свобода”, както и „Глоба” в размер на сумата от 500 лева в полза на държавата), в лицето на най-тежкото от тях, а именно – това, възлизащо на “Една година и четири месеца лишаване лишаване от свобода”, към което – на основание чл.25 ал.1 във вр. с чл.23 ал.3 от НК, присъедини изцяло и наказанието „Глоба” в размер на сумата от 500 лева, която да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд Габрово.

Съпоставяйки броят на отделните престъпления, влизащи в състава на така определената по-горе съвкупност от присъди, тяхната степен на обществена опасност и тази, отнасяща се до подсъдимия П.У. като престъпен деец, съдът намери наложеното общо най-тежко наказание за годно да постигне целите, заложени в чл.36 от НК. Поради тази причина и след като отчете немалкия размер на другото наказание от същия вид, което следва да се изтърпи отделно от наложеното общо наказание, прие, че не следва да го увеличава чрез приложението на чл.24 от НК.

Поради липсата на установените от закона условия, които да позволяват отлагане на неговото изпълнение чрез приложението на чл.66 ал.1 от НК, съдът постанови така наложеното общо наказание да бъде изтърпяно от подс. У. при „Първоначален строг режим”, в съответствие с предвиденото в чл.57 ал.1 т.2 б.”В” от ЗИНЗПС.

От данните, съдържащи се в приложената по делото справка за съдимост, е видно, че престъплението, което се явява инкриминирано по внесеният от ГРП обвинителен акт, е извършено в изпитателния срок на предходни присъди, чрез които на подс. П.У. са били наложени наказания „Лишаване от свобода”. Това обстоятелство и наличието на постановеното с настоящата присъда осъждане за престъпление от общ характер, за което е определено наказание от същия вид, поначало предопределят привеждането на групираното по тези присъди общо наказание в изпълнение въз основа на указаното с чл.68 ал.1 от НК, но тъй като това вече е било извършено чрез влязла в сила присъда, съдът прие, че въпросното наказание не следва да бъде привеждан в изпълнение отново. Поради това постанови отделно от така определеното по-горе общо наказание подс. П.У. да изтърпи наказание в размер на „Една година лишаване от свобода”, определено на същият като общо между тези по: Присъда № 154 от 07.03.2016 г. по НОХД № 867/2015 г. на Районен съд Габрово, в сила от 23.03.2016 г.; Присъда № 188/24.03.2016 г. по НОХД № 376/2016 г. на РС Габрово, в сила от 09.04.2016 г. и Присъда № 428/13.07.2016 г. по НОХД № 790/2016 г. на Районен съд Габрово, в сила от 29.07.2016 г., с присъединено към него наказание „Глоба” в размер на сумата от 500 лева; определено чрез Присъда № 428/13.07.2016 година по НОХД № 790/2016 г. на РС – Габрово и приведено в изпълнение въз основа на чл.68 ал.1 от НК чрез Присъда № 259 от 28.04.2017 година по НОХД № 437/2017 г. на ГРС.

При изпълнението на общото наказание „Една година лишаване от свобода”, наложено на подс. П.У. чрез посочената по-горе Присъда № 428/13.07.2016 г. по НОХД № 790/2016 г. на Районен съд - Габрово, съдът постанови да се приспадне изтърпяната част от него, считано от датата за привеждането на това наказание в изпълнение, до привеждане в изпълнение на общото наказание, наложено чрез настоящата присъда след нейното влизане в законна сила.

 

ПО ОТНОШЕНИЕ НА ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК

След като прецени събраните по делото данни, съдът прие, че са налице и съответни предпоставки по смисъла на чл.45 от ЗЗД, които обуславят гражданската отговорност на подсъдимият П.У. по отношение на имуществените вреди, причинени от престъплението на свид. Ц.Д.Ц. ***. В рамките на воденото разследване по наказателното производство е установено не само тяхното обективно наличие, обусловено от паричната равностойност на вещите, отнети при извършеното престъпление, но и съответната причинно-следствена връзка, която съществува между осъществените действия от У. и настъпването на самите вреди. Вредите са един безспорен  факт, а претенциите по отношение на тях са доказани по основание, като за същите, на следващо място, гражданския ищец не е обезщетен и до настоящия момент.

Освен за доказан по неговото основание, съдът намери, че предявения от свидетеля Ц.Ц. граждански иск е доказан и по отношение на неговия размер, тъй като претендираната с последният сума кореспондира на паричната равностойност на отнетото в резултат на извършеното престъпление, което не е възстановено, респективно заплатено на ищеца до настоящия момент. С оглед на изложеното, на основание чл.45 от ЗЗД, осъди подсъдимият да заплати на посочения свидетел сумата от 328,20 лева като обезщетение за търсените от него имуществени вреди, претърпени от престъплението, в извършването на което У. е бил признат за виновен. Поради факта, че за обезщетение по повод на вреди от непозволено увреждане, каквото представлява и всяко едно престъпление, деецът изпада в забава от деня на причиняването, съдът осъди подс. П.У. да заплати на гражданския ищец Ц.Ц. посочената сума от 755,60 лв. заедно със законната лихва, считано от 11.07.2017 г. до нейното окончателно изплащане.

Съдът разпореди след влизане на присъдата в законна сила веществените доказателства в лицето на: 1. Част I-ва от свидетелство за регистрация на МПС № *********, издадено на 30.10.2007 година от Сектор „ПП” при ОД на МВР Габрово за лек автомобил м. „Ситроен”, модел „Саксо” с Рег. № ЕВ 83-62 АН, както и 2. Удостоверение за техническа изправност, издадено на 09.01.2015 година за същото МПС, да се върнат на Г.Б.Й. от град Севлиево, улица ”********” № 50, ЕГН **********.

Предвид естеството на постановената присъда, подс. П.У. бе осъден да заплати по сметка на ОД на МВР – Габрово сума в размер на 142,48 лева, дължима за възстановяване на направените по делото разноски при разследването по досъдебното производство по делото, на осн. чл.189 ал.3 от НПК. Освен тях, той бе осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт дължимата държавна такса върху присъденото обезщетение по чл.45 от ЗЗД, възлизаща на 50 лева, съгласно указаното в чл.2 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК, както и сумата от 5 лева – държавна такса за изпълнителен лист, същата в случай на служебно издаване на такъв за събиране на посочената държавна такса върху присъденото обезщетение за имуществени вреди към упоменатия по-горе орган на съдебната власт, на основание чл.11 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК.

В този смисъл е и постановеният съдебен акт.

 

                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ : .........................…