№ 806
гр. Варна, 08.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на трети ноември през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Ат. Атанасов
при участието на секретаря Елена Ян. П.а
Сложи за разглеждане докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело
№ 20223100900119 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 15:02 часа се явиха:
Ищецът „Т.М. Спешълти Андърайтинг Ейджънси Лимитид“ ,
редовно призован, представлява се от адв. Ж. Я., редовно упълномощен и
приет от съда от днес.
Ответникът Д. Й. Й., редовно призован, не се явява, представлява се от
адв. Д. Д., редовно упълномощен и приет от съда от днес.
Вещото лице Н. К. М., редовно призована, не се явява.
Адв. Я.: Да се даде ход на делото.
Адв. Д.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, с оглед редовното призоваване на страните, намира, че не са
налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
и пристъпи към изясняване на фактическата страна на спора
Адв. Я.: В писмена молба сме посочили като допълнение или
уточнение, че оспорваме не само наличието на хипотезата на буква „с“ на
Стандарт А.5.2 в противоречие и липса на хипотезата по основния текст, а
именно плащането по възнаграждението да бъде забавено в противоречие с
договора. Отбелязвам, че възнаграждението на ответника Й. е частично
консолидирано, т.е. в края на всеки месец ако е работил извънреден труд –
overtime, то това време трябва да бъде изчислено независимо от това дали има
1
фиксирана ставка или не. По делото не са представени доказателства, за това
че е отчетено работното време и е изчислен точния размер на
възнаграждението. Разбира се това е доказателствена тежест на ответника.
Адв. Д.: Считам, че исковата молба е неоснователна. Полученото
финансово обезщетение от доверителя ми е получено основателно в
съответствие с Морската конвенция и допълнението през 2014 година –
Стандарт А.2.5.2, б.„с“ – финансово обезпечаване и основание трудови
договори, и застрахователната полица, която е между Т.М. и
корабособственика.
По отношение на доклада, искам да уточним, че на страница 10 е
–ти
посочено, че корабът до 26 октомври е бил арестуван. Трябва да уточним и
–ри
да приемем датата 22 декември, тъй като по делото има определение на
Районен съд за прекратяване на делото, т.е. считаме, че корабът е все още под
арест, тъй като не е бил освободен. Дори считам, че е бил под арест и след
22.12.2020 г. Представям като доказателство копие от мои писма, с които
уведомявам Морска администрация, в лицето на Директора.
–ри
Адв. Я.: Ние не оспорваме обстоятелството, че именно на 22
декември е бил вдигнат ареста без наше знание и съгласие. Ние поддържаме
като част от доказателствените искания това постигнато извънсъдебно
споразумение, за което се споменава в последния абзац на въпросното писмо,
защото по делото след суборгацията на моя доверител, ответникът е
претендирал чужди права и за нас е важно, както по другото дело /което вече
мина със съдебно заседание/ да имаме спогодбата, с която е прекратен
правния спор и ответникът се е отказал от тази претенция, всъщност нашата
претенция. Иначе не възразявам да се приемат.
Адв. Д.: По отношение на молбата, която е входирана от ищеца на
18.10.2022 г. изразявам следното становище: Видно от трудовия договор на
ответника, подписан на 27.05.2019 г. със срок 4+ месец, с начало 04.06.2019 г.
– моментът на качване /така е според трудовия договор/, Раздел III.
“Задължение на работодателя“, е посочено: „Консолидираното
възнаграждение на ответника, съгласно Морската трудова конвенция,
Ръководство В.2.2, ал. 1, б.„с““, което означава, че тази консолидирана
заплата включва: основната заплата от 2 140 щ. д.; фиксираната добавка за
извънреден труд, включително празници – 1 599 щ. д.; добавка отпуск – 571
2
щ.д.; договорен бонус – 600 щ.д. и добавка за социални осигуровки – 90 щ.д.
или общо бруто стават 5 000 щ.д., така както е записано в трудовия договор на
доверителя ми. Не е частично консолидирана, изцяло е консолидирана, тъй
като точно е фиксирано, какво и как ще получава. Това е моето становище по
отношение на молбата от 18.10.2022 г. Твърдя, че тези 5 000 щ.д. включват
общото трудово възнаграждение, което има отделни компоненти – основна
заплата, фиксиран труд, добавка отпуск, договорен бонус и добавка социални
осигуровки. Не е необходимо да се случи нещо допълнително, за да се дължи
това възнаграждение, самият трудов договор си е фиксиран на 5 000 щ.д. и
човекът си получава 5 000 щ.д.
Адв. Я.: Само дето на втория ред от таблицата е посочено „почасова
ставка за извънреден труд“. Морската трудова конвенция признава
консолидираното възнаграждение, но ги дели на два вида – частично
консолидирано и изцяло консолидирано. Частично консолидираното е, когато
има и почасова ставка, в случая с ответника е 15.31 щ.д./час. Записано е в
трудовия му договор. Също е записано именно в Раздел III, че понеже
възнаграждението е частично консолидирано, то трябва са изчисли в края на
–то
месеца и изискуемостта възниква до 20 число на следващия месец, след
изчисляването. Това е нашата забележка, нашето възражение по повод
изискуемостта и че такава изискуемост не е възникнала към момента, в който
капитанът е изпратил петицията за изоставяне.
В съответствие с разпоредбата на чл. 375, ал. 1 от ГПК, СЪДЪТ
прави ДОКЛАД НА ДЕЛОТО, като се придържа към Определение №
1495 от 06.10.2022 година:
Постъпила е искова молба от “Т.М. Спешълти Андърайтинг Ейджънси
Лимитид”, против Д. Й. Й., с която е предявен иск правно основание чл.55,
пр.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 19950 щ.д., представляваща получено без основание
застрахователно обезщетение по смисъла на Стандарт А.2.5.2 от Морската
трудова конвенция, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
задължението. Претендират се деловодни разноски. Сочи се банкова сметка,
по която евентуално да се погаси задължението, с IBAN: ******, в Търговска
банка “Д Комерс“ АД-Клон Варна.
3
В исковата молба се твърди, че по силата на Застрахователен
сертификат от 11.04.2019г., ищеца е застраховал ответника, като член на
екипажа на моторен кораб “Семела“ /“Semela“/, с IMO № 9226695, плаващ
под флага на Коморските острови, за застрахователен случай-“изоставяне на
моряк“ по смисъла на Правило 2.5.2 и Стандарт А 2.5.2 от Морската трудова
конвенция и Директива ЕС 2018/131. Твърди се, че въпросната застраховка е
вид “Гражданска отговорност“, като застрахователното обезщетение, е в
размер на равностойността на последните 4 работни заплати на моряка и се
дължи при “изоставяне на моряк“, съгласно визираното в Морската трудова
конвенция. Сочи се, че по смисъла на този Стандарт, морякът се счита за
изоставен в нарушение на изискванията на Конвенцията и на условията на
моряшкият трудов договор, когато корабособственикът не покрие разходите
по репатрирането на моряка, или го изостави без необходимата поддръжка и
подкрепа, или прекрати едностранно договореностите с него, включително
като не изплати договорените заплати за период от най-малко два месеца.
Твърди се, че с Петиция от 10.03.2020г. на капитана на кораба Б.В.
адресирана до Международния моряшки синдикат и българското му
представителство, същият е обявил настъпване на втората хипотеза от
Стандарт 2.5.2 от МТК, а именно липса на поддръжка и подкрепа от страна на
корабособственика, и пълна липса на комуникация с него, по отношение на
всички членове на екипажа, включително и ответника. Сочи се, че в резултат
от декларираното “изоставяне“, ищецът е приел, че е настъпило
застрахователно събитие, обективирано в Застрахователния сертификат и е
заплатил на ответника сумата от 19950 щ.долара, както и разходи за
репатрирането на моряка от кораба до постоянното му местожителство, в
размер на още 150 щ.долара. Поддържа се, че с цел гарантиране на регресните
права на ищеца, срещу корабособственика, ответникът е подписал
Разписка/Споразумение за суброгация от 30.04.2020г., с която е декларирал,
че прехвърля в полза на застрахователя всички права по заведеното, срещу
корабособственика, гражданско дело № 4534/2020г. по описа на РС Варна, в
това число и правата по допуснатото обезпечение на иска, чрез арест на
кораба. Поддържа се още, че със въпросното споразумение ответникът се е
съгласил, че ако декларацията на капитана на кораба се окаже невярна и след
репатрирането му от кораба, се окаже, че корабът всъщност не е изоставен и
ответникът е получил някакви дължими суми от корабособственика, то той
4
ще възстанови тези суми на застрахователя. Сочи се, че след като е усвоил
изплатената му сума за репатриране, ответникът е декларирал, че слиза от
кораба. Твърди се, че в края на м.декември 2020г., без да уведоми ответника и
въпреки, че вече е цедирал материалните и процесуалните си права по
горецитираното гр.дело в полза на застрахователя с цел удовлетворяване на
регресната му претенция, ответникът е оттеглил иска си срещу
корабособственика. Твърди се, че след самоволното оттегляне на иска,
ответникът е дал и съгласие за вдигане на ареста на кораба, допуснат като
обезпечение на този иск, като след вдигането на ареста, корабът е продаден от
корабособственика. Поддържа се, че с тези си действия, ответникът на
практика е прекратил едностранно суброгацията /цесията/ и Споразумението
от 30.04.2020г., с което е лишил ищеца от всякакви регресни права, спрямо
корабособственика. Твърди се, че при поискано обяснение за действията на
ответника, от негово име ищеца получил Отворено писмо от 28.01.2021г. с
автор капитана на кораба Б.В. в което се сочи и признава, че ответникът,
заедно с капитана и механикът И.Л.Л., всъщност изобщо не са били
изоставени от корабособственика. С писмото се признава още, че въпреки
декларираното репатриране от кораба с парите на ищеца, всъщност моряците
никога не са слизали от този кораб, а са останали на борда му по силата на
допълнителен договор или уговорка с корабособственика, както и че са
получили повторно от корабособственика цената на иска, привидно под
формата на възнаграждение от корабособственика за следващ период,
въпреки че по-рано са заявили, че ги е изоставил. Поддържа се, че въпросното
Отворено писмо, представлява извънсъдебно признание на обстоятелството,
че застрахователното събитие не се е осъществило, а декларираното от
капитана на кораба “изоставяне на моряците“ от корабособственика по
смисъла на Морската трудова конвенция, всъщност изобщо не е настъпило.
Твърди се, че към 30.04.2020г., когато ответникът е декларирал, че получава
пари и се репатрира за сметка на ищеца, първия вече е имал договореност с
корабособственика да остане на кораба. Поддържа се, че след като е имал
такова споразумение, още преди да получи обезщетението и привидно да се
репатрирал, твърдението на ответника за “изоставяне“ от страна на
корабособственика, направено чрез капитана, се явява невярно към
30.04.2020г. Поддържа се още, че при липса на “изоставяне на моряка“,
декларираното от капитана застрахователно събитие “изоставяне от страна на
5
корабособственика“ изобщо не е настъпило, а изплатеното от ищеца
застрахователно обезщетение в размер на 19950 щ.долара е недължимо
платено на ответника и подлежи на връщане.
С депозирания в срока по чл.367, ал.1 от ГПК писмен отговор от
ответникът, се поддържа становище за неоснователност на претенциите.
Сочи се, че процесната сумата от 19950 щ.д. е платена от “Фиделитас“ ЕООД,
а не от ищеца, като качеството на платеца е неясно. Признава се, че
ответникът е бил член от екипажа на моторен кораб “Семела“, с длъжност
“Втори механик“, като е сключил трудов договор с “Булком“ ООД на
27.05.2019г. за срок от 4 месеца плюс/минус/ 1 месец и месечното
възнаграждение от 5000 щ.д. Сочи се, че ответникът е постъпил на работа-
качил се е на кораба на 04.06.2019г., като срока на трудовия му договор е
започнал да тече от тази дата и се прекратява, когато моряка слезе от кораба
за репатриране в България, което се отразява с печат на кораба и подпис на
капитана в моряшката книжка. Поддържа се, че ответникът не е получил
дължимото трудово възнаграждение за месеците ноември и декември на
2019г., и януари, февруари, март и април на 2020г., чиито общ размер възлиза
на 30000 щ.д. Поддържа се още, че освен въпросната сума, към него момент
на ответника, са били дължими суми за неизплатен договорен бонус за
минало време в общ размер от 6178.90 щ.д. и законна лихва от 21.40 щ.д.
Твърди се, че общо задължения на корабособственика, са възлизали на
36487.66 щ.д., от които 36187.30 щ.д. за трудово възнаграждение и 308.76
щ.д. за лихви. Развити са подробни съображения относно нормативната база,
уреждаща процесните правоотношения, в частност за приложимостта на
Стандарт А2.5.2, б.“b“ и б.“с“ от МТК, както и за наличието на
предпоставките за покриване на отговорността на корабособственика от
страна на ищеца, в качеството му на застраховател по риска “изоставяне на
моряк“. По конкретно се твърди, че капитана на кораба “Семела“ е уведомил
“Булком“ ООД, с което дружество моряка/ответника, е сключил трудов
договор, че са налице неизплатени трудови възнаграждения. Първият
изпратен имейл от капитана на кораба, е на 31.01.2020г. в 12.26 ч. и с него се
прави запитване относно заплатите, като в 12.30 ч. е постъпил отговор
“Булком“ ООД с обещание за плащане. В последствие на 02.02.2020г., на
17.02.2020г. и на 27.02.2020г. отново е проведена кореспонденция между
капитана и “Булком“ ООД, след което дружеството преустановява контакт с
6
екипажа на кораба. С оглед изложеното се сочи, че на основание Директива
ЕС 2018/131 Стандарт А2.5.2, ал.7, капитана на кораба е изготвил
Удостоверение, с което на 06.02.2020г. е уведомил корабособственика. Сочи
се, че на основание чл.363, ал.2 т.12 от КТК, във връзка с Морската трудова
конвенция, Стандарт А2.5.2, б.“с“ и Правило 2.2.1, капитана е уведомил за
случая Агенция “Морска администрация“-Варна, като след извършена
Проверка №8/06.02.20г., със своя Заповед №В319/21.02.20г., Директорът на
пристанището при ИА “Морска администрация“ Варна, е задържал
м/к“Семела“, поради неизплатените повече от две /четири/ заплати. Сочи се
още, че на 04.03.2020г. капитана на кораба е уведомил/декларирал пред
ответникът, че екипажа търси правата си на основание Морската трудова
конвенция /МТК/ да бъде репатриран и да му бъдат изплатени 4 заплати,
считано от 01.11.2019г. до момента на подаване на декларацията. Сочи се, че
на същия ден е постъпил отговор от представител на застрахователя, с който
се потвърждава молбата /жалбата/ на екипажа за репатриране съгласно МТК.
Наред с това, тъй като корабособственика “Лидо Маритайм Лимитед“ не е
изплатил дължимите заплати, ответникът е инициирал пред Окръжен съд
Варна, производство за приложение на Конвенцията за арест на кораби. Сочи
се, че с Определение №1022 от 15.04.2020г. по ч.т.д.№528/2020г. по описа на
ОС Варна, е допуснато обезпечение в полза на ответника за заплащане на
сумата от 26266.67 щ.д., представляваща сбор от неизплатени трудови
възнаграждения за периода м.ноември 2019г.-м.март 2020г., като м/к
“Семела“, е задържан, чрез обезпечителна заповед. Сочи се, че на 14.05.2020г.
въз основа на искова молба с вх.№26896, е образувано гр.д.№4534/2020г. на
РС Варна, с предмет неизплатени заплати до момента на подаване на ИМ, в
общ размер от 36487 щ.д. Сочи се, че иска е предявен в условията на пасивна
солидарност между ответниците-корабособственика “Лидо Маритайм
Лимитед“ и работодателя “Булком“ ООД. Твърди се, че на 05.05.2020г. по
сметка на ответникът, е постъпила сумата от 19875 щатски долара, с
основание за плащането-обезщетение за неизплатени 4 заплати-01.11.2019г.
до 29.02.2020г., като превода е извършен от “Фиделитас“ ЕООД, а не от
застрахователят-ищец в настоящото производство. Оспорват се твърденията
на ищеца, че ответникът не е слязъл от кораба по силата на друг договор или
уговорка с корабособственика, респективно че липсва основанието
“изоставяне на моряка“. Поддържа се, че уведомлението до застрахователя,
7
чрез декларацията на капитана, е относно неизплатените заплати, което
попада в хипотезата на МТК Стандарт А2.5.2, б.“c“-когато работодателя
прекрати едностранно договореностите с моряка и не му изплати
договорените заплати за период най-малко 2 месеца. Поддържа се, че тъй като
след 27.02.2020г. не е имало никаква комуникация с работодателя “Булком“
ООД, се е осъществила и хипотезата по б.“b“ от Стандарт А2.5.2 на МТК-
изоставяне на моряка без необходимата поддръжка и подкрепа. Във връзка с
горното се сочи, че в продължение на над четири месеца корабособственика
не е плащал трудовото възнаграждение, както на ищеца, така и на останалия
екипаж-общо 12 души, който факт покрива изискването на Морска трудова
конвенция Стандарт А2.5.2, Финансово обезпечаване т.2, б.“b“ и б.“с“. Сочи
се, че в съответствие с Директива ЕС 2018/131 и МТК, Стандарт А2.5.2, ал.7,
корабособственика е уведомен, също така са уведомени застрахователя, ITF
/Межд.морски синдикат/, ИА ”Морска администрация” и държавата на флага
на кораба-Морони, Съюз на Коморските острови. Твърди се, че първоначално
кораба е задържан от пристанищните власти, а в последствие е арестуван
съгласно Конвенцията за арест по силата на акт на ОС Варна. Сочи се, че по
време на развитието на процесните отношения, от 13.03.2020г. в Република
България, е била обявена пълна забрана за напускане на всички населени
места, във връзка с пандемията от “Ковид 19“. Сочи се, че в тази връзка на
25.03.20г. е взето Решение на извънредно заседание на кризисния щаб към
Областна администрация Варна, като с Писмо вх.№ В-203/24.03.2020г./28
относно членовете на екипажи на кораби, посещаващи български
пристанища, същите са уведомени, че нямат право да напускат територията на
пристанището за периода на пребиваване в пристанището. Наред с горното се
твърди, че съгласно Разпореждане №1 от 10.09.2018г. на Агенция “Морска
администрация“-изисквания за осигуряване на безопасността на
корабоплаването в района на отговорност на Дирекция “Морска
администрация-варна“ и тъй като корабособственика, не е извел кораба от
експлоатация, защото не е подал заявление по чл.92 и чл.92.1 от
Разпореждане №1, по отношения на кораба е приложим “Minimum safe
manning dokument“ /Документ за надлежно комплектуване на кораба с
екипаж/, издаден съгласно разпоредбите на т.V, правило 14 на
Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море от
1974г., от Морска администрация на Коморски съюз, в Морони на
8
09.05.2016г., валидно до 22.10.2020г., респективно екипажа на кораба трябва
да е от минимум 9 души, а 12 души от екипажа души нямат право да слизат
от кораба. Твърди се, че в резултат от водената кореспонденцията между
капитана и представител на “Фиделитас“ ЕООД, на 30.04.20г. 9 моряци
/украинци/ членове на екипажа, са слезли от кораба и успешно са
репатрирани. Твърди се, че по изключение Директора на пристанището, се е
съгласил 9-те украински моряци да слязат, като изрично е разпоредил на
борда да останат капитана, с втория механик и електротехника. Сочи се, че на
05.05.2020г. е входирано искане от “Deta Maritime” ltd-фирмата за корабно
агентиране на м/к “Семела“, до ИА “Морска администрация“, за извършване
смяна на екипажа от 3-ма души, а имено на капитана, електротехника и
втория механик, като с резолюция на Директора на пристанището к-н Е., не е
разрешено слизане на членове на екипажа, защото не е процедирано съгласно
нормативните изисквания. Ето защо се поддържа, че не е било възможно
ответника да слезе от кораба, поради опасност за корабоплаването и околната
среда, съответно моряка е бил длъжен да остане и да изпълнява задълженията
си. Твърди се, че видно от печата в моряшката книжка на ответника, той е
слязъл от кораба на 24.05.2020г., като до тогава той е изпълнявал
задълженията си, за което му се дължи съответното трудово възнаграждение.
В заключение се твърди, че капитана на кораба, е уведомил застрахователя, че
корабособственика не е подавал заявление за студено поставяне на кораба,
поради което плавателният съд се счита в експлоатация и съгласно МСМ
/управление на морската безопасност/ той се нуждае от 9 души сертифициран
екипаж. Твърди се още, че капитана, е докладвал за издадената Заповед за
арест на кораба №Б-3- 71/19.05.2020г. на Капитана на пристанище Варна,
поради неизплатена в полза на ТЕРЕМ сума в размер на 211943 евро. На
следващо място се сочи, че в хода на гр.д.№4534/20г. на РС Варна, с предмет
неизплатени заплати, с три допълнителни молби от 10.06.2020г., 22.06.2020г.
и 31.07.2020г., са били коригирани претендираните сумите, тъй като в
момента на подавана на ИМ на 14.05.2020г. моряка все още бил на кораба и не
се знаело кога ще може да слезе и да се прекрати трудовият му договор.
Поддържа се, че предвид момента на слизане от кораба на 24.05.2020г., на
моряка се полага за изплащане на още три заплати за месеците март, април и
част от май, в общ размер на 14628.34 щ.д., както и направените деловодни
разноски по делата в Окръжен съд в размер на 918лв. и Районен съд в размер
9
на 1408лв., или общо 2326лв., които преизчислени по тогавашния курс на
долара възлизат на 1299 щ.д. Ето защо се поддържа, че общо дължимата сума
в полза на ответника, включая и старите неизплатени задължения от 6200.30
щ.д., възлиза на 22127.64 щ.д., какъвто размер сума е преведена от
пълномощника на ответника по това делото, по сметка на Д. Й. Й.. Поддържа
се, че процесната сума от 19950 щ.д., съответства на посоченото в таблицата
към уведомлението на кап.В. до застрахователя от 04.03.2020г. и тя няма
нищо общо със сумата от 22127 щ.д., която съставлява горепосоченият сбор
от трудово възнаграждение, деловодни разноски и бонус за минало време, и
която сума е преведена от работодателя “Булком“ ООД, а не от
корабособственика “Лидо Маритайм“. Поддържа се още, че не е налице
препокриващо се плащане за едно и също време на четири заплати от
работодателя “Булком“ ООД и от застрахователя. На последно място се
оспорват доводите на ищеца за извършени действия от страна на ответника, с
които първия е лишен от регресни права, във връзка с подписано
споразумение на 30.04.2020г., като са развити подробни съображения за
тяхната неоснователност и за приложимата нормативна уредба.
С подадената от ищецът допълнителна искова молба, се оспорват
възраженията и доводите на ответника изложени в отговора му. По конкретно
се сочи, че на 05.05.2020г., ответника е получил от работодателя си, за който
по-рано е твърдял, че го е изоставил, сумата от общо 19875 щ.долара-трудово
възнаграждение. Сочи се, че преди и след получаване на застрахователното
обезщетение, ответника е работил непрекъснато по трудов договор поне до
края на м.май 2020г, със същия този работодател, за който е твърдял, че го е
изоставил. Относно оспорването на ответникът твърди, че ищеца не
разполага с активна процесуално и материално правна легитимация, тъй като
плащането на процесните 19875 щ.д., е извършено от “Фиделитас“ ЕООД, се
поддържа, че въпросното дружество има качеството на застрахователен агент
на ищеца в България, вписан в интернет страницата му, съгласно
изискванията на европейското законодателство. Оспорват се доводите на
ответника, че плащането на застрахователно обезщетение, е валидно, тъй като
към момента на обявяването от капитана на т.н. “Изоставяне“, на моряка не са
били платени 2 поредни работни заплати, с което се е сбъднала хипотезата на
Стандарт А.5.2.2, т.2, б.“с“ от МТК, според която морякът се счита за
изоставен в нарушение на изискванията на тази Конвенция или на условията
10
на моряшкия трудов договор, когато корабособственикът прекрати
едностранно договореностите с моряка, включително като не му изплати
договорените заплати за период най-малко два месеца. Твърди се, че
ответника тълкува неправилно въпросната норма, като се поддържа, че едно
от условията за наличието на “изоставяне“ е едностранното прекратяване на
трудовия договор от работодателя, а неплащането на две поредни заплати,
според конвенцията, се счита за една от вероятните хипотезите на такова
едностранно прекратяване, но само ако морякът бъде репатриран. Твърди се,
че в Конвенцията няма норма, според която самото неплащане на 2 поредни
заплати да се счита за изоставяне. Твърди се, че ако такова условие
съществуваше, то неплащането на 2 поредни заплати, е щяло да бъде
изнесено като отделна подточка в Стандарт А.5.2.2, т.2 от МТК. Поддържа се,
че неплащането може да се тълкува евентуално като прекратяване на
трудовия договор от работодателя, но само ако морякът се е репатрирал от
кораба и не е продължил да работи на борда. В заключение се поддържа, че
фактическият състав на подточка “с“ от Стандарта включва само и
единствено прекратяване на трудовия договор, било то изрично, или чрез
неплащане на две заплати. В подкрепа на изложеното се сочи, че именно
поради това, застрахователят, освен обезщетението от 4 заплати, е длъжен да
осигури репатриране на моряка от кораба и да плати за това репатриране, тъй
като договорът му е вече прекратен в хипотезата на Стандарт А.5.2.2, т.2,
б.“с“ от МТК. Сочи се, че при подписване на Споразумението от 30.04.2020г.,
ищецът е бил заблуден от невярното съдържание на декларация на капитана
за наличието на изоставяне, и поради това е изпълнил задължението за
плащане на разходите по репатриране на ответника. Сочи се, че от своя
страна ответника е изпаднал в неизпълнение на насрещното си задължение да
се репатрира, напротив понастоящем дори признава, че не се е репатрирал, а
останал е на работа при работодателя, за който по-рано твърди, че го е
изоставил. В този смисъл се поддържа, че в случая не е налице прекратяване
трудовото правоотношение по смисъла на Стандарт А.5.2.2, т.2, б.“с“ от
Морската трудова конвенция. Поддържа се още, че по аргумент за
противното Стандарт А.5.2.2, т.2, б.“с“ от МТК, следва да се тълкува в
смисъл, че ако морякът е продължил да работи при работодателя си, който не
е прекратил трудовия му договор, то очевидно не е налице хипотезата на
изоставяне по смисъла на Стандарта, съответно, че платените 19875 щ.д., се
11
явяват недължимо платени. По отношение на направеното за първи път в
отговора на исковата молба позоваване на ответникът на Стандарт А.5.2.2,
т.2, б.“b” от MTK, а именно липса на необходимата поддръжка и подкрепа от
корабособственика, се поддържа, че тази хипотеза също не е налице.
Поддържа се, че корабният агент “Дета Мартийм“ ЕООД е осигурявал на
кораба нужните на екипажа консумативи, провизии, храни и напитки, като от
“Терем-КРЗ Флотски арсенал“ ЕООД е подавал постоянно необходимата за
функционирането на кораба ел.енергия. А.5.2.2, т.2, б.“с“ от МТК, следва да
се тълкува в смисъл, че ако морякът е продължил да работи при работодателя
си, който не е прекратил трудовия му договор, то очевидно не е налице
хипотезата на изоставяне по смисъла на Стандарта, съответно, че платените
19875 щ.д., се явяват недължимо платени. По отношение на направеното за
първи път в отговора на исковата молба позоваване на ответникът на
Стандарт А.5.2.2, т.2, б.“b” от MTK, а именно липса на необходимата
поддръжка и подкрепа от корабособственика, се поддържа, че тази хипотеза
също не е налице. Поддържа се, че корабният агент “Дета Мартийм“ ЕООД е
осигурявал на кораба нужните на екипажа консумативи, провизии, храни и
напитки, като от “Терем-КРЗ Флотски арсенал“ ЕООД е подавал постоянно
необходимата за функционирането на кораба ел.енергия.
С отговора на допълнителната искова молба, се оспорва
интерпретацията на ищецът на хипотезата на Стандарт А.5.2.2, т.2, б.“с“ от
МТК, като са развити подробни съображения за смисъла и развитието на
нормативната база, уреждаща процесните правоотношения, съответно че са
налице предпоставките за приложение на горецитираната правна норма.
Поддържа се, че трудовият договор на ответникът от 27.05.2019г., е бил
прекратен към момента на сезиране на застрахователя, поради пълно
неизпълнение на задължението за заплащане на трудово възнаграждение, но
моряка не е могъл да слезе от кораба по обективни причини до 24.05.2021г., с
оглед на което искът му предмет на гр.д.№4534/2020г. на РС Варна обхваща
периода 01.03.2020г.-24.05.2020г. Оспорва се направеното от ищеца
тълкуване на Стандарт А.5.2.2, т.2, б.“с“ от МТК, в смисъл, че е разпоредбата
визира прекратяване на трудовия договор, като се поддържа, че
действителният смисъл на нормата, е да се прекратят едностранно
договореностите визирани в трудовия договор на моряка. Поддържа се, че
освен прекратяването на договорености, разпоредбата включва кумулативно
12
и неизплащането на заплати за период най-малко два месеца. Сочи се, че
съгласно измененията от 2014г. на т.9 от МТК, при преценката дали моряка,
следва да се счита за изоставен, под внимание се вземат разпоредбите на
Правила 2.2 и 2.5, определящи минималните критерии за предоставената от
системата за финансово обезпечаване помощ. В тази връзка се поддържа, че
при дефиниране на хипотезата на “изоставянето“, нормотвореца е имал
предвид не прекратяване на трудовия договор с моряка, а неизпълнение на
договореностите в трудовия договор, в които има не само клаузи за заплати,
но и множество други, касаещи социалният и професионален статус на
моряка. Поддържа се, че в МТК и Измененията от 2014г. няма изискване,
според което морякът следва да се е репатрирал от кораба, за е дължимо
обезщетението. На следващо място се твърди, че според раздел IV, т.3 от
Трудов договор от 27.05.2019г., сключен между ответника и “Булком“ ООД,
същият се прекратява ако кораба бъде арестуван за срок над 60 дни, а случая
м/к “Семела“ е бил арестуван от близо 1 година, към момента на подаване
иска за неизплатено трудово възнаграждение, съответно договора може да
счита за прекратен. Оспорват се доводите на ищеца, че в размера на
изплатеното обезщетение, освен 4 заплати е включена и сумата за
репатриране на моряка, като се поддържа, че няма как да е изплатена сума за
репатриране, тъй като ответникът се намирал в собствените си държава и
град. Поддържа се още, че съгласно таблицата предоставена от капитана на
застрахователя, която е приета от последния, дължимото възнаграждение за
четири месеца възлиза на 19950 щ.д., което е в повече от изплатената сума, т.е
тя не включва разходи за репатриране. На последно място се сочи, че ищеца
не е представил никакви писмени доказателства, че превода на процесната
сума от “Фиделитас“ ЕООД, е на база някакви правоотношения с “Т.М.
Спешълти“. Ето защо се оспорва процесуално-правна и материална-правна
легитимация на ищеца.
В първото по делото о.с.з. ищеца уточнява твърденията си, като
поддържа, че въпросният застрахователен риск не е бил възникнал и защото
не е била настъпила изискуемост на дължимото на ответника възнаграждение,
поради липса на изчисляване на положения от него извънреден труд съгласно
посочената в трудовият му договор отделна /изрична/ часова ставка. В
резултат, от което не са били налице, предпоставките на основният текст на
Стандарт А.5.2, а именно да бъде забавено плащането на две заплати. Сочи
13
се, че според съдържанието на процесният трудов договор, възнаграждението
на ответника Й., е частично консолидирано, т.е. в края на всеки месец ако е
работил извънреден труд-overtime, то това време трябва да бъде изчислено по
фиксирана ставка, независимо от това дали има или не отделен определен
размер на възнаграждението за извънреден труд. Сочи се още, че по делото не
са представени доказателства, за това че е отчетено извънредно работното
време и е изчислен точния размер на възнаграждението.
От своя страна ответника уточнява, че трудово възнаграждение е
напълно консолидирано, съответно е определено в общ размер на 5000 щ.д. и
дължимостта му не е поставена в зависимост от други условия. Твърди се, че
посочването на почасова ставка на възнаграждението за извънреден труд, е
част от задължителното съдържание на трудовия договор и няма за цел
последващо начисляване на допълнително възнаграждение за извънреден
труд.
Предявените претенции намират правното си основание в чл.55, ал.1,
пр.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
На основание чл.146, ал.1, т.3 и 4 от ГПК съдът приема за безспорни и
ненуждаещи се от доказване между страните, следните факти:
- по силата на Трудов договор от 27.05.2019г. сключен с “Булком“ ООД
за срок от 4 месеца +/- 1 месец и месечното възнаграждение от 5000 щ.д,
считано от 04.06.2019г. ответника е изпълнявал длъжността “Втори механик“
на моторен кораб моторен кораб “Семела“ /Semela/ с IMO №9226695, плаващ
под флага на Коморските острови от 01.05.2015г., с корабособственик “Лидо
Меритайм Лимитед“, като фактическото напускане на кораба от моряка е
станало на 24.05.2020г.;
-по силата на Застрахователен сертификат от 11.04.2019г. ищецът, в
качеството на застраховател е застраховал екипажа на корана по
застрахователния случай “изоставяне на моряк“;
-на ответника е било изплатено застрахователно обезщетение на
основание Стандарт А 2.5.2 от Морската трудова конвенция за настъпил риск
“изоставяне на моряк“ в размер 19875 щ.д. от “Фиделитас“ ООД
-поради наложена обезпечителна мярка “Арест“ на м/к “Семела“,
същият се е намирал в Пристанище Варна през периода 23.04.2020г. до
14
22.12.2020г., като корабът е бил в пълна експлоатация.
Съгласно общия принцип за разпределение на доказателствената
тежест, всяка от страните следва да ангажира доказателства в подкрепа на
твърденията си и относно изгодните за нея факти. С оглед конкретния
предмет на спора ищецът, следва да установи плащане на процесната сума,
включително чрез пълномощник и да опровергае твърденията на ответника, в
това число че не е осъществена хипотезата на риска “изоставяне на моряк“ и
че ответника се е намирал на кораба през процесния период въз основа на
уговорка /договореност/ с корабособственика. Ответникът, следва да установи
наличието на валидно основание за плащане на процесната сума,
включително че се е осъществил застрахованият риск “изоставяне на моряк“,
респективно да опровергае твърденията на ответника, че се е намирал на
кораба по-силата на уговорка с корабособственика.
Страните сочат доказателства в подкрепа на твърдения си.
СЪДЪТ по доказателствата, с оглед на тяхната относимост и
допустимост
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА, като доказателства по делото, представените
с исковата молба документи, както следва: Копие от Сертификат за
застраховка или друга финансова гаранция във връзка с разходите на
репатрирането на моряци и отговорностите на корабособственика изискуема
съгласно правило 2.5.2, стандарт А.2.5.2 от Морска трудова конвенция 2006,
изменена /превод на български език от английски език/; Копие от Сертификат
за застраховка или друга финансова гаранция във връзка с разходите на
репатрирането на моряци и отговорностите на корабособственика изискуема
съгласно правило 2.5.2, стандарт А.2.5.2 от Морска трудова конвенция 2006,
изменена /на английски език/; Копие от Петиция за изоставяне от 10.03.2020
г. /превод на български език от английски език/; Копие от Петиция за
изоставяне от 10.03.2020 г. /на английски език/; Копие от Извлечение по
сметка; Копие от Отворено писмо; Копие от Споразумение за суброгация и
прехвърляне на вземане от 30.04.2020г. /превод на български език от
английски език/; Копие от Споразумение за суброгация и прехвърляне на
вземане от 30.04.2020г. /на английски език/; Копие от Определение от
22.12.2020 г. по гражданско дело №4534/2020 г. по описа на Районен съд –
15
Варна, Х състав; Копие от Пълномощно от 27.10.2021 г.; Копие от
Сертификат /превод на български език от английски език/; Копие от
Сертификат /на английски език/.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА, като доказателства по делото, представените
с отговора на исковата молба документи, както следва: Копие от Трудов
договор от 27.05.2019 г. /превод на български език от английски език/; Копие
от Трудов договор от 27.05.2019 г. /на английски език/; Копие от Моряшка
книжка и Записване на кораб; Копие от Искова молба; Копие на Определение
№ 1055/ 15.04.2020 г. по търговско дело № 528/2020 г., по описа на Окръжен
съд – Варна, Търговско отделение; Копие от Молба допълнение на исковата
молба по гр.д № 4534/2020 г., по описа на Районен съд – Варна, 51 състав;
Копие от Платежно нареждане; Копие от Извлечение от сметка; Копие от
Отчет по сметка; Копие от Договор за правна помощ № 356685; Копие от
Договор за правна помощ № 356671; Извлечение от e-mail; Извлечение от e-
mail с рег. №В–786/05.05.2020/6; Копие от Писмо от 27.02.2020 г. /превод на
български език от английски език/; Копие от Писмо от 27.02.2020 г. /на
английски език/; Извлечение от Търговския регистър на „Булком“ към
27.02.2019 г.; Копие от Писмо от 29.04.2020 г.; Извлечение от Застраховка за
защита и обезщетение; Копие от Декларация от 22.03.2020 г. /превод на
български език от английски език/; Копие от Декларация от 22.03.2020 г. /на
английски език/; Копие от Жалба /превод на български език от английски
език/; Копие от Жалба /на английски език/; Копие от Настойчива молба от
04.03.2020 г. /превод на български език от английски език/; Извлечение от e-
mail от 04.03.2020 г. /на български език/; Извлечение от e-mail от 04.03.2020 г.
/на английски език/; Копие от Разпореждане № 1/10.09.2018 г.; Извлечение от
e-mail от 22.05.2020 г.; Копие от Заповед № В–3–19/21.02.2020 г.; Копие от
Обезпечителна заповед от 15.04.2020 г. по частно търговско дело № 528/2020
г., по описа на Окръжен съд– Варна, Търговско отделение; Копие от Заповед
№ В–3–43/23.04.2020 г.; Копие от Заповед № В–3–71/19.05.2020 г.;
Извлечение от e-mail – 2 броя; Копие от Заповед № В–3–71/19.05.2020 г.;
Копие от Заповед № В–3–77/20.05.2020 г.; Копие от Акт № 5 за установяване
на административно нарушение; Копие от Заповед № В–3–212/20.12.2019 г.;
Копие от Заповед № В–3–19/21.02.2020 г.; Копие от Свидетелство за
регистрация /превод на български език от английски език/; Копие от
Свидетелство за регистрация /превод на български език от английски език/;
16
Копие от Документ за надлежно комплектуване на кораба с екипаж /превод
на български език от английски език/; Копие от Документ за надлежно
комплектуване на кораба с екипаж /на английски език/; Копие от Декларация
по Международния кодекс за управление на безопасната експлоатация на
кораби и предотвратяване на замърсяването /превод на български език от
английски език/; Копие от Декларация по Международния кодекс за
управление на безопасната експлоатация на кораби и предотвратяване на
замърсяването /на английски език/.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА, като доказателства по делото, представените
с допълнителната искова молба копие от Наказателно постановление № 5 от
29.05.2020 г.
Адв. Я.: Прилагам два броя молби, с препис за третото лице – Морска
администрация. Може би вината е моя, защото в исковата молба бях изискал
цялата преписка по наказателното постановление. Уточнявам, че това на
което държим е препис от трудовия договор на ответника, който е бил
представен на Морска администрация по време на проверката на 11.05.2020 г.
Уточнявам причините за това: Изискване на заплащане на застраховката,
ответникът да слезе от кораба и да се репатрира. Той не е сторил това и на
–ти
11 май, при проверка на Морска администрация се е оказало, че е на борда.
Представил съм наказателното постановление. Там пише, че е предал
трудовия договор. По другото дело, трудовият договор на капитан В. вече
беше събран по този начин.
Във връзка с последната молба, на която нямахме възможност да
реагираме, във връзка с твърденията за обективна невъзможност да слезе от
кораба, прилагам, с препис за колегата, писмо от корабния агент до Гранична
полиция, с която по същото време свободно са се репатрирали останалите
девет члена на екипажа, на които също сме платили обезщетение. Срещу тях
ние нямаме искане за връщане, тъй като хората са се репатрирали и са
тръгнали. Няма как COVID ограниченията или някакви други ограничения да
важат за един, а пък за други да не важат. Това доказателство го представям в
тази връзка.
Моля, на основание чл. 190 ГПК, да задължите ответника да представи
спогодбата по гражданско дело № 4534/2020 г., на 51 състав на ВРС, така
както стори това по другото дело за капитана.
17
Адв. Д.: По отношение на молбите, тези документи и аз съм ги
представил. В отговорите на допълнителния отговор на исковите молби, съм
аргументирал, как и защо, и какви са причините, за да не могат да слязат
останалите трима души – българи, екипаж. Аргументите ми са много
изчерпателни.
По отношение на спогодбата, няма да представя такава спогодба,
защото тогава, а и това беше едно от основанията корабособственика да се
съгласи, тъй като корабът е бил обявен за продажба и самото му арестуване
пречеше да се финализира сделката. Тогава, аз като пълномощник и на
предните дела от 2020 г. /по отношение на техните заплати с исковете
срещу корабособственика/, някъде месец декември ми се обадиха и ме
помолиха, поради което написах писмото до Морската администрация, тъй
като корабът ще се продава, молиха по най – бързия начин и изпратиха по
моята сметка заплатите на моряците. Нямам писмен вид на спогодба. Просто
се съгласиха да изплатят заплатите им, като ги преведоха, поради което
повечето дела отпаднаха.
Адв. Я.: В банковото извлечение, което е представил самият ответник,
като основание за заплащане представено пред банката пише: „Спогодба“.
Адв. Д.: Спогодба, споразумение или съглашение ……
Адв. Я.: Аз казвам, че е за банката, която има нужда от писмен
документ, за да преведе долари. За капитана имаше!
Адв. Д.: Спогодбата беше устна.
Адв. Я.: То не е представено, тъй като е извънсъдебно споразумение.
Може да го поискаме от банката.
Адв. Д.: Аз попълвах финансови документи в банката и там пише.
Адв. Я.: В банково извлечение, което Вие представихте пише
„Спогодба“.
Адв. Д.: Беше на английски. Аз го писах на английски. Дали е спогодба,
дали е съглашение, дали е устна или писмена спогодба.
Адв. Я.: Ние ще го прочетем на английски и ще то преведем.
Адв. Д.: Нали съм представил документ пред банката.
Адв. Я.: Тогава въпросът, който в моя доверител би възникнал е: „В
18
какво се състоеше това споразумение?“ и ако може колегата да го обясни,
след като няма такова. Вие се отказахте от претенцията си, решихте правния
спор.
Адв. Д.: Преведоха заплатите. Исковете на моя доверител бяха за
неплатените заплати от месец март до месец май. Включително беше и за
стари и неизплатени задължения от същата фирма, които съм посочил в
отговорите на исковите молби, с копията от предните дела, като там е описано
всичко. По моята сметка преведоха всички задължения за трудови
възнаграждения. Преведоха заплатите, предмет на делото и се отказахме от
претенциите си, тъй като повече нямаме правен интерес. Тъй като колегата
иска договора, Договорът го има в делото. То няма друг договор, поради
което какво да искаме. Поради това се противопоставям на искането за
изискване на преписката, тъй като договорът го има.
Адв. Я.: То има няколко договора…..
Адв. Д.: Няма! Ако имаше щях да ги представя.
СЪДЪТ намира, че следва да бъдат приети, като относими и допустими
представените в днешно съдебно заседание от процесуалните представилите
на страните, писмени доказателства.
С оглед изявленията на страните, както и становището на ответника, че
не разполага в писмен вид със спогодба въз основа, на която са уредени
отношенията между работодателя и доверителя му, станали причина за
обезпечаване на искове чрез налагане на арест на м/к Семела, СЪДЪТ
намира, че искането на ищцовата страна за задължаване на ответника да
представи такъв документ, следва да се остави без уважение.
СЪДЪТ намира, че следва да се уважи искането на ответната страна по
реда на чл.192 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА, като доказателства по делото, представеното
от процесуалния представител на ответната страна копие от Писмо до
Директора „Морска администрация – Варна“, с оглед продължителността на
ареста на кораба.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА, като доказателства по делото, представеното
19
от процесуалния представител на ищцовата страна копие от Писмо до ГКПП
– Пристанище Варна от „Делта Меритайм“ ЕООД, с оглед репатриране на
екипажа на кораба с дата 30.04.2022 г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцовата страна за
задължаване на ответника да представи в писмен вид спогодба. въз основа, на
която са уредени отношенията между работодателя и ответника, станали
причина за обезпечаване на искове чрез налагане на арест на м/к Семела.
ДА СЕ ИЗИСКА на основание чл. 192 от ГПК, от Дирекция „Морска
администрация – Варна“ представения по повод изготвянето на Наказателно
постановление № 5/29.05.2020 г., препис от трудов договор на ответника Д.
Й., с който той се е легитимирал по време на извършената проверка на
11.05.2020 г.
ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от молбата по реда на чл. 192 от ГПК, до
третото неучастващо в спора лице Дирекция „Морска администрация –
Варна“, ведно с указания към нея.
УКАЗВА на третото неучастващо в спора лице Дирекция „Морска
администрация – Варна“, че следва да представи искания документ, в
едноседмичен срок от съобщаване му.
ПРЕДУПРЕЖДАВА третото неучастващо в спора лице Дирекция
„Морска администрация – Варна“, че ако не изпълни това задължение, без да
посочи основателна причина за това, ще понесе санкция по реда на чл. 87 от
ГПК, за препятстване на хода на производството.
Адв. Я.: На този етап няма други доказателствени искания.
Адв. Д.: Искам да представя писмени доказателства, с копия за
насрещната страна. Представям писмо, писано на ръка и дадено на ръка на
Директора на Морска администрация – Варна, с молба да слизат двама от
екипажа – единият е доверителя ми, а другият е механика, тъй като не желаят
повече да седят на кораба. Имат желание да слязат, но поради разпореждане
на Директора на Пристанището и според изискванията на Конвенцията за
сигурност им е забранено да слязат и те се молят капитана да направи всичко
възможно да слязат.
Другият документ, това са преведените формуляри – жалба до
корабособственика, съгласно изискванията на Морската трудова конвенция, с
20
превод.
–а
Другото пак е с превод и това е писмото по e-mail на английски, с
превод на български език от В.К., представител на „Фиделитас“ до Ч.П.,
който е юридическия директор на „Т.М.“, с копие до капитан Б.В. където
докладва представител на „Фиделитас“, обстоятелствата по кораба, след
репатрирането на деветте украински моряци и запознава застрахователя с
обстановката и проблемите, които възникват от неспазването на изискването
на Конвенцията за безопасност, че корабът остава само с трима души, а не с
изискуемия брой от девет души екипаж и капитана на Пристанището
категорично забранява да слиза, който и да е от останалите моряци на кораба.
Адв. Я.: По второто и третото доказателство, нямам възражения да
бъдат приети. Те бяха представени и по другото дело.
Имам възражение по отношение на първото доказателство. Писмото си
е подписано, въпросът е дали е внесено в Морска администрация и дали
капитан Е. знае за съществуването му. Ако колегата настоява да се приеме
като някакъв частен документ, декларация, волеизявление, но не и като писмо
входирано в Морска администрация.
Адв. Д.: Тогава това писмо е дадено на ръка, тъй като моряците–
помощник механика и ел. техника, няма как да слязат. Предполагам, че в
Морска администрация може би ще го има входирано.
Адв. Я.: Писмото като някаква декларация е допустимо, но същото не
установява факта, че е достигнало до своя адресат, съответно че е стигнало до
знанието на капитан Е.. Поради това оспорвам доказателствената стойност на
документа, като такъв стигнал до знанието на Морска администрация.
Адв. Д.: Документът показва желанието и искането да слязат.
Документът е предаден лично на ръка, поради невъзможността моряците да
слязат от кораба и да го входират. Твърдението е, че е достигнало до
съответния административен орган.
Последното доказателственото искане е за разпит на капитан В., което
съм изложил в отговора на исковата молба. Същото ни е допуснато и го
водим в днешно съдебно заседание.
СЪДЪТ по доказателствата, с оглед на тяхната относимост и
допустимост
21
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА, като доказателства по делото, представените
в днешно съдебно заседание от процесууалния представител на ответната
страна документи, както следва: Копие от Писмо, написано на ръка до
Директора на Морска администрация – Варна; Копие от Формуляр за жалба
на борда на кораб /превод на български език от английски език/; Копие от
–
Формуляр за жалба на борда на кораб /на английски език/; Писмото по e-mail
а
от В.К., представител на „Фиделитас“ до Ч.П., юридическия директор на
„Т.М.“, с копие до капитан Б.В. /превод на български език от английски език/;
–а
Писмото по e-mail от В.К., представител на „Фиделитас“ до Ч.П.,
юридическия директор на „Т.М.“, с копие до капитан Б.В. /на английски
език/.
СЪДЪТ, като взе предвид направеното доказателствено искане за
събиране на гласни доказателства намира, че следва да бъдат допуснати
водените в днешното съдебно заседание от ответната страна свидетел, за
установяване а установяване на фактическата установка на борда на кораба,
през процесния период от време, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до разпит, в днешното съдебно заседание, като свидетел
лицето Б.М.В., като вписва същите в списъка на лицата за призоваване.
СЪДЪТ, пристъпи към разпит на свидетеля, с оглед на което сне
самоличността му, както следва: Б.М.В., 69 години, българин, български
гражданин, неосъждан, предупреден за наказателната отговорност по чл. 290
НК, след което обеща да говори истината.
– Страна съм по висящ спор с ищеца по настоящото дело.
На въпросите на адв. Д.:
Свидетелят В.: От 1992 г. съм капитан далечно плаване. Длъжността
ми изисква да съм запознат с Морското право. През 2019 г. бях капитан м/к
Семела, с екипаж от 12 човека – девет човека украинци и ние тримата
българи, които в момента ни съдят. Събитията се развиха по отношение на
нашия иск – морски иск. 2019 г. разбрах, че нашият корабът е обявен за
продажба. Разбрах го от сайта. Има специален сайт Ships for sale – Кораби за
продан. Дори пишеше, че се намира в кораборемонтен завод и т.н. Веднага
22
алармирах, като се обърнах към международния синдикат. В това писмо
сложих адресите на още десет институции, едната, от които е „Т.М.
Спешълти“. Понеже корабът е за продан, както задължение на
корабособственика, така и мое задължение е, да обява, че корабът е обявен за
продан. Това е на адресът на дамата М.К. от Т.М., която е оторизирана и е
подписала всичките полици на кораба. Едната от тях е съгласно Морската
трудова конвенция – А2.5.2. Другата е корпуси и двигатели. Третата е за
обезопасяване, поразии по морето, замърсяване на морската среда и т.н. Тази
дама фигурира и е известена за продажбата на кораба. Т.е. още на 18.12.2019
г., аз съм обявил на застрахователите, че корабът е обявен за продан. Това на
нас моряците не ни хареса, защото първото нещо, за което си помислихме са
парите. За това се трудим, затова има и пиратски нападения в Нигерия,
където бяхме и прочее. Нещата на море са трудни. Освен това имаше едно
посещение на кораба от германски инженер – механик. Това стана, когато
открихме, че корабът е обявен за продажба. Този германския superintendent, с
мен направи една обиколка на кораба, за да направи оценката. В разговора
разбрахме, че е във връзка с тази продажба. Това нас много ни притесни.
Освен това на кораба има един сертификат, в който е изразена пълната
информация за кораба от раждането му – излизането му от
корабостроителницата до момента. Когато се изисква това от някой / в случая
беше корабособственика с германския механик/, се работи по смяна на
корабособственика или смяна на флага. Този документ го изискаха и го взеха,
което означава, че работата е съвсем сериозна.
–ти
На 14 януари писах до корабособственика. Моите действия, начинът
и представянето на проблема, комуникациите и т.н. са в съответствие с
всички правила – конвенции, кодекси и т.н., на база моя дългогодишен опит и
практика /45 години на море и 30 години капитан /. За това, което ме питахте
дали съм съден – не, не съм съден, но през 1976 г. съм участвал в Истанбул.
Предпоследното беше 2015 г. във Венеция, пак на сегашната тема.
–ти
Последното беше на 18 октомври. Спазил съм цялата нормативна
разпоредба. Аз съм длъжен да направя това. Екипажът е много притеснен. На
–ти
14 януари се обръщам към корабособственика, два месеца – ноември,
декември, януари, които фигурират в Международната трудова конвенция,
като знак, като условия, за което трябва да се обърнем към съответните
23
институции. Първата институция е на профсъюзите и Генералният им
секретар казва: „Усетите ли, че започвате да ставате изоставяне, че не ви
дават парите, бързайте, ама много бързайте и се обърнете към
застрахователя.“. Първоначално е необходимо, първо да се обърна аз като
–ми
капитан, представляващ целия екипаж към корабособственика. До 27
–ти
февруари кореспонденцията върви. На 14 януари получавам уверение от
–ти
тях, че през тази седмицата ще платят. Идва 17 февруари и пак обещават.
Последно корабособственика каза, че ще ни изплати за ноември, декември,
–ми
януари. На 27 февруари, десет дена след като той прави това обещание, аз
отново пише на корабособственика и го питам какво става, тъй като обещаха.
Но ни дума, ни вопъл, ни стон! Нямаше некакъв отговор от негова страна.
Веднага алармирах към застрахователите. Алармирах към Международната
федерация, профсъюзите в Лондон и включих адреса на нашия български
представител на синдиката – В.М.. И той ни посети. Дадоха напътствия и
–ти
казаха, че трябва да си наемем адвокат, като аз още на 4 март им се обадих.
Представителят на Моряшкия синдикат в България – М., дойде на кораба,
запозна екипажа и каза, че трябва да се наеме адвокат, тъй като нещата при
нас са сериозни. Веднага се обърнахме към адвокат.
–ти
На 6 февруари, изпращам жалбата от екипажа до корабособственика.
Какво представлява жалбата – съгласно нашата Система на безопасност на
корабоплаването на кораба /всяка една морска компания задължително я има
тази система/ в нея има форма на жалба от екипажа. Тази жалба я изпращам.
На база на жалбата корабособственикът каза, че са съгласни, че сме си
отработили парите и че ще ги получим. Да, ама като оная работа с колелото,
няма нищо. Жалбата е форма 60А, Приложение 2А. Получаваме e-mail от
–ми
корабособственика, че ще плати, но след като пратих на 27 никой не се е
обаждал и прекрати кореспонденцията с нас. Поисках помощ от
международния и нашия представител.
Взехме и една друга мярка, която е от моя опит и познания, като се
обадих на един друг задържан кораб от компанията, но в Южна Кория.
Другият кораб „Тангра“ и той беше задържан, пак по същите причини, само
–ти
че беше в Холандия. На 4 март изпратих до застрахователите и първо е
включен адреса и най – главното – до Отдел „Искове“ и второ е включен на
24
М. - Д. К. – дамата, която отговаря и е оторизирана да подписва полиците.
–ти
На 4 март получавам писмо от М.У. / човекът, който се занимава с
делата на трите българчета, като украинците не са включени в тях, за
което не знам защо/ и той казва: „Уважаеми капитан В., можем да потвърдим
безопасното получаване….“. След като получихме отговор от застрахователя,
те искаха от нас да им отправим какви са били комуникации, за които
говорих преди малко – имали ли сме искове, нямали ли сме, как са реагирали
корабособствениците и т.н. и за какъв период от време и колко трябва да се
заплати. Корабната полицата е за четири месеца и по конвенция това е
отговорността на застрахователя, както е ясно на всеки един. Човекът каза, че
са съгласни и подходи към техен представител, който се намира тук –
„Фиделитас“ фирмата, която е инициирана в кореспонденцията, с
представител капитан В.К..
Изпратих какви пари са специално по Пейрол /нашата парична
ведомост/. Тя е два вида – индивидуална и месечна:
Месечната се изработва до края на всеки месец. Това се прави от мен и
аз го изпращам в офиса, като първо се преглежда от момчетата от екипажа
/включая и от втория механик, както и от ел. механика, срещу когото също
има заведено дело/. След като го изпратя в офиса, се преглежда, чекира се, ако
има нещо ми се упоменава за корекция, ако няма – потвърждава се и
–то
месечната заплата трябва да влезе до 20 число на следващия месец в
банката. Преди качването ни, компанията изисква да имаме открити банкови
сметки, на ръка пари не се дават.
Индивидуалната ведомост става с натрупване месец за месец, от
момента, от който не ти е платено. Натрупва се заплатата – ноември,
декември, януари, февруари, поредно се натрупва тази заплата и тя се
изплаща когато се слиза от кораба. Това е така, защото имат изискване според
колективния трудов договор. Тока изискване е, че ако има нещо – нарушения,
алкохолни травми, от този вид или нещо е откраднато, да им се удържи.
Поради това накрая се изплаща индивидуалната. Натрупването в нея става по
месеци. Това е само писмено. Това е отделен раздел в този софтуерен
продукт. Индивидуалната ведомост само фигурира и средствата са само от
това, което влиза в месечната. Примерно: за месец ноември е изплатено, в
индивидуалната остава за месец декември и така продължава. Натрупването
25
става, когато корабособственикът не прави месечно трансфери в банката. Така
става натрупване в индивидуалната. Имаме двойно осчетоводяване на сумите.
Застрахователите искаха да им представим комуникацията с
корабособственика. Представих я. Изпратих им и сведения, какви заплати
получаваме. М.У. потвърди и каза, че сме изоставени. Това той го е написал.
С месният кореспондент на „Фиделитас“ капитан Костов започнахме
–ти
комуникация. На 5 март същият този капитан на „Фиделитас“ дойде на
кораба, за да се запознае и да види как е. Той има инструкции от
–ти
застрахователите. Започна една кореспонденция, при което на 10 април ни
–ти
представиха едно споразумение. Първо дават споразумение на 10 април.
–ти
Второ споразумение дават на 11 април. В първото споразумение не
фигурира, че аз или вторият механик, или някой член от екипажа е получил
средствата от застрахователя, включително и репатриране. Това нещо не
съществуваше в първото споразумение. Второто споразумение, когато го
–ти
направиха беше на 11 април и тогава изтича полицата на кораба. Казах на
момчета да не се притесняват. Въпреки, че изтича полицата нас не ни касае,
тъй като въпросът е кога е подаден сигналът на събитието. Тези хора имат
–ти
отговорността и съгласно техните условия ще платят. На 11 април е
–ти
второто споразумение. Минават почти 20 дена и на 30 април е последното
споразумение, в което ако прочетете ще видите, че аз декларирам, всеки един
от екипажа декларира, че сме получили тези пари за четирите месеца от
застрахователя /споразумението е изработено от него/ и по 150 долара за
–ти
репатриране. Чудо! След като на 30 април нищо не сме получили, но ако не
подпишем това нещо, излиза така, че няма да стане докато не подпишем и
затова трябваше да подпишем тези споразумения. Споразумението е със
–ти–ти
застрахователя на 30 април. Към датата на подписване на документа 30
април, не ни беше платено. Колективният трудов договор и застрахователи
искат само по банкова сметка, а изведнъж се получава, че ние сме получили
пари на ръка за репатриране и такива несвързани работи. Това не е вярно. Аз,
–ти
а предполагам, че и това момче получаваме парите на 5 май. Аз изрично
ходих в „Алианц Банк“ преди два дни и попитах С. /тази която е на отдела/ и
казах да ми изкара извлечение, за да видя какви пари съм получил. Каза ми,
че са преведени без 80 – 90 долара. Имат удръжки и такива неща. Не съм
26
получил 26 000, колкото трябва да получа, а по – малко. Но там изобщо не
фигурират тези 150 долара за репатриране. И кой ще ги даде от Лъджата до
Варна. Трябва да минем през Стара Загора, за да изхарчим тези пари. Нито
един от нас тримата не е получавал тези пари. Аз го гарантирам.
Взеха решение с разрешение и чрез Украинското консулство, деветте
украинеца да ги пуснат и да заминат за Украйна. Оставиха ни тримата – мен,
втория механик и ел. механик. Това бяхме от целия екипаж. Други няма.
Целият екипаж беше 12 човека. По документи трябва да сме девет човека, тъй
като корабът се води в експлоатация, независимо, че е в ремонт. На кораба
трябва да им девет човека, съгласно нашия сертификата, но ние останахме
само трима човека.
Уведомих Морска администрация за това, че е необходимо да слизаме,
тъй като са ни изтекли договора. От Морска администрация, капитан Е. /той
посещава кораба сам или три, или четири пъти/ каза: „Не разрешавам
слизането на екипажа, тъй като не е изпълнено по сертификат и корабът е в
експлоатация.“. След това пуснахме друго, което дадохме на капитан Е. от
нас тримата и капитан Е. с много трудно решение се отнесе, за да пусне ел.
механика и вторият механик, тъй като намерих заместващ екипаж
/корабособственикът изобщо не се меси в работата/. Капитан Е. каза така:
„Капитанът да остане на кораба, задължително.“ и тъй не ми разрешава да
сляза независимо, че аз съм написал и до корабособственика, и всички знаят,
–ти
че на 30 искаме вече да слезем. Вторият механик и електромеханикът
–ти
слязоха на 24 май. Като застъпници дойдоха втори помощник капитан и
трети механик.
На въпросите на адв. Я.:
Свидетелят В.: В писмото до М.У. е написано от В.К. / който е
капитана представител на „Фиделитас“/, че капитан Е. забранява капитана
да слезе. Има резолюция от капитан Е.. Корабът беше в ремонт докато слязох
и след това пак. Корабът пристигна на 02.10.2019 г. По време на ремонт
работата на екипажа е съгласно Устава на кораба. Дават се вахти и това е
включено в писмо – рапорт, което е изискване от Морска администрация.
Давана е вахта – трима човека по осем часа. Не бяхме на сух док. Бяхме на
плаващ док. Това е много опасно, особено там. Разбира се, че за тези два
месеца – декември и януари, на господин Й. съм му правил индивидуалната
27
работна ведомост. За всеки месец това нещо се прави. От януари 2019 г. до
2020 г. Извънредният труд е включен. Трябва да се вникне, кой извънреден
–ът
труд. Извънредният труд – overtime си е включен. Заплатата е
консолидарна. В колективния трудов договор е написано, че членът на
екипажа е запознат с колективния договор и е съгласен и си подписваш
индивидуалния договор. В колективния договор изрично е записано:
„Overtime 103 часа“. Ставката на този човек за тези 103 часа, са толкова пари.
За него фиксирания overtime е 1 599 щ.д. Извънредният труд е фиксиран и
затова казваме консолидарен. Този извънреден труд е фиксиран. Всичките
суми като събереш излиза, че заплатата на момчето е 5 000 долара.
–ти
След 30 май корабособственикът не ни е плащал заплата. Не сме
–то
получавали по 2 000 долара. Те са вписани, трябва да получиш до 20 число
на другия месец, ама … не става.
С каробособственика ще оправим отношенията когато си поучим парите
и да свалим ареста. Накрая получихме пари, в противен случай няма да падне
ареста. През това време имахме корабен агент и това беше „Дета Меритайм“.
Не мога да кажа докога „Дета Меритайм“ ни е бил корабен агент. Това е
работа на корабособственика, аз не играя с агента. Аз не съм плащал на
корабни агент. Не знам кой му е плащал. Аз подписва само разход – вода, ток.
Не плащам. Аз не мога да плащам тока и водата на корабособственика. Някой
е имал дело и те арестуваха кораба за двеста и колко хиляди евро. „Терем“
арестува м/к Семела, защото правят разходи, които трябва да се платят.
Сигурно ги е плащал корабособственика, защото няма да го пуснат да излезе.
Той от Пристанището ням да излезе.
Имахме ток и вода. В оборотната ни ведомост не пише, че сме
получавали по 42 долара на седмица за храна. Не сме получавали средства за
храна. Тези 42 долара, за които говори адвокат Я., са за последната седмица,
които аз съм си купил храна преди да сляза. Седем дена по 6 долара. 6 долара
е ставката на ден за храна на член от екипажа. Последната седмица – 7 дни, аз
не съм имал прехрана, храна, аз ги платих и затова ги писах най – отдолу – 42
долара корабособственикът да ми ги върне. Това е цялата истина, която
обясних и предния път. На кораба има храна. Корабособственикът изпраща
компания, която да ни достави храна и каквото друго ни е необходимо.
Докато бяхме на кораба имаше шипшандър, който ни зареждаше. Когато
28
започват да свършват продуктите, аз се обаждам и той си урежда нещата.
–а
Гладни не сме стояли. Даже съм го писал до e-mail до „Фиделитас“.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля, след което
същият беше освободен и напусна залата.
Адв. Я.: Да се даде възможност на вещото лице да изготви допусната
експертиза. Нямам други искания за днешно съдебно заседание.
Адв. Д.: Да се даде възможност на вещото лице да изготви допусната
експертиза. Нямам други искания за днешно съдебно заседание.
С оглед допуснатата съдебно – счетоводна експертиза, СЪДЪТ намира,
че същата следва да се изслуша, доколкото е от значение за пълното и правно
изясняване на спора от фактическа страна, като с оглед късното уведомяване
на вещото лице, следва да се предостави допълнителна възможност да
отговори на въпросите по поставената задача.
Ето защо, СЪДЪТ намира, че производството по делото следва да се
отложи за друга дата и час, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на вещото лице да изготви и представи
заключението си, в срока по чл. 199 ГПК, преди следващо съдебно заседание.
ОТЛАГА и НАСРОЧВА производството по делото за 15.12.2022 г. от
14:30 часа, за която дата и час, страните се считат за редовно уведомени от
съдебно заседание.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице Н. К. М..
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което е приключило в
16:06часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
29