Мотиви към нова Присъда по ВОХД№
1313/2019 г. по описа на СГС,НО,7-ми въззивен състав
Производството по делото е с
правно основание Глава ХХI чл.313-340 от НПК”Въззивно производство”.
Постъпил е Въззивен Протест/ВП/ с Допълнение към него от прокурора
срещу Присъда на СРС,НО,102-ри състав по НОХД№ 4692/13 г, с
която подс.К.П.Б. е бил признат за невиновен в извършването на престъпление по чл.144,ал.3,вр.ал.1 от НК.
В своят ВП
прокурорът намира ,че Присъдата на СРС е
неправилна и тъй като обвинението е
безспорно доказано, се иска от въззивния съд да я отмени и да постанови нова осъдителна
такава по повдигнатото
обвинение.Прокурорът намира за
доказано ,че подс.Б. е осъществил
визираните в обст. част на обв.акт/ОА/ действия в изпълнение на деянието по чл.144,ал.3
от НК.Това доказва по категоричен начин авторството на извършеното
престъпление и съставомерността на осъществените действия Прокурорът във ВП
предлага отмяна на оправдателната Присъда и постановяването на нова осъдителна
такава , за което да се наложат предвидените в закона наказания на подсъдимия.
В Допълнението към ВП прокурорът
доразвива доводите си срещу оправдателната Присъда на СРС, а именно релевира ,че от обективна страна за това
деяне е достатъчно обективиране на
заканата с думи или действия към определено лице , което да я е възприело
непосредствено.Заканата трябва да може да предизвика „основателен страх“ , като в тази посока прокурорът се позовава на ТР № 53/1989г./ОСНК/ по н.д. № 47/1989г. на
ВКС.Съгласно последното, дори не е необходимо лицето да се е изплашило ,а
само да съществува основание ,че заканата би могла да се осъществи.Разбира се
последните обстоятелства следва да се преценяват за всеки отделен случай
предвид съответната специфика.В
конкретния случай е установено от показанията на свидетелите Е.Н. и В.Н.,че първият от тях не се е познавал преди
инцидента с подс.Б. и не е имал взаимоотношения с него, като в резултат на
спречкване между тях на паркинга на
хипермаркет „Метро“ спрямо пострадалия са извършени от подс. действия,
които обективират закана с убийство/насочване на пистолет към главата му/,
както и причиняване на телесни
наранявания, които действия са били от естеството да възбудят страх от
осъществяването на заканата.В тази посока са Заключението на СППЕ, показанията
на горните двама свидетели , а така също и показанията на св.И.Л..Показанията
на последния свидетел описват правдиво състоянието на постр. Н. след деянието –
„треперещ и уплашен“ , който вървял около св.Л.и му разказвал преживяното.С
оглед еднопосочната доказателствена
съвкупност/които сочат подс. за автор на деянието/ прокурорът предлага да се
постанови нова осъдителна Присъда спрямо подс.К.Б..Авторът на ВП категорично не
е съгласен с извода на СРС ,че не е доказано авторството на деянието ,тъй като
разпознаването било „опорочено“.Проц. следственото деяствие „Разпознаване на
лица“ е проведено при стриктно спазване на процесуалните изисквания, а
предходни оперативно-издирвателни мероприятия по предявявяне на снимки не е
било „за разпознаване“ , дори свидетелят да е използвал такива изразни
средства.В резюме,прокурорът предлага на СГС да отмени оправдателната Присъда и
да постанови нова осъдителна такава при превес на утежняващи обстоятелства/на
публично място, при липса на критичност и съпроводено с телесни увреждания/,
като се наложи наказание около 1 година „Лишаване от свобода“ при изпитателен
срок по реда на чл.66 от НК за срок от 3 години.
В СЗ пред въззивната инстанция СГП изпраща прокурор.Подсъдимият се явява
лично и със защитник/във второто СЗ пред възз. съд ,след проведено издирване
поради неявяването му в първото заседание/.
Прокурорът заявява ,че поддържа ВП и
няма доказателствени искания.
Защитникът по същество
оспорва ВП и няма доказателствени искания.
Съдът докладва делото с
прочитането на ВП и Допълнението към него.При липсата на доказателствени
искания, бяха прочетени доказателствените материали , инкорпорирани в материалите
по делото/на двете фази на процеса-досъдебна и съдебна пред първата
инстанция/.След това съдът приключи събирането на доказателствата и даде ход по
същество.
Прокурорът по
същество поддържа ВП и моли въззивния
съд да го уважи ,като признае за виновен подс.К.Б. в извършването на
престъпление по чл.144,ал.3,вр.ал.1 от НК.Намира че от доказателствената
съвкупност може да се изведе безспорния
извод ,че подс. е осъществил състава на престъплението „Закана с убийство“.Обвинението се доказва от свид.показания,
протокола за разпознаване/като това процсл. действие не е опорочено, както
неправилно СРС приема/,СППЕ и др. доказателства.Пострадалият е посочил ,че
именно подс.Б. е извършителя на престъпленето.След като авторството е ясно,
Присъдата се явява неправилна и незаконосъобразна и поради това прокурорът
апелира към въззивния СГС да я отмени , като постанови нова осъдителна Присъда
в смисъла по-горе и съгласно доводите на внесения ВП.
Защитникът лаконично и без детайлна аргументация, счита че протестираната оправдателна Присъда на СРС е правилна и законосъобразна.Не взима
отношение нито към доводите във ВП и Допълнението ,нито по повод пледоариите на
държавното обвинение във въззивното производство.
Подсъдимият /по същество и като
последна дума/ заявява ,че се съгласява
и присъединява към защитника си.Моли въззивния съд да потвърди оправдателната
Присъда на СРС.
Софийският
Градски съд намира за установено
следното :
В производството пред първноинстанционния
СРС са събрани необходимите доказателствени материали за разкриване на
обективната истина.Въпреки това анализът
им не е бил направен в съответствие с действителното им съдържание и така са приети за установени фактически положения
, които частично не се подкрепят от доказателствената съвкупност.Същевременно фактически
положения , за които са били налице доказателствени източници,не са приети за
установени.Оттам са последвали и
неправилни правни изводи дали подсъдимия е извършил престъплението , за което е
бил обвинен с така внесения обвинителен акт.Предвид горното въззивния съд
приема частично нови фактически положения , като доказателствения анализ налага
различни правни изводи /от направените в СРС/ по основните въпроси на наказателното
производство.Въззивният съд може да
приема нови фактически положения дори без да провежда въззивно съдебно
следствие, какъвто е настоящия случай.
Фактическите положения , които
въззивния съд ,намира за установени са
следните :
Подс.К.П.Б.
е род. на *** ***,българин , български гражданин,със средно образование,неженен
, неосъждан/реабилитиран по право/,с постоянен адрес ***, ЕГН-**********.
Пострадалият свидетел Е.Н. бил
управител на „В.“ ЕООД и не познавал подс.Б.,нито имал някакви отношения с него
преди процесния инцидент.
На 11.10.2011 г.св.Е.Н. и св.В.Н.имали
планирано пътуване със служ. автомобил „Пежо“ с ДК№ *******на горното търговско
дружество по повод ангажимент на горното ЕООД извън София, а именно в
гр.Пловдив.За целта се насочили по бул.“Цариградско шосе“ в посока изход от
града,но тъй като не били обядвали ,Н. предложил да се отбият до паркинга на
хипермаркет „Метро“/бул.“*******/, за да си купят нещо от разположените на
паркинга търговски обекти – открити заведения за бързо хранене.Преди това обаче
трябвало да паркират управлявания от св.Н. горепосочен лек автомобил.Н. искал
да паркира в близост до заведенията за хранене , намиращи се в близост до входа
на магазина.Поради това той преминал през пешеходна пътека в близост до входа ,
като се насочил към свободно паркомясто , което бил видял предварително.В този
момент от магазина излизал подс.К.Б. с натоварена количка със стоки.Като
наближил една пешеходна пътека пред входа на магазина св.Н. възприел с
периферното си зрение,че една кола излиза от паркомясто в близост до павлион за
хранене, поради което решил да паркира там.При преминаване през пешеходната
пътека , по която нямало преминаващи
пешеходци, св.Н. чул удар отзад /като с юмрук/ по капака на
автомобила,но продължил движението си.В огледалото за обратно виждане видял ,че
зад него преминава мъж с кафяви дрехи , който бута количка със
стоки.Предположил че това е човекът , който е ударил с ръка по задната част на
автомобила му,но нямал намерение да води дискусии за това.Затова паркирал
автомобила и излязъл от него.Слезли
заедно със св.Н.и се насочили към павилиона за храни.
В този момент ,около 11,30 ч. на
горепосочената дата, Н. видял ,че на около 10 м. се намира същият човек с
количката , който извикал по негов адрес „Ще ме сгазиш“ и го напсувал с думите
„*******“.Н. нямал намерение да води
спорове и дискусии,дори на фона на „мераците“ на подс. към покойната му майка,
тъй като имал да върши служебна работа извън София. Затова разперил ръце
встрани и казал на непознатия какво има
толкова и защо се ядосва.След което продължил движението си пеша към
павилиона.Подс.Б. обаче се приближил с количката/заедно със закупената храна за
животни в нея/ ,като застанал срещу св.Е.Н..В този момент извадил пистолет,тип
револвер, който бил запасан на кръста му и от разстояние около 1 м. го насочил срещу челото на
пострадалия свидетел с думите „Ей сега *******,ще
те застрелям“.В този момент св.Н. пак разперил ръце встрани /този път - в
знак, че се предава срещу оръжието/,като забелязал че пръста на този човек стои
на спусъка в готовност за стрелба.В този момент пред дулото на пистолета с
поставен пръст на спусъка, Н. изпитал страх за живота си.Св.Н.се развикала.Непознати
граждани отстрани,виждайки ставащото,
подвикнали на Н. „бягай ,не се разправяй“.Някои от тях се опитали да хванат Н.
,за да го отстранят от зоната на поражение на оръжието при евентуален изстрел.В
този момент подс.Б. преместил пистолета в лявата си ръка и с дясната нанесъл
юмручен удар в лицето на Н..В резултат на този удар свидетелят паднал на
земята.Случайните граждани се оттеглили и разотишли.Като се окопитил и станал
прав,Н. се опитал да проследи с поглед на кола ше се качи извършителят на деянието
за да може да съобщи нейния рег.№ на компетентните органи ,за да може първият
да бъде идентифициран, разкрит и заловен.Подс.Б. тичайки ,за да се оттегли от
местопроизшествието,спрял малък таксиметров автомобил азиатско производство и
така напуснал района.Това подс. направил , тъй като когато се бил насочил към
автомобила си/с който бил отишъл за покупки в Метро/разбрал ,че го наблюдават и
решил да се оттегли със случаен автомобил/какъвто е един таксиметров автомобил/
, който не би насочил евентуално разследване към установяване на неговата
самоличност.
След като подс.Б. избягал от местопроизшествието ,
св.Н.подала сигнал на станалото на тел.112 , а после и самият пострадал св.Н.
подал заявление за инцидента в 07 РУП-СДВР,въз основа на които било образувано
досъдебно производство.
В хода на воденото досъдебно
производство било проведено проц.сл. действие „Разпознаване на лица“ , в което св.Н. взел участие като
разпознаващо лице.Самото проц.следствено действие в съответствие с
процесуалните изисквания,било предшествано от предварителен разпит на
разпознаващия , в който той посочил по кои признаци би могъл да разпознае и идентифицира извършителят на престъплението.
Непосредствено след разпита на разпознаващото лице било проведено самото процесуално-следствено действие ,на което
присъствали и две поемни лица.На Н. били представени четири лица с доста сходна
външност/което не винаги се наблюдава в практиката/ и разпознаващият
категорично разпознал като извършител лицето под №3 – подс.К.Б..Като
разпознаващо лице св.Н. посочил ,че разпознава това лице по формата на лицето ,
изражението , оплешивяването.В заключение посочил ,че е сигурен в избора си.
Разпознаване е проведено и с участието като разпознаващо
лице на св.В.Н.,но още в предварителния си разпит тя заявява че има притеснения
от подсъдимия и е стресирана и уплашена от инцидента.На самото разпознаване тя
заявява колебания ,като посочва че не е сигурна дали извършителят е под № 2 или
3 от предложените й снимки.Под №2 на този Протокол фигурира подс.К.Б. , а под №
3 Ц.Л..
Според Заключението на СППЕ по
делото св.Е.Н. не страда от психично заболяване , интелектът му е съответен на
възрастта , соцалния опит и образователното ниво.Вследствие на инцидента е
развил чувство на витална застрашеност,като ситуацията е довела до стресови
изживявания с емоционални и физиологични симптоми.Пострадалият споделя пред
експертите ,че в следващите дни след инцидента имал опасенията да не би
подсъдимия да го потърси и да го намери.Вещите лица намират ,че заканата с
убийство е детерминирала преживяване на уплаха и страх,свързани с процесното стресогенно събитие.При Н. е
налице психична годност да възприема правилно фактите и обстоятелствата в
обективната действителност, както и да ги възпроизвежда правдиво за целите на
наказателното производство.
Поради липсата на медицинско
освидетелстване от страна на пострадалия свидетел Е.Н. по делото няма нито
съдебно-медицинско удостоверение/обичайно издавани от КСМД или от друг лекар/ ,
които да послужат като изходна база за назначаване на СМЕ за проверка на
обстоятелствата дали от удара с юмрук в лицето от страна на подс.Б. са
последвали /и какви точно/ последици за здравето на св.Н..
На следващо място , поради липса
на извършено проц.сл. действие „Претърсване
и изземване“ /респ. „Обиск и
изземване“/ в дома на подсъдимия К.П.Б. или лично спрямо него, не е
установено, нито индивидуализирано оръжието , което е използвано за
осъществяване на процесното инкриминирано деяние.Наистина, в хода на ДП е
събрано писмено доказателство/Справка
,рег.№ 20692/18.05.2012 г. изд. от отдел „КОС“ на 09 РУП-СДВР/, от което е
видно ,че той има разрешение да носи 3 бр.ловни пушки и 1 бр. ловна
карабина/индивидуализирани в документа/ , както и 1 бр.револвер „Смит и
Уесън“, каб.357 маг.№ DCF 4816.Отново следва да се акцентира ,че освен Справката,
визирана по-горе, няма други доказателства, които да свързват револвера от Справката с оръжието , което
подс.Б. е насочил срещу пострадалия в хода на процесния инцидент.Следователно
,не може да се приеме обосновано и аргументирано ,че именно това е използваното
оръжие в рамките на процесния инцидент.Възможности за изясняване на този
компонент от предмета на доказване е
имало достатъчно на разположение на органите на досъдебното производство,
но те не са били използвани, а в
настоящия момент предвид изминалото време , извършването им се явява лишено от
практически смисъл.
Въззивният съд счита ,че не може
да се присъедини към доказателствения
анализ на първата инстанция основно касателно
показанията на свидетелите Е.Н.,В.Н.,И.Л., както и относно процесуалната
годност на протокола за Разпознаване на лица, в което като разпознаващо лице е участвал пострадалия
свидетел Е.Н..Въз основа на становището
си ,че Разпознаването на подс.Б. от страна на пострадалия е „опорочено“,
първата инстанция не приема , че такъв инцидент въобще е имало, доколкото в
приетите за установени фактически положения в Мотивите към Присъдата на СРС е
посочено само наличие на „скандал на паркинга“ на магазин „Метро“,без да
са посочени неговото съдържание и
участници, макар по делото да има доказателства в тази посока.
Въззивният съд, за да приеме
нови фактически положения , се базира на показанията на свидетелите Е.Н.,В.Н.,И.Л.,
Заключението на СППЕ,Протоколите за разпознаване на лица/с участие като
разпознаващи лица на свидетелите Н. и Н./,както и в по-незначителна степен от показанията на свидетелите М.М.,П.К.,В.П.и В.А..
За разлика от първата
инстанция,въззивният съд намира ,че показанията на свидетелите Е.П.и В.Н.,
дадени на съдебното следствие пред СРС/при повторния даден ход на съдебното
следствие с оглед промяната на състава на съда/ са последователни, логични и
добронамерено дадени, като по несъществени детайли има дребни непълноти.Това
обаче не може да се дължи на недобросъвестност на свидетелите, а основно на
изминалото време,тъй като новият ход е бил даден на петата година след
процесното събитие/тоест,на 26.01.2016 г. ,при обвинение за инцидент от
11.10.2011 г/.Няма как да се изисква от свидетел да помни в детайли случай,
който освен всичко го затормозява и психически и сам не крие желанието си да го
забрави/Н./.Въпреки всичко това показанията на св.Н. по основните въпроси на
наказателното производство са последователни-няма дилема кой е извършителят
,къде и какво е направил.Показанията на свидетеля Н. са подкрепени и от
останалата част от доказателствената съвкупност, а именно от показанията на св.Н.,
частично от показанията на св.Л.и останалите свидетели.Най-вече заявеното от Н.
като свидетел е в пълно съответствие с идентификационното му заявление като
разпознаващо лице в хода на Разпознаването.СРС е подложил на сравнителен
анализ изразните средства, които са ползвали свидетелите Н. и Н.,за да опишат
предходни фактически обстоятелства ,
които макар да са описани бегло в обв.акт , се намират извън предмета на доказване при тази правна квалификация на повдигнатото
обвинение.Казаното в тази посока се детерминира още и от факта ,че няма данни
по делото екип на „Пътна полиция“ СДВР
да е посещавала паркинга на магазин
„Метро“ ,за да преценява действията на св.Н. при преминаване на въпросната
пешеходна пътека пред входа на магазина.Липсата на такова посещение е и напълно логична при
отсъствието на събитие при процесния
инцидент , което да бъде определено като
ПТП. Показанията на св.Н.а пред СРС/на петата година след инцидента ,след
повторното даване на ход на съдебното
следствие пред нов състав/ според
въззивният съд макар да съдържат непълноти по несъществени обстоятелства,са
добросъвестно дадени.Извън дългото
изминало време/от 11.10.2011 г. до 26.01.2016 г./ няма друга причина
свидетелката да бъде упрекната ,че дава
показания, които не са правдиви или тенденциозни.Объркването в свидетелката
дали първо Н. е ударен с юмрук и после е насочен пистолет ,не е тенденциозно ,
а се дължи на изминалото време и особеното псих. състояние на свидетелката.В
този смисъл СРС неправилно цени показанията й като неубедителни и вътрешно
противоречиви.Напротив, свидетелката по основните въпроси на наказателното
производство дава категорични отговори, като макар да заявява преди
разпознаването ,че се страхува от подсъдимия, както тя така и св.Н. посочват категорично в СЗ пред първата
инстанция подс.Б. като лицето , което насочва пистолет към пострадалия.В тази
посока следва да се посочи и св.Л., чиито показания допълват в много отношения
показанията на двамата горепосочени свидетели.По чисто формални критерии СРС не
кредитира показанията на този свидетел, макар да няма съществено значение по
какъв точно повод и в какво качество Л.е
ходил на мястото на инцидента.По-същественото е ,че той потвърждава ,че при
преглеждане на т.нар.“система с карти“
тъжителят познал извършителя на деянието.Л.разказва добросъвестно както за
следите от удари по лицето на Н. , така и за особеното му състояние на треперещ
от страх човек.На последно място, за
разлика от първата инстанция, въззивният съд не счита че реакцията на св.Н.
след инцидента /да опита да запише рег.№ на автомобила , в който би се качил
подсъдимия/ е била житейски нелогична от гледището на един уплашен
човек.Напротив, реакцията му е напълно логична-на фона на липсата на униформени
полицаи или охранители , които да се намират в непосредствена близост до
подсъдимия.Ако е имало такива, вероятно Н. е щял да се обърне към тях и да
посочи подс.Б., преди последния да напусне мястото на престъплението.При
липсата на такива обаче, свид.Н. правилно
не е решил да изгуби време , за
да влезе в магазина да търси охранители , на които докато обясни за какво става
въпрос, подсъдимият би имал достатъчно време да избяга.Житейски логично е напр.
при ПТП, когато виновният водач реши да напусне
мястото на произшествието/за да прикрие вината и участието си в
инцидента/другият водач да опита да запише номера ,за да го съобщи на
компетентните органи.Това се случва винаги в подобни ситуации,независимо
дали другият водач е уплашен или дори
тежко ранен.Човек, дори когато е уплашен
,не е задължително да изгуби здравия си разум.Такава е и настоящата
ситуация.Макар и уплашен , св.Н. при липса на органи на властта , към които да
се обърне за краткото време/преди подс.Б. да избяга/е постъпил по единствения
разумен начин-като се опита да запише рег.№ на автомобила , в който би се качил
подсъдимият.В този смисъл няма как това
му поведение да се прецени като житейски нелогично , както счита СРС.
За разлика от СРС ,въззивният
съд не може да се съгласи с мнението на първата
инстанция ,че Протоколите за Разпознаване на лица от двамата разпознаващи са негодни
доказателствени средства.Макар първата инстанция да излага сериозни забележки
само срещу първия Протокол/с разпознаващ свид.Н./ приема и двата за негодни.В
противовес на това виждане ,въззивният съд счита ,че тези Протоколи за
разпознаване са годни писмени доказателствени средства и пораждат валидни
правни последици.И двата Протокола са изготвени в съответсвие с процесуалните
изисквания ,при провеждането на предварителен разпит на разпознаващото лице по
какви признаци ще разпознава извършителят.СРС погрешно приема ,че на
разпознаването са били представени 10-15 снимки на св.Н., за да може той да
разпознае някое от изобразените лица.Колко снимки са представени е видно от
Протоколите за разпознаване/л.30-34 от ДП/ и това са 4 снимки при всяко едно от
двете Разпознавания.При изразеното желание на св.Н. „да забрави“ за случая е
логично да настъпи объркване в него по това обстоятелство.В крайна сметка
,законодателят е предвидил в такива случаи да се съставя Протокол,за да е
възможно вкл. и при липса на спомени за процедурата от някой от участващите по
някое обстоятелство, да се ползва писмения документ.Древните римляни са казали Verba volant,Scripta
manent /„казаното отлита , написаното
остава“/.Освен това , законодателят е предвидил да участват и 2 поемни лица,
които да полагат подписа си под Протокола след като се запознаят със
съдържанието му , както и да изложат /в случай на нередности/ искания ,бележки
и възражения.Ако районният съд е имал съмнения колко снимки са били
представени на разпознаващото лице,то е следвало да призове за разпит като
свидетели поемните лица.Ако е имал съмнения дали разпознаващият изобщо е
присъствал на Разпознаването/каквито съмнения също са изложени/ е следвало да
се назначи съответната експертиза за изследване подписа на разпознаващото лице.За
преценка на последното не са нужни дори специални знания,за да се заключи че
подписите на Н. като разпознаващо лице/л.30 от ДП/ и като свидетел/л.28 от ДП/
са положени от едно и също лице.Касателно въпроса дали извършителят на деянието
е бил с брада/по време на извършването му/ и дали ако същото лице е без
брада на по-късен етап,това води до невъзможност да бъде идентифициран в хода на процесуално-следственото действие
„Разпознаване на лица“ ? Изложените съображения от СРС в Мотивите към
оправдателната Присъда са неприемливи за
въззивния състав на СГС.Брадата е променлива част от външния вид на едно лице,
като последното еднакво подлежи на идентификация чрез този процесуалния способ „Разпознаване“
- както с брада , така и без нея.Наистина, в предварителния си разпит /преди
Разпознаването/ св.Н. сочи ,че извършителят е имал брада тип „катинарче“,но в
хода на самото Разпознаване не среща затруднения да е сигурен в избора на № 3,
нито изразява резерви от това ,че лицето
под № 3 щом е без брада ,не може да го
разпознае.Допълнително в тази посока е и
фотоснимката от охранителни камери /л.17 от ДП/, на която се вижда че заснетото
лице , което бута количка ,е с лека
брада.От тази фотоснимка , освен това обстоятелство се вижда и че закупената
стока в количката е с далеч по-скромни размери от коментирания „чувал“ с нето
тегло 20 кг.Последното следва да се посочи само илюстративно,макар да няма
съществено значение с оглед предмета на доказване дали по-бързо или по-бавно
извършителят на престъпление се оттеглил от местопрестъплението.Едни
извършители се оттеглят бавно и невъзмутимо/когато смятат ,че са незабелязани/
, а други гледат по-бързо да напуснат/когато има опасност да бъдат заловени/.В
тази посока субективните желания или възможности не могат нито да детерминират, нито да променят изводите за авторството на деянието.
Касателно доказателствения анализ на Заключението на СППЕ, на другите свидетели/М.,К.,П.и
А./ и на останалите писмени доказателства може да бъде споделена оценката на
първата инстанция.От липсата на спомени
на първите двама за инцидент в магазина не може да се изведе извод ,че не е
имало инцидент извън магазина.От липсата на спомени на вторите двама свидетели
– да са посещавали инцидент свързан с оръжие , не следва че тези свидетели имат
спомени за всички инциденти , които служебно са посещавали.При липсата на
спомени или възприятия от тази група свидетели
няма как да се приеме ,че процесния инцидент не е настъпил или не е имал
определена фактическа хронология при останалия наличен доказателствен материал.
При така депозирания Въззивния Протест/поддържан от
СГП в ОСЗ/съдът дължи произнасяне по вътрешно убеждение, като са налице всички
предпоставки за дерогиране на правилото „reformation in pejus“.
Въззивният съд счете ,че следва на
основание чл.336,ал.1,т.2 от НПК да отмени оправдателната Присъда на СРС
и да постанови нова осъдителна такава по правната квалификация на внесения
обв.акт, тъй като са налице безспорни и
категорични доказателства по делото именно подс.К.П.Б. да е лицето , което е извършило
престъплението по чл.144,ал.3,вр.ал.1 от НК.Въззивният съд намира оправдателната
Присъда за неправилна ,а ВП за основателен.Това налага отмяната на
оправдателната Присъда на СРС и постановяване на нова осъдителна такава.
Въззивният СГС намира,че както
от обективна , така и от субективна страна подс.К.П.Б. на 11.10.2011 г. около
11,30 ч. в гр.София,бул.“********,на паркинга пред магазин „Метро“ е осъществил
състава на престъплението „Закана с убийство“ по чл.144,ал.3,вр.ал.1
от НК. Това престъпления засяга обществените отношения, които са
свързани със свободното проявление на
волята на физическите лица.Поради
това деянието е в Глава 2 „Престъпления против личността“, Раздел 5 „Принуда“
на Особената Част на НК.Основните признаци на състава са в чл.144,ал.1 от НК/“Закана с престъпление“/, а
престъплението по ал.3/“Закана с
убийство“/ е квалифициран състав с оглед съдържанието на
заканата.Характерно за всички съставомерни закани е ,че те могат да възбудят
основателен страх от осъществяването им.За да е налице съставомерно деяние
обаче не е нужно обективно да е настъпил такъв страх.
От обективна страна – На
горепосочената дата и място подс.К.Б. се заканил с убийство спрямо постр.св.Е.Н., като извадил неустановен по
делото пистолет , тип револвер като го
насочил срещу лицето/челото/ на
пострадалия с думите „Ей сега *******, ще те застрелям“.Това заканване на подс. предизвикало основателен страх у
пострадалия от евентуално осъществяване
на заканата.Докато държал пистолета , насочен срещу челото на пострадалия,подс.
държал пръст на спусъка на оръжието.Освен това , подс.нанесъл и юмручен удар в
лицето на пострадалия/макар за този удар да няма повдигнато обвинение ,както и
събрани доказателства какви последици за здравето на пострадалия са настъпили/.
Както е известно от задължителната тълкувателна
практика на ВКС, която за тази категория престъпления, е консолидирана в
ТР№ 53/1989г. на ВКС-ОСНК по нд.№
47/1989г. /Относно обективните и субективни признаци на състава по чл.144,ал.3 от НК/ заканата с убийство може да се осъществи с „думи“ или с „действия“.За
съставомерността на извършеното не е необходимо във всеки случай заканата да е
довела до основателен страх , а да е могла обективно да предизвика
такъв.Следователно ,в случаите когато такъв страх е налице, е налице повече от нужното , за да е налице осъществен
състав по този текст от НК.В конкретния случай заканата е
извършена както с „думи“/Ще те
застрелям/ , така и с „действия“/насочване
на пистолет към челото на пострадалия:, а физическото действие – удар с юмрук в
лицето на пострадалия е въобще извън състава на престъплението по чл.144,ал.3,вр.ал.1
от НК/но включено от прокурора в обема на обвинението/.Всяко едно от
съставомерните действия е било в състояние да осъществи състава на
престъплението , а последователното им извършване е било в състояние да засили
въздействието върху психиката на пострадалия.Състоянието на витална
застрашеност на постр. свид.Н., за която говори както той самият, вещите лица в
СППЕ и другите свидетели, описващи състоянието му/Н.,Л./, сочи за наличието на
изпитан основателен страх към момента на осъществяване на престъплението.В тази
посока е и константното схващане на ВКС-ОСНК, изразено в горното ТР№ 53/1989 г., а именно че меродавна е
преценката на обстоятелствата /за
изпитания страх/по време на извършване на
деянието , а не след определено време.На последно място, според ВКС за да е налице престъпление по чл.144,ал.3
от НК не е нужно деецът да е
действал с годно средство , което може да реализира заплахата, нито при условия
,при които последната да може реално да настъпи.В частност, за конкретния
случай е било ирелевантно дали неустановеното оръжие е било боен или
газово-сигнален пистолет/респ. дали това е било оръжието ,за което подс.Б. е
имал разрешение за носене или някакво друго незаконно оръжие/.
От субективна страна –
Подс. е извършил деянието с пряк умисъл,тъй като съзнавал общественоопасния
характер на извършваното , предвиждал
настъпването на съставомерните общественоопасни последици и е искал
тяхното настъпване/чл.11,ал.2 от НК/.Подс.Б. е съзнавал
също така съдържанието на отправената закана и това ,че последната е възприета
заплашеното лице като действителна
заплаха.
Степента на обществена опасност
на извършеното е сравнително висока, тъй като всяко боравене с оръжие извън
регламентираната възможна употреба/за охрана или самоохрана/ създава ситуация на „обща опасност“както за застрашеното лице , така и за околните , а
и за самия човек, който ползва оръжието, ако няма нужната подготовка.Оръжията
са със строго регламентиран ред за носене и употреба.Те не са за игра,тъй като
резултатите от подобна игра често са сериозни или фатални.При насочено дуло на пистолет срещу лицевата част на главата на невъоръжен жив човек и поставен пръст на
спусъка не са нужни кой знае колко анализи
на специалисти в дадена област , за да е ясно и за „неспециалистите“ ,че човекът, който се намира срещу оръжието, няма
много поводи за оптимизъм.Извън възможното умишлено произвеждане на изстрел ,
за да се умъртви застрашеното лице , са налице и варианти за изстрел по
непредпазливост.Общото и в двата случая обаче би бил вероятния летален краен
резултат за живота на пострадалия.Не е имало възможност нито задължение за
пострадалия да преценява дали оръжието е бойно или газово, а с оглед горното задължително тълкуване на ВКС, то
последното е и ирелевантно в настоящия
случай при тази правна квалификация.
Наказанието на подс.Б. за
престъплението по чл.144,ал.3,вр.ал.1 от НК съдът индивидуализира по реда на чл.55,ал.1,т.2,б.“Б“ от НК в хипотеза
на множество смекчаващи обстоятелства ,като замени наказанието „Лишаване от
свобода“/с предвидено наказание „до 6 години“/ с наказание „Пробация“ за
минималния срок от 6 месеца.Определени
бяха двете задължителни пробационни мерки по чл.42А,ал.2,т.1 и 2 от НК
„Задължителна регистрация по настоящ
адрес“/при законоустановената периодичност от 2 пъти седмично/, както и „Задължителни периодични срещи с пробационен
служител“.Това наказание според въззивния съд ще допринесе за постигане на
целите на наказанието-превъзпитаване и поправяне на подсъдимия.Това наказание
съдът определи, съобразявайки следните множество смекчаващи обстоятелства :
чистото съдебно минало на подсъдимия/реабилитиран по право/ , неговата млада
възраст от една страна ,продължителния срок на наказателното производство/в
момента тече осма година от извършването на деянието/.
Въззивният съд осъди подс.Б. да
заплати разноските по водене на наказателното производство в размер на 140лв/за
възнаграждения на вещи лица/ , както и 5 лв. ДТ за служ. издаване на
изпълнителен лист.
Водим от горното въззивния състав на СГС
постанови новата си Присъда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
1.
ЧЛЕНОВЕ
:
2.