Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

 

№             581              / 03,05,2019 г., гр. Пловдив

 

 

 

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ   ОКРЪЖЕН   СЪД, VІІІ граждански състав, в публично заседание на осемнадесети март 2019 г., в състав:

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА

                                                                                          НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА

 

при участието на секретаря ЕЛЕНА ДИМОВА

разгледа докладваното от съдия Свиркова въззивно гражданско дело № 436/2019 г. и прие следното:

 

Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

Образувано по въззивна жалба вх. № 219/02,01,2019 г. от И.А.Б. от с. Ж., П. област, ЕГН **********; против решение № 4312/12,12,2018 г., постановено по гр. д. 11685/2018 г. на РС Пловдив, ХХІ гр. състав. От въззивния съд се иска да отмени първоинстанционното решение като незаконосъобразно и вместо това да приеме за установено, че жалбоподателят не дължи спорните вземания.

Ответникът „Водоснабдяване и канализация” – ЕООД – гр. Пловдив, ЕИК *********; оспорва жалбата. Счита първоинстанционното решение за правилно. Претендира разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, съдът приема следното:

 

Производството е образувано по обективно съединени искове с правна квалификация чл. 124 ал. 1 от ГПК. Предявени от И.А.Б. от с. Ж., П. област, ЕГН **********; против „Водоснабдяване и канализация” – ЕООД – гр. Пловдив, ЕИК *********.

От съда се иска да се признае за установено, че ищецът не дължи на ответното дружество следните суми: 485,77 лв. – главница, представляваща неплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална вода за периода от 03,10,2011 г. до 01,05,2012 г. за обект, находящ се в гр. П., ул. ***; както и 78,88 лв. – обезщетение за забава за периода от 31,12,2011 г. – 28,02,2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от постъпване на заявлението в съда – 08,04,2014 г. до окончателното погасяване, както и разноски от общо 125 лв., за които вземания е издадена Заповед № 3437/09,04,2014 г. за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д.  № 5395/2014 г. на РС Пловдив и изпълнителен лист от 23,06,2014 г., въз основа на който е образувано изп. дело № 20168220400903 по описа на ЧСИ Минка Станчева - Цойкова, рег. № 822, с район на действие ПОС. Като основание за твърдението си за недължимост, ищецът сочи изтекла погасителна давност по отношение вземанията по изпълнителния лист.

Ответникът заявява становище за неоснователност на предявените искове.

При изпълнение задълженията си по чл. 269 изр. първо от ГПК, настоящата инстанция не констатира наличие на пороци, водещи до невалидност или недопустимост на атакувания съдебен акт.

По отношение правилността на решението проверката в настоящото производство е във връзка с посочените в жалбата оплаквания (чл. 269 изр. второ ГПК), като служебно се провери правилното приложение на императивните материалноправни норми, относими към спорното правоотношение между страните. Не се констатира неправилно приложение на императивни материалноправни норми при подвеждане на фактите към приложимата нормативна уредба.

Спорните суми, начислени като цени за консумирана питейна и отведена канална вода, представляват задължения за периодични плащания по смисъла на чл. 111 б. "в" ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения при ежемесечно отчитане на ползваната вода, която следва да бъде заплатена през месеца, следващ ползването й. Следователно процесните вземания се погасяват с изтичане на тригодишна давност, съгласно разпоредбата на чл. 111 б. "в" от ЗЗД. Съгласно чл. 116 б. в от ЗЗД, давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането.

Съгласно разпоредбата на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Според разясненията в т. 10 от ТР № 2/26,06,2015 г. на ВКС по тълк. д. 2/2013 г. на ОСГТК, прекратяването на изпълнителното производство на това основание настъпва по право, като нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Пак според посоченото тълкувателно решение, задължението на взискателя да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес се реализира чрез внасяне на съответните такси и разноски за извършване на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ, както и искане за повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагане на нови изпълнителни способи.

Между страните е безспорно, че за процесните вземания срещу ищеца ответникът се е снабдил с посочените по-горе заповед за изпълнение и изпълнителен лист; въз основа на последния е образувано посоченото изпълнително дело. Видно от приложеното копие от изпълнителното дело, то е образувано въз основа на молба  от 26,05,2016 г., с която взискателят е посочил и конкретни изпълнителни способи (вж. л. 631). Следователно със същата е прекъсната погасителната давност за вземанията (съобразно задължителните разяснения, дадени в ТР № 2/2013 г. от 26,06,2015 г. на ОСГТК на ВКС, т.10).

След извършване на справки за имущественото състояние на длъжника, с разпореждане от 09,06,2016 г. ЧСИ е насрочил извършване на поискания с молбата за образуване на делото опис на движими вещи. Поради неоткриване на длъжника на адреса, описът не е извършен. С молба от 30,11,2017 г. взискателят е поискал с искане да бъдат предприети конкретни действия по изпълнението, вкл. отново да бъде извършен опис на движими вещи. С разпореждане от 08,01,2018 г. е наложен запор върху вземания на ответника по банковите му сметки, с което отново е настъпило прекъсване на давността.

Следователно неоснователно е твърдението на ищеца за настъпило погасяване на спорните задължение поради изтичане на давностния срок. От образуването на изпълнителното производство до предявяване на иска няма изтекъл период на бездействие в рамките на повече от две години, поради което и перемпция не е настъпила. При това положение това исковете са неоснователни и следва да се отхвърлят.

До същите изводи е достигнал и РС по съображения, които настоящата инстанция напълно споделя и към които препраща, на основание чл. 272 от ГПК. Затова обжалваното решение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. На въззиваемото дружество следва да се присъдят претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение, което следва да се определи в размер на 100 лв.

По изложените съображения съдът

 

Р       Е      Ш       И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 4312/12,12,2018 г., постановено по гр. д. 11685/2018 г. на РС Пловдив, ХХІ гр. състав.

ОСЪЖДА И.А.Б. от с. Ж., П. област, ЕГН **********; да заплати на „Водоснабдяване и канализация” – ЕООД – гр. Пловдив, ЕИК *********; сумата от 100 лв. (сто лева), представляваща разноски за въззивното производство.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

                                  

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: