РЕШЕНИЕ
гр.София, 27.06.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, ІV-В състав в закритото заседание на двадесет и седми юни през две хиляди
двадесета и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ:
Златка Чолева
Розалина Ботева
като разгледа ч.гр.д.№ 8 894 по
описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 – чл.438
от ГПК.
Същото е образувано по жалба с
вх.№ 060528/2020 г. на Л.Ж.Р.– пълномощник
на взискателя Г.В.И., срещу действията на частен
съдебен изпълнител /ЧСИ/ Н.М.с рег.№ 841 на КЧСИ по изп.дело
№ 20208410402884, обективирани в разпореждане от
05.08.2020 г., с което съдебният изпълнител е отказал да ува-жи
молбата за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на пълномощника на взис-кателя по чл.10 от Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграж-дения във връзка с
чл.38, ал.2 ЗА.
В жалбата се излагат доводи, че атакуваното
действие на съдебният изпълнител е необосновано, а изложеният от него мотив във
връзка с разпоредбата на чл.38, ал.2 ЗА – незаконосъобразен, като се поддържа и
че правилата, уреждащи основанията за присъждане на разноски в исковото
производство се явяват приложими и в изпълнителното производст-во.
Моли съда да отмени атакуваното разпореждане
на ЧСИ Н.М.с рег.№ 841 на КЧСИ по изп.дело № 20208410402884
и да се разпореди на съдебния изпълнител да определи разноски за адвокатско
възнаграждение за пълномощника на взискателя Г.В.И. съобразно
размерите по чл.10, т.1 и т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС за минималните размери на адвокатските възнаграждения
във връзка с чл.38, ал.2 ЗА.
Ответникът по жалбата – „Е.“ ЕООД
в определения от закона срок по чл. 436, ал.3 ГПК не е депозирал възражение по
жалбата.
В писмените мотиви, депозирани от
ЧСИ с рег.№ 841 – Н.М.по реда на чл.436, ал.3 ГПК – чрез помощник-частен
съдебен изпълнител Д.Т., е изразено становище, че жалбата е допустима, а по
същество – че е неоснователна. Като се поддържа, че чл.38, ал.2, изр.2 ЗА не
може да бъде прилагана от съдебните изпълнители.
Съдът, като прецени доводите на страните,
доказателствата по делото и изисква-нията на закона, намира
за установено следното:
Жалба е подадена от легитимирано
лице в срока по чл.436, ал.1 ГПК, срещу подле-жащ на
съдебен контрол по чл.435, ал.1, т.1 ГПК валиден акт и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Съгласно общите правила на Глава
Осма от ГПК – чл.79 ГПК всички такси и раз-носки по
изпълнението, с изключение на изрично посочените такива, от които хипотези нито
една в случая не е налице, са за сметка на длъжника, в т.ч. и за възнаграждение
за един адвокат, ако е имал такъв, във връзка с производството.
Органът, който се произнася по
разноските в изпълнителното производство, е съдебният изпълнител. Вземането за разноските
не е материализирано в изпълнителния лист, въз основа на който е образувано
изпълнителното дело, но това вземане се събира от длъжника в хода на това
производство, което налага размерът им да бъде установен в хода на последното.
Вземането за разноски се реализира принудително в производството по
изпълнението именно въз основа на този акт на съдебния изпълнител, без за това
да е необходимо издаването на изпълнителен лист, затова този акт представлява
пряко изпълнително основание /в т.см. и разясненията, дадени в мотивите на т.2
от ТР от 10.07. 2017 г. по тълк.дело № 3/2015 г. на
ОСГТК на ВКС/.
При оказана безплатна правна помощ на
основание чл.38, ал.2 ЗА определеното от съдебния изпълнител възнаграждение по
общото правило на чл.79 ГПК също е в тежест на длъжника. Възможността за
определяне на адвокатски хонорар в изпълнителното произ-водство
от страна на съдебния изпълнител произтича, както от правомощията му на орган,
който решава въпросите относно разноските в изпълнителния процес, така и от
нормата на чл.38, ал.2 ЗА, която не установява ограничения за вида на
производството, в което може да се оказва безплатна правна помощ и
съответно – да се присъжда в полза на процесуален представител - адвокат
възнаграждение за това. Приемането на противното би довело до нарушаване на
правото на защита на взискателя в изпълнителния
процес.
Предвид изложено настоящият
съдебен състав приема, че атакуваните действия на съдебния изпълнител се явяват
незаконосъобразни, поради което същите следва да бъдат отменени, а препис от
решението – да се връчи на частен съдебен изпълнител Н.М.с рег.№ 841 на КЧСИ за
определяне на адвокатски хонорар на пълномощника на взискателя
по изпълнението съобразно извършените действия по изпълнителното дело и
изискванията на чл.10 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС
за минималните размери на адвокатските възнаграждения във връзка с чл.38, ал.2
ЗА.
Воден от горното и на основание чл.437, ал.3 ГПК, Съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ действията на частен съдебен
изпълнител Н.М.с рег.№ 841 на КЧСИ
по изп.дело № 20208410402884, обективирани
в разпореждане от 05.08.2020 г., като незаконосъобразни.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на частен съдебен изпълнител Н.М.с
рег.№ 841 на КЧСИ заверен препис от решението за предприемане на действия
съобразно мотивите на същото.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.