Р Е Ш Е Н
И Е
№ 63 26.03.2021г.
град Кюстендил
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският
административен съд
на седемнадесети март две
хиляди двадесет и първа година
в открито съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
2.НИКОЛЕТА
КАРАМФИЛОВА
с участието на секретаря Светла
Кърлова
и в присъствието на прокурор Йордан
Георгиев от КОП
като
разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова
касационно
административнонаказателно дело №32 по описа за 2021г.
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.217 от АПК във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН.
Адв.К
П. като пълномощник на „Ф.- Д.“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление *** и законен представител управителя К.И обжалва решението по
а.н.д.№653/2020г. на РС - Дупница. Релевира касационните основания по чл.348,
ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Съществените нарушения на процесуалните правила свързва
с липса на мотиви по възраженията в жалбата срещу НП и ограничаване правото на
защита поради недопускане на съдебно-графологична експертиза. Нарушението на
закона поради неправилното му прилагане свързва с нарушения на чл.40, ал.2 и
чл.43 от ЗАНН, липса на реквизити по чл.42, т.4 и чл.57 от ЗАНН, неспазване на
сроковете по чл.34 от ЗАНН и недоказано противоправно деяние. Моли за отмяна на
решението и отмяна на НП. Претендира деловодни разноски по списък.
В
с.з. касаторът не се представлява.
Ответната
РИОСВ - София не изразява становище по жалбата.
Представителят
на КОП дава заключение за неоснователност на жалбата, т.к. не са налице
касационни основания за отмяна на решението на районния съд, което намира за
правилно и законосъобразно и като такова моли да се потвърди.
Кюстендилският
административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото пред
районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от представител на
легитимиран правен субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в
преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Предмет
на въззивно обжалване е НП №19-А-1/04.06.2020г. на директора на РИОСВ – Перник,
с което на „Феникс- Дупница“ ООД на основание чл.150, ал .6, пр.2 от ЗУО,
чл.53, ал.1 и чл.83, ал.1 и ал.2 от ЗАНН е наложена имуществена санкция в
размер на 20 000лв.
Съдът
е установил от фактическата страна на спора, че санкционираното дружество
осъществява търговска дейност по третиране /съхранение/ на отпадъци. Със
заповед №ПАМ-4/11.09.2019г. на директора на РИОСВ – Перник на дружеството е
издадено предписание по реда на чл.128, ал.1 от ЗУО да отстрани за своя сметка
всички налични производствени неопасни отпадъци, които съхранява на терени,
невписани като площадки за съхранение на отпадъци в издаденото разрешително в
срок до 15.10.2019г. В предписанието са посочени 7 ПИ, между които ПИ с идентификатор
20763.50.55 в м.“А“, землището на с.Д, община Дупница. По оспорване от
дружеството срещу заповедта за ПАМ е образувано адм.д.№458/2019г. на КАС. С
определение от 09.10.2019г. съдът е оставил без уважение искането на
дружеството за спиране изпълнението на мярката, а с решение от 01.07.2020г. е
отхвърлил жалбата срещу ПАМ. На 17.10.2019г. длъжностни лица от АНО са
извършили последваща проверка за изпълнение на предписанието, като е установено
неизпълнение за посочения ПИ, т.к в имота продължава да има значителни
количества отпадъци. С писмо, получено от дружеството на 13.12.2019г.
управителят е поканен за съставяне на АУАН. Актът е изготвен в негово
отсъствие.
При
тези фактически установявания съдът е приел от правна страна компетентност на
актосъставителя и АНО, наличие на реквизитите по чл.42 и чл.57 от ЗАНН, редовно
съставен АУАН и надлежно предявяване на същия, т.к. връчването на акта чрез
органите на полицията не е довело до ограничаване правото на защита. По
съществото на спора съдът е приел доказано противоправно деяние по приложимата
санкционна разпоредба. Доводите на дружеството, че не е субект на нарушението
са приети за ирелевантни, т.к. отговорността е за неизпълнение на предписание
по заповедта на органа, чието изпълнение не е спряно и същата е потвърдена от
съда. Обстоятелствата относно собствеността на имота и задълженията на
отделните субекти съдът е приел за неотносими. Наложеният размер на санкцията
съдът е установил като законосъобразен по правилата на чл.27 от ЗАНН, сочейки,
че дружеството е нарушител по множество НП за подобни нарушения, които не са
изпълнили целите по чл.12 от ЗАНН. По посочените правни доводи съдът е
потвърдил НП.
В
пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с
релевираните в жалбата касационни основания съдът намира, че решението на
районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в
предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Решението, преценено
за съответствие с материалния закон, е правилно.
При
разглеждане на спора районният съд е спазил принципа по чл.13 от НПК във вр. с
чл.84 от ЗАНН и чл.160 от ЗУО за разкриване на обективната истина по реда и със
средствата на закона. От събраните относими, допустими и достоверни
доказателства е извел правилен извод за редовно проведена процедура по ЗАНН и
доказано противоправно деяние.
Неоснователно
е възражението на касатора за допуснати от районния съд съществени нарушения на
съдопроизводствените правила.
Решението
има съдържанието по чл.339, ал.1 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН. Налице е
посочване на автора на жалбата срещу НП, съдържанието на НП, кратко изложение
на възраженията по оспорването и становището на съда по спора. В изпълнение на
нормата на чл.339, ал.2 от НПК съдът е коментирал част от възраженията на
оспорващия и е формирал становище по тях, а останалите се съдържат имплицитно в
изводите на съда по съществото на спора. Мотивите на съда са вътрешно логични,
последователни и относими към предмета на разглеждане по делото.
Релевираното
в жалбата срещу НП доказателствено искане за назначаване на
съдебно-графологична експертиза е във връзка с твърденията на оспорващия за
липса на положен от управителя на дружеството подпис върху АУАН и разписката за
получаване на съобщението за изпратената покана за съставяне на АУАН. В проведеното
единствено открито съдебно заседание на 07.10.2020г. пълномощникът на
оспорващия е поддържал жалбата, но не и посоченото доказателствено искане, т.к.
след разпита на свидетелите е заявил липса на други искания и не е сочил нови
доказателства, а в допълнителната молба-становище вх.№262023/21.10.2020г. е
признал, че АУАН е връчен на жалбоподателя чрез органите на РУ на МВР –
Дупница. При това положение, направеното в жалбата доказателственото искане не
е поддържано в рамките на съдебното производство по делото, а връчването на
АУАН на вписания в него законен представител на дружеството е признато от
оспорващия и като такова има доказателствена сила на безспорно установено
обстоятелство. Изводът от изложеното е за отсъствие на допуснато от съда
нарушение на процедурата по доказване, което да е нарушило правото на защита на
оспорващия. Отделно от горното, изначално неоснователно е искането за
експертиза досежно подписа върху известието за доставяне на поканата за
връчване на АУАН, обективирана в писмо изх.№26-00-1600/06.12.2019г. от
директора на РИОСВ – Перник, т.к. известието е връчено на лице, различно от
управителя на адреса на управление на дружеството.
Правилна
е преценката на районния съд за спазване на процедурата по административно
наказване и за доказано противоправно деяние.
Поканата
за съставяне на АУАН е връчена редовно с известието за доставяне на л.77 от
делото, поради което е спазено правилото на чл.40, ал.2 от ЗАНН. АУАН е
съставен в отсъствие на представител на нарушителя поради неговото неявяване.
Връчването на АУАН посредством органите на РУ – Дупница при ОДМВР – Кюстендил
нарушава правилото на чл.43, ал.4 от ЗАНН, но правилно е преценено от съда като
несъществено нарушение на процедурата, т.к. връчването е осъществено на
законния представител на дружеството, който е разбрал за повдигнатото
обвинение. В този смисъл не е нарушено правото му на защита, в светлината на
което право следва да се преценява процедурата по чл.43 от ЗАНН и нейното
спазване. Както беше посочено, връчването на АУАН е признато от оспорващия в
молбата-становище, което признание има сила на доказателствен факт по делото.
Отсъстват
релевираните от касатора нарушения на формата на АУАН и НП. Описанието на
нарушението и обстоятелствата при неговото извършване са надлежно отразени в
съдържанието на акта и НП в изпълнение на задълженията по чл.42, т.4 и чл.57,
ал.1, т.5 от ЗАНН. Налице са ясно посочени дата на извършване на нарушението,
място на неговото извършване, описание на същото със съставомерните елементи от
обективна страна и потвърждаващите го доказателства. АНО надлежно е мотивирал
становището за налагане на максималния размер на санкцията.
При
издаване на АУАН и НП са спазени сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН,
противно на твърдението на касатора. АУАН е съставен в 3-месечен срок от
откриване на нарушителя. Нарушението е свързано с неспазване на наложената ПАМ.
Срокът за изпълнение на предписанието за отстраняване от дружеството на всички
налични производствени неопасни отпадъци в ПИ 20763.50.55 в землището на с.Д,
местността „Алачица“ е до 15.10.2019г. Проверката за спазване на ПАМ е
извършена на 17.10.2019г. АУАН е съставен на 08.01.2020г., т.е. в рамките на
3-месечния срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН, като не е изтекъл и втория 1-годишен
срок от извършване на нарушението. Неправилно касаторът свързва началото на
срока с действия, предхождащи срока за изпълнение на ПАМ. Нарушението по
обвинението в АУАН и НП не е за противоправно съхранение на неопасните отпадъци
в посочения ПИ, а за неизпълнение /неспазване/ на ПАМ. НП е издадено в рамките
на 6-месечния срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН.
Изводът
на районния съд за доказано деяние е обоснован от събраните по делото
доказателства.
С
оглед обстоятелствата по обвинението, приложимият фактически състав на
санкцията по чл.150, ал.6, пр.2 от ЗУО съдържа два кумулативни елемента: издадена
ПАМ по чл.128 от ЗУО и бездействие на адресата по нейното изпълнение в дадения
срок. Видно от съдържанието на заповед №ПАМ-4/11.09.2019г. на директора на
РИОСВ – Перник, с нея е наложена ПАМ на дружеството по чл.128, т.1 от ЗУО. ПАМ съдържа
предписание за отстраняване /почистване/ на отпадъците в имоти, между които и
процесния по оспореното НП - ПИ с идентификатор 20763.50.55 по КККР на
населеното място. Отпадъците са посочени по ясен за адресата начин като вид и
съответни кодове по класификация. С издаване на ПАМ, същата е станала
задължителна за изпълнение от дружеството, т.к. по силата на чл.129, ал.5,
изр.последно от ЗУО заповедта за ПАМ има предварително изпълнение, което не е
спряно от съда. Висящността на спора пред съда във връзка с постановено
отхвърлително решение не е пречка за предварителното изпълнение на акта. Налице
е и вторият елемент от фактическия състав на отговорността, т.к. съдържанието
на КП №682/17.10.2019г. установява неизпълнение на предписанието в ПАМ в
указания срок. Протоколът в битието му на официален писмен документ е с
необорена в рамките на съдебното производство по делото материална
доказателствена сила. ПИ не е бил почистен от посочените в заповедта за ПАМ
отпадъци. Изводът от изложеното е за осъществени материалноправни предпоставки
за ангажиране на отговорността на дружеството по чл.150, ал.6, пр.2 от ЗУО.
Ирелевантни за спора са възраженията на касатора досежно законосъобразността на
конкретното съдържание на ПАМ, т.к. не се включват в приложното поле на
санкционния състав и мярката е предмет на разглеждане по адм.д.№458/2019г. по
описа на КАС и .
Правилна
е преценката на районният съд за законосъобразност и справедливост на
наложената имуществена санкция по правилата на чл.27, ал.1-3 във вр. с чл.83, ал.2
от ЗАНН. Касационният съд споделя мотивите на районния съд и на АНО за завишена
степен на обществена опасност на деянието и дееца поради големия обем на
установените отпадъци в ПИ 20763.50.55, завишената опасност за околната среда и
човешкото здраве по начина им на съхранение в имот, който не представлява
разрешена за експлоатация площадка, множеството предходни неизпълнени
предписания и издадени НП за други подобни нарушения досежно посочения имот и
други съседни във връзка с целите на управлението на отпадъците по чл.1, ал.3
от ЗУО.
На
основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК решението на районния съд ще се остави в
сила.
Поради
изхода от спора касаторът няма право на деловодни разноски.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №260091/17.11.2020г.
по а.н.д. №653/2020г. на РС - Дупница.
Решението
е окончателно.
Решението
да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.