№ 284
гр. Смолян, 25.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петър Маргаритов
Членове:Тоничка Д. Кисьова
Мария Ан. Славчева
при участието на секретаря Софка М. Димитрова
като разгледа докладваното от Мария Ан. Славчева Въззивно гражданско
дело № 20225400500213 по описа за 2022 година
И за да се произнесе ,взе в предвид следното :
Производството е по чл.269 във вр. с чл.54 ал.2 ЗКИР.
Смолянският окръжен съд е сезиран с въззивна жалба вх.№857/17.05.2022година от
Р. В. К., ЕГН: ********** и Н. В. К., ЕГН: **********, депозирана чрез пълномощника им
адв. Н. Г.Д. срещу Решение № 20026/28.04.2022 г. постановено по гр. д. № 155/2019 г. по
описа на PC-З. с което е признато за установено на основание чл.54 ал.2 ЗКИР по
отношение на Община гр.З.ЕИК ***,представлявана от кмета М.Я., че при одобряване на
проект за изменение на ПУП-ПР за УПИ ІХ-кметство,здравна
служба,ресторант,магазин,читалище, кв.20 ПУП на с.Д.,общ.З. при което от УПИ ІХ-
кметство,здравна служба,ресторант,магазин,читалище, кв.20 се образуват УПИ ХІV-149
търговски нужди,УПИ ХV-здравна служба,УПИ ІХ- кметство,здравна
служба,ресторант,магазин,читалище, с цел обслужване на УПИ ХV-здравна служба и УПИ
ХІV-149,собственост на Р. В. К. и Н. В. К. не е отразено действителното положение на
северната и източната граница на имот 149 по десителетен каменен зид и източните граници
на имот пл.№149 по десетилетен каменен зид с височина 3.5-4.5м.-подпорна стена на десния
бряг на река Д.ска,съгласно скица от допълнителното заключение на вещото лице М.Т. на
стр.335 от делото и на която скица стената е обозначена със знака за стена и
т.28,29,31,32,33,34,35,43 и 45, както и е отхвърлен предявеният иск от Р. В. К. и Н. В. К.
иск с правно основание чл.54 ал.2 ЗКИР по отношение Община З. за признаване установено,
1
че западната граница на имот пл.№149,кв.20 по плана на с.Д., община З. не е отразена по
действителното й положение- по изградената бетонна стена, като неоснователен и
недоказан.
Със същото решение на основание чл.109ал.1 ЗС Р. В. К. и Н. В. К. са осъдени да
премахнат изградената бетонна стена, неизградена в техния имот пл.№149,кв.20 по плана на
с.Д., община З. утвърден със заповед РД 271а от 31.03.1983година на председател на ОНС
Смолян,допълнена със заповед №442/22.10.2002година и заповед №358/17.07.2000г.на кмета
на Община З. както и да премахнат монтираната люлка,складираните строителни
материали, автомобилни гуми и други вещи,които попадат в тупика,собственост на община
З. като стената и тупика са отразени на скицата на вещото лице на стр.335 от делото,към
допълнителното му заключение, както и с оглед изхода на делото са присъдени направените
разноски от страните съобразно уважената и отхвърлената част от исковете.
С въззивната жалба се атакува постановеното решение в частта, с която съдът е
отхвърлил иска на Р. К. и Н. К. за признаване за установено по отношение на Община З. че
западната граница на имот пл. № 149, кв. 20 по плана на с. Д., общ. З. не е отразена по
действителното й положение, а именно по изградената бетонна стена. Предлага се
окръжният съд да отмени решението по насрещния иск, с който съдът на основание чл.
109 от ЗС ги е осъдил да премахнат изградената бетонна стена, която не е изградена в
техния имот пл. № 149, кв. 20 по плана на с. Д., общ. З. а е изградена в тупик отреден за
обслужване на УПИ XV-Здравна служба, кв. 20 по кадастралния и регулационен план на е.
Д., общ. З. утвърден със Заповед № РД 271“а“ от 31.03.1983 г. на председателя на ОНС-
Смолян и допълнена със Заповед № 442/22.10.2002 г. и Заповед № 358/17.07.2008 г. на кмета
на Община З. както и да премахнат монтирана люлка, складирани строителни материали и
автомобилни гуми, и други вещи, които попадат в тупика, собственост на Община З. като
стената и тупика са отразени на скицата на вещото лице М.Т. на стр. 353 от делото към
допълнителното му заключение, като неправилно постановено, както и в частта, с която Р.
и Н. К.и са осъдени да заплатят разноски в полза на Община З. и в полза на РС-З..
Претендират се направените разноски за двете инстанции.
Изложени са оплаквания, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо,
но неправилно постановено в обжалваните му части, тъй като в частта за предявения
насрещен иск, съдът се произнесъл по процесуално недопустим иск, който не е предявен в
срока за отговор на исковата молба и няма връзка с първоначално предявения иск. Поддържа
се също така, че промяната в петитума на исковата молба е заявено в о.с.з. на 08.10.2019 г. в
присъствието на процесуалния представител на ответника Община З. който твърди на стр. 3
от насрещната искова молба. Освен това ищецът разполага с дадената му възможност от
Закона за общинска собственост (ЗОбС) да реализира правата си по административен ред по
смисъла на чл. 65, ал. 1 - общински имот, който се владее или държи без основание, не се
използва по предназначение или необходимостта от него е отпаднала, се изземва въз основа
на заповед на кмета на общината. Също така разполага и с правомощията дадени му от чл.
223, ал. 1, т. 8 Закона за устройство на територията (ЗУТ) - за строежите от четвърта, пета и
2
шеста категория кметът на общината (района) или упълномощено от него длъжностно лице
издава заповеди за премахване на незаконни строежи. Направено е оплакване, че ищецът по
насрещната искова молба е въвел твърдения, че ответниците са построили „бетонна стена с
височина 1,00 м., както и монтирана люлка, складирани строителни материали,
автомобилни гуми и други вещи“, които изцяло попадат в тупик - улична регулация от о.т.
362 до о.т. 364 по плана на село Д., отреден за обслужване на УПИ XV-Здравна служба, кв.
20 по кадастралния и регулационен план на село Д., общ. З.. Ищецът твърди също, че е
собственик на „тупик от о.т. 362 до о.т. 364 по плана на село Д., отреден за обслужване на
УПИ XV-Здравна служба, кв. 20 по кадастралния и регулационен план на село Д., общ. З.
утвърден със Заповед № РД-271 „а“ от 31.03.1983 г. на председателя на ОНС - Смолян и
допълнителна Заповед № 442/22.10.2002 г. и заповед № 358/17.07.2008 г. на кмета на
Община З.. Твърди още, че така наречения „тупик“ има легална дефиниция по смисъла на
чл. 81, ал. 1 от ЗУТ и въз основа на погрешно възприета фактическа обстановка и погрешни
правни изводи първоинстанционният съд е приел, че предявения иск е частично
неоснователен и недоказан, като го е отхвърлил в посочената част в решението си,
приемайки за основателен и доказан предявения насрещен иск по чл. 109 от ЗС. Изложени
са оплаквания, че предявеният иск от Р. и Н. К.и е подробно мотивиран, посочен в петитума
на исковата молба и допълнен. Първоинстанционният съд е решил спора по същество като
приел, че регулационния план на село Д. е приет и одобрен със заповед № РД-271 „а“ от
31.03.1983 г. на председателя на ОНС - Смолян и допълнен със заповед № 442/22.10.2002 г.
и заповед № 358/17.07.2008 г. на кмета на Община З. за имот пл. № 149, кв. 20 по плана на
село Д., общ. З.. Прието е също така, че приложената скица на л. 141 от делото не е породила
правно действие, защото не се установява наличие на административен акт за попълване на
кадастралната основа с граници на имот пл. № 149. Безспорно е установено също така, че
при изработването на ПУП в процедурите по издаването на Заповед № 442/22.10.2002 г. и
Заповед № 358/17.07.2008 г. на кмета на Община З. са използвани не одобрени кадастрални
основи за имот пл. № 149. Също така при одобряването на ЗРП на село Д., със заповед №
РД-271 „а“ от 31.03.1983 г. на председателя ВЖ срещу Решение № 29/21.04.2021 г. по гр. д.
№ 225/2021 г. по описа РС-З. стр. 2-8 на ОНС - Смолян, тази улична регулация не е отразена.
Съдът е пояснил, че в текстовата част на заповед № 442/2002 г. не е описано изменение на
улична регулация, с отреждане на нова улична регулация - тупик. Със заповед №
358/17.07.2008 г. на Кмета на Община З. е одобрено изменение на ПУП на село Д., за
посочените в заповедта урегулирани поземлени имоти, в това число и имота на
доверителите ми. От заключенията на в.л. М.Т. е видно, че „тупика“ не съществува по
първоначално одобрения ЗРП на село Д., със заповед № РД-271 „а“ от 31.03.1983 г. на
Председателя на ОНС-Смолян, а последващите две заповеди № 442/22.10.2002 г. и №
358/17.07.2008 г. са били издадени при неодобрена кадастрална основа, които факти са
възприети и от първоинстанционния съд. Развива оплакване, че след като безспорно е
установено, че заповед № 442/22.10.2002 г. и заповед № 358/17.07.2008 г. на кмета на
Община З. са изработени и одобрени върху неодобрена кадастрална основа, то този порок
води до нищожност на издадените административни актове, от което следва, че процесния
3
„тупик“ не е одобрен със заповед РД-271 а от 31.03.1983 г. на председателя на ОНС Смолян,
а след като последващите заповеди № 442 и 358 са нищожни, то и с тях няма промяна или
ако е настъпила, то трябва да бъде заличена и съобразена със заповедта от 1983 г. направен е
извод, че Община З. не е собственик на посочения „тупик“, защото по цитираните в
насрещния иск заповеди не съществува и реално тупика не е приложен на терен. След като
Общината не е собственик на „тупика“ то неоснователна е претенцията й да бъдат
премахнати бетонната стена и описаните в насрещния иск вещи. Поддържа се също така
оплакване, , че собствеността на жалбоподателите е установена и ограничена в посочените
граници, включително и западната граница, която на терен представлява бетонна стена,
ограждаща имота им. Развива и оплакване, че от установената фактическа обстановка е
видно, че „масивната ограда“ не попада в имот на ответната община. Тази ограда е изцяло
построена в имота на жалбоподателите и не е следвало за същата да се издават
разрешителни и протоколи за трасиране, изискващи се съгласно ЗУТ, който не е бил приет и
в сила към момента на построяването й, както твърди в писменото си становище главния
архитект на община З. (изх. № 93-00-963/08.06.2020 г.) Бетонната ограда е построена при
действието на ЗТСУ и ППЗТСУ и е търпим строеж по смисъла на §16 от ПР на ЗУТ. Видно
от събраните доказателства по делото, изградената „масивна ограда“ не попада в имот на
ответната община, конкретно в улична регулация. По делото не са представени никакви
доказателства, че ответната община е отчуждила части от имота на жалбоподателите, за да
реализира тъй наречената улица тупик. От заключението на в.л. инж. М.Т. е видно, че
„тупика“ попада в имота на жалбоподателите, още повече, че ответната община признава за
наличие на кадастрална грешка в „северната и източната граници на имот 149“, т.е признава
границите по плана от 1983 г., конкретно по приложената на л. 13 от делото, скица-виза,
копирана на 23.07.1999 г., заверена на 10.08.1999 г. Необяснимо е да бъдат признати само
северната и източната граници, при наличие на графичен материал, сочещ и другите
граници на имота, конкретно западната граница на имот пл. № 149. В случая със завеждане
на делото ищците искат да им бъде призната за имотна западна граница по построената в
имота им бетонова стена, подробно описана и нанесена върху комбинираната скица, към
заключението на в.л. инж. М.Т., като не са предявили претенции за собственост за
документално завладяната част от ответната община, посочена като „тупик“. З.ския
районен съд е уважил иска съобразно направеното признание за северната и източната
граници на имот 149 - по десетилетен каменен зид с височина 3.5-4.5 метра - подпорна стена
на десния бряг на река Д.ска, като е отхвърлил иска в частта „западната граница на имот пл.
№ 149, кв. 20 по плана на с. Д., общ. З. - по изградената бетонна стена“. Тук следва да бъде
взето под внимание за обективното изясняване на спора, заключението на в.л. Т., който на
комбинираната скица е изчертал имота на жалбоподателите по скицата приложена на л. 13
от делото. Твърди също, че че масивната ограда, сравнена със западната имотна граница на
имот пл. № 149, от т. 1 до т. 5 попада изцяло в имот пл. № 149, а от т. 6 до т. 7 извън имот
пл. № 149 и съдът е следвало да съобрази, че тази скица представлява скица извадка от
действащия план, защото е послужила за издаване на виза. Счита също така, че приложената
скица на л. 141 от делото въобще не е следвало да се коментира от съда, защото същата не
4
представлява извадка от действащ план и е била изчертана в процедура по одобряване на
кадастрална основа, която не е приключила. Съдът е обърнал особено значение на тази
скица-проект (л.141 от делото), без за да зачете с такова внимание скицата-виза, приложена
на л. 13 от делото. По делото безспорно е доказано, че с одобрените заповед №
442/22.10.2002 г. и заповед № 358/17.07.2008 г. регулационни изменения са изработени и
одобрени върху неодобрена кадастрална основа по отношение на имота на Р. и Н. К.и -
имот пл. № 149, кв. 20. В случая не може да се определи дали има придаване по регулация
към площада и уличната регулация тупик. Относно тупика, вещото лице е констатирало, че
при одобряването на ЗРП на с . Д. със заповед РД-271а от 31.03.1983 г. уличната регулация
не е отразена, т.е. няма „тупик“. Също така в текстовата част на заповед № 442/2002 г. не е
описано изменение на улична регулация с отреждане на нова улична регулация-тупик. За
изработването на ПУП е използвана неодобрена кадастрална основа за имот пл.№149. По
отношение на представената към исковата молба, скица издадена на 23.07.1999 г., е виза
заверена на 10.08.1999 г., номерирана по делото на л. 13. Видно от същата, представлява
виза, за пристройка на жилищна сграда и фурна, за имот пл. № 149. Към момента на
издаването на тази скица са били в сила ЗТСУ и ППЗТСУ. Визата е била издадена за
строителство в имота на жалбоподателите, което било извършено. Съгласно ППЗТСУ
(отменен) чл. 220, ал. 2, т. 2, проектите се одобряват след представяне на скица (виза) за
проучване и проектиране - копие от действащия подробен градоустройствен план, издадена
от главния архитект на общината или от упълномощено от него длъжностно лице, в която се
указват всички необходими точни мерки, коти, разстояния и условия. В случаите по чл. 62,
ал. 4 скицата се издава и за двата дворищнорегулационни парцела. В ЗТСУ (отм.),
допълнителни разпоредби ( изм. - ДВ, бр. 79 от 1998 г.), § 1а. (Нов - ДВ, бр. 79 от 1998 г.)
строителни книжа са - разрешението за строеж, протоколите за определяне на строителна
линия и нива, както и всички необходими проекти за осъществяване на строежа. Към
исковата молба са представени скицата - виза и всички строителни книжа във връзка
извършеното строителство, включително и разрешение за ползване № 108/25.07.2003 г.,
издадено от РДНСК-Смолян. Видно от виза от 23.07.1999 г., извадката от плана е по
действащия регулационен план на село Д., утвърден със заповед РД-271а от 31.03.1983 г. на
председателя на ОНС-Смолян. В нотариалния акт на жалбоподателите е посочено, че при
издаването му е била представена „скица от 19.V.1997 г.“ и в описателната част посочени
граници: „река, улица и здравна служба“. Нотариалния акт е от 15.07.1997 г. Приложената
към същия скица не е запазена от жалбоподателите, липсва и в ответната община, като към
момента на издаване на нотариалния акт е бил в сила плана от 1983 г. ,т.е от момента на
издаване на нотариалния акт (15.07.1997 г.) до издаването на скица-виза, изчертана на
23.07.1999 г. и заверена на 10.08.1999 г. не е имало промяна в плана на село Д., конкретно за
имот пл. 149, подробно описан в нотариалния акт. В скица-виза са посочени верните
граници на имот пл. № 149. Твърди също така, че ако по скицата от 09.07.1992 г„ приложена
на л. 141 по делото е извършена промяна в границите на имот пл. № 149, то нямаше да бъде
издадена сега коментираната скица от 23.07.1999 г. извадка от действащия план.
Процедурата по издаване на виза за проектиране е била регламентирана в ЗТСУ (отм.) и
5
ППЗТСУ (отм.). Целта на процедурата по издаване на виза за проектиране е да се създаде
документ, с който да се удостовери съществуването на урегулиран поземлен имот
(урегулиран имот), за който, в съответствие с действащ подробен устройствен план, са
определени неговите граници, размери, площ, физически и други характеристики, достъп от
улица, път или алея, конкретно предназначение и режим на устройство (установен начин и
характер на застрояване); 2. да се даде разрешение за проектиране за урегулирания имот,
като се определи начина и характера на застрояването му със сгради на основното и
допълващото застрояване в съответствие с предвиждането на действащия подробен
устройствен план, и/или възможността за застрояването му в съответствие със строителните
правила и нормативи и нормативната уредба по проектиране и строителство, като се укажат
всички точни мерки, коти, допустими височини, плътност и интензивност на застрояване на
урегулирания имот, а в предвидените случи и в съседния урегулиран имот, както и да се
укажат евентуалните отклонения от правилата и нормативи за застрояване. По
представената скица от 23.07.1999 г. със заверена виза на 10.08.1999 г., от страна на
ответната община няма направени възражения и същата е приета от съда. Твърди се също,
че ответната община е приела, че представената скица-виза е извадка от действащия към
23.07.1999 г./10.08.1999 г. план на село Д., утвърден със заповед РД-271а от 31.03.1983 г. на
председателя на ОНС-Смолян. След това разяснение относно приложния план, връщайки се
на заключението на в.л. инж. М.Т. е видно, че масивната ограда сравнена със западната
имотна граница на имот № 149 по данни от скицата на лист 13 на делото, от т.1 до т.5
попада изцяло в имот пл. № 149, а от т. 6 до т. 7 извън имот пл. № 149.“ На комбинираната
скица към заключението си, вещото лице е нанесло процесната „масивна ограда“, която
попада в имота на жалбоподателите с изключение на частта от т. 6 до т. 7. Особеното в
случая е, че ответната община е завзела от имота на жалбоподателите част по-голяма от
частта, непопадаща в имота им от т. 6 до т. 7. Видимо образувалия се триъгълник, заключен
между т. 6, т. 7 и имотната граница по скица от 23.07.1999 г. е много по-малка площ от
образувалия се триъгълник, заключен между т. 1, т.6 и имотната граница по скица от
23.07.1999 г. Направен е извод, че масивната ограда не попада в имот на ответната община.
Тази ограда е изцяло построена в имота на жалбоподателите и не е следвало за същата да се
издават разрешителни и протоколи за трасиране, изискващи се съгласно ЗУТ, който не е бил
приет и в сила към момента на построяването й, както твърди в писменото си становище
главния архитект на община З. - изх. № 93-00-963/08.06.2020 г. Жалбоподателителите са
заявили, че при изграждането на бетонната ограда родителите им са уведомили кметство
село Д., общ. З. от където им отговорили, че не се изисква разрешение за изграждането на
оградата, защото изцяло е била върху имотната граница. Ищецът по насрещния иск, твърди,
че е налице незаконен строеж, но следва да се има предвид, че поддържането на незаконен
строеж в съседен имот, когато строежът е търпим по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ, не е
неоснователно действие по смисъла на чл. 109 от ЗС, тъй като липсата на строително
разрешение само по себе си не представлява пречка за упражняването на правото на
собственост на собственика на съседния имот. В този смисъл е съдебната практика, напр.
Решение № 493 от 24.06.2010 г. по гр. д. № 719 от 2009 г. на ВКС, -г.о. Бетонната ограда е
6
построена при действието на ЗТСУ и ППЗТСУ и е търпим строеж по смисъла на § 16 от ПР
на ЗУТ. В Тълкувателно Решение № 31 от 06.02.1985 г. по дело № 10 от 1984 г. на ОСГК на
ВС е прието, че ищецът по иск с правно основание чл. 109 от ЗС има право да иска
премахването и на законен строеж в имота му, ако твърди, че с него се засягат правата му.
Разрешителното за строеж, архитектурният проект и другите строителни книжа определят
само техническата допустимост на строежа, но не установяват дали подлежащите на
осъществяване въз основа на тях права принадлежат само на адресата на разрешението и че
с тях не се засягат чужди права. Когато за строежа са издадени строителни разрешения,
ищецът може в това производство да ги оспори, в който случай съдът е длъжен да прецени
спазването на техническите изисквания и дали неспазването на тези технически изисквания
или отклоняването от тях пречи на ищеца. Видно от събраните доказателства по делото,
изградената „масивна ограда“ не попада в имот на ответната община, конкретно в улична
регулация. По делото не са представени никакви доказателства, че ответната община е
отчуждила части от имота на жалбоподателите, за да реализира тъй наречената улица тупик.
Направено е и оплакване, че от заключението на в.л. инж. М.Т. е видно, че тупика попада в
имота на жалбоподателите, като счита,че следва да бъде отново споменато, че ответната
община признава за наличие на кадастрална грешка в северната и източната граници на
имот 149. Следователно, ответната община признава границите по плана от 1983 г„
конкретно по приложената на л. 13 от делото, скица-виза, копирана на 23.07.1999 г„
заверена на 10.08.1999 г. Необосновано е да бъдат признати само северната и източната
граници, при наличие на графичен материал, сочещ и другите граници на имота, конкретно
западната граница на имот пл. № 149. В случая ищците претендират признаваане за имотна
западна граница по построената в имота им бетонова стена, подробно описана и нанесена
върху комбинираната скица, към заключението на в.л. инж. М.Т.. Не са предявили
претенции и за документално завладяната част от ответната община, посочена като тупик .
При използването на един и същи графичен материал, съответно скица, скица-виза,
копирана на 23.07.1999 г„ заверена на 10.08.1999 г., съдът е признал едната граница, защото
била призната от ответната община, а другата не я признал, защото е оспорена. Освен това
представената скица приложена на л. 13 от делото, не е оспорена от ответната община, като
неизготвена и/или неизчертана от общината и като несъответстваща на плана на село Д..
Върху тази скица е издадена виза, по която е извършено строителство, за което към исковата
молба са представени съответните книжа, издадени именно от община З.. Сега в това
производство се твърди, че в общината не е имало съхранени книжа, при положение, че от
общината са издавани документи и е задължение на общината да ги пази и съхранява в
строителни досиета безсрочно. Не представянето на одобрените книжа във връзка
издадената скица-виза, е изцяло в интерес на общината, която иска да докаже, че е
собственик на тупик , който никога не е бил проектиран, одобряван и на място реализиран.
Там е имало пътека, която съществува и сега. Необходимостта от наличие на
„тупик“възниква със започване реализацията на строежа на площада на селото, но за
одобряването му, както е видно от събраните по делото доказателства е използвана
неодобрена кадастрална основа, което след себе си води до нищожност и/или
7
незаконосъобразност на издадените заповеди от 2002 г. и 2008 г. Не е без значение и това,
че след като са установени северната и източната граница на имот пл. № 149, както и
границата към здравната служба , т.е. при три безспорно установени имотни граници да не
бъде установена четвъртата, в случай западната граница, като се вземе предвид, че площта
на имота е известна, както и наличието на скица-виза, която не е оспорена. По делото
безспорно е установено, че по силата на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот№ 69, том XIV, дело 233/1997 г. от 15.07.1997 г. по описана PC-З. ищците Р. В. К. и Н.
В. К. са съсобственици на недвижим имот, находящ се в село Д., община З. обл. Смолян-
дворно място с площ 900 кв.м., ведно със застроената в същото място върху 90 кв.м.
двуетажна масивна жилищна сграда, състояща се от фурна на първия етаж, от четири стаи и
коридор на втория етаж, при граници: река, улица и здравна служба, което по плана на
селото съставлява имот пл. № 149, кв. 20, включен в парцел IX (девети). Липсващата скица
посочена в нотариалния акт, следва да бъде заменена със скица-виза, копирана на 23.07.1999
г. заверена на 10.08.1999 г. защото от 15.07.1997 г„ когато е закупен имота по скица,
издадена по плана от 1983 г. до датата на издаване на скица-виза от 23.07.1999 г„ не е имало
промяна в плана на село Д., за имот пл. № 149. По тази скица, както е констатирало и в.л.
инж. М.Т., процесната бетонова стена, изцяло попада в имота на жалбоподателите, с
изключение в частта от т. 6 до т. 7, но както беше разяснено по-горе стената е изградена
върху съществуващите на място стара ограда и жалбоподателите нямат претенции за
незаконна завладяваната част от ответната община върху която е изчертана улицата (тупик).
При изясняване на фактическата обстановка първоинстанционни съд е приел, че от
представените данни материали по делото и от направената справка в Община З. за имот пл.
№ 149 не се установява наличие на административен акт за попълване на кадастралната
основа на плана на с. Д. с имот пл. № 149, като западната граница по представените скици
към делото е изчертана с различно местоположение (скица на лист 141 от делото). Този
извод на съда е неправилен, защото в случая не е посочил и обсъдил скицата на л. 13 от
делото. Също така сочената от съда скица на л. 141 от делото не е извадка от действащ план,
а представлява скица-проект за попълване на кадастрална основа, който проект не е
реализиран и няма издаден административен акт. Не така стои въпроса обаче със
необсъдената от съда скица на л. 13 от делото. Тази скица представлява виза, така е отразено
върху нея. Следователно скицата представлява извадка от действащ план, а не скица-проект,
каквато представлява скицата на л. 141 от делото. В случая първоинстанционния съд е
направил правни изводи за основателността на предявения иск по скица-проект, приложена
л. 141 от делото, а не по скица-виза, която представлява извадка от действащ план. Не е без
значение, че ответната община признава частично иска за едната граница именно по тази
скица-виза, а не по скица-проект. По скица-визата е нанесена и западната граница на имот
пл. № 149, която не се признава от ответната община, защото твърди, че стената била
изградена в тупика, който тупик пък въобще не съществува, както по плана от 1983 г., така и
по допълнително издадените заповеди от 2002 г. и 2008 г. В случая общината сама се
поставила в тази неизгодна за нея ситуация. Одобрявала е заповеди, които са издавани по
неодобрена кадастрална основа за имот пл.№ 149. Улицата - тупик, не е изчертавана и
8
одобрявана по ЗРП от 1983 г., в тази насока са събраните писмени доказателства и
заключението на вещо лице инж. Т.. След като е безспорно доказано, че заповед №
442/22.10.2002 г. и заповед № 358/17.07.2008 г. на кмета на Община З. са изработени върху
неодобрена кадастрална основа за имот с пл.№ 149, кв.20 по плана на село Д., доколкото
измененията следва да са въз основа на действащ план, с одобренията са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, което е
самостоятелно основание за отмяна на тези заповеди. Това, че заповедите са били влезли в
сила, не следва, че не могат да бъдат обявени за незаконосъоразни и/или нищожни. Именно
в това производство е безспорно установено, че тези заповеди засягащи имота на Р. и Н. К.и
са издадени върху неодобрена кадастрална основа. Съдът е приел, че първия регулационен
и кадастрален план е в сила от 1983 г., но от ответната община се твърди, че кадастралната
основа на имот пл.№ 149 не е била попълнена и е неясно по какъв начин ответната община
е определила границите на имот пл .№ 149, във връзка поддържаното, че имота не бил
попълнен, както и че бетонната стена не съвпада със западната имотна граница на имота.
Ответната община признава, че северната и източната граници на имот 149, следва да се
приеме по десетилетен каменен зид с височина 3.5-4.5 метра - подпорна стена на десния бряг
на река Д.ска, която граница е отразена на скицата-виза, приложена на л. 13 от делото, а
другата - западната граница, общината твърди, че не е съвпадала с изградената бетонна
стена, която била изградена в улица-тупик. В случая общината сама е нанесла тупика върху
вече изградената бетонова стена, която представлява западната граница на имот пл.№ 149.
Действително, одобрената кадастрална карта и кадастрален регистър следва да отразяват
актуалното състояние на пространствените предели на собствеността, но те, както и
плановете по ЗУТ, нямат вещно - отчуждително действие за разлика от режима при ЗТСУ
(отм.). Имотът е придобит при действието на ЗТСУ, а не при действието на ЗУТ. Предлагат
съдът да постанови съдебен акт, с който да отмени като неправилно Решение №
20026/28,04.2022 г., постановено по гр. д. № 155/2019 г. по описа на PC-З. в обжалваните му
части и по същество да уважи предявеният иск и по отношение на западната граница на
имот пл. № 149, кв.20 по плана на село Д., общ. З. както и да отмени решението в частта на
уважения насрещен иск по чл. 109 от ЗС. Претендират се направените разноски за двете
инстанции.
В писмения отговор на въззивната жалба Община З. булстат ***, представлявана от
кмета М.Я., депозиран чрез юрисконсулт З.Х.Ц. се поддържа неоснователност на въззивната
жалба и се предлага окръжният съд да потвърди постановеното Решение №
20026/28.04.2022г. по гр. д. № 155/2019г. на Районен съд З. в обжалваните части. Излагат
доводи, че в производството пред Районен съд З. по безспорен начин се доказва, че
границите на имот с пл. № 149 не са установени с одобрен кадастрален план - и към
настоящият момент липсва попълване на кадастрална основа в плана на с. Д. с имот пл. №
149 с площ 900 кв.м. Графични данни, като скица на лист 13 и лист 141 от делото за имот
пл. № 149 са изчертани от неодобрена и непопълена кадастрална основа и граници за имота.
И двете скици са изчертани от неодобрена кадастрална основа по отношение на имот пл. №
149, кв.20. Одобрените със заповед № 442/22.10.2002г. и заповед № 358/17.07.2008г.
9
регулационни изменения са изработени и одобрени върху неодобрена кадастрана основа по
отношение на имот пл. № 149, кв.20 на с. Д.. В Общинска администрация З. функционира
система за управление на качеството и информационната сигурност, в съответствие с
изискванията на стандартите ISO 9001:2008 и ISO 27001:2005. По безспорен начин се
установи, че границите на имота на К.и са единствено парцелните граници на УПИ XIV-
149, кв. 20 по плана на с. Д.. Границите на процесния имот Р. В. К. и Н. В. К. са ги
посочили и Община З. се е съгласила с тези материализирани граници с издаване на заповед
№ 442/22.10.2002г. на кмета на Община З. за изменение на ПУП - ПРЗ с. Д., с която имот пл.
№149 се изключва от УПИ IX кметство, здравна служба, ресторант, магазин и читалище и се
обособява, като УПИ XIV149, кв. 20 по плана на с. Д.. Видно и от скица № 91, копирана на
22.07.2019г. за ПИ 149, кв.20 по плана на с. Д., съгласно нотариален акт № 69, том IV, дело
№ 233/1997 г. на Районен съдия при Районен съд, гр. З. УПИ IX- кметство, здравна служба,
ресторант, магазин и читалище граничи с УПИ XV - озеленяване и обществено обслужване,
като с последващата допълнителна заповед № 442/22.10.2002г. на кмета на Община З. вече
границата на УПИ XIV-149 е с река „Д.ска”. С тази заповед уличната регулация е допълнена
с о.т. 362, о.т. 363 и о.т.364 и се обособява тупика, който разделя УПИ IX - кметство, здравна
служба, ресторант, магазин и читалище и новия УПИ XIV-149, кв. 20, отреден на ПИ с пл.
№149 и осигурява достъп до ПИ 154, в който е застроената сграда на здравната служба. Във
връзка с обособяване на самостоятелен парцел за здравна служба по инициатива на кмета на
Община З. с негова заповед № 358/17.07.2008г. е одобрен проект за изменение на ПУП- ПР,
в който от УПИ IX кметство, здравна служба, ресторант, магазин и читалище се образуват:
УПИ XV- здравна служба, УПИ IX кметство, здравна служба, ресторант, магазин и
читалище, кв.20 на с. Д.. Въпросът за приложението на регулационните планове има
съществено значение при произнасянето по основния релевантен въпрос в исковото
производство по чл.54, ал.2 от ЗКИР - за вярната имотна основа - тя е тази по „приложения”
регулационен план, респ. при липса на такъв - това ще бъде имотната граница към момента
на първото заснемане и нанасяне на имота в първия план. Съгласно § 5, ал. 1 от ПЗР на
ЗКИР регулационните линии по приложен дворищнорегулационен план се отразяват в
кадастралната карта като имотни граници на поземления имот. Що се касае до западната
граница на имот с пл. № 149, която е западна граница на УПИ УПИ XIV-149, то относно нея
вещото лице по делото посочва, че тази граница не съвпада с изградената подпорна стена.
Същата тази подпорна стена е изградена в отредения тупик, а не съобразно границата по
одобрения регулационен план. Единственото сигурно за границата на запад е
регулационната линия, защото регулационния план е влязъл в сила и при двете изменения
на този план през 2002г. и през 2008г. и следва да се приеме и за имота граница на имот с
пл. № 149. От тук и извода, че подпорната стена попада в отредения тупик. С изграждането
на подпорната стена в улица — тупик, К.и пречат на Община З. да ползва имота си по-
предназначение. Предвижданията на регулационният план е по този тупик да се стигне,
както пешеходно, така и с автомобил/линейка до сградата на здравна служба на с. Д.,
разположена в У ПИ IX, кв.20 по плана на е. Д.. Изградената бетонна стена пречи на
Община З. да упражнява пълноценно правото си на собственост - да се достига с
10
автомобил/линейка до сградата на здравна служба, с което се обосновава искането на
Община З. да иска премахването й. Ищите са осъществили неоснователни действия, чрез
незаконно построяване на бетонна стена в тупик - публична общинска собственост на
Община З.. Още повече тази бетонна стена създава пречки за осъществяване на
инвестиционното намерение на Община З. да реализира този обществен достъп до сграда
здравната служба, е. Д., които строителни дейностите са предвидени при строителство на
обект „Благоустояване на площад и обновяване на площи за широко обществено ползване в
с. Д.”, спрени до решаване на спора по настоящото производство. Предлага се окръжният
съд да отхвърли така подадената въззивна жалба и да постанови съдебен акт е който да
потвърди изцяло Решение № 20026/28.04.2022г. по гр. д. № 155/2019г. на Районен съд З..
Претендира направените в настоящото производство разноски за юрисконсулско
възнаграждение.
В съдебно заседание редовно и своевременно призован жалбоподателите Н. К. и Р. К.
не се явяват редовно и своевременно призовани и се представляват от пъэлномощника си
адв.Д., който поддържа изцяло депозираните въззивни жалби.
В съдебно заседание Община гр.З. редовно и своевременно призована не изпраща
процесуален представител.
ОКРЪЖНИЯТ СЪД след като взе в предвид оплакванията във въззивната
жалба,становището в писмения отговор на въззиваемия, след като обсъди събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази следното:
Въззивната жалба, с която съдът е сезиран е допустима - подадена е в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно
решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по
същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при
постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и
процесуалноправни норми.
Неоснователно е поддържаното с въззивната жалба, че районен съд се е произнесъл
по недопустим иск, поради което произнасянето по насрещната искова молба е процесуално
недопустимо. В производството пред районен съд се установява, че исковата молба на Р. К.
и Н. К. е депозирана на 01.07.2019 година, на 03.07.2019 година е постановено
разпореждането по чл.131 ГПК и отговор от ответника Община З. е депозиран в срок, на
02.08.219година. В първото съдебно заседание насрочено за 08.10.2019година не е даден ход
на делото, а производството е спряно по взаимно съгласие на страните на основание чл.229
ал.1т.1 ГПК. С определение №140 от 13.04.2020година производството по делото е
възобновено и същото е насрочено за 04.06.2020 година, което на практика се явява първо
11
по делото съдебно заседание, в което е обявен окончателния доклад по делото, като с
протоколно определение районен съд допуска изменение на иска на ищеца, без да
формулира изменението на иска чрез допълване предявеният иск относно твърдяното
неотразяване действителното положение на северната и източната граница на имотпл.№149
по деситилетен каменен зид с височина 3.4-3.5м. подпорна стена по десния бряг на река
Д.ска и на западната граница по изградената бетонна страна, което изменение на иска
ищците обосновават с депозирания от ответната община писмен отговор. Насрещният иск е
депозиран в деловодството на ЗРС на 09.06.2020 година, т. е в срок.
Разгледана по същество въззивната жалба е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
С атакуваното решение е приета частична основателност на предявеният иск с правно
основание 54ал.2 ЗКИР касателно северната и североизточната граница на имот пл.№149
кв.20 по плана на с.Д. Община З. предвид направеното от процесуалният представител на
Общината в с.з. на 04.06.2020година и при извършения оглед на място на
09.11.2020година, както и заключението на вещото лице инж.М.Т., съгласно което северната
граница на процесния имот не съвпада с границата на одобрения регулационен план. В
мотивите е прието също така, че границата минава на север, североизток и на изток по
деситилетен каменен зид с височина 3.5-4.5 м., подпорна стена на десния бряг на река Д.ска.
По отношение западната граница на имот пл.№149, която съгласно експертизата не
съвпада с изградената подпорна стена, разположена в отредения тупик, а не съгласно
одобрения регулационен план, която граница на запад според изложеното в мотивите
съвпада с границата на запад, определена за имота при изменение на този план през 2002 и
2008 години, при условие,че изменение на регулациониня план със заповед
№444/22.10.2002година и заповед №358/17.07.2008година са извършени върху неодобрена
кадастрална основа по отношение на имот пл.№149,кв.20 по плана на с.Д.,одобрен през
1983година, с оглед пояснението от вещото лице,че единственото сигурно е регулационната
линия, тъй като регулационният план е влязъл в сила и при двете изменения на плана,
западната граница на имота не е изменяна и на това основание съдът приема
неоснователност на предявеният иск в тази част.
Приемайки, че подпорната стена в описаната по-горе част е изградена в отредения от
Община З. тупик за достъп на автомобили, районен съд мотивира основателност на
предявеният от Община З. насрещен негаторен иск с правно основание чл.109ал.1 ЗС и
постановява на основание чл.109 ал.1 ЗС Р. К. и Н. К. да премахнат бетонната стена, която
не е изградена в техния имот.
Решението в обжалваната част е частично незаконосъобразно постановено и следва
да бъде отменено.
Няма спор по делото, а това е видно от приложения към исковата молба нотариален
акт за покупка на недвижим имот №69 ,том ХІV,н.д.№333/1997година издаден на 15.07.1997
година, че ищците са придобили собствеността на дворно място с площ 900 кв.м., ведно с
потроената в него върху 90 кв.м двуетажна жилищна сграда, състояща се от фурна на първия
12
етаж и на втория – от четири стаи и коридор, находящи се в с.Д. община З. при описани
граници. Този недвижим имот двамата собственици представлявани от своята майка С.М. са
отдали под наем на едноличен търговец В. К., техен баща процесния недвижим имот.
Приети са като доказателство по делото представените разрешения за строеж на пристройка
на жилищната сграда-фурна, издадено на ЕТ, както и са представени протокол за строителна
линия и ниво,за ползване,удостоверение,скица.
Ищците по делото К.и са възложили и е представен проект за изменение
кадастралния план на с.Д. от 24.06.2016година, изготвен от инж.К.У. по две нови работни
точки, тъй като в обяснителната записка е отбелязъл, че кадастралния план на селото
съдържа непълноти и неточности в частта му за УПИ ІХ-кметство, ХІV-149(ПИ 149),ХV-
здравна служба и при заснемането не е открил точки от РГО, а точките от основната мрежа
ако са трасирани са унищожени.
От приложеното и прието като доказателство удостоверение за регулационно
положение №447/09.10.2018година издадено от ОбА З. е видно, че УПИ ХІV-149 –
търговски нужди, кв.20 по действащия план на с.Д. одобрен със заповед №РД-
271а/31.03.1983г. на председателя на ОНС Смолян и допълнен със заповед
№358/17.07.2008година на община Златгорад е с площ 950.50 кв.м, посторената в имота
масивна сграда с площ 158 кв.м, 8 кв.м от която попадат в улична регулация отредена до
съществуваща река, както и масивно жилище с площ 90 кв.м. Установено есъщо така, че
заповед №358/17.07.2008година на кмета на Община Златгорад, обявена по надлежен ред и
съставен протокол,че е влязла в сила се обособяват УПИ ІХ-кметство, ресторант,магазин и
читалище, УПИ ХV здравна служба и УПИ ХІV-149 се отрежда за търговски нужди,
съгласно която заповед процесният имот е с площ 950 кв.м., посочено е, че се образува
тупик създаден с цел обслужване здравната служба, до която има само пешеходен достъп.
Графичната част на заповедта е приложена към нея скица,
Съгласно издаденото удостоверение за идентичност №448/09.10.2018година. имот
пл.№ 149, кв.20 по действащия план на с.Д., одобрен със заповед №РД-271а/31.03.1983г. на
председателя на ОНС Смолян е идентичен по местоположениес УПИ ХІV-149 – търговски
нужди, кв.20 по действащия план на с.Д. одобрен със заповед №РД-271а/31.03.1983г. на
председателя на ОНС Смолян и допълнителна заповед №358/17.07.2008година на кмета на
Община Златгорад, която след обжалване пред Административен съд Смолян е влязла в
законна сила.
Съставен е акт за публична общинска собственост №274 за УПИ ІХ-154за здравната
служба на 12.07.2002г. С акт за държавна собственост №398 от 27.03.1986г. за парцел ІХ
кв.20 одобрен със заповед №РД-271а/31.03.1983г. със застроени сгради-здравна
служба;търговски дом;училище ичиталище, а през 2016 и 2017 година са съставени актове за
публична общинска собственост за земя с площ 943 кв.м-УПИ ХV-здравна служба-първия, а
втория и за самата здравна служба.
Вещото лице по назначената от районен съдебно-техническа експертиза инж.Д.С. е
депозирала заключение, но не е изслушана в съдебно заседание, а експертизата не е приета
13
като доказателство по делото, предвид направеното от пълномощника на ищците искане в
съдебно заседание на 19.10.2020година вещо лице геодезист да направи замерване, да
трасира точната граница между имота на ищците и ответната община. Районен съд е
възложил на вещото лице инж.М.Т. основна и допълнителна съдебно – технически
експертизи, неоспорени от страните. Според вещото лице, регулационния и кадастралния
план на с.Д. община З. е приет със заповед №ЗД-271а от 31.03.1983г. , а имот пл.№149
описан в нотариален акт №69, том ХІV, дело №233 от 15.07.1997година на районен съд З.
при одобряване на плана не е заснет с кадастрални граници като пл.№149, а е поставен със
сигнатура МЖ. Експертизата дава заключение,че на представената на л.141 от делото скица
от 09.07.1992година, на която е нанесен имота със зелени линии и зелен щрих е отбелязно -
протокол №5,решение №24/09.07.1992г., което според вещото лице означава започнала
процедура по попълване кадастралната основа с граници на имот пл.№149. При направената
проверка в Община З. вещото лице не е констатирало наличие на административен акт за
попълване на кадастралната основа с граници на имот пл.№149.
Експертизата дава заключение, че със заповед №442/22.10.2002година на кмета на
Община З. е одобрено изменение на ПУП на с.Д. за УПИ ІХкметство,здравна
служба,ресторант,магазин,читалище, като ПИ е изключен от УПИ ІХ и за същия е обособен
самостоятелен парцел УПИ ХІV-149, на графичната част на заповедта(скицата) е отразена и
уличната регулация – тупик, започваща от №362 достигаща до здравната служба, която
улична регулация при одобряването на ЗРП с.Д. със заповед №РД-271а/31.03.1983г. не е
отразена.
Със заповед №358 от 17.07.2008година на кмета на община З. е одобрено изменение
на ПУП на с.Д. за УПИ ІХ – кметство, здравна служба, ресторант,магазин и читалище, като
се образуват УПИ ХІV-149 - търговски нужди; УПИ ХV – здравна служба; УПИ ІХ –
кметство, ресторант,магазин, читалище и тупик с цел обслужване на УПИ ХV – здравна
служба и УПИ ХІV-149 - търговски нужди.
При извършеното от вещото лице геодезическо заснемане е съвместил с извадка от
регулационния план на с.Д.,одобрен през 1983 година, изменен със заповед
№358/2008година границите на имот пл.№149 по представената скица на л.13 и л.141 от
първоинстанционното дело е изготвил графичен анализ- комбинирана скица и предвид
съвместяването направено с аднни от графичен план с мащб 1:1000, с грешка от порядъка
0.30м. и комбинираната скица е с точност 0.30м.
Извършеното от инж.Т. геодезическо заснемане на изградената бетонна
стена(масивна ограда), означена на комбинираната скица с условния знак за стена от т.1 до
7, представен е и координатер регистър. Според вещото лице оградата е изградена от
бетонна масивна част с ширина 0.17м. и височина 1.10м, състои се от две части от т.1 до т.5
с дължина 18.70м. и от т.6 до т.7- с дължина 7.52 м., а разстоянието между т. 5 и 6 е вход
към сградата.
Според експертизата след анправен анализ на комбинираната скица масивната
14
ограда,сравнена със западната имотна граница на имот пл.№149 по данни на скицата от
л.141 не съвпада, като отстоянията са в т.1-0.63м.,в т.2 -0.88м, в т.3-0.94м., т.3пр.-0.94м., в
т.4-0.94м.,в т.5-1.13м., в т.6 – 1.24 м. и в т.7-1.83м., като разликите вт.1,3 и 3 пр. са спрямо
линия показана на скицата с условен знак тераса – откос, а разликите в т.1,2,3,4,5,6 и 7 са
извън допустимите стойности по чл.18 Наредба№ РД-02-20-5/15.12.2016г. на МРРБ за
ССПКККР и е направен извод, че масивната ограда не съвпада с имотната граница на л.141
от делото.
Масивната ограда сравнена със западната имотна граница на имот пл.№149 по данни
от скицата на л.13 от първоинстанционното дело от т.1 до 5 попада изцяло в имот пл.№149,
а от т.6 до т.7 извън имот пл.№149.
В уточнение направено в открито съдебно заседание вещото лице по основното
заключение е категорично, че няма заповед ан кмета за попълване кадастралната основа с
имот пл.№149, а кадастралният план включва всички имоти с тяхната площ и граница, с
планоснимачни номера, които образуват целия план. Вещото лице е категорично, че след
като планът не епопълнен с имота не може да определи с точност къде е имота и къде се
определят неговите граници, с което обосновава и нанасянето му с различни граници.
Според вещото лице издаденият нотариален акт за собственост на имота е без имотът да е
попълнен в кадастралната основа, като издадената скица, описана в нотариалния акт се
съхранява пет години и не е налична в нотариалното дело. Експерта уточнява също така,
скицата представлява извадка от или част от действащия (влязъл в сила)план- кадастрален
и регулационен, не е трябвало да бъде издадена, но в случая е издадена такава.
Според вещото лице единственото сигурно нещо към днешна дата е зегулационната
линия, тъй като регулационния план е влязъл в сила, по ЗТСУ е било възможно
регулационния план да се одобри, без да има нанесен имот, но счита,че тогава няма да е
ясна собствеността. Според вещото лице при първоначалното одобряване кадастралния
ирегулационния план през 1983 година имот пл.№149 е поставен само за сградата – МЖ и се
отнася само за нея,поради което се епредполагало,че това есамо земята под
сградата.Впоследствие със заповед от 2002година за изменение регулационния план се
урегулира УПИ ХІV-149, междувременно е създаден нотариалния акт, планоснимачния
номер вече е изнесен от сградата и е сложен за земята около нея. Експерта е категоричен, че
ако имаше стар план преди 1983 г. да се види на кого езаписан имота, както иако му се
представи графичен материал към заповедта за отчуждаване, би съпоставил данните при
условие, че няма стар план и графичен материал към отчуждаването.
В допълнителното заключение вещото лице сочи също така, че границите на имот пл.
№149 с площ 900 кв.м. описан в нотариален акт за покупка №69, том
ХІV,н.д.0233/15.07.1997година на районен съд З. не са установени с одобрен план, като
площта на УПИ ХІV-149,кв.20 изчислена от графичната част ъкм заповед №442/22.10.2002г.
на кмета на община З. е 951кв.м.
Във връзка с това,че границите на имот пл.№149 не са установени с одобрен план –
липса на попълване кадастралната основа в плана на с.Д. с имот пл.№149 с площ 900 кв.м.,
15
различните графични данни(скица на л.13 и л.141) по отношение местоположението на
границите на имот пл.№149, както и че одобрените регулационни изменения изработени
върху неодобрена кадастрална основа по отношение имот пл.№149 вещото лице не може
еднозначно да определи дали има придаване по регулация към площада и уличната
регулация – тупик.
При направената в общината справка вещото лице е констатирало,че не са налични
одобрените проекти за пристройка, послужили за издаване разрешение за строеж
№10/04.04.2000г., с което обосновава невъзможност да установи дали има отклонения.
Вещото лице установява също така, че съгласно заповедите от 2002година и 2008година
няма придаваеми части предвидени по регулация към съседни имоти, както и че графичната
част към заповед 2002година бетонната стена не е показана, а западната граница на имота е
изчертана с плътна черна линия, което означава нематериализирана граница, т.е бетонната
стена не е отразена на плана. Инж.Т. дава заключение, че ПУП одобрени със заповед от
2002година и 2008 година за изработени и одобрени върху неодобрена кадастрална основа
по отношение имот пл.№149. В тази връзка констатираното разминаване на комбинирана
скица касателно западната и част от северната граница на имот пл.№149, изчертани на
скиците на л.13 и 141 от делото според вещото лице се дължи,че са изчертани по неодобрена
кадастрална карта по отношение имот пл.№149, което е недопустимо съгласно направеното
уточнение в съдебно заседание, тъй като скицата на имот е извадка от одобрен кадастралени
регулационен план, а в случая няма данни как и откъде са изчертани. Според вещото лице
имота на ответника Община З. е отразен на плана на с.Д. като регулационни предвиждания
–УПИ ІХ-кв.20 и улична регулация – тупик, без данни за прилагането им, както и че в
кадастралния, и регулационния план на с.Д. имотът на ответника не е отразен с имотни
граници и пл.№ съобразно правото на собственост. В съдебно заседание вещото лице
доуточнява, че със зелен щрих се очертават имоти, с които се попълва плана докато тече
административното производство, а след като то приключи се очертава с черни линии – по
имотни граници.
При така установеното от фактическа страна с атакуваното решение е приета
основателност на предявеният установителен иск касателно северната исевероизточната
граници на имот пл.№149, обоснована от решаващия районен съд с признанието на иска
направено от представителя на Община З. в с.з. на 04.06.2020година и при извършения от
съда оглед на място на 9.11.2020година.
По отношение западната граница е приета неоснователност на предявения
установителен иск, мотивирана със заключението на вещото лице, съгласно което
единственото сигурно нещо е регулационната линия, защото регулационния план е влязъл в
сила и при двете изменения на плана западната граница на процесния имот не е изменяна.
Приета е основателност и на негаторния насрещен иск с правно основание чл.109 ЗС
на общината, по съображения, че изградената подпорна стена пречи за навлизане
автомобил към здравната служба.
16
Въззивната жалба е частично основателна.
Настоящият състав не се съгласява изцяло с извода на районен съд за
неоснователност на иска с правно основание чл.54ал.2 ЗКИР за признаване установено, че
западната граница на имот пл.№149 кв.20 по плана на с.Д. не е отразена по действителното
й положение.
От събраните в хода на разглеждане на делото писмени доказателства категорично е
установено, че общината е издала скици за един и същи имот, по невлязъл в сила
кадастрален план, което е недопустимо. Не е представена на вещото лице заповедта, с която
е попълнена кадастралната основа за имот пл.№149 и графичната част към нея. Нещо повече
издадените от общината скици са с различно отразяване на западната граница на имот пл.
№149, кв.20, а в кадастралния и регулационния план на с.Д. имота на ответната Община не
е отразен с имотни граници, съобразно правото на собственост и планоснимачен номер, в
какъвто смисъл е заключението на инж. Т.. Според вещото лице западната граница на имот
пл.№149 не може да се определи еднозначно, тъй като границите по представените
графични данни(скици) на л.13 и 141 от първоинстанционното дело са изчертани от
неодобрена кадастрална карта и видно от приложената към заключението комбинирана
скица са на различно положение, а на графичната част към заповед №442/22.10.2002 година
бетонната стена не е отразена плана, видно от изчертаната с плътна черна линия, което
означава нематериализирана граница.
При така установеното от фактическа страна настоящият състав приема за вярна
западната граница на имот пл.№149 кв. 20 по плана на с.Д. на скицата приложена на л.13 от
първоинстанционното дело, издадена по повод изграждане пристройка на жилищна сграда-2
етажна за жилище и фурна), за който имот ищците притежават нотариален акт за покупка
недвижим имот №69, том ХІV,н.д.№233/1997година по описа на Районен съд З. но тъй като
претенцията на ищците е западната граница да премине по изградената бетонна стена по
западната граница, съдът не може да се произнася свръх петитум.
При това положение с оглед изложеното атакуваното решение в частта, с която е
отхвърлен предявеният иск от ищците иск с правно основание чл.54ал.2 ЗКИР за
признаване установено, че западната граница на имот пл.№149, кв.20 по плана на с.Д.
община З. не е отразена по действителното й положение, по изградената бетонна стена от
т.1 до т.6 съгласно заключението на вещото лице на комбинираната скица, приложена към
заключението на инж.Т. в първоинстанционното дело, неразделна част от настоящето
решение, в която част изградената бетонна стена попада изцяло в имота на ищците К.и.
Следователно решението в тази част е незаконосъобразно постановено, ще следва да
бъде отменено и признато по отношение ответната община, че е допусната грешка в
действащата кадастрална карта, изразяваща се в неправилното отразяване действителното
положение на западната граница на имот пл.№149 кв.20 по изградената бетонна стена от т.1
до 6 по заключението на вещото лице на комбинираната скица, приложена към
заключението на инж.Т., неразделна част от настоящето решение.
17
В останалата част от т.6 до т.7, в които бетонната стена попада извън западната
граница на имот пл.№149 кв.20 по плана на с.Д. според въззивния състав не е допусната
претендираната с исковата молба кадастрална грешка и неправилно отразяване
действителното положение, поради което решението е законосъобразно постановено и
следва да бъде потвърдено.
С оглед приетото за установено по горе негаторният иск с правно основание чл.109
ЗС по депозираната насрещна искова молба от Община З. и постановеното в тази част
разпореждане Р. К. и Н. К. да премахнат изградената бетонна стена по западната граница
на имот пл.№149 кв.20 по плана на с.Д. от т.1 до т.6 по заключението на вещото лице на
комбинираната скица, приложена към основното заключение на инж.Т. на л.219 от гр.д.
№155/2019година по описа на ЗРС, неразделна част от настоящето решение се явява
незаконосъобразно постановено и следва да бъде отменено и весто това се отхвърли
предявеният насрещен иск в тази част, като неоснователен и недоказан.
В останалата част въззивната жалба за премахване изградената бетонна стена по
западната граница на имот пл.№149 кв.20 по плана на с.Д. от т.6 до т.7 по заключението на
вещото лице на комбинираната скица, приложена към основното заключение на инж.Т. на
л.219 от гр.д.№155/2019година по описа на ЗРС, неразделна част от настоящето решение
е неоснователна и следва да се остави без уважение, а атакуваното решение следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на спора се дължат на жалбоподателите неприсъдените разноски
пред районен съд, които са своевременно поискани, надлежно документирани и следва да
се възложат в тежест на въззиваемата страна съобразно уважената част от въззивната
жалба, сума в размер на сумата 656.67лева.
С оглед изхода на спора се дължат и на въззиваемата страна направените разноски
пред въззивния съд съразмерно неуважената част от жалбата за юрисконсултско
възнаграждение, които са своевременно поискани и следва да се възложат в тежест на
жалбоподателите в размер на сумата 85(осемдесет и пет)лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 20026/28.04.2022 г. постановено по гр. д. № 155/2019 г. по
описа на PC-З. в частта, с която е отхвърлен предявеният от Р. В. К. ЕГН: ********** и Н.
В. К., ЕГН: ********** иск с правно основание чл.54 ал.2 ЗКИР за признаване установено
по отношение ОбщинаЗ. че при одобряване на проект за изменение на ПУП-ПР за УПИ ІХ-
кметство,здравна служба,ресторант,магазин,читалище, кв.20 ПУП на с.Д.,общ.З. със заповед
№358 от 17.07.2008година на кмета на Община З. с която от УПИ ІХ-кметство,здравна
служба,ресторант,магазин,читалище, кв.20 се образуват УПИ ХV-здравна служба,УПИ ІХ-
кметство,здравна служба,ресторант,магазин,читалище, с цел обслужване на УПИ ХV-
18
здравна служба и УПИ ХІV-149,собственост на Р. В. К. и Н. В. К. е допусната кадастрална
грешка като западната граница на имот пл.№149, кв.20 по плана на с.Д., община З. не е
отразена по действителното й положение по изградената бетонна стена в частта от т.1 до 6,
съгласно комбинирана скица от първоначалното заключение на вещото лице М.Т. на стр.219
по гр.д.№155/2019година на ЗРС като неоснователен и недоказан, и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА за установено на основание чл.54 ал.2 ЗКИР по предявеният от Р. В.
К. ЕГН ********** и Н. В. К., ЕГН **********срещу Община гр.З.ЕИК
***,представлявана от кмета М.Я., със заповед №358 от 17.07.2008година на кмета на
Община З. с която че при одобряване на проект за изменение на ПУП-ПР за УПИ ІХ-
кметство,здравна служба,ресторант,магазин,читалище, кв.20 ПУП на с.Д.,общ.З. одобрен
при което от УПИ ІХ-кметство,здравна служба,ресторант,магазин,читалище, кв.20 се
образуват УПИ ХV-здравна служба,УПИ ІХ- кметство,здравна
служба,ресторант,магазин,читалище, с цел обслужване на УПИ ХV-здравна служба и УПИ
ХІV-149,собственост на Р. В. К. ЕГН ********** и Н. В. К., ЕГН **********е допусната
кадастрална грешка като неправилно западната граница на имот пл.№149, кв.20 по плана на
с.Д., община З. не е отразена по действителното й положение по изградената бетонна стена
в частта от т.1 до 6, съгласно комбинирана скица от първоначалното заключение на вещото
лице М.Т. на стр.219 от гр.д.№155/2019година на ЗРС.
ОТМЕНЯ Решение № 20026/28.04.2022 г. постановено по гр. д. № 155/2019 г. по
описа на PC-З. в частта, с която са осъдени Р. В. К. ЕГН ********** и Н. В. К., ЕГН
**********по предявеният иск с правно основание чл.109 ЗС от Община З. да премахнат
изградената по западната граница на имот пл.№149, кв.20 по плана на с.Д. бетонна стена от
т.1 до 6 по комбинирана скица от първоначалното заключение на вещото лице М.Т. на
стр.219 по гр.д.№155/2019година на ЗРС като неоснователен и недоказан, и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният насрещен иск от Община З. с правно основание чл.109ал.1
ЗС да бъдат осъдени Р. В. К. ЕГН ********** и Н. В. К., ЕГН ********** да премахнат
изградената бетонна стена по западната граница на имот пл.№149,кв.20 по плана на с.Д.,
община З. от т.1 до т.6 отразена на комбинираната скица на вещото лице инж.М.Т. на
стр.219 по гр.д.№155/2019година на ЗРС.
ОТМЕНЯ Решение № 20026/28.04.2022 г. постановено по гр. д. № 155/2019 г. по
описа на PC-З. в частта, с която са осъдени Р. В. К. ЕГН ********** и Н. В. К., ЕГН
**********да заплатят направените разноски на Община З. съобразно уважената част от
исковете в разликата над 125 (сто двадесети пет)до 250(двеста и петдесет) лева.
ОСЪЖДА Община З. да заплати на Р. В. К. ЕГН ********** и Н. В. К., ЕГН
********** направени разноски в производството пред районен съд още сумата
433.71лева(четиристотин тридесет и три лева, седемдесет и една стотинки).
РЕШЕНИЕТО в частта, с която е уважен предявеният установителен иск по
19
чл.154ал.2 ЗКИР от Р. В. К. ЕГН ********** и Н. В. К., ЕГН ********** и признато за
установено по отношение Община гр.З.ЕИК ***,представлявана от кмета М.Я., че при
одобряване на проект за изменение на ПУП-ПР за УПИ ІХ-кметство,здравна
служба,ресторант,магазин,читалище, кв.20 ПУП на с.Д.,общ.З. при което от УПИ ІХ-
кметство,здравна служба,ресторант,магазин,читалище, кв.20 се образуват УПИ ХV-здравна
служба,УПИ ІХ- кметство,здравна служба,ресторант,магазин,читалище, с цел обслужване на
УПИ ХV-здравна служба и УПИ ХІV-149,собственост на Р. В. К. и Н. В. К. не е отразено
действителното положение на северната и източната граница на имот 149 по десетилетен
каменен зид с височина 3.5-4.5м.-подпорна стена на десния бряг на река Д.ска,съгласно
скица от допълнителното заключение на вещото лице М.Т. на стр.335 от гр.д.
№155/2019година по описа на ЗРС и на която скица стената е обозначена със знака за стена
и т.28,29,31,32,33,34,35,43 и 45 не е обжалвано и е влязло в законна сила.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20026/28.04.2022 г. постановено по гр. д. № 155/2019
г. по описа на PC-З. в останалата част като законосъобразно постановено.
ОСЪЖДА Община гр.З.ЕИК ***,представлявана от кмета М.Я. да заплати на от Р.
В. К. ЕГН ********** и Н. В. К., ЕГН ********** направените разноски пред въззивния
съд съразмерно уважената част от жалбата сумата 656.67лева (шестотин петдесет и шест
лева 67ст.) направени разноски пред въззивния съд за заплатена държавна такса и за
ползвана адвокатска помощ.
ОСЪЖДА от Р. В. К. ЕГН ********** и Н. В. К., ЕГН ********** да заплатят на
Община гр.З.ЕИК ***,представлявана от кмета М.Я. направените разноски пред въззивния
съд съразмерно неуважената част от жалбата в размер на сумата 85(осемдесет и пет)лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните с касационна жалба, при наличие на основанията по чл.280 ал.1 и 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
20