Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 01.07.2021
г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 13-ти с-в, в публичното заседание на двадесет и пети
февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Димитров
при
секретаря Красимира Георгиева като разгледа докладваното от съдия Димитров
гр.д. № 15614 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе пред вид:
Производството по делото е образувано
по предявени от Т.А.М., ЕГН ********** срещу „Ю.Б.“ АД главен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, за връщане
на сумата от 32 027,38 евро – дадени при начална липса на основание през
периода от 20.01.2017 г. до 27.06.2019 г. поради нищожност на Договор за кредит
за покупка на недвижим имот № HL 37187 от
06.06.2008 г. с аргумент за неравноправност на чл. 6, ал. 2, изр. първо от
него, ведно със законна лихва от датата на исковата молба до окончателното й
изплащане, а в условията на евентуалност
:
- претенция с правно основание чл. 55,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на Банката за връщане на недължими валутни разлики
поради нищожност /неравноправност/ на чл. 6, ал. 2 и чл. 22 от договора за
кредит в размер на 22 418,57 евро /като платени при начална липса на
основание под формата на валутни разлики през периода от 28.11.2014 г. до
27.06.2019 г., ведно със законна лихва от датата на исковата молба до
окончателното й изплащане и
- претенция с правно основание чл. 55,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на Банката за връщане на сумата от 10 514,05
швейцарски франка – платена поради начална липса на основание под формата на
недължимо заплатени възнаградителни лихви през периода от 28.11.2014 г. до
27.06.2019 г. поради нищожност /неравноправност/ на клаузите на чл. 3, ал. 5,
чл. 6, ал. 3 и чл. 12, ал. 1 от договора за кредит , ведно със законна лихва от
датата на исковата молба до окончателното й изплащане
В исковата молба се излага, че между
ищеца и „Ю.Б.“ АД /с предишно наименование „Ю.И Е.Д.Б.“
АД/ е сключен Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 37187 от 06.06.2008 г., съгласно който Банката е
следвало да предостави кредит в швейцарски франкове, в размер на
равностойността в швейцарски франкове на 120 000 евро, по курс
“купува” за швейцарския франк към евро на “Ю.И Е.Д.Б.” АД в деня на усвояване
на кредита”, след което преизчислила кредита в швейцарски франкове и за
погасяването му изисква суми в тази валута.
Твърди, че в процесния договор за
кредит се съдържат две групи неравноправни, въз основа на което и нищожни
клаузи в Договора, които попадат в приложното поле ЗЗП и Директива 93/13/ЕИО на
Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори.
Първата група клаузи, касаят
преизчисляването на месечните анюитетни вноски по курса на швейцарския франк,
въпреки че такива не се дължат - чл. 6, ал. 2 и чл. 22.
Втората група неравноправни клаузи,
касаят недължимо заплатени суми, въз основа на едностранното увеличение на
лихвата от страна на банката, въпреки липса на основание за това – чл. 3 ал. 1,
ал. 5; чл. 6, ал. 3 и чл. 12, ал. 1.
По отношение на нищожността на
клаузите, касаещи погасяване на процесния кредит в швейцарски франкове се
излага, че при погасяване на кредита Банката е преизчислявала размерът на
дължимите месечни вноски, като е прилагала определен от нея курс на швейцарския
франк, който от сключване на договора до момента на пълното погасяване на
кредита се е увеличавал значително. В резултат на това, Банката е събрала под
формата на месечни погасителни вноски значително по-голяма сума от определената
и усвоена от нея сума в лева и следователно
се е обогатила неоснователно с разликите вследствие едностранното превалутиране
на швейцарски франкове и дължи връщане на тези суми.
Счита, че цитираните клаузи при растящ
курс на швейцарския франк са нищожни по см. на чл. 26 ЗЗД, тъй като
противоречат на закона, накърняват добрите нрави, относно тях липсва съгласие,
както и основание.
Твърди се, че посочените клаузи са
неравноправни по см. на чл. 143 ЗЗП, поради
което и нищожни като се излагат съображения за това. По отношение на
неравноправността, въз основа на което и нищожността на клаузите, даващи право
на банката едностранно да увеличава лихвата по кредита се сочи, че същите
накърняват договорното равноправие между страните и са неравноправни по см. на
чл. 143, т. 10 и т. 12 ЗЗП, както и по см. на чл. 146, ал. 2 ЗЗП, тъй като не
са индивидуално договорени.
Наред с това се излага, че
неравноправни са и клаузите от договора, които дават право на банката
едностранното и по своя субективна преценка да увеличава лихвата по кредита,
въпреки че липсва основание за това – чл. 3, ал. 1, ал. 2, ал. 4 и ал. 6; чл.
6, ал. 4; чл. 8, ал. 2, т. 2, чл. 12, ал. 1, чл. 22 и чл. 30.
Излага се, че посочените клаузи от
договора са неравноправни и по см. на чл. 146, ал. 2 ЗЗП, тъй като не са
индивидуално договорени, като същите осъществяват всеки един от фактическите
състави на чл. 143 ЗЗП. Извън посоченото, счита, че цитираните клаузи от
договора за кредит са нищожни по см. на чл. 26, ал. 1 ЗЗД като накърняващи
добрите нрави.
Моли съда да постанови решение,с което
да уважи предявените искове и претендира разноски.
Ответникът „Ю.Б.“ АД е подал писмен
отговор на исковата молба, в който изразява становище за допустимост, но
неоснователност на предявените искове и оспорва същите като неоснователни.
На първо място оспорва главния
осъдителен иск за връщане на сумата от 32 027,38 евро - платена без основание
поради нищожността на договора за кредит. В тази връзка поддържа, че Договорът,
както и всички негови клаузи са действителни и валидни, както и че Банката е
изпълнила точно задължението си за предоставяне на сумата по кредита в
швейцарски франкове, а кредитополучателят дължи връщане на погасителните вноски
в уговорената валута по кредита. В случай, че бъде прието от съда, че искът е
основателен, оспорва същия по размер.
Оспорва, че ищецът е недължимо
надплатил поради курсови разлики месечните анюитетни вноски, които е заплащал.
В тази връзка се сочи, че същият е сключил договора за кредит в швейцарски
франкове и изрично се е задължил да го връща в същата валута, както и че към
сключването му е бил наясно и е знаел,
че предметът на договора е кредит в швейцарски франкове, съгласно чл. 6, ал. 2
от Договора. На следващо място оспорва и всички искове за връщане на недължимо
платените суми по основание и по размер.
Излага се, че твърденията за нищожност
на Договора за кредит, както и всички искове за прогласяване нищожността на
отделни клаузи от Договора са неоснователни, тъй като не са налице
предпоставките на чл. 26, ал. 1 ЗЗД или на чл. 143 и чл. 146 ЗЗП. В тази връзка
се сочи, че всички оспорени клаузи от Договора за кредит са индивидуално
договорени между Банката и кредитополучателя, като същият свободно и
информирано е избрал всички основни параметри на Договора, а наред с това
същите са ясни и разбираеми. Поддържа се, че клаузата на чл. 6, ал. 2 е част от
основния предмет на договора, а съгласно чл. 145, ал. 2 ЗЗП – такива клаузи не
подлежат на преценка за равноправност, ако са написани на ясен и разбираем
език.
Твърди се, че клаузите на чл. 1, ал.
1, чл. 3, ал. 1, чл. 3, ал. 5, чл. 6, ал. 2, чл. 6, ал. 3, чл. 12, ал. 1, чл.
22, ал. 1 и ал. 2 от Договора за кредит не попадат в хипотезите на
неравноправни клаузи по чл. 143 ЗЗП, но дори и да се приеме, че са такива,
което изцяло се оспорва, се твърди, че в случая са налице изричните изключения
по чл. 144, ал. 2, т. 1 вр. е чл. 143, т. 10 и по чл. 144, ал. 3, т. 1 и т. 2
във вр. чл. 143, т. 10 и т. 12 ЗЗЗП (в приложимата към Договора за кредит
редакция на ЗЗП, действала до изменението и допълнението през 2015г. - ДВ, бр.
57 от 2015 г.).
На следващо място се поддържа, че
клаузите на чл. 1, ал. 1, чл. 3, ал. 1, чл. 3, ал. 5, чл. 6, ал. 2, чл. 6, ал.
3, чл. 12, ал. 1, чл. 22, ал. 1 и ал. 2 от Договора за кредит не са нищожни на
нито едно от посочените в исковата молба основания по чл. 26 ЗЗД.
Ответникът излага, че предпоставка за
основателността на главния осъдителен иск за връщане на сумата 32 027,38 евро е
да се приеме, че съществени за кредитното правоотношение клаузи от Договора са
нищожни, а тези твърдения са неоснователни. В тази връзка се сочи, че
процесният кредит е бил реално отпуснат от Банката и усвоен от
кредитополучателя в швейцарски франкове, а след усвояването му, ищецът е
превалутирал усвоената сума от швейцарски франкове в евро, която е била
необходима за закупуване на недвижим имот, чиято цена е била уговорена в евро
като се твърди, че ищецът е взел информирано решение за сключване на договора в
швейцарски франкове, като е бил наясно с валутния риск при кредит в
чуждестранна валута. Поддържа се, че поради неоснователност на твърденията за
нищожност на съществените за Договора за кредит клаузи на чл. 1, ал. 1, чл. 3,
ал. 1 и чл. 6, ал. 2, неоснователен се явява и обусловеният от тях осъдителен
иск за връщане на сумата 32 027,38 евро.
Твърди се, че главният иск е неоснователен
и на самостоятелно основание, поради това, че кредитът е бил разрешен и
отпуснат, респ. връщането му се дължи в швейцарски франкове, а не в евро.
Поради неоснователност на главния иск, неоснователна е и акцесорната претенция
за по чл. 86 ЗЗД за заплащане на лихвите за забава върху надплатените суми.
Оспорва като неоснователен и
евентуалният иск за връщане от Банката на сумата от 22 418,57 евро - като
платени при начална липса на основание под формата на валутни разлики за
периода 28.11.2014г. - 27.06.2019 г., както и евентуалният иск за връщане на
сумата от 10 514,05 швейцарски франка - с твърдения, че сумата е платена при
начална липса на основание под формата на завишена лихва за периода
28.11.2014г. - 27.06.2019 г.
В проведеното на 25.02.2021г. о.с.з.
ищецът Т.М. по реда на чл.214, ал.1, изр.3 ГПК е заявил искане за увеличение
размера на претенцията, която в доклада по делото е посочена като първа
евентуална такава на осн. чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, като вместо
претендираната такава сума от 22 418,57 евро да се счита претенцията за 23
213,77 евро.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото приема за
установено от фактическа страна следното:
Видно от представения по делото
Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 37187
от 06.06.2008 г., сключен между „Ю.И Е.Д.Б.” АД – като кредитор и Т.А.М.– като
кредитополучател, Банката предоставя на кредитополучателя 198 564,50 в
швейцарски франкове, които са равностойни на 120 000,01 EUR при курс CHF/EUR
1,654704 и с тази сума в EUR е заверена сметка № ********* с IBAN: ***чателя Т.А.М..
Сумата е усвоена от последния в пълен размер като част е получена в брой, а
друга част е преведена по банкови сметки на трети лица. Съгласно предвиденото в
чл. 2, ал. 1 от договора, разрешеният кредит се усвоява по блокирана сметка в
швейцарски франкове на кредитополучателя в Банката, при условията на ал. 3 и 4.
По делото е представен нотариален акт
за учредяване на договорна ипотека № 135, том VI,
рег. № 13074, дело № 1068/2008 г. от 09.06.2008 г. на нотариус В.Б., видно от
който ищецът Т. А.М. е учредил в полза на “Ю.И Е.Д.Б.“ АД договорна ипотека
върху собствения си недвижим имот, а именно Апартамент № 9, находящ се в гр.
София ул*******63а, с площ от 83.32 кв.м. за обезпечаване на всички вземания на
Банката по Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 37187 от 06.06.2008
г.
В чл. 6, ал. 2 от същия е договорено,
че кредитополучателят погасява кредита на месечни вноски във валутата, в която
същият е разрешен и усвоен - швейцарски франкове. Като в случай, че на
съответния падеж на погасителна вноска по главницата и/или лихвата
кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по
сметката си по чл. 2, ал.1, но има средства в лева или евро по свои сметки в
банката, погасяването на кредита може да се извърши от банката освен във
валутата на кредита и в лева или евро след служебно превалутиране на тези
средства в швейцарски франкове по курс "продава" на банката за
швейцарския франк към лева, за което кредитополучателят с подписването на
договора е дал своето неотменно и безусловно съгласие и оправомощава банката.
В чл. 20, ал.1 e постигнато съгласие,
че кредитополучателят има право да
поиска от банката да превалутира
предоставеният му кредит в швейцарски франкове съответно в евро/лева, като се
съгласява банката да прилага по отношение на превалутирания кредит лихвените
проценти, обявени от нея за съответната валута, а за услугата
кредитополучателят се съгласява да заплати съответна комисионна.
В чл. 22, ал. 1 от договора
кредитополучателят декларирал, че е запознат
и съгласен с обстоятелството, че промяната на
обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк към
българския лев, както и превалутирането по чл. 21 от договора, могат да имат за
последица, включително в случаите на чл. 6, ал. 2, повишаване на размера на
дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в лева, като напълно приема
да носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване, както и че е
съгласен да поеме всички вреди /включително и пропуснати ползи/, произтичащи от
промяната на валутните курсове и новите лихви, приложими по превалутирания
кредит. С ал. 2 на чл. 22 от договора, кредитополучателят декларирал и че е изцяло запознат и разбира
икономическия смисъл и правните последици на разпоредбите на чл. 6, ал. 2 и чл.
20-22 от договора, както и че е съгласен с настъпването им.
По делото е приета съдебно-счетоводна
експертиза, заключението на която се кредитира от съда като компетентно и
обективно дадено и неоспорено от страните. Видно от заключението, на 20.06.2008
г. е дебитирана сметка с №*******с титуляр Т.А.М. със сумата 198 565,00
швейцарски франка равностойни на 239 787,09 лева при курс CHF/BGN 1.2076.
От експертизата се установява, че на
20.06.2008 г. е извършен арбитраж и е дебитирана сметка с IBAN: *** Т.А.М. със
сумата 198 564,50 швейцарски франка, които са равностойни на 120 000,01 EUR при
курс CHF/EUR 1,654704. С горепосочената сума в EUR е заверена сметка с IBAN: ***
Т.А.М.. Експертизата установява, че банковата сметка на ищеца обслужваща
кредита е задължена по процесния кредит през процесния период посочен с обща
сума на погасителни вноски в размер на 180 193,19 CHF съответстващи на 293
953,57 BGN равностойни на 150 296,07 EUR. Сумата в EUR е изчислена през курс
BGN/EUR на БНБ 1,95583. Вещото лице посочва, че сумата в EUR надхвърля сумата
от 120 000 EUR с 30 296,07 EUR. Вещото лице обосновава извод, че сборът на
платените суми е достигнал обща сума в размер на 120 000 EUR на 14.07.2017 г.
На посочената дата общият сбор на платени главница, лихви, такси и застраховки
по процесния кредит преизчислени в EUR през фиксинга на БНБ 1,95583 е в размер
на 120 204,82 EUR. Експертизата приема, че сборът на сумите в EUR за посочения
период по процесния кредит преизчислени в EUR през фиксинга на БНБ 1,95583
надхвърлят сумите в EUR за посочения период по платени главница, лихви, такси и
застраховки по процесния кредит преизчислени в EUR по курс CHF/EUR към датата
на отпускане на кредита със сумата от 23 213,77 EUR. Разликата в сумите за
дължима лихва между първоначалния погасителен план и актуалния погасителен план
за периода 28.11.2014 г. -20.02.2019 г. е в размер на 10 514,05 CHF в повече
при актуалния погасителен план. След тази дата вноските са в просрочие.
Установява се, че БЛП на „Ю.Б.“ АД за
жилищни кредити в швейцарски франка към 06.06.2008 г. - датата на сключване на
договора за кредит за покупка на недвижим имот № HL 37187/06.06.2008 г., БЛП на
„Ю.Б.“ АД за жилищни кредити в швейцарски франка е 4,50%. БЛП на „Ю.Б.“ АД за
жилищни кредити в евро към датата на сключване на процесния договор е в размер
на 6,70%, а БЛП за жилищни кредити в лева – 7,75%.
При
така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Страните не спорят, че между тях са
възникнали валидни облигационни отношения по силата на сключен договор за
банков ипотечен кредит.
Съгласно легалното определение в чл.
430, ал. 1 ТЗ с този договор банката се задължава да отпусне на заемателя
парична сума за определена цел при уговорени условия и срок, а заемателят се
задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на
срока.
По
иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
Възникването на спорното материално
право за връщането на дадено при начална липса на правно основание се обуславя
от осъществяването на следните материални пред-поставки (юридически факти): 1)
процесната сума да е излязла от патримониума на ищеца; 2) тя да е постъпила в имуществения
комплекс на ответника и 3) това разместване на блага от имуществото на ищеца в
патримониума на ответника да е без правно основание, т. е. без да е бил налице
годен юридически факт, без да е било възникнало задължение за заплащане на
възнаградителна лихва над действително уговорения размер.
В конкретния случай, договорът за
кредит покупка на недвижим имот HL 37187 от 06.06.2008 г. представлява договор
за банков кредит по см. на чл. 430, ал.1 от ТЗ и като такъв съдържа всички
елементи на договор за банков кредит. Със сключването на същия, Банката се е
задължила да отпусне на ищеца определена парична сума за определена цел и при
уговорени условия и срок, а от своя страна, същият се е задължил да ползва
сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. Следователно
Договорът за кредит за покупка на недвижим имот има предмет, който е ясно
определен в чл.1, ал. 1 от него.
Наред с това, от заключението на
експертизата се установи също така, че във връзка със сключения Договор за
кредит от 06.06.2008 г. банковата сметка на ищеца е била заверена със сумата по
кредита. Поради изложеното съдът намира за неоснователни твърденията на ищеца,
че Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 37187 е нищожен, и сумата в
размер на 32 027.38 евро са дадени при начална липса на основание.
С оглед изложеното, съдът намира
предявения главен иск по чл. 55, ал.1, предл.1 от ЗЗД за връщане на сумата от 32 027.38 евро –
дадени при начална липса на основание през периода от 20.01.2017г. до
27.06.2019г., поради нищожност на договора за кредит за неоснователен и следва
да се отхвърли.
По
евентуалния иск по чл. чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на Банката за
връщане на недължими валутни разлики поради нищожност /неравноправност/ на чл.
6, ал. 2 и чл. 22 от договора
Оспорените
от ищеца клаузи не са индивидуално уговорени. Индивидуално уговорени са клаузи,
които не са били изготвени предварително или дори и да са били изготвени
предварително, потребителят е могъл да изрази становище по тяхното съдържание и
съответно, при достатъчно информиран избор, ги е приел. Клаузите на общите
условия, към които препраща договорът, независимо че са приети от потребителя
при сключването му, поначало се считат, че не са индивидуално уговорени. В този
смисъл е и съдебната практика-Решения № 98/25.07.2017 г. по т. д. № 535/2016 г.
на ВКС, ТК, II т. о., № 51/04.04.2016 г. по т. д. № 504/2015 г. на ВКС, ТК, II
т. о. и № 77/22.04.2015 г. по гр. д. № 4452/2014 г. на ВКС, ГК, III г. о.
С решение от 22.02.2019 г. по т.д. №
3539/2015 г. по описа на ВКС, е даден отговор на въпроса „неравноправна ли е
клауза от кредитен договор, с която всички вреди от валутните промени и
валутния риск са в тежест само на потребителя и намират ли приложение за
валутните разлики изключенията на чл.144, ал.3 ЗЗП. След възобновяване на
делото и при съобразяване на т.20 от постановеното на 22.02.2018 г. по дело
С-119/2017 г. мотивирано определение на СЕС, което препраща към решение от
20.09.2017 г. по дело № С-186/2016 г. относно критериите, които националният
съд трябва да прилага при преценка на клауза от договор за банков кредит от
гледна точка на разпоредбите на чл.3, пар.1 и чл.4, пар.2 от Директива 93/13,
които са транспонирани в чл.145, ал.1 и ал.2 ЗЗП, ВКС е дал следния отговор на
поставения правен въпрос: „Неравноправна е неиндивидуално договорена клауза от
кредитен договор в чуждестранна валута, последиците от която са цялостно
прехвърляне на валутния риск върху потребителя и която не е съставена по
прозрачен начин, като че кредитополучателят не може да прецени на основание
ясни и разбираеми критерии икономическите последици от сключването на договора
и когато при проверката й за неравноправния характер бъде констатирано, че
въпреки изискванията за добросъвестност, тя създава във вреда на потребителя
значително неравновесие между правата и задълженията на страните, произтичащи
от договора, като в този случай за валутните разлики приложение не намират
изключенията на чл.144, ал.3 ЗЗП.“ За да достигне до този отговор, касационният
съд е взел предвид задължителната практика на СЕС, а именно: решение от
20.09.2017 г. по дело С-186/2016 г. относно критериите, които националният съд
трябва да прилага при преценка на клауза от договор за банков кредит от гледна
точна на разпоредбите на чл.3, пар.1 и чл.4, пар.2 от Директива 93/13/ЕИО;
решенията по дело С-26/2013 г., дело № С-96/2014 г. и решение по дело
С-484/2008 г., определение по дело С-119/2017 г., даващо тълкуване, че
разпоредбите на чл.3, чл.4 и чл.5 от Директива 93/13/ЕИО следва да се тълкуват
в смисъл, че националната юрисдикция може да прецени като неравноправна клауза
от кредитен договор, последиците от която са цялостно прехвърляне на валутния
риск върху потребителя и която не е съставена по прозрачен начин, както и
практиката на ВКС по реда на чл.290 ГПК.
При така даденото от ВКС разрешение на
поставения правен въпрос, съдът приема, че оспорените от ищеца клаузи, касаещи
валутните промени и валутния риск от процесния договор, при който на
кредитополучателя фактически е предоставена сума в евро или лева, а не в
швейцарски франкове, както е уговорено в договор, но задължението за погасяване
е в швейцарски франкове, са нищожни, като по отношение на същите не намират
приложение изключенията на чл.144, ал.3 ЗЗП.
На следващо място с постановеното след
допускане на касационното обжалване Решение № 95 от 13.09.2016г. на т.д.№
240/2015г. на ІІ т.о. е дадено разрешение на правния въпрос, че договорът за
жилищен ипотечен кредит /какъвто е и процесния/ не е сделка, имаща за предмет
финансови инструменти и че с оглед въведеното в чл.58, ал.1, т.2 ЗКИ изискване
/при отпускането на кредит, банката да обяви правилата по кредита, съдържащи и
посочване на лихвения процент, изразен като годишен лихвен процент, метода за
изчисляване на лихвата, както и условията, при които може да се променя лихвата
до пълното погасяване на кредита/, конкретната формула за определяне на
възнаградителната лихва - методиката за изчисление на лихвата, съответно
базовия лихвен процент, е съществен елемент от съдържанието на банковата сделка
и като такъв, изключва възможността да бъде едностранно променян от
кредитодателя след сключването на договора, независимо дали лихвеният процент е
фиксиран или променлив. Изведено е, че когато на потребителя не е предоставена
предварително достатъчна конкретна информация как банката може едностранно за
промени цената на доставената финансова услуга, както и когато методологията на
банката, включена във вътрешните й правила, не е част от кредитния договор,
кредиторът не може да се счита за добросъвестен по смисъла на общата дефиниция
за неравноправна клауза по чл.143 ЗЗП, за да е приложимо правилото на
чл.144,ал.3,т.1 ЗЗП.
В конкретния случай, съгласно чл.1,
ал.1 от договора на ищеца е предоставен кредитен лимит в швейцарски франкове в
размер на равностойността в швейцарски франкове на 120 000 евро по курс
„купува“ за швейцарски франк към евро на банката в деня на усвояване на
кредита. Независимо, че в чл.2, ал.1 е предвидено, че кредитът се усвоява в
швейцарски франкове, достъп до тази сметка кредитополучателят не е имал, тъй
като същата е блокирана. Швейцарските франкове от блокираната сметка служебно
са превалутирани от банката в евро преди усвояването им, като реалното
усвояване на кредита от ищцата е станало именно в евро по открита на нейно име
сметка в евро. Видно от уговорките в договора за кредит, реален паричен поток
от кредитодателя към кредитополучателя в швейцарски франкове не е налице, като
действителното усвояване на кредита е в резервната валута на страната – в евро
по търговски курс „купува“ швейцарския франк към евро на банката в деня на
усвояването. Ноторно известен е фактът, че в периода на изпълнение на договора
/2008 г.-2017 г./, курсът швейцарски франк/евро устойчиво се покачи, а
задължението на ищцата е да връща кредита си на погасителни вноски в швейцарски
франкове – чл.6, ал.2, т.е. анюитетните вноски се дължат във валута швейцарски
франк. Разликата в курса на франка към еврото към момента на отпускане на
кредита и към момента на погасяване на вноските по него, представлява
положителна величина, формирана именно след служебно превалутиране от банката,
по неин търговски курс, към всеки от двата момента, която се явява печалба за
банката, съществуваща и получавана успоредно с договорената възнаградителна
лихва. В случая клаузите от процесния договор касаещи превалутирането, в това
число и посочената от ищеца разпоредба на чл.6, ал.2, тълкувани във връзка с разпоредбите
на чл.1 и чл.2 от договора представляват пряка уговорка във вреда на
потребителите, като възлага върху по-слабо информираната страна единствено
неизгодните за нея икономически последици, а именно тези от повишаване на
валутния курс на щвейцарски франк/евро или лев и прехвърля върху нетърговец
риска от колебанията на валутния пазар. За потребителя не е предвиден механизъм
от противодействие срещу постоянното повишаване на валутния курс, което води до
непрекъснато нарастване на размера на анюитетни вноски в евро, без да се
променя абсолютната им стойност в швейцарски франкове. За банката такъв
механизъм е предвиден и той е чрез едностранно изменение на лихвата при
настъпило изменение във пазарните условия, включително при финансови рискове. В
договора няма изрична клауза, че банката носи риска от понижаване на курса на
франка, което наред с анализът на изричните разпоредби в договора води до извод
за наличието на значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца и потребителите. В действителност разпоредбата на чл.22 от договора
установява формалното спазване от страна на банката на принципа на
добросъвестност, прогласен в чл.143 ЗЗП, доколкото в нея кредитополучателите са
декларирали, че са запознати с възможността промяната в курсовете на
швейцарския франк към еврото и превалутирането да доведат до повишаване на
размера на погасителните вноски в евро. За да бъде обаче реално информиран
потребителят, а банката-добросъвестна, е необходимо обстоятелствата, за които
потребителят декларира информираност да следват от ясни и прозрачни условия на
договора. В конкретния случай банката не е предоставила на потребителя към
момента на сключване на договора за кредит в чуждестранна валута цялата
относима информация, която би му позволила да прецени икономическите последици
от клаузата за валутния риск за финансовите му задължения, за които ще му бъде
трудно да понесе при значимо обезценяване на валутата, в която получава
доходите си. Предоставената от банката информация, че е възможна промяна на обявения
от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк и че това ще
рефлектира върху размера на дълга, изразен в евро/лева в посока си повишаването
му, не води до извод, че е налице „достатъчна информираност“ на потребителя,
съобразно даденото от СЕС тълкуване. На потребителя като по-слаба страна в
правоотношението, не е предоставена информация при сключването на договора за
кредит какви са очакваните прогнози относно промяната на швейцарския франк,
спрямо който националната валута няма фиксиран курс. Преценката на потребителя,
дали да избере да получи по-нисък лихвен процент и да носи валутния риск или да
получи кредит при по-висока лихва, но да не носи валутния риск, трябва да може
да бъде извършена от него на база на предоставената му от банката информация
относно възможните промени в обменните курсове, която именно позволява на
потребителя да вземе решения, основани на „добра информираност“ дали и какъв
договор за кредит да сключи. Не би могло основателно да се очаква, че ищецът би
сключил договора за кредит в швейцарски франкове, ако беше запознат с
възможността за устойчиво нарастване на задълженията му като длъжник вследствие
от кръстосаното превалутиране евро-лев-франк и то по начин, че кредитът да
поскъпне с процент, който надвишава процента на лихвите по стандартни кредити в
лева или евро.
В случая с казусите за превалутиране е
налице значително неравновесие между банката и потребителя, тъй като банката
възлага недобросъвестно редица задължения в тежест на клиента, а именно
потребителят напълно приема да носи за своя сметка риска от такива промени и
повишаване, както и че е съгласен да поеме всички вреди, вкл. и пропуснати
ползи, произтичащи от промяната на валутни курсове. В същото време банката си гарантира приходи
от възнаградителната лихва, която и в тези случаи се състои от два компонента
–фиксиран и т.нар. „рискова премия“ или „премия за валутен риск“ като променлив
компонент. Освен с променливия компонент банката гарантира интереса си и с една
скрита лихва, доколкото разчита и на разликата между сумата, която е отпуснала
в лева или евро и тази, която ще получи при връщане на кредита в швейцарски
франкове съгласно покачения курс.
Всички клаузи на договора във връзка с
превалутирането са само срещу обещанието, че франка е стабилна валута и
кредитът по него има първоначално по-ниска лихва, т.е. по-изгоден е от
останалите, но прогнозата за неговото повишаване е направена от банката и е
факт, а за потребителя това остава неизвестно. Конкретният договор е сключен
през 2008 г. когато вече е било ясно, че курсът на франка се покачва и ще
продължи устойчивото му покачване.Прогнозата се сбъдва, но дори и да не се
сбъдне, банката има механизъм да овладее риска и да го прехвърли отново на
потребителя, за да гарантира планираната си печалба. Разгледана и тълкувана с
останалите клаузи от договора / чл.1 и чл.2, както и чл. 20-21/, клаузата на
чл.6 ,ал.2 от договора следва категорично да се приеме за неравноправна по
смисъла на чл.143, т.19 ЗЗП, поради което и нищожна, тъй като води до
прехвърляне на валутния риск върху потребителя и до гарантирано превръщане на
неговите загуби в печалба за банката. За пълнота следва да се посочи, че
становището на настоящия състав за неравноправност на клаузите за превалутиране
е мотивирано и в решение от 20.09.2017 г. по дело С-186/2016 г. на СЕС, в което
е прието, че клаузата на чл. 4, пар.2 от Директива 93/13/ЕИО трябва да се
тълкува в смисъл, че изискването договорната клауза да бъде изразена на ясен и
разбираем език предполага, че при договорите за кредит финансовите институции
трябва да предоставят на кредитополучателите достатъчно информация, която да им
позволява да вземат решения, основани на добра информираност и благоразумие.
Посоченото изискване означава, че клауза, съгласно която кредитът трябва да
бъде погасяван в същата чуждестранна валута, в която е бил договорен, се
разбира от потребителя едновременно от формална и граматическа гледна точка, но
и по отношение на конкретния й обхват в смисъл, че среден потребител,
относително осведомен и съобразителен, може не само да установи възможното
поскъпване или обезценяване на чуждестранната валута, в която кредитът е бил
договорен, но и да прецени потенциално значимите икономически последици от
подобна клауза върху финансовите му задължения. Необходимата в това отношение
проверка трябва да се извърши от националния съд. Освен това в решението е
изложено, че чл.3, §1 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че
преценката на неравноправния характер на дадена клауза от договора трябва да се
направи към момента на сключването му при отчитане на всички обстоятелства, за
което продавачът или доставчикът е можел да знае към този момент и които са от
естество да се отразят на по-нататъшното му изпълнение.
В тази връзка основателен е искът за
нищожност на клаузата на чл.6, ал.2 от договора, съобразно която погасяването
на кредита се извършва във валутата, в която същият е разрешен и
усвоен-швейцарски франкове. В случай, че на съответния падеж на погасителна
вноска по главницата и/или лихвата кредитополучателят не е осигурил дължимата
сума в швейцарски франкове по сметката си по чл.2, ал.1, но има средства в лева
или евро по своите сметки в Банката, погасяването на кредита може да се извърши
от банката освен във валутата на кредита и в лева или евро, след служебното превалутиране
на тези средства в швейцарски франкове по курс „продава“ на „Ю.И Е.Д.Б.“ АД за
швейцарския франк към лева/евро, за което кредитополучателят с подписването на
настоящия договор дава своето неотменимо и безусловно съгласие и оправомощава
Банката.
Съдът намира, че тази клауза е
неравноправна, тъй като не е изразена на ясен и разбираем език, но не от
формална и граматическа гледна точка.
С оглед събраните по делото
доказателства, настоящият съдебен състав намира, че ищецът в качеството му на
потребител не е бил уведомена за всички обстоятелства, които са могли да дадат
отражение върху обхвата на неговото задължение и не са му позволили да изчисли
общата цена на своя заем. Не е предоставена достатъчна информация, която да е
позволила на ищеца-кредитополучател да вземе решение, основано на добра
информираност и благоразумие. Съдът намира, че банката-ответник не е
предоставила на ищеца-кредитополучател цялата относима информация, която да му
е позволила да прецени икономическите последици от клаузата на чл.6, ал.2 от
процесния договор, поради което същата се явява неравноправна и на това
основание нищожна, поради което този иск подлежи на уважаване като основателен
и доказан.
По отношение неравноправността на
клаузата на чл. 22 от договора е формирана практика по реда на чл. 290 ГПК,
обективирана в Решение № 295 от 22.02.2019 г. по т.д. № 3539/2015 г. на ВКС,
ТК, II т.о., Решение № 384 от 29.03.2019 г. по т.д. № 2520/2016 г. на I т.о.,
Решение № 294 от 27.03.2010 г. по т.д. № 1599/2017 г. на ВКС, ТО, II т.о.,
която изцяло се споделя от настоящия състав. В цитираните решения е прието, че
клаузата на чл. 22 от договора за кредит е неравноправна, тъй като е
неиндивидуално договорена клауза от кредитен договор в чуждестранна валута,
последиците от която са цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя
и която не е съставена по прозрачен начин, така че кредитополучателят не може
да прецени на основание ясни и разбираеми критерии икономическите последици от
сключването на договора и в нарушение на принципа за добросъвестност, тя
създава във вреда на потребителя значително неравновесие между правата и
задълженията на страните, произтичащи от договора, като в този случай не се
прилагат изключенията на чл. 144, ал. 3 ЗЗП. Съгласно приетото в решение №
295/22.02.2019 г. по т. д. № 3539/2015 г. на ВКС, ТК, II т.о. - „изключенията
на чл. 144, ал. 3 ЗЗП не намират приложение, тъй като са относими единствено
към основанията чл. 143, т. 7, т. 10, т. 12 ЗЗП, в които не попада клауза,
регулираща валутните рискове при договаряне на кредит в чуждестранна валута
/швейцарски франкове/ и погасителни вноски, дължими в същата валута.“ Прието е,
че договорът за кредит не представлява сделка с ценни книжа, нито сделка с
финансови инструменти, в който смисъл е и постановеното от ВКС решение №
95/13.09.3016 г. по т. д. № 240/2015 г. на ВКС, II т.о., в което е застъпено
разбирането, че цената на кредит в чуждестранна валута по см. на чл. 144, ал.
3, т. 1 във вр. чл. 143, т. 12 ЗЗП е единствено възнаградителната лихва, но не
и допълнителните разходи, които прави кредитополучателят вследствие поемането
на валутния риск, включително разликата в обменния курс. Неприложимостта на чл.
144, ал. 3, т. 2 ЗЗП произтича от обстоятелството, че договорът за кредит в
чуждестранна валута не представлява договор за покупка или продажба на чужда
валута, пътнически чекове или международни парични преводи в чужда валута.
Изложените съображения изцяло се споделят в настоящото съдебно решение.
По въпросите за приложението на
Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните
клаузи в потребителските договори, в хипотеза на кредит, по който цялата сума
фактически е предоставена на разположение на кредитополучателя в националната
валута, а не в чуждестранната валута (швейцарски франкове), уговорена в
кредитния договор (кредитът е остойностен в чуждестранна валута и задължението
за погасяване е в същата чуждестранна валута, но кредитът реално е отпуснат в
националната валута, като паричната единица на сметката се използва виртуално
само за изчисление) е образувано дело С-119/17 на СЕС. Въз основа на това, че
валутата, в която е сключен кредитният договор има само функцията на парична
виртуална единица, служеща за изчисление, в т. 20 от постановеното на
22.02.2018 г. по дело С-119/17 мотивирано определение е посочено, че договорът
за кредит не предвижда поне възможност за реално използване от потребителя на
чуждестранната валута. Кредитът следва да се погаси в чуждестранната валута
независимо, че е предоставен в националното платежно средство и че договорът
предвижда преобразуване на налични на кредитополучателя по негова банкова
сметка ***но средство във валутата на кредита с цел осигуряване на плащането на
месечните вноски. При тези обстоятелства СЕС е приел в т. 20 от определението,
че този договор не може да се приравни на договор за кредит, индексиран в
чуждестранна валута, във връзка с какъвто договор са дадените разрешенията в
постановено от СЕС решение по дело С-26/13.
Във връзка с изложеното, съдът намира,
че клаузата на чл. 22 от договора не отговаря на изискването за яснота и
разбираемост. С посочената клауза, кредитополучателят поема за своя сметка
риска и всички вреди от промяната на обявения от банката курс купува и/или продава
на швейцарския франк към българския лев или евро, които могат да имат за
последица повишаване на дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в
лева / евро, като в ал.2 на чл. 22 декларира, че разбира икономическия смисъл и
правните последици на клаузите на договора и е съгласен с настъпването им. В
конкретния случай банката не е предоставила на потребителя, към момента на
сключване на договора за кредит в чуждестранна валута цялата относима
информация, която би му позволи да прецени икономическите последици относно
клаузата за валутния риск за финансовите му задължения, за които ще му бъде
икономически трудно да понесе при значимо обезценяване на валутата, в която
получава доходите си. Предоставената от банката информация, че е възможна
промяна на обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк и
че това ще рефлектира върху размера на дълга, изразен в лева/евро в посока
повишаването му, не води до извод, че е налице „достатъчна информираност” на
потребителя, съобразно даденото от СЕС тълкуване.
Кредитополучателят - физическо лице е
сключил жилищен кредит в швейцарски франкове при необходим му, с оглед целта на
кредита паричен ресурс в лева, при клауза в договора, възпрепятстваща реалното
предоставяне на потребителя на паричен ресурс в швейцарски франкове (блокирана
сметка). Това сочи, че към момента на сключването на договора, потребителят е
възприел предлагания му кредитен продукт за по-изгоден с оглед по-нисък лихвен
процент, доверявайки се на стабилността на швейцарския франк като една от
основните световни валути. На потребителя обаче, като по-слабата страна в
правоотношението, вкл. с оглед степента на информираност, не е предоставена
информация при сключването на договор за жилищен кредит какви са очакваните
прогнози относно промяната на швейцарския франк, спрямо който националната
валута няма фиксиран курс, с каквато информация банката следва да разполага,
тъй като е неизменна част от професионалната й дейност, както и какви действия
може да предприеме кредитополучателят, за да минимализира валутния риск, вкл.
чрез застраховането му или използването на други финансови инструменти. След
като банката не е изпълнила задължението си да уведоми по - слабата страна по
договора за възможните промени в обменните курсове с оглед валутния риск,
свързан с вземането на кредит в посочената чуждестранна валута, не може да се
приеме, че кредитополучателят е могъл да прецени потенциално значимите
икономически последици върху финансовите му задължения от възникващия за него
още със сключването на договора валутен риск при получаван доход в местната
национална валута. Преценката на потребителя, дали да избере да получи по-нисък
лихвен процент и да носи валутния риск или да получи кредит при по-висока
лихва, но да не носи валутния риск, трябва да може да бъде извършена от него на
база на предоставена му от банковата институция информация относно възможните
промени в обменните курсове, която именно позволява на потребителя да вземе
решения, основани на „добра информираност” дали и какъв договор за кредит да
сключи. С оглед информацията, предоставена от кредитодателя при договаряне на
договора за кредит, средният потребител – относително осведомен и в разумни
граници наблюдателен и съобразителен, не би могъл да прецени потенциално
значимите икономически последици за него от поетия валутен риск при
изчисляването на погасителните вноски, тъй като не разполага с информация в
дългосрочен план за котировките на швейцарския франк, което го принуждава да се
съгласява с установените предварително от търговеца условия, без да може да
повлияе на съдържанието им, вкл. на декларативните по своя характер изявления в
договора, че е „запознат и разбира икономическия смисъл и правните последици на
разпоредбите на чл. 6, ал. 2 и чл. 20-22 от договора”, без да се доказва икономическите
аспекти на превалутирането на кредита в швейцарски франкове реално да му са
разяснени. Банката като професионалист е могла и е била длъжна да предвиди
устойчивия темп на поскъпване на швейцарския франк и да уведоми за това
насрещната страна по договора, тъй като това представлява обстоятелство, което
по естеството си се отразява на по-нататъшното изпълнение на договора.
Съобразно задължителната практика на СЕС, цитирана по-горе, дадена договорна
клауза може да е носител на неравнопоставеност между страните, проявяваща се
едва в хода на изпълнение на договора.
Следователно, с клаузата на чл. 22,
ал. 1 от договора, във вреда на потребителя върху него се прехвърля изцяло
валутния риск, с което се създава значително неравновесие между правата и задълженията
на страните по кредитния договор по см. на чл. 143, т. 19 ЗЗП във вр. чл. 146,
ал. 1 ЗЗП.
Доколкото размерът на вземането на
банката за договорна лихва се основана на приложението на нищожните съгласно
чл.146, ал.1 от ЗЗП клаузи от договор за кредит за покупка на недвижим имот HL
37187 от 06.06.2008 г., то искът с правно основание чл.55, ал.1, т.1 от ЗЗД се
явява основателен, а по размер доказан съобразно заключението на ССчЕ и ще
следва да бъде уважен за сумата от 23 213.77 евро, платени при начална липса на
основание под формата на валутни разлики през периода от 28.11.2014г. до
27.06.2019г., ведно със законна лихва от датата на исковата молба до
окончателното й изплащане.
По
евентуалния иск с чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за връщане на сумата от 10 514,05
швейцарски франка – платена поради начална липса на основание под формата на
недължимо заплатени възнаградителни лихви през периода от 28.11.2014 г. до
27.06.2019 г. поради нищожност /неравноправност/ на клаузите на чл. 3, ал. 5,
чл. 6, ал. 3 и чл. 12, ал. 1
Съдът намира за основателно искането
за обявяване за неравноправни, във връзка с което и нищожни клаузите на чл. 3,
ал. 5, чл. 6, ал. 3 и чл. 12, ал. 1 от
процесния договор за кредит за покупка на недвижим имот, с които е предвидена
възможност за Банката едностранно, без постигане на изрична уговорка за това с
кредитополучателя да променя размера на БЛП и съответно размера на месечната
анюитетна вноска, както и за едностранна промяна на Тарифата за таксите и
комисионните. Обезпечаването на възможността банката едностранно да измени
стойността на възнаградителната лихва, при неустановени в договора конкретни
показатели, при все, че потребителят на банкови услуги няма възможност да се
откаже безусловно от договора, поставя ищеца в неравноправно положение по см.
на чл. 143, т. 10 и т. 12 ЗЗП. Посочените клаузи от договора са едновременно
неясни и създават значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца и потребителя, което води до увреждане на последния.
По делото липсват данни, че включването
на спорните клаузи в договора е в резултат на изричното им предварително
обсъждане и съгласие от страна на кредитополучателя, поради което презумпцията
на чл. 146, ал. 4 ЗЗП не е оборена и съдът намира, че същите не са индивидуално
определени.
Съдът намира, че клаузата на чл.3,
ал.5 от договора в частта й, в която е уговорено, че действащият базов лихвен
процент на Банката за жилищни кредити не подлежи на договаряне и промените в
него стават незабавно задължителни за страните, както и свързаната с чл.3, ал.5
клауза на чл.6, ал.3, с която е уговорено, в случай че по време на действието
на настоящия договор Банката промени базовия лихвен процент на „Ю.И Е.Д.Б.“ АД
за жилищни кредити, размерът на погасителните вноски, определен в алинея първа
се променя автоматично, в съответствие с промяната, за което кредитополучателят
с подписването на настоящия договор, дава своето неотменяемо и безусловно
съгласие, са неравноправни, поради което нищожни на основание чл.146, ал.1 от
ЗЗП.
Клауза на чл.3, ал.5 не съдържа
посочване на обективни критерии за промяна на лихвения процент по договора и по
този начин ответникът не е спазил изискването на чл. 58 от ЗКИ, съобразно която
правна норма, при отпускане на кредит банката предоставя безплатно и в писмена
форма на клиента своите условия по кредитите, които трябва да съдържат данни за
обективните критерии, въз основа на които могат да се изменят общите разходи по
кредита (такси, комисиони и други разходи, пряко свързани с договора за
кредит); лихвения процент, изразен като годишен лихвен процент, метода за
изчисляване на лихвата, както и условията, при които може да се променя лихвата
до пълното погасяване на кредита.
Клаузата на чл.3, ал.5 от договора е
напълно бланкетна. При липса на каквото и да е оповестяване на начина, по който
банката формира своя БЛП не може да се приеме, че уговорката за променлива
лихва е съответна на предвидимите и за двете страни промени в цените на
кредитирането за дългосрочен период. Самата уговорка на периодично привеждане в
съответствие с изменения на пазара на дължимите престации представлява елемент
от основния предмет на договора и принципно би била изключена от потребителска
закрила, ако е ясно и разбираемо уговорена (чл. 4 от Директива 93/13/ЕИО).
Съответно при процесното договаряне значение има именно липсата на каквото и да
е съгласуване с потребителя на факторите, които обуславят конкретното
съдържание на БЛП, позволяващо приемане на произволна методология, следователно
и произволен БЛП.
Ето защо клаузата на чл.3, ал.5 и
свързаната с нея клауза на чл.6, ал.3 от процесния договор са неравноправни,
поради което и на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП са нищожни, предвид на което
исковете за прогласяване на тяхната нищожност следва да бъдат уважени като
основателни и платената от ищеца сума в
размер на 10 514,05 швейцарски франка за периода от 28.11.2014г. -
20.02.2019г., представляваща недължимо платена възнаградителна лихва.
Във връзка с изложеното, съдът намира,
че искът за прогласяване за нищожни, като неравноправни клаузите на чл. 3, ал.
5, чл. 6, ал. 3 и чл. 12, ал. 1 от Договор за кредит за покупка на недвижим
имот HL 37187/06.06.2008 г. е
основателен и следва да се уважи.
По
разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
ответникът дължи на ищеца разноски по делото в размер на 9 948.81 лева,
съгласно представен списък по чл. 80 ГПК.
С оглед изхода на спора, разноски на
ответната страна не се следват.
Водим от горното, Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от
Т.А.М., ЕГН ********** срещу „Ю.Б.“
АД,
ЕИК ******* иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за връщане на сума
в размер на 32 027.38 евро – дадени при начална липса на основание през
периода от 20.01.2017 г. до 27.06.2019 г. поради нищожност на Договор за кредит
за покупка на недвижим имот № HL 37187 от 06.06.2008г. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „Ю.Б.” АД,
ЕИК ******* да заплати на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД Т.А.М., ЕГН **********
сумата от 23 213.77 евро,
платени при начална липса на основание под формата на валутни разлики през
периода от 28.11.2014 г. до 27.06.2019 г., ведно със законна лихва от датата на
исковата молба до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Ю.Б.” АД, ЕИК
******* да заплати на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД Т.А.М., ЕГН **********
сумата от 10 514.05 швейцарски
франка – платена поради начална липса на основание под формата на недължимо
заплатени възнаградителни лихви през периода от 28.11.2014 г. до 27.06.2019 г.
поради нищожност /неравноправност/ на клаузите на чл. 3, ал. 5, чл. 6, ал. 3 и
чл. 12, ал. 1 от договора за кредит , ведно със законна лихва от датата на
исковата молба до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Ю.Б.” АД,
ЕИК ******* да заплати на Т.А.М., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 9 948.81 лева - разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е
изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: