Мотиви към Присъда № 257 от 26.08.2013 година, постановена по НОХД № 421/2013 година по описа на РС - Елхово:
Производството
по делото е образувано по внесен от РП - Елхово обвинителен акт, с който против Ф.И. /F. I./, роден на *** ***, Сирийска арабска република,
живущ ***, Сирийска арабска република, кв. "Сахур",
сирийски гражданин, неженен, със средно образование, дърводелец, неосъждан, е повдигнато обвинение по чл. 279, ал.1
от НК, за това, че на 09.09.2012
година в района на 241 гранична пирамида в землището на с. Голям Дервент,
община Елхово, обл. Ямбол, влязъл през границата на страната от Република
Турция в Република България без разрешение на надлежните органи на властта.
В съдебно
заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото против
подсъдимия обвинение, като намира същото за доказано по категоричен начин както
от обективна, така и от субективна страна. Предлага за извършеното от
подсъдимия престъпление по чл.279, ал.1 от НК да му бъде наложено наказание при
условията на чл.54 от НК при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства,
конкретно шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 150.00 лв., като
на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наложеното наказание лишаване от
свобода да бъде отложено за срок от три години.
Производството
по делото е протекло в отсъствието на подсъдимия, редовно призован за датата на
съдебното заседание чрез служебният си защитник /така, както изрично е заявил в
хода на ДП/ и с участието на служебен защитник – адв. М. от АК – Ямбол.
Защитник не оспорва, че подсъдимият е автор на деянието, за което му е
повдигнато обвинение, като пледира налагане на минимално предвиденото в закона
наказание, а именно три месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 100.00
лв.,предвид направените от подсъдимият пълни самопризнания в хода на ДП,
способствали за разкриване на обективната истина по делотоу
младата му възраст и необременено съдебно минало. По отношение на наказанието
лишаване от свобода, счита, че са налице основанията на чл.66, ал.1 от НК и
изпълнението на същото следва да бъде отложено за срок от три години.
Съдът, след
като обсъди поотделно и в съвкупност събраните и проверени в хода на съдебното
следствие гласни и писмени доказателства, прие за установено от фактическа
страна следното:
Подсъдимият Ф.И. /F. I./ е роден на *** ***,
Сирийска арабска република, живущ ***, Сирийска арабска република, кв. "Сахур", сирийски гражданин, неженен, със средно
образование, дърводелец, неосъждан.
В хода на
досъдебното производство, както и в хода на съдебното следствие подсъдимият не
е представил документ за самоличност. Установената по делото самоличност е въз
основа на негови данни.
Подсъдимият Ф.И. /F. I./ решил да напусне родината си, като в
обясненията си сочи, че това решение е взел заради водещата се там война. През
м. август 2012 година подсъдимият отишъл в Република Турция, където останал
известно време в село, намиращо се в близост сирийско – турската граница. Сред
това с автобус, с помощта на лице, с което имал уговорка да му окаже помощ, за
да стигне до Република България, подсъдимият отишъл в гр. Истанбул. На
автогарата бил посрещнат от непознато лице, което го отвело в къща, в която се
намирали и други лица, възнамеряващи да преминават държавната граница между
Република Турция и Република България. Няколко дни след това всички лица били
качени в микробус и отведени в близост до турско – българската граница, в
гориста местност, където групата била очаквана от непознато за подсъдимият лице
от турски произход. Това лице повело групата в посока територията на Република
България, като при приближаването й се върнало обратно, а на групата показало
посоката, която да следва. На 09.09.2012 година
подсъдимият Ф.И. /F. I./ преминал държавната граница между Република Турция и
Република България в землището на с. Голям Дервент, община Елхово, обл. Ямбол,
като преминаването на държавната граница било извършено в района на 241 гранична
пирамида. Подсъдимият и останалите лица,
с които се движил, били забелязани и задържана в от граничните власти. При
задържането подсъдимият не представил документ за самоличност.
От приложената
по делото справка за съдимост, издадена от МП на РБ, се установява, че
подсъдимият не е осъждан.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода
на съдебното следствие доказателства- обясненията на подсъдимият, дадени в хода
на ДП, приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на
чл.279, ал.2, предл. ІІ, вр. ал.1, т.2 от НПК, от показанията на свидетеля Д., дадени
в хода на съдебното следствие, от писмените доказателства, приложени по делото
и приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.283
от НПК. Между обясненията на подсъдимият и показанията на свидетеля Д. съдът не
констатира противоречия. Показанията на свидетеля са правдиви, логични и
последователни, поради което същите се възприеха от съда и се кредитираха като
достоверни и обективни. Възпроизведените от свидетелят факти са пряко относими
към времето, мястото и механизма на осъществяване на престъпното деяние. В
подкрепа на показанията на свидетеля са и обясненията на подсъдимият, дадени в
хода на ДП и приобщени към доказателствения материал по делото, в които се
съдържа самопризнание за извършеното престъпно деяние и формата на вина.
Доколкото не се установи обратното, съдебният състав прецени обясненията на
подсъдимия за достоверни и ги цени при формиране на фактическите и правните си
изводи.
Въз основа на
горната фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Подсъдимият Ф.И. /F. I./ е осъществил с деянието си от
обективна и субективна страна престъпният състав на чл.279, ал.1 от НК, тъй
като на 09.09.2012 година в района на 241 гранична
пирамида в землището на с. Голям Дервент, община Елхово, обл. Ямбол, влязъл
през границата на страната от Република Турция в Република България без
разрешение на надлежните органи на властта.
Налице е
съставомерно деяние по посоченият текст от наказателния кодекс.
От обективна
страна подсъдимият Ф.И. /F. I./ е осъществил фактически
действия по преминаване през държавната ни граница, без да е получил разрешение
от надлежните органи на властта, осъществяващи гранично- пропусквателен
контрол. Подсъдимият не е имал необходимата виза, удостоверяваща правото му за
влизане в страната ни, изискуема както с оглед неговото гражданство, така и с
оглед държавата, от която идва -
Република Турция. Действащият граничен режим и ред в Република България,
изискват преминаване през определени места –ГКПП със знанието и разрешението на
граничните власти, каквото в случая е липсвало, като категорични съждения за
последното се съдържат в показанията на свидетеля Д.. Поради изложеното, от
обективна страна с деянието си подсъдимият е нарушил установения в страната
режим и ред за преминаване на държавната ни граница, като деянието е
осъществено в първата изпълнителна форма, визирана в чл.279, ал.1 от НК – „без
разрешение на надлежните органи на властта”, в хипотезата на „влизане” в
страната. Деянието е довършено, предвид на това, че подсъдимият е успял да
премине държавната граница. Довършено "влизане" и
"излизане" през границата по смисъла на чл. 279 НК от обективна
страна е налице, когато деецът е преодолял наложения контрол или мерките и
препятствията, установени от властта за по-ефикасна защита на границата (по арг. за обратното от тълкуването, дадено в т. 2, абз. 1 на П. 8/71 г. - Пл. В тази насока и Решение № 340 от
17.VI.1996 г. по н. д. № 114/96 г., I н. о., докладчик съдията П. Томов ). Така
очертани обективните белези на престъпния състав, сочат на довършеност
на деянието.
От субективна
страна инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк умисъл, като
подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е
неговите последици и е целял тяхното настъпване. Предприемайки пътуването си,
подсъдимият е бил наясно с обстоятелството, че за влизането му в Р България са
необходими съответните визови документи,
както и за липсата на изискуемите се такива за влизане в Р България, а
също и с установения пропускателен граничен контрол при преминаване на
държавната ни граница. Освен това е съзнавал е, че ще влезе в страната ни без
знанието на граничните власти, следователно в съзнанието му е била формирана
представата за противоправния характер на деянието му и за неговите общественоопасни последици, които е предвиждал, а от волева
страна пряко е целял и искал тяхното настъпване, за да реализира крайната си
цел – да достигне до Република България.
Предвид
изложеното, съдът призна подсъдимият Ф.И. /F. I./ за виновен в
извършването на престъпление по чл.279, ал.1 от НК.
Съдът намери, че липсват
основанията, предвидени в разпоредбата на чл.279, ал.5 от НК за ненаказване на
подсъдимия. Не са налице доказателства по делото, от които да се приеме, че
подсъдимият е влязъл в страната ни с цел
да търси убежище, поради това, че в
собствената си родина е бил преследван заради своите
убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи.
Направените от подсъдимият изявления в хода на ДП при разпита му в качеството
му на обвиняемо лице, че е решил да напусне Сирия заради водещата се там война,
не установяват наличието на обстоятелствата по чл.279, ал.5 от НК, изключващи
наказателната отговорност за извършено деяние по чл.279, ал.1 от НК.
При определяне
на вида и размера на наказанието, съдът взе предвид степента на обществена
опасност на деянието, обоснована от динамиката на този вид престъпления
понастоящем в страната, както и обществената опасност на подсъдимият, която не
е висока, предвид на това, че същият не е осъждан, имал е добросъвестно процесуално поведение в хода
на ДП, правейки самопризнания по предявеното му обвинение, с което и е съдействал за разкриване на
обективната истина по делото. Взеха се предвид причините и подбудите за
извършване на престъплението, както и механизмът на извършването му. Посочените
смекчаващи обстоятелства не биха могли обаче да бъдат определени като
многобройни, нито като изключителни, за
да се определи наказание при условията на чл.55 от НК. При тези фактически
констатации, и при превес на смекчаващите вината обстоятелства - необременено
съдебно минало, критично отношение към деянието, направени от подсъдимия
самопризнания в хода на ДП, съдът му наложи кумулативно предвидените наказания
по чл.279, ал.1 от НК при условията на чл.54 от НК в предвиденият в
закона минимум, а именно три месеца лишаване от свобода, както и наказание
глоба в размер на 100.00 лв.
Съдът намери,
че са налице материалноправните предпоставки за приложението на чл.66, ал.1 от НК по отношение на подсъдимият. Последният, към момента на извършване на
деянието – 13.02.2013 година, не е бил осъждан за престъпление от общ характер,
наложеното му наказание е до три години лишаване от свобода и съдът счита, че
за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъденото
лице не е необходимо ефективното изтърпяване на наложеното наказание лишаване
от свобода. Ето защо и на основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложи изпълнението
на наложеното наказание за срок от три години, считано от влизане на присъдата
в сила.
Във връзка с
приложените към ДП доказателства за направени разноски от Прокуратурата на Р
България за писмен превод на постановление за привличане на обвиняем, съдът
намери, че тези разноски следва да останат сметка на органа, който ги е
извършил. Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал.3 от НПК, когато обвиняемият не
владее български език, на същият се предоставя писмен превод на постановлението
за привличане на обвиняем, на определенията на съда за налагане на мярка за
неотклонение, на обвинителния акт, на постановената присъда, на решението на въззивната инстанция на разбираем за него език. Съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал.3 от НПК, когато подсъдимият бъде признат за
виновен, съдът го осъжда да заплати направените по делото разноски. В случая,
разноските са направени за извършване на писмен превод от български език на
арабски език, поради което същите попадат в хипотезата на чл.189, ал.2 от НПК,
която е категорична относно това, че независимо от изхода на делото, разноските
за преводач на досъдебното производство са за сметка на съответния орган, а
разноските за преводач в съдебното производство са за сметка на съда.
Мотивиран от
изложеното, съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: