РЕШЕНИЕ
№260489/12.4.2021г.
Година
2021 Град
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен
съд
двадесет и трети състав
На петнадесети март Година две хиляди
двадесет и първа
В публично заседание в
следния състав:
Съдия Даниела
Михайлова
Секретар Пламен Пламенов
като разгледа
докладваното от съдията
НАХД № 316 по описа на съда за 2021г.,
за да се произнесе взе
предвид следното
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Т.А.В.
- ЕГН ********** против Наказателно постановление № 23-0001136/14.12.2020г. на Директора
на РД ”АА”-Варна, с което
му е наложено административно наказание „ Глоба ” в размер на 2 000лв. на основание
чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвП.
С
жалбата се твърди, че неправилно е била
ангажирана отговорността на въз.В. , тъй като
разпоредбата на чл.7 ал.1 от ЗАвП вр. чл.9
ал.2 от Наредба № 11 / 31.10.2002г. на МТС, регламентира, че всяко превозно средство, с което превозвачът
извършва дейността си, трябва да бъде включено в списъка към лиценза му, за
което има и издадено заверено копие. Навеждат се доводи, че в случая на
02.12.2020г. от страна на транспортното предприятие е била започната процедура
за включване на две нови превозни средства в лиценза, която е завършила след
като на въз.В. е бил съставен акт.Поради това и се твърди, че нарушението не е
било осъществено от субективна страна и се иска отмяна на постановлението и
присъждане на направените по делото разноски. .
В
съдебно заседание , въз. В. ,
редовно призован , не се явява,
представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на посочените в нея
основания.По същество адв. Г. заявява,
че от събраните гласни доказателства е установено, че на въз.В. е било наложено
наказание не за това, че за автомобила е нямало копие от лиценза, а че същият
не е бил включен в списъка към лиценза, което съставлявало нарушение не на
чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвП, а на чл.96 ал.1 т.2 пр.3 от ЗАвП.Отново твърди, че нарушението не е осъществено от
субективна страна и пледира за отмяна на
постановлението и присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата
страна, редовно призована, не се представлява.
След преценка на доводите на
жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна
следното:
На 08.12.2020г. въз.В.
управлявал влекач „Мерцедес“ с рег. № В 32 78 Тс с прикачено полуремарке с рег. № В 47 63 ЕН, собственост
на „Миген „ ЕООД,
като извършвал международен превоз на товари по маршрут България –
Германия, с междинен пункт за товарене гр.Шумен. Около 16,05ч. на пътя гр. Варна- с.Тополи,
срещу печатница „Изток-Варна“, в посока с.Тополи, той бил спрян за проверка от
служители на РД „АА“-Варна, един от които св. З.Ю.. Установило се, че превозното средство превозва Укр.Катанка Sae
106. При проверка на документите станало
ясно, че водачът извършва превоз без да има редовно издадено заверено копие на
лиценз № 5024 за извършване на международен обществен превоз на товари за МПС с
рег. № В 32 78 ТС. След направена
справка в регистъра на ИА „АА“ се установило, че от страна на превозвача е било
подадено заявление за включване на това превозно средство към лиценза , което
обаче към момента на проверката не било финализирано.
Поради това св. Ю. съставил против
въз. В. акт за установяване на
нарушение, в който описал констатациите си, а именно че въззивникът
е извършвал превоз на товари, без да има
редовно издадено заверено копие на лиценз № 5024 за извършване на международен
обществен превоз на товари за МПС с рег. № В 32 78 ТС. Нарушението било квалифицирано като такова по
чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвП. При предявяването на акта , както и в срока
на чл.44 ал.1 от ЗАНН въз. В. не направил и не депозирал възражения.
На
09.12.2021г. от страна на МТИТС на „Миген „ ЕООД били издадени заверени копия с № ********* и №
********* за извършване на международен автомобилен превоз на товари.
Въз
основа на съставения акт и писмените доказателства по преписката, наказващият
орган издал атакуваното постановление.С него била възприета изцяло описаната в
акта фактическа обстановка и правната квалификация на нарушението- по чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвП. За него, на
същото законово основание на
въз. В. била наложена „Глоба” в размер на 2
000лв.
В хода на съдебното следствие бе
разпитан св. З.Ю. -свидетел при съставяне на акта, чиито
показания съдът кредитира като дадени безпристрастно и обективно. От показанията му стана ясно, че нарушението е било установено
при проверка на документите на водача, както и след проверка в регистрите на
ИА“АА“.По искане на адв.Ив.Г. до разпит бе допуснат и св.М.Д.- ръководител на
транспортната дейност на превозвача, чиито показания съдът също кредитира като
последователни, логични и непротиворечиви. Свидетелят посочи, че
дружеството било закупило два камиона,
за които били подадени документи да бъдат
вписани в лиценза.След разговори по
телефона от страна на МТИТС било дадено уверение, че процедурата ще бъде
завършена на 08.12.2020г.Поради това и камионът, управляван от въз.В. бил
натоварен и използван за извършване на превоз на товари.Св.Д. посочи още, че в
крайна сметка на 09.12.2020г. превозното средство е било включено към лиценза.
Съдът
изиска и приложи към доказателствата по делото заверени копия от заявление за
увеличаване на броя на заверени копия, разпечатка от ИС „Лицензи“ , знак за
първоначален технически преглед и СРМПС, които кредитира като относими към
спора.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства по административно-наказателната преписка, приобщените в хода на
съдебното следствие писмени и гласни доказателства, които преценени в тяхната взаимносвързаност
са логически свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира.
Съдът,
въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание
прави следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване от надлежна страна и е
приета от съда за разглеждане.
Наказателното постановление № 23-0001136 /
14.12.2020г. е издадено от компетентен орган- от Директора
РД „Автомобилна инспекция”-Варна към изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация", съгласно заповед № РД-08-30/24.01.2020г.на Министъра на
транспорта , информационните технологии,
в шест месечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на
чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща да се разбере какво е обвинението и срещу какво да се организира
защитата. Посочена е нарушената материално- правна норма, като наказанието за
нарушението е индивидуализирано. И в
акта, и в постановлението, изрично са
посочени датата и мястото на извършване на нарушението, като по преписката са
приложени всички относими към нарушението писмени доказателства. След
предявяване на акта възражения не са съдържали спорни обстоятелства, нуждаещи
се от разследване. По никакъв начин не
е накърнено правото на защита на жалбоподателя, което е упражнено с подаването
на жалба до въззивната инстанция. С оглед на изложеното до тук съдът намира, че
при постановяване на постановлението не са допуснати съществени процесуални
нарушения.
Съдът намира, че правилно административно-наказващият орган е съотнесъл установените фактически констатации към
хипотезата на правната норма.Разпоредбата на чл. 93 ал.1 т.1 от ЗАвП предвижда отговорност за водач, който извършва
обществен превоз на товари без
издадено за моторното превозно средство заверено копие на лиценз на
Общността. В настоящият казус, от всички събрани по делото доказателства се
установява, че въз.В. е извършвал международен превоз на товари с превозно
средство, собственост на превозвача „Миген „ ЕООД.
Това дружество , видно от представената справка от Регистъра на РД „АА“,
притежава лиценз № 5024. Безспорно е установено още, че за превозното средство, което въз.В. е
управлявал, от страна на превозвача на
02.12.2020г. е било изпратено Заявление за увеличаване на броя на заверените
копия с два броя, както и че на 09.12.2020г. са били издадени заверени копия №
********* и № *********. Доказано е
, че към 08.12.2020г. за влекач
„Мерцедес“ с рег. № В 32 78 ТС, не е имало издадено заверено копие от
лиценз.Това обстоятелство не се и оспорва, а се и потвърждава от показанията на
св.Д., дадени в хода на съдебното следствие.Този свидетел потвърждава, че
камионът не е бил вписан в лиценза на дружеството и въпреки това, поради
получено уверение по телефона, е бил натоварен и с него е било започнато
изпълнение на международен превоз на товари. Разпоредбата на чл.
7 ал.1 от ЗАвП предвижда, че за
всяко моторно превозно средство, с което превозвачът извършва дейността,
министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или
оправомощени от него длъжностни лица издават съответно заверено копие на лиценза на Общността или удостоверение за
обществен превоз на моторно превозно средство. Завереното
копие и удостоверението се издават, ако моторното превозно средство е с
българска регистрация, за което има документ за извършена проверка на
техническата изправност на превозното средство, с който се допуска за движение
по пътищата, отворени за обществено ползване, и срокът на валидност не е
изтекъл, и превозвачът е доказал финансова стабилност за него по съответния ред. В нормата на чл.9 ал.1 от от Наредба № 11 / 2002г пък е предвидено, че в срок до 15
календарни дни от датата на подаване на заявлението министърът, издава заверени
копия на лиценза, а съгласно ал.2 превозните средства, с които превозвачът
извършва дейността си, се вписват в регистъра по чл.6 ал.1 от ЗАвП въз основа на заявление за увеличаване на броя на
заверените копия на лиценза. Броят на заверените копия се определя от броя на
моторните превозни средства с българска регистрация, които са на разположение
на превозвача и за които той е доказал финансова стабилност и съответства на
броя на превозните средства, вписани в регистъра по чл.6 ал.1 от ЗАвП към лиценза на превозвача.От анализа на тези правни
норми може да се направи извод, че макар регистрационния номер на превозното
средство да не се вписва в издадено заверено копие от лиценз, то за спазване на
законовите изисквания е необходимо броя на заверените копия да съвпада с броя
на превозните средства, използвани от превозвача.В случая безспорно е, че и от
страна на превозвача е допуснато нарушение на ЗАвП,
но това не води до отпадане на административно-наказателната отговорност на
въз.В., който като водач на превозно средство, с което се извършва обществен
превоз на товари е длъжен да го осъществява с издадено за конкретното моторно
превозно средство заверено копие от лиценза за обществен превоз на товари,
каквото очевидно не е имало . Поради това и съдът не споделя възраженията на
адв.Г. по отношение на субективната несъставомерност
на нарушението, както и тези, свързани с правната квалификация на нарушението.
В чл.96 ал.2 от ЗАвП е предвидено наказание за този,
който допусне или разпореди извършване на превоз с МПС, което не е включено в
списъка на превозните средства към лиценза на Общността , а в настоящият казус
въз.В. не е допуснал или разпоредил , а е извършвал такъв превоз без заверено
копие от лиценза за превозното средство, което е управлявал, поради което и
правилно е била ангажирана неговата отговорност на основание чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвП.
Правилно
на въз.В. е било наложено наказание „Глоба“ в размер на 2 000лв., което е
императивно предвидено в закона и няма възможност за неговото намаляване.
Доколкото по делото не е било осъществено
процесуално представителство на наказващият орган, съдът намира, че искането за
присъждане на възнаграждение за такова представителство, посочено в
съпроводителното писмо следва да бъде оставено без уважение.
Водим от
горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0001136/14.12.2020г. на Директора
на РД ”АА”-Варна, с което на
Т.А.В. е наложено административно наказание „ Глоба ” в размер на 2 000лв. на основание
чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвП.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК
.
След влизане в сила на съдебното решение,
административно- наказателната преписка
да се върне на наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: