Р Е Ш Е Н И Е
гр. С., 21.02.2014 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, I Гражданско
отделение, 2-ри с-в, в публично заседание на двадесет и първи ноември, две хиляди и тринадесета
година, в състав:
Съдия:
Евгени Георгиев
при секретаря Ю.Ш.,
разгледа докладваното от съдия Георгиев, гр. д. № 33 по описа за
Р Е Ш И:
[1] РАЗВАЛЯ на основание
чл. 87, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) договор от 23.12.2003 г.
между Е.Ф.С. и Ю.Р.С., с който първата е прехвърлила на втората собствената си
½ (една втора) идеална си част от недвижим имот. Този недвижим имот
представлява: апартамент 17 с площ от
[2] ОСЪЖДА на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК П.К. да заплати на Н.К. 5 297,65 лева разноски по делото.
[3] Решението може да бъде обжалвано пред САС в двуседмичен срок
от съобщението за изготвяне на решението.
МОТИВИ
НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО
Производството е исково, пред първа инстанция.
I. ОБСТОЯТЕЛСТВА,
ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1.
На ищеца
[4] Н.К. заявява
в искова молба от 30.12.2011 г., че тя и починалата ú майка Е.С. са били
съсобственици на недвижим имот, всеки с по ½ идеална част. На 23.12.2003
г. Е.С. е прехвърлила нейната ½ идеална част от имота на сестра ú
Ю.С. срещу задължение на последната да я гледа и издържа. След придобиването на
имота Ю.С. не се е грижила за Е.С.. Ето защо Н.К. моли съда да развали договора,
тъй като Ю.С. не го е изпълнявала. Понеже Ю.С. е починала искът е насочен срещу
наследника ú по закон П.К. (вж. исковата молба, л. 2-8, както и
протокола от с. з. на 12.07.2013 г., л. 82-83).
2. На ответника
[5] Ответникът
П.К. оспорва предявените искове. Той заявява, че: а. към момента на
придобиването на процесния имот от майка му, неговата баба е могла да разбира
какво прави; б. майка му е изпълнявала задълженията си по договора. Затова той
моли съда да отхвърли предявените искове (вж. писмения отговор, л. 51-56).
II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ
УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И
СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА
[6] На 09.04.1984 г.
ищцата Н. Стайкова и майка ú Е.С. са придобили в общ дял, при равни квоти недвижим имот. Не
се спори, че недвижимият имот е бил този, описан в пар. 1 от решението
[7] На 11.10.2003 г. Е.С.
е била приета в дом за стари хора на ЕТ „Р.-Р. Д.” (Р.) с диагноза старческа
деменция (вж. писмото, от Р., л. 81). На 23.12.2003 г. Е.С. е сключила с
другата си дъщеря Ю.С. договор, с който първата е прехвърлила на втората
идеалната си част от описания имот срещу задължението на Ю.С. да издържа и
гледа Е.С. до смъртта ú. Е.С. е запазила правото си на ползване върху
тази идеална част от имота до кР. на живота си (вж. нотариалния акт, л. 16-18).
[8] Не се спори, че след
11.10.2003 г. до смъртта си Е.С. не е живяла в процесния апартамент, а в дома
за стари хора. Таксата за престоя ú в дома е била 320,00 лева на месец,
която е била заплащана от Ю.С.. Веднага след като Е.С. е постъпила в дома за
стари хора Е.С. е започнала да отдава под наем целия процесен апартамент. На
09.08.2006 г. Ю. С. е сключила договор за наем за апартамента с месечна
цена от 500,00 лева. Е.С. е имала пенсия от 70,12 лева към 11.10.2003 г., която
постепенно се е покачила до 175,17 лева (от 01.01.2009 г. до 31.03.2009 г.) и е
достигнала 206,42 лева на 01.07.2009 г. (вж. удостоверението, л. 75-76). Тази
пенсия е била получавана от Ю.С. (вж. писмото и докладната, л. 77-78).
[9] Ю.С. е починала на
26.11.2009 г., като е оставила за свой наследник по закон сина си П.К.. Малко
след нея, на 01.12.2009 г. е починала и Е.С. (вж. удостоверението за
наследници, л. 20). Ищцата Н. С. е поела разноските по погребението на майка
си (вж. заявката за погребение, л. 24 и показанията на свидетелите Д.
и К., л. 88-89). Ответникът П.К. не е помогнал с подготовката и изнасянето
на погребението на баба си (вж. показанията на свидетелите).
[10] Н. Стайкова е
заплатила 531,41 лева държавна такса (вж. л. 34), 53,14 лева такса за вписване
на исковата молба (вж. л. 66), 2 375,10 лева депозит за особен
представител (вж. л. 46), 20,00 лева за съдебни удостоверения и 2 300,00
лева адвокатско възнаграждение (вж. л. 86).
III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА
ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ НА СЪДА
ПО ДЕЛОТО
[11] Съгласно чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, когато длъжникът по един двустранен договор
не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът
може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с
предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален.
Предупреждението трябва да се направи писмено, когато договорът е сключен в
писмена форма. Ако с договора са били прехвърлени, учредени, признати или
прекратени вещни права върху недвижими имоти, развалянето става по съдебен ред
(вж. чл. 87, ал. 3 от ЗЗД). За да се допусне развалянето, неизпълнената част от
задължението следва да е значителна с оглед на интереса на кредитора (вж. чл.
87, ал. 4 от ЗЗД).
[12]
Следователно предпоставките за уважаването на иска са:
а.
ищецът или негов наследодател да е бил страна по валиден договор за издръжка и
гледане с ответника или неговия наследодател, като задължението на последния е
било да гледа и издържа ищеца или неговия наследодател срещу задължението на ищеца
или неговия наследодател да му прехвърли собствеността на имот;
б.
ищецът или неговият наследодател да е прехвърлил имота на ответника или неговия
наследодател;
в.
ответникът или неговият наследодател да не са осигурили издръжка на ищеца, като
това неизпълнение да е значително с оглед интереса на ищеца или неговия
наследодател.
[13]
Съдът установи, че с валиден договор Е.С., която е наследодател на ищцата Н.К.,
е прехвърлила на Ю.С. собствената си ½ идеална част от процесния
апартамент срещу задължението на последната да гледа и издържа Е.С.. Ю.С.,
която е наследодател на ответника П.К., не е нито издържала, нито гледала Е.С..
Това е така, защото макар Ю.С. да е заплащала таксата за старческия дом на Е.С.
от 320,00 лева, Ю.С. е получавала на месец над 650,00 лева от пенсията и
отдаването под наем на процесния апартамент (наемът дори за нейната ½ от
апартамента не се е дължал на нея, а на Е.С., която е имала пожизнено право на ползване
за апартамента). Следователно, не Ю.С. е издържала Е.С., а обратното.
[14]
Липсват и каквито и да е доказателства Ю.С. да е гледала Е.С.. Точно обратното,
събраните по делото доказателства са за това, че Е.С. е била през цялото време
в дом за стари хора. Ето защо съдът приема, че Ю.С. не е гледала Е.С.. Следователно
Ю.С. не е изпълнявала задълженията си по договора за издръжка и гледане, като
неизпълнението е пълно.
[15]
Налице са предпоставките за уважаването на иска. Затова съдът разваля процесния
договор.
3. По разноските
[16] Ищецът търси и разноски. Той е направил такива за 5 297,65 лева.
[17] Съгласно
чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от
иска. Съдът уважава иска изцяло. Затова съдът осъжда П.К. да заплати на Н.К.
5 297,65 лева разноски по делото.
Съдия: