№ 1179
гр. Варна, 07.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина Пл. Карагьозова
Ралица Ц. Райкова
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно гражданско
дело № 20223100501393 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.
Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба от
Гаранционен фонд, Булстат ********* със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 4, срещу решение
№1128/19.04.2022г., постановено по гр.д. № 20213110114773 на ВРС, с което
е отхвърлен предявеният от въззивника срещу Я. С. Я. ЕГН **********, иск с
правно основание чл. 558 ал. 7 вр. 461 вр. чл. 483 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД за
присъждане на сумата от 1318,76 лева, представляващи обезщетение по щета
№ 110363/29.06.2018г., изплатено на 28.09.2018г. от Гаранционен фонд на
Х.П., за причинените вреди на собственото му МПС „БМВ“ рег. № *****,
вследствие на ПТП причинено от ответника на 15.06.2018г. при управление
на МПС „Фолксваген Голф“ с рег. № ******, ведно със законната лихва
върху сумата от датата на завеждането на исковата молба - 12.10.2021г. до
окончателно й изплащане.
В жалбата се излагат доводи за недопустимост, неправилност и
необоснованост на обжалваното решение по съображения за допуснати
съществени процесуални нарушения, изразяващи се приемане и кредитиране
1
на преклудирани доказателства и служебно събиране на доказателства по
основанието на иска, без на ищцовата страна да е дадена възможност да
изрази становище по тях и да проведе насрещно доказване. Поддържа се, че
Протоколът за ПТП се ползва с материална доказателствена сила относно
авторството и механизма на ПТП, както и вредите. Издадените срещу
ответника АУАН и НП са влезли в сила като необжалвани от него, поради
което като официални документи удостоверяват по безспорен начин
участието му в ПТП. В срока за отговор ответникът не е депозирал такъв, не е
изразил становище по иска и не е оспорил посочените доказателства, не е
направил възражения и не е ангажирал доказателствени искания, поради
което възможността да стори това впоследствие е била преклудирана.
Решението на Адм.С – Варна, с което е отменено издаденото наказателно
постановление по реда на извънредния способ за контрол, е представено след
насрочване на производството, поради което следва да бъде изключено от
материалите по делото, както и служебно изисканата прокурорска преписка,
тъй като е налице преклузия към момента на събирането им. Ищецът е бил
лишен от възможността да ангажира допълнителни доказателства, въпреки,
че в молба по хода на делото е направил искане такава да му бъде
предоставена в случай на представяне на нови доказателства от ответника.
Освен, че е несвоевременно представено, решението на Адм.С – Варна не се
ползва със задължителна сила за гражданския съд.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор въззиваемия, в който
се твърди, че когато на 15.06.20218г. около 21.00ч. е бил извикан в полицията,
е заявил, че не е извършил ПТП, но е подписал АУАН, тъй като го уверили,
че „ще проверят“. Представя предложение за възобновяване на
административнонаказателното производство и решение по него на Адм.С-
Варна и сочи цитати от тях, според които ПТП е извършено от русо момиче
на възраст 17-18 години.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази
следното:
Съдът е сезиран с регресен иск с правно основание чл. 558, ал.7 от КЗ от
Гаранционен Фонд срещу Я. С. Я., за осъждане на ответника да заплати
сумата от 1318,76 лева, представляваща изплатеното от ищеца обезщетение
по щета № 110363/29.06.2018г., ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба до окончателното изплащане.
В исковата молба се твърди, че ищецът е платил на Х.П. по щета №
110363/29.06.2018г. обезщетение в размер на 1318,76 лева за имуществени
2
вреди по собственото му МПС „БМВ“ рег. № *****, вследствие на ПТП,
виновно причинено от ответника на 15.06.2018г. при управление на МПС
„Фолксваген Голф“ с рег. № ****** в нарушение на правилата за движение
по ЗДвП. Излага се, че в несъответствие с нормата на чл. 461 вр. чл. 483 от
КЗ, ответникът е управлявал увреждащият автомобил без да има към датата
на ПТП действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
Излага се, че ищецът е поканил ответника да възстанови платеното
обезщетение, но до подаване на иска последният не е погасил задължението
си.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът не е депозирал отговор на исковата
молба.
С молба от 25.02.2022г., подадена след получаване на определението по
чл.140 от ГПК, ответникът представя Решение №180/05.02.2019г. по к.н.а.х.д.
№3533/2018г. на Адм. съд – Варна, като твърди, че с него е прието, че той не
е извършил процесното ПТП.
В първото по делото заседание ответникът твърди, че към момента на
ПТП автомобилът му е бил противозаконно отнет от негов съсед
непълнолетен, на когото впоследствие са наложени възпитателни мерки за
това деяние.
Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от
фактическа страна и правна следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В
обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното
решение за валидно и допустимо.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл.269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
За успешното провеждане на иск с правно основание чл. 558, ал.7 от КЗ
в тежест на ищеца, съгласно установеното в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от
ГПК, е да установи при условията на пълно и главно доказване факта на
3
предизвикано от виновно противоправно деяние на ответника
застрахователно събитие и плащането на обезщетение на увреденото лице,
което не е могло да бъде удовлетворено от застрахователя на причинителя на
вредите, поради липсата на задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”.
По делото не е налице спор относно настъпване на процесното ПТП на
15.06.2018г. с участие на л.а.„БМВ“ рег. № *****, собственост на Х.П. и л.а.
„Фолксваген Голф“ с рег. № ******, собственост на ответника Я.Я.. В
представения по делото протокол за ПТП №1649461 от 15.06.2018г. като
виновен за инцидента е посочен ответникът Я.Я., който при управление на
собствения си автомобил поради неизяснени причини блъснал паркирания от
дясната страна по посока на движението л.а.„БМВ“ рег. № *****, след което
напуснал ПТП. В частта относно описания механизъм на ПТП протоколът се
ползва с материална доказателствена сила, тъй като е подписан от ответника и
удостоверява неизгодни за него факти. От постъпилата справка от МВР се
установява, че във връзка с процесното ПТП срещу ответника е съставен
АУАН №Д/809743 за извършено нарушение по чл.20, ал.2, чл.123, ал.1, т.1 от
ЗДвП и АУАН №Д/809791 за нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ; С оглед
реализиране на административно-наказателната отговорност на ответника са
издадени №НП 18-0819-002746/19.07.2018г. с наложени санкции по чл.179,
ал.2 и чл.175, ал.1, т. 5 от ЗДвП и НП №18-0819-002926/01.08.2018г. с
наложена санкция по чл.638, ал.1, т. 1 от КЗ; Същите са връчени на
16.08.2018г., не са обжалвани от ответника и са влезли в законна сила на
24.08.2018г.
Механизмът на ПТП и авторството на деянието не са оспорени от
ответника в срока по чл.131 от ГПК. Съгласно чл.133 от ГПК когато в срока
за отговор ответникът не вземе становище по иска и не направи възражения,
той губи възможността да направи това по-късно. В този смисъл
релевираните едва в първото по делото заседание възражения, че ПТП е
причинено от трето за спора лице, се явяват преклудирани и не следва да
бъдат разглеждани. Същото се отнася и за събраните в тази насока
доказателства, които се явяват недопустими и следва да бъдат изключени от
доказателствения материал. Изискването и прилагането по почин на съда на
пр.пр. №10225/2018г. на ВРП, образувана срещу трето за спора лице за
кражба на процесния автомобил, представлява процесуално нарушение на
самостоятелно основание, доколкото служебното събиране на доказателства
по основанието на иска е в противоречие с принципа на състезателното
4
начало и равенството на страните в процеса.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че дори да бъдат
съобразени, събраните недопустими доказателства не са годни да обосноват
преклудираните възражения на ответника. Представеното след срока по
чл.131 от ГПК Решение №180/05.02.2019г. по к.н.а.х.д. №3533/2018г. на Адм.
съд – Варна следва да бъде зачетено от гражданския съд на основание чл.297
от ГПК, но със задължителна сила се ползва само диспозитивът, но не и
мотивите. С посоченото решение се възобновява административно-
наказателното производство, отменя се НП №18-0819-002746/19.07.2018г., а
производството се прекратява. Отмяната на наказателното постановление не е
равнозначна по последици на оправдателна присъда. Приложеният
извънреден способ за отмяна сам по себе си не води до екскулпиране на
ответника, тъй като основанията по чл.70, ал.2 от ЗАНН включват много
други хипотези – например, че деянието представлява престъпление. След
като мотивите на решението не са задължителни за гражданския съд,
посочените в тях факти подлежат на доказване в исковия процес на общо
основание.
По отношение на материалите в служебно изисканата прокурорска
преписка, следва да се посочи, че актовете на прокуратурата не се ползват с
обвързваща сила, а събраните в досъдебното производство доказателства не
могат да бъдат ценени, тъй като не са събрани непосредствено от съда.
Отделно от това прави впечатление, че производството за кражба на
процесния автомобил е образувано едва на 04.07.2018г. – 20 дни след
процесното ПТП. Досъдебното производство е прекратено с мнение за
налагане на възпитателни мерки на непълнолетния извършител. Срещу
последния обаче не са наложени мерки за извършване на процесното ПТП, а
само за противозаконното отнемане на МПС. Следователно ангажирането на
отговорността му по ЗБППМН не изключва вината на ответника, още повече
при безспорната установеност, че двамата са се познавали от години.
На последно място, но не и по значение, следва да се посочи, че всички
посочени материали не опровергават доказателствената стойност на
подписаното от ответника извънсъдебно признание, обективирано в
Протокола за ПТП. Нещо повече, същото не е изолирано. Подписано от
ответника признание, че именно той е управлявал процесния автомобил към
момента на ПТП и че го е причинил виновно поради несъобразена скорост, се
съдържа и в приложените към прокурорската преписка книжа, както следва:
1./ Декларация от 16.06.2018г. за предоставяне на информация във връзка с
5
чл.188 от ЗДвП, съставена под страх от наказателна отговорност по чл.313,
ал.1 от НК, и 2./АУАН №Д/809743 и АУАН №Д/809791, също подписани от
ответника, въз основа на които са издадени посочените по-горе наказателни
постановления. Отмяната на едно от наказателните постановления не
заличава факта на извършеното от ответника в АУАН признание, както и
факта, че по силата на другото наказателното постановление
административно-наказателната му отговорност е ангажирана за шофиране
без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” към
момента на процесното ПТП.
Липсата на сключена застраховка „Гражданска отговорност” към
момента на ПТП се установява и от представената справка от базата данни на
Информационен център към ГФ. От същата е видно още, че автомобилът е с
прекъсване в застрахователното покритие в периода от 13.03.2018г. до
18.06.2018г., т.е. застрахован е от ответника именно на 18.06.2018г. – датата,
на която според показанията му по пр.пр. №10225/2018г. е възнамерявал да го
предаде за скрап.
На 18.06.2018г. по молба на увреденото лице Х.П., Гаранционен фонд е
образувал щета № 110363/29.06.2018г. Въз основа на заключителна
техническа експертиза от 01.08.2018г. с доклад по щета е одобрено за
изплащане на пострадалия обезщетение за имуществени вреди от 1318.76
лева. На 28.09.2018г. така определеното обезщетение е било изплатено на
пострадалия по банков път, видно от представеното платежно нареждане.
Регресна покана е връчена на ответника на 20.12.2018г.
Ответникът, в чиято тежест е било, не е доказал извършено плащане по
регресната претенция.
По изложените съображения предявеният иск се явява доказан по
основание и размер.
Поради несъвпадение в изводите на двете инстанции,
първоинстанционното решение следва да бъде отменено и вместо него
постановено друго, с което искът бъде уважен.
С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на
въззивника се следват съдебни разноски в размер на 52.75 лева за първа
инстанция и 26.38 лева за въззивна инстанция, представляващи заплатена
държавна такса.
Мотивиран от изложеното, съдът
6
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №1128/19.04.2022г., постановено по гр.д. №
20213110114773 на ВРС и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Я. С. Я. ЕГН ********** от гр.Варна да заплати на
Гаранционен фонд, Булстат ********* със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 4, сумата от 1318,76 лева,
представляваща обезщетение по щета № 110363/29.06.2018г., изплатено на
28.09.2018г. от Гаранционен фонд на Х.П. Петров, за причинените вреди на
собственото му МПС „БМВ“ рег. № *****, вследствие на ПТП, причинено от
ответника на 15.06.2018г. при управление на МПС „Фолксваген Голф“ с рег.
№ ******, ведно със законната лихва върху сумата от датата на завеждането
на исковата молба - 12.10.2021г., до окончателно й изплащане, на основание
чл. 558 ал. 7 от КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Я. С. Я. ЕГН ********** от гр.Варна да заплати на
Гаранционен фонд, Булстат ********* със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 4, сторените в производството
разноски в размер на 52.75 лева за първа инстанция и 26.38 лева за въззивна
инстанция, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7