Р Е Ш Е Н И Е
град Ловеч, 13.09.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, осми наказателен състав в открито заседание на втори септември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА ВУТОВА
при секретаря ВАЛЯ ДОЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията НАХД №394 по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази :
С наказателно постановление №19-0906-000293 от 18.03.2019 г. на Николай Васков Недялков, Началник на сектор ПП към ОД на МВР-Ловеч, упълномощен с МЗ №8121з-515 от 14.05.2018 г., е наложена на Ц.Г.П., ЕГН ********** ***, на основание чл.53 от ЗАНН във вр. с чл.178Е от ЗДвП глоба в размер на 50,00 лева, като е посочено, че при определяне на наказанието е взета под внимание извършена проверка и изготвена справка №906р-1978 от 14.03.2019 г., за това, че на 22.02.2019 г., в 00.10 часа в гр. Ловеч на ул. *******като водач на л.а. държава България, при обстоятелства: Ловеч ул. *******като водач на л.а. *****с регистрационен номер *****, собственост на *****гр. Ловеч, като паркира МПС върху тротоара извън разрешените за това места, определени от администратора или от собственика на пътя, с което е извършил:
1. В населено място паркира МПС върху тротоарите извън разрешените за това места, определени от администрацията или собственика на пътя, с което виновно е нарушил чл.94, ал.3 от ЗДвП.
Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят Ц.Г.П., който го обжалва в срок, чрез адв. Н. от ЛАК, като незаконосъобразно и неправилно. Излага, че е налице съществено нарушение на процесуалните правила при издаване на АУАН и НП. Сочи, че е налице разминаване в датите на АУАН и този посочен в НП като акт, поставящ началото на административно наказателното производство. На следващо място излага, че от обстоятелствената част на НП не ставало ясно къде точно е извършено нарушението, както и къде точно е паркирал, което съставлявало нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Сочи, че разпоредбата на чл.94, ал.3 от ЗДвП сочи, че при престой и паркиране в населени места пътните превозни средства се спират възможно най – вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Сочи, че същевременно се допуска престой и паркиране на МПС с допустима максимална маса до 2.5 тона върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя или администрацията маста успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най – малко 2 метра за преминаване на пешеходци. Сочи, че на посочената улица има големи участъци без тротоар по смисъла на &6 от ДР на ЗДвП. Сочи, че в тези участъци от пътя не е налице пътна маркировка по надлежната част на пътя, нито изградена част от пътя, която да ограничава платното за движение и да е предназначена само за движение на пешеходци. На следващо място сочи, че в НП липсва обсъждане на възможността за прилагане на чл.28 от ЗАНН, като излага подробни аргументи, с които обосновава наличието в случая на маловажен случай. С оглед на гореизложеното моли да се отмени обжалваното НП.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява. За него се явява и адв. Н. от ЛАК, която моли да се отмени НП, като неправилно и незаконосъобразно. В даденият и от съда срок е депозирала писмени бележки, в които е изложила подробни аргументи касаещи незаконосъобразността на процесното НП.
Ответникът – ОД на МВР - Ловеч, Сектор ПП, редовно призован не изпраща представител.
От събраните по делото писмени доказателства, от показанията на разпитаните свидетели: Й.В.Й., Ц.В.Б., П.А.П. и М.П.Р., от становището на процесуалния представител на жалбоподателят, и представеният от последния писмени бележки, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 06.03.2019 год. бил съставен Акт серия Д с бл. № 984789 за установяване на административно нарушение от св. Й.В.Й. в присъствието на св. Ц.В.Б. против Ц.Г.П., ЕГН ********** ***, за това, че на 22.02.2019 г., в 00.10 часа в гр. Ловеч на ул. *******при обстоятелства: Ловеч ул. *******като водач на л.а. *****с регистрационен номер *****, собственост на *****гр. Ловеч, като паркира МПС върху тротоара извън разрешените за това места, определени от администратора или от собственика на пътя, с което виновно е нарушил чл.94, ал.3 от ЗДвП. С акта са иззети като доказателства: к.т. №6141991. В акта е вписано в графа възражения „Имам възражения”. В законоустановения срок е депозирано писмено възражение, което е приложено по делото. Въз основа на акта е издадено обжалваното НП.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима.
Съдът намира, че в случая АУАН е съставен от св. Й.В.Й. за когото не се спори, че служител при ОД на МВР Ловеч. НП също е издадено от компетентно лице, в случая от Николай Васков Недялков, Началник на сектор ПП към ОД на МВР-Ловеч. От приобщените по реда на чл. 281 от НПК писмени доказателства и в частност от Заповед с МЗ №8121з-515 от 14.05.2018 год. се установява, че началниците на сектор ПП при ОД на МВР са определени от Министъра за длъжностни лица, които могат да издават НП за установени нарушения по ЗДвП.
От показанията на свидетелят Й. се установява, че на посочената в акта дата, на нощна смяна обикаляйки района „зад казармата” забелязал няколко паркирани автомобила, които според показанията му нарушавали ЗДвП, и на които били съставени глоби с фиш на собствениците, като едно от тези МПС било л.а. марка: *****, с рег. № *****, който бил паркиран в гр. Ловеч на ул. Инж. Петър Иванчев върху тротоара извън разрешените за това места, определени от администратора или от собственика на пътя. На автомобила било поставено уведомление за съставения фиш. Впоследствие Й. съставил АУАН, тъй като постъпили възражения и била образувана преписка. В хода на съдебното следствие св. Й. заяви, че не може да си спомни къде точно е бил паркиран процесния л.а. Къде точно е бил паркиран процесния л.а. не се установи и от показанията на свидетеля по акта – св. Б.. И двамата свидетели са категорични, че не са видели кой е паркирал процесния л.а.
С оглед пълнота на изложението, съдът намира за необходимо да отбележи, че в хода на настоящото производство не се установи по един безспорен и категоричен начин, че именно жалбоподателят П. е извършил нарушението, за което е привлечен към административнонаказателна отговорност.
Задължение на актосъставителя е било да поиска от жалбоподателят П. да попълни декларация и/или да заяви по реда на чл.188, ал.1 от ЗДвП дали именно той е управлявал и съответно паркирал на 22.02.2019 г. в 00.10 часа л. а. *****, с рег. № *****, собственост на „Орбитал” Булстат *********, гр. Ловеч на мястото, посочено в съставения му фиш. Още повече, че нарушителят не е бил установен от актосъставителя на мястото на нарушението.
В случая отговорността на жалбоподателят е ангажирана по чл.94, ал.3 от ЗДвП, която разпоредба гласи, че: "За престой и паркиране в населените места ППС се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Допуска се престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2, 5 тона върху тротоарите, само на определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци. " В АУАН, а в последствие и в издаденото НП обаче, изобщо не е отразено дали в случая е имало определени от собственика на пътя или администрацията места за паркиране на посочената улица, какво е било разположението на паркираното МПС спрямо оста на пътя и какво е било отстоянието му от сградите, ако е имало такива, за да се направи извод за съставомерността на деянието по смисъла на чл.94, ал.3 от ЗДвП, тъй като, само по себе си, паркирането върху тротоар не съставлява нарушение на закона. Касае се за липсата на съставомерни обстоятелства, които е следвало да бъдат посочени както в АУАН, така и в НП. Съдът счита, че в случая е неприложима разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН, според която НП се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, тъй като при тези данни не може да се направи извод, че жалбоподателят е извършил нарушение. Този пропуск е пренесен и в самото НП, в което, отново не е отразена в пълнота фактическата обстановка, а липсата на конкретизация в акта и в НП не може да бъде отстранявана чрез събиране на доказателства. От друга страна нормата на чл.94, ал.3 от ЗДвП, която се твърди, че е нарушена има две условия, касаещи паркирането в населени места: 1. Касаещо паркиране на платното за движение - най-вдясно по посока на движението и успоредно на оста на пътя, което условие е задължително и 2. Паркиране върху тротоара на МПС, които не са тежкотоварни, при спазване на минимум 2 м отстояние от страната на сградите за преминаване на пешеходци /допуска се само на определените от собствениците на пътя места при спазване на отстоянието/. От прочита на нормата на чл.94, ал.3 от ЗДвП се установя, че същата не е от категориите на забранителните/ обратно на чл. 98/, а съдържа общи правила за престой и паркиране. Изречение 2 на нормата също не е забранителна, а допускаща престой и паркиране върху тротоар при спазване на посочените в нея условия. Съдът намира, че обжалваното НП не съдържа в обстоятелствената си част съществени белези на наказуемо по чл.94, ал.3 от ЗДвП нарушение: а именно твърдение, че паркираният автомобил е над 2, 5 тона, и че не е спазено изискуемото отстояние за преминаване на пешеходци. Констатираните пропуски на съществени белези на нарушението, за което жалбоподателят е санкциониран са съществени процесуални нарушения. При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление е съставено при особено съществено нарушение на установените в ЗАНН процесуални правила за съставяне на акт за нарушение и съответно този акт не може да се ползва с установената в чл.189, ал.2 от ЗДвП доказателствена сила.
Съдът споделя становището на адв. Н., отразено в писмените бележки, че с направеното в акта и НП описание на нарушението, което се твръди, че е извършено от жалбоподателят е допуснато и нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, изразяващо се в непосочването на точното място, където се твърди, че е извършено нарушението /не е посочено къде точно е бил паркиран автомобила/. В случая е посочено, че НП е извършено в гр. Ловеч на ул. *******, но тъй като се касае за паркиране, т.е. състояние на покой, е следвало да се конкретизира, в коя част на улицата е извършено паркирането, на кой тротоар, от коя страна, в каква посока от тази улица.
На следващо място от показанията на разпитаните по делото свидетели - П.А.П. и М.П.Р. и приложения от АНО снимков материал, се установи, че мястото, където е бил паркиран процесния л.а. е непосредствено до металната врата на Казармата на ул. *******. При предявене на посочените по – горе свидетели на приложената по делото извадка от регулационния кадастрален план на гр. Ловеч /стр. 12/ и приобщения по делото снимков материал/ се установи точното местоположение на автомобила. От снимковия материал се установява, че процесния л.а. е бил паркиран до електрически стълб, като свидетелите П. и Р. са категорични, че единственият стълб на ул. ******е до металната врата на казармата. От показанията на тези свидетели беше установено, и че на мястото, където е бил паркиран процесния л.а. липсва тротоар, като и двамата свидетели са категорични, че тротоар на ул. ******от страната на казармата е обособен от началото на кръстовището с ул. *******, който достига приблизително до сградата, представляваща офис на фирмата /ул. *******№ 1/, и че от там до края на улицата /до ул. ******/ няма тротоар. В тази връзка са показанията на св. П. от които се установява, че „където беше паркиран автомобила .... няма тротоар", както и че „..в този пътен участък няма нито знаци, нито пътна маркировка, нито някакви други отличителни знаци, които да показват, че там има тротоар…”, които съответстват на приложения по делото от АНО снимков материал. От снимковия материал се установява тъмна линия на асфалта под паркирания л.а., за която от показанията на св. М.Р. се изясни, че не е тротоар, а че при преасфалтирането на улицата преди няколко години новият асфалт не е бил положен до края на платното, а само част от пътното платно, като мястото след тъмната линия не е асфалтирано и това дава контура на снимката. С оглед на гореизложеното съдът споделя извода на процесусалният представител на жалбоподателят, че на мястото, където е бил паркиран процесния л.а. не е налице „тротоар" по смисъла на § 6, т. 6 от ДР на ЗДвП, която предвижда, че „тротоар" е изградена, оградена или очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и предназначена само за движение на пешеходци, какъвто в хода на съдебното следствие се установи, че не е налице. Действително по делото са ангажирани доказателства от които се установява, че в регулационния план на гр. Ловеч има предвидено изграждане на такъв, но с оглед останалите събрани по делото доказателства, съдът намира, че в действителност такова пътно съоръжение не е изградено.
С оглед на гореизложеното, съдът счита, че обжалваното Наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
В случая въпроса за разноските не следва да се обсъжда, тъй като такива не са претендирани.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №19-0906-000293 от 18.03.2019 г. на Николай Васков Недялков, Началник на сектор ПП към ОД на МВР-Ловеч, упълномощен с МЗ №8121з-515 от 14.05.2018 г., с което е наложена на Ц.Г.П., ЕГН ********** ***, на основание чл.53 от ЗАНН във вр. с чл.178Е от ЗДвП глоба в размер на 50,00 лева, за нарушение на чл.94, ал.3 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд по реда на АПК, в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: