СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, II-Г въззивен състав, в
публичното заседание на двадесет и втори юли две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЙОАНА ГЕНЖОВА
мл. съдия КРИСТИНА ГЮРОВА
при секретаря Алина Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Гюрова
в. гр. д. № 111 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С
Решение № 472055 от 16.08.2018 г. по гр. д. № 61423/2017 г. по описа на
Софийски районен съд, I ГО, 28 състав, са отхвърлени предявените от А.К.Р.,
ЕГН ********** срещу Н.Н.С., ЕГН **********, искове, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, за
осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 5 000 лв., обезщетение за
некачествено изпълнение на договор за правна помощ, и за осъждане на
ответницата да заплати на ищеца сумата от 9 500 лв., за периода 26.03.1998 г. –
13.06.2016 г., върху присъдената сума от 4 267,56 лв., обезщетение за некачествено изпълнение на
договор за правна помощ, в размер на незаявяване по гражданско дело на дължими
суми част от искова претенция, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба – 05.09.2017 г. до окончателното
плащане.
С
решението А.К.Р., ЕГН **********, е осъден да заплати на Н.Н.С., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 1 604 лв. – разноски по делото.
Срещу
така постановеното решение, с което предявените искове са отхвърлени, е подадена въззивна жалба от ищеца А.К.Р.,
в която са развити съображения за неправилност и необоснованост на атакувания акт. Отправено е искане
първоинстанционното решение да бъде отменено, а исковите претенции да бъдат уважени. Въззивникът твърди, че неправилно първоинстанционния съд е приел, че неприсъждането
на законната лихва не може да се вмени във вина на ответницата – процесуален
представител на ищеца в делбеното производство. Сочи, че задължение на ответницата, като негов процесуален
представител по сключения помежду им договор за
правна защита и съдействие, е да направи искане за присъждане на законна лихва,
каквото не било сторено. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал.
1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата
страна Н.Н.С., чрез надлежно упълномощен
процесуален представител – адв. С.Т., с който жалбата се
оспорва и се моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Претендира се и присъждането на сторените по делото
разноски.
Софийски градски съд, след като
обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, съгласно
разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна
страна:
Производството
е образувано по въззивна жалба, подадена от процесуално - легитимирана страна, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата
е процесуално
допустима.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. По
правилността на решението съдът намира следното:
СРС, I
Гражданско отделение, 28 състав е бил сезиран с осъдителни
искове, с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 51 ЗА.
Първата исковата
претенция на ищеца касае заплащането на
сумата от 5 000 лв. – заплатен адвокатски хонорар във връзка сключения между
страните договор
за правна помощ и съдействие от 26.05.1998
г. за процесуално представителство и защита по гр. дело №
2782/1998 г., по описа на СРС, с предмет делба на имущество и уреждане на
сметки /от които 3 000 лв. – заплатени към датата на сключване на процесния
договор, и 2 000 лв. – към дата 09.06.2010 г. – за процесуално представителство
и защита пред въззивната инстанция/, чието възстановяване се иска поради
непрофесионално осъществената от страна на ответницата работа по оказване на
защита и съдействие.
По
делото не се твърди, ищецът да е развалил договорът поради виновното неизпълнение от ответницата по делото и не е
предявена претенция за връщане на платеното адвокатско възнаграждение, като
такова, платено на отпаднало основание чл. 55, ал. 1,
предложение второ ЗЗД. Претендира се връщане на адвокатското възнаграждение
като обезщетение за претърпени от ищеца имушествени вреди, представляващи заплатеното
възнаграждение, поради некачествено изпълнение на договора за правна защита от ответницата по делото.
По делото е безспорно
установено, че между ищеца и ответницата е
бил сключен
договор за правна помощ и съдействие от 26.05.1998
г. за процесуално представителство и защита по гр. дело №
2782/1998 г., по описа на СРС, с предмет делба на имущество. Уговорените
действия са за завеждане и водене на делото пред всички
съдебни инстанции. За целта, ищецът е упълномощил адв. Н.Н.С. с
правата да го представлява пред всички съдебни
инстанции в Република България, като води
процеса от негово
име и да го представлява по водени срещу него
дела пред всички съдебни инстанции до окончателното им свършване, включително и
с правата да извършва всички съдопроизводствени действия, да подава молби за
обезпечаване на бъдещ иск, да получава обезпечителни заповеди и други
документи, да сключва съдебни спогодби, да се разпорежда с предмета на делото,
и да преупълномощава с тези права и други адвокати. Спорът на страните е
относно изпълнение от страна на ответницата
на поетите задължения по сключения
договор.
Въззивният състав
приема, че ответницата е осъществила
процесуално представителство и защита по гр. д.
№ 2782/1998 г., по описа на СРС,
в рамките на подписания между страните договор от 26.05.1998
г. В приетия като доказателство по делото
договор не е уговорено постигането на определени резултати или
изпълнение на конкретна цел, а постигнатото между страните съгласие е за
процесуално представителство и защита, задължения, които адвокат С.
е изпълнила. Поради това обезщетение, съизмеримо с
възнаграждението по този договор, не се дължи, тъй като не сме изправени пред
хипотезата на неизпълнение по смисъла на чл. 79, ал. 1 ЗЗД. Настоящият съдебен състав изцяло споделя изводите на
първостепенния съд, че по делото не са ангажирани доказателства, които да
установяват факта на плащане на адвокатското възнаграждение по договора. Видно
от приложения по настоящето дело договор от 26.05.1998
г. за правна помощ и съдействие, в същия не е договорено
възнаграждение за предоставените услуги. По делото не са
представени разписки доказващи заплащане от страна на ищеца за предаване на
суми, в изпълнение на договорката между страните. Не са и събрани други
доказателства, които да установяват твърдението на ищеца, че процесната сума за
заплатен адвокатски хонорар по договора за правни услуги е платена на
ответницата. В тази връзка доводът
изложен във въззивната жалба, че районният съд е допуснал съществено
процесуално нарушение като не е допуснал до разпит
свидетел, който да установи обстоятелството за размера на уговореното
адвокатско възнаграждение по сключения
договор за правна помощ, е неоснователен. Доколкото съобразявайки исковата
претенция за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 5 000 лв., обезщетение за некачествено изпълнение на
договор за правна помощ, то съгл. чл. 164, ал. 1, т. 5 ГПК свидетелски
показания за установяване
на писмени съглашения, в които страната, която иска свидетелите, е участвала,
както и за тяхното изменение или отмяна, са недопустими. Следва да
се посочи, че са недопустими и свидетелски показания за погасяване на
установени с писмен акт парични задължения, доколкото ответницата изрично е
изразила несъгласие, поради което приложима в случая е и разпоредбата на чл.
164, ал. 1, т. 4 ГПК. Ето защо следва извод, че СРС, 28
състав не е допуснал нарушение на процесуалния закон и не е налице
нарушение на правата
на защита на ищеца от страна на съда. По
делото е изготвен
доклад, като в тежест на ищеца е било указано да докаже
сключения между страните договор за правни услуги, заплащането на адвокатско
възнаграждение и неговия размер, като съобразявайки неблагоприятните последици
от непроведеното пълно и главно доказване, съдът правилно е приел, че по делото
не са събрани доказателства, които да установят факта на плащане от страна на
ищеца на заплатеното възнаграждение по договора. Правилен е и изводът
на първостепенния съд, че доколкото не се твърди изгубване на разписка,
удостоверяваща плащане на договорено адвокатско възнаграждение, то и
свидетелски показания за установяване на този факт, не следва да се допускат.
Ето защо, доколкото не е установено неизпълнение от страна на ответницата на действия
по оказване на процесуално представителство и защита по гр. дело №
2782/1998 г., по описа на СРС, с предмет делба на имущество, и при липса на
доказателства, които да установяват заплащане на договореното по процесното
съглашение между страните адвокатско възнаграждение, правилно СРС е отхвърлил
като неоснователна претенцията на ищеца за връщане на платената по договора за
правна защита и съдействие сума.
По отношение на иска, с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 82 ЗЗД вр. чл. 51 ЗА за некачествено изпълнение на договор за правна помощ, в
размер на незаявяване по гражданското дело, по повод на което договорът за правна защита и
съдействие между страните е сключен, на дължими суми част от искова претенция,
съдът намира следното:
Съгласно
общата разпоредба за неизпълнение на договорите по чл. 79 ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението
си, кредиторът има право да иска изпълнение заедно с обезщетение за забавата
или да иска обезщетение за неизпълнение. В случая ищецът претендира
обезщетение за неизпълнение. Съгласно разпоредбата на чл. 82 ЗЗД обезщетението обхваща
претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и
непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при
пораждане на задължението. Ако длъжникът е бил недобросъвестен, той отговаря за
всички преки и непосредствени вреди.
Основателността
на иска с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД във вр. чл. 51
ЗА и чл. 72 ЗА е свързана с установяване на вреда, неправомерно
поведение от страна на адвоката, причинна връзка между това неправомерно
поведение и нанесената вреда в патримониума на ищеца. Специалните разпоредби в Закона
за адвокатурата се основават на общия принцип на обезвреда - при
неизпълнение на договора за поръчка предвид действието на чл. 79, ал.1 ЗЗД кредиторът има право да иска обезщетение за вредите, твърдяни в случая
като такива от лошото изпълнение - пропуски на адвоката да обезпечи по
най-добрия за клиента начин, реализирането на правата му по осъдителното решение.
Имуществените
вреди на доверителя се определят от разликата между паричната оценка на
неговото имущество, ако изпълнението беше надлежно и паричната оценка на
имуществото му в резултат на действително изпълненото и на пропуснатото от
адвоката (решение № 227 от
19.08.2013 г. на ВКС по гр.д.№ 1166/2012 г., IV г.о.).
При
така установеното се налага изводът, че отношенията между страните следва да се уредят от
сключения между тях договор за адвокатска услуга (предвид възлагането на
правните действия и упълномощаването на адвокат – ответницата по делото), а основните характеристики на
адвокатската дейност дават основание договорните отношения между адвоката и
клиента да се определят като най-близки, сходни на договора за поръчка (в тази
насока е и задължителната съдебна практика - решение № 5495/25.06.2010 г. на ВКС по гр.д. № 1669/2009 г.,
III г.о.). С договора за адвокатска услуга (за характера на договора,
съдържанието му и за дължимата грижа - постановеното по реда на чл. 290 от ГПК, решение № 227 от
19.08.2013 г. на ВКС по гр.д.№ 1166/2012 г., IV г.о.) адвокатът поема
задължението да извърши необходимите правни и фактически действия и/или да
посъветва доверителя какви правни и фактически действия да извърши той, за да
бъде осъществена защитата на едно претендирано от доверителя материално
субективно право, така че то да може да бъде реализирано от доверителя. При
изпълнението на поръчката адвокатът дължи по-голяма грижа от тази на добрия
стопанин (чл. 281 ЗЗД) и дори от тази на добрия търговец (чл. 302 ТЗ), тъй
като чл. 2, ал.2 ЗА го задължава да действа в интерес на доверителя
по най-добрия начин със законни средства. Ако правото на доверителя не бъде
защитено в пълна степен, той дължи обезщетение по чл. 51 ЗА, който гласи,
че за всяко виновно неизпълнение на задълженията си по този закон,
по Етичния кодекс на адвоката и наредбите на Висшия адвокатски съвет,
адвокатът отговаря за причинените на клиента вреди. Когато договорът е сключен
с адвокатско дружество и то е упълномощило адвокат - съдружник, последният
отговаря лично за вредите, причинени на клиента, като дружеството отговаря
солидарно със съдружника до размера на направените вноски ( чл.
71 и чл. 72 от ЗА).
Твърденията на ищеца са насочени към установяване на обстоятелството, че
ответницата като негов процесуален представител не е положила необходимите
грижи по сключения помежду им договор за правна помощ, съответно не е изпълнила
компетентно и професионално задълженията си по него, непредявявайки претенция
за присъждане на законна лихва върху вземането му от 4267,56 лв. срещу И.П.Б.,
претендирано, на основание чл. 282 ГПК /отм./ вр. чл. 127, ал. 2 ЗЗД вр. чл.
25, ал. 2 СК /1985г./, в делбеното производство, по което същата е била
упълномощена от въззивника да го представлява и осъществява действия по защита.
Този пропуск на ответницата довел до невъзможност да му бъде присъдена
законната лихва, в размер на 9 500 лв.,за периода 26.03.1998 г. – 13.10.2016 г.
върху присъдената сума от 4 267,56 лв.
С решение № 167571/11.09.2014 г., влязло в сила на 16.03.2016 г.,
постановено по в. гр. дело № 721/2010 г., по описа на СГС, ГО, IV-А въззивен състав, поправено с
Решение № 19980/22.10.2015 г., влязло в сила на 16.03.2016 г., постановено по
в. гр. дело № 721/2010 г., по описа на СГС, ГО, IV-А въззивен състав, е оставено без уважение искането на А.К.Р.
за присъждане на законна лихва върху вземането му от 4 267,56 лв. срещу И.П.Б.,
претендирано, на основание чл. 282 ГПК /отм./ вр. чл. 127, ал. 2 ЗЗД вр. чл.
25, ал. 2 СК /1985г./. В цитираните по-горе решения е прието, че за първи път с
касационната жалба А.К.Р. е релевирал искане за присъждане на законна лихва
върху вземането си срещу И.П.Б., като същото не е направено пред първата
инстанция, не е станало и предмет на произнасяне от въззивния съд, поради което
е възприето, че не са налице основания за поправка или допълване на решение №
3591/16.05.2013 г., влязло в сила на 16.03.2016 г., постановено по в. гр. дело
№ 721/2010 г., по описа на СГС, ГО, IV-А въззивен състав, с което въззивният съд се произнесъл
по жалбите на страните в делбеното производство срещу постановения
първоинстанционен акт.
Доколкото Решение № 167571/11.09.2014 г., постановено по в. гр. дело №
721/2010 г., по описа на СГС, ГО, IV-А въззивен състав, поправено с Решение №
19980/22.10.2015 г., постановено по в. гр. дело № 721/2010 г., по описа на СГС,
ГО, IV-А въззивен състав, с което е
оставено без уважение искането на А.К.Р. за присъждане на законна лихва върху
вземането му от 4 267,56 лв. срещу И.П.Б., претендирано, на основание чл. 282 ГПК /отм./ вр. чл. 127, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 25, ал. 2 СК /1985г./, е влязло в
сила, това задължава въззивния съд, на основание чл. 297 ГПК да приеме, че претенцията
за присъждане на лихви не е своевременно заявена. Ето защо, и на основание чл.
297 ГПК, въззивният съд не може да осъществява контрол върху влязлото в сила
решение и е длъжен да зачете същото, на основание чл. 297 и чл. 299 ГПК, и да
приеме, че искането за законна лихва върху уважената част от претенцията за
парично вземане, не е заявено в срок.
Спорният въпрос
между страните е дали неприсъждането на законната лихва може да се вмени във
вина на ответницата – процесуален представител на ищеца в делбеното
производство, като при съвкупната преценка на доказателствата по делото,
въззивният съд намира, че тъкмо поведението на ответницата е довело до
невъзможност в полза на ищеца да се присъди и лихвата върху уважения главен
иск. Установените
в чл. 4, ал. 1 ЗА специални изисквания за придобиване качеството на адвокат
определят същия като професионалист, чиято основна цел е да защищава правата и
законните интереси на клиента си по най – добрия начин.
Като професионалист спрямо него са завишени изискванията за изпълнение на
възложената работа, тъй като се предполага, че притежава необходимите знания и
опит, за да защитава интересите на своите клиенти. Поемайки
задължения да
бъдат извършени
необходимите правни и фактически действия, за да бъде осъществена защитата на
едно претендирано от доверителя материално субективно право, така че то да може
да бъде реализирано от доверителя, често задълженията
на адвоката се свързват със съблюдаване на процесуални срокове. Настоящата
инстанция намира, че ответницата, в качеството си на адвокат на ищеца
в делбеното производство, не е
изпълнила точно задълженията си по договора за
правна защита и съдействие от 26.05.1998 г., като не
е предприела
необходимите действия за защита на правата и интересите му,
пропускайки да заяви своевременно претенцията на ищеца – неин доверител
да му бъде присъдена и законна лихва върху претендираното главно вземане. И тъй
като претенциите по сметки в делбеното производство, част от които е била и процесната
незаявена такава за лихва, следва да бъдат направени най-късно до първото
заседание във втората фаза на делбата, то следователно налице е пропуск да се
предяви претенция скрепена поначало със срок. Установява се неизпълнение на задължения на адв. С., включително и неполагане на дължимата по договора за
адвокатска услуга и в съответствие със Закона за адвокатурата грижа
за охрана на интересите на клиента, досежно незаявяването в срок на претенцията за лихва. Съгласно
чл. 286, ал. 1 ГПК /отм./, в първото заседание след допускане на делбата сънаследниците могат
да предявят искания за сметки помежду им, като посочат и доказателствата си. Претенциите по сметки, предявявани по реда на чл. 286 ГПК
отм., респективно чл. 346 ГПК имат облигационен характер и
представляват осъдителни искове, за предявяването на които законът не изисква
специално искова молба, предварително заплащане на държавна такса, но е
определил преклузивен срок – първото съдебно заседание след допускането на
делбата за предявяването им в делбеното производство. Следователно претенцията е следвало да се заяви най-късно в първото
заседание във втората фаза на делбата, а именно на дата 24.04.2001 г., като
пропускът да се направи това, е обусловило невъзможността ищецът да увеличи
имуществената си сфера, тоест получи в патримониума си и сумата, която му се
дължи като законна последица от уважаването на претендираното главно вземане.
Така за последния са настъпили имуществени вреди, проявени като
пропуснати ползи, а именно неосъществено увеличаване на имуществото на ищеца, в
размер на сумата, равняваща се на законната лихва, която е следвало да се
присъди върху уважената част от претендираното главно вземане.
Поради това следва да
се приеме, че непоискването да се присъди в полза на доверителя й
законната лихва върху главната претенция, само по себе си може
да се квалифицира като некачествено неизпълнение на договора за правна защита
и съдействие, тъй като се установява, че адвокат С. не
е направила всичко необходимо, за да защити правата
на клиента си. Отговорност на адвоката за вреди може да бъде ангажирана само
ако неблагоприятният за страната резултат се дължи на пропуск на адвоката да
упражни някое процесуално право или да извърши надлежно някое процесуално
действие, което е довело до погасяването на съответна процесуална възможност
занапред, какъвто е и настоящият случай. Липсата на процесуална активност от
страна на ответницата е свързано с пропуск да се заявят и
обосноват претенции, с изтичането на
който срок, същите се преклудират, ето защо незаявяването им
е довело до увреждане интересите на клиента ѝ – ищеца А. К..
Данните по делото по категоричен начин сочат, че ответницата, в качеството си
на адвокат – пълномощник на ищеца, не
е положила
необходимата грижа за точно изпълнение на възложената работа, поради което в
полза на ищеца не е възникнало
правото да получи и законната лихва върху вземането му от 4 267,56 лв. срещу И.П.Б., претендирано, на основание чл.
282 ГПК /отм./ вр. чл. 127, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 25, ал. 2 СК /1985г./.
Предвид изложеното предявеният срещу адв. Н.Н.С. иск, за осъждане на
ответницата да заплати на ищеца обезщетение за некачествено изпълнение на
договор за правна помощ, в размер на незаявяване по гражданско дело на дължими
суми част от искова претенция, неправилно е бил отхвърлен от първоинстанционния
съд, поради което и при несъвпадане изводите на двете съдебни инстанции,
решението в тази част следва да бъде отменено, като вместо него постановено
друго, с което претенцията на ищеца бъде уважена.
При формирания от настоящата съдебна инстанция извод за неприсъждане, по
вина на ответницата, на законната лихва върху уважената част
от присъденото главно вземане, то следователно лихва следва да се начисли от датата, на която искането е следвало да се заяви в
процеса /24.04.2001 г./ върху приетия
за основателен размер на главното вземане от 4 267,56
лв., до 13.06.2016 г.
По отношение на крайната дата, до която следва да се присъди претендираната от
ищеца сума, въззивният съд намира, че макар посочената такава в решението на
първоинстанционния съд, а именно -
13.06.2016 г. да е по-кратка от претендираната от ищеца, чрез заявения
от него период /13.10.2016 г./, то именно първата следва да бъде съобразена при
определяне размера на дължимото се обезщетение, доколкото няма оплакване за
непълнота на атакуваното първоинстанционно решение, нито нарочно искане по чл.
250 ГПК, не са налице и основанията по чл. 247 ГПК за провеждане на процедура
по отстраняване на допусната ОФГ, тъй като не се констатира несъответствие
между мотиви и диспозитив на обжалвания акт относно произнасянето от
първостепенния съд за периода на претенцията. Ето защо лихва следва да се начисли от датата, на която най-късно претенцията на ищеца е следвало да се заяви в
производството – първо заседание на втора фаза на делбата – 24.04.2001 г., върху приетия за основателен размер на главното вземане от 4 267,56 лв., до 13.06.2016
г., като нейният размер съдът, по реда на чл. 162 ГПК, определя на 7 820,29 лв. до който размер претенцията е основателна
и искът за нея следва да се уважи, а за разликата до пълния претендиран размер
от 9 500 лева ще следва да се отхвърли.
Неоснователен е доводът на пасивно легитимираната по делото страна, че
вземането за процесното обезщетение се е погасило по давност. Решението
по гр. дело № 721/2010 г. по описа на СГС, ГО, IV-А въззивен състав е влязло в сила на 16.03.2016 г., и това е началото на погасителната давност за
обезщетението по чл. 51 ЗА. Преди този момент липсва юридически факт, който от
материалноправна страна да обуслови обезщетението, тъй като давността не се
прилага служебно/чл. 120 ЗЗД/. Следователно, при приложението кратката
3-годишна погасителна давност на чл. 111, б. „б” ЗЗД - вземане за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор, давностният
срок за вземането изтича на 16.03.2019 г. Исковата молба по настоящото дело е депозирана
в съда на 05.09.2017 г., с оглед на което към този момент не е изтекла
погасителната давност за вземането. На тази дата давността е прекъсната, на основание чл. 117 ЗЗД, като докато трае процесът давността е спряла да тече
съгласно чл. 115 ,б. ”ж” ЗЗД.
Върху уважената част от иска следва да се присъди и законна лихва върху главницата от 7 820,29 лева за
периода от датата на депозиране на исковата молба в съда – 05.09.2017 г. до окончателното плащане.
По
разноските:
За
първата инстанция: в исковото производство ищецът е сторил разноски в
размер на 480 лв. – държавна такса, и 500 лв. - адвокатско възнаграждение, като
съразмерно с уважената част на исковете, има право на разноски в размер на 528,54
лв. В исковото производство ответникът е сторил разноски в размер на 1 604 лв.
- адвокатско възнаграждение, като съразмерно с отхвърлената част на исковете,
има право на разноски в размер на 738,91 лв.
За
въззивната инстанция право на разноски има въззивникът, който е представил списък по чл. 80 ГПК и претендира
заплащането на сумата от 2 000 лв. за адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство пред СГС. С оглед представения договор за правна защита и
съдействие, в който е отразено, че уговореният адвокатски хонорар е заплатен
изцяло в брой, което има характер на разписка, съдът намира, че е доказано
заплащането им. Направеното от въззиваемата страна
възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 ГПК
е основателно. Минимално предвиденият размер на възнаграждението съгласно чл.
7, ал. 2, т. 4 НМРАВ е 965 лв., с оглед на което
уговореното и заплатено възнаграждение от 2
000 лв., което завишава минималните размери,
предвидени в НМРАВ, повече от два пъти, и като
се съобрази правната и фактическа сложност на делото, то съдът намира, че
същото се явява прекомерно и следва да бъде редуцирано в минимално предвидения в Наредбата размер. Съразмерно с отхвърлената част на исковете въззивникът има право на разноски в
размер на 520,45 лв.
Право на разноски има и въззиваемата страна, която
е представила списък по чл. 80 ГПК и претендира заплащането на сумата от 1 604
лв. за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред СГС. С
оглед представенита разписка, съдът намира, че е доказано заплащането им. Направеното от въззивника възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на
основание чл. 78,
ал. 5 ГПК
е основателно. Минимално предвиденият размер на възнаграждението съгласно чл.
7, ал. 2, т. 4 НМРАВ е 965 лв., с оглед на което
уговореното и заплатено възнаграждение от 1 604 лв., което завишава минималните размери,
предвидени в НМРАВ, и като се съобрази
правната и фактическа сложност на делото, то съдът намира, че същото се явява прекомерно и
следва да бъде редуцирано в минимално предвидения в
Наредбата размер. Съразмерно с уважената част на исковете, на въззиваемата страна
следва да се присъдят разноски в размер на 444,55 лв.
Предвид
изложените съображения, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 472055 от 16.08.2018
г. по гр. д. № 61423/2017 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 28 състав,
в частта, с която е отхвърлен предявеният от А.К.Р.,
ЕГН ********** срещу Н.Н.С., ЕГН **********, иск, с правно основание чл. 79,
ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 7 820,29
лв., за периода 24.04.2001 г. – 13.06.2016 г., обезщетение за некачествено
изпълнение на договор за правна помощ, в размер на незаявяване по гражданско
дело на дължими суми част от искова претенция, върху присъдената сума от
4 267,56 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на подаване на исковата молба – 05.09.2017 г. до окончателното
плащане, както и в частта, с която А.К.Р., ЕГН **********, е осъден да
заплати на Н.Н.С., ЕГН ********** разноски
за разликата над 738,91 лв. до уважения
размер от 1 604 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, Н.Н.С., ЕГН **********,
да заплати на А.К.Р., ЕГН **********, сумата от 7 820,29 лв., за периода 24.04.2001
г. – 13.06.2016 г., обезщетение за некачествено изпълнение на договор за правна
помощ, в размер на незаявяване по гражданско дело на дължими суми част от
искова претенция, върху присъдената сума от 4 267,56 лв., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата
молба – 05.09.2017 г. до окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 472055 от 16.08.2018
г. по гр. д. № 61423/2017 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 28 състав,
в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Н.Н.С., ЕГН **********, да заплати на А.К.Р., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 528,24
лв., представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА Н.Н.С., ЕГН **********, да заплати на А.К.Р., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 520,45
лв. – разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА А.К.Р., ЕГН **********, да заплати на Н.Н.С., ЕГН **********,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 444,55 лв. – разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен
касационен съд в 1-месечен срок от съобщаването му на страните .