Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 121
гр. Габрово, 10.11.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на единадесети октомври две хиляди двадесет
и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ПЕТРАКИЕВА
ДАНИЕЛА ГИШИНА
при
секретаря РАДОСЛАВА РАЙЧЕВА и с
участието на окръжен прокурор ТИХОМИР ПЕТКОВ
като разгледа докладваното от съдия Д. Гишина КАНД № 126 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Касационното производство е образувано по касационна жалба на административнонаказаното лице З.А.Ф. *** против Решение № 65 от 06.06.2023 година по АНД № 434/2022 по описа на Районен съд – Севлиево.
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил Наказателно постановление /НП/ № 22-0341-000533 от 24.11.2022 година, издадено от Началник Районно управление /РУ/ - Севлиево при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОДМВР/– Габрово, с което на касатора З.Ф. за нарушение на чл. 150 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложена глоба по чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП в размер на 300 /триста/ лева.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, при липса на мотиви и при нарушено право на защита. Излагат се доводи относно това, че касационният жалбоподател не е бил собственик на МПС, за чието управление е санкциониран; ограничено било правото му на защита поради посочване на нарушението в различни, алтернативни фактически състави; показанията на разпитаните по делото свидетели не кореспондирали с изготвената по делото експертиза; необсъждане от съда на въпроса за маловажността на случая. Прави се искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да бъде отменено процесното НП.
В открито съдебно заседание касационният жалбоподател З.А.Ф. не се явява, представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат, поддържа се жалбата, както и искането по същество.
Ответната страна Началник на РУ – Севлиево при ОДМВР – Габрово не се явява и не се представлява в открито съдебно заседание, не се заявява становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура – Габрово дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което намира, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
Касационната жалба е допустима – подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, и от процесуално легитимирано лице – страна в първоинстанционното производство.
Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН/, намира следното:
За да потвърди обжалваното НП, районният съд е приел, че касационният жалбоподател З.Ф. е извършил констатираното в АУАН и издаденото въз основа на него НП нарушение по чл. 150 от ЗДвП, описано в АУАН и НП, че на 10.11.2022 година около 10:05 часа по посочена в АУАН и НП улица в гр. Севлиево е управлявал лек автомобил Киа, черен на цвят, като при допълнителна проверка се установява модел, регистрационен номер и собственик, посочени в АУАН и НП. В последните изрично е посочено, че АУАН е съставен по свидетелски показания на 2 лица, индивидуализирани с 2 имена, които лица разпознали Ф., когато автомобилът минавал покрай тях със свалени прозорци. Посочено е също, че при извършена справка в Оперативна дежурна част /ОДЧ/ се установява, че водачът не притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство /СУМПС/.
В хода на съдебното производство наказаното лице не опровергава факта, че към датата на извършване на вмененото му нарушение не е бил правоспособен водач.
Относно доводите на касационния жалбоподател относно описанието и дадената квалификация на вмененото му административно нарушение, съдът намира, че не е налице твърдяното разминаване между обстоятелствената и диспозитивна част на издаденото НП. Споделят се мотивите в тази част на обжалваното съдебно решение – разпоредбата на чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП предвижда няколко алтернативи, едната от които е санкционираща по отношение на лице, което управлява МПС без да е правоспособно, а другата по отношение на лице, което не притежава СУМПС, но законодателят е имал предвид липсата на валидно СУМПС за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, а не изобщо липсата на такова. В НП нарушението е ясно описано – водачът е санкциониран затова, че управлява ППС без да е правоспособен, а не поради липса на СУМПС, валидно за съответната категория на превозното средство. В този смисъл, не е налице разминаване между материалноправната разпоредба по ЗДвП и санкционната норма на с.з., под която е подведен под отговорност З.Ф..
Отразените в НП данни за собствеността на МПС, което Ф. е управлявал при извършване на процесното административно нарушение, съдът счита за ирелевантно обстоятелство в процесния случай, тъй като собствеността върху управлявания автомобил не е съставомерен елемент от деянието, за което е наказан Ф..
Процесният АУАН е съставен по свидетелски показания, без да е извършвана проверка на място. Противно на твърдяното от част от свидетелите, разпитани пред въззивния съд, относно поредността на действията и по-специално на преглеждането на записи от видеокамери, процесният АУАН е съставен на 14.11.2022 година, а записи от видеокамери, монтирани в района, в който се е твърдяло, че е извършено процесното административно нарушение, са изискани от Кмета на Община Севлиево и от Районен съд – Севлиево на 15.11.2022 година /л. 14-15 от първоинст. дело/, като липсват данни за получаване на записи и за приобщаването им към административнонаказателната преписка. ЗДвП споменава видеозаписите в разпоредбата на чл. 189, ал. 15, според която изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес. Дори и да отговарят на посочените по-горе изисквания относно изготвянето им, процесните видеозаписи, както и всички изброени в разпоредбата носители на информация, на които е признато качеството на веществени доказателства, е следвало да бъдат приобщени по надлежния ред към доказателствата, събрани в хода на административнонаказателното производство, а това не е сторено.
Отделно от това, от разпоредбата на чл. 165 от ЗДвП /чл. 165, ал. 1, т. 1 и т. 11 вр. ал. 2, т. 1, 6 и 7/ следва, че контролът
за спазването на правилата за движение от участниците в движението се извършва
чрез проверки на място и чрез използване на технически средства или системи,
заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или регистрационния
номер на моторното превозно средство, респ. автомобили, оборудвани със средства
за аудиозапис и видеозаснемане, като контролът се осъществява само в обхвата на
средствата за видеозаснемане. Горепосоченото е в съответствие и с детайлната
уредба, дадена в Инструкция № 8121з-749 от 20.10.2014 г. за реда и
организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение /издадена
от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 90 от 31.10.2014 г., изм. и
доп., бр. 56 от 24.07.2015 г., бр. 104 от 29.12.2017 г., в сила от 29.12.2017
г./. Във връзка с процесния случай е достатъчно да се посочи, че според чл. 39,
ал. 4 от Инструкцията контролът на пътното движение представлява подвижен /линеен/
и/или стационарен визуален или с помощта на технически средства контрол върху
поведението на участниците в движението и на техническото състояние на ППС
чрез: 1. установяване на лицата, които нарушават правилата за движение по
пътищата, и прилагане на съответните наказания и принудителни административни
мерки, предвидени в ЗДвП; 2. установяване и задържане на обявени за издирване
МПС и лица, както и лица, напуснали местопроизшествието; 3. установяване на
технически неизправни МПС и прилагане на мерки съгласно ЗДвП.
От посоченото следва,
че в процесния случай в хода на административнонаказателното производство са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
които опорочават съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП.
Управлението на МПС от лице, което не е правоспособен водач, действително
съставлява административно нарушение, но в случая не е налице законосъобразно
протекла процедура по установяването на такова, за да се приеме, че е
установено и доказано по надлежния ред нарушение, извършено от З.А.Ф..
Предвид
гореизложеното настоящият състав на Административен съд – Габрово намира обжалваното решение на Районен
съд – Севлиево за постановено в нарушение на материалния закон, което налага
отмяната му, както и отмяна обжалваното пред Районен съд – Севлиево НП с ново
решение по същество.
Водим от горното и на
основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, вр. чл.
63в от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 65 от 06.06.2023 година по АНД № 434/2022 по описа на Районен съд –
Севлиево, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № 22-0341-000533 от 24.11.2022 година, издадено от
Началник Районно управление - Севлиево при Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи – Габрово, с което на З.А.Ф. *** за нарушение на чл. 150 от Закона
за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложена глоба по чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП в размер на 300 /триста/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.