№ 513
гр. София , 27.04.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито
заседание на двадесет и седми април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Пламен Дацов
Членове:Светла Букова
Маргаритка Шербанова
като разгледа докладваното от Пламен Дацов Въззивно частно наказателно
дело № 20211000600466 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава 22 от НПК, като същото в рамките на сроковете
предвидени по закон е инициирано по частен протест на СГП срещу определение по реда на
чл.249, ал.1 НПК, с което е прекратено съдебното производство по НОХД№430/21 год. по
описа на СГС, НО-4 състав.
В протеста представителят на СГП твърди, че атакуваният съдебен акт е неправилен
и незаконосъобразен, тъй като обвинителният акт отговоря на всички изисквания на НПК.
Сочи се и, че привличането по реда на чл.206 НПК е допустимо, тъй като са спазени
предпоставките на чл.269, ал.3 НПК. В тази връзка се моли за отмяна на процесното
определение и връщане на делото на СГС за разглеждане по същество.
САС след като се запозна с материалите по делото и частния протест,
достигна до следните фактически и правни изводи:
СГС, НО-7 състав с протоколно определение от 01.04.2021 год. е прекратил
съдебното производство по НОХД№430/21 год. и е върнал делото на СГП за отстраняване
на посочените процесуални нарушения. Като такива съществени процесуални нарушения
съдът е конкретизирал – нарушение по привличането по реда на чл.206 НПК, неуведомяване
на ощетеното юридическо лице, липсата в обвинителния акт на елементи от фактическия
състав на отделните деяния.
Частният протест е основателен.
1
По отношение на подсъдимия С. П. И. е внесено обвинение за извършено
престъпление по чл.255, ал.3 вр. ал.1, т.2, пр.1 и т.7 вр. чл.26 НК.
Този състав на САС не може да приеме депозирания аргумент в атакуваното
определение, че в обвинителния акт не става ясно в какво се състои изпълнителното деяние,
тъй като механизмът на същото не е изяснен. Напротив, обвинителният акт отговаря на
минималните стандарти визирани в чл.246 НПК. Описано е по ясен начин инкриминираното
деяние както от обективна, така и от субективна страна. Що се отнася до посоченото от
първия съд, че не са изложени факти относно това от кого и как са били изготвени отчетните
регистри на дружествата, от кого са подписани и по какъв начин подадени, то последното
освен, че е видно от изписаното в обвинението, тъй като е свързано с упълномощаването на
И. от въпросните дружество, но от друга страна е част и от въпросите свързани с
доказването и фактите, които прокуратурата е преценила, че са част от инкриминираното
деяние. В обвинителния акт е отбелязано, че данните в СД по ЗДДС следва да се формират
на база реална стойност по реално извършени сделки, поради което се сочи, че
регистрираното лице по ЗДДС е длъжно да отрази издадените от негово име данъчни
документи и отчети за продажби. В този смисъл прокурорът подробно на стр.25 и сл. от
обв.акт е обяснил какво има предвид и кое според него е доказано от обективна страна. Още
повече, че според обвинението И. е потвърдил неистина в подадени декларации в
качеството си на пълномощник, което също е достатъчно като конкретика, за да се разбере
обвинението за посоченото обстоятелство. Необходимо е да се обърне внимание на
решаващия съд, че прокуратурата депозира факти и обстоятелства, които тя е събрала и
преценила, че са доказани, за да се внесе обвинение. Всичко останало е въпрос по същество
в хода на съдебното производство.
По отношение на това, че не било посочено в кой раздел на СД по ЗДДС, неверните
обстоятелства, отразени в дневниците за покупки, са били декларирани, това по никакъв
начин не може да се приеме като неяснота свързана със съществено процесуално нарушение,
тъй като от една страна същото обстоятелство е видно от самата СД и от друга страна, не е
част от механизма на изпълнителното деяние от обективна страна.
По отношение на нарушението свързано с чл.206 вр. чл.269, ал.3 НПК и тук САС не
може да се съгласи с мотивите на първата инстанция. Дори и да се приеме, че подсъдимият е
имал известен адрес, то това може да бъде санирано в съдебна фаза като му се предяви
същото във връзка с внесения обвинителен акт. Смисълът на предявяването на
разследването е, че съответната страна може да прави бележки, да поиска събиране на
доказателства и прочие – чл.228 и чл.229 НПК Именно поради тази причина действията по
чл.206 НПК могат да протекат в отсъствието на обвиняемия, ако това няма да затрудни
разкриването на обективната истина. В случая органът на досъдебното производство е
преценил, че това е налице. В нормата на чл.227, ал.3 НПК е отбелязано, че призоваването
се извършва от посочените по делото адреси, които в случая са били в България и оттам
2
лицето е призовано, но не е намерено По чл.227, ал.4 НПК разследването не се предявява,
ако лицето не е намерено на посочените адреси в страна, а адресът му във ФРГ не е такъв по
призоваване. От друга страна, дори и хипотетично да се приеме, че са налице основания за
връщане за това обстоятелство, същото ще е абсолютно безпредметно и максимално ще
затрудни процеса поради факта, че подсъдимият се явява в съдебното производство пред
СГС, същият и неговият защитник нямат бележки, възражения и искания за прекратяване на
съдебното производство и не сочат основания накърняващи права и интереси на И. в
рамките на досъдебното производство. Прави се искане и за продължаване на производство
по реда на чл.371, т.1 НПК. Реално всичко онова, което обвиняемият/подсъдимият не е
могъл да установи поради своето отсъствие в досъдебното производство може да бъде
санирано в съдебното такова. В допълнение следва да се има предвид и това кои са СПН
свързани с правата на обвиненото лице визирани в чл.249, ал.4, т.1 НПК.
По отношение на ощетеното юридическо лице и това, че същото не е уведомено за
досъдебното производство и е било призовано за предявяване, отново не може да се приеме
от САС за съществено процесуално нарушение. Действително в чл.249, ал.4, т.2 НПК е
записано, че пострадалият следва да бъде уведомен за образуване на наказателното
производство. В процесния случай ощетеното лице, дори и да се приеме, че не е било
уведомено, то в случая това не е неотстранимо процесуално нарушение, а отстранимо
такова. Самият факт на призоваването му в съдебна фаза, предявяването от него на
граждански иск и заявеното в молбата пред съда, че не счита, че са нарушени негови права в
смисъл за допуснати нарушения на досъдебна фаза е достатъчна гаранция за това, че
неговите права за спазени, че нарушението е отстранено и връщането му ще бъде напълно
безпредметно. Принципното становище е, че делото би следвало да бъде върнато само
когато е отстранимо в досъдебна фаза. Това е и смисълът на нововъведените разпоредби в
гл.19 НПК през 2017 година.
С оглед на изложеното, определението следва да бъде отменено, а делото върнато на
СГС за продължаване на производството.
Така мотивиран 8 състав на САС, НО на основание чл.249, ал.3 вр. с чл.345, ал.1
вр. чл.342, ал.1 НПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 01.04.2021 год. по описа на СГС, НО-7 състав,
с което е прекратено съдебното производство по НОХД№430/2021 година.
3
ВРЪЩА делото на СГС за продължаване на производството.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4