№ 5452
гр. София, 27.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТД
при участието на секретаря СР
като разгледа докладваното от ТД Гражданско дело № 20211110161625 по
описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД.
Ищецът – „Ск“ ООД, твърди, че между страните е налице договор за кредит от
30.05.2020 г., по силата на който в полза на ответника е предоставен заем в размер на
900 лв., като падежът на последната вноска по кредита е бил на 30.10.2020 г. Твърди,
че на 07.07.2020 г. ответникът е заплатил сумата в размер на 318 лв., представляваща
първата вноска по кредита и такса за седем дни просрочие, като след тази дата не е
постъпвало плащане от страна на ответника. Излага, че длъжникът е изпаднал в забава,
считано от 31.07.2020 г., като непогасените задължения възлизат на сумите, както
следва: 900 лв., представляваща непогасена главница по договор за паричен заем от
30.05.2020 г., ведно със законната лихва за забава от 05.07.2021 г. до окончателното
плащане; 76,32 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 30.05.2020 г.
до 30.10.2020 г.; 88,54 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 08.09.2020 г.
до 01.06.2021 г.; 123,20 лв., представляваща неустойка за забава за периода от
28.10.2020 г. до 30.10.2020 г. За посочените суми в полза на ищеца срещу ответника в
производството по ч.гр.д. № 39331/2021 г. по описа на СРС, III ГО, 140 състав, е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 14.07.2021 г., като в срока по чл.
414, ал. 2 ГПК длъжникът е подал възражение срещу заповедта за изпълнение. Ето
защо и с оглед указанията на съда заявителят предявява искове по чл. 422 ГПК.
Претендира разноските по производството, в това число и разноските в заповедното
1
производство.
Ответникът – КР. Й. ХР., оспорва предявените искове. Не оспорва
обстоятелството, че между страните е сключен договор за кредит от 30.05.2020г.
Твърди, че на 07.07.2020 г. е заплатила сумата в размер на 318 лв., с което е погасила
част от кредита. Ето защо, счита за неоснователна претенцията за заплащане на пълния
размер на главницата. Оспорва претенцията за възнаградителна лихва като недоказанa
по размер, предвид обстоятелството, че част от главницата е погасена. Оспорва
исковете за мораторна лихва и неустойка за забава с твърдението, че посочените
вземания не могат да се претендират едновременно. Ето защо, моли за отхвърляне на
предявените искове.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на
закона, достигна до следните фактически и правни изводи:
От приложеното ч.гр.д. № 39331 по описа на Софийски районен съд за 2021 г. се
установява, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК, вх. № 22771/05.07.2021 г., за вземанията, предмет на настоящото
производство, като съдът е издал заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 14.07.2021
г. срещу длъжника. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът е подал възражение
срещу заповедта за изпълнение, поради което и с оглед указанията на съда ищецът
предявява установителни искове за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответникът му дължи сумите, предмет на издадената заповед за
изпълнение.
Във връзка с изложеното съдът намира, че предявените искове са допустими.
С доклада на делото, неоспорен от страните, като безспорни и ненуждаещи се от
доказване са отделени следните обстоятелства: че между страните е налице
облигационно отношение по сключения между тях договор за заем от 30.05.2020 г.; че
кредитодателят е предал на кредитополучателя заемната сума в размер на 900 лв, както
и че на 07.07.2020 г. К.Х. е заплатила сумата от 318 лв.
Видно от представения по делото договор за заем № 423729/30.05.2020 г., се
установява, че между „Ск“ ООД и КР. Й. ХР. е сключен договор за потребителски
кредит, по силата на който ответникът е получил в заем сумата в размер на 900 лв.,
като се е задължил да върне получената в заем сума на пет вноски – първата в размер
на 30,04 лв., а останалите четири за сумата в размер на 244,08 лв., т.е. сумата в общ
размер на 1006,36 лв., включваща главница и възнаградителна лихва. Към договора е
налице погасителен план, видно от който крайният срок за връщане на предоставената
в заем сума, заедно с договорената възнаградителна лихва, е 30.10.2020 г.
Погасителният план съдържа информация за размера на всяка месечна вноска,
разпределянето и при погасяването на главницата и възнаградителната лихва, както и
падежа на месечните плащания.
2
Съдът намира, че с оглед съдържанието и приложенията към процесния договор,
същият отговаря на императивните изисквания на ЗПК, в редакцията на закона към
датата на сключване на договора, поради което е действителен.
Съдът намира обаче, че отделни клаузи от договора, предвиждащи заплащането
на неустойка за непредставено обезпечение, както и такси в случай на забава, са
нищожни.
Съгласно чл. 6.1 от договора, заемателят се задължава да предостави на
заемодателя едно от следните обезпечения: поръчител, отговарящ на изисквания,
посочени подробно в договора, или банкова гаранция. На основание чл. 6.2 при
неизпълнение на задължението да предостави обезпечение, заемателят дължи на
заемодателя неустойка в размер на 544,45 лв. Неустойката се заплаща на равни части
от заемателя разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски.
Уговорката в чл. 6.2 от договор, предвиждаща заплащане на неустойка за
неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение (поръчител или банкова
гаранция), е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Неустойката излиза
извън допустимите законови рамки, тъй като кредиторът по вече отпуснат заем
получава имуществена облага от насрещната страна в определен размер без обаче да се
престира от негова страна, респективно да е извършил допълнителни разходи по заема,
което води до неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост.
Посочената клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата
институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху
самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. По
този начин на кредитополучателя се вменява задължение да осигури обезпечение след
като кредитът е отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства, т.е. опасността
от свръхзадлъжнялост на длъжника се увеличава. Несъмнено целта на
регламентираната неустойка излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции, т.е. същата противоречи на добрите нрави, което прави
уговорката за дължимостта ѝ нищожна. В този смисъл са и задължителните
разяснения, дадени в т. 3 на ТР № 1/2009 г. по т. д. № 1/2009 г., ОСТК, ВКС. За
съответствието на тази уговорка със закона съдът следи служебно, като валидността ѝ
се преценява към момента на сключване на съответния договор, а не с оглед
конкретното неизпълнение.
Съгласно чл. 37 от общите условия към договора, в случай че заемателят не
изпълни задълженията си за погасяване на сключения договор за заем, същият дължи
заплащането на разходите, направени от заемателя за събиране на вземането,
предвидени в тарифата на заемателя – при забава от 7 дни – 10 лв., при забава от 60 дни
– 10 % от остатъка от дължимата сума. Съдът намира, че посочената клауза,
предвиждаща задължение за заплащане на такса в случай на забава, е нищожна, тъй
3
като преследва забранена от закона цел да се присъди още едно обезщетение за забава.
Това е така, тъй като срещу тази такса не се дължи никакво поведение, а напротив -
изискуемостта на това вземане следва автоматично от момента на изпадане на
длъжника в забава. Следователно, не става въпрос за никаква такса, защото не се
дължи заради извършени разходи, а самото наименование покрива неистинската цел на
клаузата да служи за обезщетение за вреди от забавата. Съгласно императивната
разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само
на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Ето защо, посочената
клауза е в колизия с императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК и следва да се
приеме за нищожна. Тази наказателна клауза е в пряко противоречие на забраната за
неоснователно обогатяване, като в същността си представлява неустойка, излизаща
извън присъщите ѝ от закона функции, което също влече нищожността ѝ.
Следователно, заемополучателят дължи връщане единствено на получената
главница в размер на 900 лв., както и на възнаградителна лихва в общ размер на 106,36
лв.
Не се спори, че на 07.07.2020 г. е извършено плащане за сумата в размер на 318
лв. от страна на заемополучателя. Със същото е погасена вноската за възнаградителна
лихва с падеж на 30.06.2020 г. в размер на 30,04 лв., вноската с падеж на 30.07.2020 г.
за възнаградителна лихва в размер на 30,04 лв. и главница в размер на 214,04 лв., както
и частично вноската с падеж на 31.08.2020 г., като е погасена изцяло дължимата
възнаградителна лихва в размер на 22,89 лв. и частично главницата до сумата в размер
на 200,20 лв.
Следователно, непогасена е главница в размер на 664,97 лв., както и
възнаградителна лихва в размер на 23,39 лв.
Ето защо, искът за главница с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД следва да се уважи за сумата в размер на 664,97 лв., като
бъде отхвърлен до пълния предяване размер от 900 лв.
Искът за възнаградителна лихва с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД следва да се уважи за сумата в размер на 23,39 лв.
и за периода от 30.09.2020 г. до 30.10.2020 г., като бъде отхвърлен до пълния предявен
размер от 76,32 лв. и за периода от 30.05.2020 г. до 29.09.2020 г.
На основание чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, при забава на потребителя кредиторът
има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, като
обезщетението за забава не може да навдишава размер на законната лихва.
Следователно, заемополучателят дължи обезщетение за забавено изпълнение на
главницата в размер на 664,97 лв. за периода от началната дата на изискуемост на
първана непогасена вноска – вноска с падеж 31.08.2020 г., т.е., считано от 01.09.2020 г.
до 01.06.2021 г. Същият претендира обезщетение за забава за периода от 08.09.2020 г.,
4
което е в размер на 44,31 лв. (изчислено от съда на основание чл. 162 ГПК).
Ето защо, искът с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД следва да
се уважи за сумата в размер на 44,31 лв., представляваща обезщетение за забава върху
непогасената главница за периода от 08.09.2020 г. до 01.06.2021 г., като бъде отхвърлен
до пълния предявен размер от 88,54 лв.
Искът с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД за установяване
дължимостта на вземане за неустойка за забава следва да се отхвърли изцяло, предвид
факта, че клаузата, предвиждаща заплащане на неустойка за забава (такса при
просрочие на вземанията, съгласно тарифата на заемателя), се явява нищожна.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на ищеца сумата в общ размер на 208,89 лв., представляваща разноски в
исковото производство (включващи 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение) и в
заповедното производство съобразно уважената част от исковете.
Ответникът не претендира разноски и не е представил доказателства за
извършването на такива, поради което не следва да се ангажира отговорността на
ищеца по реда на чл. 78, ал. 3 ГПК.
Мотивиран от посоченото, Софийски районен съд, III ГО, 140 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че КР. Й. ХР., ЕГН **********, с адрес: гр.
ххх, дължи на „Ск“ ООД, ЕИК ххх, с адрес: гр. ххх, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД
сумите, както следва: 664,97 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 05.07.2021 г., до погасяването,
представляваща непогасена главница по договор за паричен заем № 423729/30.05.2020
г., сключен между страните; 23,39 лв., представляваща възнаградителна лихва за
периода от 30.09.2020 г. до 30.10.2020 г.; 44,31 лв., представляваща обезщетение за
забава върху непогасената главница за периода от 08.09.2020 г. до 01.06.2021 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за главница с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1,
пр. 1, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД до пълния предявен размер от 900 лв., иска за
възнаградителна лихва с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1,
вр. чл. 240 ал. 2 ЗЗД до пълния предявен размер от 76,32 лв. и за периода от 30.05.2020
г. до 29.09.2020 г., иска за мораторна лихва с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 86 ЗЗД до пълния предявен размер от 88,54 лв., както и иска с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД за установява на дължимост на неустойка за забава в
5
размер на 123,20 лв. за периода от 28.10.2020 г. до 30.10.2020 г.
ОСЪЖДА КР. Й. ХР., ЕГН **********, с адрес: гр. ххх, да заплати на „Ск“
ООД, ЕИК ххх, с адрес: гр. ххх, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на
208,89 лв., представляваща разноски в исковото и в заповедното производство
съобразно уважената част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6