РЕШЕНИЕ
№ 312
гр. Велико Търново , 14.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет
и първи юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Станислав Стефански
Членове:Ирена Колева
Владимир Страхилов
като разгледа докладваното от Станислав Стефански Въззивно гражданско
дело № 20214100500213 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл.
от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба на „Е. С.“ АД, ЕИК:
........., гр. В., р-н „В. В.”, В., Т.-Е, бул. „В. В.”, № 258 срещу решение № 96 от
15.01.2021г., постановено по гр.д. № 1873 по описа за 2020г. на Районен съд
– В. Т., с което съдът ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен иск от
страна В. С. В., с ЕГН: ........., с адрес: гр. В. Т., ул.“В. П.“, № 2 против „Е.
С.“ АД с ЕИК: ........., със седалище и адрес на управление: гр. В., район „В. В.”
В. Т.-Е, бул.”В. В.”№...., че В. С. В. не дължи на „Е. С.“ АД сумата от 3
837,90лв. /три хиляди осемстотин тридесет и седем лева и деветдесет
стотинки/, представляваща цена за коригирано количество електрическа
енергия за периода от 18.06.2016г. до 28.02.2020г., по фактура №
********** от 24.07.2020г., издадена по партида с клиентски 0 **********,
както и е осъдено „Е. С.“ АД да заплати на В. С. В. сумата 758,52лв.
1
/седемстотин петдесет и осем лева и петдесет и две стотинки/,
представляващи направени по делото разноски.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост
на решението, като постановено при съществено нарушение на
процесуалните правила. Твърди се, че е налице е правно основание за
възникване на вземането на дружеството доставчик, а именно – цена на
доставено и потребено в обекта количество електроенергия, дължима на
основание член 50 и сл. от ПИКЕЕ. Абонатът дължи заплащане на
потребеното количество електроенергия, различно от отчетеното на
основание договорното правоотношение между страните. Вземането е за
реално доставена и потребена електрическа енергия, количеството на
която е било отчетено от СТИ, но при месечното отчитане на показанията
на електромера не е било фактурирано. Невъзможността за установяване
на началния момент на възникване на грешката е техническа и е следствие
изцяло от извършеното неправомерно вмешателство в параметризацията
на СТИ. Ето защо предявеният иск за установяване недължимост на
исковата сума е неоснователен и следва да се отхвърли. Моли в тази връзка
да се отмени обжалваното решение и вместо него бъде постановено друго, с
което предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен.
В отговора на жалбата от насрещната страна се излагат доводи за
нейната неоснователност, като се иска потвърждаване на атакуваното
решение като правилно и законосъобразно.
Настоящият състав на В. окръжен съд, гражданско отделение, като
съобрази предметните предели на въззивното производство очертани в
жалбата и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
както и становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно
член 235 от Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от
фактическа и правна страна следното:
Няма спор между страните, че ищецът е потребител на
електроенергия по силата на договорни отношения с ответника, както и че
имотът, в който е монтиран процесният електромер, е присъединен към
електропреносната мрежа.
2
Налице е начисляването на допълнително количество електроенергия в
определен размер за определен период. Корекцията е извършена на основание
член 55 и сл. от ПИКЕЕ. Въз основа на това становище по партидата на
абоната е било начислено допълнително количество електроенергия за
посочения период в посочения размер, за остойностяване на която е
издадена фактура за определена сума. По делото е представена процесната
фактура, видно от съдържанието на която е начисленото количество
електроенергия.
От заключението на вещото лице по изслушаната съдебно -техническа
експертиза, включително с обясненията, дадени от вещото лице при
изслушването му в съдебно заседание се установява, че СТИ е от одобрен
тип, в метрологична годност. Практически е невъзможно да се определи
началният момент, от който е започнало натрупването на неотчетена
електроенергия по съответната тарифа.
Предявен е иск с правно основание член 124, алинея 1 от ГПК за
установяване недължимостта на процесната сума на ответното
дружество, поради което в тежест на ответника е да докаже
дължимостта на начислената сума, а именно, че в резултат на
извършената проверка законосъобразно и при спазване на предвидените в
ПИКЕЕ и ОУ е начислена сумата - предмет на иска - в правилен размер,
като количество електроенергия е реално доставено на ищеца.
На 17.06.2016г. служители на ответника монтирали ново средство за
търговско измерване на електрическата енергия /СТИ/, което да отчита
потреблението за горепосочения имот. В съставения констативен протокол
са записани нулеви показания на тарифи 1, 2, 3, 4 и 5 и на общата тарифа,
което се потвърждава и от показанията на служителите присъствали на
монтажа на СТИ. На 28.02.20. електромерът е проверен от служители на
ответника, за което е съставен констативен протокол, подписан от тях и
един свидетел. Проверяващите лица констатирали показание от 21184 kWh
в тарифа Т3, която не се визуализира на дисплея му, поради което
демонтирали електромера и го предоставили за метрологична експертиза.
От констативен протокол на Българския институт по метрология,
съставен при извършване на експертизата, се установява, че СТИ не
3
съответства на техническите характеристики, защото при софтуерно
четене е установена регистрирана електроенергия по тарифа Т3 от
21184,968 kWh. В резултат на това, на основание чл. 55 от Правилата за
измерване на електрическата енергия /ПИКЕЕ/, приети от КЕВР на
24.04.2019г., ответникът извършил корекция на сметката на използваната
от ищеца електрическа енергия от 21184 kWh за периода от 18.06.2016г. до
28.02.2020г., за което издал фактура на стойност 3837,90 лв. За корекцията
ищецът е уведомен с писмо, с което му е изпратен и препис от съставения
при проверката констативен протокол. От заключението на назначената
по делото техническа експертиза се установява, че електромерът е
настроен да отчита преминаващото през него количество електроенергия
по две тарифи, които се визуализират на дисплея му – 15.8.1 /нощна тарифа/
и 15.8.2 /дневна тарифа/, както и че той измерва точно потребената
електрическа енергия. При софтуерно четене на СТИ е извлечена
информация за следните тарифи: 15.8.1 нощна тарифа, визуализирана на
дисплея – 9997,544 kWh; 15.8.2 дневна тарифа, визуализирана на дисплея –
23759,171 kWh; 15.8.3 допълнителна ненастроена за отчет тарифа,
невизуализирана на дисплея – 21184,969 kWh; 15.8.4 допълнителна
ненастроена за отчет тарифа, невизуализирана на дисплея - 0 kWh; 15.8.0
сумарен регистър невизуализиран на дисплея, отчитащ сбора от
показанията на настроените и ненастроените за отчет тарифи –
54941,684 kWh. Установено е, че количеството електрическа енергия по
тарифа 15.8.3 правилно е остойностено и реално може да бъде доставено за
обекта на потребление и отчетено от електромера, но поради липсата на
възможност за извличане на информация за изминал период от време от
паметта на СТИ не може да се установи нито действителната причина за
наличието му, нито началният момент, от когато показанията са
започнали да се регистрират. При монтиране на електромера действително
са установени нулеви показания на ненастроените за отчет тарифи, но
липсата на технологична възможност за извличане на информация за
изминал период от време от паметта на СТИ води до невъзможност да се
установи кога и по какъв начин е възникнало показанието по тарифа 15.8.3,
за да може да се обоснове извод, че след влизане в сила на ПИКЕЕ по нея е
отчетено реално потребление на 21184 kWh електроенергия за имота. С
оглед гореизложеното се достига до извод, че липсва основание за
4
извършване на процесната корекция, поради което предявеният
отрицателен установителен иск относно недължимостта на сумата от
3837,90 лв. по фактура се явява основателен.
Предвид изложеното, съдът намира, че ответното дружество не е
провело успешно пълно и главно доказване на твърденията си, че е извършило
правомерно и при спазване на всички изисквания едностранна корекция на
сметката на ищцата-потребител, което води до извод, че искът е
основателен и следва да се уважи.
Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението
на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Въз основа на отправеното от въззиваемия искане и на основание член
78 от ГПК, въззивникът следва да бъде осъден да му заплати и направените
пред настоящата инстанция разноски, които са в размер на 720,00 лева,
заплатени за възнаграждение на един адвокат.
По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК,
настоящият състав на въззивния съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 96 от 15.01.2021г., постановено по гр.д.
№ 1873 по описа за 2020г. на Районен съд – В. Т..
ОСЪЖДА „Е. С.“ АД, ЕИК: ........., гр. В., р-н „В. В.”, В., Т.-Е, бул. „В.
В.”, № .... да заплати на В. С. В., с ЕГН: ........, с адрес: гр. В. Т., ул.“В. П.“,
№ 2 сумата от 720,00лв., представляваща сторени по делото съдебно -
деловодни разноски пред въззивната инстанция, на основание член 78 от
ГПК.
Решението не подлежи на обжалване на основание член 280, алинея 3,
точка 1 от ГПК.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6