Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Асеновград,
18.02.2021 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори наказателен
състав в публично съдебно заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН БЕДАЧЕВ
с участието на секретаря Ася Иванова, като разгледа АНД № 742 по описа на Асеновградския районен съд – ІІ н.с. за 2020 година, докладвано от съдията, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
С наказателно постановление № 19-0239-001831 от 21.02.2020 г. на Началника на РУ– Асеновград Петър К. Бабугеров, на П.Г.П. ЕГН: ********** ***, на основание чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 750 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца за нарушение по чл. 21 ал.1 от ЗДвП.
Недоволен от горното постановление е останал П.П. и е депозирал жалба срещу него пред АРС в законоустановения 7-дневен срок. В жалбата и в съдебно заседание чрез процесуалния представител – адв. Т. се сочи, че наказателното постановление е незаконосъобразно, издадено при съществено нарушение на административно-производствените правила и при неправилно приложение на материалния закон, като се иска от съда пълната му отмяна.
Ответната страна РУ – Асеновград не взема становище по жалбата.
Асеновградският районен съд, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе в предвид доводите, изложени в жалбата и в съдебно заседание намери следното:
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА и следва да се разгледа по същество. Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.
От събраните по делото доказателства се установява следното:
С акт за установяване на административно нарушение от 14.07.2019 г. е било констатирано, че на 01.11.2018 г. около 22.13 часа в гр.Асеновград на бул. „България“ до № 78 жалбоподателят П. е управлявал лек автомобил марка „БМВ 318И“ с рег.№ СТ 6562 ВТ, като се е движил със скорост 107 км. ч. при максимално разрешена скорост за населено място 50 км.ч. Отчетен е толеранс от 3 процента в полза на водача, с което е определена наказуема скорост от 104 км. ч. Нарушението е установено с мобилна система за видеоконтрол TFR1-M № 566. За така констатираното нарушение осем месеца по–късно на жалбоподателя П. е съставен АУАН. След още шест месеца му бил връчен препис от акта и същият го подписал без възражения. Въз основа на съставения АУАН, седем месеца след съставянето на акта и само два дни след предявяването му на жалбоподателя –на 21.02.2020 г. било издадено и обжалваното наказателно постановление, т.е. преди изтичането на 3 –дневния срок по 44 ал.1 от ЗАНН за писмени възражения срещу акта.
След като анализира горните факти и взе в предвид възраженията, изложени в жалбата и в съдебно заседание, съдът провери изцяло законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, при което намери, че в административно наказателното производство са допуснати множество съществени нарушения на административните правила, които обуславят незаконосъобразност и на издаденото НП, и респективно налагат неговата отмяна. По съществените от тях са следните:
На първо място АУАН е съставен при грубо нарушение на процедурата по чл. 40 от ЗАНН, която е формална до степен, че всяко отклонение от нормативно разписаните правила води до нейната незаконосъобразност, тъй като засяга съществено правото на жалбоподателя за участие в производството и съответно накърнява правото му на защита в административнонаказателния процес. Това е така, тъй като е нарушено основното правило по чл. 40 ал.1 от ЗАНН, Актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя. Видно от съдържанието на АУАН и от показанията на актосъставителя, актът е съставен на 14.07.2019 г. в отсъствие на лицето индивидуализирано като нарушител и дори към момента на съставяне на АУАН нарушителят все още не е бил установен. Нещо повече, видно от бланката на самия акт в него са попълвани данни, както от актосъставителя, така и от друго неиндивидуализирано в рамките на процедурата лице, като актосъставителят К. е попълнил само датата и данните за нарушението, но не и данните, индивидуализиращи нарушителя. „Довършването“ на АУАН според показанията на актосъставителя К. е станало по-късно от друг полицейския служител, който е вписал данните за нарушителя, към момента на неговото предявяване и вероятно му е предявил и АУАН, което се е случило на 18.02.2020 г. При предявяването и подписването на АУАН от нарушителя пък не е присъствал актосъставителя Х.К.. Съставянето на АУАН в отсъствието на нарушителя П. е съществено нарушение на процесуалните правила, което компрометира правото на защита на жалбоподателят още в началния момент на стартиране на административно наказателното производство, като препятства възможността му да присъства при съставянето на акта и съответно да направи възражения. Изключението от това правило е допустимо само в хипотезата на чл. 40 ал.2 от ЗАНН, според която когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта, същият се съставя и в негово отсъствие. В случая няма данни за това нарушителят да е бил търсен, но да не е бил намерен, нито пък да е бил поканен за съставянето на АУАН и да не се е явил, а тежестта на доказване на тези обстоятелства е на АНО. Нещо повече, видно от данните по делото, нарушителят П.П. е бил установен едва на 10.01.2020 г., видно от приложената Декларация от лицето, на което е бил регистриран автомобила, т.е. същият е бил установен като извършител на нарушението след отразената в АУАН дата на неговото съставяне 14.07.2019г.
На второ място, нарушено е и другото изискване на чл. 40 ал.1 от ЗАНН, АУАН да се състави в присъствието на свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението. Такива безспорно е имало видно от протокола за използване на АТСС, като това са били мл. автоконтрольор Х.К., който в случая е актосъставител, но също и другия член на екипажа на патрулния автомобил, в който е било монтирано АТСС. Този свидетел, обаче не е присъствал при съставянето на АУАН в съответствие с горното императивно изискване. Вместо това незаконосъобразно е приложено правилото по чл. 40 ал.3 от ЗАНН, според което при липса на свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него. При тази алтернативна хипотеза, която по принцип е неправилно приложена, отново има нарушение, тъй като в този случай правилото е да се посочат други двама свидетели, като това изрично се отбелязва в акта. Вместо това АУАН е съставен в присъствието само на един свидетел на съставянето на акта – ст. инсп. М. И., като в АУАН обаче не е изрично отбелязано, че той е свидетел само на съставянето на АУАН.
На трето място, при НП е било издадено след изтичането на преклузивния срок по чл. 34 ал.3 от ЗАНН. Съгласно посочената разпоредба образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта. В случая АУАН е съставен на 14.07.2019 г., а НП е издадено на 21.02.2020 г., т.е. след изтичане на шестмесечния срок, фиксиран в горната разпоредба. Като е издал НП, вместо да прекрати образуваното административнонаказателно производство АНО е допуснал съществено нарушение на административножпроизводтвените правила.
При тази компилация от нарушения при съставянето и предявяването на АУАН, всяко от които е самостоятелно и достатъчно основание за отмяна, е явно че образуваното въз основа на него административно –наказателно производство е изначално опорочено, което респективно обуславя извода и за незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление и налага неговата отмяна, без да се изследва по същество въпросите налице ли е административно нарушение, надлежно ли е установено, правилно ли е определен субекта на отговорност и правилно ли е оразмерено наказанието. Още повече, че НП изобщо не е следвало да бъде издавано , както и производството е трябвало да бъде прекратено от АНО.
По отношение на разноските.
Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал.
3 от ЗАНН страните имат право на разноски. С оглед изхода на делото такива се
дължат само на жалбоподателя. Последният е направил искане за присъждане на
разноски в размер на 800 лева, сторени за заплащане на адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство, пред настоящата инстанция. По
делото е доказано извършването на разноски от жалбоподателя в пълния
претендиран размер, като в приложения Договор за правна защита и съдействие е
удостоверено, че възнаграждението е заплатено изцяло и в брой.
По делото с молба е направено възражение от
административно-наказващия орган за
прекомерност и намаляване на разноските до минималния размер предвиден в
Наредба № 1 от 2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Тъй като размера на възнаграждението, винаги е
функция на интереса, а в конкретния случай стойността на глобата не е висока
съдът намира, че възражението е основателно и така претендираното
възнаграждение за адвокат е прекомерно, поради което следва да се редуцира по
правилото на чл. 18 ал.2, вр. с чл.7 ал.2 т.1 и ал.4 от Наредбата до посочения
минимален размер за една инстанция за
административно-наказателни дела, който
е в размер на 300 лева за всяка инстанция. Т.е.
на жалбоподателя следва да се възстановят разноски общо в размер на 300 лева.
За коректност следва да се каже, че
нормата на чл. 18 е специална по отношение на минималните размери на
възнагражденията за процесуално представителство именно по дела от
административно-наказателен характер, а соченото от жалбоподателя основание по
чл. 8 ал.3 от Наредбата за заплатен хонорар в размер на 500 лв. поради
наличието на нематериален интерес е неприложимо в случая, тъй като то изрично
касае и е относимо само към административни дела, а не такива от
административно-наказателен характер, каквото е настоящото.
Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал. 1 АПК, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно т. 6 от допълнителните разпоредби на АПК „поемане на разноски от административен орган“ означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Следователно в случая разноските следва да бъдат възложени върху това юридическо лице, от което е част административнонаказващият орган, а това е ОД на МВР – Пловдив като второстепенен разпоредител с бюджетни средства.
Ето защо, мотивиран от горното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 19-0239-001831 от 21.02.2020 г. на Началника на РУ– Асеновград Петър К. Бабугеров,с което на П.Г.П. ЕГН: ********** ***, на основание чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 750 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца за нарушение по чл. 21 ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР- Пловдив да заплати на жалбоподателя П.Г.П. ЕГН: ********** сумата от 300 лв. представляващи направени от същия разноски по водене на делото, за платено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр. Пловдив в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: