Мотиви към Присъда № 55
по НОХД № 1231/2018 год. по описа
на ВТРС
Районна прокуратура - гр. В.
Търново е повдигнала обвинение срещу В.Д.Д. - роден на *** ***, български
гражданин, с начално образование, постоянен и настоящ адрес ***, с ЕГН: **********,
затова, че на 15.02.2018 год. на автобусна спирка в с. ***, извършил действия с
цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на
навършилата 14 - годишна възраст Х.Г.В. - на шестнадесет години, като я опипвал
по седалището и бъркал с пръст в ануса, като употребил за това сила -
престъпление по чл. 150, ал. 1 от НК.
По делото не е предявен
граждански иск от пострадалата.
В разпоредително заседание
подсъдимият В.Д. и неговия защитник правят искане делото да се разгледа по реда
на съкратеното съдебно следствие, като съдът счете, че няма процесуални пречки
за това и от разпоредително заседание на основание чл. 252 ал. 1 от НПК премина
незабавно към разглеждането на делото по този ред.
Тъй като подсъдимия е с постоянна
мярка за неотклонение "Задържане под стража", както и предвид
обстоятелството, че същия желае делото да бъде разгледано по реда на Глава
27-ма от НПК, и тъй като подсъдимия няма упълномощен защитник, съдът с
протоколно определение от 12.07.2018 год. му назначи служебен защитник в лицето
на адв. К.М. от ВТАК, осъществил правна помощ чрез процесуално представителство
на Д. в хода на ДП
В съдебно
заседание подсъдимият признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тези
факти.
Представителят
на Районна прокуратура поддържа повдигнатото и предявено на подсъдимия
обвинение. Моли подсъдимия да бъде признат за виновен. Счита, че следва да се
приложи разпоредбата на чл. 58а от НК, като на Д. се наложи наказание при
баланс на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, с размер около и
под средния, предвиден за това престъпление, при първоначален "Строг"
режим. Излага подробни доводи в тази насока.
Защитника на
подсъдимият не оспорва фактите и авторството на деянието. Моли да бъде наложено
наказание на подзащитния му съобразно разпоредбата на чл. 58а ал. 1 от НК, при
превес на смекчаващите вината обстоятелства, към предвидения в закона минимален
размер, който според адв. М. не е малък. Счита, че следва съдът да се произнесе
и по отложеното за изтърпяване наказание на Д., наложено му с предходно
осъждане, в изпитателния срок на което е извършено и престъплението по
настоящото дело.
Подсъдимият лично
се признава за виновен по повдигнатото обвинение и съжалява за постъпката си. Признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се
съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Моли за минимално
наказание.
От събраните
в хода на ДП доказателства, се установява следната фактическа обстановка:
Подсъдимият В.Д. ***, но живее в село ***. Завършил е
начално образование, не е женен, няма постоянни трудово доходи. Д. е осъждан,
като с влязло в сила на 28.11.2016 г. определение по НОХД № 2042/2016 год. на
Районен съд Велико Търново, било одобрено споразумение, с което на му е било
наложено за извършено от него престъпление по чл. 195, ал. 1, ал.1, т. 2, т. 4,
т. 5и т. 7 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 вр. чл. 18 НК наказание лишаване
от свобода в размер на три месеца, изпълнението на което било отложено на
основание чл. 66, ал.1 от НК за срок от три години.
Подсъдимият
Д. преживявал, като живеел в село О., като прехраната си изкарвал, помагал на
жители на село О., в което живее. Хората от селото го знаели като „*********“. Подсъдимият
забелязал, че рано сутрин пострадалата Х.Г.В. (шестнадесет годишна), отивала на
последната спирка в с. О. в посока гр. П.Т.. Знаел, че В. е ученичка.
Подсъдимият харесвал В.. Действително пострадалата всеки ден около 06:45 ч. се
намирала на посочената спирка, от където около 06:50 ч. се качвала на автобус,
за да отиде в гр. П.Т., където била ученичка в СУ „*********“.
На
15.02.2018 год., както обикновено пострадалото момиче било на посочената
автобусна спирка в с. О., за да чака автобуса за гр. П.Т.. Било все още тъмно.
Спирката представлявала кабина, изградена от ламарина. Пострадалата била със
слушалки на ушите, включени към мобилния телефон и слушало музика. Била
облечена с клин и зимно яке. На ръцете си била сложила черни ръкавици с
изрязани пръсти. На гърба си носела ученическа раница.
Подсъдимият
Д. по това време се прибирал от празненство по повод празника „Свети В.“,
където бил изпил солидно количество алкохол. Бил облечен с дънки и дебела
връхна дреха - полар, в зелен цвят. Д. решил да мине покрай спирката, именно за
да срещне пострадалата, тъй като я харесвал и искал да си направи удоволствие,
като й бръкне с пръст в ануса. Забелязал момичето, което било обърнато с гръб
към улицата. Приближил се тичешком към нея и я сграбчил с ръце през кръста,
вдигнал я и отнесъл в ламаринената кабина. В. започнала да вика и се опитала да
се измъкне, хващайки се за ламарината, но подсъдимият продължавал да я дърпа
към себе си. Бил по-силен от нея. При борбата с подсъдимия, пострадалата
счупила няколко нокътя на двете си ръце. Момичето викало за помощ и ритало,
колкото сили имало с крака, но подсъдимият Д., мълчаливо, но неотклонно
продължил да я дърпа. Тогава пострадалата предложила на подсъдимия да му даде
пари, за да я остави, но и това не го възпряло. В борбата раницата й, както и
слушалките заедно с мобилния телефон, паднали на земята. Продължавайки да я
държи с лявата ръка здраво през кръста, с дясната подсъдимият успял да надигне
якето й и бръкнал под бельото й. Започнал да опипва и стиска седалището й.
Постаралата В. успяла да се обърне назад и тогава го разпознала. Започнала да
го скубе и дърпа. Продължила яростно да се съпротивлява, паднала на земята,
като започнала да се влачи, опитвайки се да се измъкне от захвата му и да
излезе извън спирката, за да я види някой и да и да й се притече на помощ.
Въпреки това, подсъдимият Василев успял да вкара няколко пъти средния пръст на
дясната си ръка в ануса на момичето. От това то изпитало силна болка, като
крещяло за помощ. Д. не можал да достигне до еякулация, тъй като се уплашил, че
някой ще чуе силните викове и ще го заловят, поради което пуснал пострадалата.
В резултат на проникването, на пострадалото момиче били причинени
кръвонасядания и нацепвания на лигавицата на аналния свинктер. Разплакана и
ужасена, тя хукнала да бяга към дома си. Докато тичала, се обърнала да види
дали не я преследва нападателя. Подсъдимият Д. обаче побягнал в обратна посока.
Преди да стигне дома си, пострадалата видяла свидетеля К.А.Т., на когото
ридаейки казала, че подсъдимият Д. я нападнал. Прибрала се вкъщи, където
разказала на майка си за случилото се. Махнала ръкавиците и измила ръцете си,
тъй като изпитвала отвращение и погнусa. Майка й - свидетелката С.Х.С., заедно
със св. К.Т. и съпругата му - св. М.С.Р.-Т., отишли до спирката и прибрали раницата
и телефона на момичето, като по пътя сигнализирали РУ - П.Т.. Подсъдимият Д.
още на същия ден бил установен от полицейски служители при РУ - П.Т. в с. О.,
като бил задържан за срок до 24 ч. по реда на ЗМВР и било образувано досъдебно
производство.
Приетата за
установена фактическа обстановка се обосновава и доказва от събраните в хода на
досъдебното производство доказателства: самопризнанията на В.Д. като обвиняем в
хода на ДП и самопризнанията му в хода на съдебното следствие като подсъдим по
реда на чл. 371 т. 1 от НПК; от разпитаните на ДП свидетели Х.Г.В., С.Х.С., М.С.Р.-Т.,
К.А.Т., В.Б.К., извършеното изземване, протоколи за освидетелстване на пострадалата
Х.В. и на подсъдимия В.Д., от назначените в хода на ДП съдебно-психолого-психиатрична
експертиза, психологическа експертиза, съдебномедицинска експертиза, както и от
всички останали приложени по делото писмени доказателства, приети и приобщени
към делото от съда. Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като същите
са непротиворечиви, последователни и кореспондиращи със събраните по делото
писмени доказателства.
При така установеното от фактическа страна,
съдът прие за безспорно доказано, че подсъдимият В.Д.Д. с деянието си е
осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 150 ал. 1 от НК.
От обективна страна
на 15.02.2018 год. на автобусна
спирка в с. ***, извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово
желание без съвкупление по отношение на навършилата 14 - годишна възраст Х.Г.В.
- на шестнадесет години, като я опипвал по седалището и бъркал с пръст в ануса,
като употребил за това сила.
От
показанията на пострадалата В. се доказват мястото, начинът и времето на
извършване на деянието. Видно от показанията на същата,подсъдимият я е нападнал
в гръб, рано сутринта на безлюдно място, като я сграбчил, отнесъл я в
обособената кабина на автобусната спирка, въпреки съпротивата и, започнал я
опипва и стиска по седалището и проникнал няколко пъти с пръст в ануса й.
Както от извършеното освидетелстване
на В., така и от изготвената съдебномедицинска експертиза в хода на ДП, се
установява, че в резултат на действията на подсъдимия Д., пострадалата е
получила кръвонасядания и нацапвания на лигавицата на аналния свинктер, довели
до болки и страдания със срок на лечение и възстановяване около 7 дни. Съдът
приема заключението на вещото лице по тази експертиза като компетентно и
кореспондиращо със събраните по делото доказателства, като от същата се
установява, че на пострадалата В. е причинена лека телесна повреда по смисъла
на чл. 130, ал. 1 от НК.
От извършената в хода на ДП психологическа
експертиза по отношение на пострадалата Х.В., се установява, че момичето е с
психо-физично развитие, съответстващо на възрастта. В емоционално, умствено и
социално развитие покрива съдържанието на неизбежната трета възрастова криза
(кризата на пубертета). Съпротивата и при извършеното спрямо нея деяние била на
физическо и интелектуално ниво. На физическо ниво съпротивата била чисто по
женски с викане, крещене, плачене, блъскане, скубане на насилника и бягане.
Заключението приемам за обективно, обосновано, дадено от компетентно вещо лице,
поради което и намирам, че същата притежава способността да възприема фактите,
които имат значение за делото и да дава достоверни показания за тях.
По
досъдебното производство е изготвена и съдебно-психиатрична- психологична
експертиза на подсъдимия, която дава заключение, че В.Д. страда от лека степен
на слабоумие. При това състояние са затруднени възможностите за вникване в
същността на явленията и техните проследявания. Сочи се, че по този начин
такива лица често извършват действия, които се отличават с наивна и
недостатъчно обоснована мотивация. В случая желанието за полово удовлетворение
у подсъдимия се разгръщало на фона на високо либидонозно напрежение, характерно
за възрастта и физическото му здраве, в състояние на алкохолно опиване. Прави
впечатление неговата целенасоченост и последователност. Съзнавайки противоправната същност на деянието подсъдимият Д.
подбирал подходящо време и място за да осъществи намеренията си. Липсвали данни
за немотивираност или разкъсаност в действията му, който са симптоми на
краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието. Посочва се, че
личността на подсъдимия е дисхармонична на фона на интелектуално паметово
недоразвитие, до лека степен. Липсвали данни за сексуални отклонения в
поведението му. Съдът приема заключението на тази експертиза за пълно,
обективно и обосновано, поради което счита за безспорно доказано, че към момента
на извършване на деянието подсъдимият Д. е разбирал свойството и значението на
извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, както и че напълно съзнателно
и целенасочено е осъществил престъпното деяние, поради което се явява годен
субект на престъпление и следва да се ангажира наказателната му отговорност.
Подсъдимият
в хода на разследването дава подробни обяснения, като се признава за виновен. В
същите Д. подробно обяснява и разказва, че харесвал пострадалата за „любов“, искал
да си направи удоволствието като я изнасили, като обяснява, че под изнасилване
разбирал да проникне с пръст в половия й орган и ануса, но не и с половия си
член. Признава, че я е следил дни наред, че я харесал за „любов без брак“ и че
имал намерение да я „гътне и изнасили на спирката“. Подробно и последователно
обяснява механизма на извършеното, както и собствените си страхове да не бъде
хванат, съзнавайки престъпното си деяние. Тези обясненията на Д. в качеството
му на обвиняем, съдът приема за кореспондиращи с останалия събран
доказателствен материал.
Предвид
горното, съдът приема, че от субективна страна деянието е извършено виновно,
при форма на вината - пряк умисъл. Деецът е съзнавал общественоопасния характер
на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал
настъпването им, като се има предвид лекото му слабоумие. Подсъдимият Д. е
съзнавал, че пострадалата В. не е съгласна спрямо нея да бъдат извършени
блудствени действия (опипване и стискане на седалището, проникване с пръст в
ануса й), съзнавал е и, че чрез употребеното от него насилие упражнява принуда
спрямо пострадалата и е целял именно това насилие да сломи нейната съпротива,
за да извърши блудствените действия. Искал е и е целял да възбуди и удовлетвори
полово желание без да се съвкупява с пострадалата.
Като призна
за виновен подсъдимия, съдът съобразно чл. 54 от НК обсъди обществената
опасност на деянието, личната такава на дееца, подбудите за извършване на
престъплението, както и смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства.
Съдът
приема, че причините за извършване на престъплението се коренят в заниженото
правосъзнание на подсъдимия, незачитане на чуждата личност, както и леката
степен на слабоумие.
Обществената
опасност на деянието е сравнително висока. Безспорно е, че е посегнато и са
увредени отношенията, свързани с несъприкновеността на личността защитени с
правовия ред в страната ни, като причиненият престъпен резултат е с висока тежест.
Пострадалата е на ниска възраст - 16
годишна, ученичка, с малък или може би липса на сексуален опит и деянието на
подсъдимия ще остави дълбок отпечатък в съзнанието на същата, както и
впечатления за отношенията между мъже и жени, което може да остави травма върху
нея за цял живот. Високата степен на обществена опасност на деянието се
определя и от времето, мястото и начина на извършването му, а именно на
обществено място, извършено по най-дързък начин. Пострадалата е чакала автобус,
подсъдимият е знаел, но въпреки това е предприел тези действия, макар и да е
имало възможност да минат и други хора по това време. Това говори за
целенасочено поведение, което се извлича от обясненията на самия подсъдим,
сочейки, че е набелязал жертвата и я причакал, знаел е нейния график на
движение и е отишъл на спирката, защото очаквал да я намери там. Това обстоятелство
се потвърждава и от заключението на съдебно-психиатричната експертиза, от което
се установява, че Д. е действал целенасочено и преднамерено. Освен това той е
извършил деянието в изпитателния срок на предходно осъждане.
Обществената
опасност на подсъдимия съдът прецени като сравнително висока, след обсъждане на
смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства. Като отегчаващи вината обстоятелства
съдът отчете миналите осъждания на подсъдимия, дръзкия начин на извършване на
деянието, както и данните за други подобни дейния и намерението му за
извършване на такива за в бъдеще. Като отегчаващи вината обстоятелства съдът
прецени и възрастта на пострадалата В. и физическите и психически травми, които
подсъдимият й е причинил със своето деяние.
Като смекчаващи
такива съдът отчете съдействието на подсъдимия за установяване на обективната
истина, както и обстоятелството, че страда от лека форма на слабоумие, която до
голяма степен е улеснила или предизвикала извършването на деянието.
Съдът
намира, че в конкретния случай не са налице многобройни или изключителни
смекчаващи вината обстоятелства, които да водят до извода за прилагане на
разпоредбата на чл. 55 от НК (съответно чл. 58а ал. 4 от НК). Вярно е, че той е
направил пълни самопризнания, но в крайна сметка е извършил деяние с доста
висока степен на обществена опасност. В този смисъл съдът намира, че в
конкретния случай не са налице предпоставките и не може да се приложи
привилегированата разпоредба на чл. 55 от НК, като липсват многобройни или
изключителни смекчаващи вината обстоятелства.
При това
положение, съдът счете, че следва да наложи наказание при баланс на
смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, като счете, че най-подходящо
наказание за В.Д. е такова, между минималния и средния размер предвиден за това
престъпление, а именно - лишаване от свобода в размер на три години и шест
месеца. След като определи такова наказание по вид и размер, съдът изхождайки
от разпоредбата на чл. 373 ал. 2 от НПК, приложи разпоредбата на чл. 58а ал. 1
от НК, като намали така определеното наказание с една трета и наложи на В.Д.Д. наказание
лишаване от свобода за срок от две години и четири месеца при първоначален
"Строг" режим. В настоящия случай разпоредбата на чл. 66 ал. 1 от НК е
неприложима, тъй като Д. е извършил деянието, след като вече е бил осъждан на
лишаване от свобода и то в изпитателния срок на това наказание.
Съдът счита,
че така наложеното по вид и размер наказание на подсъдимия е съобразено с
разпоредбата на чл. 36 ал. 1 от НК. Същото ще изиграе своята роля за
поправянето и превъзпитанието на осъдения към спазване законите и добрите
нрави, както и ще въздейства предупредително върху него.
Съдът
намери, че са налице и предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл. 68
ал. 1 от НК по отношение на наказанието от три месеца лишаване от свобода,
наложено на В.Д. с влязла в сила на 28.11.2016 год. присъда (споразумение) №
237/28.11.2016 год. по НОХД № 2042/2016 год. по описа на ВТРС. Това е така, тъй
като подсъдимия Д. е извършил деянието, за което бе осъден с присъдата по
настоящото дело, в изпитателния срок на наказанието, наложено му със
споразумението по НОХД № 2042/2016 год. на ВТРС. Предвид това, съдът преведе в
изпълнение наказанието по посочената присъда (споразумение), като постанови
същото да бъде изтърпяно отделно от наказанието по настоящата присъда, при първоначален
„Строг” режим. По отношение на
иззетите по делото веществени доказателства, съдът присъди следното:
Иззетите по
делото веществени доказателства: натривки от нокти и пръсти от лява и дясна
ръка на В.Д.Д., иззети с протокол за вземане на образци за сравнително
изследване от 15.02.2018 год., запечатани в бял хартиен плик с етикет Серия Д
7459, съдът постанови като вещи без стойност да бъдат унищожени след влизане в
сила на присъдата.
Съдът
постанови иззетите по делото веществени доказателства: два броя плетени черни
ръкавици, иззети с протокол за изземване от 15.02.2018 год., собственост на Х.В.,
запечатани в бял хартиен плик с етикет Серия Д 00022, да се върнат на
собственика им - Х.Г.В. с ЕГН **********,***. Тръмбеш.
Съдът постанови иззетите по делото веществени
доказателства: дрехи, собственост на В.Д.Д., предадени с протокол за доброволно
предаване от 15.02.2018 год., запечатани в хартиен чувал с етикет серия Д 7461,
да се върнат на собственика им - подсъдимия В.Д.Д. с ЕГН **********.
При този
изход на делото и на основание чл. 189, ал. 1 и ал. 3 от НПК, подсъдимия В.Д.Д.
беше осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВТРС
направените по делото разноски в общ размер на 676.41 лева (шестстотин
седемдесет и шест лева и четиридесет и една стотинки), както и сумата от 5.00
(пет) лева за служебно издаване на изпълнителен лист.
Водим от
изложените съображения съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/ Емил Бобев /